The great controversy



страница23/43
Дата22.07.2016
Размер7.74 Mb.
1   ...   19   20   21   22   23   24   25   26   ...   43

Небесни ангели бяха свидетели на славата, споделяна от Божия Син с Отец преди сътворяването на света. Те бяха чакали с напрегнат интерес Неговото появяване на земята, което би трябвало да изпълни народа с най-голяма радост. Бяха определени ангели да занесат радостната вест на готовите да я приемат, и на тези, които биха я споделили с радост със земните жители. Христос се бе смирил до такава степен, че прие човешко естество и даде душата си в жертва за греха. Той трябваше да понесе безкрайната тежест на страданието. Но ангелите желаеха даже и в смирението Си Синът на Всевишния да се яви пред хората с благородството и славата, присъщи на характера Му. Щяха ли великите мъже на земята да се съберат в Израилевата столица, за да поздравят Неговото идване? Дали легиони ангели щяха да го представят на очакващата група?

Един ангел обикаля земята, за да види кои са готови да приемат Исус. Но той не може да различи белези на очакване. Не чува никакъв глас на хвала и тържество, известяващ, че идването на Месия е наближило. Ангелът се носи за известно време над избрания град и над храма, където от векове се е откривало Божественото присъствие; но даже и тук царува същото безразличие. Свещениците във великолепие и с гордост предлагаха осквернените жертви в храма. Фарисеите все още се обръщаха на висок глас към народа или повтаряха по ъглите на улиците суетни молитви. В палатите на царете, в събранията на философите, в училищата на равините - навсякъде всички бяха еднакво невнимателни към изпълващия цялото небе с радост и хваление удивителен факт, че Изкупителят на човека се готви да се яви на земята.

Няма никакъв белег, че Христос е очакван, няма и никакво приготовление за Княза на живота. С почуда небесният пратеник се кани да се върне с позорната вест в небето, когато изведнъж открива група овчари. Те прекарваха нощта при стадата си и, взирайки се в звездното небе, размишляваха с копнеж върху пророчеството за идването на Месия, световния Изкупител. Ето хора, готови да приемат небесната вест. Внезапно Божият ангел им се яви, обявявайки им добрата вест за великата радост. Цялата равнина е залята от небесна слава, явяват се безброй ангели и като че радостта е твърде голяма, за да бъде известена само от един пратеник, безброй гласове се извисяват в тържествен хвалебствен химн, който един ден ще пеят спасените от всички народи: “Слава на Бога във висините. И на земята мир между човеците, в който е Неговото благоволение” (Лука 2:14).

О, какъв урок е този чуден разказ за Витлеем! Как порицава той нашето неверие, нашата самовлюбеност и самодоволство! Какво предупреждение е за нас, за да бдим, да не би с престъпното си безразличие да пропуснем да познаем знаменията на времето и деня, когато и ние ще бъдем посетени.

Небесните пратеници намериха хора, които бдяха и очакваха идването на Месия не само на Юдейските хълмове, не само сред скромните овчари. В страната на езичниците също имаше някои очакващи Го; те бяха мъдреци, богати и благородни философи на Изтока. Изследователи на природата, мъдреците бяха открили Бога в Неговите творения. От еврейските писания бяха научили за Звездата, която щеше да изгрее от Якова, и с копнеж чакаха идването на Този, Който щеше да бъде не само “утехата на Израиля”, но и “светлина на народите”, “спасение до края на земята” (Лука 2:25, 32; Деяния 13:47). Те търсеха светлината и небесната светлина от Божия трон освети пътя под нозете им. Докато свещениците и равините на Ерусалим, определените пазачи и тълкуватели на истината, бяха затънали в мрак, изпратената от небето звезда водеше езичниците чужденци към родното място на новородения Цар.

Също така и точно “на ония, които Го очакват”, Христос “ще се яви втори път за спасение, без грях” (Евр. 9:28). Както вестта за раждането на Спасителя, така и вестта за второто Му идване не бе поверена на религиозни водачи на народа. Те бяха скъсали връзката си с Бога и бяха отхвърлили небесната светлина; затова не принадлежат към числото на описваните от апостол Павел: “Но вие, братя, не сте в тъмнина, та да ви постигне оня ден като крадец. Защото вие всички сте синове на светлината, синове на деня; не сме от нощта, нито от тъмнината (1 Сол. 5:4, 5).

Стражите на Сионовите стени трябваше първи да приемат новината за идването на Спасителя, първи да издигнат гласовете си, за да съобщят близостта Му, първи да предупредят хората да се приготвят. Но те живееха удобно и охолно, мечтаеха за мир и безопасност, а народът спеше в греховете си. Исус виждаше църквата си като безплодно смокиново дърво, покрито с впечатляващи листа, но лишено от плодове. Религиозните форми се спазваха от честолюбие, а в същото време липсваше духът на истинско смирение, покаяние и вяра, които единствено можеха да направят службата приета от Бога. Добродетелите на Духа бяха заместени от гордост, формализъм, тщестлавие, потисничество. Една охладняла църква затваряше очите си за знаменията на времето. Бог не бе ги изоставил, нито бе намалил верността Си, но те се отделиха, отдалечиха се от Неговата любов. Те отказваха да се съобразяват с условията, затова обещанията Му не можаха да се изпълнят за тях.

Такъв е сигурният резултат, когато небрежно се оценяват и използват светлината и привилегиите, давани от Господа. Ако църквата не върви в пътя, отварян от Неговото провидение, приемайки всеки лъч светлина и изпълнявайки всяко задължение, което й се открива, религията неизбежно ще се изроди във формализъм, а духът на живото благочестие ще изчезне. Тази истина е потвърдена многократно в историята на църквата. Бог изисква от народа Си дела на вяра и послушание, съответни на получените благословения и привилегии. Послушанието изисква жертва и включва кръст; затова и толкова много от изповядващите се за Христови последователи отказват да приемат светлината от Небето и както някога евреите, няма да познаят времето на посещението (Лука 19:44). Заради високомерието и неверието им Господ ги отминава и открива истината Си на тези, които като Витлеемските овчари и като мъдреците от Изтока биха обърнали внимание на всичката светлина, която биха получили.


18
Нова светлина в Новия свят
Един почтен, добросъвестен и честен фермер, подведен дотам, че да се усъмни в авторитета на Свещеното писание, но все пак искрено копнеещ да познае истината, бе човекът, специално избран от Бога да ръководи прогласяването на второто идване на Христос. И Уилям Милър както много други реформатори, се бе борил в младостта си с бедността и бе научил великите уроци по енергичност и самоотверженост. Членовете на семейството, от което произхождаше, се отличаваха с независим, свободолюбив дух, с издръжливост и с горещ патриотизъм, черти, присъщи и на неговия характер. Баща му бе капитан от американската революционна армия и загубите, понесъл в битките и страданията на онова бурно време, сигурно са били причината за неестествените условия в първите години от живота на Милър.

Той имаше добро телосложение и още от детинство показваше необикновени умствени способности. А когато порасна, това пролича още по-ясно. Умът му бе активен, силен и жаден за знания. Макар да не се радваше на предимствата на


картина

“Ето ида скоро; и у Мене е наградата, която давам да отплатя на

всекиго според каквито са делата му.”

Откр.22:12

академичното образование, все пак любовта му към учението, навикът му да мисли задълбочено и способността да преценява го направиха мъж със здрав разсъдък и широк мироглед. Беше безукорно морален, със завидна репутация, уважаван от всички поради своята честност, пестеливост и благотворителност. От ранна възраст си изкарваше прехраната с труд и постоянство, като не преставаше да се учи. Изпълняваше успешно различни граждански и военни служби и на пръв поглед пътят към богатства и почести бе широко отворен пред него.

Майка му бе истински благочестива жена. Като дете получи добро религиозно възпитание. В юношеството си обаче попадна в общество от деисти, които му въздействаха силно, още повече, че по-голямата част от тях бяха добри граждани, човеколюбиви и благодетелни. Характерът им бе повлиян до известна степен от институциите и християнската среда, в която живееха. За предимствата, спечелили им уважението и доверието на хората, трябваше да благодарят на Библията; но тези добри качества бяха така извратени, че упражняваното влияние противоречеше на истините от Божието слово. В общуването си с тях Милър се подведе и прие възгледите им. Общоприетото тогава тълкуване на Писанието представяше трудности, които му изглеждаха непреодолими; и все пак новата му вяра, макар че отхвърляше Библията, не му предлагаше в замяна нищо по-добро и той в никакъв случай не можеше да бъде доволен. Не се отказа обаче от тези възгледи почти дванадесет години. На 34-годишна възраст Светият Дух му внуши убеждението, че е грешник. В своята по-раншна вяра той не намираше уверението за щастие отвъд гроба. Бъдещето му се виждаше тъмно и неприятно. Ето какво казва по-късно, говорейки за чувствата си по това време:

“Мисълта за унищожение беше смразяваща, а да се дава сметка за живота - това би означавало сигурна гибел за всички. Небето над главата ми се виждаше като мед, а земята под нозете ми - като желязо. Вечността - какво бе тя? И смъртта - защо е? Колкото повече се опитвах да разбера тези неща, толкова по не ми се удаваше. Исках да не мисля за тях, но не можех да огранича мислите си. Чувствах се наистина жалък, но не разбирах причината. Роптаех и се оплаквах, но не знаех от кого. Уверен бях, че има някаква грешка, но не знаех къде е и как би могла да се поправи. И изпаднах в скръб, без всякаква надежда.”

В това състояние Милър преживява няколко месеца. “Внезапно - казва той - в съзнанието ми се обрисува живо характерът на Спасителя. Стори ми се, че трябва да има едно същество, толкова добро и състрадателно, че да предложи Себе Си като изкупителна жертва за нашите престъпления и да ни избави от наказанието за греха. Веднага почувствах колко любвеобилно и прекрасно трябва де е това същество и си представих, че бих могъл да се хвърля в обятията му и да се доверя на милостта му. Но възникна въпросът: как може да се докаже, че то съществува? Разбрах, че извън Библията не би могло да се намери никакво доказателство за съществуването на такъв Спасител или дори на някакъв бъдещ живот...

Видях, че точно Библията беше Спасителят, от който се нуждаех, и бях съвсем объркан и учуден като открих, че една представена за небоговдъхновена книга би могла да изложи принципи, така съвършено отговарящи на нуждите на нашия паднал свят. Принуден бях да призная, че Свещеното писание трябва да е откровение от Бога. То ме очарова, а в Исус открих приятеля. Спасителят стана за

мене най-скъпият “между много хиляди”, а Свещеното писание, изглеждало ми по-рано мъгляво и пълно с противоречия, сега стана светилник на нозете ми и светлина в пътя ми. Духът ми се успокои и удовлетвори. Намерих Господа Бога като една скала сред океана на живота. Започнах да изучавам сериозно Библията и мога наистина да кажа, че го правех с голяма наслада. Намерих, че не съм познавал и половината от нея. Учудвах се, как по-рано не съм виждал красотата и славата й и недоумявах, как някога съм могъл да я отричам. Там открих всичко, за което би могло да копнее сърцето ми, и намерих лекарство за болестта на душата си. Загубих вкус към всякакво друго четиво и се заех от сърце да търся мъдрост от Бога” (Блис, Спомени на У. Милър, с. 65-67).

Милър публично изповяда вярата си в презираната някога религия. Но невярващите му другари не се забавиха да му представят аргументите против Божествения авторитет на Библията, които по-рано сам той често привеждаше. Тогава не беше още в състояние да им отговори, но разсъждаваше, че ако Библията е Божие откровение, няма да си противоречи. Реши сам да изследва Свещеното писание и да се увери дали привидните противоречия не биха могли да се приведат в съгласие помежду си.

Като се стремеше да се освободи от всички свои по-раншни възгледи, сравняваше, без да си послужи с каквито и да е коментарии, библейски стих с библейски стих с помощта на дадените паралелни места и с библейския речник. Продължи изследванията си праволинейно и методично. Започваше с Битие, четеше стих по стих и не отиваше по-нататък, докато значението на различните пасажи не му се разкриеше така, че да не остави и сянка от съмнение. Когато стигаше до някое неясно място, сравняваше го с всички други текстове, които можеха да имат някакво отношение към разглеждания предмет. Осмисляше всяка дума, за да разбере мястото й в съдържанието на библейския стих и, когато виждаше, че всички паралелни стихове са в съгласие с дадения текст, пречката биваше преодоляна. По такъв начин винаги в някоя друга част на Писанието откриваше обяснение на затрудняващото го място. Тъй като Милър търсеше Божественото просветление със сериозна молитва, онова, което по-рано му се струваше мъгляво, му се изясняваше. Схващаше истинността на думите на псалмиста: “Изясняването на Твоето слово просвещава, вразумява простите” (Пс. 119:130).

С необикновен интерес изучаваше книгата на Даниил и Откровението, като си служеше със същия принцип, както при изучаването на другите части на Писанието. И за голяма своя радост откри, че пророческите символи могат да бъдат разбрани. Видя, че изпълнените вече предсказания са се сбъднали буквално; че различните образи, сравнения, притчи и други или са направо обяснени в непосредствената им връзка, или думите, с които са изразени, са по-точно обяснени на други места, и то по такъв начин, че да се разбират буквално. “Така се убедих, казва той, че Библията е система от разкрити истини, дадени толкова ясно и просто, че и най-обикновеният човек не би се заблудил” (Блис. С.70). Свързването на брънка след брънка от веригата на истината възнагради старанията му, когато стъпка по стъпка проследи големите пророчески периоди. Ангели от небето направляваха мислите му и разкриваха пред ума му Писанията, за да ги разбере.

Взимаше за критерий начина на изпълнение на пророчествата в миналото и съдеше за пророчествата, чието изпълнение предстоеше. Но за духовното царуване на Христос - земното хилядогодишно царство преди края на света - не намери потвърждение. Учението, посочващо едно хилядолетие на правда и мир преди личното пришествие на Господа, отхвърляше страха от Деня на Бога. Колкото обаче и да се харесваше това на мнозинството, то все пак е в пълно противоречие с ученията на Христос и на Неговите апостоли, заявяващи, че пшеницата и плевелите ще растат заедно до времето на жетвата, до края на света; че “нечестиви човеци и измамници ще се влошават повече и повече”, тъй че “в последните дни ще настанат усилни времена”, че царството на тъмнината ще продължава да съществува до идването на Господа, когато Той ще го унищожи “с дъха на устата Си” и ще убие “с явлението на пришествието Си” (Матей 13:30, 38-41; 2 Тимотей 3:13, 1; 2 Сол. 2:8).

Апостолската църква не е вярвала, че целият свят ще преживее духовна промяна и че Христос ще царува духовно. Това учение е станало общоприето едва в началото на XVIII-тото столетие. Както всяка друга заблуда, и тази е имала своите лоши последици. Тя учи хората да очакват пришествието на Господа някъде в далечното бъдеще и ги отвлича от знаменията, предвестяващи неговото приближаване. Така е породила съвсем неоснователно чувство на безгрижие и сигурност и е подвела мнозина да пренебрегнат нужното приготовление за срещата със своя Господ.

Милър откри, че Писанието учи ясно за буквалното, лично идване на Христос. Павел казва: “... сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при глас на архангел и при Божия тръба” (1 Сол. 4:16). И Спасителят заявява: “... ще... видят Човешкия Син идещ на небесните облаци със сила и голяма слава”. “Защото както светкавицата излиза от изток и се вижда дори до запад, така ще бъде пришествието на Човешкия Син” (Матей 24:30, 27). Той ще бъде придружен от всички небесни множества. Ще дойде “в славата Си и всичките святи ангели с Него” и “ще изпрати Своите ангели със силен тръбен глас; и те ще съберат избраните Му...” (Матей 25:31-32; 24:31).

При идване на Човешкия Син праведните мъртви ще бъдат възкресени, а живите праведни ще бъдат преобразени. Павел казва: “Ето, една тайна ви казвам: Не всички ще починем, но всички ще се изменим, в една минута, в миг на око, при последната тръба; защото тя ще затръби и мъртвите ще възкръснат нетленни и ние ще се изменим. Защото това тленното трябва да се облече в нетление и това смъртното да се облече в безсмъртие” (1 Кор. 15:51-53). А в посланието си до солунците, след като описва идването на Господа, казва: “И мъртвите в Христа ще възкръснат по-напред; после ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем всякога с Господа” (1 Сол. 4:16-17).

Христовият народ не може да приеме царството Му преди Неговото лично пришествие. Спасителят каза: “А когато дойде Човешкият Син в славата Си и всичките свети ангели с Него, тогава ще седне на славния Си престол. И ще се съберат пред Него всичките народи; и ще ги отлъчи едни от други, както овчарят отлъчва овцете от козите; и ще постави овцете от дясната Си страна, а козите от лявата. Тогава Царят ще рече на тия, които са от дясната Му страна: Дойдете, вие благословени от Отца Ми, наследете царството, приготвено за вас от създанието на света” (Матей 25:31-34). От приведените по-горе библейски текстове ние виждаме, че при пришествието на Сина Човешки мъртвите ще бъдат възкресени

нетленни, а живите ще бъдат преобразени. Чрез това голямо преобразяване те ще бъдат приготвени да наследят царството; понеже Павел казва: “... плът и кръв не могат да наследят Божието царство, нито тленното наследява нетлението” (1 Кор. 15:50). Човекът в своето сегашно състояние е смъртен, тленен; но Божието царство ще бъде непреходно, вечно. Затова в сегашното си състояние човек не може да влезе в това царство. Но когато дойде, Исус ще даде на народа Си безсмъртие; и тогава ще повика чедата Си да приемат царството, на което дотогава са били само наследници.

Тези и други подобни библейски текстове доказваха ясно на Милър, че събитията, които се очаква да настъпят преди идването на Христос, като всеобщото царство на мир и установяването на Божието царство на земята, трябва да станат след Второто пришествие. По-нататък откри, че всички знамения за времето и за състоянието на света отговарят на пророческото описание на последните дни. Чрез изучаването на Свещеното писание стигна до заключението, че времето, определено за съществуването на земята в сегашното й състояние, трябва да е към края си.

“Друго едно доказателство, което ми повлия съществено, казва той, бе летоброенето в Свещеното писание... Аз намерих, че предсказани предварително събития, изпълнили се в миналото, често ставаха в едно определено време. Сто и двадесетте години на потопа (Бит. 6:3); седемте дни, които трябваше да го предшестват с предсказания 40-дневен дъжд (Бит. 7:4); четиристотинте години на престояването на Авраамовото потомство в чужда страна (Бит. 15:13); трите дни в сънищата на виночерпеца и на хлебопекаря (Бит. 40:12-20); седемте години за фараона (Бит. 41:28-54); четиридесетте години в пустинята (Числа 14:34); трите години и половина глад (3 Царе 17:1; Яков 5:17; виж и Лука 4:25); седемдесетте години робство (Еремия 25:11); седемте времена на Навуходоносор (Даниил 4:13-16) и седемте седмици, шестдесет и двете седмици и едната седмица, които заедно правят седемдесетте седмици благодатно време, определено за евреите (Даниил 9:24-27) - събитията, ограничени от тези периоди, са били някога само предсказания, но са се изпълнили точно така, както са били предсказани” (Блис. С.74-75).

Затова, когато при изучаването на Библията намираше различни периоди от време, стигащи, според неговото разбиране, до Христовото пришествие, можеше да ги смята само като “преднаречени времена” - ЦП), които Бог беше разкрил на Своите служители. “Скритото - казва Мойсей - принадлежи на Господа, нашия Бог, а откритото принадлежи на нас и на чадата ни до века...” (Второзак. 29:29). И Господ обясни чрез пророк Амос: “... Господ Йехова няма да направи нищо, без да открие Своето намерение на слугите Си пророците” (Амос 3:7). Затова изследователите на словото Божие могат със сигурност да очакват, че в Писанието на истината ще намерят ясно предсказани най-великите събития в човешката история, които е трябвало да се изпълнят.

“Тъй като аз бях напълно убеден, казва Милър, че “всичкото Писание е боговдъхновено и полезно”, че “никога не е идвало пророчество от човешка воля, но святите човеци са говорили от Бога, движими от Светия Дух” и че то “е било от по-напред писано... за наша поука, та чрез твърдостта и утехата от Писанията да имаме надежда” (2 Тимотей 3:16; 2 Петрово 1:21; Римл. 15:4), аз можех да вярвам, че последователните части на Библията са също тъй достойни за сериозно изучаване от нас, както и която и да е друга част от Святото писание. Затова смятах, че в старанието си да разбера онова, което Бог бе намерил за добре да ни открие, не трябваше в никакъв случай да пренебрегвам пророческите данни” (Блис. С. 75).

Пророчеството, което, изглежда, най-ясно представяше времето на Христовото пришествие, се намираше в Даниил 8:14 - “До две хиляди и триста денонощия; тогава светилището ще се очисти”. Следвайки правилото да тълкува Словото Божие чрез самото него, Милър откри, че в символичното пророчество един ден означава една година (Числа 14:34; Езекия 4:6). Той разбра, че периодът от 2300 пророчески дни или буквални години се продължаваше далеч след благодатното време на евреите и затова не можеше да се отнася за светилището на онова време. Споделяше общоразпространеното тогава схващане, че през християнската епоха земята била светилището и затова направи извода, че очистването на светилището, предсказано в Даниил 8:14, представлява очистването на земята чрез огън при Христовото пришествие. И ако можеше да бъде намерена вярната начална точка на тези 2300 дни, тогава, мислеше си той, лесно би могъл да се определи и моментът на Второто пришествие. По такъв начин би се изяснило времето на онзи велик завършек, времето, когато сегашното положение “с всичката му гордост и мощ, с всичката му помпозност и суета, с безбожието и потисничествата, ще свърши”; когато проклятието “ще бъде отнето от земята, смъртта ще бъде унищожена, Божиите служители, пророците, светиите и всички, бояли се от Неговото име, ще бъдат възнаградени, а ония, които са погубвали земята, ще бъдат погубени” (Блис. С.6).

С нов и още по-голям интерес и старание Милър продължи да изследва пророчествата и посвети дни и нощи на изучаването на онова, което му се виждаше толкова важно и с такова огромно значение и всепоглъщащ интерес. В Даниил 8 глава не можа да намери някакво указание за изходната точка на 2300-та денонощия. Макар че ангел Гавриил бе натоварен да обясни на Даниил видението, той му даваше само частично обяснение. Когато пророкът гледаше ужасните преследвания, които щяха да сполетят църквата, физическите му сили го напуснаха. Не можа да издържи повече и ангелът го остави за известно време. “Тогава аз, Даниил, примрях и боледувах няколко дни... А чудех се за видението, защото никой не го разбираше.”

Но Бог бе заповядал на Своя пратеник: “Гаврииле, направи тоя човек да разбере видението.” Тази поръчка трябваше да бъде изпълнена. Ето защо, ангелът след известно време пак се върна при Даниил и му каза: “...сега излязох да те направя способен да разбереш... затова размисли за работата и разбери видението” (Даниил 8:27, 16, 9:22-23, 25-27). Периодът от 2300 денонощия бе важна точка във видението от осмата глава, останала неразяснена. Затова когато ангелът възобновява обяснението, се занимава главно с въпроса за времето.

“Седемдесет седмици са определени за людете ти и за светия ти град... Знай, прочее, и разбери, че от излизането на заповедта да се съгради изново Ерусалим до княза Месия ще бъдат седем седмици; и за шестдесет и две седмици ще се съгради изново, с улици и окоп, макар в размирни времена. И подир шестдесет и две седмици Месия ще бъде посечен... И Той ще потвърди завет с мнозина за една седмица, а в половината на седмицата ще направи да престанат жертвата и приносът” (Даниил 9:24-27).

Ангелът бе изпратен при Даниил със специалната задача да му обясни онази точка от видението в осмата глава, която не бе разбрал, а именно, сведенията за

1   ...   19   20   21   22   23   24   25   26   ...   43


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница