ГЛАВА 7 НАДЕЖДНОСТ НА ПЪТНИЧЕСКАТА ИНФОРМАЦИОННА СИСТЕМА И ИНТЕГРАЦИЯ СЪС СЪЩЕСТВУВАЩИТЕ РАБОТЕЩИ СИСТЕМИ В БДЖ И СВЕТА

Най-важният, може да се каже, жизнено важният елемент на всяка една мрежа е сървърът. Ако той се повреди и излезе от строя дори само за час, десетки, а понякога и стотици хора са принудени да бездействат. Ето защо изборът на сървър е не само

Сървърът трябва да запазва работоспособността си дори тогава, когато цялата система или отделни нейни компоненти откажат.

Най-важната характеристика на един сървър е неговата наличност в системата. Казано по-просто, той трябва да продължава да работи, без да се влияе от отделни сривове в системата. Мерките, които трябва да се вземат за постигането на тази цел са различни за

различните подсистеми.

Дискове - наличието на движещи се части в твърдите дискове и големият им брой в сървъра са предпоставки за възникване на повреди в дисковата подсистема. Независимо от това, че в сървърите се използват твърди дискове с изключително висока надеждност (за SCSI - 2 дискове например средното време между отказите е 500 000 часа или една грешка на 57 години), тяхната наличност в системата допълнително се гарантира с технологията RAID (Redundant Arrays of Inexpensive Disks). RAID е технология, разработена за подобряване на отказоустойчивостта и производителността на дисковата подсистема. RAID не може да предотврати отказа на отделно устройство, но може да възстанови изгубените данни, използвайки излишъка от информация, съхраняван върху останалите устройства в масива. Най-често се използват две от тях:

• RAID 0 (Striping) - позволява данните да се четат от различните дискове в масива едновременно, вместо от един диск – всичките данни.

• RAID 1 (Mirroring) – всеки диск от подсистемата съдържа идеално копие от всеки друг драйв и когато един файл е записан на диска, който изглежда като самостоятелно устройство, той се записва на всички дискове в масива. Ако някой от дисковете в масива се повреди, друг диск (или дискове) ще се замени, в резултат на което няма време на престой на системата с критични приложения.

Mirroring се използва в много сървъри (от Интернет бизнес обществото), където повредата на един диск би довела до неприемлив престой.

RAID 0 и RAID 1 могат да бъдат комбинирани във функция, наречена RAID 0/1, която позволява на минимум две устройства да се държат като “огледални” на други две, които са като striped двойка. Използвайки тази технология имаме предимствата на производителността от RAID 0 и сигурността на RAID 1. Недостатък на RAID 0/1 е цената, тъй като са необходими минимум четири диска, за да се използват предимствата на технологията.

Друга характеристика на сървърите, която също е свързана с тяхната наличност в системата, е възможността повредените дискове да се обслужват, без да се изключва захранването.

Данните от повредения диск или се възстановяват на резервния диск на системата, ако има такъв, или на новия диск, който се включва на мястото на повредения.

Памет - колкото е по-голям обемът на оперативната памет и по-сложна нейната организация, толкова по-голяма е и вероятността от възникване на динамична грешка в нея. И тъй като тя се използва и като дискова кеш памет, много е вероятно тази грешка да се пренесе на диска, където ще доведе до безвъзвратна загуба на информация. Ето защо в сървърите се използва така наречената ЕСС-Р памет, в която за сметка на информационния излишък е възможно автоматично откриване и коригиране на единични грешки.

Процесор - за повечето сървъри повредата в процесора е фатална - сървърът, а с това и мрежата излизат от строя. При многопроцесорните варианти това обаче не е толкова фатално. При повреда на един от процесорите, сървърът автоматично, без намесата на оператора, се изключва и рестартира отново, но вече като еднопроцесорен сървър при двупроцесорните. При многопроцесорните сървърът просто ще работи с един процесор по-малко.

Захранване - всички модели сървъри задължително трябва да позволяват включването на блока за непрекъсваемо захранване (UPS – Uninterruptible Power Supply), който при отпадане на захранването да даде възможност на системния администратор
или на самата система да предотврати загубата на данни. Времето през, което непрекъсваемото захранване може да поддържа системата е различно. То предимно се използва при внезапно спиране на захранващата система. За още по-голяма сигурност е необходимо да има и електрогенератори. Те ще се включват при първа възможност след задействането на непрекъсваемото захранване. Това се налага поради факта, че непрекъсваемите захранвания не могат да осигурят поддръжка на системата при по-продължителни прекъсвания на захранването.

Сървъра като цяло - всяка една компания произвеждаща и предлагаща сървъри на пазара от висок и среден клас трябва да помисли и за такива форсмажорни обстоятелства като пожар, наводнение, земетресение или военни действия, които могат да доведат до пълното разрушаване на сървъра. Това като последствие ще доведе до излизане от строя на цялата система. Ето защо сървърите трябва да поддържат технологията SFT III (System Fault Tolerance III). Тя използва високоскоростна оптична връзка за синхронизиране на работата да двата отдалечени сървъра, така че ако единия отпадне, другият изцяло трябва да поеме управлението на мрежата.

Кодиране на данните - Кодирането и разкодирането на системните данни се състои от две функционални части :

• 
  ”Кодиране и Разкодиране”: програмата действа, така че манипулираните съобщения от потока от данни минават по такъв път, който да бъде трудно достижим от злонамерени хора, които не са запознати с клавишните комбинации на процеса желаещи да възстановят изходните съобщения ;
  
• 
  Ключово управление на програмите - програмата използва и поддържа ключови програмни кодове, които са до знанието само на потребителите на системата. Те управляват конкретно кодирани алгоритми използвани по всяко време. Съгласно този код отделният потребител има възможност за достъп само в касаещата го него област от данни. Като пример едни ще могат да четат и променят датата, а други само ще я четат .
  

В зависимост от модела си сървърите предлагат различна степен на защита, която отговаря и на най-строгите изисквания за сигурност.

Интеграцията на системата означава да се обезпечават и осъществяват логически, организационни, оперативни и технически интерфейси за комуникация и обмен на информацията между различни системи (модули във формата на конвертори, входове). Усилията за интеграция на системата се ограничават до следните задачи:

Само счетоводната система е основа на интерфейса към Системата за Управление на финансите. Съответните главни данни на Системата за Управление на финансите използвани от счетоводната система. Главните данни на Пътническата информационна система могат да приемат данните о Системата за Управление на финансите. Ще се осъществява автоматичен трансфер на данните от главните данни на Системата за Управление на финансите в главните данни на Пътническата информационна система. Системата за Управление на финансите ще дава данни за така наречения "Финансов бюлетин" за икономическите елементи и изчисленията на цената за разходите на БДЖ за пътнически операции за 1 месец, 3 месеца, 6 месеца, 1година .Пътническата информационна система ще снабдява Системата за Управление на финансите с данни за:

• 
  статистическа информация за извършените пътнически операции (месечен отчет) – по типове тарифи, по линии, по жп секции и направления, по гари.
  
• 
  финансова информация - приход от пътнически операции (ежедневни и месечни отчети ) - по типове тарифи, по линии, по жп секции и направления, по гари.
  

Интерфейс

към СУФ
фиг. 7.1

2. 
   Интеграция на пътническата информационна система в света
   

Пътническата информационна система е част от Германската пътническа система КУРС 90 и по-конкретно е свързана към нейните модули ЕРА и ЕVА. Също така е свързана и към EURIS - Европейската железопътна информационна система . Модулът ЕРА представлява електронна система за резервиране на места, а модулът EVA е електронно разписание на Пътническата информационна система.

Всички резервации за международни пътувания се прехвърлят в транзакционна защитена форма до Централния компютър на DB AG във Франкфурт посредством HERMES мрежата за предаване на данни, където тези данни се вкарват в консолидирано хранилище. Трансферният капацитет на връзката е определен на базата на изискванията от пунктовете за международна продажба на билети. Схема на взаимовръзката на Пътническата информационна система с KURS 90 е показана на фиг. 7.2. Резервации за пътувания могат да се правят само за държави,които са членове на тази система или ползват нейните услуги, като Австрия,Люксембург,Хърватско,Унгария, Холандия, Чехия, Белгия. За страни, които не са членки на тази система, резервация може да се направи, ако България има договореност със същата. На фиг. 7.3 са показани държавите ползващи услугите на информационния модул ЕРА . За вътрешна резервация на места на съседни на България страни (Гърция, Турция, Румъния, ОНД, Сърбия, Босна, Херцеговина, Македония, Унгария) ще се осъществява с отделна софтуерна програма ЕРА, която се намира на Централния компютър на БДЖ, така че резервирането да се извършва в България, без допълнително увеличаване на цената.

фиг .7.2
EPA (Партньори и IRIS)

CFL Люксембург

DB ФРГ

HZ Хърватско

MAV Унгария

NS Холандия

OBB Австрия

SNCB Белгия

SZ Чехия

Фиг. 7.3

Основите на Интернет са положени през 1969г. със създаването на ARPANET. Въпросната мрежа тогава е имала за цел да свърже правителствените агенции и техническите университети. Разбира се като всяко хубаво нещо, то е било измислено за военното ведомство и използвано от тях. През 70-те години ARPANET се разраства доста над първоначалните намерения на създателите. Непрекъснато се добавят все повече и повече компютри от правителствените агенции и академичните среди. Мрежата е била идеално средство за обменяне на информация и изследвания. Появата на персоналните компютри през 80-те години и навлизането им в корпоративния бизнес, създаването на World Wide Web (WWW) през 1989г. оформят сегашния вид на Интернет.

При изграждането на системата за автоматизирано управление на пътническите превози трябва да се предвиди възможност за евентуална интеграция с други подобни системи в страната и света. Това ще даде възможност за осъществяването на множество контакти с най-различни организации, които в последствие могат да станат клиенти на БДЖ.

В днешно време най-удобния, евтин и бърз начин за осъществяване на делови контакти между отделни лица и организации е чрез използването на глобалната мрежа Internet. Обикновено когато се чуе това име повечето хора си представят плетеница от компютри и кабели, които са се оплели мрежа около цялата планета. Най-общо казано , Internet е събирателно (макар и не най-точното) определение на стандартизираните принципи и правила за обмяна на информация между отделни компютри, независимо от техния вид. На професионален език тези принципи и правила се наричат протоколи.

За да може да има достъп до Internet, всеки потребител трябва да има компютър, модем, доставчик на Internet и свой собствен специфичен адрес, наричан още IР-адрес (от Internet Protocol)- четири групи числа от 0 до 255 (наричани още октети). Те идентифицират дадената машина по цялата мрежа. Адресите са разделени на класове - от А до Е в зависимост от това колко голяма компютърна мрежа има съответния потребител. В мрежите от клас А например могат да бъдат свързани до 16 млн. машини.

Независимо как компютъра е свързан към Internet – чрез кабел, сателит или телефонна линия, принципът при определянето на адреса е аналогичен. Разликата може да идва само в скоростта на достъп. Важното, е че компютърът притежава уникално цифрово обозначение и може да бъде намерен от всяка машина на планетата. Пътищата, по които минава трафикът на данни по Internet, се управлява от специални машини, наречени рутери.

Запомнянето на цифровия адрес е твърде неудобно, а често и невъзможно. За това в Internet съществуват така наречените DNS - сървъри (Domain Name Server). Това са компютри, които съдържат информация за текстовите варианти на съответните цифрови адреси. Всеки такъв сървър пази информацията за определени адресни пространства от глобалната мрежа,наричани още домейни (domain). Те се изписват като разширение на съответния адрес и може да зависи от географското разположение (.bg - за България,

.de - за Германия ...) или пък от дейността, с която се занимава потребителя на Internet (.соm - за фирми, .оrg - за неправителствени организации и т. н.).

Когато потребителят набере текстовия вариант на желания адрес, компютъра изпраща заявката за преобразуването на адреса към DNS - сървъри.

Всичко това обаче няма кой знае какво значение за потребителите. Работата в Internet става все по-опростена, а значението му все по-голямо.

• 
  за търговия по електронен път - все по-разпространена по света;
  
• 
  за видео конференции и заседания, когато партньорите се намират далеч един от друг. Това спестява огромен разход на време и средства за пътуване за осъществяване на срещата;
  
• 
  обучение и споделяне на огромни масиви от информация от най-различно естество;
  
• 
  изпращане и получаване на договори и оферти;
  
• 
  комуникация в реално време;
  
• 
  комуникация посредством електронна поща E-mail
  Последната услуга е най-широко разпространена. Чрез нея милиони хора контактуват по между си. Електронната поща е на път да измести обикновената поща по две основни причини: бързина и минимални разходи.
  

Издръжката идва от реклами, така че на потребителя му се налага да гледа доста от тях като чете и пише съобщения. Доставчици на такава поща са Hotmail, Yahoo Mail, Altavista и др.

Един от най-често практикуваните начини от световно известните фирми за привличане на клиенти е създаването на WEB страници. От тях клиентите могат да научат не само за предлаганите от фирмата стоки и услуги, но могат да получат пълна информация за съответните цени.

НК "БДЖ" може също да разработи своя страница в Интернет. Това ще бъде не само една добра реклама за компанията, но и възможност за привличането на множество клиенти в страната и чужбина. Предимството ще бъде в това, че без да напуска своя офис клиента ще може да получи както информацията, която го интересува така и ще може да се сключи и договор за превоз. Това ще помогне правенето на предварителни разчети при организиране на превозите, а от там и за подобряването на цялостната работа на железниците.

2. 
   WEB страницата на БДЖ
   

Какви са най-общите впечатления за него:

• 
  Той е изграден от начална страница (Home) и пет подстраници: About Us, Services, Projects, Galleries и Site Info (фиг. 8.1). Началната страница е прекрасен пейзаж с движещ се влак, но за съжаление се зарежда доста бавно. Тона може да не се дължи само на големия обем на файла, съдържащ пейзажа, но и на някои технически параметри на сървъра, на който е инсталиран сайта. За да може посетителят бързо да се ориентира има ли това, което търси и къде се намира в сайта, би могло началната страница да е на един екран, като се намали размерът на пейзажа.
  
• 
  Използваните символни знаци в сайта са добре подбрани, отговарят на съдържанието на съответната страница, еднакви или аналогични са с тези, използвани в експлоатационната дейност на железопътния транспорт и приковават погледа на съответното място.
  
• 
  Сайтът е само на английски език, което може би предполага, че е насочен изцяло към чуждестранни посетители. А българските? Едва ли има сайт на чуждестранна железница, който да не е или само на родния език за съответната страна, или на родния език и на друг език. Дори за такива специфични езици, като унгарския например, сайтът на МАV е само на унгарски. Сайтът трябва да е и на български език.
  

Страницата с картата на железопътната мрежа не се зарежда. Какъвто и да е проблемът, той трябва да се отстрани.

В сайта има разписание на международните пътнически влакове през България, но то е статично, т.е. не може да се задава начален и краен пункт, граничен преход или междинен пункт. Липсват връзките на тези влакове с други международни в крайни или в междинни гари. Интерес биха представлявали също цените и друга информация.

За всеки, който не е железничар, споменаването на БДЖ предизвиква асоциация към превоз на товари и пътници. За съжаление в сайта няма разписание на пътническите влакове във вътрешно съобщение - нещо, за което много посетители биха се обърнали към сайта на БДЖ.

• 
  Липсва каквато и да е информация за товарните превози, дори хипервръзка към други сайтове, например на спедитор, на нормативни документи, регламентиращи реда и условията на товарните превози през мрежата на БДЖ, на официалните издания на БДЖ и т. н.
  
• 
  В киберпространството адрес на сайт от типа на този, който има в момента БДЖ, не се приема на сериозно. Жалко, че адресът http://www.bdz.com вече е зает от немска фирма със същата абревиатура, но поне http://www.bdz.bg е адрес, отговарящ на авторитета на БДЖ.
  
• 
  Хубаво е, че сайтът е в процес на изграждане и всички препоръки
  би следвало внимателно да се оценяват както от авторите на сайта, така
  и от всички специалисти в БДЖ. Това е лицето на компанията в киберпространството и неговото изграждане трябва да стане приоритетна задача (както по отношение на средства, така и във времето).
  

2. 
   Възможностите на електронната търговия и приложението му в транспорта
   

Разбира се фирмите и финансовите институции са се питали не е ли възможно осъществяването на парични транзакции в Интернет. Купуване на стоки от вкъщи, отдалечена покупка или продажба на акции и ценни книжа, резервация на хотели, билети и др.

Реализирането на тези проекти не е била лесна задача. Проблемът не е бил толкова технически, колкото защитата на автономните информационни системи от набези на хакери, идентификация на електронните заявители на отделните транзакции и разбира се опазване на поверителна информация, когато тя минава през Интернет.

1. Какво е електронна търговия?
Все повече и повече Интернет се разглежда като “стратегическо оръжие“. Поведението на потребителя се променя с цел пестене на време. Начинът за използване на финансови услуги се характеризира от индивидуалността, подвижността, независимостта от мястото и време и гъвкавостта. Финансови транзакции, вследствие на покупки все повече и повече ще бъдат извършвани от не банкови или подобни на банки институции. Тези факти представляват големи предизвикателства за предлагащите финансови услуги.

Компаниите за финансови услуги използват Интернет като един нов канал за дистрибуция. Целите са:

• 
  могат да бъдат предлагани комплексни продукти с еквивалентно качество на по-ниски цени и по-голям брой потенциални потребители;
  
• 
  може да има контакти от всяко място на земята по всяко време на деня и нощта.
  

Един начин за използване на възможностите за рационализация е изпълнението на цялата транзакция (от покупката до плащането) под един общ потребителски интерфейс.

Електронна търговия означава извършването на бизнес сделки електронно вместо физическото участие или присъствие на страните.

Интернет дава възможност на компании от всяка големина и навсякъде да правят електронна търговия и да бъдат конкурентни.
Електронна търговия и Интернет
Интернет направи предимствата на електронната търговия достъпни навсякъде. Сега ние можем да обменим информация и да получавате продукти и услуги веднага. Заменя се продължителната ръчна обработка с електронна, намалява се човешкият ресурс. Постига се по-добра цена и подобрено обслужване. Има възможности за моментални покупки.

2.Общи условия за извършване на плащания в Интернет
2.1. Условия за плащане

Операторът ((Датамакс ООД) - юридическо лице, което регистрира при себе си всички търговци и клиенти, които извършват плащания чрез Интернет) гарантира, че при наличие на нареждане на клиента, потвърдено с правилна и точна парола и достатъчен авоар по картата на клиента, ще осигури предаването на информацията за извършване на плащането от сметката на клиента по сметката на търговеца и ще гарантира пред търговеца това плащане в момента на инициирането му, което ще даде възможност на клиента да може да получи стоката или услугата преди търговецът реално да получи плащането за тях. За да ползва предоставяната от Оператора услуга, клиентът трябва да се регистрира със своята карта при Оператора, за да има възможност да извършва плащания в Интернет. Чрез Оператора клиентът може да плаща само на търговци, които са регистрирани при Оператора. Клиентът може да плаща само чрез карти издадени от банки, с които Операторът има сключен договор. Банките-издатели и видовете карти могат да се ползват за плащания в Интернет са посочени в списък. Аналогичен списък има и за търговците, които имат сключени договори с Оператора.

С регистрацията си в страницата на Оператора клиентът декларира, че се е запознал и приема общите условия на Оператора и се задължава да спазва всички процедури и правила, представени му от Оператора в страницата му в Интернет. От момента на регистрацията се счита, че между страните (Оператора и клиента) съществува правилно валиден договор, сключен в съответствие с изискванията на общите правила. Изрична писмена форма на този договор не е необходима.

• 
  Първоначална регистрация на клиенти - физически лица
  

• 
  Първоначална регистрация на клиенти - юридически лица
  

• 
  Регистрация в системата
  

Повечето мерки за сигурност в Интернет включват използването на криптография с публични ключове (т.е. използването на публични и лични ключове за криптиране и декриптиране на информация) гарантира неприкосновеност и поверителност. Удостоверяването (autheutication) от друга страна проверява идентичността на формата (или самоличността на лицето), с която се комуникира.

Използването на криптирането е с цел единствено и само получателя до който е предназначено съобщението да може да го прочете без да съществува опасност да бъде декриптирано от трети лица. Криптирането на даден документ превръща четимия текст в серия от числа, които могат да се превърнат в четим текст само при наличието на съответен ключ. В криптирането с единичен ключ и двете страни използват един и същ ключ, а при криптиращите системи с публичен ключ, криптиращия и декриптиращия потребител използват различни ключове.

3.2. Цифров подпис

Цифровият подпис е уникална стойност, която се добавя от специално разработен за такива цели софтуер. Подписващите програми генерират подписа в две стъпки. Първо, файлът се прекарва през математическа хеш функция. Хеш функцията създава уникална стойност от байтове, които са включени във файла. След това тази функция изчислява стойността така, че да не може да се извлече файла от нея. След създаването на тази стойност следва криптиране с потребителски индивидуален ключ. В последния етап програмата записва подписаната версия на файла, която включва информация от подписващата програма и индикатори за това, къде е началото и края на файла. За да удостовери подписа, получателят трябва първо да стартира софтуера за декодиране на хеш стойността на подписа чрез публичния ключ на подателя и да запази тази стойност на временно място. След което софтуерът на получателя прекарва файла през същата хеш функция, използвана от подателя. Изчислената стойност се сравнява с тази в кодирания файл. Ако двете стойности съвпадат, програмата информира потребителя, че подписът е верен.

Една от главните причини за създаване на защитена среда за онлайн продажби е плащането. Електронните финансови транзакции бързо изместват плащанията с твърда валута, както по Интернет, така и на улицата.

Компаниите за кредитни карти работят по създаването на смарт карти с вградени чипове за обработка на постъпления в брой (cash debits). Едно от най-големите опасения относно онлайн-продажбите е сигурността на транзакциите с кредитни карти.
4. Системи за транзакции с кредитна карти

Най-простият и най-очевиден начин за провеждане на бизнес по Интернет е плащането чрез кредитни карти. Много компании работят усърдно, за да превърнат този метод в най-сигурния тип транзакции, който може да съществува из Интернет.

Продуктите на компаниите, които разработват този метод включват електронен портфейл за купувачите (нещо като дебитна карта или АТМ карта за Интернет), виртуален терминал (или касов апарат) за търговците и Интернет gateway (начин за извършване на плащането) за пазаруващите по Интернет. Тези решения могат да прекарат една транзакция от поръчката на купувача през одобрение на кредитната карта в банката.


5. Електронни пари

Друга възможност за защитена среда за продажби в Интернет е използването на технологията за електронни пари. Електронните пари се дефинират като защитен документ (дигитално подписан), който има някаква стойност, базирана на цената на закупуване на документа. Този специален подписан документ се прехвърля по Интернет, след като се закупи нещо. След това търговецът обръща документа в кеш (в брой) при компанията, която е създала този документ (т.е. компанията му го осребрява).

6.1. Доставки на електронни продукти

Например: Вагонният завод (клиента) поръчва резервни части от завода-производител (доставчик), като предварително е сключен договор за плащане и доставка. Клиентът си дава заявката, като компютъра на доставчика е програмиран да запомня заявките на клиента. Клиентът има възможност да разгледа техническите параметри на резервните части и като направи поръчка доставчикът автоматично изпраща факс до клиента, като го уведомява, че поръчката е доставена като се посочва мястото и времето на доставка.

При международните полети официалните такси за пътуване до повечето страни са определени чрез една договорена организация, наречена IATA, така че повечето компютърни системи изброяват само таксите на IATA за международни полети.

2. 
   Защита от злонамерени хакерски атаки
   

Пътническата резервационна система се състои от три части: информационна, резервационна и административна.

 Административната част - дава възможност на администраторите на туристически обекти да администрират базата онлайн. Те могат да включват нови обекти и информация за тях; да създават WEB - страници, да наблюдават състоянието на резервациите и да прибавят нови ресурси към съществуващите в системата обекти. Системата управлява резервациите и запитванията на включените ресурси автоматично.

Постепенно Интернет ще проме­ни много неща в маркетинга на же­лезопътните предприятия. Днес при продажбите той вече представлява допълнителен канал, въпреки че все още се използва относително рядко за тази цел. В този случай той може да бъде обозначен като е-канал (елек­тронен канал). Успоредно с него на разположение на клиентите са останалите вече съществуващи канали като гишета, продажби по бюра, агенции и др.

Тук е редно да се зададе въпросът дали този нов канал с времето може да замести всички останали. Трудно е да се правят предсказания, но едно е сигурно: Интернет ще играе много важна роля при предлагането н про­дажбата на продукти и услуги, но едва ли ще измести останалите канали.

Освен функциите си като канал за продажби Интернет предлага възможности и по отношение на маркетин­га и услугите, т.е. на е-маркетинга и е-услугите.

Повечето от западноевропейските железници вече оферират някои видове услуги по Интернет, напри­мер разписания за движение на влаковете, информация за цените и други. Тази практитика естествено може да се разшири. Да си пред­ставим следния сценарии: потребителят въвежда профила си в Интернет, поръчва пътуването си също по

Интернет н плаща по електронен път.По принцип пътникът не а нуждае от билет, а само от картата си на „постоянен” или на „редовен” потребител на услугите на железницата. Въз основа на тези карти кондукторът може да се свърже с централната система и да провери дали пътникът действително е запазил и платил мястото си.

Това, което поощрява все по-широкото ползване на Интернет за такъв род услуги, е фактът,че по този начин може да бъде продадена много по-качествена услуга на по-ниска цена. В един свят на непрекъснат натиск върху разходите, в който необходимостта от по-добри услуги непрекъснато расте, използването на Интернет е сполучливо решение.

Означава ли това, че всички продажби трябва да се извършват по Интернет? Еднозначно не! Всяко предприятие, включително и европейските железници, трябва да дефинират и въведат стратегия за продажба на услугите си по много канали, а след това вече за всяко едно от тях е предизвикателство да убеди клиентите си да използват по-евтините канали и предимно Интернет.

След 1990 година железниците запазиха като цяло пътническата транспортна схема и поддържане на сравнително ниско ниво на цените. През този период автомобилният транспорт поради липса на нормативна база се освободи до голяма степен от социалните си функции и се ориентира предимно към търговски услуги и превози. В условията на неравнопоставеност и нелоялна конкуренция автомобилният транспорт отне значителна част от пътническия транспорт от железниците и то главно в най-печелившите пазарни сегменти - международните и междуградските превози на средно и дълго превозно разстояние. Тези превози имат приоритетно значение от гледна точка на търговските интереси.

Вътрешните пътнически превози през последните години претърпяха съществени промени. В условията на икономическата криза и високите темпове на инфлация в страната в началото на 90-те години се получи рязък спад в обема на тези превози. През последните две години е налице стабилизиране на пътникопотока. Освен икономическите условия, важен фактор за изменение обема на пътническите превози е конкуренцията на автобусния транспорт. Вътрешните превози са губещи главно в резултат на големия процент на социалните пътувания, както и на сравнително ниското ниво на цените.

Международните пътнически превози заемат основно място в транспортния пазар и играят съществена роля в неговото развитие. През последните години политическите промени и икономическата криза в страните от Източна Европа доведоха до съществено намаляване на международните пътнически превози. Съществена роля за задълбочаване на този процес играе и нарастващата конкуренция от страна на автобусния транспорт. Като резултат освен свиването на пазара и намаляването на броя на влаковете особено обезпокоително е, че част от тези превози от печеливши се превръщат в губещи.

Динамиката на пътническата превозна дейност по години е дадена в табл. 2.1 и фиг. 2.1-2.2.

Основните фактори, които определят размера на пътническата дейност са икономическата обстановка на услугата и тарифната политика. На табл. 1.5 е дадено разпределението на пътникопотока по месеци за периода 1993-1999 г.

Основен принцип във взаимоотношенията държава - железница е задължението БДЖ да поддържа съотношение между приходите и разходите 1:2, което е изискване на Международния валутен фонд и световната банка за предоставяне на чуждестранни инвестиции за БДЖ.

Практически на настоящия етап не се осигурява пълно покриване на загубите от страна на държавата и БДЖ реализира загуби за своя сметка. Кръстосаното субсидиране на пътническите превози чрез приходите от товарната дейност постепенно ще отпадне, което в бъдеще при разделянето на управлението на пътническата от товарната дейност ще изисква повишаване на приходите от пътническата дейност до нивото на разходите и постепенното оттегляне на държавата от компенсиране на тези загуби.

Маркетинговото изследване на транспортния пазар трябва да се осъществява по следните направления:

• 
  изучаване на потребителя;
  
• 
  изучаване на конкурентите;
  
• 
  анализ на анкетите;
  
• 
  оценка на състоянието на пазара, тенденциите за неговото развитие и прогнозиране обема на нови превози;
  
• 
  създаване на гъвкави тарифи и подготовка на информационна та база за изготвяне на нови тарифи;
  
• 
  анализ на ефективността от рекламните мероприятия.
  

Всеки от тях ще съхранява част от общата информация, необходима за обслужването на прилежащите към него работни станции. Информацията ще се събира, обработва и окрупнява за нуждите на ръководството.

Всички компютри на системата ще бъдат свързани с Мрежата за предаване на данни, работеща по протокол X.25, която ще се използва и от Товарната информационна система и от Системата за управление на финансите. Съгласуваността в трансфера на данни между тези три системи е в пиковете часове(например сутрин) предимство да има Пътническата информационна система. При разработването на системата е предвиден резерв от 20 % с цел бъдещото й разширяване.

На всяко ниво ще се поддържа база от данни, съдържаща необходимата информация за определените на това ниво функции. Информацията трябва да бъде възможно по-детайлна на ниво работни станции и по-обобщена на ниво главен сървър. Това ще даде възможност за вземане на своевременни оперативни решения.

При избора на СУБД трябва да се обърне внимание на системите за сигурност на данните. За тази цел трябва да се използват СУБД от висок клас. Такава система е Oracle 9i, която има WEB конзоли и позволява връзка с Интернет. Системата е избрана, защото дава пълно решение на всички дадени изисквания, използва собствен език за защита, разделена е на нива на достъп и има системни таблици. Базата се намира на един от възлите и е базирана на дискова памет, която е разположена на огледални дискове с паралелно писане. Огледалните дискове са тип RAID и позволяват писане на отделни части.

Важен момент при изграждането на системата за автоматизирано управление ще е осигуряването на добра обвръзка не само със останалите системи на БДЖ, но и с други подобни по целия свят. Ако това не се направи, то съществува реалната опасност БДЖ да остане изолирана от света.

Най-бърза и евтина връзка със света може да осъществи посредством Интернет. Това е най-евтиния и бърз начин не само за реклама, но и за осъществяване на бизнес контакти в реално време.

Интернет може да се използва за най-различни цели:

• 
  за търговия по електронен път;
  
• 
  за видео конференции и заседания;
  
• 
  обучение и споделяне на огромни масиви от информация;
  
• 
  изпращане и получаване на договори и оферти;
  
• 
  комуникация в реално време;
  
• 
  комуникация посредством електронна поща E-mail.
  

сървър

Взаимовръзките между железопътните компании на съвременния етап стават основна тенденция. За да бъдат направени те ефективни е необходим електронен обмен на данни (EDI – Electronics Data Interchange). В общия случай форматът, който се използва в EDI е EDIFACT. Основната полза е съкращаване на времето за подготовка и достигане до предназначението ( Just in Time). Друга полза е ограничаване на човешкото участие и с това намаляване вероятността за допускане на грешки.

Модулът, който би трябвало да се използва в такъв случай е Business to Consumer (B2C), който се занимава с онлайн търговията между фирми и физически лица. Транзакциите са краткотрайни, т.е. резервацията на място и плащането се извършват непосредствено след потвърждаването. Удобството при този модул е, че не е нужен специален приложен софтуер на клиентската страна. Необходимо е само WEB – браузер.

Предложената пътническа информационна система се предлага да бъде от три части:

Чрез използването на различни методи за навигация крайните потребители могат бързо и лесно да намерят обектите, включени в системата. Сортирането става по различни признаци.

Резервацията може да се зададе като пробна, при което потребителят се запознава с възможностите на резервационната система.

Системата автоматично управлява резервациите. Осигурена е обратна връзка по e-mail до потребителя, с информация за направените от него резервации.

 Административната част – пътническата информационна система предоставя уникалната възможност за администриране на базата данни “on-line” от администраторите. Администраторите могат да добавят нов обект, да въвеждат информация за него, да създадат WEB-страници, да следят състоянието на резервациите.

Защитата на данни се осъществява от криптиращи средства и използването на прокси сървър против хакерски набези.

Един от най-често практикуваните начини от световно известните фирми за привличане на клиенти е създаването на WEB страници. От тях клиентите могат да научат не само предлаганите от фирмата стоки и услуги, но могат и да получат и пълна информация за съответните цени. НК “БДЖ” също има страница в Интернет, но какви са общите впечатления от нея?:

• 
  настоящата страница на БДЖ е статична и не дава необходимата информация, която търси клиентът;
  
• 
  сайтът е само на английски език, което може би предполага, че е насочен изцяло към чуждестранни посетители. А българските?;
  
• 
  липсва разписание за пътническите влакове във вътрешно съобщение, за което много посетители биха се обърнали към страницата на БДЖ;
  
• 
  на повечето страници се появява текст, който информира посетителя, че страницата е в процес на изграждане и все още не е готова (и то повече от година). Това не е ли прекалено дълго време, при това в Интернет, където информацията остарява ежедневно?;
  
• 
  хубаво е, че сайтът в е в процес на изграждане и всички препоръки и мнения би трябвало да се вземат на сериозно от авторите на сайта. Това би допринесло за по-добрата реклама и задоволяване потребностите на клиентите в световното киберпространство.
  

За целта НК “БДЖ” би трябвало да си актуализира страницата в Интернет. Това ще бъде не само една добра реклама за компанията, но и възможност за привличането на множество клиенти от страната и чужбина. Предимството ще бъде в това, че без да напуска своя офис или дом, клиентът ще може да получи както информацията, която го интересува, така и ще може да се сключи и договор за превоз.

За да бъдат удовлетворени големите нужди от мобилност на клиента, транспортните оператори трябва да се отдадат изцяло на услугите по обслужването на пътниците, на организацията и осъществяването на транспортни услуги, интелигентно сътрудничество и обвързване с другите видове транспорт. БДЖ вече работи в тази насока и създава необходимите предпоставки за бъдещето.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
1. Арнаудов Д., Нонинска И., База от данни, изд. Техника, София, 1992г.

2. Арнаудов Д., Рачев Б., Автоматизирани информационни и управляващи системи, изд. Техника, София, 1991г.

3. Мирчев Й., Стратегия за управление на железопътния транспорт, София, 1998г.

4. Райкова Н., “Бизнес план за 2000г.“

5. Райкова Н., “Отчетни данни за извършените пътнически превози за периода 1995-2000г.”

6. Райков Р.Г., Илиева Н.Н., Системи за оперативно планиране и управление на железопътния транспорт, ВВТУ, София, 1998г.

7. Уждрин Г., Автоматизирани системи за управление на железопътния транспорт, изд. ВВТУ, София, 1997г.

8. Уждрин Г., Какво ново в Словашките железници?, списание “Железопътен транспорт”, София, 6/1997г.

9. Кълог Каръл Мак, Oracle, изд. АлексСофт, София, 1999г.

10. Стен Шат, Локални мрежи – архитектура, избор, използване, изд. Paraflow, София, 1994г.