Тетра библос и л и



страница2/8
Дата22.07.2016
Размер1.9 Mb.
#925
1   2   3   4   5   6   7   8

КЛАВДИЙ ПТОЛЕМЕЙ


ТЕТРАБИБЛОС ИЛИ ТРАКТАТ ПО АСТРОЛОГИЯ В 4 КНИГИ
ПЪРВА КНИГА
1. В Ъ В Е Д Е Н И Е

От методите за предсказване чрез астрономия, Сюрисе*1, два са най-важни и значими. Несъмнено пръв по ред и значение е методът, с помощта на който определяме аспектите*2 при движението на Слънцето, Луната и звездите по-между им и спрямо Земята. А вторият е този, чрез който от характера на самите ас пекти определяме промените, които те предизвикват около себе си. Първият метод, който всъщност е на ука и дори сам по себе си е добър, макар и да не постига резултатите, давани от комбинирането му с вто рия, беше изложен и доказан пред теб, възможно най-пълно, в отделен трактат*3. Тук по един подоба
ващ научен подход ще направим изложение на втория и по-малко самостоятелен метод, въпреки че чо век, търсещ истината, не би могъл да сравни разбиранията му с първия, който е точна наука. Този човек би описвал неустойчивостта и непредсказуемостта на материалните качества в индивидуалните неща. И все пак той не би се въздържал от подобни изследвания в рамките на възможното, когато стане очевид но, че повечето дадености на една основна натура се определят от необхватните небеса. Но тъй като всич ко труднопостижимо се критикува лесно от повечето хора, и със споменатите по-горе методи е така. Всъ щност, забележки срещу първия могат да бъдат направени само от слепец, но за втория съществуват, на пръв поглед, благовидни основания за подобни критики. Точно трудността на втория метод кара хората да го смятат за непостижим или да омаловажават обекта му на изследване като напълно безполезен. Зато ва, преди излагането на подробни указания за самото изследване, ние ще се опитаме да представим накра тко възможността и потребността от такива предсказания. И така, първо за неговата възможност.
2. ЗА ТОВА,ЧЕ ПРОГНОЗИРАНЕТО ЧРЕЗ АСТРОНОМИЧЕСКИТЕ ДАДЕНОС ТИ Е ВЪЗМОЖНО И ДОКОЛКО

С малко наблюдения може да стане ясно, че из целия земен регион е разпръсната и прониква една опреде лена сила, излъчвана от небесната етерна субстанция. Във всяко отношение Земята е субект на промяна, защото от първичните земни елементи, огънят и въздухът са обкръжени от етер и се променят от движе нията му, а те от своя страна обкръжават и обгръщат всичко - Земя, вода, растенията и животните в тях. Слънцето заедно с обкръжението винаги влияе по някакъв начин върху всичко на Земята. При това не са мо чрез промените, които съпровождат годишните сезони и водят до размножаването на животните и продуктивността на растенията, до притока на водите и измененията на телата, а и посредством ежеднев ните промени, които разпределят топлина, влага, сухота и студ в определен порядък и съобразно положе нието на Слънцето спрямо зенита. Луната, като най-близко до Земята небесно тяло, също дарява най-оби лно земните неща със своето излъчване. Повечето от тях, живи и неживи, се влияят и променят спрямо нея - реките увеличават или намаляват своите течения съобразно лунната светлина, моретата редуват приливите и отливите в зависимост от лунния изгрев и залез. Луната влияе и върху жизнеността на всич ки или на по-голямата част от растенията и животните. Често пъти движенията на постоянните звезди*4 и на планетите в небето отбелязват условия за горещо, ветровито или снежно време. Земните неща съот ветно се влияят от това. Същевременно аспектите на небесните тела едно спрямо друго, техните срещи и съвпади*5, водят до много комплексни промени. Въпреки че Слънцето доминира в главното определяне на качествата, останалите небесни тела му помагат или му се противопоставят в отделни детайли – Луна та по-явно и продължително, например, когато е нова, четвърт или пълна, а звездите на по-големи интер вали и по-скрито - по време на техните появявания, затъмнения и приближения. Ако въпросите се поста вят така, всеки може да заключи, че нещата не само търпят смесеното влияние от движението на небесни те тела, а и растежът и реализацията на потомството следва да се формира и подчинява на характера, при същ на небесата в определено време. И наистина, принудени от обстоятелствата, по-наблюдателните зе меделци и скотовъди умеят да предсказват качеството на бъдещата продукция от преобладаващите ветро ве по време на оплождане и сеитба. Накратко, ние виждаме, че по-важните следствия, отбелязани в по-явните конфигурации на Слънце; Луна и звезди, са предварително известни дори и на онези, които полу чават сведения само от наблюдение, а не с помощта на научни методи. Следствията, които са резултат от по-големи сили и по-обикновени природни закони, като годишната смяна на сезоните и ветровете, се осъ знават от множество невежи хора и дори от някои безсловесни животни. В общи линии, инициатор на те зи явления е Слънцето. Нещата, които не са така основни по природа, са известни на хората, които по не обходимост се налага да ги използуват. Моряците например познават специалните признаци на бури и ве трове, които се усилват периодично от аспектите на Луната и постоянните звезди спрямо Слънцето. И все пак, поради своето невежество те не могат да посочат точно нито времето и мястото на тези явления, нито периодичното движение на планетите, които водят до този ефект, от което следва, че често грешат. В такъв случай, ако един човек познава движенията на звездите, Слънцето и Луната така, че нито място то, нито времето на някоя от техните конфигурации да му убягват, и ако в резултат от предварително за дълбочено изследване той разполага с отличителните черти на основните им натури, дори само да раз личава техните потенциални ефективни качества, като слънчевата топлина, лунната влажност и прочие, а не всички, и ако този човек успее задълбочено и успешно да определи при прегледа на цялата информа ция характерното качество, получено от комбинацията на всички фактори, какво му пречи при всеки да ден случай да определи състоянието на атмосферата от връзките на явлението, например, че то ще бъде по-топло или по-влажно? Защо той да не може да определи от обкръжението по време на раждане харак терния темперамент на някоя личност, например, че тя ще е с такова тяло и с такъв дух, и да предскаже
възможните събития, като използва факта, че такова обкръжение е съзвучно с такъв темперамент и е под ходящо за просперитет, докато друго не е така съзвучно с такъв темперамент и вещае неуспех? Толкова е достатъчно. Възможността на такова прогнозиране може да бъде разбрана от подобни аргументи.

По-нататъшните размишления ще ни доведат до наблюдението, че критиките към науката относно нейна та възможност изглеждат благовидни, но не са заслужени. Първо, твърденията, че дори сбъднатите пред сказания са резултат на добър шанс, са породени от грешките на онези, които не са били правилно обуче ни за своята практика. А те са много, както следва да се очаква при една сложна и многостранна наука. Но това не е слабост на науката, а на онези, които я практикуват. Второ, поради изгода мнозина дават предимство на друго изкуство*6, като използват името на това. Те лъжат простолюдието, защото е изве стно, че предсказват дори и неща, които не може да се узнаят предварително. По този начин те дават по вод на по-разумните да си съставят лошо мнение за обичайната тематика на предсказанията. Нима това е заслужено? Положението е същото както при философията - ние не се нуждаем от заличаването й, защо то мошениците сред тези, които я практикуват, лесно се откриват. Ако някой започне добросъвестно да се занимава с астрология и признае вероятностния й характер, може би често ще греши, но това ще е ре зултат от сложната същност на предмета и от неговата собствена слабост, сравнена с високите изисква ния. Освен фактът, че всяка наука, която се занимава с качеството на своята субективна материя, е коню нктурна, особено онази, която е съставена от много различни елементи, истина е още, че древните конфи гурации на планетите и ефектите, наблюдавани в тях през древността (на базата на които ние съдим за подобните аспекти днес), могат и в по-дълги интервали да бъдат повече или по-малко свързани със съвре менните конфигурации, но не и идентични - с точно връщане на всички небесни тела и Земята в същите позиции. Затова някой, който има високо мнение за умението си да познава непостижимото, не съобразя ва точно мястото или времето, за което се отнася един индивидуален случай. Така понякога предсказани ята грешат и по тази причина - поради несъответствието на примерите, върху които са базирани. При из следването на едно атмосферно явление това би била единствената трудност, защото освен движението на небесните тела, няма друга причина, която да се взема под внимание. Но в едно изследване, имащо от ношение към раждането и индивидуалния темперамент, има важни условия, които определят специфич ните качества на родения. Разликите в семената оказват много голямо влияние върху специфичните осо бености на вида. Например, ако обкръжението и хоризонтът са едни и същи, всяко семе се развива в соб ствената си форма - човек, кон и пр. Месторождението, от друга страна, също води до големи разлики. Ако семето е едно и също генетически, например човешко, и условията на обкръжението са същите, роде ните в различни страни са много различни тяло и дух. В допълнение трябва да се отбележи, че всички споменати условия - установени, култивирани и внушени, водят до специфичния начин на живот. Всяко едно от тези неща се изследва съвместно с причините, получени от обкръжението, макар да се приема, че последното упражнява най-голямо влияние (обкръжението е една от причините тези неща да са такива, каквито са, докато обратното, те нямат влияние върху обкръжението). Те могат да поставят в голямо за труднение онези, които вярват, че всичко може да се разбере само от движението на небесните тела, до ри и нещата, които не са изцяло под тяхно влияние.

При това положение не е правилно да отхвърлим изцяло такова предсказание само защото понякога мо же да сгреши, така както не осъждаме изкуството на кормчията за многото му грешки. И тъй като изиск ванията са големи и са в областта на божественото, следва да приемаме радушно това, което считаме за възможно и достатъчно. Не следва, разбира се, слепешката да изискваме всичко от изкуството. По-скоро трябва да се опитаме да разберем неговата прелест, дори и в случаи, при които не може да се даде пълен отговор. И както не обвиняваме лекарите за въпроси, свързани с болестта и идиосинкразията*7 на изслед вания пациент, така не следва да протестираме и срещу астролозите, използуващи като база за изчисле ние националност, държава, културно обкръжение или някои други, вече съществуващи второстепенни особености.


3. ЗА ТОВА,ЧЕ ТО Е И ПОЛЕЗНО

Дотук изложихме в една съкратена форма възможността за предсказване по астрономически дадености и още, че предсказването не може да надхвърли рамките на обкръжението и произтичащите от него следст вия за един човек. Тоест, прогнозирането очертава заложената съвкупност от способности и активи на ду ша и тялото, техните бъдещи болести, тяхната издръжливост за по-дълго или по-кратко време и всички вън ни обстоятелства, които имат пряка и естествена връзка с предопределеностите на една натура – на пример имот и брак за тялото, чест и достойнство за духа, и накрая, какво става с тях с течение на време то. В тази част на нашето изложение ще обсъдим накратко ползата от предсказването, отбелязвайки пър во как да приемем смисъла на думата "ползотворност". По отношение на духа какво може да бъде по-бла


гоприятно за процъфтяване, удоволствие и всеобщо удовлетворение от предсказание, при което получа ваме изложение на нещата човешки и божествени? А по отношение на тялото такова познание по-добре от всичко може да определи какво е подходящо и целесъобразно за възможностите на даден темпераме нт. И тъй като това не допринася за натрупване на богатства, слава и прочие, ние можем да наречем всич ко това философия, защото не осигурява някое от тези неща свръх силите си. Но същевременно не мо жем по тази причина да порицаем философията или това изкуство, пренебрегвайки тяхната голяма пол за.

При едно общо изследване може да се установи, че онези, които претендират за безполезността на пред сказанията, не обръщат внимание на най-важните въпроси, а само на това, че предвиждането на предстоя щите събитията е излишно, невъздържано и без необходимата проницателност. За първото можем да ка жем, че изненадата, дори от събития, които са необходими, предизвиква прекомерна паника или безумна радост. Чрез изследване на предстоящите явления предвиждането осветлява и успокоява духа. А когато те станат настояще, се посрещат със спокойствие, независимо какви са. Причината за второто твърдение е нашето неверие за това, че отделните явления, съпътстващи човечеството, са резултат от небесното вли яние и са неизбежни, така, сякаш са изначално предопределени за всяка личност по неотменима божа за повед. Истината всъщност е, че движението на небесните тела се извършва винаги в съгласие с божестве ното и е непроменима съдба. А промяната на земните неща е свързана с една природна и непостоянна съдба. Ако пропуснем нейните небесни първопричини, ще установим, че тя се управлява от шанса и ес тествения порядък. Трябва да се спомене, че редица неща връхлитат човечеството по глобални причини, а не в резултат на някоя индивидуална тенденция. Например, когато множество хора умират при пожар, епидемия или катаклизъм, това е следствие на чудовищни и неизбежни промени в обкръжението, като по-малката причина винаги отстъпва на по-голямата и по-силната. Други явления обаче са съзвучни с ин дивидуалния характерен темперамент в резултат на по-малки и случайни неразположения с обкръжение то. От така направените разлики става ясно, че всяко частно или общо явление, зависещо от една първо причина, по-мощна и по-силна от всичко противопоставящо й се, неизбежно трябва да се случи. И обрат но, събитията, които нямат подобен характер, са лесно предотвратими, ако им се окажат съпротивителни сили. Такива без съмнение са и събитията, които не следват първоначалните естествени причини, но те се случват поради незнание, а не от влиянието на всемогъща сила. Това може да се наблюдава при всич ки събития, които не са резултат от естествени причини. Затова дори при камъни, растения и животни, а и при оскърбления, нещастия и болести, някои са такива по природа, а други са такива само ако липсва противодействие. Така може да се приеме, че философите материалисти предричат на хората предстоя щото по този начин и имат правилен подход към задачата си. Някои неща са неизбежни, в резултат на това, че породилите ги причини са многобройни и силни, а други, по противоположни причини, лесно могат да бъдат предотвратени. Така лекарите, които познават предварително заболяванията, знаят кои бо лести са фатални и при кои може да се окаже помощ. В случаи, при които събитията могат да бъдат про менени, трябва да обърнем внимание на астролога, когато той казва например, че при такъв и такъв тем перамент с такъв и такъв характер на обкръжението, ако основните съотношения нарастват или намаля ват, резултатът ще е такава и такава болест. Така, както вярваме на лекаря, когато той казва, че тази ра на ще се разпространи или ще бъде причина за гниене, и на миньора например - за това, че рудата съдържа желязо. Всяко от тези неща, оставено само на себе си чрез игнориране на противоположни сили, неизбеж но ще се развие според първичната си натура. Но ако бъдат взети мерки предварително, нито раната ще причини усложнение и гниене, нито рудата ще съдържа желязо, ако преди това се натърка с чесън*8. Те зи силни сдържащи мерки също имат своето важно влияние. Така, при други случаи, ако бъдещи съби тия са неизвестни за хората или ако са известни, но не са вземат мерки срещу тях, събитията винаги ще следват курса на първичната натура. Но ако те се узнаят предварително и съобразно натурата и съдбата навреме се вземат мерки, събитията изобщо няма да се случат или ще бъдат с минимална сила. Тъй като тази сила е една и съща, независимо дали въздействува върху нещата универсално или частно, учудващо е защо всички вярват в ефективността на предсказанията по универсалните въпроси и в полезността им за защита на интересите (повечето хора използват предвиждането за сезоните, влиянието на съзвездията и фазите на Луната и проявяват голяма предпазливост за собствена безопасност, измисляйки например охлаждащи приспособления за лятото и средства за отопление през зимата, и въобще, се подготвят, за да издържат. За да се предпазят от сезоните и по време на плавания, те наблюдават характера на постоянни те звезди в началото на размножителния период и сеитбата, аспектите на лунната светлина при пълнолу ние и никой не осъжда тези практики като невъзможни и безполезни). От друга страна, когато стане ду ма за предсказания по частни въпроси и за такива, зависещи от намесата на други качества - като пред сказания за повече или по-малко, за студено или топло и за индивидуалния темперамент - някои хора не
вярват, че е възможно такова предвиждане и не смятат, че в повечето случаи е необходимо да се прояви предпазливост. И все пак, тъй като е явно, че ако вземем мерки да се охлаждаме, когато е топло, ще стра даме по-малко от горещината, подобни мерки може успешно да се ползуват и срещу частните сили, кои то увеличават този частен темперамент към диспропорционален баланс на топлината. Причината за това недоверие е трудността и поливариантността на едно частно предсказание. Поради това, че в по-голяма та си част съпротивителната способност не се свързва с прогностиката, защото точно такова положение е рядко, и още, че силата на натурата поема своето направление безпрепятствено, когато са взели отноше ние изначалните натури, може да се оформи мнението, че всички бъдещи явления са неизбежни и непре дотвратими.

Но в същото време си мисля, че предсказването, дори и да не е безпогрешно, заслужава много висока оце нка. Точно както при терапията, която, въпреки че не дава лек за всичко в редица случаи, се възнагражда ва и се приема като печеливша в един по-нестандартен смисъл.

Вероятно осъзнавайки това, египтяните, които имат голям напредък в областта на това изкуство, широко свързвали медицината с астрономически предсказания. Ако са смятали, че бъдещето не може да се управ лява или променя, те никога не биха измислили сериозни начини за предотвратяване, отвръщане или за щита от универсалните и частните условия, които предстоят или са настоящи поради обкръжението. Те поставят способността за съпротива с организирани, естествени способи на втори план спрямо решения та на съдбата. В така наречените от тях ятроматематически системи*9, египтяните са съчетали в едно въз можностите на предсказването, неговата полза и благоприятната способност за съпротива. Със средства та на астрономията те могат да предскажат характера на основните темпераменти, явленията, които ще последват в бъдеще поради обкръжението, и техните специфични причини, изхождайки от това, че без та кива знания всякакви мерки за помощ водят в по-голямата си част до грешка или болест. А със средства та на медицината, познаването на които при всеки един случай е хармонично или дисхармонично, те се опитвали да вземат, доколкото е възможно, предварителни мерки срещу надвисналата болест или да пре дпишат безпогрешно лечение за съществуващата.

Нека нашето предварително заявено кратко изложение бъде дотук. По-нататък ще представим темата в стила на едно въведение*10, което започва с характера на небесните тела, като отчита тяхната активна си ла в съответствие с физическите наблюдения, направени от древните. На първо място, за силата на плане тите, Слънцето и Луната.


4.ЗА СИЛАТА НА ПЛАНЕТИТЕ

Активната сила в небесната натура на Слънцето е топлеща и в определена степен изсушава*11. При Слъ нцето това се забелязва по-лесно, отколкото при другите небесни тела - по неговия размер и от видимост та на сезонните му промени, защото приближавайки зенита, то ни въздействува по-силно. Главното в си лата на Луната е способността й да овлажнява, по разбираеми причини, защото е най-близо до Земята и поема изпаряващата се оттам влага*12. Затова нейното действие е да смекчава и да причинява до голяма степен разложение в телата. Но освен това, тя раздава умерено и топлинна сила поради светлината, която получава от Слънцето.

Качеството на Сатурн е главно да изстудява и умерено да изсушава, вероятно защото се движи най-да леч*13 от слънчевата топлина и влажните изпарения на Земята. Както при Сатурн, така и при другите планети има сили, които се появяват при наблюдение на техните аспекти спрямо Слънцето и Луната, ка то при някои се появяват при определени условия на обкръжението, а при други се увеличават или нама ляват.

Природата на Марс е главно да изсушава и да изгаря в съответствие с огнения си цвят, поради близостта до Слънцето, защото той лежи точно под слънчевата сфера.

Юпитер има умерена активна сила, защото неговото движение заема място между студеното излъчване на Сатурн и огнената сила на Марс. Той топли и овлажнява. И тъй като неговата топлеща сила е по-голя ма поради разположението на сферите, Юпитер създава плодоносни ветрове.

Венера има същите сили и умерен характер като Юпитер, но действува по противоположен начин. Ней ната топлина е умерена поради близостта й до Слънцето, но тя главно овлажнява, подобно на Луната, по ради собствената си светлина и защото обсебва изпаренията от влажната атмосфера около Земята.

В определени периоди Меркурий изсушава и абсорбира влага, защото никога не се движи далеч от топли ната на Слънцето. Същевременно той овлажнява, защото е точно над сферата на Луната, която е най-бли зо до Земята. Освен това, Меркурий се променя бързо от едното състояние към другото, което е резултат от скоростта на неговото движение в съседство със самото Слънце.

5. ЗА БЛАГОТВОРНИТЕ И ЗЛОТВОРНИТЕ ПЛАНЕТИ

Тъй като две от четирите качества - топлината и влагата (тъй като всички неща се свързват заедно и нара стват от тях), са плодотворни и активни, а две - сухотата и студът (чрез тях всички неща се ограничават и разрушават), са деструктивни и пасивни, древните са определили две от планетите, Юпитер и Венера, за едно с Луната като благотворни, поради тяхната умерена натура и притежанието на топлина и влага. Те приели Сатурн и Марс за планети с противоположен характер, първия - поради голямата му студенина, а втория - поради извънмерната му сухота. Древните смятали, че Слънцето и Меркурий притежават и две те сили поради неутралния си характер и още, защото свързват своите излъчвания с тези на прикрепени те към тях планети.


6. ЗА МЪЖКИТЕ И ЖЕНСКИТЕ ПЛАНЕТИ

Изначалните натури са два типа - мъжка и женска. От разгледаните сили, влажността е специфично женс ка и като правило се открива във всички жени. Останалите сили се откриват по-скоро в мъже. Направени ят преглед с основание ни разкрива, че Луната и Венера са женски натури, защото имат много влага. Слъ нцето, Сатурн, Юпитер и Марс са мъжки, а Меркурий е неутрален, защото излъчва както сухота, така и влага. Древните казват още, че звездите стават мъжки или женски съобразно своето положение към Слън цето. Когато те са утринни*14 и са пред Слънцето, стават мъжки, а когато са вечерни и го следват – женс ки. Същото се наблюдава и съобразно позициите им на хоризонта - когато са в позиция от изтока до Сре дата на небето или от запада до долната Среда на небето, звездите са мъжки, а в другите два квадранта, като западни звезди, са женски.


7. ЗА ДНЕВНИТЕ И НОЩНИТЕ ПЛАНЕТИ *15

От двата главни интервала, изпълващи времето, денят има мъжка натура, поради своята топлина и актив на сила, а нощта - женска, поради своята влага и склонност към почивка. Съобразно това, традицията оп ределила, че Луната и Венера са нощни, Слънцето и Юпитер - дневни, а Меркурий, както и преди, неут рален - дневен, когато е утринна звезда, и нощен, когато е вечерна. Към всяка от сектите древните са от белязали по една злотворна звезда, следвайки принципа на противоположните натури, защото, когато звезди от един тип са свързани със звезди, определящи добрия темперамент, техните благотворни излъч вания нарастват, а ако неподобни звезди са свързани със злотворните, голяма част от вредящата им сила се разсейва. Затова древните отбелязали Сатурн, който е студен, в топлината на деня, а Марс, който е сух ,във влагата на нощта. По този начин всяка от тези планети добива добър заряд от смесването и става пълноправен член на своята секта, която дава умереност.






Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница