The great controversy

Библията бе предназначена да бъде водач на всички, желаещи да се запознаят с волята на своя Творец. Бог даде на човека сигурното пророческо слово; ангели и дори сам Христос дойдоха, за да открият на Даниил и на Йоан неща, които трябваше да се случат. Важните въпроси на собственото ни спасение, не бяха забулени в тайна. Не бяха разкрити така, че да объркат и подведат честно търсещия истината. Чрез пророк Авакум Господ каза: “Напиши видението и изложи го ясно..., за да може да се чете бърже” (Авакум 2:2). Божието слово се разбира от всички, изучаващи го с молещи се сърца. Истината ще огрее всеки искрен човек. “Виделина се сее за праведния...” (Пс. 97:11). И никоя църква не може да напредва в святост, ако членовете й не търсят истината сериозно, като скрито съкровище.

Докато призивът “Свобода!” заслепява хората за плановете на техния враг, той не престава да работи, за да постигне целта си. Когато успее да замести Библията с човешки спекулации, Божият закон бива отстранен и църквите попадат под робството на греха, макар да претендират, че са свободни.

За много хора научните изследвания са се превърнали в проклятие. Чрез откритията в знанието и изкуството Бог е дал да се излее над света цял поток от светлина. Не ръководени в научните си изследвания, даже и най-талантливите умове се объркват в опитите си да разберат отношението между познание и Откровение.

Човешкото познание е непълно и в материалните, и в духовните неща. Затова много хора не са в състояние да съгласуват научните си възгледи с изявленията на Библията. Приемат голи теории и предположения за научни факти и мислят, че Божието слово трябва да бъде изпитвано според “скверните празнословия и противоречия на кривонареченото знание” (1 Тимотей 6:20). Творецът и Неговите дела надхвърлят ума им и понеже не могат да ги обяснят чрез природните закони, отричат верността на библейската история. Съмняващите се в истинността на Стария и Новия завет твърде често отиват и още крачка напред - усъмняват се в съществуването на Бога и приписват на природата безкрайна мощ. След като са се откъснали от своята котва, те са оставени да се лутат и блъскат в скалите на неверието.

Така някои се заблуждават, отклоняват се от вярата и биват съблазнени от дявола. Много хора са се опитвали да бъдат по-мъдри от своя Създател; човешката философия се е мъчела да изследва и обясни тайни, които никога не ще бъдат разкрити, даже и през вечността. Ако хората само пожелаеха да изследват и да разберат онова, което Бог е открил за Себе Си и за Своите планове, щяха да получат такъв поглед върху славата, величието и мощта на Йехова, че биха осъзнали собствената си нищожност и биха се задоволили само с откритото на тях и на децата им.

Най-голямото постижение на сатанинските измами е да държи умовете на хората постоянно устремени към изследване и разгадаване на неща, които Бог не е разкрил и не желае да бъдат разбрани. Така Луцифер загуби мястото си в Небето. Почувства се недоволен, че не са му поверени всички тайни на Божиите планове, а съвсем пренебрегна разкритото в областта на собственото дело във високия му пост. Същото недоволство възбуждаше у подчинените си ангели и стана причина за тяхното падение. Сега се стреми и в умовете на хората да всее същия дух и да ги накара да пренебрегнат преките Божии заповеди.

Онези, които не са съгласни да приемат ясните, категорични истини на Библията, постоянно търсят приятни басни, успокояващи съвестта им. Колкото по-бедни откъм духовност, по-малко самоотвержени и неизискващи смирение са представяните доктрини, толкова по-благосклонно се приемат. Такива хора удовлетворяват плътските си желания за сметка на интелектуалните си сили. Смятат се за твърде мъдри, за да изследват Писанието с разкаяно сърце и със сериозна молитва за Божествено ръководство и затова нямат никаква защита срещу заблудата. Сатана е готов с измами веднага да задоволи желанието на сърцето и да измести истината. Така папството завладя умовете на хората, а протестантите, отхвърляйки истината, понеже тя включва един кръст, следват по неговия път. Всички, които пренебрегват Божието слово и се насочват към удобства и политика, за да не се различават от света, ще бъдат оставени да приемат за религиозни истини достойни за осъждане ереси. Съзнателно отхвърлящите истината ще се съгласяват с всяка възможна форма на заблуда. Ужасяващите се от някоя измама, ще възприемат с готовност друга. Апостол Павел, говорейки за една група хора, които “не приеха да обичат истината, за да се спасят”, заявява: “И затова Бог праща заблуда да действа между тях, за да повярват лъжа, та да бъдат осъдени всички, които не са повярвали истината, а са имали благоволение към неправдата” (2 Сол. 2:10-12). Като имаме това предупреждение, трябва да бъдем много предпазливи, когато приемаме доктрини.

Към най-успешните методи на великия измамник спадат лъжливите учения и чудеса на спиритизма. Маскиран като светъл ангел той хвърля мрежите си там, където най-малко го подозират. Ако хората изследваха Божията книга със сериозната молитва нямаше да останат в тъмнина, та да приемат фалшиви учения. Но отхвърляйки истината, стават жертва на измамата.

Друга опасна заблуда е учението, отричащо Божеството Христос и Неговото съществуване преди да дойде на Земята. Теорията се приема благосклонно от много хора, изповядващи вяра в Библията, но пряко противоречи на най-ясните изявления на нашия Спасител за връзката и родството Му с Бог Отец, за Неговия Божествен характер и предвечно съществуване. Тя не може да се поддържа, без да се изкривяват най-произволно Писанията. Така познанията на човека за делото на изкуплението не само се омаловажават, но се подкопава и вярата в Библията като Божие откровение. Макар това да я прави твърде опасна, в същото време много по-трудно е да й се противостои. Ако някои отхвърлят свидетелството на вдъхновените от Бога Писания за Божествеността на Христос, безсмислено е да се спори с тях, защото никакъв колкото и основателен да е аргумент, не би могъл да ги убеди. “Но естественият човек не побира това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже то се изпитва духовно” (1 Кор. 2:14). Никой, поддържащ тази заблуда, не може да разбере истински характера или мисията на Христос или пък великия Божи план за изкуплението на човека.

Друга много хитра и вредна заблуда е бързо разпространяващата се вяра, че Сатана не съществува като личност; името се употребявало в Писанията просто, за да се представят лошите човешки мисли и желания.

Широко разпространеното из популярните амвони учение, че второто Христово пришествие се състояло в идването Му при всяка личност в момента на смъртта, е също изобретение, отклоняващо умовете на хората от Неговото лично идване на небесните облаци. Така в продължение на години Сатана е казвал: “Ето, Той е във вътрешните стаи” (виж Матей 24:23-26); и много души са били изгубени, понеже са възприели измамата.

Също и светската мъдрост учи, че молитвата не била важно нещо. Учени мъже твърдят, че тя не можела да получи действителен отговор; това би нарушило природните закони, би било чудо, а пък чудеса не съществували. Вселената, казват, се управлява от твърдо установени закони и сам Господ не върши нищо против тях. Така представят Бога, обвързан от собствените Си закони - като че ли действието на Божествените закони изключва действието на Божествената свобода. Подобно учение противоречи на библейското свидетелство. Нямаше ли чудеса, извършени от Христос и Неговите апостоли? Същият състрадателен Спасител живее и днес и е точно толкова готов да послуша изречената с вяра молитва, както тогава, когато видимо ходеше сред хората. Естественото действа заедно със свръхестественото. Част от Божия план е в отговор на молитвата с вяра да ни дари онова, което не би ни подарил, без да сме Го помолили.

Неизброими са погрешните учения и чудатите идеи на различни християнски църкви. Невъзможно е да се преценят лошите последствия от премахването само на един от граничните камъни, положени от Божието слово. Много малко от осмелилите се да направят това спират до отхвърлянето само на една-единствена истина. Повечето продължават да изоставят принцип след принцип на истината, докато всъщност станат невярващи.

Заблудите на общоприетото богословие са тласнали много хора към скептицизъм. А иначе биха останали вярващи в Свещеното писание. Те не могат да приемат учения, насилващи чувството им за справедливост, милост и доброта; и тъй като биват представени като учения на Библията, отказват да я приемат като Божие слово.

Точно тази цел Сатана се стреми да постигне. Нищо не желае така много, както да унищожи доверието в Бога и в Неговото Слово. Оглавява огромната армия от съмняващи се и действа с всички сили да привлича още души в редовете си. Станало е модерно човек да се съмнява. Има голяма група хора, които се отнасят с такова недоверие към Божието слово, с каквото се отнасят и към Неговия автор - защото то не одобрява, а осъжда греха. Нежелаещите да се вслушат в неговите изисквания се стремят да разрушат авторитета му. Четат Библията или слушат ученията й от амвона, колкото да намерят някаква грешка. Някои стават невярващи, за да се оправдаят или извинят за пренебрегнатия дълг. Други пък от гордост и леност стават скептични. Твърде много обичащи удобството, за да извършат нещо достойно за уважение, изискващо усилие или себеотрицание, се стремят, посочвайки слабости на Библията, да си осигурят име на хора с висок ум. В нея има много неща, които ограниченият, непросветеният от Божествена мъдрост ум е безсилен да схване - затова си намира повод за критика. Има и такива хора, които изглежда смятат, че е добродетел да вземат страната на неверието и съмнението. Но под външната искреност ще се открие всъщност, че действат от самонадеяност и гордост. А и доста хора изпитват удоволствие да намират в Писанията неща, които объркват умовете на другите. Отначало някои критикуват и спорят, застанали на страната на неправдата просто от любов към споровете. Не разбират, че така сами се вплитат в примката на ловеца. Но веднъж изразили открито неверие, смятат, че трябва да продължават да поддържат позицията си. Така се присъединяват към безбожните и си затварят вратите на рая.

Бог е дал в Словото Си достатъчно доказателства за неговия Божествен характер. Великите истини за нашето изкупление са ясно изложени. С помощта на Светия Дух, обещан на всички молещи се искрено, човек може да ги разбере. Бог е дал на хората здрава основа, върху която да градят вярата си.

Но ограничените им умове не могат да обхванат напълно плановете и целите на Безкрайния. Никога не можем да открием Бога чрез изследване. Не трябва да се опитваме да вдигаме с дръзка ръка завесата, зад която Той прикрива Своето величие. Апостолът възкликва: “О, колко дълбоко е богатството на премъдростта и знанието на Бога! Колко са непостижими Неговите съдби и неизследими пътищата Му!” (Римл. 11:33). Но можем още сега дотолкова да схванем отношението Му към нас и подбудите Му на действие, че да различим една безкрайна любов и милост, свързани с безпределна мощ. Нашият Небесен баща подрежда всичко с мъдрост и със справедливост и ние не бива да бъдем недоволни и недоверчиви, а да се поклоним в почтително покорство. Той ще ни разкрие точно толкова от намеренията Си, колкото е нужно да знаем за наше добро, а за останалото трябва да се доверяваме на всемогъщата Ръка и на пълното с любов Сърце.

Като дава изобилни доказателства за вярата, Бог никога не премахва всичко, което би послужило за извинение на неверието. Търсещите кукички, за да закачат съмненията си, ще ги намерят. А отказващите да послушат Божието слово, докато не бъде отстранено всяко възражение - повод за съмнение, никога няма да стигнат до светлината.

Неверието към Бога е естествена издънка на необновеното, враждуващо с Него сърце. Но вярата се вдъхновява от Светия Дух и ще процъфтява само тогава, когато бъде подхранвана. Никой не може да укрепне в нея без решителни усилия. Неверието се задълбочава, когато бъде насърчавано. И ако хората вместо да се занимават с дадените от Бога доказателства за поддържане на вярата им, си позволяват да оспорват, да се съмняват и да критикуват, ще откриват, че съмненията им стават все по-основателни.

А съмняващите се в Божиите обещания и невярващи в свидетелството на Неговата благодат, Го обезславят. Влиянието им вместо да привлича други към Христос по-скоро ги отблъсква. Те са безплодни дървета, които простират сухи клони и хвърлят сянка надлъж и шир, лишават другите растения от слънчева светлина и те увяхват и умират под студената им сянка. Животът на тези хора ще бъде като постоянно свидетелство срещу самите тях. Посетите семена на съмнение и скептицизъм ще дадат сигурна жетва.

Има само един път искрено желаещите да се освободят от подозренията. Вместо да се съмняват и да възразяват срещу това, което не разбират, нека обърнат внимание на вече огрялата ги светлина и ще получат по-голяма. Нека изпълняват всеки ясно разбран дълг и тогава ще бъдат в състояние да разбират и изпълняват и задълженията, за които сега се съмняват.

Сатана е способен да представи нещо фалшиво така да заприлича на истината, че да измами желаещите да бъдат измамени, да избягнат изискващите се себеотрицание и жертва. Но не може да задържи във властта си и една-единствена душа, искрено жадуваща да познае истината на каквато и да било цена. Христос е Истината и “истинната виделина, която осветлява всекиго человека, що иде на света” (Йоан 1:9 - ЦП). Духът на истината е изпратен, за да води хората във всяка правда. А с авторитета на Божия Син е заявено “искайте и ще ви се даде”. “Ако иска някой да върши Неговата воля, ще познае дали учението е от Бога...” (Матей 7:7; Йоан 7:17).

Христовите последователи трудно разбират заговорите и интригите на Сатана и неговите пълчища срещу тях. Но Този, Който живее в Небето, ще осуети всичките им кроежи и ще ги обърне в полза на дълбоките Си намерения. Господ позволява чедата Му да попаднат в огнената проба на изкушението, не защото Му е приятно да страдат и да се измъчват, а защото процесът е жизнено важен за тяхната крайна победа. Ако иска да остане верен на принципите на Своята слава, Бог не може да ги предпази от изкушението, защото целта на изпитанието е да ги подготви да устояват на всички съблазни на дявола.

Нито зли хора, нито зли ангели могат да попречат на Божието дело или пък да лишат Божия народ от Неговото присъствие, ако той изповяда греховете си със смирено, съкрушено сърце, ако ги изостави и с вяра се уповае на обещанията Му. Всяко изкушение, всяко противно влияние, независимо дали е явно или тайно, може да бъде отблъснато успешно “не чрез сила, нито чрез мощ, но чрез Духа Ми, казва Господ на силите” (Захария 4:6).

“Защото очите на Господа са върху праведните и ушите Му - към тяхната молитва... И кой ще ви стори зло, ако сте ревностни за доброто?” (1 Петрово 3:12-13). Когато Валаам, съблазнен от обещанието за богата награда, упражни магьосничеството си против Израил и чрез жертвоприношения на Господа искаше да прокълне Неговия народ, Божият Дух попречи да бъде изговорено така желаното зло. Той бе принуден да възкликне: “Как да прокълна, когото Бог не проклина? Или как да хвърля презрение, върху когото Господ не хвърля?... Дано умра както умират праведните и сетнините ми да бъдат както техните!” Когато повторно бе принесена жертва, безбожният пророк заяви: “Ето, аз получих заповед да благославям и Той като благослови, аз не мога да го отменя. Не гледа беззаконие в Якова, нито вижда извратеност в Израиля, Господ Бог негов с него е... Наистина няма чародейство против Якова и няма врачуване против Израиля, на времето си ще се говори за Якова и за Израиля: що е извършил Бог!” И все пак за трети път бяха издигнати олтари и Валаам отново се опита да изговори проклятие. Но с негодуващите устни на пророка, които съвсем нямаше да произнесат това, Божият Дух обяви благополучието на Своите избрани и укори глупостта и злобата на враговете им: “Благословен, който те благославя и проклет, който те проклина!” (Числа 23:8, 10, 20-21, 23; 24:9).

По това време израилевият народ бе верен на Бога. Докато бе послушен на Неговия закон никаква земна или пъклена сила не би могла да му навреди. Валаам не можа да произнесе проклятието, но все пак накрая успя да хвърли позор върху израилтяните, отвеждайки ги в грях. Когато престъпиха Божиите заповеди, те се отделиха от Бога и бяха оставени да почувстват властта на погубителя.

Сатана добре съзнава, че и най-крехката, пребъдваща в Христос душа, е по-силна от множествата на мрака и че, ако явно се обяви срещу нея, ще бъде посрещнат и отблъснат. Затова се стреми да отвлече войните на кръста, от силната им крепост, като в същото време стои в засада със своите сили, готов да унищожи всички, дръзнали да излязат и стъпят на неговата територия. Ние можем да бъдем сигурни само, когато смирено се уповаваме на Бога и сме послушни на всичките Му заповеди.

Никой човек не може да бъде сигурен нито един ден, нито един час без молитва. Особено трябва да молим Господа за мъдрост да разбираме Неговото слово. Там са разкрити примките на изкусителя и начините, чрез които може да бъде отблъснат успешно. Сатана е специалист по цитиране на текстове от писанията, като им дава свое тълкувание. Така се надява да ни доведе до падение. Трябва да изследваме Библията със смирено сърце, като внимаваме никога да не изгубим зависимостта Си от Бога. Докато сме постоянно нащрек срещу примките на Сатана, трябва да се молим непрекъснато с вяра: “Не ни въвеждай в изкушение!”


33
Тайната на безсмъртието

Още в най-ранния период на човешката история Сатана започна да полага усилия да измами нашия род. Този, който бе предизвикал бунта в небето, пожела да накара жителите на Земята да се присъединят в борбата му срещу Божието управление. Адам и Ева бяха съвършено щастливи, докато бяха послушни на Божия закон. Този факт бе постоянно свидетелство срещу твърдението, поддържано от Сатана на небето, че Божият закон потискал Неговите творения и се противопоставял на доброто им. Освен това завистта на Сатана пламна, когато гледаше красивия дом, приготвен за безгрешната двойка. Той реши да доведе Адам и Ева до падение и след като ги отдели от Бога и ги постави под собствената си власт, да заграби Земята и да основе свое царство против волята на Всевишния.

Ако бе открил истинския си характер, щеше да бъде отхвърлен веднага, защото Адам и Ева бяха предупредени за този опасен враг. Но той работеше скришом, прикривайки намерението си, за да може да постигне по-сигурно целта си. Използва за медиум змията - тогава създание с омайващо красива външност, и сам се обърна към Ева: “Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината?” (Бит. 3:1). Ако тя се бе въздържала от спор с изкусителя, нямаше да се изложи на опасност. Но дръзнала да преговаря с него, стана плячка на хитрите му клопки. По същия начин и сега биват побеждавани много хора. Те се съмняват в Божиите изисквания и спорят по тях; и вместо да бъдат послушни на Божествените заповеди, приемат човешки теории, които само прикриват примамките на Сатана.

“Жената рече на змията: От плода на градинските дървета можем да ядем, но от плода на дървото, което е всред градината, Бог каза: Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете. А змията рече на жената: Никак няма да

умрете, но знае Бог, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете като Бога да познавате доброто и злото” (Бит. 3:2-5). Лукавият беше заявил, че те щели да станат като Бога, придобивайки по-голяма мъдрост и по-висше състояние на съществувание. Ева се поддаде на изкушението, а чрез нея и Адам бе подведен да съгреши. Повярваха на думите на змията, че Бог не мисли онова, което казва; изразиха недоверие към Твореца. Въобразиха си, че Той ограничава свободата им и, престъпвайки закона Му, биха получили по-голяма мъдрост и по-високо положение.

Но след като съгреши Адам, какво значение откри, че имат думите: “...в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш?” (Бит. 2:17) Дали означаваха, както Сатана го бе подвел да вярва, че ще бъде въведен в едно по-възвишено състояние на съществуване? Тогава чрез престъпването на закона наистина би могло да се постигне някакво голямо добро и Сатана щеше да се окаже благодетел на човешкия род. Но не това бе смисълът на Божествената присъда, който Адам разбра. Бог заяви, че като наказание за греха си човекът ще се върне в пръстта, от която е направен: “...понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш” (Бит. 3:19). Думите на Сатана: “Ще ви се отворят очите” се оказаха верни само в този смисъл: след като Адам и Ева не послушаха Бога, очите им се отвориха, за да видят своята глупост; те наистина познаха злото и вкусиха от горчивия плод на престъплението.

Сред Едемската градина растеше дървото на живота, чиито плодове имаха силата да продължават живота. Ако Адам бе останал послушен на Бога, щеше да се радва без прекъсване на свободен достъп до същото това дърво и щеше да живее вечно. Но след като съгреши, беше му забранено да яде повече от плодовете на дървото и стана подвластен на смъртта. Божествената присъда: “...понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш” посочва цялостно угасване на живота.

Безсмъртието, обещано на човека при условие на послушание, бе проиграно чрез престъпването на Божията заповед. Адам не можеше да предаде на потомството си онова, което сам не притежава; и за падналото човечество не би имало никаква надежда, ако Бог чрез жертвата на Своя Син не бе предложил отново безсмъртие за човека. Макар че “смъртта мина във всички човеци, понеже всички съгрешиха”, Христос “унищожи смъртта и осия живот и безсмъртие чрез благовестието” (Римл. 5:12; 2 Тимотей 1:10). Така че безсмъртието може да се получи само чрез Христос. Исус каза: “Който вярва в Сина, има вечен живот, а който не слуша Сина, няма да види живот” (Йоан 3:36). Всеки човек може да притежава това неоценимо благословение, ако се съобрази с условията. Всички, “които с постоянство в добри дела търсят слава, почест и безсмъртие”, ще получат “вечен живот” (Римл. 2:7).

Единствено големият измамник бе обещал на Адам живот въпреки непослушанието. Думите на змията пред Ева в Едем - “никак няма да умрете”, бяха първата, проповядвана някога проповед върху безсмъртието на душата. И все пак те, чийто автор е единствено Сатана, се разнасят от християнските амвони като ехо и се приемат от по-голямата част от човечеството така благосклонно, както бяха приети и от нашите първи родители. Божествената присъда “душата, която греши, тя ще умре” (Езекиил 18:20) днес се тълкува така: съгрешилата душа няма да умре, а ще живее вечно. Можем само да се учудваме на странната заслепеност, която прави хората така лековерни към думите на Сатана и така съмняващи се в думите на Бога.

Ако след падането в грях на човека му бе позволено да има свободен достъп до дървото на живота, той щеше да живее вечно, а грехът щеше да бъде обезсмъртен. Но “херувимите и пламенният меч” пазеха “пътя към дървото на живота” (Бит. 3:24) и на никого от Адамовото семейство не бе позволено да премине бариерата и да яде от животодаващите плодове. Затова няма нито един безсмъртен грешник.

Но след грехопадението Сатана заповяда на ангелите си да положат особени усилия да всадят вярата в естественото безсмъртие на човека. След като подведат хората да възприемат заблудата, те трябваше да ги доведат до заключението, че грешникът ще живее във вечни мъки. Сега князът на тъмнината представя чрез своите оръдия Бога като отмъстителен тиранин, Който хвърля в пъкъла всички омразни Нему, за да преживяват вечно Неговия гняв; а докато страдат и се гърчат във вечните пламъци, Творецът им ги наблюдава със задоволство.

Така най-свирепият враг приписва на Създателя и Благодетеля на човечеството собствените си качества. Жестокостта е сатанинска черта. Бог е любов и всичко, сътворено от Него, бе чисто, свято и прекрасно, докато чрез първия голям бунтовник не се вмъкна грехът. Самият Сатана е врагът, който изкушава човека да съгрешава, а след това, ако може, го унищожава. Когато осигури жертвата си, ликува над постигнатата гибел. Да му бъдеше разрешено, би помел целия човешки род, т.е. би го уловил в мрежата си. Ако Божествената сила не бе му се противопоставила, нито един син или дъщеря на Адам не биха му избягнали.

Сатана и днес се стреми да побеждава хората така, както победи нашите първи родители, като разклаща доверието в Твореца, като ги подвежда да се усъмняват в мъдростта на Неговото управление и в справедливостта на законите Му. Той и пратениците му представят Бога като по-лош дори от самите тях, за да оправдаят собственото си злосторство и бунт. Големият лъжец се стреми да припише на нашия небесен Баща собствения си ужасно жесток характер. Целта му е да създаде впечатлението, че с изпъждането от небето, само защото не се бил подчинил на един толкова несправедлив владетел, му е причинена голяма неправда. Представя на света свободата, на която хората биха се радвали при неговото управление в контраст на робството, наложено им от строгите заповеди на Йехова. Така успява да отклони души от верността им към Бога.