The great controversy

Първата стъпка към примирението с Бога е да се убедим, че сме грешни. “...грехът е беззаконие” (1 Йоаново 3:4). “...чрез закона става само познаването на греха” (Римл. 3:20). За да разбере вината си, грешникът трябва да изпита своя характер чрез великия Божи стандарт за правда. Той е огледало, което показва съвършенството на праведния характер и му дава възможност да види недостатъците в собствения си характер.

Законът разкрива на човека греховете му, но не дава лек против тях. Обещава живот на послушния, но и заявява, че нарушителят ще бъде наказан със смърт. Само Христовото евангелие може да освободи грешника от присъдата и от мръсотията на греха. Той трябва да се покае пред Бога, Чийто закон е нарушил, и да повярва в Христос и в Неговата изкупителна жертва. Така получава “прощаване на греховете, извършени по-напред”, и става участник в Божественото естество. Това чедо Божие, след като получи “духа на осиновление”, възкликва радостно: “Авва, Отче”.

Свободен ли е после да нарушава Божия закон? Павел пише: “Тогава чрез вяра разваляме ли закона? Да не бъде! Но утвърждаваме закона.” “Ние, които сме умрели към греха, как ще живеем вече в него?” (Римл.3:31; 6:2). Йоан твърди: “...ето що е любов към Бога: да пазим Неговите заповеди, а заповедите Му не са тежки” (1 Йоаново 5:3). При новорождението сърцето бива доведено до хармония с Бога и до съгласие с Неговия закон. Когато тази огромна промяна се осъществи в грешника, той преминава от смърт към живот, от грях към святост, от престъпление и упорство към послушание и вярност. Старият живот на отчуждение от Бога престава и започва новият живот на помирение, на вяра и любов. Тогава ще се “изпълнят изискванията на закона в нас, които ходим не по плът, но по дух” (Римл. 8:4) и душата ни ще изрече думите: “Колко обичам аз Твоя закон! Цял ден се поучавам в него” (Пс. 119:97).

“Законът Господен е съвършен, възвръща душата” (Пс. 19:7). Без закона хората нямат точна представа за Божията чистота и святост или за собствената си вина и порочност. Не чувстват своята греховност и нуждата от покаяние. Тъй като не виждат жалкото си състояние на нарушители на Божия закон, не осъзнават, че се нуждаят от изкупителната Христова кръв. Надеждата за спасение се приема без коренна промяна на сърцето и преобразяване на живота. Така преобладават случаите на повърхностно покаяние и към църквата се прибавят тълпи от хора, никога не общували с Христос.

Погрешни теории за освещението, произлизащи също от пренебрегването на Божествения закон, са на почит в съвременните религиозни движения. Те са не само фалшиви в ученията, но и опасни в практическото им приложение. Фактът, че намират такъв добър прием обяснява още по-добре необходимостта всички да разбират ясно какво учи Библията по този въпрос.

Истинското освещение е библейско учение. Апостол Павел в писмото си до солунската църква заявява: “Понеже това е Божията воля - вашето освещение...” Изрича и молитвата: “А сам Бог на мира да ви освети напълно” (1 Сол. 4:3, 5:23). Библията учи ясно какво означава освещение и как можем да го постигнем. Спасителят се молеше за Своите ученици: “Освети ги чрез истината, Твоето слово е истина” (Йоан 17:17). Павел пък учи, че вярващите трябва да бъдат осветени от Светия Дух (по Римл. 15:16). Какво е делото на Светия Дух? Исус казва на учениците Си: “А когато дойде онзи, Духът на истината, ще ви упътва на всяка истина” (Йоан 16:13). Псалмистът пише: “Законът Ти е истина” (Пс. 119:142). Чрез Словото и Духа на Бога пред хората се разкриват великите принципи на правдата, въплътени в Неговия закон. Тъй като Божият закон е “свят, праведен и добър”, копие на Божественото съвършенство, характерът, формиран от него ще бъде също свят. Христос е съвършен пример за такъв характер. Той изрича думите: “...Аз опазих заповедите на Отца Си...” “...върша всякога онова, което е Нему угодно” (Йоан 15:10, 8:29). Христовите последователи трябва да станат като Него, с Божията благодат да оформят характерите си в съгласие с принципите на Неговия свят закон. Това е библейското освещение.

То може да бъде осъществено само чрез вяра в Христос и чрез силата на обитаващия в душата Свети Дух. Павел съветва вярващите: “...изработвайте спасението си със страх и трепет, защото Бог е, Който според благоволението Си действа във вас, и да желаете това, и да го изработвате” (Филип. 2:12, 13). Християнинът чувства влиянието на греха и трябва да воюва непрестанно срещу него. Тук е необходима помощта на Христос. Човешката слабост се съединява с Божествената сила и вярата възкликва: “Благодарение Богу, Който ни дава победата чрез нашия Господ Исус Христос” (1 Кор. 15:57).

В Свещеното писание е казано ясно, че освещението се изгражда постепенно. Едва когато в покаяние чрез кръвта на изкуплението грешникът се примири с Бога, започва християнският му живот. Той трябва да се стреми към съвършенство и да израства “в мярката на ръста на Христовата пълнота” (по Евр. 6:1; Ефес.4:13). Апостол Павел казва: “...едно правя, като забравям задното и се простирам към предното, пускам се към прицелната точка за наградата на горното от Бога призвание в Христа Исуса” (Филип. 3:13, 14). Петър ни посочва стъпките за постигане на библейско освещение: “...Положете всяко старание и прибавете на вярата си добродетел, на добродетелта си благоразумие, на благоразумието си себеобуздание, на себеобузданието си твърдост, на твърдостта си благочестие, на благочестието си братолюбие и на братолюбието си любов... като вършите тия добродетели, никога няма да изпаднете” (2 Петрово 1:5-10).

Онези, които изживяват библейското освещение, ще проявяват дух на смирение. Подобно на Мойсей те са видели тържественото величие на светостта, а също и собственото си нищожество, сравнено с чистотата и великото съвършенство на Вечния.

Пророк Даниил бе пример за истинско освещение. Дългият му живот бе посветен на благородно служене на неговия Господ. Бе човек, възлюбен от небето (виж Даниил 10:11). Но вместо да започне да твърди, че е чист и свят, в молитвите си към Бога за своя народ благословеният пророк се уеднаквява с наистина грешния Израил. “Защото ние не принасяме прошенията си пред Тебе заради нашата правда, но заради многото Твои щедрости... съгрешихме и вършихме нечестие (Даниил 9:18, 15). Той казва: “...говорех и се молех, и изповядвах своя грях и греха на людете си...” (Даниил 9:20). Когато след време Божият Син му се явява, за да му даде наставления, Даниил обяснява: “...енергията ми се обърна в тлеене, та останах безсилен” (Даниил 10:8).

След като чу в бурята гласа на Бога, Йов възкликна: “...кая се в пръст и пепел” (Йов 42:6). Исая видя славата Божия и чу херувимите да викат: “Свят, свят, свят Господ на Силите!”, след което изрече думите: “Горко ми, защото загинах” (Исая 6:3, 5). Когато Павел бе грабнат на третото небе и чу неща, които човек не може да изговори, започна да се смята за “най-нищожния от всички светии” (Ефес. 3:8; виж 2 Кор. 12:2-4). Любимият Йоан, който някога се бе облегнал на Исусовите гърди и бе видял Неговата слава, падна като мъртъв пред нозете на ангела (виж Откр. 1:17).

Живеещите в сянката на голготския кръст, не могат да се самоиздигат и да твърдят с гордост, че са свободни от греха. Те съзнават, че грехът им е причина за агонията, съкрушила сърцето на Божия Син, и тази мисъл ги води до смирение. Хората, най-близко свързани с Исус, разбират най-добре слабостта и греховността на човешкото естество; единствената им надежда е в заслугите на разпнатия и възкръснал Спасител.

Освещението, което се проповядва в религиозния свят, носи дух на себеиздигане и пренебрегване на Божия закон. Такова освещение е чуждо на библейската религия. Неговите поддръжници проповядват, че то е бърз процес, в който чрез вяра може да се постигне съвършена святост. “Само вярвайте - казват те - и ще получите благословението.” Не смятат, че е нужно вярващият да прави някакви по-нататъшни усилия. В същото време отхвърлят авторитета на Божия закон и настояват, че са свободни от задължението да спазват заповедите. Възможно ли е обаче човек да бъде свят и в хармония с волята и характера на Бога, без да спазва принципите, израз на Неговото естество и воля и показващи какво му е угодно?

Желанието за лесна религия, без борби, без себеотрицание, без откъсване от суетите на света, е направило много популярна доктрината за оправдание чрез вяра и само чрез вяра. Но какво казва Божието слово? Апостол Яков пише: “Каква полза, братя мои, ако някой казва, че има вяра, а няма дела? Може ли такава вяра да го спаси?... Обаче искаш ли да познаеш, о, суетни човече, че вяра без дела е безплодна? Авраам, нашият отец, не оправда ли се чрез дела, като принесе сина си Исаак на жертвеника? Ти виждаш, че вярата действаше заедно с делата му и че от делата се усъвършенства вярата.... Виждате, че чрез дела се оправдава човекът, а не само чрез вяра” (Яков 2:14-24).

Божието слово свидетелства срещу тази примамлива доктрина за вяра без дела. Да претендираме за благословенията на Небето, без да приемаме условията, при които се дарява милост, означава дързост, а не вяра. Истинската вяра се основава на обещанията и на условията на Свещеното писание.

Нека никой не се самозалъгва, че може да стане свят, докато съзнателно нарушава една от Божиите заповеди. Извършването на съзнателен грях заглушава гласа на съвестта и отдалечава душата от Бога. “...грехът е беззаконие... никой, който съгрешава, не Го е видял, нито Го е познал” (1 Йоаново 3:4, 6). Въпреки че в посланията си Йона се спира така обстойно на любовта, той не се колебае да разкрие истинския характер на онези, които претендират да са осветени, а в същото време нарушават Божия закон. “Който казва: Познавам Го, а заповедите му не пази, лъжец е и истината не е в него. Но ако някой пази Словото Му, неговата любов към Бога е наистина съвършена” (1 Йоаново 2:4, 5). Това е критерият за вяра. Не можем да смятаме за свят никой човек, без да сме го сравнили с единствения Божествен стандарт за святост както на небето, така и на земята. Ако хората не чувстват значимостта на моралния закон, ако омаловажават и принизяват Божиите заповеди, ако нарушават “една от тия най-малки заповеди” и научат и други да вършат същото, няма да бъдат одобрени от Небето, а и ние ще знаем, че техните претенции са неоснователни.

Твърдението на някой, че няма грях, е доказателство, че съвсем не е свят. Такъв човек се смята за свят, защото няма истинска представа за безграничната чистота и святост на Бога и за това, какви трябва да станат онези, които искат да отразяват Неговия характер; няма истинска представа за чистотата и възвишената красота на Исус, както и за злината и безчестието на греха. Колкото по-голямо е разстоянието между него и Христос и колкото по-неправилни са схващанията му за Божествения характер и изисквания, толкова по-праведен ще изглежда в собствените си очи.

Освещението, описано в Свещеното писание, включва цялостната личност - дух, душа и тяло. Павел се моли за солунците: “И дано се запазят непокътнати духа, душата и тялото ви без порок до пришествието на нашия Господ Исус Христос” (1 Сол. 5:23). Във времето на древния Израил всеки жертвен принос за Бога беше преглеждан внимателно. Ако се откриеше някакъв недъг, животното се отхвърляше, защото Бог бе наредил приносът да бъде “без недостатък”. Така и на християните е наредено да представят телата си “в жертва жива, свята, благоугодна на Бога”. За да постигнат това, силите им трябва да бъдат запазени във възможно най-доброто състояние. Всеки навик, отслабващ физическата или умствената сила, прави човека неспособен да служи на своя Творец. Ще се задоволи ли Бог, ако му предложим нещо по-малко от най-доброто? Христос казва: “Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце...” Обичащите Бога с цялото си сърце ще имат желание да Му посветят най-доброто от своя живот. Ще се стремят непрестанно да привеждат жизнената си сила в съгласие със законите, даващи им възможност да вършат Неговата воля. Не ще желаят чрез задоволяване на апетита и страстите си да накърнят или осквернят жертвата, представяна на техния небесен Отец.

Петър съветва: “...да се въздържате от плътски страсти, които воюват против душата” (1 Петрово 2:11). Всяко греховно удоволствие намалява способностите и притъпява умствените и духовните възприятия. Така Словото и Духът на Бога могат да повлияят много слабо на сърцето. Павел пише до коринтяните: “...нека очистим себе си от всяка плътска и духовна нечистота, като се усъвършенстваме в святост със страх от Бога” (2 Кор. 7:1). Той причислява “себеобузданието” към плодовете на Духа: “любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вярност, кротост” (Гал. 5:22, 23).

Въпреки боговдъхновените съвети, колко много от така наречените християни пропиляват силите си в стремежи към забогатяване или в преклонение пред модата; колко много унищожават богоподобните си сили поради лакомия, пиене на вино и забранени удоволствия. А църквата вместо да укори, често насърчава злото, като допуска не любовта към Христос, а апетитът, стремежът за печалба и любовта към удоволствията да напълнят нейната каса. Ако Исус би влязъл в днешните църкви и би видял празненствата и нечестната търговия, извършвана там в името на религията, нима не би изгонил осквернителите така, както изгони среброобменителите от храма?

Апостол Яков заявява, че мъдростта “отгоре” е “първо чиста”. Ако можеше да се срещне с онези, които изговарят скъпоценното Исусово име с уста, омърсени от тютюн, чийто дъх и цялото им тяло са пропити с отвратителната му миризма, замърсяват въздуха и принуждават другите край тях да вдишват отровата, ако можеше да види този навик, така противоположен на евангелската чистота, нима нямаше да го заклейми като “земен, плътски, бесовски”? (по ЦП). Роби на тютюна, претендиращи за благословенията на освещението говорят за своята надежда за небето, но Божието слово казва ясно, че “там няма да влезе нищо нечисто” (Откр. 21:27).

“Или не знаете, че вашето тяло е храм на Светия Дух, Който е във вас, Кого-то имате от Бога? И вие не сте свои си, защото сте с цена купени; затова прославе-те Бога с телата си и с душите си, които са Божии” (1 Кор. 6:19, 20). Човекът, чието тяло е храм на Светия Дух, няма да се остави да бъде поробен от гибелен навик. Неговите сили принадлежат на Христос, изкупил го с цената на Своята кръв. Възможно ли е да бъде невинен, ако разпилява поверените му блага? Хора, наричащи себе си християни, изразходват огромни суми годишно за безсмислени и вредни удоволствия, а в същото време други загиват, защото им липсва хлябът на живота. Те ограбват Бога от десятъци и приноси, като на олтара на гибелните страсти полагат повече, отколкото дават, за да облекчават страданията на бедните или за разпространяване на евангелието. Ако всички, представящи се за християни, бяха наистина осветени, щяха да вложат парите в Божията съкровищница, вместо да ги харчат за безполезни и дори вредни удоволствия. Така християните биха станали образец на въздържание, себеотрицание и самопожертвувателност. Тогава те биха били светлината на света.

Светът се е отдал на удоволствия. “Похотта на плътта, пожеланието на очите и тщестлавието на живота” са завладели множествата. Към Христовите последователи обаче е отправен светият призив: “Излезте изсред тях и отделете се - казва Господ, - и не се допирайте до нечисто” (2 Кор. 6:17). В светлината на Божието слово можем с право да кажем, че освещението не е истинско, ако не се стигне до пълно отказване от греховните занимания и светските удоволствия.

На тези, които се съобразяват със съвета “Излезте изсред тях и отделете се, и не се допирайте до нечисто”, Бог обещава: “И ще ви бъда Отец и вие ще Ми бъдете синове и дъщери” (2 Кор. 6:18). Привилегия и задължение за всеки християнин е да има богати и дълбоки познания за духовните неща. “Аз Съм светлината на света - казва Исус. - Който Ме следва, няма да ходи в тъмнина, но ще има светлината на живота” (Йоан 8:12). “Но пътят на праведните е като виделото на разсъмване, което се развиделява, догдето стане съвършен ден” (Пр. 4:18). Всяка стъпка на вяра и послушание води душата до по-близка връзка с Този, Който е светлината на света и у Когото “няма никаква тъмнина”. Светлите лъчи на “Слънцето на правдата” озаряват Божиите служители и те трябва да отразяват тези лъчи. Както звездите показват, че на небето има велика светлина, чиято слава ги осветява, така християните трябва да изявяват факта, че на трона на вселената има Бог, достоен за прослава и подражание. Привлекателността на Неговия Дух, чистотата и светостта на характера Му ще се откриват в Божиите свидетели.

В писмото си до колосяните Павел описва богатите благословения, дадени на Божиите чеда: “Затуй и ние от деня, когато чухме за това, не преставаме да се молим за вас и да искаме от Бога да се изпълните с познанието на Неговата воля чрез пълна духовна мъдрост и проумяване, за да се обхождате достойно за Господа, да Му угаждате във всичко, като принасяте плод във всяко добро дело и като растете в познаването на Бога; подкрепявани с пълна сила според Неговото славно могъщество, за да издържите и дълготърпите всичко с радост” (Кол. 1:9-11).

На друго място пише за желанието си братята в Ефес да познаят величието на християнската привилегия. С възможно най-ясен език Павел им разкрива чудната сила и познание, които могат да притежават като синове и дъщери на Всемогъщия. Привилегията им бе да се утвърдят здраво чрез Неговия Дух във вътрешния човек... да разберат заедно с всичките светии що е широчината и дължината, височината и дълбочината и да познаят Христовата любов, която никое знание не може да обгърне. Но кулминацията в молитвата на апостола е молбата “да се изпълните в цялата Божия пълнота” (по Ефес. 3:16-19).

Макар че животът на християнина се отличава със смирение, той не трябва да изразява меланхолия или самоосъждане. Всеки има привилегията да живее така, че Бог да го одобри и благослови. Не е по волята на нашия небесен Баща да се чувстваме винаги осъдени и в тъмнина. Ходенето с наведена глава и сърцето, изпълнено с мисли за себе си, не са доказателство за истинско смирение. Ние можем да отидем при Исус, да бъдем очистени и да застанем пред закона без срам или угризения. “Сега, прочее, няма никакво осъждане на тия, които са в Христа Исуса; които ходят не по плът, но по Дух” (Римл. 8:1).

Чрез Исус падналите Авраамови синове стават синове на Бога. “Понеже и Оня, който освещава, и ония, които се освещават, всички са от Едного; за която причина Той не се срамува да ги нарича братя” (Евр. 2:11). Животът на християнина трябва да бъде изпълнен с вяра, с победи и с радост в Господа. “Защото всяко от Бога родено, побеждава света; и тая е победата, която е света победила, вярата наша” (1Йоаново 5:4 - ЦП). Божият служител Неемия е изрекъл самата истина: “...да се радвате в Господа е вашата сила” (Неемия 8:10). Павел казва: “Радвайте се всякога в Господа; пак ще кажа: Радвайте се”. “Винаги се радвайте. Непрестанно се молете. За всичко благодарете, защото това е Божията воля за вас в Христа Исуса” (Филип. 4:4; 1 Сол. 5:16-18).

Такива са плодовете на библейското покаяние и освещение. Но те се виждат толкова рядко, защото великите принципи на правдата, представени в Божия закон, са пренебрегвани от християнския свят. Затова така слабо се проявява онова дълбоко и трайно действие на Светия Дух, характерно за миналите пробуждания.

Гледайки към Господа, ние се променяме. Тъй като свещените наредби, където Бог е открил за хората съвършенството и светостта на Своя характер, са пренебрегвани и хората тръгват след човешки учения и теории, какво чудно има, че в църквите е настъпил упадък на живото благочестие. Господ казва: “Оставиха Мене, извора на живите води, и си изсякоха щерни, разпукнати щерни, които не могат да държат вода” (Еремия 2:13).

“Блажен оня човек, който не ходи по съвета на нечестивите..., но се наслаждава в закона на Господа и в Неговия закон се поучава ден и нощ. Ще бъде като дърво, посадено при потоци води, което дава плода си на времето си и чийто лист не повяхва. Във всичко, що върши, ще благоуспява” (Пс. 1:1-3). Пробуждане на първоначалната вяра и благочестие може да настъпи сред Божия народ само когато законът на Бога бъде възстановен на подобаващото му се място. “Така казва Господ: Застанете на пътищата, та вижте и попитайте за древните пътеки, где е добрият път и ходете по него. И ще намерите покой за душите си” (Еремия 6:16).

“Гледах - казва пророк Даниил, - догдето се положиха престоли и Старият по дни седна, Чието облекло беше бяло като сняг и космите на главата Му като чиста вълна, престолът Му - огнени пламъци, и колелетата Му - пламенен огън. Огнена река излизаше и течеше пред Него; милион служители му слугуваха и мириади по мириади стояха пред Него; съдилището се откри и книгите се отвориха” (Даниил 7:9, 10).

Така бе представен на пророка във видение великият и тържествен ден, когато животът на всеки човек ще премине пред Съдията на света и характерът му ще бъде разгледан, като на всеки ще бъде отсъдено “според делата му”. Старият по дни е Бог Отец. Псалмопевецът казва: “Преди да се родят планините и да си дал съществуване на земята и вселената, от века до века Ти си Бог” (Пс. 90:2). Той, Който е първопричината на всяко същество и източникът на всички закони, ще председателства съдебното заседание. А свeтите ангели, чийто брой е “десетки хиляди по десетки хиляди и хиляди по хиляди”, ще присъстват на великия процес като служители и свидетели.

“Гледах в нощните видения и ето, един като Човешки Син идеше с небесните облаци и стигна до Стария по дни; и доведоха Го пред Него. И Нему се даде владичество, слава и царство, за да Му слугуват всичките племена, народи и езици. Неговото владичество е вечно владичество, което няма да премине и царството Му е царство, което няма да се разруши” (Даниил 7:13, 14). Идването на Христос, описано тук, не е второто Му пришествие на земята. Той идва при Стария по дни в Небето, за да приеме власт, слава и царство, които ще Му бъдат дадени, щом завърши службата си на посредник. В пророчеството е предсказано, че това идване ще стане в края на 2300-та дни, т.е. през 1844 г. Придружен от небесни ангели, нашият велик Първосвещеник влиза в Светая Светих. Тук се явява пред Бога, за да извърши последната работа от службата Си за човека - делото на изследователния съд, и да издейства изкупление за всички, за които е показано, че имат право да се възползуват от Неговите заслуги.

В символичната служба в Деня на умилостивението участваха само дошлите при Бога с изповед и покаяние, чиито грехове бяха пренесени върху светилището чрез кръвта на жертвата за грях. Така и във великия ден на приключване на изкуплението и на изследователния съд се разглежда само животът на изповядалите, че принадлежат към Божия народ. Съдът над безбожните е специален и се извършва отделно в по-късен период. “Защото дойде времето да се започне съдът от Божието домочадие; и ако почне първо от нас, каква ще бъде сетнината на тия, които не се покоряват на Божието благовестие?” (1 Петрово 4:17).

Небесните книги, в които са отбелязани имената и са записани делата на хората, ще определят решенията на съда. Пророк Даниил казва: “Съдилището се

откри и книгите се отвориха”. Писателят на “Откровение”, описвайки същата сцена, добавя: “Разгъна се и друга книга, която е книгата на живота. И мъртвите бидоха съдени според делата си по написаното в книгите” (Откр. 20:12).

Книгата на живота съдържа имената на всички, служили някога на Бога. Исус рече на учениците Си: “...радвайте се, че имената ви са написани на небесата” (Лука 10:20). Павел говори за верните си съработници, “чиито имена са в книгата на живота” (Филип. 4:3). Даниил, поглеждайки напред към онова “време на страдание, каквото никога не е бивало”, заявява, че Божият народ ще бъде освободен, “всеки, който се намери записан в книгата” (Даниил 12:1). Писателят на “Откровение” също казва, че в Божия град ще влязат само тези, чиито имена са записани “в книгата на живота на Агнето” (Откр. 21:27).