The great controversy

Една “възпоменателна книга” се води при Бога. В нея са записани добрите дела на “ония, които се боеха от Господа и които мислеха за името Му” (Малахия 3:16). Техните думи на вяра, делата им на любов се отбелязват в Небето. Именно това има предвид Неемия, когато казва: “Помни ме, Боже мой..., и не заличавай добрините, които сториха за дома на моя Бог и за наредбите Му” (Неемия 13:14). В Божията възпоменателна книга се увековечава всяко праведно дело. Там се записва вярно всяко отблъснато изкушение, всяко победено зло, всяка изговорена дума на нежно състрадание, както и всяко дело на саможертва, всяко страдание и скръб, претърпени за Христос. Псалмопевецът казва: “Ти Си преброил скитанията ми; тури сълзите ми в съда Си; не са ли те записани в Твоята книга?” (Пс. 56:8).

Там се води също така и доклад за греховете на хората. “Защото относно всяко скрито нещо Бог ще докара на съд всяко дело, било то добро или зло” (Еклисиаст 12:14). “...за всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден” - казва Спасителят. “Защото от думите си ще се оправдаеш и от думите си ще се осъдиш” (Матей 12:36, 37). Скритите намерения и подбуди ще се появят в онзи безпогрешен регистър, тъй като Бог “ще извади на видело скритото в тъмнината и ще изяви намеренията на сърцата” (1 Коринт. 5:5). “Ето, писано е пред Мене...както за вашите беззакония, казва Господ, така и за беззаконията на бащите ви” (Исая 65:6, 7).

Всяко човешко дело се разглежда пред Бога и се отбелязва за вярност или невярност. Срещу всяко име се вписва с безкомпромисна точност всяка лоша дума, всяка егоистична постъпка, всеки неизпълнен дълг, всеки скрит грях, всяка изкуствена поза. Пренебрегнати предупреждения или изобличения, изпратени от Небето, прахосани моменти, неизползвани случаи, всяко влияние, приложено за добро или за зло с неговите далеч простиращи се последици - всичко се записва от ангела.

Божият закон е образецът, според който се сравняват характерите и животът на хората в съда. Мъдрецът казва: “Бой се от Бога и пази заповедите Му. Понеже това е всичко за човека. Защото относно всяко скрито нещо Бог ще докара на съд всяко дело, било то добро или зло” (Еклисиаст 12:13, 14). Апостол Яков увещава братята си: “Така говорете и така постъпвайте като човеци, които ще бъдат съдени по закона на свободата” (Яков 2:12).

Тези, които в съда се “намерят достойни”, ще участват във възкресението на праведните. Исус казва: “А ония, които се удостоят да достигнат онзи свят и възкресението от мъртвите..., са равни на ангелите; и като участници на възкре-сението, са чада на Бога” (Лука 20:35, 36). И отново заявява, че “ония, които са вършили добро, ще възкръснат за живот” (Йоан 5:29). Праведните мъртви ще бъдат възкресени чак след съда, в който са били намерени достойни за “възкресението за живот”. Така че те няма да присъстват лично, когато се разследват техните житейски доклади и се решава участта им.

Исус ще застане пред Бога като адвокат, за да пледира в тяхна полза. “Но ако съгреши някой, имаме ходатай при Отца, Исуса Христа праведния” (1 Йоаново 2:1). “Защото Христос влезе не в ръкотворено светилище, образ на истинското, но в самите небеса, да се яви вече пред Божието лице за нас.” “Затова и може съвършено да спасява тия, които дохождат при Бога чрез Него, понеже всякога живее да ходатайства за тях” (Евр. 9:24, 7:25).

Когато в съда се отворят небесните книги, животът на всички, вярвали в Исус, ще бъде разгледан пред Бога. Като започва с живелите по-напред на земята, нашият Ходатай представя случаите на всяко следващо поколение и завършва с живите. Всяко име е споменато, всеки живот - най-точно разгледан. Някои имена се приемат, някои се отхвърлят. Когато срещу името на някой човек има грехове, останали в книгите, защото не се е покаял и те не са му простени, името му се изтрива от Книгата на живота, а докладът за добрите му дела се изличава от Възпоменателната книга. Господ заяви на Мойсей: “Който е съгрешил против Мене, него ще залича от книгата Си”. А пророк Езекиил казва: “Когато... праведният се отвърне от правдата си и стори неправда... Ни едно от праведните дела, които е сторил, няма да се помни “ (Езекиил 18:24).

В небесните книги срещу имената на всички, разкаяли се истински за греха и приели чрез вяра кръвта на Христос като изкупителна жертва, е отбелязано, че им е простено. Тъй като са станали участници в Христовата правда и е установено, че характерът им е в съгласие с Божия закон, греховете им ще бъдат заличени и ще заслужат вечен живот. Чрез пророк Исая Господ заявява: “Аз, Аз Съм, Който изтривам твоите престъпления заради Себе Си и няма да си спомня за греховете ти” (Исая 43:25). Исус казва: “Който победи, ще се облече така в бели дрехи; и Аз никога няма да излича името му от книгата на живота, но ще изповядам името му пред Отца Си и пред Неговите ангели”. “И тъй, всеки, който изповяда Мене пред човеците, ще го изповядам и Аз пред Отца Си, Който е на небесата. Но всеки, който се отрече от Мене пред човеците, ще се отрека и Аз от него пред Отца Си, Който е на небесата” (Откр. 3:5; Матей 10:32, 33).

И най-дълбокият интерес, проявяван от хората към решенията на земните съдилища, е само бледа сянка на онзи, който ще възбудят небесните съдилища, когато имената от Книгата на живота бъдат представени за разглеждане пред Съдията на света. Божественият Ходатай представя молбата: на всички, победили чрез вяра в Неговата кръв, да бъдат простени престъпленията, за да бъдат въведени отново в рая - техния Едемски дом, да бъдат коронясани като сънаследници с Него и да им се върне “предишната власт” (Михей 4:8). В усилията си да измамва и изкушава нашата раса Сатана се надяваше да провали Божествения план със сътворяването на човека. Но сега Христос моли този план да бъде изпълнен, като че ли човекът никога не е съгрешавал. Той иска за Своя народ не само прощение и оправдание, цялостно и пълно, но и участие в Неговата слава, и седалище на Неговия престол.

Докато Исус ходатайства за чедата на Своята благодат, Сатана ги обвинява пред Бога като престъпници. Великият измамник се е стремял да ги вплете в неверие, да унищожи доверието им в Господ и да ги отдели от любовта Му, като ги накара да престъпят закона Му. Посочва доклада на техния живот, лошите черти на характера им. Подчертава, че съвсем не приличат на Христос, което позоряло Изкупителя, споменава и всичките им грехове, изкушил ги да извършат, и поради това гледа на тях като на своя собственост.

Исус не извинява греховете, но посочва разкаянието и вярата им и, молейки да им бъде простено, издига пред Отца и светите ангели наранените Си ръце с думите: “Аз ги познавам по име. На дланите Си Съм ги начертал”. “Жертви на Бога са дух съкрушен; сърце съкрушено и разкаяно, Боже, Ти няма да презреш” (Пс. 51:17). А на обвинителя на Своя народ заявява: “Господ да те смъмри, Сатано. Да! Да те смъмри Господ, Който избра Ерусалим. Не е ли този една главня, изтръгната из огън?” (Захария 3:2). Христос ще “облече” Своите верни със собствената Си правда, за да може да ги представи на Отца като “църква славна, без петно или бръчка, или друго такова нещо” (Ефес. 5:27). Имената им стоят записани в Книгата на живота и за тях е казано: “...ще ходят с Мене в бели дрехи, защото са достойни” (Откр. 3:4).

Така ще се изпълни съвършено новозаветното обещание: “...ще простя беззаконието им и греха им няма да помня вече”. “В ония дни и в онова време, казва Господ, беззаконието на Израиля ще се потърси и не ще го има, и греховете на Юда и няма да се намерят” (Еремия 31:34, 50:20). “В същия ден издънката Господня ще бъде красива и славна. И плодът на земята изряден и приличен за избавените измежду Израиля. И останалите в Сион и оцелелите в Ерусалим ще се нарекат свети - всички, които са записани в Ерусалим за живот” (Исая 4:2, 3).

Изследователният съд и унищожаването на греховете трябва да се осъществят преди Второто пришествие на Господа. Тъй като мъртвите трябва да бъдат съдени според записаното в книгите, не е възможно греховете на хората да бъдат заличени, преди да приключи съдът за разследване на техния живот. Но апостол Петър ясно заявява, че греховете на праведните ще бъдат унищожени, когато “дойдат освежителни времена от лицето на Господа и Той ще ви изпрати определения за вас Христа Исуса” (Деяния 3:19, 20). Когато изследователният съд приключи, Христос ще дойде със Своята награда, за да отдаде на всеки човек според делата му.

В символичната служба първосвещеникът, след като измолваше умилостивение за Израил, излизаше и благославяше обществото. Така и Христос, като приключи Своята посредническа служба, “ще се яви..., без да има работа с грях, за спасение” (Евр. 9:28), за да благослови Своя очакващ Го народ с вечен живот. Както свещеникът, отнемайки греховете от светилището, ги изповядваше върху главата на “козела за отпущане”, така и Христос ще положи всички тези грехове върху Сатана, инициатора и подбудителя на греха. “Козелът за отпущане”, който носеше греховете на Израил, се изпъждаше “в необитаема земя” (Левит 16:22). Така и Сатана, носейки вината за всички грехове, към които е подбудил Божия народ, ще бъде затворен на земята за хиляда години. А земята ще бъде пуста, без жители и накрая наказана за греха в огъня, унищожаващ неправедните. Така с последното пълно изкореняване на греха и с освобождаването на всички, застанали срещу него, великият изкупителен план ще бъде изпълнен окончателно.

В определеното за съда време - края на 2300-та дни през 1844 г. - започна делото на разследване и изличаване на греховете. Всички, наричали се някога християни, трябва да преминат през щателно изследване. Както живите, така и мъртвите трябва да бъдат “съдени според делата си по записаното в книгите”.

Грехове, за които грешникът не се е покаял и не ги е изоставил, няма да бъдат простени и изтрити от книгите, а ще останат в Божия ден като свидетели срещу него. Той може да е извършил злите си дела в светлината на деня или в тъмнината на нощта, но те са открити пред Този, пред Когото ще отговаряме. Божиите ангели са били свидетели на всеки грях и са го регистрирали безпогрешно. Грехът може да се скрива, да се отрича, да се прикрива от баща, майка, жена, деца и приятели. Никой друг, освен виновните, може да не подозира и най-малката неправда, но тя е явна пред небесните разумни същества. Мракът на най-тъмната нощ, тайните на всички измамни изкуства не са достатъчни да забулят дори само една мисъл от погледа и знанието на Всевишния. Бог има точен доклад за всяка несправедлива сметка и за всяко нечестно отношение. Той не може да бъде измамен от външния благочестив вид. Не греши, когато оценява характера. Човек може да бъде измамен от човека с покварено сърце, но Бог прониква през всяка преструвка и чете вътрешния живот.

Колко сериозна е тази мисъл! Един след друг дните потъват във вечността, като попълват небесните книги със сведения. Веднъж изговорените думи, веднъж извършените дела никога не могат да бъдат върнати назад. И най-мощният завоевател на земята не може да върне обратно доклада на един-единствен ден. Нашите постъпки, нашите думи, дори най-тайните ни подбуди - всичко допринася за определянето на нашата участ за щастие или за оплакване.

Както чертите на лицето се възпроизвеждат с непогрешима точност върху гладката плака на фотографа, така и характерът бива описан вярно в небесните книги. Но колко малко ни е грижа за този доклад, който ще се открие пред взора на небесните същества. Ако завесата, отделяща видимия свят от невидимия, бъде дръпната и човешките чеда видят как един ангел записва всяка тяхна дума или постъпка, с които те ще се срещнат отново в съда, колко много всекидневно изговаряни думи биха останали неизречени, колко много дела - неизвършени.

В съда ще бъде точно преценена оползотворяването на всяка дарба. Как сме използвали капитала, даден ни назаем от Небето? Дали Господ при идването Си ще получи Своето с лихви? Използвали ли сме силите, поверени ни в ръка, сърце и ум за прослава на Бога и за благословение на света? Как сме оползотворили нашето време, нашето перо, нашия глас, нашите пари, нашето влияние? Какво сме направили за Христос в лицето на бедните, болните, сираците или вдовиците? Бог ни е призовал да съхраняваме Неговото свято Слово. Какво сме сторили със светлината и истината, дадени ни, за да правим хората мъдри за спасение? Никаква стойност няма едно голо изповядване на вяра в Христос; единствено любовта, проявяваща се чрез дела, се смята за истинска. Само любовта прави дадена постъпка ценна в очите на Небето. Всичко, извършено от любов, колкото и дребно да изглежда според човешката оценка, е прието и възнаградено от Бога.

Скритият човешки егоизъм е разкрит в небесните книги. Там са записани неизпълнени задължения към ближните, пренебрегнати изисквания на Спасителя. Там хората ще видят колко често са отдавали на Сатана време, мисли и сили, принадлежащи на Христос. Печално е свидетелството, което ангелите занасят на Небето. Интелигентни същества, изповядващи, че са Христови последователи, са погълнати от стремеж към земни притежания или са отдадени на земни удовол-ствия. Пари, време и сили се жертват за външен показ и самозадоволяване. А твърде малко са моментите, посветени на молитва, на изследване на Писанието, на смиряване на душата и на изповядване на греха.

Сатана изобретява безброй планове, за да ангажира умовете ни, та да не могат да се занимават с делото, с което трябва да са най-добре запознати. Архиизмамникът мрази великите истини, представящи пред света една изкупителна жертва и един всемогъщ Посредник. Знае, че за него всичко зависи от успеха да отклони мислите от Исус и от Неговата истина.

Който би искал да сподели благата от Христовото посредничество, не трябва да позволява нищо да го отклони от дълга да усъвършенства освещението си в страх Божи. Вместо да губи скъпоценни часове за удоволствия и лукс или да се стреми към печалба, трябва да ги посвети на сериозно и с молитва изучаване на Словото на истината. Темата за светилището и изследователния съд трябва да бъде ясно разбирана от Божия народ. Всеки сам за себе си се нуждае от познание за положението и делото на своя велик Първосвещеник. Иначе за тях ще бъде невъзможно да упражняват жизнено важната за това време вяра или да заемат желаното от Бога място. Всяка личност има една душа, която може да спаси или да загуби. Случаят на всеки стои за разрешаване в небесния съд. Всеки трябва да се срещне с великия Съдия лице с лице. Колко важно е в такъв случай умът често да размишлява върху тържествената сцена, когато съдилището ще се открие и книгите ще се разлистят, когато в края на дните заедно с Даниил всеки ще застане с дела си.

Получилите светлина върху тези въпроси трябва да свидетелстват за великите истини, поверени им от Бога. Небесното светилище е центърът на Христовото дело в полза на човека. То засяга всеки живеещ на земята. Разкрива пред погледите изкупителния план, води ни до самия край на времето и ни показва триумфалния изход на борбата между правдата и греха. Много важно е всички да изследват най-основно тези теми и да бъдат в състояние да отговарят на всеки, който ги запита за основанието на надеждата си.

В небесното светилище посредническата служба на Христос за човека е също тъй съществена за спасителния план, както и смъртта Му на кръста. Със смъртта Си Той започна делото, което трябваше да завърши, като след възкресението се възнесе на Небето. Ние чрез вяра трябва да влезем зад завесата, “гдето Исус като предтеча влезе за нас” (Евр. 6:20). Там се отразява светлината, излъчваща се от Голготския кръст. Там можем да получим по-ясен поглед за тайните на изкуплението. Спасението на човека струва на Небето неизмеримо много; принесената жертва е съизмерима с най-големите изисквания на нарушения Божи закон. Исус откри пътя към трона на Отца и чрез Неговото посредничество пред Бога могат да бъдат представени всички, искрено желаещи това и отиващи при Него с вяра.

“Който крие престъпленията си, няма да успее, а който ги изповяда и оставя, ще намери милост” (Пр. 28:13). Ако онези, които крият и извиняват грешките си, биха могли да видят как Сатана ликува над тях, как с техния живот хули Христос и светите ангели, веднага биха изповядали греховете си и биха ги оставили. Той действа чрез различните отрицателни черти в характера, за да завладее ума им, и знае, че ще успее, ако те се подхранват. Затова постоянно се стреми да мами Христовите последователи с гибелната си заблуда, че за тях е невъзможно да ги победят. Но Исус ходатайства за Своите чеда чрез наранените Си ръце и разкървавеното Си тяло и заявява на всички, които биха искали да Го следват: “Доволно ти е Моята благодат” (2 Кор. 12:9). “Вземете Моето иго върху си и научете се от Мене, защото Съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите покой на душите си. Защото Моето иго е благо и Моето бреме е леко” (Матей 11:29, 30). Затова нека никой не гледа на своите грешки като на непоправими. Бог ще даде вяра и благодат, за да бъдат победени.

В момента живеем във времето на великия умилостивителен ден. В символичната служба, докато първосвещеникът измолваше милост за Израил, от всички се изискваше да съкрушат душите си чрез покаяние за греховете си, чрез смиряване пред Господа, да не би да бъдат отлъчени от народа Божи. По същия начин и онези, които искат имената им да са в Книгата на живота, трябва сега, в малкото останали дни на тяхното благодатно време, да съкрушат душите си пред Бога, съжалявайки за греха и истински каещи се. Трябва да се извърши дълбоко, внимателно изследване на сърцето. Повърхностният дух, на който се отдават толкова много изповядващи се за християни, трябва да се отхвърли. Сериозна битка предстои пред желаещите да победят лошите наклонности, готови да завладеят душата им. Приготовлението е лично. Ние няма да се спасим групово. Чистотата и верността на един няма да компенсира липсата на тези качества у друг. Макар че всички народи трябва да се явят на съд пред Бога, Той ще изследва живота на всеки един поотделно отблизо, основно и точно - все едно че освен него няма никакво друго същество на земята. Всеки ще бъде изпитан и трябва да бъде намерен “без петно или бръчка, или друго такова нещо”.

Тържествени са сцените, свързани със заключителното дело на изкуплението. Значими интереси са заложени тук. Съдът се извършва в Небесното светилище от много години. Скоро, никой не знае колко скоро, ще се премине към живите. Нашият живот трябва да бъде прегледан в страшното присъствие на Бога. Днес, повече от когато и да било, е необходимо всеки да обърне внимание на увещанието на Спасителя: “Внимавайте, бдете и молете се, защото не знаете кога ще настане времето” (Марко 13:33). “...Ако не бодърстваш, ще дойда като крадец, и няма да знаеш в кой час ще дойда върху тебе” (Откр. 3:3).

Когато изследователният съд приключи, съдбата на всички ще бъде определена за живот или за смърт. Благодатното време приключва малко преди идването на Господа в небесните облаци. В Откровението Си Христос заявява: “Който върши неправда, нека върши и занапред неправда и който е нечист, нека бъде и занапред нечист; и праведният нека върши и занапред правда и светият нека бъде и занапред свет” (Откр. 22:11, 12).

Праведните и безбожните по това време все още ще живеят на земята като смъртни - ще садят и ще градят, ще ядат и ще пият, без изобщо да съзнават, че последното, окончателно решение вече е произнесено в Небесното светилище. Преди потопа Бог затвори вратата на ковчега, след като Ной влезе в него. И безбожните останаха отвън. Но в продължение на седем дни хората не знаеха, че участта им е решена и продължиха да живеят безгрижно, отдадени на удоволствия с подигравки към предупрежденията за надвисналия съд. “...така - казва Спасителят - ще бъде и пришествието на Човешкия Син” (Матей 24:39). Тихо, незабелязано като среднощен крадец ще дойде решителният час, който ще определи завинаги участта на всеки човек, и милостта, предлагана на виновните хора ще бъде оттеглена завинаги.

“Бдете, прочее... да не би, като дойде неочаквано, да ви намери заспали” (Марко 13:35, 36). Опасно е състоянието на всички, които, уморени от бдене, се обръщат към привлекателните неща на този свят. Когато бизнесменът е погълнат от гонене на печалби, когато любителят на удоволствия им се отдава, когато дъщерята на модата се занимава с външните си украшения, в същия час Съдията на земята може да произнесе присъдата: “Претеглен си на везните и си бил намерен недостатъчен” (Даниил 5:27).

Невъзможно е да се обясни произходът и да се посочи причината за съществуването на греха. И все пак, може да се разбере достатъчно както за произхода, така и за крайната му участ, изявяващи напълно справедливостта и добротата на Бога в цялостното Му отношение към злото. В Свещеното писание няма нищо по-ясно от учението, че Бог в никакъв случай не е бил отговорен за навлизането на греха във вселената; че никакво произволно оттегляне на Божествената благодат, никакво несъвършенство на Божественото управление не са дали повод за възникването на бунт. Грехът е натрапен и за него не може да се посочи причина. Той е тайнствен, необясним; да го извиняваме, означава да го защитаваме. Ако бихме могли да оправдаем някак появата или причината за съществуването му, би престанал да бъде грях. Единствената му дефиниция е дадена в Божието слово: той е “престъпване на закона”, действието на принцип, противопоставящ се на великия закон на любовта - основата на Божественото управление.

Преди злото да навлезе, във вселената царуваха мир и радост. Владееше по волята на Твореца съвършена хармония. Любовта към Бога бе най-върховната реалност и любовта към ближния - безпристрастна. Христос, Словото, единород-ният Божи Син бе едно с вечния Баща - едно по естество, по характер и идеи, единственото същество в цялата вселена, напълно посветено в плановете и намеренията на Бога. Чрез Христос действаше Отец при сътворението на небесните същества. “...чрез Него бе създадено всичко, което е на небесата и на земята, видимото и невидимото, било престоли или господства, било началства или власти...” (Колос. 1:16); и цялото Небе отдаваше вярност и послушание в еднаква степен както на Христос, така и на Отец.

Тъй като законът на любовта бе основата на Божието управление, щастието на всички създания зависеше от съвършеното им съгласие с великите принципи на справедливостта. Бог желае всички Негови творения да Му служат от любов - да Му отдават почит, която извира от разумното оценяване на Неговия характер. Не Му е приятна вярност по принуда и дава на всички същества свобода на волята, за да Му служат доброволно.

Но ето, че един ангел избира да изврати свободата си. Грехът се поражда за пръв път у най-много почетения от Бога след Христос, с най-голяма власт и слава между небесните жители. Преди своето падение, Луцифер е първият от осеняващите херувими, свят и непорочен. “Така казва Господ Йехова: Ти си печат на съвършенство, пълен си с мъдрост и съвършен по хубост. Ти бе в Божията градина, в Едем; ти бе обсипан с всякакви скъпоценни камъни... Ти беше херувим, помазан, за да засеняваш; и Аз те поставих, така щото беше на Божия свет хълм; ти ходеше всред огнените камъни. Ти бе съвършен в постъпките си от деня, когато бе създаден, догдето се намери беззаконие в тебе” (Езекиил 28:12-15).

Луцифер можеше да остане под Божието благоволение, обичан и почитан от всичките ангелски множества, употребявайки всичките си благородни сили за благословението на другите и за прослава на своя Създател. Но пророкът казва: “Сърцето ти се надигна поради хубостта ти; ти разврати мъдростта си поради блясъка си” (Езекиил 28:17). Малко по малко Луцифер започва да се изпълва с желанието за самонадценяване. “...поставил сърцето си, като че е Божие сърце...” “А ти думаше в сърцето си: ...ще възвиша престола си над Божиите звезди и ще седна на планината на събраните богове..., ще възляза над висотата на облаците, ще бъда подобен на Всевишния” (Езекиил 28:6; Исая 14:13, 14). Вместо да се стреми към утвърждаване на Божието върховенство в чувствата и верността на Неговите творения, стремежът на Луцифер е да спечели тяхната служба и вярност. И пожелава славата, отдадена от безкрайния Бог на Неговия Син, князът на ангелите предявява претенция към властта - привилегия единствено на Христос.