The great controversy



страница35/43
Дата22.07.2016
Размер7.74 Mb.
1   ...   31   32   33   34   35   36   37   38   ...   43

Хората са неосведомени за примките на будния враг, а той е по следите им всеки момент. Натрапва присъствието си във всяка стопанска сфера, на всяка улица в нашите градове, в църквите, в националните събрания, в съдилищата - обърква, измамва, съблазнява, навсякъде погубва души и тела на мъже, жени и деца, разделяйки семейства, всявайки омраза, завист, борби, спорове, бунтове, убийства. А християнският свят наблюдава тези неща, сякаш са нещо естествено, защото Бог ги е отредил.

Сатана постоянно се опитва да победи Божия народ като разрушава границите. Древните израилтяни бяха подведени да съгрешат, когато дръзнаха да поддържат забранени отношения с езичниците. По подобен начин е отклоняван от правия път и съвременен Израил. “...тия невярващите, чийто ум богът на този свят е заслепил, за да ги не озари светлината от славното благовестие на Христа, Който е образ на Бога” (2 Кор. 4:4). Нерешителни последователи на Христос са слуги на Сатана. В необновеното сърце съществува любов към греха и склонност той да се поддържа и извинява. Обновеното сърце мрази греха и решително му се съпротивлява. Когато избират обществото на безбожни и невярващи, християните се излагат на съблазън. Сатана се скрива от погледа им, притаен зад измамата. Те не могат да видят, че такава компания им е предложена обмислено с цел да им навреди; и като продължават да възприемат характера, думите и действията на света, измамата се увеличава все повече и повече.

Съобразявайки се със светските обичаи, църквата се съединява със света. Така тя никога няма да го обърне към Христос. Фамилиарниченето с греха неизбежно ще го направи по-малко отвратителен на вид. Избралият да общува със слугите на Сатана, скоро съвсем ще престане да се страхува от господаря им. Когато в пътя на дълга бъдем изправени пред изкушения, както Даниил в царския двор, можем да бъдем сигурни, че Бог ще ни закриля; но ако сами се излагаме на изкушения, рано или късно ще пропаднем.

Често изкусителят действа най-успешно чрез онези, за които най-малко подозираме, че са под негов контрол. На надарени с таланти и образовани хора се гледа с почит и възхищение, като че тези качества могат да заместят липсата на

страх от Бога или могат да издействат Божията благодат. Сами по себе си, талантите и културата са Божии дарове; но когато заместват благочестието, когато вместо да приближават душата до Бога я отклоняват от Него, тогава те стават проклятие и примка за човека. Мнозина смятат, че всички, които са учтиви или с фини обноски, принадлежат до известна степен към Христос. Няма по-голяма заблуда от това. Тези качества трябва да украсяват характера на всеки християнин, защото са свързани с истинската религия; но ако не бъдат посветени в служба на Бога, представляват сила за зло. Много образовани хора с висок интелект и изискано поведение, които никога не биха се унижили да извършат нещо, оценяващо се обикновено като безнравствена постъпка, са само шлифована маша в ръцете на Сатана. С прикрития и измамен характер на своето влияние и пример те са много по-опасни врагове на Христовото дело, отколкото невежите и некултурните.

Чрез сериозна молитва и доверие в Бога Соломон постигна мъдрост, предизвикваща почудата и възхищението на света. Но когато се отклони от източника на своята сила и започна да разчита само на себе си, стана плячка на изкушението. Тогава удивителните дарби и сили на най-мъдрия измежду царете го направиха само още по-силно оръдие в ръцете на врага на душите. Докато Сатана постоянно се опитва да заблуди умовете във всичко споменато, нека християните никога не забравят, че борбата им “не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу духовните сили на нечестието в небесните места” (Еф. 6:12). Боговдъхновеното предупреждение звучи през вековете до наше време: “Бъдете трезвени, будни. Противникът ви, дяволът, като рикаещ лъв обикаля, търсейки кого да погълне” (1 Петрово 5:8). “Облечете се в Божието всеоръжие, за да можете да устоите срещу хитростите на дявола” (Еф. 6:11).

От дните на Адам до днес нашият най-голям враг е използвал своята мощ, за да потиска и погубва. Сега се приготвя за последен голям поход срещу църквата. Всички, стремящи се да следват Исус, ще бъдат доведени до конфликт с безмилостния враг. Колкото по-дълбоко християнинът подражава на Божествения образец, толкова по-сигурно е, че ще стане прицел на сатанинските атаки. Активно ангажираните в Божието дело, стремящи се да демаскират заблудите на злия и да покажат на хората Христос, ще се присъединят към свидетелството на Павел, където споделя, че служи на Господа с голямо смирение на духа, с много сълзи и сред изкушения.

Сатана нападаше Исус с най-свирепите си и хитри изкушения, но всякога биваше отблъскван. Всички битки се водеха заради нас; всички победи правеха възможна нашата победа. Христос ще дава сила на всички, които я търсят. Сатана не може да надвие никой човек, ако той не е съгласен. Изкусителят не може да завладее волята, не може да принуди душата да съгреши. Може да причинява страдание, но не може да осквернява. Може да подклажда душевни мъки, но не и да омърсява. Фактът, че Христос е победил, трябва да вдъхновява последователите Му с кураж да се борят мъжествено срещу греха и Сатана.

31
Ангели и зли духове

Връзката между видимия и невидимия свят, службата на Божиите ангели и дейността на злите духове са разкрити ясно в писанията и са вплетени неразделно в човешката история. Налице е постоянно растяща тенденция на съмнение в съществуването на зли духове, а светите ангели, които са “служебни духове, изпращани да слугуват на ония, които ще наследят спасение” (Евр. 1:14), много хора смятат за духове на умрели. Но Писанието не само съобщава за съществуването на ангели както добри, така и лоши, но и привежда неоспоримо доказателство, че те не са освободените от телата духове на умрели хора.

Ангели са съществували още преди сътворението на човека, защото, когато са се полагали основите на Земята, “звездите на зората пееха заедно и всичките Божии синове възклицаваха от радост” (Йов 38:7). След грехопадението на човека ангели са изпратени да пазят Дървото на живота, преди още да е умряло дори едно човешко същество. По природа те са по-висши от хората, защото псалмистът казва, че човекът бил направен “само малко по-долен от ангелите” (Пс. 8:5).

Писанията ни информират за броя, за мощта и за славата на небесните същества, за тяхното отношение към Божието управление, а също и за връзката им с делото на изкуплението. “Господ е поставил престола Си на небето и Неговото царство владее над всичко”, а пророкът казва: “...Чух глас от много ангели около престола...” Те стоят в присъствието на Царя на царете: “...ангели... мощни със сила, които изпълняват словото Му...” Негови служители, които изпълняват волята Му (Пс. 103:19-21; Откр. 5:11). Десетки хиляди по десетки хиляди и хиляди по хиляди бяха небесните пратеници, които пророк Даниил видя. Апостол Павел заяви, че те са неизброим (Даниил 7:10; Евр. 12:22). Като Божии пратеници те се движат “наглед като светкавица” (Езекиил 1:14), тъй ослепителни в своята слава и тъй бързи в своя полет. Ангелът, явил се на гроба на Спасителя, на когото “изгледът му беше като светкавица и облеклото му бяло като сняг”, накара пазачите да треперят от страх и те “станаха като мъртви” (Матей 28:3, 4). Когато Сенахирим, високомерният асириец, хулеше Бога и светотатстваше, и заплашваше Израил с унищожение, “същата нощ ангел Господен излезе, та порази сто осемдесет и пет хиляди души в асирийския стан”. “И Господ прати ангел, който погуби всичките силни и храбри мъже, и първенците, и военачалниците” от армията на Сенахирим.” Така той се върна с посрамено лице в земята си” (4 Царе 19:35; 2 Лет. 32:21).

Ангели са изпращани с поръчки за милост до Божиите чеда. Ангели бяха изпратени при Аврам с обещание за благословение; бяха изпратени и при портите на Содом, за да освободят праведния Лот от ужасната участ, която щеше да сполети града; при Илия, когато щеше да загине от умора и глад в пустинята; при Елисей - обкръжили с огнени колесници и коне малкия град, където той бе затворен от враговете си; при Даниил, когато търсеше Божествена мъдрост в двора на един езически цар или пък, когато бе оставен за плячка на лъвовете; при Петър, осъден на смърт в тъмницата на Ирод; при затворниците във Филипи; при Павел и неговите другари в бурната нощ в морето; при Корнилий, за да отворят ума му да приеме евангелието; при Петър, за да го изпратят с вестта за спасение при чужденеца езичник - така през всички векове са служили светите ангели на Божия народ.

За всеки последовател на Христос е определен по един ангел-пазител. Тези небесни стражи закрилят праведните от мощта на нечестивия. Това призна и сам Сатана, когато каза: “Дали без причина се бои Йов от Бога? Не си ли обградил отвсякъде него и дома му и всичко, що има?” (Йов 1:9, 10). Ето как псалмистът представя начина, по който Бог закриля своя народ: “Ангелът на Господа се опълчва около ония, които Му се боят, и ги избавя” (Пс. 34:7). Като говори за вярващите в Него, Спасителят казва: “Внимавайте да не презирате ни едно от тия малките, защото ви казвам, че техните ангели на небесата винаги гледат лицето на Отца Ми, Който е на Небесата” (Матей 18:10). Определените да служат на Божиите чеда ангели имат по всяко време достъп до Божието присъствие.

Така Божият народ, макар и изложен на измамническата мощ и никога нестихващата злоба на княза на тъмнината и в борба с всичките сили на злото, може да бъде сигурен в постоянната закрила на небесните ангели. А той има нужда от тази сигурност. Бог е дарил на чедата Си обещанието за благодат и закрила, защото щяха да се сблъскват с мощните слуги на злия - неизброими, решителни и неуморими оръдия, чиято злоба и сила никой не можеше безопасно да пренебрегне или да не забележи.

Сътворени безгрешни в началото, злите духове бяха равни по естество, мощ и слава на светите същества - сега Божии пратеници. Но отпаднали чрез греха, те се съюзиха помежду си, за да обезславят Бога и да погубят хората. Съединени със Сатана в бунта му и изгонени с него от небето, през всички последвали векове са действали в борбата срещу Божествената власт. Свещеното писание говори за този съюз и управление, за различните им чинове, интелигентност и хитрост и за злокобните им намерения срещу мира и щастието на хората.

Старозаветната история описва много случаи на тяхното съществуване и дейност. Но те проявиха своята мощ по крайно учудващ начин особено по времето, когато Христос беше на Земята. Той бе дошъл, за да изпълни изготвения план за изкуплението на човека, а Сатана бе решил да наложи правото си да владее света. Бе успял да въведе идолопоклонничеството във всички краища на земята с изключение на Палестина. Христос дойде в тази единствено все още неотдадена всецяло на властта на изкусителя страна, за да освети народа с небесната светлина. Тук две съпернически сили спореха за върховенство. Исус протягаше ръце с любов и канеше всички, желаещи прошка и мир в Него. Множествата на тъмнината виждаха, че нямат неограничена власт и разбираха, че успее ли Христовата мисия, управлението им скоро ще свърши. Сатана беснееше като вързан лъв и предизвикателно демонстрираше силата си над телата и душите на хората.

Фактът, че хора са били завладявани от демони, е ясно показан в Новия завет. Поразените не бяха просто страдащи от някаква естествена болест. Христос напълно разбираше това, когато се занимаваше с такива случаи, и виждаше в болните прякото присъствие и действие на зли духове.

В Писанието е даден поразителен пример за техния брой, сила и злосторност, а също така и за силата и милостта на Христос - свидетелството за излекуването на обладани от демони хора от Гадаринската страна. Обезумелите нещастници, отхвърлили всички ограничения, скърцащи със зъби, запенени, беснеещи, изпълващи въздуха с виковете си, изтезаваха сами себе си и застрашаваха всички, решили да се доближат до тях. Окървавените и обезобразените им тела и помрачените умове представляваха приятна гледка за княза на тъмнината. Един от тези демони заявява: “Легион ми е името, защото сме мнозина” (Марко 5:9). В римската армия един легион се е състоял от три до пет хиляди души. Сатанинските множества също са разпределени на отряди и групата на тези демони е наброявала не по-малко от един легион.

По заповед на Исус злите духове напуснаха жертвите си и те останаха, седнали в нозете на Спасителя, спокойни, покорни, смислени. А на демоните бе позволено да изблъскат едно стадо свине в езерото. Но за жителите на Гадар загубата надвишаваше благословенията, дарени от Христос. И Божественият Лекар бе помолен да напусне страната. Ето това целеше да постигне Сатана. Като обвини Исус за загубата на свинете, той подбуди егоистичните опасения на хората и им попречи да слушат Неговите слова. Сатана постоянно обвинява християните за загуби и страдания, вместо да остави упрекът да падне където трябва - върху него и оръдията му.

Но Христовите намерения не бяха осуетени. Той позволи на злите духове да унищожат стадото свине като неодобрение към евреите, които отглеждат нечисти животни заради печалба. Ако не бе задържал демоните, те щяха да тласнат в езерото не само свинете, но и пазачите, и собствениците им. Пазачите и собствениците бяха запазени единствено от Неговата сила, милостиво проявена, за да ги спаси. Нещо повече, събитието се случи, за да станат учениците свидетели на жестоката мощ, с която Сатана владее както хора, така и животни. Спасителят желаеше последователите Му да познават добре врага, срещу когото трябваше да се борят, та да не бъдат измамвани и побеждавани от хитростите му. Също така Неговата воля бе народът на онази област да види силата Му, строшаваща веригите на Сатана и освобождаваща пленените от него. Но въпреки че Исус напусна страната, освободените по такъв чудодеен начин мъже останаха там, за да възвестят милостта на Благодетеля си.

В Свещеното писание са дадени и други подобни примери. Дъщерята на сирофиникийката бе силно измъчвана от нечист дух, когото Исус изгони със словото Си (Марко 7:26-30). “Един хванат от бяс, сляп и ням” (Матей 12:22); един младеж, имащ “ням дух”, който често пъти, “гдето и да го прихване, тръшка го... И много пъти го е хвърлял и в огън, и във вода, за да го погуби” (Марко 9:17-27); човекът “хванат от духа на нечист бяс” (Лука 4:33-36), наруши съботната почивка в синагогата в Капернаум - всички бяха излекувани от състрадателния Спасител. При почти всеки случай Исус се обръщаше към демона като към разумно същество, заповядвайки му да излезе от жертвата и да престане да я измъчва. Когато поклонниците в Капернаум видяха огромната Му мощ “всички се смаяха и разговаряха се помежду си, думайки: Какво е това слово, дето Той с власт и сила заповядва на нечистите духове и те излизат?” (Лука 4:36).

Обхванатите от зли духове са представени обикновено като хора в състояние на големи страдания; но имаше и изключения от това правило. За да придобият свръхестествена власт, някои охотно приемаха сатанинското влияние. Те, разбира се, нямаха никакъв конфликт с демоните. Към тази група принадлежаха хора, умеещи да предсказват - магьосникът Симон, магьосникът Елимас и слугинята от Филипи, която вървеше подир Павел и Сила.

Никой не се намира в по-голяма опасност от влиянието на злите духове от онези, които, като пренебрегват прякото и достатъчно доказателство на Свещеното писание, отричат съществуването и дейността на дявола и неговите ангели. Докато не познаваме хитростите им, те имат едно почти непреодолимо предимство: много хора се поддават на внушенията им, предполагайки, че следват собствената си мъдрост. Ето защо, колкото повече наближава краят на човешката история, когато Сатана ще работи с голяма сила, за да измамва и погубва, той все повече ще разпространява вярването, че изобщо не съществува. Стратегията му е да прикрива себе си и начина си на действие.

Големият измамник не се бои от нищо толкова, колкото от възможността да разберем измамите му. За да прикрие по-сполучливо истинския си характер и намерение, се представя за подигравчия или гледащ на всички и всичко с презрение. Много е доволен, когато е изобразяван като комично или отвратително същество, като някакъв изрод - полуживотно, получовек. Още по-доволен е, когато чува името си, изговаряно с насмешка от хора, смятащи се за интелигентни и начетени.

Точно защото се маскира така съвършено и умело, често се задава въпросът: “Наистина ли съществува?” Доказателство за неговия успех е, че теории, разобличавани от най-ясните свидетелства на Свещеното писание като лъжи, са така всеобщо възприемани в религиозния свят. Божието слово дава толкова много примери за злокобното действие на Сатана, тъй като може да завладее най-лесно умовете на несъзнаващите влиянието му. То ни разкрива тайните сатанински сили, та да можем да се защитим от нападенията им.

Мощта на Сатана и на пълчищата му с право биха могли да ни обезпокоят, ако не намирахме прибежище и освобождение в превъзхождащата мощ на нашия Изкупител. Ние грижливо заключваме къщите с брави и резета, за да запазим имуществото и живота си от лоши хора, но рядко мислим за злите ангели, постоянно стремящи се да се приближат до нас и срещу чиито атаки не можем да се защитаваме със собствени сили. Позволим ли им, могат да объркат ума ни, да поболеят и измъчват телата ни, да унищожат имотите ни и да отнемат живота ни. Едничката им радост е да се наслаждават на окаяност и гибел. Ужасно е състоянието на съпротивляващите се на Божественото влияние и отдаващите се на изкушенията на Сатана, докато Бог ги остави на контрола на злите духове. Но следващите Христос са винаги в безопасност под Неговата бдяща защита. Ангели, превъзхождащи по сила Сатана, биват изпращани от Небето, за да ги закрилят. Нечестивият не може да пробие поставената от Бога стража около Неговия народ.

32
Примките на Сатана

Голямата борба между Христос и Сатана, продължаваща вече почти шест хиляди години, скоро ще приключи. Затова и нечестивият удвоява усилията си да осуети Христовото дело в полза на човека и да оплете душите в своите примки. Да държи хората в тъмнина и без покаяние, докато посредническата служба на Спасителя като жертва за грях приключи - това е целта, която се стреми да постигне.

Когато не се полагат специални усилия, за да се противостои на неговата сила, когато равнодушието залива църквата и света, тогава е спокоен; няма опасност да загуби пленените и водените от него според волята му. Но когато вниманието бъде насочено към вечните неща и хората започнат да питат: “...що трябва да сторя, за да се спася?” (Деяния 16:30), опитва се да противопостави своята сила на Христовата и да попречи на влиянието на Светия Дух.

Свещеното писание заявява, че когато веднъж Божиите ангели отишли да се представят пред Бога, с тях отишъл и Сатана (Йов 1:6), но не да се поклони на вечния Цар, а да наклевети злобно праведните. Със същата цел винаги присъства там, където се събират хора за поклонение към Бога. Макар и скрит от очите, действа старателно, за да превземе умовете на молещите се. Като опитен генерал съставя предварително плановете си. Види ли Божият вестител да изследва Писанието, за да представи на хората определен предмет, отбелязва си го и прилага цялото си умение и хитрост така да овладее обстоятелствата, че вестта да не стигне до онези, които иска да заблуди именно по този въпрос. Най-много нуждаещият се от предупреждението точно тогава ще бъде въвлечен в някакъв бизнес, сделка, или пък нещо друго ще му попречи да чуе думите, които биха могли да се окажат за него “ухания от живот за живот”.

Сатана вижда също Господните служители обременени поради духовната тъмнина, обхванала народа. Чува сериозните им молитви за Божествена благодат и сила, с които се опитват да строшат веригите на безразличието. И с подновено усърдие продължава да сипе хитрости. Като изкушава хората да се отдават на лакомия или на друг вид себезадоволяване, така притъпява чувствителността им, че те пропускат да чуят точно важните за тях неща.

Добре знае, че ако подведените от неговите атаки пренебрегнат молитвата и изучаването на Писанията, ще бъдат победени. Затова изобретява всевъзможни средства, за да завладее умовете. Винаги е имало една група хора, изповядващи, че живеят благочестиво. Издигат за своя религия търсенето на грешки в характера или заблуди във вярата на онези, с които са съгласни, вместо да напредват в познаването на истината. Те са главните помощници на Сатана - неговата дясна ръка. Намират се доста клеветници на братята си, които са най-активни винаги,

когато Бог действа и когато Неговите служители Му отдават истинска почит. Те ще придават фалшиво значение на думите и постъпките на верните и послушните. Ще представят за измамени или измамници най-сериозните, най-ревностните и самопожертвователни служители на Христос. Главната им задача е да обясняват погрешно подбудите за всяко стойностно и благородно дело, да разпространяват непочтени намеци и да възбуждат подозрение в умовете на неопитните. Всячески се стремят чистото и праведното да бъде показано порочно и измамно.

Но никой да не се лъже. Лесно може да се види чии чада са тези злодумци, чий пример следват и за чие дело работят. “От плодовете им ще ги познаете” (Матей 7:16). Поведението им прилича на поведението на Сатана, отровния клеветник, “клеветникът на нашите братя” (Откр. 12:10).

Големият измамник има много служители, готови да представят всякакви заблуди, за да впримчат душите - ереси, приспособени към различните вкусове и особености на жертвите. Негов е планът да довежда в църквата неискрени, необновени хора, които ще подстрекават съмнението и неверието и ще пречат на желаещите да видят напредъка на Божието дело и да участват в него. Много без искрена вяра в Бога и в Неговото Слово се съгласяват с някои принципи на истината и минават за християни. Така своите заблуди могат да прокарат като библейски учения.

Твърдението, че не била важна вярата, е една от най-успешните измами на Сатана. Той знае, че приетата с любов истина освещава душата, затова постоянно се стреми да я замества с измислени теории, басни и други “евангелия”. Още от самото начало Божиите служители се бореха с фалшиви учители, проявяващи се не само като порочни хора, но и като разпространители на заблуди, фатални за душите. Илия, Еремия, Павел, твърдо и смело се противопоставяха на онези, които отклоняваха народа от Словото Божие. Свободомислието, определящо като маловажна правилната религиозна вяра, се отричаше от тези свети защитници на истината.

Празните, пресилени тълкувания на Божието слово и многото, ширещи се в християнския свят днес противоречащи си възгледи за религиозната вяра, са дело на големия ни противник с цел да обърква умовете, та да не различават истината. А несъгласието и разединенията в църквите на днешното християнство се дължат до голяма степен на преобладаващия обичай да се изопачава Свещеното писание с цел да се поддържа някаква любима теория. Вместо да изучават Божието слово внимателно, със смирено сърце, за да познаят Неговата воля, много хора само търсят да открият там нещо странно и оригинално.

За да подкрепят лъжливите учения и нехристиянски обичаи, някои взимат текстове от Писанията, отделени от контекста, понякога дори, за да докажат твърдението си, цитират половината от даден стих. А всъщност останалата част, нецитираната, показва, че значението е точно противоположното. С хитростта на змията се обосновават чрез несвързани помежду си изрази, подредени така, че да подхождат на плътските им желания. Други, с богата фантазия, тълкуват образите и символите от Свещеното писание, без да се съобразяват с истината, че то самото тълкува себе си, а после представят приумиците си като учения на Библията.

Винаги когато Свещеното писание започва да се изучава без дух на молитва, смирение и готовност да се възприеме, както най-простите и ясните, така и най-трудните пасажи ще бъдат преиначавани. Водачите на папството избират такива части от Писанието, които служат най-добре на целите им, тълкуват ги според интересите си и след това ги представят на хората, като им отнемат правото сами да го изучават и да разбират светите му истини. Библията трябва да бъде дадена на народа така, както буквално гласи. По-добре ученията на Свещеното писание да нямат никакво библейско напътствие, отколкото да се фалшифицират така грубо.

1   ...   31   32   33   34   35   36   37   38   ...   43


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница