Text file, charset=Cyrillic windows-1251



страница19/19
Дата20.09.2016
Размер3.81 Mb.
#10362
1   ...   11   12   13   14   15   16   17   18   19

В петте раздела на своята "Етика" Спиноза формулира най-важните представи за мотивациите (афектите), определящи причините и механизмите за активно поведение на човека.

Физиологическата концепция за възникване на мотивациите (страсти, желания, въжделения) е била предложена през 1863 г. от Сеченов в "Рефлекси на главния мозък". "...Страстта - пише Сеченов - принадлежи от гледна точка на своето развитие към засилените рефлекси. Началото на страстта се намира... в елементарните сетивни наслади на детето."

Едновременно с развитието на страстните психични образувания се появяват желанията. Психичната страна на рефлекса, т.е. усещането, представата и др., независимо от смесения с нея страстен елемент, става по-ярка и по-ясна по пътя на асоциацията и анализа, а страстността, обратно - в много случаи изчезва, тъй като дори приятните впечатления, които често се повтарят, изчезват.

"Желанието за страстен психичен акт - същото, както и мисълта за обикновения - са първите две трети от рефлекса. Въжделеещата страна на желанието е на свой ред източник за страст, изразяваща се само отделно от насладата."

Много важна е и гледната точка на Сеченов по отношение на психофизиологичната основа на любовта, отнасяща се към 1863 г. По-нататък ще бъде интересно да я сравним с концепцията на Фройд, публикувана през 1900 г. в "Тълкуване на сънищата". На 5-6 години детето "отделя себе си от външния свят и, разбира се, несъзнавано вече се обича или, по правилно е да се каже, се обича в насладата". По-късно момчето се влюбва в жена. "В любовта към жената има инстинктивен елемент - стремеж на половете. Това е нейното начало, защото любовта започва, както е известно, при момчето едва след настъпване на зрялост на половите органи. Не се наемам да реша въпроса дали момчето асоциира вече първите полови усещания с образа на жената неволно или тази асоциация е подготвена от предишно знание. Известно е само това, че при нашето възпитание на децата това последното става навярно при 9/10 от всички момчета. Въпреки всичко асоциацията съществува, и по какъвто и начин да се придобива тя, в нейната основа няма нищо произволно. По същия начин е трудно да се посочат защо ранните полови усещания се асоциират непременно с образа на една определена жена, а не с образа на друга или на всички... В такъв идеал, когато той започва силно да заема въображението, обикновено се влага всичко, което обичаш не само при жените, но дори и у рицарите. Когато накрая идеалът малко или повече е определен и момчето срещне жена, която прилича на този идеал, то, както се казва, пренася своята мечта върху тази жена, и започва да я обича в нея. Според нас той е асоциирал своя страстен идеал с реалния образ. Това именно е така наречената платоническа любов. В нея половият характер е доста бледен поради това, че редом с ярките, следователно страстни зрителни и слухови усещания се намират неопределили се още тъмни полови желания."

Анализирайки по-нататък влюбеността, Сеченов прави един важен извод: Обичайки жената, мъжът обича в нея, собствено казано, своите наслаждения;

но обективирайки ги, той смята, че всички причини на неговата наслада се намират в тази жена, и по такъв начин в неговото съзнание редом с представата за себе си застава и сияещият в цялата му красота образ на жената. Той трябва да я обича повече от себе си, защото аз никога няма да внеса в своя идеал тези от собствените си страстни усещания, които са неприятни за мен. В любимата жена е вложена само по-добрата част от моята наслада.

Притежаването на предмета на любовта според рефлекторната концепция на И. М. Сеченов води с течението на времето до изчезване на страстта: "Но ето че мъжът започва да притежава своя идеал. Страстта му избухва още по-живо, още по-ярко, защото мястото на тъмните и неопределени полови стремежи се заема сега от ярките, трепетни усещания на любовта, а и самата жена се появява в небивал до този момент блясък. Минава месец, година, две и обикновено страстта вече е затихнала, дори в онези щастливи случаи, когато действителността е съответствувала на идеалите и от двете страни. Защо е така? По силата на закона, според който яркостта на страстта се поддържа само с променливостта на образа. За година, две, при живот много близо един до друг сумата на възможните промени и от едната, и от другата страна отдавна се е изчерпала и яркостта на страстта е изчезнала. Но любовта не е унищожена: от честото повторение на рефлекса, в който психическо съдържание се явява надаряването на любимата с едни или други, или с всички свойства, образът й се съчетава, така да се каже с всички душевни движения на любовника и тя е станала наистина негова половина. Тази любов по навик се нарича дружба."

Правейки анализ на желанието, Сеченов пише, че желанието се появява всеки път, когато страстният рефлекс остава без край, без удовлетворение. Желанието е, разбира се, не нещо друго, а страстната страна на мисълта. Желанието като усещане има винаги повече или по-малко мъчителен, отрицателен характер; напротив, усещанията, съпровождащи постъпката, т.е. удовлетворяването на страстното желание, имат винаги ярък, положителен характер.

Сеченов различава желание и искане. Ако в съзнанието във формата на мисъл е даден почти безстрастен психичен рефлекс, то страстната, стремителна страна, т.е. стремежът към задоволяване на страстта се нарича искане. Аз искам да направя това. При ясно изразена страстност същата страна на рефлекса ще бъде желание. Безстрастното искане е акт на самата воля, по своята мощ то е безгранично. Заедно с това, както видяхме от определението, искането има рефлекторна природа. От определени външни влияния се предизвикват последователно редове от асоциирани мисли и краят на рефлекса произтича логически от най-силната.

Разсъждавайки по-нататък за съотношението на искането и желанието, Сеченов стига до извода, че безстрастното искане, колкото и да е независимо от външните влияния, всъщност също зависи от тях толкова, колкото и всяко усещане. Там, където причината, намираща се в основата на искането, е неуловима, резултатът на искането няма характер на сила. Обратно, в борбата със силно и страстно желание, в която безстрастното искане излиза победител, в основата на последното се намира или мисъл с много страстен субстрат, или мисъл, която е станала много здрава от честотата на повтаряне на рефлекса, т. е, навик.

По такъв начин детерминанти на човешкото развитие и поведение в учението за рефлексите на главния мозък се явяват: 1) средата (способността на организма да възприема чрез рецепторите дразненията от околната среда и да взаимодействува с нея), и 2) мотивацията (афекти, страсти, желания, искания).

Желанията, стремежите, афектите, страстите и исканията стават в психоанализата на Фройд основни детерминанти на поведението. Според Фройд мотивът е една от главните психични реалности. Рефлекторната теория се стреми да сведе образа (основния предмет, на Gestalt-Psychologie) до следите от външните дразнители, действията - до рефлексите, мотивацията - до биологичните импулси.

През 1900 г. Фройд публикува своята главна монография "Тълкуване на сънищата", която поставя началото на развитието на психоанализата и формулира учението за несъзнаваното. Фройд нарича психоанализа употребения от него метод на психотерапия, който е произлязъл от така наречения катартичен метод, оповестен съвместно с Бройер в "Изследвания на хистерията" през 1895 г. Както вече споменахме, катартичната терапия е открита от Бройер през 1882 г., който благодарение на нея за първи път успява да излекува една болна от хистерия и предлага определено гледище за патогенезата на нейните симптоми. Под влияние на Бройер Фройд отново започва да прилага този метод и го изпробва върху много пациенти. Катартичният метод се основава на допускането, че по време на хипноза болният се пренася в онова психично състояние, при което за първи път се е появил невротичният симптом- Тогава у хипнотизирания възникват спомени, мисли и импулси, които до този момент се намират извън съзнанието. И когато при появата на интензивен афект той съобщава на лекаря своите душевни преживявания, невротичният симптом се оказва преодолян и връщането му става невъзможно. Двамата автори дават обяснение на този повтарящ се фактор в споменатата монография, виждайки в невротичните симптоми замяна на потиснатите и недостигнали до съзнанието психични процеси, т.е. конверсия (превръщането им в невроза. Терапевтичното влияние на своя метод авторите обясняват с изживяването на "приглушения" до този момент афект, свързан с потиснати душевни актове (процес на "отреагиране"). Простата схема на психотерапията се усложнявала като правило всеки път, тъй като се оказвало, че в образуването на невротичния симптом участие е взимала не просто една травмираща представа, а цял ред такива представи. По такъв начин главният признак на този метод се състои в това, че при него терапевтичното влияние зависи не от внушената забрана на лекаря, а обратно - симптомите изчезват сами, ако психотерапевтът успява да даде друга насока на душевните процеси, които до този момент са водели до образуване на невротични симптоми.

Промените, внесени в катартичния метод на Бройер, отначало са се ограничавали, както споменахме по-горе, с промяна в техниката за проява на афектните преживявания. Но това довело до нови резултати, а по-нататък и до ново, макар и непротиворечащо на предишното, разбиране на психотерапията на неврозите. Внушението вече няма място в катартичния метод. Фройд предприема по-нататъшната стъпка, като се отказва и от хипнозата, като я заменя с метода на "свободните асоциации". Прилагайки психоаналитичния метод, Фройд принуждава пациентите си да легнат удобно по гръб на дивана, а самият той сяда на стол зад тях, така че да не го виждат. Фройд избягва докосването до болния и всичко онова, което напомня за хипнозата. Психоаналитичният сеанс протича под формата на беседа между двама души, които са еднакво будни, при което болният се стреми да избегне каквото и да било мускулно напрежение и всяко отвличане на вниманието от собствените му душевни преживявания, върху които непрекъснато трябва да концентрира вниманието си. Тъй като независимо от умението на лекаря на хипноза се поддават не всички невротици, отказването от хипнозата обезпечава на психоанализата възможности за приложение на психотерапията върху неограничен брой пациенти,

Техниката на психоанализата на Фройд изисква от пациентите да концентрират вниманието си върху първите идващи им наум мисли. За тази цел те трябва да си- дадат пълна свобода и да съобщават как постигат това например по време на разговора, преминавайки без каквато и да е последователност от една мисъл към друга. Преди да им поиска подробна картина на историята на заболяването, Фройд настоявал да му разкажат всичко, което им идва наум, дори и когато мислят, че това е маловажно или няма отношение към въпроса, че е безсмислено. Но особено настойчиво Фройд искал от тях да не оставят настрани нито една мисъл или нещо, което е възникнало в главата им, само защото се срамуват или им е неприятно да го кажат.

Събирайки този материал от мислите на пациентите, който обикновено се пренебрегва, Фройд прави едно наблюдение, станало решаващо за оформянето на психоаналитичната концепция. Още докато болният разказва историята на заболяването си в спомените се наблюдават пропуски - или поради това, че са били забравени фактическите събития, или защото са объркани времевите отношения или разкъсани причинните връзки, благодарение на което се наблюдават непонятни ефекти. Невротичната история на заболяването не минава без амнезия. Ако принудим разказващия болен да запълни пропуските на своята памет чрез напрегната работа на вниманието, то можем да забележим, че възникващите по този повод мисли се изместват със всички средства на критиката до такава степен, че в края на краищата на пациента наистина му става зле, когато се е появява споменът. От този факт Фройд прави заключение, че амнезията е резултат на процес, наречен от него изтласкване, като причина за който той разглежда неприятното усещане. Дълбинната несъзнавана психична енергия, предизвикала това изтласкване, се проявява във вид на съпротива срещу лечението. Изтласкването е един от видовете психологична защита. Отхвърляните обикновено под различни предлози мисли Фройд смята за "издънки" на изтласканите психични образувания (мисли и душевни движения), техни изкривявания в резултат на съществуващата съпротива срещу възпроизвеждането им.

В "Тълкуване на сънищата" Фройд пише, че колкото по-голяма е съпротивата, толкова по-дълбоко е това изопачаване. Ценността на терапевтичната техника на психоанализата се заключава именно във взаимоотношението между случайните мисли и изтласкания психичен материал. Ако владееш метод, който позволява да се проникне от тези случайни мисли до изтласканото, от изопаченията до изопаченото, тогава и без хипноза за съзнанието може да се направи достъпно това, което преди в психичния живот е било несъзнавано. Под несъзнавано Фройд разбира нереализираните нагони, които в резултат на конфликт с изискванията на социалните норми не са били допуснати до съзнанието, отчуждили са се с помощта на механизъм на изтласкване, разкривайки се в говорните грешки, съновиденията и др. Хипотезата за несъзнаваното и предизвиканите от нея деформации:

хистеричните симптоми, както и симптомите изобщо (погрешни действия, забравяне), а също така и съновиденията са реализация на желание. По такъв начин в дълбините на психиката на индивида съществуват несъзнавани психични сили (главна от които е либидото - сексуалният нагон), които Фройд разглежда като доминиращ мотив на човешкото поведение. Несъзнаваното се различава от съзнанието с това, че отразяваната от него реалност се слива с преживяванията на субекта, с неговите отношения към действителността, затова в несъзнаваното не е възможен произволен контрол на осъществяваните от субекта действия и оценка на техните резултати. В несъзнаваното действителността се преживява от субекта чрез такива форми на уподобяване, на отъждествяване на самия себе си с другите хора и явления, като непосредствено емоционално усещане, идентификация, емоционално заразяване, обединение на различни явления в един ред чрез вчувстване, а не чрез проява на логическите противоречия и дистинкции. Фройд подчертава, че в несъзнаваното миналото, настоящето и бъдещето съществуват, обединявайки се в един психичен акт, например в съновидението, Несъзнаваното намира своя първи израз в ранните форми на детското познание на действителността, в първобитното мислене, интуицията, афектите, паниката, хипнозата, съновиденията, привичните действия, субсензорното възприятие, непроизволното запомняне, а също така и в стремежите, чувствата и постъпките, причините за които не се съзнават от субекта.

С термина несъзнавано Фройд обозначава една особена област от психиката, която е съсредоточила в себе си вечните влечения, мотиви, стремежи, чийто смисъл се определя от инстинктите и е недостъпна за съзнанието.

Тази област от психиката неведнъж е описвана в художествената литература. Така например главният герой на Грин в романа "Бягаща по вълните" Томас Харвей е очарован и пленен от Несбъднатото и - въпреки всичко - упорито се стреми към него. "Спомних си разговорите си с него за властта на Несбъднатото. Пътувайки от град на град, от страна в страна, аз се подчинявах на сила, която бе по-всемогъща от страстта или манията.

Рано или късно, на старини или в разцвета на силите ни, Несбъднатото ни зове, ние се оглеждаме, като се мъчим да разберем откъде е дошъл този зов. Тогава, като се събудим в своя свят, ние тягостно се сепваме и скъпейки се за всеки ден, се вглеждаме в живота, като с всичка сила се мъчим да разберем дали Несбъднатото е започнало да се сбъдва. Дали образът му не е станал по-ясен. Дали сега не е нужно само да протегнем ръка, за да хванем и задържим едва забележимите черти."

Фройд посочва две форми на проява на несъзнаваното и промяна на действителността, които са по-близо до изкуството, отколкото сънят и неврозата, и говори за детската игра и фантазията наяве. "Не бива да се мисли - пише той, - че детето гледа на околния свят несериозно. Тъкмо обратно, то се отнася към играта много сериозно, внася в нея много одухотвореност. Противоположност на играта не е сериозността, а действителността. Детето прекрасно отличава, въпреки увлечението си, създадения от него свят от истинския и охотно търси опора за въображаемите обекти и отношения в осезаемите и видими предмети от действителния живот... Поетът прави същото, което и играещото дете, той създава свят, към който се отнася много сериозно, т.е. внася много увлечение, като в същото време рязко го отделя от действителността." Когато детето престане да играе, то обаче не иска да се откаже от тази наслада, която му е доставила играта. Но тъй като то не може да открие в действителността източник на това удоволствие, играта започва да се заменя от сънища наяве или от фантазии, на които много хора се предават в мечтите си, като си въобразяват осъществяването на своите любими еротични или някакви други влечения. Фройд отбелязва, че във фантазиите може да има мъчителни преживявания, които въпреки това доставят удоволствие. Това първо. И, второ, детето никога не се срамува от своите игри от възрастните, а възрастният се срамува от своите фантазии и ги крие от другите, той ги крие като свои съкровени тайни и по-охотно би си признал своите престъпления, отколкото да разкрие фантазиите си. Възможно е в резултат на това той да си мисли, че е единственият човек, който има подобни фантазии, и няма представа за широкото развитие на подобно творчество у другите хора. Трето, незадоволяването на желанието е подбуждащият стимул за фантазиите. Всяка фантазия, както и съновидението, е осъществяване на желанието, коректив на незадоволяващата ни действителност. Затова в основата на поетичното творчество, също както в основата на съня и на фантазията, се намират незадоволени желания, често такива, от които се срамуваме, които трябва да крием от самите себе си и които затова се изтласкват в областта на несъзнаваното.

Да систематизираме представата на Фройд за несъзнаваното. Според него психиката се образува от три "слоя" - несъзнавано, подсъзнавано и съзнавано. Несъзнаваното е най-дълбокия! фундамент на психиката, определящ целия съзнателен живот на човека и дори съдбата на отделни личности и цели на-

322

роди. Несъзнаваните нагони към наслада и смърт (инстинктът за агресия) са смисловото съдържание на всички емоции и преживявания. Подсъзнаваното (или предсъзнаваното) е особена гранична зона между съзнанието и несъзнаваното. В тази област проникват несъзнавани нагони и тук една особена психична "инстанция", породена от обществения живот на човека, неговият Свръх-Аз (или съвест) ги подлага на строга цензура ("цензурата" на съзнанието). Съзнанието според Фройд е повърхностна проява на психиката на границата с външния свят и зависи преди всичко от несъзнаваните сили.



Но нека се върнем към психоаналитичния метод на лечение на невротичните заболявания.

Фройд разработва изкуството за тълкуване. Психоаналитичният метод се използува не само като метод на свободен разказ на пациентите за техните собствени преживявания (метод на "свободните асоциации"), но и като тълкуване на сънищата на болния, което разкрива най-простия подход към запознаването с несъзнаваното, с неговите непреднамерени действия, извършвани без какъвто и да било план, и погрешни действия в ежедневието (говорни грешки, забравяне и т.н.). В своя труд "Тълкуване на сънищата" Фройд казва: След пълна интерпретация на съновидението се оказва, че то винаги се явява изпълнение на някакво желание. Същото може да се каже за фантазията ("сън наяве") и за всеки симптом като признак, сигнализиращ за желание. Фройд отделя специфичните особености на съновиденията: различие между формата, в която се проявява съновидението, и структурата, изразяваща тази проява. Първата е явното съдържание, втората - скритото съдържание. Между видимото и скритото се осъществява цялата работа на съновидението. Тук действуват механизми на сгъстяване и преместване, от една страна, на осъзнаване на смисъла на образите и вторична преработка - от друга. Сгъстяването е съвместяване на елементи, които в реалността са изолирани. В резултат на процеса на преместване на преден план се изнася един или друг незначителен детайл и само анализът може да покаже най-важната, най-значима страна на съновидението. Преместването е процес на последователно подреждане. Както сгъстяването, така и преместването маскира и деформира съдържанието на съновидението.

Фройд сравнява съновидението с ребус. То може да се разглежда от две страни: от една страна, това са неща, които ни се присънват ("ребус" произлиза от латинската дума "res" - предмет, в буквален превод "ребус" означава "през предметите"), от друга -то е подобно на онези представени в различни форми картинки гатанки, при които всяка отделна част означава дума, а думите, отгатвани една след друга, подредени и обединени, ни разкриват общия смисъл на съновидението. Фройд разкрива езика на съновиденията, който до този момент е зрим, но неразшифрован, и прави възможно неговото разбиране.

"Мислите и съдържанието на съновидението - пише Фройд в "Тълкуване на сънищата" - се появяват пред нас като две изображения на едно и също съдържание на два различни езика или, казано по-точно, съдържанието на съновидението се появява като превод на мисли на друг език, чиито знаци и правила ние трябва да изучим по пътя на сравнението с оригинала на този превод. Мислите на съновидението са ни понятни без по-нататъшни обяснения веднага след като ги научим. Съдържанието като че ли е съставено от йероглифи, отделните знаци на които е трябвало да бъдат преведени на езика на мислите. Ние несъмнено ще се заблудим, ако поискаме да прочетем тези знаци по тяхното очевидно значение, а не по вътрешния им смисъл... Правилното решаване на ребуса се появява само тогава, когато не предявяваме такива изисквания към цялото и към отделните му части, а се опитаме да заменим всеки негов елемент със сричка или дума, която се намира в някакво взаимоотношение с изобразения предмет. Думите, които се получават тогава, вече не са абсурдни, а могат в своето единство да въплътят прекрасни и дълбокомислени изречения. Такъв ребус е именно съновидението и нашите предшественици в областта на тълкуването на последното са допускали грешка, разглеждайки този ребус като композиция на художник.

Психоанализата е talking cure, лечение чрез разговор, казва Фройд през септември 1909 г. в своите известни пет лекции за психоанализата: "Сама болната даде на този нов начин на лечение името talking cure, лечение с разговор, или го нарече на шега chimney sweeping, продухване на комини."

В своя доклад пред II конгрес по психоанализа в Нюрнберг през 1910 г. Фройд сравнява психотерапевтичното осъзнаване на патогенните преживявания с магично съзаклягничество: "Психоневрозите представляват изопачени чрез замяна задоволявания на нагоните, чието съществуване болният трябва да скрие от себе си и от другите. Тяхното съществуване е основано на това изопачаване и неразбиране. Тези болезнени състояния не могат да съществуват, когато тяхната загадка се разкрие и това се приема от болния. Едва ли ще се намери нещо подобно в медицината. Само в приказките се говори за зли духове, чиято сила изчезва, когато ги назовеш с истинското им име, което те пазят в тайна."

Преживяванията на пациента, които в резултат на изтласкването не могат да бъдат изразени от него чрез вътрешната или външната реч (т. е, осъзнати), намират изопачен израз в невротичните симптоми. Оттук: търсенето на загубения в изказването на пациента смисъл съставлява самата същност на създадения от Фройд метод на психоанализа. Затова той формулира изискването "изцеление чрез осъзнаване".

Голяма роля в терапевтичния механизъм на психоанализата Фройд придава на трансфера (от лат. transfere - пренасям), С този термин той обозначава пренасянето на емоционалното отношение на пациента към важни за него хора върху личността на психотерапевта, пренасяне върху аналитика на афектните потребности на пациента. Трансферът е отношението между аналитика и пациента, изпълнено с дълбоко доверие и неограничена откровеност, които съществуват между майката и детето, между двама възрастни, които се обичат, между вярващия и божеството. Фройд пише, че чувството на любов, възхищение, уважение (позитивен трансфер), а също така на омраза, страх, отвращение (негативен трансфер) възникват спонтанно у пациента по време на психотерапевтичния сеанс при отсъствие в поведението на психотерапевта на обективни причини, с които би могло да бъде обяснено това. Важно е да се отбележи, че трансферът се разглежда като преносен феномен, присъщ на всички човешки отношения и проявяващ се не само в терапевтичния сеанс, но и в нашето ежедневие. Той подчертава, че въпреки възникването на отношението на трансфер да предполага наличието на два субекта, самото отношение се реализира само от един от членовете на двойката: детето, влюбения, вярващия, пациента. При това на втория член на двойката се придават всички необходими за реализирането на отношението качества. В действителност вторият член на двойката може да не притежава тези качества (Стендал е писал за това в своя трактат "За любовта", като е нарекъл подобно отношение "стадий на изкристализиране" на чувството). Колкото по-силен е стремежът за реализация на отношението, толкова по-голям може да бъде разривът между реалните и въображаемите качества на лекаря психоаналитик. Накрая е възможно състояние на трансфер, когато другият субект изцяло може да бъде продукт на въображението.

Историците са обърнали внимание на удивителното сходство между някои митове на Платон (428-348 преди новата ера) и определени положения на Фройд, претендиращи за това, че са извлечени от емпириката. Така читателят ще види, че трактовката (вж. "Тълкуване на сънищата") на съновиденията на Фройд напълно съвпада с тяхната интерпретация от Платон като изпълнение на желанията. Платоновото учение за ероса като могъща сила, понятието за реминисценция (смътен спомен, припомняне), теорията за спомена ("Федон") съвпадат с психоаналитичните концепции на Фройд. Митът на Платон за кочияша-Разум, който се опитва да управлява колесницата, в която са впрегнати дивият, необуздан черен кон (чувствеността, въжделението) и белият кон (буйност, мъжество), устремен към възвишени цели ("Федър"), съвпада с представите на Фройд за извечната тайна война между скритите в дълбините на психиката на индивида несъзнавани психични сили и съзнанието с неговите норми на социален живот. Разделянето от Фройд на психичните сили на Id (To), Ego (Аз), и Super-Ego (свръх-Аз), а също така извечният конфликт между тези сили може да се разглежда като схема, валидна и за Платон.

Има сходство и между представите на Фройд "за изтласкването" от съзнанието на паметта за психичната травма и доктрината за болестта на Артур Шопенхауер- (1787-1860), изложена в книгата му "Светът като воля и представа" (1819), приемаща за основа на битието несъзнаваното. На несъзнаваната психика е посветено и фундаменталното произведение на Едуард Хартман (1842-1906) "Философия на несъзнаваното" (1869), който приема за основа на битието несъзнаваното духовно начало. Представите на Фройд за несъзнаваното психично, съсредоточило в себе си вечните нагони, мотиви, стремежи, определяни от инстинктите, имат сходство с концепциите на Шопенхауер и Хербарт. Вече споменахме за влиянието върху представите на Фройд на Спиноза, Хелмхолц, Сеченов, които създават концепцията за несъзнаваните явления в психиката.

Но за първи път несъзнаваното става предмет на конкретно научно изследване едва в психоанализата от началото на 1900 г., когато Фройд формулира своето учение за несъзнаваната психика.

По такъв начин проблемът за мотивацията, обективната динамика на мотивите е основна задача на психоанализата. Трансферът (преносът) - основното условие за успешната психоанализа - представлява особено отношение между аналитика и пациента, родствено отношение към света като субект, което е характерно за първобитните народи, които одухотворяват природата (да си припомним чудесните митове на Древна Гърция), отношения, пълни с доверие и дълбока откровеност. С други думи, психоанализата е преди всичко средство за реализиране на субективността.

В края на XIX век П. Жане разглежда мотивите на своите пациенти като "психична енергия", която се явява най-важната детерминанта на тяхното поведение. *3. Фройд въвежда централното понятие "либидо" (от лат. libido - влечение, желание), което о означава сексуален нагон, любовен инстинкт, сила на сексуална възбуда, несъзнавана психична енергия на индивида, представляваща сексуален инстинкт. Отначало Фройд разбира либидото като енергия, във вид на която сексуалният нагон се проявява в душевния живот на човека, обяснявайки с него причината за неврозите, психосексуалното развитие на нормалния човек, а също така неговата научна, художествена дейност (като сублимация на либидото). През 20-те години Фройд приравнява либидото към Ерос на Платон и разбира под либидо енергията на такива нагони като любов в широк смисъл на думата (полова любов, любов към родителите и децата, себелюбие, човеколюбие и т.н.). Според Фройд либидото е главната детерминанта на човешкото поведение.

Общата теория на функционалните системи постулира, че във всеки един момент съществуват няколко мотивации, но една от тях доминира, тъй като притежава най-голяма енергия. Съвпадението на възвратната аферентация от резултата с неговия модел в акцептора на резултата от действието, т.е. удовлетворяването на мотивацията, отменя нейния доминиращ характер. При неврозата се разбива механизмът, който позволява да се избере доминираща мотивация, определяща поведението, извършва се смяна на мотивацията при нейното задоволяване.

Осъзнаването на изтласканата психотравма от пациента от позициите на съвременната физиология на мозъка води до излекуване, защото откъснатото, "изтласкано" преживяване (психотравма), което е съществувало в мозъка изолирано, се въвежда във връзка със структурите на мозъка и с това се възстановява механизмът на смяна на мотивациите и управление на дейността на индивида. Възстановява се мобилизиращата енергетична страна на мотивационните възбуди, която се осъществява с цял комплект медиатори. Мотивацията и обстоятелствените дразнители, активирайки мозъка, осигуряват използуването на още един компонент от аферентния синтез - извличане на съответния опит с помощта на механизма на паметта.

По такъв начин съгласно данните на съвременната физиология на мозъка мотивационната възбуда, като водещ компонент в стадия на аферентен синтез на функционалните системи на психическата дейност придава на тези системи афектна окраска със специално качество (влечение, стремеж, искане, желание и т.н.), а освен това и социална насоченост на поведението. Тук-е важно да се отбележи фактът, че мотивационната възбуда се проявява не само в стадия на аферентен синтез, в който тя заема централно място, но участвува в изграждането и на следващите стадии на поведение на индивида - взимане на решение и формиране на акцептора на резултата от действието. Формиращият се въз основа на доминиращото мотивационно възбуждане невронен апарат на поведение образува така наречения насочващ компонент на мотивационната възбуда. Даденият апарат, който се изгражда в съответствие с доминиращата мотивация, позволява на индивида да различава сред множеството дразнители онези, които са насочени към задоволяване на доминиращата в дадения момент потребност, интерес, стремеж, желание, искане. Естествено акцепторът на резултата от действието не само определя предвиждането на резултатите, но и осъществява тяхната оценка в конкретния фрагмент на поведение и по-нататъшното целенасочено търсене. Сега е показано експериментално как става това: мотивационната възбуда активира енграмата на акцептора на резултата от действието, формирана от предшествуващо обучение, по изпреварващ принцип като че ли "изтегля" целия предшествуващ опит на субекта, насочен към задоволяване на даденото искане, желание, стремеж. За да може извличането на опита от паметта да достигне крайния резултат, са необходими тонически активиращи влияния на мотивационните центрове на хипоталамуса на кората на главния мозък. Само наличието на енергетични възходящи активиращи влияния на мотивационните центрове на хипоталамуса ще позволи на пусковите и обстоятелствени дразнители "да съживят енграмата" на акцептора на резултата от действието до подкрепящото възбуждане, включително и да доведат субекта до задоволяване на неговата изходна доминираща потребност. Сега ни е известно, че ако експериментално разрушим мотивационните центрове на хипоталамуса при наличието на предварително изработени навици, условните и обстоятелствените дразнители предизвикват само двигателни реакции, които не завършват със задоволяване на желанието (потребностите).

Явно при неврозите мотивационната възбуда не може да осигури аферентен синтез, взимане на решение, формиране на апарата на "целта" и целия поведенчески акт, смяна на мотивациите. Достатъчното равнище на мотивационна възбуда до голяма степен определя търсенето от индивида на удовлетворение, способно да отстрани причините, предизвикали мотивацията. Качествена, по-точно - творческа роля при формирането на целенасочени поведенчески действия играят процесите на активно взаимодействие на мотивационната възбуда с апарата на паметта, с възбуждането, предизвикано от въздействието на обстоятелствените и пусковите дразнители. С други думи, в процесите на аферентния синтез изходната мотивация взаимодействува с апарата за прогнозиране и оценка на резултатите от дейността, образуващ акцептора на резултата от действието.

Такава е концептуалната позиция на съвременната физиология на мозъка, която разглежда поведението на човека.

Още преди 80 години Фройд, разработвайки мотивационната психология, сочи, че нашите съкровени мисли се раждат не от други мисли, а от мотивиращата сфера на нашето съзнание, която обхваща всички наши влечения и потребности, интереси и подбуди, афекти и емоции. Зад мисълта трябва да стоят афектната и волевата тенденция. Именно затова Фройд е на мнение, че методическата психоанализа е "лечение с разговор", включващо трансфера (пренасянето върху лекаря на нежните или враждебните чувства и стремежи).

В последно време физиологията на мозъка засяга проблема за връзката на несъзнаваното с функционалната асиметрия на мозъка. Както беше показано от Роджър Спери (Sperry R. W., 1966) при болни с мозъчни травми, съществува ляво и дясно мислене на мозъчното полукълбо. Лявото мислене се отличава от дясното с начина на обработка на информацията, кодирането и броенето й. Първото кодира и брои знаците символи, второто - иконичните знаци образи. Смята се, че иконичните мисловни процеси на дясното полукълбо притежават свойството симултанност и не са свързани с фиксацията на информацията в някакви определени пространствени и времеви координати. Това е така нареченият паралелен начин на обработка на информацията и нелокализирането й чрез структурна организация (холографски принцип). Знаците символи на лявото полукълбо притежават свойства за сукцесивност и дискретност, свързани с линейно последователния синтез, и се намират в здрава връзка с пространствените и времевите координати.. Процесите на мислене в дясното полукълбо при такива пациенти се оказват принципно неосъзнаваеми, тъй като за осъзнаването им е необходима фиксация на осъзнаваната информация в пространствени и времеви координати, което липсва в мисленето на дясното полукълбо.

От приведения кратък обзор читателят може да се убеди, че концептуалните представи на съвременната мотивационна физиология на мозъка доближават естествено научната база до клиничната концепция на психоанализата, позволяваща физиологически да се интерпретира нейната клинична практика.
БЕЛЕЖКИ
*1. Преводът е от IV глава на книгата "Изследване на хистерията". Монографията "Изследване на хистерията" е публикувана от Зигмунд Фройд (1856-1939) съвместно с австрийския невропатолог Йозеф Бройер (1842-1925) през 1895 г. във Виена от издателство Франц Дойтке. Този труд съдържа първото описание на катартичния метод на хипнотерапия на хистерията, В нея Фройд признава, че методът на психоанализата е произлязъл от катартичния метод на лечение на хистерията.

*2. "Предварително съобщение" - има се предвид публикацията на Фройд: Uber den psychischen Mechanismus hysterischer Phanomene: Vorlaufige Mitteilung. Gesammelte Werke (G.W.) Bd. 1, S. 81 (1893).

*3. Става дума за извадките от анамнезите на болни от хистерия, приведени във глава втора на книгата "Изследвания на хистерията".

*4. Е. Haecker. Zentralblatt fur Nervenheilkuncle, Dezember, 1893.

*5. За овладяване се дава обозначаване.

*6. "Работата на Данаидите" - според древногръцката митология петдесетте дъщери на аргоския цар Данай, които убили своите мъже, били осъдени за тази своя постъпка от боговете. След смъртта си в мрачното царство на Аида те трябвало да пълнят с вода бездънна бъчва. Фройд употребява израза "работа на Данаидите" като метафора за безкраен и безплоден труд. На Данаидите е посветена трагедията на Есхил "Молещите".

*7. Във II глава на монографията "Изследване на хистерията" подробно са изложени истории на заболяването. Като първи (с. 15-36) е даден случаят на госпожица Ана О., 21-годишна, която била наблюдавана от Бройер през 1880-1882 г. Този случай се явява прототип на психоаналитичното лечение. Ана О. развила остра хистерия, която явно е преминала в хроническа (имала е кашлица, парализа, нарушаване на говора). Чрез хипноза (катартичен метод) Бройер успява да получи от болната разказ за травмиращите я събития, отнасящи се до отношенията с баща й и неговата смърт. Самата Ана О. метафорично нарича този вид лечение "продухване на тръбите" или "лечение чрез разговор" (talking cure). През 1909 г. Фройд пише по този случай следното: "Скоро като че ли случайно стана ясно, че чрез такова продухване на душата може да се постигне много повече от едно временно отстраняване на непрекъснато възобновяващото се разстройство на съзнанието. Ако болната с израз на афект успяваше да си спомни по време на хипнозата в каква връзка и по какъв повод са се появили за първи път определени симптоми, ние успявахме напълно да ги отстраним."

Към историята на Бройер можем да добавим това, че през 1882 г. той прекратил лечението на госпожица Ана О. по контратрансферни мотиви (с термина "трансфер" Фройд означава пренасянето върху личността на психотерапевта емоционалното отношение на пациента - чувство на любов, възхищение, уважение, нежност - позитивен трансфер, чувство на ненавист, страх отвращение - негативен трансфер. При Бройер също така са се появили нежни чувства към Ана О. - контратрансферни чувства) и по повод на ревността на мадам Бройер. Госпожица Ана О. имала мнима бременност и въображаемото раждане е станало в деня, в който Бройер й съобщил за края на лечението.

Биографът на Фройд Джоунс (1958 г.) съобщава, че бъдещата мадам Фройд се отъждествявала с мадам Бройер и се страхувала да не изпадне в същото положение. Съпругът й бил принуден да я разубеди. Впоследствие Фройд (1925) описва в своята автобиография подобен случай:

веднъж, когато хипнотизирал една от своите пациентки, тя се събудила и му се хвърлила на врата. "Бях достатъчно трезв душевно, за да не обясня тази постъпка с моята непреодолима привлекателност и предположих, че разбрах природата на мистичния фактор, който се крие зад хипнозата. За да го отстраня или поне да го изолирам, аз трябваше да се простя с хипнозата" (Фройд, З. "Моят живот и психоанализата").

*8. Стигма (гр. ****** знак) - характерен признак на хистерията.

*9. При изучаването на неврозите психоанализата влиза в конфронтация с психиатрията като раздел от медицината. В психиатрията по това време господствува ориентация (обусловена от вкоренеността на нейните познания в естественонаучния подход към етиологията на заболяванията) към изтъкването на органичните причини за патологичните процеси. Психоанализата, тръгвайки от принципа на психичната каузалност, търси тези причини в сферата на несъзнаваната психика, без да ги отнася към физиологичните (неврохуморалните) механизми, които обуславят нейното функциониране. Конфронтацията между психоанализата и психиатрията продължава и след Фройд. Някои съвременни концепции се опитват да намерят компромисно решение, обединявайки психоаналитичната техника с използуването на психофармакологични средства и други методи на въздействие върху дейността на главния мозък.

*10. Отношението на Фройд към научната полемика като средство за развитие на знанията, отричането на позитивната й роля в това развитие отразяват безбройните конфликти вътре в психоаналитичното движение, критиката на неговите привърженици един към друг, която води до разпадането на това движение на множество школи и направления.

Най-резки са се оказали разногласията на Фройд с неговите най-близки привърженици: австрийския психолог Алфред Адлер (1870-1973), развил своята концепция за индивидуалната психология, чието главно обяснително познание е познанието за комплекса за непълноценност като причина за неврозите, и швейцарския психолог К. Юнг (1875-1961), основател на така наречената аналитична психология.

*11. Английска фирма за търговия с хранителни стоки, пред чиито магазини по време на войната са се събирали големи опашки.

*12. Вж. Тотем и табу.

*13. Несъзнавани идеи (фр.).

*14. Начин на изразяване (фр.).

*15. Е. Тулуз. Емил Зола, медико-психологично изследване. Париж, 1896.

*16. Висши дегенерати (фр.).

*17. Ранно слабоумие - едно от наименованията на шизофренията.

*18. Нещата се различават едно от друго (фр.).

*19. Уолъс А. Р. (1823-1913) - английски натуралист. Независимо от Дарвин е стигнал до идеята за еволюционното развитие по пътя на естествения подбор.

*20. Андре Мари Ампер (1775-1836), един от основателите на теорията за електромагнетизма, използува в свой ранен експеримент човече от магнитнопроводим метал, за да покаже връзката между електричеството и магнетизма.

*21. По-нататък (вж. "Психоанализата") като източник за съпротивата и причина за изтласкването Фройд признава Свръх-Аза.

*22. Основното произведение на Фройд на тази тема е "Три очерка по теория на сексуалността" (1905), което е претърпяло многократни издания с много допълнения и поправки. Материалът на тази и следващата лекция е взет от този труд, предизвикал ожесточени дискусии сред невролозите и психиатрите и отблъснал от Фройд мнозина от тези, които преди са се отнасяли със съчувствие към психоанализата.

*23. Пародията е дело на Йохан Нестрой (1801 -1867) - австрийски комедиограф и актьор.

*24. Древноегипетски бог, представян като дете - бел-прев.

*25. От изложението на Фройд на този епизод става ясно, че отделни немски лекари са използували фройдистката техника на психоанализата (в това число и начините за проява на Едиповия комплекс) по време на първата световна война. Освен това във фронтовите условия забраната за запознаване с идеите на психоанализата от страна на един от военоначалниците е била разглеждана от Фройд като проява на форма на "организация" на науката. Очевидно, че в дадения случай става въпрос за пречки пред науката, поставяни от военните, които нямат никакво отношение към нея.

*26. В тези положения на Фройд е изразена неговата нагласа за обяснение на психоаналитичната схема на културно-историческите процеси. В предшествуващата "Лекциите" работа "Тотем и табу" (1913) той, използувайки данни от антропологията (в частност известните изследвания на Дж. Фрейзър "Златната клонка") прави паралел между психичния живот на невротиците и произхода на древните вярвания и обичаите.

*27. Под понятието "обектен катхезис" (Objektbesetzung) Фройд разбира насочване на либидото към външни обекти.

*28. Брюке, Е. (1819-1892) - известен представител на физико-химическата школа във физиологията. Учител на Фройд. В неговата лаборатория на младини Фройд е извършил редица ценни изследвания по анатомия на нервната система.

*29. Тук се имат предвид отделилите се от школата на Фройд школи на Юнг и Адлер, носещи съответно названието "индивидуална психология" и "аналитична психология".

*30. Алфред Бине (1857-1911) - френски психолог. Основател на първото списание по психология във Франция и на психологична лаборатория.

*31. Вж. работата на Фройд "Фетишизъм" в Зигмунд Фройд. Тайната на живота. София: Евразия, 1993, с. 367-364.

*32. При обяснението на патогенния конфликт Фройд пръв въвежда понятието за азовите нагони (Ich-Triebe) като мотивационен фактор, различаващ се от сексуалния нагон (либидото).

*33. Шандор Ференци (1873-1932) - унгарски психиатър. Един от главните представители на школата на Фройд.

*34. Приведеният пример има само илюстративен характер и по-скоро отразява класовата ориентация на възгледите на Фройд, според когото детето от бедно семейство влияе отрицателно на детето от заможно семейство.

*35. Фройд разпростира действието на биогенетичния закон на Мюлер-Хекел върху отношението между психическото развитие на индивида и цялото човечество. Неуместността на този подход е доказана с по-нататъшните изследвания на развитието на психиката в онтогенезата.

*36. W. Bolsche. Das Liebesleben in der Natur. Jena. 1911- 1913. 2. Bd.

*37. В древногръцката митология - богиня на необходимостта и неизбежността; майка на мойрите. Между коленете на Ананке се върти вретено, чиято ос представлява мировата ос, а мойрите от време на време помагат на въртенето.

*38. Буквално: "Контразапълване" [с енергия]. Английският еквивалент на този термин е "антикатхезис".

*39. Вилхелм Ру (1850-1924) - един от основателите на експерименталната ембриология.

*40. Като при животните (лат.)

*41. Юнг въвежда представата за двата основни психологически типа: интравертния и екстравертния. Те се различават по насочеността на своето либидо, което Юнг е "десексуализирал", разбирайки под термина "либидо" не половата енергия, а психичния нагон. Интровертираният тип се отличава с насоченост към своя вътрешен свят, а екстравертът - към външния.

42. Това е типичното за психоанализата обяснение на творческото мислене и на фантазиите на художника изключително чрез характера на неговото либидо и пълното игнориране на социалната природа на изкуството, определяща динамиката на психичните процеси при създаването на продуктите на културата, в това число и на художествените произведения.

*43. Начин на съществуване (лат.).

*44. Определението "актуални" се дава на тази група неврози, защото причините за тяхната поява се крият в обстоятелствата, които непосредствено са въздействували върху личността, а не в миналите преживявания на пациента, както е при психоневрозите.

*45. Полов живот (лат.).

*46. По-нататък Фройд категорично отхвърля това предположение за двата типа сексуално вещество.

*47. Фройд нееднократно подлага на преоценка своите възгледи по отношение на страховата невроза. Окончателната му позиция е изложена в 32-а лекция от "Увод в психоанализата".

*48. На немски език "боязлив" angsllich, е прилагателно от думата "страх" Angst. В съвременната психологична литература тази дума често се превежда като "тревожен". Решихме, че е възможно в настоящото издание да я преведем като "боязлив", тъй като Фройд употребява тази дума в по-общо значение (склонен към страх "изобщо", а не само към безпредметен страх, какъвто е тревогата).

*49. Продълговат мозък (лат.).

*50. Приведеният пример за страх не бива да се тълкува в смисъл, че "дивакът" принадлежи към по-низша раса, тъй като е очевидно, че в дадения случай чувството се определя от равнището на рационално разбиране на предизвикващите го явления.

*51. В съвременната психологична литература за обозначаването на това понятие се употребяват термините "тревога", "разтревоженост".

*52- Според концепцията на Джеймс-Ланге (от името на американския психолог У. Джеймс и датския анатом К. Ланге), издигната през осемдесетте години на миналия век, първични са промените в организма, а вторични - състоянията, които субектът преживява във вид на емоции.

*53. Герой от драмата "Макбет" на У. Шекспир.

*54. Стенли Хол изброява 132 фобии.

*55. Прекъснат полов акт.

*56. Значението на отбиването от майката като фактор, който влияе върху възникването на страха, се излага в труда на Фройд "Потискане, симптом и страх" (1926).

*57. Контразапълване с енергия.

*58. Хол Стенли (1844-1924) - американски психолог. Представител на функционалното направление в психологията. Разпространява биогенетичния закон върху развитието на детската психика. По инициатива на Стенли Хол Фройд е бил поканен да чете лекции в Америка, където неговата психоанализа за първи път е получила признание.

*59. Идеята за това, че мисленето предполага потискане (задръжка) на външното движение, е била изказана за първи път от Сеченов в "Рефлекси на главния мозък". Тази идея е била разпространена във виенските психологични кръгове и възприета от Фройд, който разглеждал задържащата функция на мисленето като една от главните функции на Аза.

*60. Тук, както и в другите лекции, под "икономическо" се разбира всичко онова, което е свързано с количеството психична енергия.

*61. Превод Федя Филкова и Николай Кънчев.

*62- Мания за преследване (лат.).

*63. В психологическата литература опорният тип се нарича още "анаклитичен тип".

*64. Внушаемост (фр.).

*65. Фройд е превел две книги на Бернхайм: "За внушението и неговото приложение в терапията" (1886) и "Хипноза, внушение и психотерапия" (1891).

*66. Пълноправен гражданин (лат.).

*67. Breuer J. und Freud S. Studien liber Histerie. Leipzig und Wien: Franz Deutcke, 1895, 269 S.

*68. Janet P. L'automatisme psychologique. Paris: Alcan, 1889, pp. 439-440.

*69. Bourru H.. Burrot P. Les variations de la personalite. Paris: Baillierie, 1888.

*70. Freud S. Quelqes considerations sur une etude comparative des paralyses motorices organiques. -Archives de Neurologie. 1893. Т. XXVI. pp. 29-43.


КРАТЪК РЕЧНИК НА ПСИХОАНАЛИТИЧНИТЕ ТЕРМИНИ
Абсанс - фр. (absense), пълно изключване от обкръжаващата среда.

Автоеротизъм - нормален, ранен стадий от развитието на сексуалността, при който задоволяването на сексуалните влечения става в отсъствието на някакъв външен обект, т.е. с помощта на органи и участъци от собственото тяло- Пример за автоеротизъм е сученето при бебето, цел на което (заедно с насищането) е получаването на удоволствие. А. се характеризира от Фройд като нормален ранен стадий в развитието на сексуалността.

Агорафобия - страх от площади (открити пространства).

Аз - подструктура на душевния живот, посредник между Свръх-Аза и То, индивида и реалността. Подчинява се на принципа на реалността.

Аз-либидо (Ichlibido) - част от либидото, насочено към собственото Аз. Противостои на обектното либидо и нарцисизма.

Амбивалентност (на чувствата) - наличие на нежни и враждебни чувства, едновременно изпитвани от човек по отношение на едно и също лице.

Анална еротика - характерна за аналната фаза от сексуалното развитие на детето, проявява се в повишения интерес към продуктите на екскременталната дейност и изпитването на квазисексуално удовлетворение от дефекирането.

Антикатхезис (Gegenbesetzung) - обратен приток на енергия, която се съединява с енергията на изтласкания импулс за симптомообразуването или се приема в Аза като реактивно образувание, като усилване на определени предразположености.

Антиципация - предусещане.

Виргинална тревога - комбинация от невроза на тревога и хистерия. Първата създава симптоми, втората ги повтаря и работи с тях.

Влечения - вж. нагони.

Вторична обработка - един от механизмите на работа на съновидението, заключаващ се в прегрупиране и свързване на елементите на проявеното съновидение в повече или по-малко хармонично цяло.

Дейност на съновидението - съвкупност от процеси, благодарение на които от скритите мисли на съновидението, соматичните дразнители по време на сън и остатъците от впечатленията от предишния ден се формира проявеното съдържание на съновидението. Сгъстяване, изместване, вторична обработка и нагледно изобразяване на мисли и изказвания.

Едипов комплекс - характерна нагласа на детето по отношение на родителите, която се формира по време на фалосната фаза от сексуалното му развитие, примерно между 4 и 5 години. Наречен е по името на древногръцкия цар Едип, който, без да знае това, убива собствения си баща и се жени за майка си. За момчето обикновено е характерен позитивен Е.к. (любов към майката и желание за инцестни отношения с нея и едновременно ревност и омраза към бащата, придружени от желанието да го премахне като съперник). Може да се развие обаче и негативен Е.к. - любов към бащата и омраза към майката. Двете форми често се съчетават и възниква амбивалентна нагласа по отношение на родителите. Аналогичният комплекс при момичетата (любов към бащата и омраза към майката) - позитивен и негативен - се нарича комплекс на Електра.

Заемане (окупиране) на обекта (Objekt- besetzung) - фиксиране на либидото върху определени обекти, зареждането им с либидинозна енергия.

Задържане (Hemmung) - спиране на развитието на една от неговите степени. Използува се и като синоним на препятствие (спирачка за развитието на някакво влечение).

Заместване (Ersetzung) - механизъм за преобразуване на несъзнаваните, неприемливи за Аза (Свръх-Аза) желания в приемливи. В резултат на това се появяват погрешни действия, невротични симптоми, определени характеристики на съновидението.

Защита (A bwehr) психична - съвкупност от несъзнавани психични процеси, призвани да защитават Аза от заплахите на реалността (в детството) или от нагоните и Свръх-Аза (при възрастните).

Защитни механизми (А bwehr-mechawsmen) - специални форми на психична защита, изработвани от Аза. Към тях спадат изтласкването, сублимацията, регресията и т. н.

Идентификация - несъзнаван процес, благодарение на който индивидът (например детето) мисли, чувства или действува като друг човек (например майката или бащата). Играе изключително важна роля в процеса на формиране на личността.

Идеогенни симптоми - симптоми, свързани с пораждането на определени образи.

Изместване (Verschiebung) - един от основните механизми в работата на съновидението, а също и при изопачаването на несъзнаваните мисли и желания в другите проявени форми на психичен живот. При И. акцентът се измества от главното към второстепенното.

Изолация - отделяне на психотравмиращата ситуация от свързаните с нея душевни преживявания- Замяната на ситуацията като че ли става несъзнавано или най-малкото не се свързва със собствените преживявания, Всичко става сякаш с друг. Изолирането на ситуацията от собственото Аз се проявява особено ярко при децата. Играейки си с куклата или някаква друга играчка, детето може да й позволи да "говори и прави" всичко онова, което на него му е забранено: да бъде безразсъдна, саркастична, жестока, да ругае и се присмива на другите.

Изтласкване (Verdrangung) - прехвърляне на психичното съдържание от сферата на съзнанието в несъзнаваното или задържането му в несъзнавано състояние. Един от най-важните защитни механизми, благодарение на който неприемливите за Аза желания се превръщат в несъзнавани. Поддържа се посредством определени несъзнавани механизми.

Интроекция - процес на превръщане на екстраменталното (външното) битие в интраментално (вътрешно, иманентно).

Инцест - сексуални отношения с кръвни родственици.

Кастрационен комплекс - комплекс, възникващ у детето в тясна връзка с детското сексуално развитие (сексуалните изследвания на децата и инфантилните сексуални теории). Основна проява на К. к. при момчетата е възникващият под влиянието на мними и реални заплахи от страна на възрастните.

Катартичен метод - метод за лекуване на неврозите, предшествуващ психоаналитичния, същността на който се изразява в предизвикването на същите чувства и обстоятелства, които са предизвикали болестта.

Катартична психотерапия - лекуване на психическите заболявания чрез метода на катарзиса.

Каузална терапия - лекуване на причините.

Комплекс - съвкупност на афективно натоварени мисли, интереси и личностни нагласи, които въздействуват несъзнавано върху психичния живот. Образува се главно в ранното детство и обуславя редица от закономерностите на бъдещия психичен живот. Фройд говори за Едипов комплекс, кастрационен комплекс, екскрементален комплекс.

Комплекс на Електра - вж. Едипов комплекс.

Контаминация - смесване на различни мотиви, което води до компромисни образувания в психичния живот.

Копрофилия - влечение към собствените изпражнения.

Латентен период - определена фаза от детското развитие, обикновено между петата-шестата година на детето и началото на пубертетния период, в която сексуалното развитие сякаш прекъсва. Раннодетските преживявания от областта на сексуалното се подлагат на изтласкване и се заслоняват от така наречените "покриващи спомени". Интересите на детето в този период са насочени преди всичко към общуването с другарчетата му, училищните занимания и т. н.

Либидо - лежащата в основата на всички сексуални прояви на индивида психична енергия. По-късно се използува и като синоним за влечението към живота.

Нагони(Triebe - влечения, пориви) - образувания на границата между соматичното и душевното, психични представители на възникващите в недрата на телесния апарат, раздразнения, които оказват непосредствено въздействие върху душевната дейност. Характеризират се с четири аспекта - източник, цел, обект и енергия. В ранните си работи Фройд различава индивидуално съхраняващи и видово съхраняващи Н. От началото на 20-те години развива концепцията за деленето на Н. на нагони на живота и нагони на смъртта. Разпространената в българския език употреба нагони към... предполага една свръхсубектност на нагоните, каквато те не притежават.

Нагони на живота (Lebenstriebe)- влечения, които имат за цел запазването, поддържането и развитието на живота във всичките му аспекти и форми. В късните си работи Фройд ги противопоставя на нагоните на смъртта.

Нагони на смъртта (Todestriebe)- присъщи на индивида несъзнавани тенденции към саморазрушаване и връщане към неорганичното състояние. Външно се проявяват като агресия по отношение на определени лица и предмети. Намират се в единство с нагоните на живота и само в това единство обуславят нормалното функциониране на душевния механизъм. В някои патологични случаи могат да предизвикат садистични извращения и самообвинения у меланхолиците.

Нарцисизъм (Narzifimus) - привързаност на либидото към собственото Аз.

Невроза - психическо разстройство, симптомите на което изразяват в символична форма породилия го конфликт, в частност между сексуалните влечения и влеченията на Аза.

Несъзнавано (Unbewiifites) - съдържания на психичния живот, за които човек не подозира нищо в течение на дълго време или въобще не е знаел за тях. Има два вида Н. - предсъзнавано и Н, в собствения смисъл на думата. В динамичен смисъл Н. може да се нарече това, осъзнаването на което, за разлика от предсъзнаваното, изисква значителни усилия или въобще е невъзможно. Според Фройд Н. може да бъде както ниско (неконтролираните сексуални и агресивни влечения на То), така и високо (дейността на Свръх-Аза).

Обектно либидо (Objekt libido) - тази част от либидото, която е насочена към един или няколко обекта и противостои на Аз-либидото.

Орална еротика - характерна за оралната фаза от сексуалното развитие на детето, проявява се в смученето.

Покриващи спомени (Deck -errinerungen) запазени в паметта спомени за събития от първите 5-6 години от живота на детето, които се отличават с особена яркост и изглеждат като че ли незначителни. Благодарение механизма на изместването те сякаш "покриват" най-съществените спомени от детството, които са подложени на изтласкване. Тяхното съдържание може да бъде извлечено с помощта на психоанализата.

Предсъзнавано (VorbewufStes ) - психични съдържания, които в дадения момент са несъзнавани, но могат лесно да бъдат осъзнати.

Пренос (Ubertragim) - пренасяне от пациента върху психоаналитика на чувства, изпитвани към други хора. Позитивен или негативен.

Принцип на реалността - отчитане на реалните условия и възможности за удовлетворяване на влеченията. Противостои на принципа на удоволствието.

Принцип на удоволствието - стремеж да се избягва неприятното и да се получава максимум наслаждение.

Проекция - несъзнавано приписване на собствени качества, чувства и желания на друг човек.

Проявено съдържание на съновиденията - образи от съновидението, както те са представени на сънуващия, символично изображение на скритите мисли на съновидението.

Рационализация - намиране на приемливи причини и обяснения за неприемливи мисли и постъпки- Естествено тези оправдателни причини и обяснения са значително по-етични и благородни, отколкото техните истински мотиви.

Регресия - връщане на психичното развитие на по-ранен етап.

Ремисия - временно възвръщане на нормалното състояние.

Ретенционна хистерия - форма на хистерия, основаваща се на задържащи моменти от миналото.

Свръх-Аз (Uber-Icii) - висша инстанция в структурата на душевния живот, изпълняваща ролята на вътрешен цензор. Възниква с изчезването на Едиповия комплекс. Дейността му е несъзнавана.

Сгъстяване (Verdichtung) - сливане на различни представи в единна структура. Един от най-важните механизми за работа на съновидението.

Сексуално развитие - според Фройд започва не с пубертетния период, а практически от момента на раждането. Преминава през различни етапи, характеризиращи се с господството на определени ерогенни зони. Тези етапи са: 1) орална фаза (първата година от живота), при която ерогенните зони са слизестото покритие на устата и устните; 2) анална фаза (втората и третата година), ерогенната зона е слизестото покритие на задното отвърстие; 3) фалосна фаза (четвърта-шеста година), ерогенна зона - пенисът, характеризира се с детски онанизъм и формирането на Едипов комплекс; 4) латентен период; 5) генитална фаза (от началото на пубертетния период) - фаза на развитата сексуалност, частичните нагони се подчиняват на господството на либидото и се удовлетворяват чрез нормална полова дейност. Доколкото сексуалното развитие според Фройд е системообразуващ фактор за цялостното развитие, дадената схема може да се разглежда и като периодизация на развитието на личността въобще.

Скотомизация (от O-KOTOO) - закриване, затъмняване, завоалиране. Термин на Лафорг, който Фройд разглежда като описващ неадекватно някои частни случаи на изтласкването. Отнася се към dementia praecox.

Стигма (от старогръцки) - непсихогенен симптом.

Страхова истерия (Angsthysterie) - невроза, основен симптом на която са разнообразните фобии.

Сублимация - отклоняване на енергията на сексуалните влечения от тяхната пряка цел - получаването на удоволствие и продължението на рода, и насочването й към несексуални (социални) цели.

Сън - състояние, характеризиращо се със загуба на интереса към външния свят. Различава се от съновидението.

Съновидение - душевният живот по време на сън. Целта на С. е да отстрани пречещите на съня дразнители под формата на халюцинаторно изпълнение на неудовлетворените в будно състояние желания. Притежава явна форма на изражение (проявено съдържание) и скрито зад нея несъзнавано съдържание (скрити мисли),

Съпротива - стремеж да не се позволява изместване на несъзнаваните мисли и желания от съзнанието.

То - най дълбоката подструктура на душевния апарат. Съдържа неконтролирани сексуални и агресивни влечения. Ръководи се от принципа на удоволствието, като се намира в конфликт със структурите на А за и Свръх-А за.

Тълкуване - разкриване на скрития смисъл на симптомите, съновиденията, погрешните действия и т. н.

Уретрална еротика - характерна за аналната фаза от сексуалното развитие на детето, проявява се в разглеждането на уринирането като заместител на половия акт и в съответното изпитване на удоволствие от него.

Фалосна еротика - характерна за фалосната фаза от сексуалното развитие на детето, проявява се в повишения интерес към пениса, детското онаниране и формирането на Едиповия и кастрационния комплекс.

Фетишизъм - създаване на фетиши под въздействието на кастрационния комплекс. Феномен от областта на детската психология със съответните паралели в митологията.

Фиксация - 1) упорито следване на веднъж приетата нагласа, навик, начин на действие; един от примерите за Ф. е сексуалната Ф. върху определен партньор или начин на сексуално удовлетворяване, която прави невъзможна друга форма на полов живот; 2) Ф. върху травмата - фиксиране на болния върху някакво травмиращо преживяване от неговото минало, изразява се в натрапчивата поява на едни и същи симптоми, в невъзможността самостоятелно да се освободи от тях и т. н.

Фобия - непреодолим натрапчив страх от някакъв предмет или явление. Житейски и специални фобии.

Хистерична психоза - случай, намиращ се в процеса на най-активно създаване на хистерични симптоми и последващо потискане на Аза от продуктите на болестта.

Цензура - действие на силите, които се стремят да не допуснат в съзнанието несъзнавани мисли и желания.

Частични нагони (Partialtriebe) - появяващи се на различни стадии от детското развитие отделни типове влечения (орални, анални, садистични, воайорски и др.), които в началото на гениталната фаза се интегрират под примата на гениталната зона и се подчиняват на сексуалния (в тесния смисъл на думата) нагон.
Индекс

(Не прилагам този индекс, защото не е необходим при файловия вариант на книга. бел. Victor http://123.dir.bg)


СЪДЪРЖАНИЕ

Раздел I ПСИХОТЕРАПИЯ НА ХИСТЕРИЯТА


Раздел II ОБЩА ТЕОРИЯ НА НЕВРОЗИТЕ

Глава I Психоанализа и психиатрия

Глава II Смисълът на симптомите

Глава III Фиксиране върху травмата. Несъзнаваното

Глава IV Съпротива и изтласкване

Глава V Сексуалният живот на човека

Глава VI Сексуална организация и развитие на либидото

Глава VII Представи за развитието и регресията. Етиология

Глава VIII Пътища за образуване на симптомите

Глава IX Обикновената невротичност

Глава X Страхът

Глава XI Страхът в архитектониката на личността

Глава XII Теория за либидото и нарцисизъм

Глава XIII Пренасянето

Глава XIV Аналитичната терапия
Раздел III ПСИХОАНАЛИЗАТА КАТО ИНСТРУМЕНТ ЗА ЛЕКУВАНЕ НА НЕВРОЗИТЕ

Вместо заключение

Бележки

Кратък речник на психоаналитичните термини



Зигмунд Фройд НЕВРОЗИТЕ

Произход и Лекуване

австрийска, първо издание

съставителство Евразия

превод Елиана 22

научна редакция д. ф. н. П. И. Градинаров

редактор Елиана Владимирова

коректор Пламен Възланов

компютърен дизайн Александър Мандалов

гарнитура Times

Печат ДФ "Полиграфия" 50 лв.

Файлов източник: http://123.dir.bg



Upload jul 2002
Каталог: Book
Book -> Тайнствената сила на пирамидите Богомил Герасимов Страхът на времето
Book -> В обятията на шамбала
Book -> Книга се посвещава с благодарност на децата ми. Майка ми и жена ми ме научиха да бъда мъж
Book -> Николай Слатински “Надеждата като лабиринт” София, Издателство “виденов & син”, 1993 год
Book -> София, Издателство “Българска книжница”, 2004 год. Рецензенти доц д. ик н. Димитър Йончев, проф д-р Нина Дюлгерова Научен редактор проф д-р Петър Иванов
Book -> Николай Слатински “Измерения на сигурността” София, Издателство “Парадигма”, 2000 год
Book -> Книга 2 щастие и успех предисловие
Book -> Превръщане на числа от една бройна система в друга
Book -> Тантриското преобразяване


Сподели с приятели:
1   ...   11   12   13   14   15   16   17   18   19




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница