Тези нови постановки определиха мисията на пътническите превози в настоящия момент



страница9/10
Дата06.11.2017
Размер2.17 Mb.
#33961
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

Ако се наложат промени в БД това ще се извършва като администратора на системата изпраща до всички работни места новата информация. Той е в състояние да ви “присвои” или “публикува” файлови модули имащи задачата да обновят БД. По този начин ще се изпраща и друга информация, която трябва да стигне до всички работни станции.



Системата за резервациите на места ще работи на съответните гари определени за това. Подобно на билетоиздаването програмния софтуер ще се съхранява на работните станции, а самата база от данни ще се съхранява на регионалните сървъри. Връзката между работните станции и регионалните сървъри трябва да бъде в “реално време” поради избраната технология на работа. Местата предназначени за резервации се съхраняват върху регионалните сървъри на регионален принцип. Тоест на всеки регионален сървър ще се съхранява БД с информацията за влаковете потеглящи от гарите в неговия район. От работните места ще се правят резервации като терминала подава заявка за резервиране и изпращане на необходимата му информация. В нея ще се съдържат номер на влак, номера на свободните места и индексиране за заетостта им "от гара до гара". Не е рентабилно да се правят резервации от абсолютно всички гари, в таблица 6.2 е даден списък на гарите, които ще бъдат отворени за тази дейност:
ТАБЛИЦА НА ГАРИТЕ,КОИТО ЩЕ БЪДАТ СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ЗА КОМПЮТЪРНА РЕЗЕРВАЦИЯ НА МЕСТА
Таблица 6.2

Номер


Гара


Бр.работни места


1.


АСЕНОВГРАД


2


2.


БАНКЯ


1


3.


БЛАГОЕВГРАД


3


4.


БУРГАС


5


5.


ЧЕРВЕН БРЯГ


3


6,


ЧИРПАН


2


7.


ДЪБОВО


1


8.


ДИМИТРОВГРАД


3


9.


ДУПНИЦА


5


10.


ФИЛИПОВО


2


11.


ГАБРОВО


2


12.


ГЕНЕРАЛ ТОШЕВО


1


13.


ГОРНА БАНЯ


1


14.


ГОРНА ОРЯХОВИЦА


6


15.


ХАСКОВО


1


16.


ХИСАР


1


17.


ИСКЪР


2


18.


КЪРДЖАЛИ


2


19.


КАРЛОВО


4


20.


КАРНОБАТ


3


21.


КАЗАНЛЪК


2


22,


КОСТЕНЕЦ


2


23.


ЛЕВСКИ


3


24.


ЛОМ


4


25.


МЕЗДРА


4


26.


МОНТАНА


4


27.


НОВА ЗАГОРА


2


28.


ПЪРВОМАЙ


1


29.


ПАЗАРДЖИК


4


30.


ПЕРНИК


7


31.


ПЛОВДИВ


14


32,


ПОДУЯНЕ


3


33.


ПОПОВО


3


34.


РАДОМИР


9


35.


РАЗГРАД


1


36.


РУСЕ


5


37.


РУСЕ-БЮРО “РИЛА”


1


38.


САНДАНСКИ


2


39.


СЕПТЕМВРИ


2


40.


ШУМЕН


5


41.


СЛИВЕН


3


42,


СОФИЯ


25


43.


СОФИЯ-БЮРО НДК


8


44.


СОФИЯ-БЮРО “РИЛА”


5


45.


СОФИЯ-СЕВЕР


2


46.


СТАМБОЛИЙСКИ


2


47.


СТАРА ЗАГОРА


5


48.


ТЪРГОВИЩЕ


3


49.


ВАРНА


6


50.


ВИДИН


4


51.


ВРАЦА


5


52.


ЗАХАРНА ФАБРИКА


3




Всичко:


192

В последствие могат допълнително да се открият още резервационни пунктове или ако е необходимо да се закрият такива.

Ако се наложат промени в БД това ще се извършва централизирано и тези промени ще са актуални за всички работни станции тъй като те използват обща БД. Така се намалява обема на работата по актуализиране и поддържане на БД. За това смятаме, че този модел на работа е по-удачен за нашите условия.

За Информационната система е предвидено и софтуерът и БД да бъдат разположени на РС, тоест тя ще бъде автономна. Работата и няма да зависи от сървъра или от мрежата за предаване на данни. Това решение е прието като се има в предвид, че БД съдържаща информацията за всички влакове в страната не е толкова голяма, за да възниква необходимост да се държи на сървъра. Има информация, която е една и съща за информационната система и системата за билетоиздаване. За тази цел те могат да използват обща БД или да се вградят в един програмен модул. С приемането на тази технология ще се "разтовари " трафика по мрежата за предаване на данни.

Софтуерът на системата за маркетинг и статистика ще бъде разположен на регионалните и централния сървъри. Информацията ще постъпва от работните станции към регионалните сървъри, където ще се събира и обработва от съответните програмни приложения. С нея ще се води счетоводната отчетност на БДЖ, ще се вземат мениджърски решения на базата на маркетингови изследвания и статистика.

На второто ниво ще бъдат разположени регионалните сървъри. Те ще бъдат поставени във вече изградените изчислителни центрове в София, Пловдив и Горна Оряховица. По този начин ще се използва вече създадената инфраструктура и ще се избегне изграждането на нови звена за поддръжка и назначаването на нови кадри.

Използвайки схемата с три регионални сървъра се цели и повишаване на надеждността и бързината на работа, При схема с три сървъра системата е по-надеждна, тъй като при отказ на някой от тях другите продължават своята работа. Повишаването на скоростта е в следствие на намаляване броя на заявките към всеки от сървърите.

Всеки от тях ще съхранява част от общата информация, необходима за обслужването на прилежащите към него работни станции. Такава ще е информацията необходима на терминалите за издаване на билети и резервации на места, тя ще се съхранява като БД, която терминалите ще използват като общ ресурс за системата. Освен нея ще съхраняват и информацията за продажбите на билети и запазени места. Трябва да се отбележи, че това представлява голям обем от информация и тя ще е нужна на системата за счетоводство, маркетинг и статистика. Те ще я събират, обработват и окрупняват за нуждите на ръководството.

На трето ниво ще се разположи главния сървър. Той ще се използва като звено където ще се събира и съхранява информацията от регионалните сървъри. При необходимост тя допълнително ще се обработва за нуждите на висшето ръководство към главния сървър ще бъдат свързани терминалите на Генерална дирекция и Министерство на транспорта и съобщенията. Достъпът до него ще бъде ограничен.


  1. Компютърна техника

Техническото осигуряване на системата е изградено на три нива :

• ниво Главен сървър, разположен в ПИСТ;

• ниво регионални сървъри, разположени в ППП (Поделение за пътнически превози);

• ниво работни станции (РС, или мрежа от РС) разположени в обхванатите експлоатационни поделения (гари и контейнерни терминали).

Регионалните сървъри и Главният сървър са свързани през мрежа за предаване на данни (МПД) работеща по протокол Х.25.

Изчислителните центрове на ППП ще бъдат свързани към системата посредством МПД Х.25. В тях ще бъде разположен по един регионален сървър от типа "голям".

Предвижда се възможност към системата да се свързват сървъри на клиентите на железницата за обмен на информация между техните информационни системи и тази на железницата, а в бъдеще и свързване към аналогични системи на други железници,

Изискванията към отделните компоненти на техническото осигуряване са:

Главният сървър ще бъде разположен в ПИСТ София. Главният сървър трябва да осигури :

• непрекъсната работа на системата (24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата );

• възможност за централизирано диспечиране и управление на ресурсите на системата;

• възможност за лесна модернизация и евтино бъдещо разширение на техническото осигуряване на системата;

• възможност за лесно развитие, интегриране и инсталиране на приложен софтуер. За да изпълни тези функции Главният сървър трябва да включва:

централен сървър;

• център за системно управление;

• комплекс за развойна дейност;

• дублиращ централен сървър;

• център за обучение.

Двата сървъра ще бъдат свързани посредством FDDI връзка.

Нод - един физически компютърен шкаф (обикновено наречен "компютър") със симетрична многопроцесорна архитектура. Това означава, че имаме симетричен с разделяема памет мултипроцесор, работещ с едно копие операционна система, който може да включва един или повече процесори.

- Сървър - компютърна система, която може да се състои от един или повече "нода" (всеки един от които може да се състои от един или повече процесора).

- Централен сървър - сървър, включващ повече от един "нод".

- Главен сървър - включва Централния сървър (включително Дублиращия сървър), комплекса за развойна дейност, центъра за системно управление и центъра за обучение.
ЦЕНТРАЛЕН СЪРВЪР

1. Процесорите, използвани в тези сървъри трябва да бъдат тип RISC от най-нов технологичен тип с гарантиран бъдещ 10-годишен живот.

2. Всеки от тези нодове трябва да има най-малко 10 входно/Изходни слотове по индустриален стандарт (например EISA, ISА, VESA, РСI).

3. Нодовете трябва да имат FAST – SCSI - 2 контролер.

4. Логическият Централен сървър трябва да се състои от най-малко два физически нода. Всеки от тези физически нодове трябва да е вътрешно организиран като симетричен мултипроцесор. Тези нодове трябва да използват обща дискова памет. Не се има предвид “dual ported” изпълнение, защото трябва да има възможност в бъдеще да добавя нодове с допълнителни общи дискове към сървъра.

5. Централният сървър трябва да бъде свързан с Дублиращия сървър посредством двойна, индустриален стандарт FDDI оптическа връзва. Централният сървър и Дублиращият сървър трябва да бъдат физически идентични системи.

6. Централният сървър и Дублиращият централен сървър трябва да работят като две логически “fault – tolerant” двойки системи.

Трябва да се поддържа напълно автоматично превключване от единия нод на другия в случай на възникване на грешка в процесора, грешка в паметта, в диск, грешка на интерфейс или контролер, или вследствие на операторска намеса. Времето за превключване между всяка една от тези две двойки нодове не трябва да е повече от 5 минути. Не трябва да се допуска загуба на данни поради аварийна ситуация или грешки, а потребителите и приложните програми не трябва да разберат, че такова превключване е станало, с изключение на възможно малко забавяне в обработката.

7. Всеки един от сървърите трябва да покаже ефективна работоспособност минимум 0.9999 (т.е. очаквано време за прекъсване на системата по-малко или равно на 1 час за година). Това трябва да е видима, нетна работоспособност, която включва време за разширение на системния софтуер и спасяване на базата данни.

8. Всеки от основните сървъри при всяка двойка от нодове (т.е. всеки един от Централния сървър и Дублиращия централен сървър) трябва да показва:

• минимално гарантирана производителност от 250 транзакции за секунда (tps), съгласно ТРС-А стандарт;

• spec - inт 92 - минимум 190;

• spec - fр 92 - минимум 260.

9. Всеки от нодовете трябва да бъде комплектован с минимум 256 МB оперативна памет с ЕСС.

10. Всеки сървър трябва да бъде комплектован с минимум 12 GB дискова памет за потребителските данни. Това трябва да представлява “net” дискова среда, при която са отчетени изискванията за RAID, огледален образ на дисковете и т.н. Не трябва да има дублиране на функциите например, ако е доставено някакво огледално спасяване на дисковете, тогава системата RAID не трябва да дава същото.

11. Отделните дискове трябва да са с минимален капацитет 4 GB, 3.5" размер и време за достъп не повече от 10 милисекунди.

12. Дисковете на Централния сървър и на Дублиращия централен сървър трябва да бъдат огледални един на друг в синхронизиран вид. Това означава, че тези дискове трябва да бъдат разглеждани като "backup " всеки на всеки. Не трябва да има възможност за загуба на данни по всяко време в процеса на огледален запис.

13. Физическите дискове за всеки сървър трябва да бъдат в подходяща "RAID 0+1" мрежа така, че който и от дисковете от мрежата да отпадне, това да не се почувства от потребителя.

14. Всеки сървър трябва да бъде комплектован с устройство за "bаскир" на данните, Това устройство може да бъде стример с капацитет 8 GB или (минимум 20 GB за оптични дискове). В случай на оптични дискове, устройството трябва да поддържа пълна физическа и логическа съвместимост и възможност за използване на всички типове оптични дискове, например, WORM и позволяващи изтриване.

В случай на стримери, системата трябва да сигнализира оператора за смяна на касетите, така че дисково пространство по-голямо от 8 GB да се спасява на "набор" от касети. Никакво друго действие, освен физическо сменяне на касетите не трябва да се иска от оператора.

15. Всички основни нодове на Централния или Дублиращия сървър трябва да са свързани помежду си с двоен ETHERNET.

16. От всеки ETHERNET трябва да има връзка към МПД на БДЖ Х.25. всеки интерфейс трябва да позволи минимум 8,64 Kbps линии на свързване.

17. Трябва да съществува възможност за разширение на тези интерфейси в бъдеще до минимум 16,512 Kbps линии всеки.

18. От всеки основен нод на Централния и Дублиращия сървър трябва да има директна връзва към двойния FDDI кръг. Като допълнение от всеки ETHERNET трябва да има връзва към двойния FDDI кръг.

19. Всеки сървър (Централният и Дублиращият) трябва да има лазерен принтер 300*300 dpi, съвместим с PostScript, със скорост минимум 15 страници за минута, формат АЗ. Тези принтери трябва да бъдат дефинирани като "мрежови" принтери, т.е. трябва да бъдат достъпни от всеки нод.

20. Да има стабилизатор на напрежението, позволяващ компенсиране на колебания в захранването.

21. Да има 5 терминални устройства.
ДУБЛИРАЩ ЦЕНТРАЛЕН СЪРВЪР

Дублиращият сървър ще бъде точно хардуерно и софтуерно копие на Централния сървър. Той трябва да има възможността за синхронизиран огледален образ на дисковата памет на Централния сървър, така че да няма никаква възможност за загуба на данни.

Дублиращият сървър ще бъде свързан с Централния сървър посредством високоскоростна FDDI връзка по индустриален стандарт.
РЕГИОНАЛЕН СЪРВЪР

Регионалните сървъри се ползват като сървъри за обработка на транзакции и за известни локални задачи.

Дефинират се три конфигурации на регионални сървъри.

Тези конфигурации трябва адекватно и правилно да обслужват различен брой РС-клиенти. Тези системи са дефинирани като:

- "малки" регионални сървъри - със свързани до 10 РС;

- "средни" регионални сървъри - със свързани до 40 РС;

- "големи" регионални сървъри - със свързани до 100 РС.

Тъй като регионалните сървъри ще бъдат ползвани по-всяка вероятност и за бъдещата "Система за управление на финансите", то те трябва да имат възможност за увеличаване на наличната производителност и дисков капацитет, когато бъде необходимо за доставянето и инсталирането на финансовата система.

И трите вида регионални сървъри трябва да имат следните характеристики като минимум:

1. Процесорите, използвани в тези сървъри трябва да бъдат тип RISС от най-нов технологичен тип с гарантиран бъдещ 10-годишен живот. Тези процесори трябва да са бинарно съвместими с процесорите, използвани в Главния сървър и Дублиращия сървър.

2. Нодовете на тези сървъри трябва да имат минимум 10 входно/изходни устройства по индустриален стандарт (например: ISA, EISA, VESA, РСI).

3. Нодовете на сървърите трябва да имат FAST-SCSI-2 контролери за техните SCSI контролери.

За "малките" и "средни" сървъри трябва да има по един процесор във всеки нод, а за "големите" - по два.

4. Във всеки регионален сървър има 2 нода, всеки от физическите нодове трябва вътрешно да бъде организиран като симетричен мултипроцесор.

Тези нодове трябва да ползват обща дискова памет. Не се има предвид “dual ported” свързване, защото трябва да има възможност за добавяне на допълнителни нодове с допълнителни общи дискове към сървъра в бъдеще. Поради това се препоръчва “loosely coupled” архитектура, така че повече от 2 нода да могат да бъдат свързани и ако някой нод се повреди, всеки от останалите нодове да има достъп до общите дискове. Това означава, че всеки добавен нод ще може да има достъп до общите файлове и до файловата система, независимо от всеки друг нод. Поне 4 нода трябва да може да се свързват по този начин.

5. Двата нода на регионалния сървър трябва логически да работят като двойна система, която има специфични "failover" възможности. Те може да работят както като "hot standby", така и като софтуерна “fault tolerant” двойка. "Failover" възможностите трябва да се поддържат и тогава, когато броят на нодовете в бъдеще бъде увеличен. Ако работят като софтуерна “fault tolerant" двойка, напълно автоматично превключване от единия на другия нод трябва да се осъществява при грешка на процесор, памет, диск, интерфейс или контролер или при операторска намеса. Времето за превключване не трябва да е повече от 5 мин.

Независимо от методиката, трябва да няма случаи на загуба на данни в случай на повреда.

6. Всеки сървър трябва да покаже ефективна работоспособност минимум 0.9995.

7. За "малките" регионални сървъри процесорите на нодовете трябва да осигуряват гарантирана минимална производителност от 150 tps, съгласно стандарт ТРС-А и

* spec- int - 92: минимум 125

* spec - fp - 92: минимум 150

За "средните" и "големите" регионални сървъри се изисква минимална доказана производителност 250 tps, съгласно стандарта ТРС-А (за всеки нод) и

* spec - int - 92: минимум 190

* spec - fp - 92: минимум 260

8. Възможност за бъдещо разширение “in cabinet”, на който и да е от нодовете на сървърите за повишаване на производителността най-малко 2 пъти от първоначално специфицираната. Това трябва да бъде достигнато чрез добавяне на процесор.

Всеки нод от "средните" и "големите" регионални сървъри трябва да има възможност за разширение до минимум 4 процесорни платки “in cabinet”

Всеки нод от "малък” регионален сървър трябва да има възможност за разширяване поне до 2 процесора.

9. Всеки от нодовете на "средните" и "големите" регионални сървъри трябва да бъде с min 256 МB оперативна памет с ЕСС. Трябва да имат възможност за “in cabinet” разширение на паметта до 1 GB.

Всеки от нодовете на "малките" сървъри трябва да бъде комплектован с минимум 128 МB оперативна памет. Те трябва да имат възможност за увеличаване на оперативната памет “in cabinet” до минимум 512 МB.

10. Всеки сървър трябва да бъде комплектован с дискова памет за потребителските данни. Това трябва да представлява “net” дискова среда, при която са отчетени изискванията за RAID огледален образ на дисковете и т.н. Не трябва да има дублиране на функциите. Например, ако е доставено някакво огледално спасяване, доставената RAID система не трябва да дава същото.

11. Физическите дискове за всеки сървър трябва да бъдат в подходяща "RAID 0+1" мрежа така, че който и от дисковете от мрежата да отпадне, това да не се почувства от потребителя.

12. Всеки сървър трябва да бъде комплектован с устройство за "bаскир" на данните, Това устройство може да бъде стример с капацитет 8 GB или (минимум 20 GB за оптични дискове). В случай на оптични дискове, устройството трябва да поддържа пълна физическа и логическа съвместимост и възможност за използване на всички типове оптични дискове, например, WORM и позволяващи изтриване.

В случай на стримери, системата трябва да сигнализира оператора за смяна на касетите, така че дисково пространство по-голямо от 8 GB да се спасява на "набор" от касети. Никакво друго действие, освен физическо сменяне на касетите не трябва да се иска от оператора.

13. Всеки регионален сървър трябва да е свързан с двоен ETHERNET. От всеки ETHERNET трябва да има връзка към МПД на БДЖ Х.25. Всеки интерфейс трябва да позволи минимум 4,64 Kbps линии на свързване.

14. Трябва да съществува възможност за разширение на тези интерфейси в бъдеще до минимум 8,512 Kbps линии всеки.

15. От всеки основен нод на Централния и Дублиращия сървър трябва да има директна връзва към двойния FDDI кръг. Като допълнение от всеки ETHERNET трябва да има връзва към двойния FDDI кръг.

16. Всеки от регионалните сървъри трябва да има принтер 300*300 dpi, съвместим с PostScript, със скорост минимум 4 страници за минута. Тези принтери трябва да бъдат дефинирани като "мрежови" принтери, т.е. трябва да бъдат достъпни от всеки нод.

17. “Малките” и “средните” регионални сървъри трябва да са в състояние за 24 часа на ден съпровождащи операции, т.е. да могат да бъдат пълно управляеми от отдалечено място, включително стартиране след грешка, както и отдалечена диагностика и опериране.

18. Да има UPS оборудване, позволяващо автоматично включване при повреда в електрическото захранване и не по-малко от 10 минутно поддържане работата на системата. UPS трябва да работи със системния софтуер, като осигурява гладък преход в случаите на срив в електрическото захранване.

Всеки един от “малките” и “средните” сървъри трябва да е комплектован с по 3, а от “големите” – с по 8 терминални устройства.

РАБОТНИ СТАНЦИИ

Работните станции на системата представляват персонални компютри, съвместими с IBM/РС, разположени в местата на зараждане на информацията и работещи самостоятелно или в локална мрежа, свързана към МПД Х.25.

Работните станции, които ще бъдат включени в LAN ще изискват Ethernet платка.

Работните станции, които ще се свържат към Х.25 ще изискват Х.25-платка.

Първоначално като работни станции могат да се използват компютрите, които са налични в БДЖ. Това са компютрите от работните места по гарите. За в бъдеще е предвидено повишаване изчислителната мощ на работните станции.


  1. Постоянна и оперативна входна информация

Информацията, която ще се въвежда и поддържа в Пътническата
информационна система се дели на два вида : постоянна и оперативна.
Постоянната информация включва :

    • списък от гари и техните съкращения ;

    • разстояние между гарите ;

    • брой и вид работни места ;

    • данни за тарифите и тарифни таблици ;

    • график за движение на влаковете ;

    • план за композиране на влаковете ;

    • схеми на вагоните по купета, спални места, кушети и др. ;

Оперативната входна информация ще се въвежда непрекъснато в
системата, като това ще бъде най-трудоемката задача по време на работния процес. Тя ще включва :

  • данни относно промяна в графика за движението на влаковете ;

  • данни относно промяна на плана за композиране на влаковете ;

  • данни от заявките на всеки един клиент ;

  • данни от работната смяна ;

  • данни от продажбите ;

Данните от смяната се получават в края на всяка смяна, а данните от продажбите на по - малък интервал.


  1. Технология за работа на оператора на различните работни места

За всяко работно място системата има отделна настройка, която е направена съгласно функциите, които то ще изпълнява (колети, карти за военни и др.).

Билетен касиер - всеки оператор разполага със собствена парола, която въвежда преди започване на работната смяна. Прави се “стоп контрол" във връзка следене разходите със ценни образци по номера на хартията. Оператора въвежда номера на хартията и системата започва да следи нейното изразходване и билетите по номера. Касиерите могат да продават всички видове билети в зависимост от тарифните правила на клиентите за национални и международни пътувания. Допълнително се дава пътна застраховка ERV.

При издаване на билет се определят данните от клиента :



    • допустимост на местоназначението ;

    • допустимост на дадена чуждестранна администрация ;

    • право на билет с намаление ;

    • намаление за деца ;

    • брой пътници ;

    • класа на пътуване;

    • дата на валидност ;

    • продължителност на валидността ;

    • предварително купуване ;

    • метод на плащане ;

Следващата стъпка е изчисляване на цената, като се вземе в предвид :

  • тарифа на жп компанията, въз основа на общата дистанция от пътуването ;

  • искана класа, тип влак и специални услуги ;

  • намаления на които пътника има права ;

  • брой пътници ;

  • тарифи и таблици за намаление на съответната жп администрация;

След изчисляване на точната цена билета може да бъде съобщен на
клиента преди отпечатването. Накрая се отпечатва билет със следните данни върху него:

    • кодов номер на издаващата жп гара ;

    • кодов номер на касовото гише ;

    • счетоводен номер ;

    • време на издаване на билета (дата, час, минута);

    • номер на ваучъра издаден от машината ;

    • брой на пътниците ;

    • класа на пътуване ;

    • начална дата на валидност, срок на валидност ;

    • гара на тръгване ;

    • гара на пристигане ;

    • определен маршрут;

    • метод на плащане ;

    • цена ;

    • тип билет ;

    • код на навигационната секция ;

    • стойност на ДДС и т.н. ;

Системата издава и следните видове билети :

    • комбинирани вътрешни билети ;

    • специални билети ;

    • билети за превоз на коли във вътрешно съобщение ;

    • абонаментни карти ;

    • спални билети ;

    • общи международни билети ;

    • билети с фиксирани цени ;

    • карти за пътуване ;

    • допълнителни билети ;

    • мрежови билети ;

Администрацията на касата включва :

    • запазване на смяната - проверка на наличността на парите, чрез специален клавиш ;

    • контрол на сумите - изчисляване на касов баланс ;

    • отмяна - чрез въвеждане на оригиналния номер на билета ;

    • свършване на смяната - посредством клавиш се прави автоматичен контрол на парите и счетоводството ;

Главен касиер - като самостоятелно такова място се предвижда в
големите гари, поради значителния приход. То е разположено в отделно
помещение. Оператора влиза със своя парола и отчита приходите на
съответните каси, като прави отчета за гарата.

Оператор на дирекция Пътнически превози - основната операция на оператора е да следи резервациите и запълването им в съответните влакове, като прави необходимите анализи.

Работни места на модул " Информация " - свързани са със обслужването на пътниците относно информация по разписанието : време на заминаване/пристигане, тип на влака, клас на обслужване, директни маршрути, надбавки в цената и др. Информация по тарифите : за искано пътуване нормална тарифа, за намалени тарифи, за сезонни
пътувания .

Работни места на модул " Маркетинг и статистика " - намират се в дирекция Пътнически превози и са свързани с обработката на приходите и воденето на отчетите на Пътническата информационна система .


  1. База данни

Бази от данни са всички сведения от указания род, които се въвеждат, съхраняват, обработват в ЕИМ и представят от нея на потребителя в определена форма.

Всички програми, осигуряващо тези операции на данните, се нарича Система за Управление на Базата Данни (СУБД). Съвременните СУБД дават на потребителите възможност за автоматизирана работа с данните чрез абстрактни категории (термини), несвързани с начините за физическото съхраняване на тези данни в компютъра.


Освен това СУБД осигуряват следните видове защита на данните:

• от случайни откази и разрушения, като в такива случаи следва незабавно възстановяване на информацията чрез специален механизъм и по определена методика;

• от гледна точка на тяхната цялостност, което означава, че СУБД постоянно трябва да проверява да не се нарушават някакви основни изисквания към тях;

• от несанкциониран достъп.

СУБД изпълняват и множество други функции, като например да показват данните чрез специална система за синхронизация на работата на голямо количество, имащи достъп до едни и същи данни. Например ако две програми искат в един и същи момент да продадат едно и също място на двама различни пътници, СУБД трябва да изключва тази възможност. Това е принципът на синхронизация в СУБД.
Релационен модел на данните

При релационния модел данните са разделени в множества, които напомнят структурата на таблица. Тази подобна на таблица структура се състои от отделни елементи с данни, наречени полета или стълбове /колони/. Едно множество от група полета се нарича запис или ред. Моделът на релационните БД дава голяма гъвкавост


на дизайнера на БД при описване на взаимоотношенията между различните елементи. Чрез математически концепции за обединения на сечения, релационните БД могат бързо да извлекат парчета данни от различни множества/таблици/ и да ги върнат на потребителя на програмата като един "обединен" набор от данни. Способността за
съединяване позволява на дизайнера да намалява множествата от информация в различни таблици, като по този начин намалява повторенията.
Мрежов модел данни

Мрежовия модел данни представлява модел обекти-връзки, допускащ само двоични връзки от типа “много към един”. Представянето на типовете записи и връзките между тях може да се осъществи добре чрез ориентиран граф, който може да се нарече мрежа. Комплектът от всички записи в една мрежова структура се нарича мрежова база данни.


Йерархичен модел данни

Йерархичният модел данни спада към йерархичните структури, известна от общата теория на системите. Те са най-сложните управленски структури и имат пряко отношение към автоматизираните информационни и управляващи системи.


Програмно осигуряване на БД

Базите данни и технологиите за работа с тях непрестанно се развиват. Днес много фирми и големи и малки се занимават с разработка на софтуер, с който клиентите могат да работят по-лесно и по-бързо. Най-разпространеният програмен език за управление и изграждане на програми за работа с БД е SQL.

SQL е стандартният език използван за манипулиране и извличане на данни от релационните БД. SQL позволява на програмиста или администратора на БД да извърши следните неща:

- модифициране на структурата на БД;

- промяна на системните настройки за сигурността;

- добавяне на разширения за достъп до даден потребител до БД или таблици;

- разпитване на БД за информация;

- обновяване съдържанието на БД.

SQL е структуриран език за добавяне, модифициране, изтриване, обединяване, съхраняване и създаване на заявки и т.н.

Днес при работа с БД се разчита изключително много на готови програмни продукти.

Една от тези фирми, които разработват и предлагат такъв софтуер е Oracle.

Възможностите, които предлага Oracle 9i са:

- много широка поддръжка на БД;

- обектно-ориентирана поддръжка;

- подобрен набор от инструменти.
МНОГО ШИРОКА ПОДДРЪЖКА НА БД

Oracle 9i може да поддържа десетки хиляди потребители едновременно и такива мощни приложения на Интернет, като например пазаруване в реално време или резервация на билети.

Oracle 9i може да поддържа хиляди гигабайти памет в една-единствена база от данни.

Съхраняването на изображения и мултимедийни данни предизвика скок в изискванията за съхраняване на информация на една база от данни.

ОБЕКТНО - ОРИЕНТИРАНА ПОДДРЪЖКА

Обектно-ориентираните възможности въвеждат обектно-ориентирани обекти в свързаната база от данни, превръщайки Oracle 9i в обектно-релационна база от данни.

Като обектно-релационна база от данни Oracle 9i поддържа всички известни концепции на релационната база от данни за таблици, редове и връзки, а също така и поднабор от обектно-ориентирани характеристики на типове, методи и атрибути.
ПОДОБРЕН НАБОР ОТ ИНСТРУМЕНТИ

Новите възможности в тази част подобряват набора от инструменти за администратора на базата от данни, системния администратор и конструктора.

Oracle 9i включва множество помощни програми за преобразуване на данни, създаване на код, експорт, импорт и възстановяване на повредена база от данни.

Някои от помощните програми са както следва:

- Oracle Migration Assistant for Microsoft Access

- Oracle Data Migration Assistant

- Oracle Database Assistant

- Oracle Web Publishing Assistant


ORACLE 9i – ВРЪЗКА МЕЖДУ КЛИЕНТ И СЪРВЪР

Oracle 9i е разделен на две основни части: сървър и клиент.

Частта на сървъра включва централната БД и съдържа основните процеси, които поддържат функционирането на цялата БД. Сървърът съдържа главната машина за база от данни и два инструмента за команден ред за управление на базата от данни: SQL*Plus и Server Manager. Сървърът има помощни средства за данни: Export, Import и Loader. Сървърът съдържа Net8 за комуникация и предкомпилатори за създаване на програми на COBOL, C++ и други програмни езици.

Частта на клиента включва помощни средства и програми, които може да се стартират дистанционно, използвайки мрежа. Тази част обикновено включва графичен потребителски интерфейс –GUI (Graphical User Interface), който улеснява използването й. Клиентът има свое собствено копие на Net8 за комуникации и графична версия на SQL*Plus. Клиентът има помощници за изграждане на база от данни и за други задачи.


СИГУРНОСТ

Защитата в Oracle 9i включва няколко взаимосвързани компонента: потребители, роли, привилегии и профили.



Потребители

Една от първите задачи на администратора на база от данни (DBA) включва дефиниране на нови потребители. Администраторът определя ролите със специализирани набори от привилегии, които да усилят сигурността. Всеки краен потребител с достъп до базата от данни става член на поне една роля, създадена от администратора.



Роли

Ролите дават подобен начин за постигане на набори от привилегии. Щом веднъж е създадена една роля, администраторът назначава привилегии по-скоро на ролята, отколкото на потребителя. На свой ред към ролите се назначават потребители. Един потребител наследява всичките привилегии на ролята. Потребител може да има повече от една назначена роля наведнъж.


Привилегии

Съществуват два вида привилегии:

- обектни привилегии - контролират достъпа до обекти на база от данни;

- системни привилегии - тези привилегии са възможности, неспецифични за един обект.


Профили

Профилите ограничават използването на системни ресурси, като например процесорното време, времето на свързване и незаетото време. Профилите ограничават също използването на такива ресурси на базата от данни като броя на едновременните влизания за един потребител и броя на масивите, прочетени при едно влизане.


Техническо осигуряване на СУБД

Сървър Oracle Enterprise Edition с паралелен сървър напълно покрива определените критерии.

Сървър Oracle Enterprise Edition:

- е пълна релационна СУБД, която е високо портативна, бъдейки достъпна на повече от 90 платформи и дава висока производителност и мащабност;

- дава идентична функционалност за всички платформи;

- напълно се съгласува със стандартите SQL 89;

- напълно се съгласува със стандартите SQL 92;

- предлага прозрачен не блокиращ двуфазов изпълнителен механизъм;

- предназначен е за използване във високо надеждни критични OLTP приложения, дава напълно разпределени механизми, базиран е на клиент-сървър подстъп и се съгласува напълно с TPC ACID критериите. Универсалният сървър е проектиран да работи в 24/7 среда и е взета под внимание опция за висока достъпност;

- поддържа натрупаните процедури, функции и програми и дава напълно програмируемо пускане на базата данни;

- предлага напълно автоматизирани процедури по дублиране. Дублирането може да бъде извършено онлайн без прекъсване на обработката и без намеса на оператора;

- използва поредно ниво и заключване с индекс на въвеждане, без ограничения в броя на заключванията;

- поддържа български национален набор от знаци съгласно ISO.
Кодиране на данни

Ще се използват Oracle Sqlnet продукти, услуги по сигурност на мрежата (Secure Network Services) и управление на мрежата (Network Manager). Oracle Sqlnet услуги по сигурност на мрежата дават кодиране и декодиране на съобщенията от потока данни с помощта на програми, базирани на двата края – клиента – сървъра на кодираната връзка. Тези програми работят на базата на криптографски “зародишен” шестнадесетичен код, държан на сигурно управление, използвайки продукта Oracle Network Manager.

“Ключовете” – софтуерни кодове могат да се управляват централно, използвайки продукта Oracle Manager.

Oracle Sqlnet Secure Network Services определя разширението до стандартни (не кодирани) Sqlnet компоненти на всеки край на връзката. Oracle Network Manager е продукт, инсталиран в работните станции за управление на системата на БДЖ и се използва за сигурно управление на мрежата, вкл. промяната на кодираните настройки.

6. Комуникации

Комуникациите в ПИС ще се основават на глобалните мрежи за предаване на данни (WAN). Тези мрежи предават информация на стотици километри.

Към настоящия момент в БДЖ съществува такава мрежа за предаване на данни и това е мрежата Х.25. Нейното име идва от протокола, който се движи по линиите на мрежата. Към тази мрежа са свързани компютрите намиращи се в изчислителните центрове в София, Пловдив, Горна Оряховица и чрез нея те комуникират. В момента пропускателната способност на мрежата между NODE-овете е 2х19,2 Kbps, а същата между всеки NODE и PAD-овете свързани към него е 9600 bps. Тази пропускателна способност е твърде недостатъчна за ПИС. Мрежата би се задръстила ако са пусне системата да работи. В ПИС за организация и управление са включени подсистема за
билетоиздаване, резервация на места, информация на пътниците и подсистема за маркетинг и мениджмънт. Всяка от тези системи акумулира поток от информация. От всяка гара към регионалните сървъри ще тече информация за продажбите на билети, абонаментни карти и спални места, резервациите на места, приходи от колетни и
багажни пратки. в БДЖ ще има около 192 работни места за продажби на билети, абонаментни карти, спални и кушет места и резервации на места. Мрежата, която работи в БДЖ има възможност за включване на 160 работни места.

Тук е предложено да се изгради мрежа за предаване на данни Frame relay (фиг.6.3). Frame relay е подбран вариант на Х.25. Тя поддържа и други протоколи за предаване на данни. При тази мрежа трафика достига до 2Mbps. Тук между FAD-довете и NODE-овете е осигурена 64Кbps обмен на данни. Frame ге1ау осигурява виртуални връзки като позволява няколко потребителя да предават данни по една физически линия. Освен


това тя позволява честотната лента да се разделя на части така, че по физическата линия в един и същи момент да се предават няколко пакета. Това позволява на NODE-овете оптимално да управляват потока, така че да има най-голяма производителност на мрежата. Управлението се осъществява от специални математически алгоритми, които
оптимизират и уплътняват потока, а където е необходимо разтоварват линиите като пренасочват пакетите с информация по други линии.


фиг. 6.3
7. Локални мрежи

Ползването на системите за Пътнически превози от ръководните и диспечерските звена на БДЖ ще се осъществява чрез работни станции, разположени на съответното ниво на управление (Генерална дирекция (ГД) или Поделение за пътнически превози (ППП)). Тези работни станции са персонални компютри,свързани в локална мрежа, която се намира в сградата на съответното управленско звено и е свързана към Главния сървър на ниво ГД и съответния Регионален сървър на ниво ППП.

Локалните мрежи са четири: за трите ППП, както следва - София, Г. Оряховица, Пловдив, и една за Генерална дирекция.

Персоналните компютри, включени в LAN ще се ползват и за други нужди на управлението (електронна поща, офис-системи, други системи, които са за общо ползване в съответния отдел или поделение). Те трябва да са с характеристики, както тези на работните станции.

Разглеждайки LАN в този аспект, с допълнителни функции, освен тази да ползват оперативните системи за Пътнически превози е необходимо да има възможност за
включване на други работни станции (до два пъти повече) и съответно разширение на сървъра на локалната мрежа “in cabinet”.

Локални мрежи ще бъдат изградени и в гарите, където са предвидени повече от една работни станции.

Предвидено е използването на локални мрежи тип FastEthernet. Трансфера в тези мрежи достига до 200 Mbps. Тези мрежи работят по стандарт IЕЕЕ 802.3 CSMA/CD. Този стандарт е създаден на базата на класическия стандарт Ethernet, чиято първа версия е разработена от фирмата Хеrох през 1972г. Тези два стандарта много добре съжителстват в една и съща мрежа. Работи се предимно със стандарт IEEE 802.3, но е необходимо да се уточни, че наименованието Ethernet се използва в практиката за означаване на двата стандарта.

По своята същност локалната мрежа е един елементарен канал, по който във всеки момент може да се пренесе само един пакет информация. За решението на този проблем се грижи методът за достъп. Всички подстандарти на IEEE 802.3 използват CSMA/CD


метод на достъп. Това на пръв поглед сложно наименование означава, че преди да започне предаването на данни мрежовият възел трябва да разбере дали мрежата не се използва в момента от някой друг. Ако това е така, възелът, който иска да изпраща съобщение трябва да изчака произволно избран интервал от време. Ако след това мрежата отново е заета пак трябва да изчака.

Интеграцията със съществуващите системи може да се извърши без проблем тъй като двете системи са съвместими и можем да използваме вече изградената инфраструктура.

Опита на БДЖ в разработката на АСУ е много богат и може да бъде от огромна полза при изграждането на новата система. За това се препоръчва той максимално да се използва.
8.Учебен център

Учебният център е предназначен за обучение на специалисти. Разположен е в ПИСТ (Поделение “Информационни системи и технологии”) в София и се състои от:



LAN сървър – 1;

Учебни работни станции – 30;

Адаптери и кабели за три класни стаи;

Кирилизиращ принтер;

32 скоростно CD ROM;

FSCSI интерфейс.

Учебният център е свързан двойно с ETHERNET от Централния сървър в ПИСТ. Учебните работни станции са с идентични конфигурации като потребителски работни станции.



LAN сървъра съдържа следния софтуер:

операционна система;

управляваща система от база данни;

протоколна тарифираща система;

учебни програми.





LAN

(локални мрежи)

Клас 1


Клас 2


Клас 3
Фиг. 6.4
9. Технико – икономическа обосновка
При изграждането на ПИС, простираща се на голяма територия са необходими много парични средства. Техниката, с която се изгражда ПИС е плод на нови технологии и е изключително мощна като ресурс. Цените на техниката са много високи в сравнение с широко разпространените персонални компютри. Поради нейната висока цена
не можем да си позволим да разхищаваме парични средства за необосновани покупки. За тази цел при изграждането на ПИС е особено важен проблема за нейната икономическа обосновка- Използват се много модели, за да се опише действието на системата и за нейното оразмеряване. С негова помощ се определят границите, в които се променят характеристиките и броя на компонентите. Разбира се това оразмеряване е съвсем повърхностно, тъй като в процеса на изграждане някои от тези компонентите се подменят, променя се йерархията или техният брой. Разбира се едни приблизителни разчети биха свършили работа на първо време.

Разходите условно се делят на:

• разход за хардуер;

• разход за лицензи;

• разход за труд;

• разход за комуникационна техника;

• разход за поддръжка;

• разход за обучение.


РАЗХОД ЗА ХАРДУЕР
Този разход може да се раздели на:

РАЗХОДИ ЗА СЪРВЪРИ

В ПИС са предвидени изграждането на един централен и три регионални сървъра. В табл. 6.3 са дадени примерни цени на сървъри от фирмата IBM.


Таблица 6.3

Предазаначение

Описание

Брой

Един.ЦенаUSD

ОбщоUSD

Regional Server

7025-F50 RS/6000 Моdel Р50

3

87243

261 729

Regional NT Server- Win NT

IBM PS Server PII266/64MB/4.33GB/CD/100Eth/15”Col

3

4095

12 285

Regional Backup and Network Management Server – Win NT

IBM PS Server PII266/64MB/4.33GB/CD/100Eth/15”Col

3

4095

12 285

Central DB Server – Win NT

IBM PS Server PII233/64MB/4.33GB/CD/100Eth/15”Col

1

390

3900

Regional UPS

TrippLite Smart Data Center Int 5000 VA

3

3891

11 673

Central UPS

TrippLite Smart Data Int 1000 VA

1

485

485


РАЗХОДИ ЗА РАБОТНИ СТАНЦИИ

На първият етап се предвижда системата да започне работа с компютърната техника, която е поставена по гарите. В по-късен етап е предвидено разширяване на системата. Ще бъде закупена още техника, но тъй като те се променят за кратък период от време тук не са дадени цени. Тези разходи за момента не са предвидени. Те ще


бъдат уточнени в момента, когато се наложи закупуването на техника от този клас.

РАЗХОДИ ЗА ПЕРИФЕРИЯ

В разходите за периферия е предвидено закупуването на всички необходими периферни устройства принтери, плотери, архивиращи устройства, дигитайзери, скенери, и др. Броя на периферните устройства от всеки тип не е уточнен. Той ще се уточнява на по-късен етап.



РАЗХОДИ ЗА ЛИЦЕНЗИ

Този разход се реализира при закупуване на софтуера, необходим за работа на системата. За всяко работно място ще се купуват лицензи. Те представляват правото да се използва даден софтуер на една машина. В цената на тези лицензи е включена и цената на софтуера.


РАЗХОД ЗА ИНСТАЛИРАНЕ И НАСТРОЙКА

Това е разхода свързан с услугите предлагани от фирмата по изграждане, инсталиране и настройка на пътническата информационна система.


РАЗХОДИ ЗА КОМУНИКАЦИИ

Такива са разходите за закупуване на техниката, необходима за изграждане на мрежата за предаване на данни.


РАЗХОДИ ЗА ПОДДРЪЖКА

Това са разходите необходими за поддръжка, сервиз и профилактика на системата. Тя обикновено се осигурява от фирмата производител на техниката, а отговорността за поддръжката се носи от фирмата, която изгражда системата.

Освен тях има и разходи за консумативи. Те са относително постоянни и са налице докато системата функционира.
РАЗХОДИ ЗА ОБУЧЕНИЕ

Това са разходите предвидени за обучение, преквалификация на обслужващия персонал. Те са свързани с изграждане на центрове за обучение и осигуряване на обучаващ персонал.

Изграждането на ПИС за нуждите на НК "БДЖ" е необходимо и обосновано. За да се потвърди това твърдение можем да отбележим, че тази система ще намали броя на документите до минимум. Това означава по-малко пари за отпечатване на необходимите формуляри. С помощта на ПИС може да се дава точна и пълна информация на
клиентите и по този начин те да се привлекат към железопътния транспорт. Това ще увеличи приходите от превози. Използването на електронната поща е друга много полезна услуга, която се предлага от системата. С нейна помощ ще се ускори събирането и обработката на информацията. Това ще доведе до по-качествено и по-добро управление. С помощта на ПИС могат да се правят статистически проучвания въз
основа на събраната информация и да се оптимизират параметрита на превозния процес. Освен всичко ще може да се обменя информация с другите железопътни администрации за съгласуване на общата работа и разплащанията между тях.

С въвеждането на тази система НК "БДЖ" ща се изкачи още едно стъпало към съвременните технологии и подобрявайки своето техническо осигуряване ще стане по-надеждна и конкурентноспособна.




Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница