The case of the dancing dinosaurus



страница6/6
Дата07.06.2017
Размер0.96 Mb.
1   2   3   4   5   6

108
- Ако бяхте го направили, може би предците нямаше да ви пуснат да си тръгнете - отбеляза Хуан.

- Защо говориш така? Да не би да знаеш нещо, което не ни казваш? - попита Боб и го погледна подозрително.

- Нищо не знам - отвърна Хуан. - Само изразявам мнението си. Понякога е по-добре тайните да си останат тайни. Жалко, все пак. Така ми се искаше да видя пещерата.

- Да, наистина жалко - изрази съжалението си и Пит.

- Утре ще дойда да огледам .още веднъж – каза Боб.

На следващата сутрин обаче в 8.32 ч Комина и околните планини бяха разтърсени от силно земетресение.

- Струва ми се, че вече никога няма да можем да научим нещо повече - отбеляза тъжно Пит, докато оглеждаше развалините наоколо

И се оказа прав.


КРАЙ

109
- Слушай, шишко, казах ти, че искам да бъда сам - озъби му се адвокатът. - Хайде, разкарай се.

- Не - отвърна му Джупитър, тихо, но твърдо.

- Защо? Какво си въобразяваш, че ще правя? - попита адвокатът и стана. - Може би си мислиш, че ще те отстраня от пътя си просто ей така - каза той и забоде показалец в гърдите на Джупитър. – Или че ще се кача на колата и ще офейкам? Е, дебеланко, прав си, точно това възнамерявам да направя. А знаеш ли ти какво ще направиш? Искаш ли да ти кажа? Нищо. Абсолютно нищо! Защото никой няма да ти повярва. Но ти не се предавай, шишко. Ти и твоите малки приятелчета сте добри момчета. Ако сте упорити и не падате духом може и да станете истински следователи, когато пораснете. Ще кажеш на Мари сбогом от мен, нали? Много жалко, имах други планове за нея.

И докато момчетата стояха безпомощни и вбесени, адвокатът се качи в перленосивия си кадилак и отпраши в неизвестна посока.

- Джупитър! Не можем да го оставим да си отиде просто ей така! Хайде, защо стоим със скръстени ръце? - възмути се Пит.

- Защо пък да не можем? - усмихна се хитро Джупитър и потупа леко джоба на ризата си. - Всичко, което той каза току-що, го имам тук, записано на мини касетофон. Я да влезем и да потърсим съдията. Не мисля, че г-н Зиндлер ще стигне надалеч.


КРАЙ

110
Джупитър уви вкаменелостта в голяма хавлия и я заключи дълбоко в най-долното чекмедже на шкафа. После се обърна към Пит и каза:

- Донеси ми за главини на колело, по възможност със спици, и някакво въже или жица. А ти, Боб отиди до къщата и се опитай да намериш малко от праха за баня на леля Матилда.

След като те тръгнаха да изпълняват нарежданията му, Джупитър започна да сглобява на бърза ръка камера.

- Е, мисля че сме подготвени както трябва – каза Джупитър час по-късно, докато момчетата се възхищаваха на творбата си, направена с подръчни материали. Цялата вътрешност на бюрото беше осеяна с нанизи от главини й спици, които, ако бъдат докоснати, веднага щяха да започнат да дрънчат и звънтят и да вдигнат такава олелия, че да събудят спящия Джупитър.

На вратата бяха поставени множество жици. Ако някой я отвореше след закрепването на главната пружина, щеше да се получи светкавица и камерата щеше да заснеме неканения гост.

Последната част от капана беше прахът за баня „Виенска роза”, тънък слой от който беше посипан по стъпалата пред входа и по пода на Бюрото.

- Утре бая ще се поизпотим, докато почистим, ама нейсе - каза Джупитър. - Сега съм много по-спокоен.

- Можем ли вече да си ходим? - попита Пит и се прозя.

- Естествено - отвърна Джупитър, - но утре сутринта ви искам пак тук.

Късно през нощта Джупитър се събуди от вик на уплаха и от остро дрънчене. Той скочи от леглото изтича до прозореца и погледна към отсрещната страна на улицата, където се намираше дворът. В тъмнината обаче нищо не се виждаше зад високата ограда.



111
Джупитър наметна халата си, спусна се като стрела по стълбите и излезе от къщата. Чу бързите стъпки на крадеца някъде зад оградата и после хрипливото боботене на някаква трошка, което идваше от отсрещната страна.

Крадецът се освободи от последната спица, изхвърча през вратата на двора, хвърли се в боядисаната в светъл цвят кола и потегли с тихо пърпорене на мощния двигател.

Джупитър се загледа безпомощно след колата. После отиде в двора и видя счупената брава на вратата. На път към Бюрото той се опасяваше, че се е случило най-лошото. Притесненията му се оказаха основателни. Вкаменелостта я нямаше.

Прахът и капачките на главините със спиците бяха разпръснати навсякъде. Джупитър забеляза със задоволство, че фото капанът е бил задействан. Без да обръща внимание на отпечатъците от стъпки, които издаваха отстъплението на крадеца, той се залови да проявява снимката.

Когато Боб и Пит пристигнаха на следващата сутрин, те завариха Джуп седнал на стъпалата, с два предмета в ръце.

- Джуп! Какво се е случило? - извика угрижено Боб, след като видя измъченото лице на приятеля си. - Само не казвай...!

- Да - отговори Джупитър и махна с ръка към бъркотия в Бюрото. - Вкаменелостта я няма. Затова пък имаме снимка на виновника.

- Какво? Г-н Зиндлър! - изуми се Боб.

- Има и още нещо - каза Джупитър и вдигна тефтерче със списъци на залагания. - Беше паднало на стъпалата и два листа от него са използвани. От хиподрума са.
112
Вчера ги нямаше. Следователно имаме основания да допуснем, че са на г-н Зиндлър. Озадачен съм от факта, че има два чифта отпечатъци от стъпки. Вероятно той е имал съучастник, когото не видях.

- И какво ще правим сега? - попита Боб.

1. - Това е кражба с взлом - беше категоричен Джупитър. - Неоспоримо противозаконно деяние. Мисля, че след като имаме всички доказателства, би трябвало да отидем в полицията и да ги оставим те да се занимаят със случая. Обърнете на стр. 20.

2. - Глупости! - изрева Пит. - За какъв се мисли тоя бе! Ще отидем при него и най-настойчиво ще поискаме да ни върне вкаменелостта. Ако откаже, тогава ще отидем в полицията! Обърнете на стр. 76.



113
Пътеката беше широка и равна, лесна за изкачване. Скоро обаче тя се стесни и наклонът рязко се увеличи. Те вървяха все по-нагоре и по-нагоре. Накрая долината остана далеч под тях. Тримата детективи усетиха, че под краката им почвата започна да се променя. Ставаше все по-мека, почти блатиста.

- Изпитвам неприятно чувство, когато стъпвам - оплака се Боб. - Затъваме и оставяме отпечатъци.

- Хей! Това парче скала просто се разпадна в ръката ми! - викна им Пит. - Наистина странно!

- Ако не греша, този вид скала се нарича туф - каза Джупитър и стисна парчето шуплеста скала в ръката си, което се изрони из пръстите му. - Това е втвърдена магма.

- Но магмата се получава от вулкани, Джуп - отбеляза Боб. - Тук няма вулкани.

- Целият район е вулканичен - уточни Джупитър, който продължаваше да разглежда скалата. - Това никак не е маловажно. Само че имам чувството, че нещо ми се губи.

- Я зарежи геологията Джуп! - викна Пит. - Погледни ей там долу. Това не е ли градина?

- По всяка вероятност тя е на Стария Том, макар че изглежда ужасно голяма само за един човек. - каза Боб.

- Мисля, че не вървим по пътя, който трябва да следваме - заяви Пит. - На всичкото отгоре от тази пътека ме побиват тръпки на ужас. Защо не се върнем обратно?

Другите двама не се възпротивиха на предложението му и момчетата започнаха да се спускат по стръмното. Бяха изминали само няколко крачки, когато се чу силно бучене. Множество огромни камъни се изтърколиха по склона на скалата и затрупаха пътеката зад тях.



114
- Можеше вече да не сме живи - прошепна Боб с разтреперан глас. - Я да се махаме оттук.

- Знаех си, че нещо не е наред - каза Джупитър. - След като ние оставяхме отпечатъци от стъпки, редно беше да видим и други отпечатъци. Тази пътека е капан. Този, който живее в тази пещера, независимо кой е, иска да бъде сигурен, че няма да се измъкнем оттук, за да не издадем мястото. Трябва да внимаваме да не тръгнем по някой друг наклон.

Момчетата много предпазливо се заспускаха по пътеката. Джупитър попадна в следващия капан. Той откърти малко парче скала, което се търкулна по наклонената пътека. То постепенно набра скорост, затъркаля се все по-бързо и по-бързо и накрая се удари в малка пръчка, която беше забита в скалата. Пръчката изхвръкна и само след няколко секунди пътеката и скалата под нея се взривиха и разпръснаха на хиляди парченца.

- Попаднали сме в капан - извика отчаяно Боб.

- Грешката е моя - каза мрачно Джупитър. - Трябваше да схвана какво става.

- Не, грешката е моя - изстена окайващият се Пит. - Аз ви накарах да тръгнем оттук.

Няма значение - чия е грешката - каза Боб, който се вглеждаше в долината под тях. - Хванати сме в капан тук горе и ако не измислим как да се измъкнем, се страхувам, че това ще бъде
КРАЙ.

115
- Моля да ме извините, ако сметнете че проявявам липса на възпитание, но бихте ли ми казал защо сте изпратил Мартин - или Идрис, както го наричате - на училище?

- За да може да получи познания за света и да действа разумно за благото на племето – отговори Памир. - Така е било от много, много години. Аз самият бях изпратен в Ръкстън и станах съветник на собствения си дядо.

- А вие двамата винаги ли бяхте на едно и също мнение?

- О, неведнъж сме спорили ожесточено - отговори Памир, присви подозрително очи и го погледна хладно.

- И какво ставаше тогава?

- Разисквахме проблема от много страни. Когато всеки отстояваше твърдо позициите си, тогава всеки от нас отстъпваше по мъничко, докато постигнем разбирателство.

- Вие и Мартин правили ли сте това? – попита деликатно Джупитър.

- Не - извика старецът. - Само че аз не съм си избирал жена извън племето, нито пък съм крал Бранителя!

- Племенницата ми е прекрасна девойка - подчерта Брустър - и тя много обича Мартин. Той се опита да разговаря с вас, но вие дори не си направихте труда да го изслушате.

Памир за пръв път изглеждаше разколебан.

- Според мен, ако задачата му е да се грижи за племето и да ви съветва, редно е да го оставите да ви обясни какво се опитва да направи - намеси се Боб. - Баща ми казва, че човек първо трябва да изслуша всички факти и чак тогава да вземе решение.
116
- Наистина ли не чувате фактите около нас - изстена Пит, когато силен трус разтърси земята и в стаята започна да нахлува газ.

За миг Памир като че ли се затвори в себе си. После се усмихна и каза:

- Елате, ще оставим боговете да поговорят помежду си.

Следвайки стареца малката група тръгна бързо през тресящите се тунели, докато накрая всички изскочиха от пещерата и се озоваха в светлината на утрото. Те се присъединиха към останалите от племето, които бяха застанали в средата на скритата долина. Огромни парчета се откъсваха от отвесните скали и падаха с грохот на земята. После повърхността на скалата се разцепи и рухна, като затрупа входа на пещерата под тонове каменни отломки.






117
- Боговете си казаха думата - прошепна Памир, когато отшумя и последният трус. - Ние сме прокудени.

- Не, дядо. Ние сме спасени - каза Мартин. - Това все още е наш дом. Едва сега той ни принадлежи. Ще живеем в тази долина, защитени от законите на земята, както и от нашите богове.

- Достойна цел - намеси се мазно Шейди. – За мен би било чест, ако ме направите ваш адвокат. Много съм осведомен за скъпоценните метали. Ще ви бъда безкрайно полезен съветник.

- Още не сме сигурни, че металът е скъпоценен - каза Мартин.

- Хм... позволих си да отчупя малко парченце от вкаменелостта след като я донесохте в къщата на Брустър - призна Шейди. - Казаха ми, че е с високо съдържание на злато.




118
- Ще се нуждаете от човек като мен да ви закриля от крадци, които ще се опитват да се възползват от вас.

- Имате предвид крадец като вас - внезапно се обади Джупитър. - Вие сте стоял зад всичко! Вие сте ударил Клифърд! Точно тогава сте си счупил очилата!

- Май някое откъснато парче скала е ударило момчето по главата - измърмори Шейди и отблъсна Джупитър встрани.

- Как не можах да се сетя по-рано! - извика Джупитър. - Всичко е толкова очебийно. Вие сте разбрал, че вкаменелостта е скъпоценна в мига, в който сте я видял. Ето защо сте помогнали г-н Брустър да бъде обявен за невменяем и да бъде настанен в онзи ужасен приют. После е трябвало да се отървете от Клифърд, за да се домогнете до пълния контрол над имуществото на г-н Брустър.

- Но за какъв дявол е трябвало да удрям Клифърд - избухна Шейди. - Та той ми е клиент!

- Защото той ви уволни. - отговори Джупитър. - Вие сте разчитал на него за достъп до парите на Брустър. Вие сте разорен, нали? Залагали сте на конни състезания и сте губел. За това говорят всичките онези кочани в колата ви.

- Да бе, затова и секретарката му никога не беше в офиса - той просто не е имал секретарка - обади се Пит. - Винаги съм се чудел защо тя излиза да обядва толкова рано.

- Идеята да ме тикнат в онзи приют беше твоя, нали Зиндлър? - попита Брустър. - Там се нарушава всяка буква на закона. Лично аз ще те дам под съд заради това.

- С нищо не можете да го докажете! - изкрещя Шейди и отстъпи назад. - Не съм длъжен да стоя тук, докато вие си измисляте всичките тези лъжи. Тръгвам. И само се опитайте да ме спрете!

119
- Зиндлър, не се доближавай до онези скали. Опасно е! - викна Мартин, когато Шейди се затича към тесния проход, който извеждаше от долината.

- Не се намесвай, боговете ще решат съдбата му - каза тихо Памир, след като Шейди изчезна от погледа. Секунди по-късно се чу дълбок грохот и пронизителен писък. Памир се усмихна.

- Боговете не са се отрекли от нас – прошепна той. - Идрис, младите ти приятели са били прави. Трябвало е да те изслушам. Говорех със сърцето, а не с разума си. Моля да ме извините, ти и новата ми внучка, и да ми простите.

На първо място обаче трябва да поблагодарим на тези трима младежи както за смелостта, така и за мъдростта им. Те дръзнаха да влязат в неизвестното, да се изправят пред опасности заради приятеля си и успяха да помирят един твърдоглав старец с хората, които той обича. Вие, момчета, бихте ме направили истински щастлив, ако приемете да станете почетни членове на Народа на ветровете.

Тримата детективи грейнаха в усмивка и с радост приеха оказаната им чест.


Обърнете на стр. 123.

120
- Джуп, чу ли какво е станало - попита задъхано Боб, когато спря колелото пред Бюрото.

- Дали съм чул ли? Какво да съм чул? - недоумяваше Джупитър.

- Мартин е избягал от затвора! Току-що съобщиха по телевизията. Измъкнал се през нощта и подозират, че е тръгнал обратно към Комина, където властите са нащрек и го чакат. По дяволите! Ако бяхме поговорили с Мари това може би нямаше да се случи!

- Опасявам се, че си прав - отвърна мрачно Джупитър.

- Защо го е направил? - попита Боб. - Мислиш ли, че той е ударил Брустър?

- Никога не съм вярвал в това - отвърна Джупитър. - Възможно е да съм грешал. Предполагам, че ще научим истината, когато го заловят.

В последвалата полицейска хайка няколко полицаи получиха слънчев удар, един си счупи крака, а трима се загубиха и се лутаха из планината до Комина цели два дни и две нощи преди да ги открият. Мартин обаче не беше заловен.

Една нощ Клифърд катастрофира и умря. Колкото и странно да ви се струва, но Шейди Зиндлър беше обявен за негов наследник. Никой не видя повече нито Арнолд Брустър, нито Танцуващия динозавър.


КРАЙ

121
- Не разбирам защо трябва да правим това - измърмори Пит, докато момчетата вървяха бавно по шосето към Комина. - Ако бяхме останали досега щяхме да сме проучили пещерата.

- Не се притеснявай - каза Джупитър. – Скалата няма да ни избяга. Обзалагам се, че в нея ще намерим Стария Том и г-н Брустър, а може би и изчезналото индианско племе!

Тримата детективи се върнаха в Комина чак следобед. Рано вечерта се появи Шейди и те му разказаха всичко.

- Е, момчета, по всичко личи, че не сте си губили времето - похвали ги адвокатът. Ще проверим всичко утре сутринта, но не се палете много-много. Нищо чудно да не открием никого там горе.

- Да, разбира се. И аз самият знам, че може и така да стане - каза Боб. - Нека тръгнем рано.

Следващата сутрин в 8:32 ч град Комина в щата Калифорния беше разрушен почти до основи от силно земетресение с епицентър, според специалистите, някъде в близките до града планини.

- Въпреки това можем да отидем, нали? - попита Боб, когато групата се събра в това, което беше останало след земетресението, от трапезарията на хотела.

- Боб, пътят е разбит - отвърна Шейди. – Земята е много нестабилна горе и целият район е обявен за опасен. Никой няма да бъде допуснат в него, докато не отшумят трусовете.

- Какво ли е станало със Стария Том и г-н Брустър? Те все още са там! Трябва да отидем и да видим как са - извика Пит. Не можем да ги изоставим точно сега!

122
- Слушай, синко. Никога не съм виждал този стар индианец. Та аз дори не съм сигурен, че той съществува. Единственото, което знам е, че Джупитър е голям фантазьор. Освен това нямаме доказателства, че Арнолд Брустър е горе. Повярвай ми, нямам никакви намерения да влизам в спор с полицията и да излагам на опасност живота си, за да тръгна да търся двама старци, които кой знае къде са.

Освен това, родителите ви никога няма да ми простят, ако ви се случи нещо лошо. Така че да си събираме багажа и дим да ни няма.

Когато Тримата детективи напуснаха с колата на Шейди разрушения от земетресението град, Джупитър каза на приятелите си:

- Какво сте оклюмали. Можеше да бъде и по-лошо. Ако бяхме останали, нищо чудно сега да лежахме погребани под тонове скала. Я горе главата! Поне сме живи! Някой ден сигурно ще получим известие от г-н Брустър.

Те обаче никога вече не чуха нещо за него.
КРАЙ

123
Седмица по-късно момчетата тръгнаха с наставника си, Хектор Себастиан, на разходка край брега.

- Е, момчета, престижът ви се повдигна с още едно успешно завършено разследване - отбеляза писателят на детективски романи. - Оказа се, че Народът на ветровете не е изчезнал, че Танцуващият динозавър съдържа злато и че племето може да запази независимостта си като разработва земята си.

- Да - отвърна Боб.- Всъщност дядото на Мартин е знаел за златото, но е избягвал да го използва. Страхувал се е, че то ще привлече вниманието върху племето.

- Виж, за това той е бил прав - засмя се Себастиан. - Цялата страна се интересува от племето. Те трябва да свикнат да са богати и известни.

- Мисля, че с приятели като г-н Брустър, няма да им се случи нищо лошо - обади се Джупитър.

- Какво става с Клифърд? Как е той?

- Възстанови се от раната. Прави всичко възможно да се помири с чичо си, докато Мари и Мартин са на сватбеното си пътешествие. - отговори Боб. Той е истински подлизурко, но г-н Брустър обвинява и самия себе си за това, което се случи и твърди, че те двамата с Клифърд ще си оправят отношенията.

- Как стигнахте до заключението, че Шейди е ударил Клифърд? - полюбопитства Себастиан. - Разполагали сте с толкова малко доказателства.

- Така е - съгласи се Джупитър. - Но колкото повече мислех, толкова повече улики ме насочваха към г-н Зиндлър и нещата постепенно си идваха на мястото. Първата улика бяха счупените очила, после се появиха телефонните разговори, в които някой си искаше парите, листчетата с наддаванията на конни състезания, празният офис без клиенти и секретарка - всичко това ме наведе на мисълта, че Шейди е закъсал сериозно и си

124
има доста главоболия. Тези неща, съчетани с очебийната му слабост към скъпи вещи, ми подсказаха мотива му.

- Мартин също би могъл да има мотив за злодеянието - вметна Себастиан.

- Прав сте. Точно затова в началото заподозрях него. Само че впоследствие прекалено много улики ме насочиха към г-н Зиндлър.

- А какво ще кажете за приюта? - попита Себастиан.

- Той беше един от многото му проблеми - поясни Боб. Собствениците на приюта му го поверили и той е видял в него начин за разрешаване на финансовите си проблеми. Само че те си прибрали всичките пари. Освен това не му казали, че нямат разрешително и че нарушават законите на здравеопазването. Собствениците бяха затворени, а обитателите на приюта бяха прехвърлени в благопристойни медицински заведения.

- Горкият Шейди, никога не е бил истински криминален престъпник. Винаги ми е било жал за него - каза Джупитър. - Както и да е, важното е, че всичко свърши добре... освен за Шейди.


КРАЙ

1   2   3   4   5   6


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница