Тезиси по анатомия за студентите специалност фармация



Дата24.05.2017
Размер188.91 Kb.
#21973



ТЕЗИСИ ПО АНАТОМИЯ
ЗА СТУДЕНТИТЕ СПЕЦИАЛНОСТ ФАРМАЦИЯ


  1. Клетка – принципно устройство. Клетъчна мембрана. Мембранен транспорт. Обща морфология на клетките – съставни елементи на клетката – изброяване; клетъчна мембрана – устройство-„флуидно-мозаечен модел” на Сингър и Никълсън, специализирани структури на клетъчната мембрана (изброяване и функция), междуклетъчни контакти (изброяване); Транспорт през клетъчната мембрана (активен и пасивен) - цитоза (примери).




  1. Клетъчно ядро в интерфаза и митоза. Ядро в интерфаза– морфология, хроматин, ядрена обвивка и пори, ядърце и ядрен матрикс. Клетъчно деление – митоза; фази на митозата- промени в ядрото и цитоплазмата.




  1. Цитоплазма. Задължителни клетъчни органели. Клетъчни включения. Задължителни клетъчни органели (изброяване)– ендоплазмен ретикулум, апарат на Голджи, митохондрии, лизозоми, цитоцентър (кратко описание и функция). Клетъчни включения- видове, примери.




  1. Епителна тъкан – характерни особености – клетки, междуклетъчно вещество, базална мембрана. Видове епителна тъкан – класификация; еднослойни епители - изброяване, кратко описание и примери; многослойни епители - изброяване, кратко описание и примери; жлезист епител - изброяване, кратко описание и примери.




  1. Съединителна тъкан с влакнесто междуклетъчно вещество - характерни особености – клетки (видове и функция), междуклетъчно вещество (основно аморфно вещвство и влакна – колагенни, еластични и ретикуларни), видове – класификация.




  1. Съединителна тъкан с твърдо междуклетъчно вещество –класификация, разположение, обща морфологична характеристика на хрущялната съединителна тъкан- видове, клетки, организация на междуклетъчното вещество; обща морфологична характеристика на костната съединителна тъкан- видове, клетки, организация на междуклетъчното вещество (костна ламела, остеон).




  1. Кръвна тъкан - характерни особености на периферната кръвна тъкан – клетки (видове и функция), междуклетъчно вещество; кръвна плазма – химичен състав – кръвен серум; кръвни клетки – видове, количество и функция – диференциална кръвна картина.




  1. Мускулна тъкан - характерни особености – клетки и междуклетъчно вещество. Видове мускулна тъкан – класификация; гладка мускулна тъкан – описание, разположение и функция; напречно-набраздена мускулна тъкан - описание, разположение и функция – морфо-функционални аспекти на мускулното съкращение; сърдечна мускулна тъкан - описание, разположение и функция.




  1. Нервна тъкан - характерни особености – клетки и междуклетъчно вещество; нервноганглийни клетки – неврони – описание, видове и функция; невроглийни клетки – невроглия – функция и примери




  1. Koсти- видове- дълги, къси, плоски, неправилна форма(примери); строеж-компактно и гъбесто костно вещество, медуларен канал, костен мозък, периост, диафиза, епифизи, метафизи; функция-опорна двигателна предпазна. Свързвания между коститенепрекъснати: определение, видове: свързване с влакнеста съединителна тъкан: междукостни мембрани, връзки, шевове-примери;с хрущял (хиалинен и влакнест, временни и постоянни- примери); с кост- примери. Ставно свързване определение, характеристика; задължителни елементи на ставното свързване- принципно устройство; задължителни елементи( ставни повърхности,ставна капсула, ставна кухина); ставни повърхности-форма : цилиндър, макара(видоизменен цилиндър), елипса, седло, сфера, плоскост; ставна капсула: слоеве, залавяне, ставна кухина, цепка- съдържание, вътреставни връзки и хрущялни образувания, диск, мениск. Спомагателни ставни образувания: връзки, дисци, менисци, джобове,торбички.

Биомеханика на ставите.Оси на движение,връзката им с формата на ставните повърхности, вид на движенията:

Оси на движение ставни повърхности вид на движенията
едноосни стави цилиндър въртене

макара сгъване и разгъване



двуосни стави елипса сгъване и разгъване

отвеждане и привеждане

седло сгъване и разгъване

опозиция и репозиция



многоосни стави сфера сгъване, разгъване

отвеждане, привеждане и

въртене


  1. Кости и свързвания на черепа, гръбначния стълб и гръдния кош.

Кости и свързвания на черепа. Кости- мозъчен и лицев дял на черепа. Кости на мозъчния дял- наименование на костите (на български), разположение, чифтни и нечифтни, по-важни особености (пример- голям отвор на тилната кост,пирамида или скалиста част и мастоиден израстък). Кости на лицевия череп- наименование на костите (на български), разположение, чифтни и нечифтни; по-важни образувания по горната и долната челюст.

Свързванена костите на черепа: непрекъснати и долночелюстна става- пример за прекъснато свързване (ставни повърхности на свързващите кости, вътреставен диск. Биомеханика-отваряне и затваряне на устата, придвижване на долната челюст настрани, напред и назад.

Кости и свързвания на гръбначния стълб. Прешлени –брой, видове, според разположението им; принципно устройство на типичен прешлен- тяло, дъга и израстъци; функция на отделните части на прешлените (съответно-опорна, защитна, двигателна); атипични прещлени- споменаване, първи, втори, кръстова и опашна кост.

Свързване на костите на гръбначния стълб –налице са всички видове свързвания: непрекъснати: чрез съединителна тъкан- връзки между телата и дъгите, между израстъците; чрез влакнест хрущял- междупрешленни дискове; чрез кост-кръстеца и опашната кост.прекъснати- междуставните израстъци на два съседни прешлена.

Гръбначен стълб катоцяло-S- образно извита колона с извивки напред и назад; лордоза-шийна, поясна и кифиза гръдна, кръсцова. Движения в гръбначния стълб- сгъване и разгъване, наклоняване в страни и завъртане.



Кости и свързвания на гръдния кош- кости изграждаши гръдния кош, ребра, гръдна кост, гръдни прешлени; ребра- обща характеристика, видове-истински, лъжливи, плаващи; гръдна кост-обща характеристика, места за свързване с ключицата и ребрата.

Свързвания на ребрата-назад с гръдните прешлени от 1 до 10 с телата и напречните им израстъци, 11и 12 само с телата на съответните прешлени; напред с гръдната кост и помежду си с хрущялните си части. Последните две са свободни-плаващи ребра.

Движения в гръдния кош са повдигане на ребрата и гръдната кост при вдишване и спускане при издишване.




  1. Кости и свързвания на горния крайник Кости на раменния пояс- ключица и лопатка- обща характеристика (към кой вид кости принадлежат, форма, разположение), ставни повърхности за свързване с околни кости.

Свободен горен крайник- части-мишница,предмишница, ръка. Кости: на мишницата-раменна кост-хумерус; предмишница-лъчева и лакътна (радиус и улна); кости на ръката- киткови, предкиткови, кости на пръстите(фаланги).

Раменна кост (хумерус)- дълга кост, диафиза, епифизи, ставни повърхности-проксимална-сфера за свързване с лопатката и дистални- сфера и макара за свързване с лъчевата и лакътната кости.

Кости на предмишницата-лъчева кост (радиус) и лакътна (улна)- най-обща характеристика отнасяща се за дълги кости и за всяка поотделно, разположение. Ставни повърхности за свързване с хумеруса- сфера за лъчевата кост и макара за лакътната кост. Проксимално за свързване на двете кости по между си са налице цилиндрични ставни повърхности. В дисталния си край двете кости се свързват по същия начин. Дистално лъчевата кост има и елипсовидна ставна повърхност за свързване с китковите кости.

Киткови кости- вид-къси с неправилна кубовидна форма, брой-8; подредба в две редици по 4 кости.(проксимална за свързване с лъчевата кост и дистална редица за свързване с предкитковите кости.

Предкиткови кости-брой-5; вид: дълги кости;

Кости на пръстите(фаланги)-брой-14; вид: дълги кости.

Свързвания между костите на горния крайник. При свързванията на раменния пояс –ключица с гръдната кост-гръдничноключична става (характерно за нея е наличието на влакнестохрущялен диск и ключица с раменния израстък на лопатката, акромио-клавикуларна става. Тези стави подобряват размаха на движенията на свободния горен крайник.

Раменна става (артикулацио хумери)- най-обща характеристика, най-подвижната става в човешкото тяло. Образуващи я кости, ставни повърхности, съотвествия, връзков апарат- слаб, укрепване на ставата –става от мускулен тип. Биомеханика-сферична става, многоосна –движения- антефлексия и ретрофлексия, отвеждане до 90º ротацио, вътрешно и външно.

Лакътна става (артикулацио кубити)- образуващи я кости, ставни повърхности- по дисталния край на хумеруса и по проксималния край на лъчевата и лакътна кости. Съставящи я три прости стави- хумероулнарна става (макаровидна); хумерорадиална (сферична и лъчево-лакътна става-цилиндрична). Връзков апарат- основно двустранно разположени връзки и една пръстеновидна. Биомеханика-главно движение- сгъване и разгъване, вътрешна и външна ротация- супинацио и пронацио. Последните движения се извършват в проксималната и дисталната лъчево-лакътна стави, които са цилиндрични. Налице е междукостна мембрана между лакътна и лъчева кости.

Лъчево-киткова става-образуващи я кости (радиус и проксималната редица киткови кости), форма на ставните повърхости-елипса. Връзков апарат-две странични връзки и такива между радиус, улна и китковите кости. Биомеханика- сгъване и разгъване на ръката. Ставите между китковите кости и между последните и предкитковите кости са с ограничени движения, поради предимно плоските им ставни повърхности. Изключение прави само ставата на големия пръст,която е седловидна. Ставите между предкитковите кости и фалангите и между самите фаланги са съответно сферични и макаровидни.


  1. Кости и свързвания на долен крайник.

Кости на тазовия пояс, таз (пелвис)- съствящи го кости: две тазови кости, кръстец и опашна кости.

Тазова кост- образуващи я кости-хълбочна, лонна и седалищна-разположение, начин на свързване на костите преди и след пубертета. Ацетабулум-голямо странично вдлъбване ,където се срещат телата на трите кости. Той притежава ставна повърхност за свързване с главата на бедрената кост.



Кости на свободния долен крайник

Бедрена кост (фемур)- обща характеристика, ставни повърхности- проксимално сферична глава, дистално кондили с близка до макаровидна форма; чрез тях се свързва с голямопищялната кост и колянното капаче.

Кости на подбедрицата- голям и малък пищял- разположение, обща характеристика, ставни повърхности на проксималните и дистални епифизи.

Кости на ходилото- задноходилни, предноходилни кости и кости на пръстите -фаланги.

Задноходилни кости-брой-7, разположение- проксимално две по-масивни кости-горна скочна(талус) и долна скочна,петна кост (калканеус). Останалите предноходилни са: ладиевидна,три клиновидни и кубовидната кости. Талусът се свързва с големия и малкия пищял проксимално, и с петната кост, ладиевидната- дистално като за това са налице съответните ставни повърхности. Костта се свързва още с кубовидната. Останалите кости се свързват помежду си и с предноходилните кости. Предноходилните са на брой 15, вид- дълги кости.

Кости на пръстите на ходилото- брой15, вид-дълги.



Свързвания на костите на долния крайник.

Свързвания на таза.Свързване на тазовата кост с кръсцовата кост- полуподвижна става със здрав връзков апарат. Лонно свързване-свързване на двете лонни кости отпред с влакнестохрущялна плочка. Свързвания н атазовите кости свръзки и мембрани.



Тазобедрена става (артикулаци коксе) образуващи я кости (тазова кост и бедрена), ставни повърхности- ацетабулум и главата на бедрената кост, ставна капсула, здрав връзков апарат. Биомеханика-сферична става, триосна: сгъване, разгъване, отвеждане, привеждане и ротация.

Колянна става (артикулацио. генус)- обща характеристика, образуващи я кости (бедрена кост, голям пищял и капаче) малкия пищял не участва. Характер на ставните повърхности,ставни менисци,ставни връзки- много, от които две вътреставни. Биомеханика на ставата- главното движение е сгъване и разгъване–след сгъване от около 25º е възможно да се извършват неголеми ротативни движения.

Горна скочна става.-образуващи я кости-голям и малък пищял и първа задноходилна кост-талус. Ставни повърхности- макаровидни; ставни връзки- много здрави, разположени странично, едната е вътреставна. Биомеханика- сгъване и разгъване на ходилото

Долна скочна става- образуващи я кости- талус, калканеус и ладиевидна кост. Има две камери и здрав връзков апарат. Биомеханика- привеждане и отвеждане на ходилото, както супинацио (пронацио). Останалите стави между задноходилните и предноходилните кости са полуподвижни поради плоските ставни повърхности. Ставите между предноходилните кости и фалангите, както и между фалангите са съответно сферични и макаровидни


  1. Мускули на глава, шия и корем.

Мускули на главата- групи –мимически и дъвкателни

Мимически мускули- обща характеристика; според разположението им се разделят на мускули на черепния покрив, на ушната мида и около отворите на на лицето: очната цепка, носните отвори и устната цепка, оформяйки съответно три групи. Основната им функция да затварят очната цепка, да стесняват или разширяват носните отвори и да отварят или затварят устната цепка (не устата). Мускулите затварячи се наричат м. орбикуларис окули и м. орбикуларис орис. Отварянето на устната цепка се извършва чрез повдигане или спускане надолу на съответните мимически мускули. Те са доста на брой с различни наименования. Чрез мимическите мускули се изразяват и емоционални настроения естествени или пожелателни.

Дъвкателни мускули: 4 на брой, разположение, залавни места (начало от черепните кости, с край по рамото на долната челюст). Функция: затваряне на устата, придвижване на долната челюст напред и встрани.

Мускули на шията; групи-повърхностни- platysma, m. sternocleidomastoideus; за тези два мускула: разположение залавни места и функция. Горни подезични мускули: 4, започват от костите на черепа и се залавят за подезичната кост. Повдигат подезичната кост и ларинкса. Долни подезични- 4, започват от гръдната кост, лопатката и ларинкса и се залавят за подезичната кост- движат подезичната кост и ларинкса надолу. Дълбоки мускули- 3, стълбести мускули- принципно разположение и функция; няколко мускули, разположени пред гръбначния стълб- движат гръбначният стълб и главата.

Мускули на гърдите-групи: повърхностни, движещи раменният пояс и раменната става- м. пекторалис майор, минор и м. сератус антериор. Собствени мускули на гръдната стена- външни и вътрешни междуребрени мускули; мускули на дишането; диафрагма- главен мускул на дишането, разполага се между гръдната и коремната кухина (части). Мускули на корема- групи- предностранични мускули- два коси и един напречен; предносрединен мускул- м. ректус абдоминис. Функцията на изброените мускули е т. нар. коремна преса, поддържаща налягането на коремната кухина, съдействат за поддържането на органите на местата им и изпразването на тазовите резервоари. Заден мускул- квадратен- залавя се за хълбочния гребен, гръбначният стълб и 12 ребро. Слабинен канал- принципно разположение и съдържание.
15. Мускули на горен крайник. Собствени мускули на раменния пояс- брой, общо разположение, функция- m deltoideus. Мускули на мишницата- групи, общо разположениеи и функция- m. biceps brachii. Мускули на предмишницата- групи, общо разположение и функция. Мускули на ръката-брой, групи: на тенар, на хипотенар и на дланта.
16. Мускули на долен крайник – мускули на бедрото: групи, разположение и функция- m. quadriceps femoris. Мускули на подбедрицата: групи, разположение и функция - m triceps surrae. Мускули на ходилото- групи: медиална, латерална и средна; функция.

ІІ РАЗДЕЛ


  1. Сърце- общо описание: големина, форма, повърхности, основа, връх, принципно устройство на предсърдия и камери; клапен апарат; сърдечна стена (ендокард, миокард, епикард- макроскопско описание и хистологична характеристика) перикард; коронарни артерии на сърцето.




  1. Голям и малък кръг на кръвообращение. Видове съдове- артерии и вени -принципно устройство на стената им- ендотел, субендотелен слой, вътрешна еластична мембрана, средна обвивка, външна еластична мембрана, външна обвивка.




  1. Лимфна система- лимфни съдове и лимфни органи- лимфни възли- големи лимфни съдове, принципно устройство на стената, лимфа; лимфен възел- функции, разположение, принципно устройство (кора, корово плато и медула, лимфен фоликул, лимфни синуси).




  1. Лимфна система- тимус, костен мозък, слезка и тонзили- разположение, функции, анатомично описание, принципно устройство (тимусно делче- кора, медула, Хасалеви телца, особености на стромата; видове костен мозък, особености на стромата, кръвни синуси; бяла пулпа на слезката- Малпигиево телце на слезката, червена пулпа- лимфоцитни повлекла и кръвни синуси, особености на стромата); небна сливица (тонзила)- разположение, принципно устройство и функции.




  1. Принципно устройство на тръбест орган. Устна кухина- големи слюнчени жлези: (разположение, големина, общо устройство, отводящи канали, състав на секрета); зъби-особености на човешкото съзъбие; макроскопска анатомия- корона, шийка, корен, зъбна пулпа; основна тъкан-дентин, цемент, емайл, прикрепващ апарат, функционални групи зъби; език- части, обща характеристика на лигавицата и папилите; вкусови луковици и вкусова сетивна система; групи мускули на езика.




  1. Тръбест сектор на храносмилателната система- гълтач- общо разположение, функция, части, лимфен пръстен на Валдайер, обща характеристика на лигавицата и мускулната обвивка; хранопровод- разположение, части, анатомични стеснения, хистологична характеристика на обвивките; стомах- функции, разположение, части, макроскопска и микроскопска характеристика на лигавицата; стомашни гънки, стомашни поленца, епител, стомашни жлези- собствени, пилорни и кардиачни; мускулна обвивка, външна обвивка.




  1. Тръбест сектор на храносмилателната система- тънко черво – функция, общо разположение, части, мезентериално тънко черво; макроскопска и микроскопска характеристика на лигавицата: чревни гънки, власинки, епител, чревни жлези, дуоденални жлези, дуоденално възвишение; мускулна обвивка и серозна обвивка; дебело черво- функция, разположение, части (сляпо, ободно, право), външни белези: тении, висулки, хаустри; епител и чревни жлези, апендикс- чревна сливица, разположение, описание и характерни особености.




  1. Паренхимни органи на храносмилателната система- черен дроб- функции, разположение, макроскопско описание: големина, форма, дифрагмална повърхност, висцерална повърхост, „врата на черния дроб“; микроскопска характеристика-чернодробно делче, клетки, кръвоснабдяване на черния дроб, билиарна система- интра- и екстрахепатални жлъчни канали, жлъчен мехур; задстомашна жлеза- функции, разположение и макроскопско описание: глава, тяло, опашка; екзокринна част-делчета, серозни ацини, канали, секрет; ендокринна част-Лангерхансови острови. Перитонеум-париетален и висцерален лист, отношение на органите към перитонеума-интраперитонеални и екстраперитонеални органи. Функция и някои образувания на перитонеума- була,опоръци; определение за перитонеална кухина.




  1. Въздухоносна част на дихателната система- носна кухина: части, костен скелет- стени, носна преграда, общ и странични носни ходове; лигавица – респираторна и обонятелна (функция на епитела и кръвоносните съдове), околоносни синуси- разположение на четирите чифтни кухини; гръклян- разположение, общо морфологично описание: хрущялен скелет от нечифтни и чифтни хрущяли; две стави и две фукционални групи мускули; форма на кухината на ларинкса; гласна цепка, лигавица на ларинкса; трахея- разположение, дължина, бифуркация, принципен строеж на стената: въздухоносен епител, полупръстени и връзки, мускулнофиброзна мембрана, главни бронхи- общо описание и строеж.




  1. Бял дроб- описание: разположение, повърхности, хилус (вход)- основни елементи, лобове, сегменти и делчета; принципно устройство на бронхиалното дърво, крайни бронхиоли, алвеоли, алвеолоцити- обща микроскопска и функционална характеристика, кръвно-газова бариера. Белодробно кръвообращение. Плевра-висцерален и париетален лист, плеврална кухина.




  1. Отделителна система- принципно устройство; бъбрек- разположение, функции, макроскопско описание, хилус- основни елементи; синус- съдържание; кора- Малпигиево телце на бъбрека, сърцевина- пирамиди; нефрон- основна структурно функционална единица (Малпигиево телце- гломерул с двулистна капсула, съдов и пикочен полюс, тубуларна част- видове канали), кръвоснабдяване- общо описание; ендокринен апарат на бъбрека- основни елементи и функции; пикочоотделителни пътища (екскреторни пътища)- бъбречно легенче- образуване, разположение; пикочопровод-дължина, части, устройство на стената- лигавица (епител), мускулна обвивка, външна обвивка; пикочен мехур- вместимост, разположение, устройство на стената- лигавица (епител), мускулна обвивка, външна обвивка; пикочен канал- дължина, части (при мъжа).




  1. Мъжка полова система- семенник- разположение, функции, анатомично описание, обививки, преградки, делчета, медиастинум; микроскопка характеристика на извити семенни каналчета- стена, герминативен епител, подпорни (Сертолиеви) клетки, тестикуларен интестициум- ендокринни (Лайдигови) клетки, хормони. Надсеменник- форма, разположение, анатомични части- образуване, принципно микроскопско устройство, функции; семепровод- разположение, функция, принципно устройство на стената- епител и мускулна обвивка, ампула, място на отваряне.




  1. Мъжка полова система- простата, семенни мехурчета-разположение, принципно макро- и микроскопско устройство, функци; мъжки полов член- принципно макро- и микроскопско устройство.



  1. Женска полова система- яйчник- разположение, функции, анатомично описание, принципна микроскопска характеристка; кора -примордиални, първични, вторични и третични (Граафов) фоликули, овулация, жълто тяло- ендокринна секреция на яйчника; сърцевина- елементи. Матка- разположение и макроскопско устройство; дъно,тяло, шийка- части, кухина на матката; стена на матката- слоеве, циклични промени на маточната лигавица: регенерационна, пролиферационна, секреционна и десквамативна фаза; мускулна обвивка,серозна обвивка; маточна тръба- разположение, макроскопско описание принципно устройство на стената (епител- особености и фунция).




  1. Женска полова система-влагалище-макро- и микроскопско описание: дължина, стени -лигавица, мускулна обвивка, външна обвивка; външни полови органи-топография. Млечна жлеза- общо описание и принципно устройство (особености на лактиращата жлеза и извън лактация).




  1. Ендокринна система. Принципно устройство – липса на отводящи канали, богато кръвоснабдяване (фенестрирани и прекъснати капиляри), хормони (видове по химичен състав), структурна организация (единични клетки, група от клетки, самостоятелен орган), произход, класификация (централни и периферни). Хипофиза – разположение, големина, части; аденохипофиза – части, строеж, описание на клетките (хромофобни, ацидофилни и базофилни) – количество, гранули и хормони; неврохипофиза – части, строеж, клетки – разположение и хормони; кръвоснабдяване на хипофизата – особености (портално кръвообращение). Епифиза –разположение и големина, клетки и хормони.




  1. Ендокринна система. Щитовидна жлеза - разположение, големина, части, фоликули – описание, клетки, хормони; парафоликуларни клетки (С-клетки) - разположение, хормони. Паращитовидни жлези - разположение, големина, клетки и хормони. Надбъбречни жлези –разположение, големина, части; кора – зони на кората – клетки и хормони (стероидни хормони), сърцевина или медуларна част – клетки и хормони.




  1. Гръбначен мозък- принципно макроскопско и микроскопско устройство;

сегментарен строеж на гръбначния мозък- определение, брой на сегментите,групи. Сиво и бяло вещество на гръбначния мозък. Сиво вещество- макроскопско описание-рогчета, сива връзка (комисура). Цитоархитектоника на сивото вещество-характеристика на невроганглийните клетки, според разположението им. Бяло вещество- главни съставящи го структури, снопове. Възходящи (сетивни) и низходящи (моторни) пътища, принципно разположение,начало и завършек на пътищата



  1. Мозъчен ствол- продълговат мозък. Кратка морфологична и функционална характеристика- разположение, релеф, отпред, отстрани, отзад. Вътрешно устройство-филогенетично нова част- съдържание. Филогенетично стара част- сиво вещество: групи ядра; бяло вещество: влакна с различен произход (пътища).




  1. Мозъчен ствол- мост и среден мозък. Кратка морфологична и функционална характеристика- разположение, части. Вътрешен строеж-филогенетично нови части-съдържание. Филогенетично стари части- сиво вещество: групи ядра; бяло вещество: влакна от различен произход (пътища).




  1. Малък мозък- кратка морфологична, хистологична и функционална характеристика- разположение,форма, части, кора и сърцевина-ядра. Връзка със съседните мозъчни образувания- продълговат мозък и среден мозък. Междинен мозък- кратка морфологична, хистологична и функционална характеристика- разположение, форма, части - връзка със съседните мозъчни образувания




  1. Краен мозък. Кора на краен мозък- повърхности, по-важни бразди и гънки; кратка морфологична, хистологична и функционална характеристика- локализация на моторен и сетивен център, слухов, равновесен, зрителен, обонятелен, вкусов център, лимбична кора.




  1. Краен мозък. Бяло вещество –състав на влакната: асоциативни (къси и дълги), комисурални (мазолесто тяло) и проекционни- кратка функционална и морфологична характеристика. Ядра.




  1. Мозъчни обвивки, мозъчни стомахчета и мозъчна течност. Кръвоснабдяване на ЦНС. Мозъчни обвивки- разположение, описание на обвивките; образувания на твърдата мозъчна обвивка: мозъчен сърп, малкомозъчна палатка и диафрагма на турското седло; по-важни синуси: горен сагитален, прав, напречен, сигмовиден; паяжинновидна обвивка, субарахноидално пространство, мека мозъчна обвивка, мозъчни стомахчета-форма и разположение ,съдържание, гръбначномозъчна течност.

Кръвоснабдяване на ЦНС- вътрешна сънна артерия (а. каротис интерна)- навлизаща в черепа- главни клонове, области на кръвоснабдяване; прешленна артерия (а. вертебралис), навлизане в черепа, а. базиларис- области на кръвоснабдяване; Вилизиев кръг.


  1. Гръбначномозъчни нерви –брой, групи според излизането им от гръбначния мозък,; предно и задно коренче- състав; сетивен възел. Рефлексна дъга- сетивно рамо, моторно рамо; разположение на телата на клетките,които ги образуват.




  1. Черепномозъчни нерви- 12 чифта, излизащи основно по долната повърхност на мозъка; сетивни ( I, II, VIII) моторни (III,IV, VI, XI, XII) и смесени(V, VII, IX, X) с парасимпатикови влакна( III, VII, IX, X), сетивни ганглии, парасимпатикови ганглии;

нервус окуломоториус, нервус тригеминус, нервус фациалис, нервус вагус.

Примерен доклад за очедвигателния нерв: н. окуломоториус- е моторен; ядрата на нерва се намират в средния мозък. След навлизане в очницата инервира повечето от мускулите на окото.

Нервус тригеминус- смесен нерв; ядрата му се намират в ствола на мозъка- три сетивни и едно моторно ядро; има сетивен ганглий ; три клона; инервира области на лицето и главата, кухините, зъби и дъвкателни мускули.

Н. офталмикус е сетивен нерв, който навлиза в очницата и инервира кожата на челото и предната повърхност на главата ,клепачите, носната кухина и слъзната жлеза. Парасимпатикови влакна от VII нерв инервират слъзната жлеза.и т.н.


  1. Вегетативна нервна система –определение и функции. Кратки морфологични и физиологични критерии за подялба на симпатикусов и парасимпатикусов дял; център на ВНС, възли и влакна; вегетативна рефлексна дъга;симпатиков ствол-брой на възли и разположение; главномозъчен и и гръбначномозъчен отдел на парасимпатиковата част; примери за вегетативни сплетения.




  1. Орган на зрението. Очна ябълка. Зрителна сетивна система.

Обвивки на очната ябълка- кратка морфологична, хистологична и функционална характеристика. Външна обвивка: склера и роговица; съдова обвивка- съдовица, ресничесто тяло, ирис; ретина- външен пигментен слой; вътрешен -невроепителен; зрителен нерв, зрителен център. Вътрешно ядро на окото.


  1. Орган на слуха и равновесието. Слухово-равновесна система –кратко морфологично описание на външно и средно ухо- тъпанчева кухина в пирамидата на темпоралната кост; слухови костички, тъпанчева мембрана; вътрешно ухо- костен лабиринт; разположеният в кухините му ципест лабиринт с равновесните невроепителни клетки; охлювен ципест лабиринт- Кортиев орган; ядра на равновесието и слуха -в старата част на моста и продълговатия мозък; слухов и равновесен център.


Препоръчителна литература

  1. Анатомия на човека за фармацевти, Вл. Овчаров и колектив 2002 г.

  2. Всички учебници по Анатомия на човека за Медицински колеж.

  3. Тестове по цитология, обща хистология и ембриология – И. Коева и колектив

Изготвил: доц. д-р Ивета Коева, дм, д-р Майя Батинова, д-р Елисавета Петрова, д-р Тодор Матев


Приет на КС

2011 год.


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница