The great controversy

Стар завет

“Да нямаш други богове освен Мене.”

“Не си прави кумир или какво да било подобие на нещо, което е на небето горе или което е на земята долу, или което е във водите под земята; да не им се кланяш, нито да им служиш; защото Аз, Господ, твоят Бог, Съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите върху чадата до третото и четвъртото поколение на ония, които Ме мразят, а показвам милост към хиляда поколения на ония, които Ме любят и пазят Моите заповеди.”

“Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог, защото Господ няма да счита безгрешен онзи, който изговаря напразно името Му.”

“Помни съботния ден, за да го освещаваш. Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела, а седмия ден, който е събота на Господа, твоя Бог, да не вършиш никаква работа ни ти, ни синът ти, ни дъщеря ти, ни слугата ти, нито слугинята ти, нито добитъкът ти, нито чужденецът ти, който е отвътре вратите ти; защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко, що има в тях, а на седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети.”

“Почитай баща си и майка си, за да се продължат дните ти на земята, която ти дава Господ, твоя Бог.”

“Не убивай.”

“Не прелюбодействай.”

“Не кради.”

“Не свидетелствай лъжливо против ближния си.”

“Не пожелавай къщата на ближния си, не пожелавай жената на ближния си, нито слугата му, нито слугинята му, нито вола му, нито осела му, нито какво да е нещо, което е на ближния ти.”

“На Господа твоя Бог да се покланяш и само Нему да служиш.”

“Дечица, пазете себе си от идоли.” “И тъй, като сме Божи род, не бива да мислим, че Божеството е подобно на злато, или на сребро, или на камък, изработен с човешко изкуство и измишление.”

“... Да се не хули Божието име и учението.”

“... Молете се да се не случи бягането ви зиме или съботен ден.” “Съботата е направена за човека, а не човек за съботата; така щото Човешкият Син е господар и на съботата.” “Защото нейде си е говорил за самия ден така: “И почина Си Бог на седмия ден от всичките Си дела... Следователно за Божиите люде остава една съботна почивка. Защото оня, който е влязъл в Неговата почивка, той си е починал от своите дела, както и Бог от Своите Си.” “Понеже чрез Него бе създадено всичко, което е на небесата и на земята...”

“Почитай баща си и майка си.”

“Не убивай.”

“Не прелюбодействай.”

“Не кради.”

“Не лъжесвидетелствай.”(ЦП)

“Не пожелавай.”

Aз Съм Господ, твоят Бог, да нямаш други богове освен Мене.

Не вземай напразно името на Господа, твоя Бог.

Помни да пазиш свято съботния ден.

(Съботната заповед е коренно променена)

IV (IV)

Почитай баща си и майки си.

Не убивай.

Не прелюбодействай.

Не кради.

Не лъжесвидетелствувай против ближния си.

Не пожелавай жената на ближния си.

Не пожелавай благата на ближния си.

“Общ католически катехизис”
“ВЪПРОС: Имате ли някакъв друг начин да докажете, че (Католическата) църква има власт да установява празници със заповед?

ОТГОВОР: Ако нямаше такава власт..., не би могла да замени пазенето на съботата, седмия ден, с пазенето на неделята, първият ден от седмицата - промяна, за която няма авторитет от Писанието” (Доктринален катахизис, с. 174 - римокатолически).

неговото върховно владичество, ще приемат знака на съюз с Рим - “белега на звяра”. И чак когато този въпрос бъде ясно изложен пред хората и те ще трябва да избират между Божиите заповеди и човешките заповеди, тогава упоритите в греха ще получат “белега на звяра”.

Във вестта на третия ангел се съдържа най-страшната заплаха, отправяна някога към човешки същества. Това трябва да е някакъв ужасен грях, след като предизвиква изливането на Божия гняв без милост. Хората не трябва да бъдат оставени в мрак по отношение на такъв важен въпрос. Предупреждението срещу този грях трябва да бъде разнесено по целия свят, преди да се излеят Божиите наказания, за да разберат всички причината за тях и да им се даде възможност да ги избягнат. Пророчеството заявява, че първият ангел ще разнесе своята вест “на всеки народ и племе, език и люде”. Предупреждението на третия ангел, което е част от същата тройна вест, няма да бъде по-слабо разпространено. В пророчеството се казва, че то се разгласява със силен глас от ангел, летящ посред небето и ще привлече вниманието на света.

При изхода от борбата цялото християнство ще бъде разделено на две големи групи - пазещите Божиите заповеди и вярата на Исус и покланящите се на звяра и на неговия образ и приемащи белега му. Макар че църква и държава ще обединят властта си, за да принуждават “всички малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби” да получат “белег на десницата или на челата им” (Откр. 13:16), все пак Божият народ не ще го приеме. Пророкът от Патмос вижда, “че тия, които бяха победили звяра и образа му, и числото на името му, стояха при стъкленото море, държейки Божии арфи”. И пееха песента на Мойсея и на Агнето (Откр. 15:2-3).

Съботната реформа, която трябва да бъде проведена в последните дни от човешката история, е предсказана в пророчеството на Исая: “Така казва Господ: Пазете правосъдие и вършете правда, защото скоро ще дойде спасението от Мене и правдата Ми скоро ще се открие. Блажен оня човек, който прави това, и оня човешки син, който се държи за него; който пази съботата да не я оскверни и въздържа ръката си да не стори никакво зло... също и чужденците, които се прилепват към Господа, за да Му служат, да обичат името на Господа и да бъдат Негови слуги - всеки от тях, който пази съботата да не я оскверни и държи завета Ми - и тях ще доведа в светия Си хълм” (Исая 56:1, 2, 6, 7).

От контекста се разбира, че тези думи се отнасят за християнската ера: “Господ Йехова, Който събира изгонените от Израиля, ето що казва: Ще му събера още и други освен своите му, които вече са събрани” (Исая 56:8). Тук е описано събирането на езичниците чрез евангелието. Изречено е благословение за тези, които в това време ще почитат съботата. Така задължителността на четвъртата заповед преминава отвъд разпятието, възкресението и възнесението на Христос и стига до времето, когато Неговите служители ще проповядват благата вест на всички народи.

Господ заповядва чрез същия пророк: “Вържи свидетелството, запечатай закона между учениците Ми” (Исая 8:16 - ЦП). Печатът на Божия закон се намира в четвъртата заповед. Тя единствена от десетте разкрива не само името, но и титлата на Законодателя. В нея Бог е обявен за Създател на небето и земята и по този начин е изявено изискването Му да се покланяме само на Него. Извън тази заповед нищо в декалога не показва на чий авторитет се основава законът. Когато папската власт промени съботата, печатът бе премахнат от закона. Исусовите последователи са призовани да го възстановят, като издигнат четвъртата заповед на полагащото й се място - възпоменателен ден на Твореца и знак за Неговата мощ.

“Нека прибегнат при закона и при свидетелството.” Макар че съществуват толкова много противоречащи си доктрини и теории, Божият закон е единственият непогрешим стандарт, по който трябва да бъдат изпитвани всички мнения, учения и теории. Пророкът казва: “Ако не говорят според това слово, наистина няма зазоряване за тях” (Исая 8:20).

Дадена е заповедта: “Извикай силно, не се щади; издигни гласа си като тръба, та изяви на людете Ми беззаконието им и на Якововия дом - греховете им”. Не неправедните, а онези, които Господ нарича “Моите люде”, трябва да бъдат укорени за прегрешенията им. По-нататък се казва: “При все това те Ме търсят всеки ден и желаят да учат пътищата Ми; като народ, който е извършил правда и не е оставил постановлението на своя Бог” (Исая 58:1, 2). Тук са посочени хора, които се мислят за праведни и изглежда проявяват голям интерес към службата за Бога, но строгото и сериозно порицание на Онзи, Който изпитва сърцата, показва, че те престъпват Божествените наредби.

Пророкът посочва пренебрегнатата заповед: “Ще възстановиш основите на много поколения; и ще те нарекат Поправител на развалините, Възобновител на места за население. Ако отдръпнеш ногата си в събота, за да не вършиш своята воля в светия Ми ден. И наречеш събота наслада, свята на Господа, почитаема. И Го почиташ, като не следваш в нея своите си пътища и не търсиш своето си удоволствие, и не говориш своите си думи, тогава ще се наслаждаваш в Господа” (Исая 58:12, 13). Това пророчество се отнася и за нашето време. В Божия закон бе направена “развалина”, когато Римската църква промени съботата. Дошло е обаче времето Божествената наредба да бъде възвърната. Развалината трябва да бъде поправена и основата на много поколения - възстановена.

Осветена от почивката и благословението на Твореца, съботата бе спазвана от несъгрешилия Адам в святата Едемска градина, от падналия, но покаял се Адам след изгонването му от щастливата му родина. Тя бе спазвана от всички патриарси - от Авел до праведния Ной, от Авраам до Яков. Когато избраният народ бе в египетско робство и сред идолопоклоничество, мнозина загубиха познанието си за Божия закон. Но след като избави Израил, Господ с тържественост и величие провъзгласи Своя закон пред насъбралото се множество, за да знаят хората Неговата воля, да се боят от Него и да Го почитат завинаги.

Оттогава досега знанието за Божия закон е било запазено на земята и съботата от четвъртата заповед - спазвана. Въпреки че “човекът на греха” потъпка Божия свят ден, дори в периода на неговата неограничена власт имаше верни люде, които, скрити в отдалечени местности, почитаха съботата. От Реформацията досега във всяко поколение е имало хора, които са я спазвали. Макар и в обстановка на обвинения и преследване, постоянно е било давано свидетелство за непроменимостта на Божия закон и за святото задължение към съботата на сътворението.

Тези истини, представени в Откровение 14 гл. и свързани с “вечното благовестие”, ще бъдат отличителен белег на Христовата църква във времето на Неговото явление. Тройната ангелска вест е призовала хора, “които пазят Божиите заповеди и вярата в Исуса”. Тя е последната вест, която трябва да бъде разгласена преди Господнето пришествие. Пророкът вижда как скоро след нейното разпространение Човешкият Син идва в слава, за да събере земната жетва.

Всички, приели действителността за светилището и непроменимостта на Божия закон, бяха изпълнени с радост и удивление от красотата и хармонията на системата от истини, разкрита пред очите им. Те искаха светлината, която им се струваше така безценна, да бъде предадена на всички християни; не можеха да повярват, че няма да бъде приета с радост. Но истините, поставящи ги в конфликт със света, не бяха посрещнати добре от мнозина, претендиращи, че са Христови последователи. Послушанието към четвъртата заповед изискваше жертва, която повечето не желаеха да направят.

Когато условията на съботата бяха представени, доста хора започнаха да спорят от светска гледна точка. Те казваха: “Винаги сме спазвали неделята. Нашите бащи - също, и колко много и благочестиви хора са умрели блажени, макар че са я спазвали. Ако те са били прави, значи и ние сме прави. Почитането на нов почивен ден би ни довело до противоречия със света и ние няма да имаме влияние в него. Какво може да постигне една малка група, спазваща седмия ден, в сравнение с целия свят, спазващ неделята?” С подобни аргументи евреите се бяха опитали да оправдаят отхвърлянето на Христос. Бащите им бяха приемани от Бога чрез принасяне на жертви. Защо и децата да не могат да се спасят, като вършат същото? Във времето на Лутер папистите представяха доказателство, че много истински християни са умрели в католическата вяра и следователно католическата религия е достатъчна за спасението. Подобни доводи се оказват ефикасна пречка за какъвто и да е прогрес в религиозната вяра и практика.

Мнозина обясняваха, че от столетия насам спазването на неделята е установено учение и широко разпространена църковна традиция. Аргумент срещу това е, че празнуването на съботата датира от древността и е било много по-широко разпространено; то е старо като света и носи белега на ангелите и на Бога. Когато са се полагали основите на земята, когато утринните звезди са пеели и Божиите синове възклицавали от радост, тогава е била създадена и съботата (виж Йов 38:6, 7; Бит.2:1-3). С право тази заповед изисква нашата почит: тя не е дадена от човешки авторитет и не почива на човешки традиции; тя е била установена от “Стария по дни” и от вечното Му Слово.

Когато вниманието на хората бе привлечено от въпроса за съботната реформа, известни проповедници изопачиха Божието слово, като дадоха тълкува-ния, успокоили възбудените умове по най-сполучливия начин. Онези, които не изследваха писанията самостоятелно, се задоволяваха със заключения, съвпадащи с предпочитанията им. Мнозина се опитваха да отхвърлят истината, като се

основаваха на твърдения, софистика, предания на църковните отци и авторитета на църквата. Нейните защитници се обръщаха към Библията, за да защитят валидността на четвъртата заповед. Смирени хора, въоръжени единствено с истината и разбрали с изненада и гняв, че изтънчените словесни измами и академични хитрости на обвиняващите ги учени са безсилни пред техните прости и ясни доводи на изучили по-добре Библията.

Тъй като им липсваха библейските доказателства и забравяха, че същите аргументи са били използвани срещу Христос и Неговите апостоли, много с непоклатимо упорство задаваха въпроса: “Защо великите хора не споделят проблема за съботата - малцина от тях вярват като вас? Не е възможно вие да сте прави, а всички учени мъже на света да грешат”.

Достатъчно бе да се цитират ученията на Свещеното писание и историята на отношенията между Бога и Неговия народ през вековете, за да се обори подобен аргумент. Бог действа чрез тези, които чуват и се подчиняват на Неговия глас; които изричат, ако е необходимо, неприятни истини; които не се страхуват да изобличат греховете на хората. Бог рядко призовава учени с високи постове да ръководят реформаторски движения, защото се уповават на своите религиозни възгледи, теории и теологични системи и не чувстват никаква нужда да се учат от Господа. Само лично общуващите с Източника на мъдростта могат да разбират и да обясняват писанията. Понякога за разгласяване на истината неуки хора са призовавани не защото са неуки, а защото не са толкова горди да отказват поучения от Бога. Те се образоват в Христовото училище и тяхното смирение и послушание са качествата, които ги правят велики. Бог им поверява знанието за Своята истина и ги удостоява с чест, в сравнение с която земните почести и човешкото величие изглеждат съвсем незначителни.

Повечето адвентисти отхвърлиха истините за светилището и Божия закон. Много изоставиха вярата в адвентното движение и приеха недоказуеми и противоречащи си възгледи за пророчествата, отнасящи се до адвентното дело. Някои изпаднаха в заблудата да определят датата на Христовото идване. Светлината, озарила тогава истината за светилището, би им показала, че до Второто пришествие няма пророчески период и че точната дата на това събитие не е предсказана. Но пренебрегвайки светлината, продължиха да определят от дата на дата идването на Господа и многократно бяха разочаровани.

Когато църквата в Солун прие погрешни възгледи за идването на Христос, апостол Павел ги посъветва да изпитват внимателно, чрез Божието слово, своите надежди и очаквания. Посочи им пророчества за събития, които трябва да се случат, преди Христос да дойде, и ги увери, че нямат основание да Го очакват в тяхното време. “Никой да не ви измами по никой начин” са неговите думи на предупреждение (виж 2 Сол. 2:3). Ако подхранваха надежди, неосноваващи се на Писанието, биха предприели погрешни действия; преживяното разочарование щеше да ги изложи на подигравките на невярващите, а това би ги обезсърчило и съблазнило да се усъмнят в истините, необходими за спасението им. Съветът на апостола към солунците съдържа важен урок за живеещите в последните дни. Много адвентисти смятат, че ако не основат вярата си върху точна дата за Господното пришествие, не биха били усърдни в своята подготовка. Но тъй като надеждите им се разгарят многократно и се оказват разбити, на вярата им се нанася такъв удар, че за тях става почти невъзможно да възприемат великите
“КАТОЛИЦИЗМЪТ ГОВОРИ”

“Неделята е католическа институция и претенциите за съблюдаването й могат да бъдат защитени само въз основа на католическите принципи... От началото до края на Писанията няма нито един-единствен пасаж, подтвърждаващ прехвърлянето на публичното седмично богослужение от последния ден на седмицата в първия.”

“Католикпрес”, Сидни, Австралия, август, 1900 г.
“Протестантизмът, като не зачита авторитета на църквата (Римокатолическата), няма никакво основание да поддържа теорията й по отношение на неделята и логично би трябвало да съблюдава седмия ден като събота.

Джон Глимъри Ший в “Американ католик куотърли ривю”, януари 1883 г
“Добре е да се напомни на презвитерианите, баптистите, методистите и всички други християни, че Библията никъде не ги пъддържа в съблюдаването на неделята. Неделята е институция на Римокатолическата църква и спазващите този ден спазват заповед на Католическата църква.”

Свещеник Брейди в реч, публикувана в “Ню Джърси Нюз”, 18 март 1903 г.
“ВЪПРОС: Имате ли някакъв друг начин да докажете, че църквата (Католическата) има власт да установява празници, които трябва да се спазват (да заповядва установяването на святи дни)?

ОТГОВОР: Ако нямаше такава власт, тя не би извършила онова, с което са съгласни всички съвремени релгиозни хора: не би могла да установи съблюдаването на първия ден от седмицата - неделята, на мястото на седмия ден - съботата; една промяна, която няма одобрението на Писанието.”

“Католис мирър”, 23 декември, 1893 г.

“Ауър сънди визитър”, 5 февруари, 1950 г.

“Католик нейшънъл”, юли 1895 г.

“Ние съблюдаваме неделята вместо съботата, защото Католическата църква е прехвърлила празнуването от събота в неделя.”

“Ние католиците следователно имаме точно същия авторитет, даващ ни право да пазим свято неделята вместо съботата, какъвто имаме за всеки друг член на нашето кредо, а именно авторитетът на църквата..., докато вие протестантите нямате за това никакъв авторитет. Защото за светостта на неделята няма авторитет в Библията, а на вас не ви е позволено да черпите авторитет от другаде освен от нея. Всъщност и вие, и ние следваме традицията по този въпрос. Но ние я следваме с вярата, че тя е част от Божието слово и че Католическата църква е определена от Бога за негов пазач и тълкувател, а вие следвате (Католическата църква), отричайки през цялото време традицията като грешащ и несигурен водач, който често “обезсилва Божиите заповеди”, цитирайки Матей 15:16.”

“Църквата е променила пазенето на съботата в пазене на неделята по силата на своя Божествен непогрешим авторитет, даден й от нейния основател Исус Христос. Претиндирайки, че единственият им ръководител по отношение на вярата е Библията, протестантите нямат никакво основание за съблюдаването на неделята. По този въпрос адвентистът от седмия ден е единственият последователен протестант.”

“Католик юнивърс бюлетин”, 14 август, 1942 г.


БИБЛИЯТА Е ЕДИНСТВЕНИЯТ БЕЗОПАСЕН ВОДАЧ.

ИСУС МОЖЕ ДА ТИ ПОМОГНЕ ДА МУ БЪДЕШ ПОСЛУШЕН.
“ПРОТЕСТАНТИЗМЪТ ГОВОРИ”
БАПТИСТЪТ: “Имаше и има една заповед за свято пазене на съботния ден, но този ден не е неделята. Веднага ще ми се каже, и то с известна доза тържество, че съботата е била прехвърлена от седмия на първия ден от седмицата, с всичките й задължения, привилегии и санкции. Желаейки да намеря информация по този предмет, който съм изучавал в продължение на много години, аз питам: къде може да се намери докладът за такава промяна? Не в Новия завет, абсолютно не! Няма доказателство от Писанието за промяната на съботата от седмия в първия ден на седмицата.”

Д-р Е. Т. Хискокс,автор на “Наръчник на баптиста”