The case of the dancing dinosaurus



страница1/6
Дата07.06.2017
Размер0.96 Mb.
  1   2   3   4   5   6

Превод от английски ЕЛМИРА ДИМОВА

2

Rose Estes

THE CASE OF THE DANCING DINOSAURUS

Illustrated by Vincente

Based on characters created by Robert Arthur

Copyright © 1985 by Random House, Inc.

За България © „АБАГАР ХОЛДИНГ” ООД, София, 1996

© Превод от английски Елмира Димова, 1996


АЛФРЕД ХИЧКОК ПРЕДСТАВЯ:



Роуз Естес

1996


АБАГАР ХОЛДИНГ - София

Роуз Естес

КОЙ ОТКРАДНА

ТАНЦУВАЩИЯ ДИНОЗАВЪР


Превод Елмира Димова

Художествено оформление на корицата Веселин Павлов

Издадена от:

„АБАГАР ХОЛДИНГ” ООД

На вниманието на всички хлапета, които си падат по

Криминалета
Искате ли да узнаете дали сте умни и съобразителни като Тримата детективи? Ето че сега ще имате възможност да разберете. В тази книга вие ще можете да помагате на тези славни момчета-следователи да решат най-новия си случай. Във всеки труден момент ще трябва да избирате един от няколкото варианта, които ви се предлагат, и сами да решавате какво да се прави по-нататък. Ако мислите логично, вие стъпка по стъпка ще се доближавате до разплитането на страшно объркания случай. Ако обаче действате необмислено... е, тогава сърдете се на себе си и хич не ме обвинявайте, че не съм ви предупредил!

Кой съм аз ли? Казвам се Хектор Себастиан и съм приятел и консултант на Тримата детективи. Навремето и аз самият бях частен детектив, но сега пиша кримки. Знаете ли, като всички предишни, и този случай на момчетата е ужасно заплетен и много, ама много чудат. Направо да не повярва човек! Замесено е някакво изчезнало индианско племе, сякаш пропаднало вдън земя. Има и един динозавър, който блести в тъмното. Страхотно! Да не ви разправям за мъчнотиите, с които момчетата трябва да преборват! Косите да ви настръхнат! Едва ли някой друг следовател на света е трябвало да разнищва толкова много плетеници.


2
А сега да ви представя Тримата детективи, в случай че не сте ги срещали преди. Те са Джупитър Джоунс, Пит Креншо и Боб Андрюз. Мотото им е: Ние разследваме всичко. И, ей Богу, наистина го правят. Джупитър е шефът. Той е доста закръгленичък. Освен това има високо мнение за себе си. Напълно основателно, повярвайте ми. Пит Креншо, детектив номер две, е снажен, същински атлет. Много по-предпазлив е от Джуп. Боб Андрюз, третият в йерархията на групата, отговаря за проучването и документацията. На него може да се разчита в трудни моменти, защото не губи здравия си разум.

Ето че вече сте готови. Не ви остава нищо друго, освен да влезете в ролята на детективи. Желая ви късмет в случая с Танцуващия динозавър. А късмет ще ви е нужен, сами ще се уверите!

И умната!

Хектор Себастиан



3
- Ей ти, Джупитър Джоунс ли си? - изрече с немощен глас съсухреният старец, мачкайки овехтялата си шапка. - Ще трябва да ми бутнеш някоя и друга пара за това, че ти нося тази, бележка. Г-н Брустър ми каза, че ще го направиш.

Джупитър Джоунс изгледа с подозрение мърлявото набръчкано човече, но накрая любопитството му надделя. Той бръкна в джоба си и извади няколко монети. Те явно се оказаха достатъчни за стареца, защото изпоцапаното му лице грейна в усмивка. Бележката и парите смениха притежателите си и старецът бързо се измъкна от двора на Джоунс.

- За какво беше всичко това? - попита Пит Креншо.

- Даде ми бележка от Арнолд Брустър – отвърна Джупитър, докато разгръщаше намачканата и тънка като пергамент хартия. - Само че е написана с молив върху гланцовата страна и почти нищо не се вижда.

- Хайде да я занесем в Бюрото - предложи Боб Андрюз, третият член на групата. - Може би там ще успеем да я дешифроваме.

Всъщност Бюрото се помещаваше в едно старо, затрупано от вехтории ремарке в двора на лелята и чичото на Джупитер - Матилда и Тайтъс. След смъртта на родителите му Джупитер беше останал под грижите на двамата добряци. Той и приятелите му Боб и Пит прекарваха голяма част от свободното си време като разтоварваха, подреждаха и поправяха старите машинарии, които чичо Тайтъс носеше у дома. Възнаградиха труда им с правото да ползват старото ремарке, което момчетата обзаведоха с лаборатория, фотографска тъмна стая, канцелария и телефон. Ремаркето беше най-същественото в детективската дейност на момчетата. За леля Матилда работата, с която те се занимаваха, беше „чиста щуротия”. Когато обаче я



4
попритиснеха, тя признаваше, че те са разкрили доста внушителен брой заплетени случаи.

Щом влязаха Джупитер обърна абажура на настолната лампа с крушката към тавана и внимателно постави тънката хартия върху него. После затъмни стаята.

- Е, Боб, хайде сега препиши това - каза Джупитер. - Няма да ти отнеме много време.

Светлината на настолната лампа преминаваше през хартията и очертаваше рязко бледите букви.

- Готово! - извика Боб. В момента, в който надраска последната дума, тънката хартия покафеня и се сбръчка в ръцете на Джупитър.

Момчетата впериха очи в написаното.



Скъпи момчета,

Надявам се, че ще получите тази бележка. Последната ми надежда е във вас. Скоро всичко ще бъде загубено. Племенникът ми Клифърд и адвокатът му Шейди ме обявиха за невменяем и ме тикнаха в приюта „Блажени часове”. Къщата и всичко, което притежавам, ще бъде продадено на търг следващата неделя. Елате при мен, моля ви. Трябва да ми помогнете да спася Танцуващия динозавър.

Арнолд Брустър



6
- Г-н Брустър в приют? - погледна учудено Джупитър. - Ама че работа! Е, вярно, стар е, но много добре се оправя сам. Та той дори още преподава.

- Много ми е симпатичен - обади се Пит. - Винаги. намира време да си побъбри с нас.

- Така е. Пък и какви интересни неща притежава, всичките тези вкаменелости и индиански предмети - каза Боб. - Как може Клифърд да ги продава на търг. Г-н Брустър толкова много ги цени! Ама вие знаете ли какво е това Танцуващ динозавър?

- Аз не - вдигна рамене Джупитър. После продължи замислено - Има прекалено много въпроси, а ужасно малко факти. Всеки добър детектив събира възможно най-много факти, преди да започне да разследва даден случай.

- Това служебен случай ли е? – поинтересува Пит.

- Мотото ни е: Ние разследваме всичко. Така че няма какво да се помайваме, а да се залавяме за работа - сряза го Джупитър.

- Е, добре. И с какво ще започнем? - поинтересува се Пит.

1. - Защо просто не отидем до приюта да поговорим с г-н Брустър? - подхвърли Джуп. Обърнете на стр. 31.

2. - Може би роднините му знаят нещо, което и ние не знаем? - подметна Боб. - Между нас казано, Брустър наистина е доста стар. Може би няма да е лош да поговорим с племенницата му Мари. Тя е много по-симпатична от братовчед си Клифърд и сигурно е в течение на нещата. Обърнете на стр. 37.

7
Момчетата веднага позвъниха в Бюро справки в Ръкстън и научиха адреса на Мартин.

- Той напусна - изсумтя хазяйката му. - Натовари си нещата в онзи стар шевролет и офейка. Прав му път! По дяволите, никога не бих му дала стаята под наем, ако знаех, че е индианец! Не мога да проумея защо правителството допуска всичките тези чужденци в страната! Америка трябва да бъде на американците.

- Индианците са туземци, а не пришълци - възрази учтиво Боб.

- Да, ама не би трябвало да са! - изкрещя пискливо хазяйката и притисна гневно ръце към плоската си гръд, сякаш нещо отвътре я душеше. - Когато снощи се качих в стаята му, за да прибера наема, знаете ли какво видях? Сбирщина от какви ли не езически предмети! Представяте ли си? Статуи и идоли и нещо, което цялото блестеше много странно! Насмалко не пукнах от страх! Само че не му останах длъжна! Нарязах го като кисела краставичка, ей богу! А после той ме изгони от стаята си! Ама-ха! Що за нахалство? Та нали тази къща си е моя? Тогава пък аз креснах: Вън! Вън от къщата ми! И повече да не се мяркаш пред очите ми - нито ти, нито гадните ти идоли!

- Знаете ли накъде се е запътил? - попита Джупитър.

- Я го гледай ти! Откъде накъде? Това не ми влиза в работата. Но го чух да казва на оная, приятелката му де, оная надута гъска Мари Брустър, че той трябвало да върне динозавъра. .По дяволите, какво ли ще да рече това? Най-вероятно е нещо зашифровано. Ама вие да не сте индианци като него, а? - попита внезапно хазяйката и ги загледа изпитателно. И изведнъж, още преди Джупитър да е успял да си отвори устата, тя тръшна вратата под носа му.



8
- Господи, какъв кошмар! Дали си е все такава смахната? - възкликна Пит. - Чужденци! Ама че работа! Та всички знаят, че американските индианци са кореняци, а не пришълци.

- Е, както току-що разбрахме, не всички го знаят или не всеки би се съгласил с теб, Пит - каза Джупитър, седна на бордюра и подпря с ръце закръглената си брадичка. - Както и да е. И все пак, въпреки всичките й предразсъдъци, ние научихме, че той е имал в стаята си някакъв каменен предмет, който блестял... и стар шевролет.

- Според мен можем да направим заключението, че той е човекът, който снощи ни е отмъкнал Танцуващия динозавър. Той и Мари Брустър като че ли смятат да го върнат там, откъде е дошъл. Странна кражба.

1. - Смятам, че този тип Мартин е прекалено опасен, за да бъде оставен да се разхожда на свобода - рече Пит. - Да предупредим полицията и да помислим дали не можем да предприемем нещо. Обърнете на стр. 72.

2. - Мартин е тръгнал отдавна, Пит - подчерта Джупитър, - а ние тъпчем на едно място и изобщо не се доближаваме до възможността да помогнем на г-н Брустър. Не остана никой друг, с когото можем да поговорим по този случай, освен адвоката на Клифърд. Бихме могли да отидем при него. Обърнете на стр. 35.

9
- Да влезем в тези тунели? Ти да не си откачил? - каза нервно Пит. - Я си представи какво ще стане, ако пещерните хора ни вземат в плен и ако ние бъдем обречени да прекараме целия си живот тук под земята!

- Преди да бъдем пленени от пещерни хора, трябва да решим по кой от тези два тунела да тръгнем - усмихна се Боб. - Ако се вгледате внимателно, ще видите, че този вляво води към дупка в пода. От нея се подава една стълба. Струва ми се, че чувам музика, която се носи отдолу.

В тунела вдясно няма никаква музика. Оттам не чувам абсолютно нищо. Този тунел се спуска стръмно надолу и като че ли в него е доста по-топло, отколкото в другия.

1. - Ако питате мен, трябва да тръгнем по тунела с музиката, да разберем кой свири и да се запознаем с него - заяви Джуп. - Всеки, който разбира от музика, е цивилизован, така че няма страшно. Обърнете на стр. 43.

2. - Колкото до мен, аз лично нямам никакво желание да се срещам с когото и да било, независимо Дали той е цивилизован или не. Я по-добре да тръгнем по другия тунел. Обърнете на стр. 92.

10
- Е добре, нека бъде къщата на Брустър - Пит и стана от стола си в Бюрото.

- Ехо, момчета, къде сте? - извика леля Мати отвън. - Намерила съм ви работа.

Няколко часа по-късно тя се върна и започна да се наслаждава на резултатите от работата на тримата!

- Е, така е много по-добре, не мислите ли? Сега вече може да се каже, че там наистина има ремарке.

- Но лельо Матилда - изстена Джупитър, като гледаше почистеното ремарке, лъснало сред грижливо подредените купчини стари вещи. – Нашата цел е да не се вижда. То ни служи за детективско бюро. Ние не искаме то да бъде открито!

- Е, не е болка за умирачка - отвърна леля Матилда и плесна с ръце. - Нищо не ви пречи хем да разкривате заплетени случаи,




11
хем да сте чисти и спретнати. Сигурна съм, че служителите на ФБР са елегантни. Скоро ще свикнете с новото положение, ще видите. А сега ви моля да свършите още някоя и друга дребна работа.

- О, лельо Матилда, с удоволствие бихме поработили още - побърза да я увери Боб - но трябва да направим нещо за Арнолд Брустър.

След като момчетата се измъкнаха, Джуп предложи:

- Хайде да наминем край музея по естествена история на път за къщата на Брустър. Чух, че имало нови експонати - вкаменелости и изкопаеми. Кой знае, може да научим нещо полезно.

- Знаете ли - каза Боб, докато въртяха педалите на




12
велосипедите си към музея. - Притеснявам се, че Бюрото ни бие толкова много на очи. Надявам се, че нищо лошо няма да се случи.

- И на мен не ми харесва тая работа – въздъхна Джупитър. Само че с леля Матилда е безсмислено да се спори, когато й влезе някоя муха в главата. Спокойно, след време тя ще забрави. Тогава ние ще можем да му върнем първоначалния вид.

В музея момчетата разглеждаха с интерес новите експонати. Внезапно Боб викна другите. Той се бе вторачил в затъмнена стъклена витрина. Под нея блестеше ослепително един камък, отрупан със златни люспици.

- Хей, това не ви ли прилича на нещото, което беше във вкаменелостта на г-н Брустър? - възкликна Пит.

„Този образец на скала с високо съдържание на злато е типичен за райони с вулканична дейност” -прочете Боб надписа.

- Не може да бъде! Това означава ли, че Танцуващият динозавър съдържа злато? - изуми се Пит.

- Може би - отвърна Джупитър. - Само че има метали, които приличат на злато. За да се установи със сигурност съдържанието, трябва да се направи специален анализ. Това означава обаче, че по всяка вероятност вкаменелостта е от район с вулканична дейност.

- Страхотно, значи търсенето на този вид скали се ограничава в почти цяла Калифорния – отбеляза Питър.

- Хайде да тръгваме и да открием динозавъра - подкани ги Боб.


Обърнете на стр. 26.

13
- Мари Брустър ли? - попита лейтенантът, който беше дошъл в болницата, за да говори с Клифърд. – Познавам я. Не мога да повярвам, че тя е извършила това!

- Защото не вие лежите в болнично легло - отвърна му гневно Клифърд. - Адвокатът ми каза, че тя и приятелят й са на път за Комина. Настоявам да я арестувате. И много внимавайте, тя е опасна!

- Тук трябва да добавя още нещо - вметна Шейди Зиндлър - арестувайте и приятеля й. Миналата нощ той открадна една много ценна вкаменелост.

Полицаят ги погледна възмутено, обърна им гръб и излезе от стаята.

- Я аз да се облека - каза Клифърд и спусна мършавите си крака през ръба на кревата. - Искам да бъда там, когато я докарат.

- Клифърд, Мари е толкова дребничка, трудно ми е да си представя как те е ударила - попита учудено Боб.

- И вие сте като всички други! - покри го с презрението си Клифърд. - Цял живот само това слушам - Мари, Мари, Мари! Умната, безценна малка Мари. Е, сега в затвора ще я видим колко струва! И забравете това, което ви казах преди малко. Вие сте на противниковата страна. Уволнявам ви! Тримата Детективи, страхотно, няма що!

- Какъв е смисълът да висим тук - попита Боб приятелите си. - Страхувам се, че нещата не са в наши ръце.

- Да отскочим до полицейското и да видим какво става там - предложи Джупитър. - Има въпроси, които продължават да ме тормозят.

Обърнете на стр. 82.

14
- Извинете, госпожице, бихте ли ни помогнала? - попита Боб младата жена, която седеше зад гишето и си пилеше ноктите. Тя се наведе напред и рече отегчен глас:

- С какво мога да ви бъда полезна, хлапета?

- Един наш приятел е в беда и се нуждае от помощта ни - каза Боб.

- Име и номер на социалната му осигуровка?

- Не му знам номера - отвърна Боб.

- Съжалявам, но не мога да ви услужа. Нищо не може да се направи без номера.

- Но вие трябва да ни помогнете! - извика Пит. - Държат приятеля ни против волята му в приюта „Блажени часове”. Всички старци там ги тъпчат с успокоителни, които ги упойват.

- Така като ви гледам, май вие сте се наблъскали с такива лекарства - отвърна девойката. – „Блажени часове” е закрит от години. А сега се разкарайте оттук. Имам по-приятни занимания от това да си дрънкам врели-некипели с деца.

1. - Може би няма да е лошо да поговорим с бащата на Боб - изрази гласно мислите си Джупитър. - Той е репортер във вестник и може да знае нещо за този приют. Обърнете на
стр. 56.

2. - По-важно е да намерим вкаменелостта заради г-н Брустър подчерта Пит. - Предлагам да се метнем на колелата и да отидем да покараме сърф, докато чакаме търга. Обърнете на стр. 50.



15
Пътуването до Комина започна лошо.

- Имате ли карта? - попита Пит, когато колата потегли. Той отвори жабката на сребристия кадилак на Шейди Зиндлър и от нея се изсипаха ярко оцветени хартийки.

- Господи, така съжалявам - извини се Пит и започна да ги събира припряно. - Какво е това? Лотарийни билети ли?

- Няма нищо - изръмжа адвокатът и натисна рязко спирачките. - Нищо особено. - Той вдигна хартийките и бързо ги натика в чантата си. Пит им хвърли бегъл поглед й успя да прочете Хиподрум „Санта Анита”.

Адвокатът потегли с колата към пустинята отвъд Лос Анджилис. Опитваше се да замаже неприятното впечатление от избухването си, като им разказваше забавни историйки до късния следобед, когато най-после навлязоха в покрайнините на Комина.

- Вижте! - извика Боб и посочи табела, на която пишеше „Танцуващи води”, и една голяма стрелка, която сочеше на изток. - Не съм очаквал, че ще открием мястото толкова бързо!

Шейди спря колата и разгледа черния път, към който сочеше стрелката.

- Струва ми се, че ще е неразумно да тръгваме оттук сега - каза той. - Пътят е неравен и неосветен. По-добре е да оставим пътуването за сутринта.

Въпреки възраженията на момчетата адвокатът влезе в Комина и те отседнаха в единствения хотел на града.

Джупитер се събуди рано сутринта. Зазоряваше когато излезе от хотела и забеляза, че не е сам. На паважа седеше индианец със скръстени крака.



16
- Добро утро - поздрави учтиво Джупитър. - Денят обещава да е хубав.

- Преди да свърши този ден ти и приятелите ти ще сте мъртви - отговори индианецът.

- Какво? - изуми се Джупитър. - Откъде знаещ за мен и приятелите ми?

Индианецът впери поглед в очите на момчето и то забеляза, че той е много, много стар. Сивата му коса се спускаше до раменете, а мършавото му тяло беше облечено в износени дочени дрехи. На врата му висеше кожена каишка с висулка, досущ като медальона, който носеше Мартин Ишняк!

- Аз знам всичко - отвърна индианецът.- Натрапваш се там, където не си желан Ти си в опасност. Връщай се у дома веднага, преди да е станало късно.

- Не знам защо искаш да ме уплашиш - учуди се Джупитър - но не мога да си отида. Ако ти наистина знаеше всичко, щеше да знаеш и това.

- Върви си у дома. Мястото ти не е тук - продължи да настоява индианецът. Току-що излюпените пиленца не могат да вършат работата на опитни орли.

- Извинете - каза Джупитър, докато се отдалечаваше. - Ей сега ще се върна.

Индианецът не отговори, а Джупитър хукна към хотела.

- Боб! Пит! Събудете се! - извика той на приятелите си, когато влетя в тъмната стая. - Срещнах един стар индианец, който имаше същия медальон като Мартин, и той ме предупреди...

- О, я ме остави на мира - изръмжа Пит и се зави презглава. - Какво те е прихванало посред нощ?

- Ставай - кресна му Джупитър и издърпа завивките. - Сигурен съм, че той знае къде е Брустър. Може би е от „Народа на ветровете.”





18
Боб и Пит не престанаха да мърморят, докато се обличаха. Последваха Джупитър на улицата.

- Не виждам никакви индианци - изсумтя Пит.

- Ама той седеше точно тук - уверяваше ги Джупитър.

- Да, ама сега го няма - установи Боб.

- Трябва да кажем на г-н Зиндлър за това - настоя Джупитър. - Видях го със собствените си очи.

Когато момчетата откриха адвоката, той закусваше в столовата на хотела, облечен в лъскав златист костюм.

- А, ето ги и младите ми колеги - каза Шейди, докато заливаше със сос парче наденица.

Момчетата се настаниха до него и Джупитър му разказа за странната си среща.

- Извинете, че се намесвам, но просто нямаше начин да не ви чуя - каза келнерът, млад индианец, който току-що се бе появил със закуската на децата. - Познавам този човек. Безобиден е. Дни наред седи на тротоара и наблюдава какво става. Кротък старец, не трябва да се страхувате от него.

- Кой е той? Къде живее? - попита Пит.

- Всички го наричат Стария Том - отговори келнерът. - Живее някъде в планината.

- Мисля, че трябва да го намерим и да го накараме да ни каже каквото знае - отсече Боб.

- Извинете, че отново се намесвам, господа - обади се разтревожен келнерът. - Планината е опасна. Не трябва да тръгвате, ако нямате опит и необходимата екипировка. Човек лесно може да се загуби. Там склоновете са хлъзгави и има гърмящи змии.

- На ваше място не бих вярвал кой знае колко на



19
бръщолевенията на някакъв старец - подсмихна се Шейди под мустак и запали пура. - Непрекъснато налитам на такива типове. Отивам при един приятел адвокат в града. Той със сигурност ще знае дали има някаква истина във всичките тези приказки за това укрило се племе. А вие, момчета, защо след като свършите със закуската, не се поразходите и видите дали няма да откриете нещо?

- Можете да разчитате на нас - увери го Пит.

- Много добре - отвърна Шейди, загаси пурата в чинията си и излезе.

- Вижте, той ни остави сметката си! - възмути се Пит.

- Е, нищо де - успокои го Джупитър. - Я да решим сега какво ще правим.

1. - Все още си мисля, че трябва да се опитаме да открием Стария Том - каза Боб. Обърнете на стр. 68.

2. - А какво ще кажете за Танцуващите води? Защо все пак да не проверим? - предложи Пит. - В крайна сметка Брустър каза, че отива точно там. Обърнете на стр. 49.

20
- Съжалявам момчета, но шефът Рейнолдс е в отпуск. Не мога ли аз да ви помогна с нещо? – попита полицаят зад бюрото.

- Аз все пак си мисля, че ние въпреки всичко трябва да влезем при него - каза Джупитър. - Имаме да му съобщим нещо важно.

- Не, нищо не ми казвайте. Чакайте да отгатна сам! - викна полицаят. - Докопали сте се до руска шифрограма и сте открили Извора на младостта, познах ли?

- Дошли сме по важен въпрос - каза Джупитър сухо. - Щом вие не искате да ни изслушате, сигурен съм, че ще намерим някой друг, който ще прояви интерес.

- Е, добре де, успокойте се. Толкова ли не разбирате от шега? - каза полицаят. - Хайде, разкажете ми какъв е проблемът.

След час и половина момчетата излязоха от полицейското ядосани и унили.

- Обзалагам се, че в момента изхвърля показанията ни в кошчето за боклук - отбеляза възмутено Пит и ритна един камък. - Не повярва на нито една дума от това, което му казахме.

- Не, той е длъжен да запази показанията ни - възрази му Боб. - В края на краищата случаят е сериозен. Хайде на бас, че някой друг ще ги прочете и ще ни потърси. Предлагам да се върнем в детективското ни бюро и да чакаме.



Обърнете на стр. 72.

21
Момчетата се промъкнаха бавно в тъмната стая.

- Тук някъде трябва да има електрически ключ... о-о-ох! - изстена Пит. Нещо огромно се бе стоварило върху главата му и го бе повалило на пода. От уплашените викове на приятелите си и от глухия тропот той разбра, че и тях ги е сполетяла същата съдба.

- Вкаменелостта! - извика Боб, запълзя по пода и в последния момент видя как блестящият скален отломък и тъмната фигура изчезнаха надолу по стълбите.

- Бързо! - изкрещя Пит. - Той се измъква!

Залитайки тримата заслизаха по стълбите и излязоха на входа.

- Ето го! - извика Боб. Точно в този момент моторът на една кола забръмча хрипливо, после гумите изскърцаха остро по паважа и колата се скри от погледа им.

- Някой от вас видя ли каква беше колата? - попита Боб.

- Според мен това беше стар шевролет с повреда в двигателя - отвърна Пит. - Но не съм съвсем сигурен.

- Така. При това положение можем да направим следните изводи - заключи Джупитър. - Първо, лицето, което ни нападна, има ключ. Доказателство за това е тази отворена врата.

Второ, нападателят ни вероятно е мъж и то доста як. Усетихме силата му върху собствените си гърбове.

- Само не ми припомняй - изохка Пит.

- Трето, който и да е бил, той не е богат, иначе колата му щеше да е в по-добро състояние.

Четвърто, и най-важното, този човек е знаел, че вкаменелостта е била тук и е бил готов да използва насилие, за да я отмъкне.

  1   2   3   4   5   6


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница