The great controversy



страница38/43
Дата22.07.2016
Размер7.74 Mb.
1   ...   35   36   37   38   39   40   41   42   43
ИМЕТО МУ”
“... не може никой да купува или да продава, освен оня, който носи за белег името на звяра или Числото на неговото име”.

Откр. 13:17

“Посоченото чрез буквите число на неговото име”.

Нов завет на ХХ в.”
“Ст. 18. Шестотин шестдесет и шест. Цифрените значения на буквите на неговото име ще дадат това число”

Библия на Дуай” (католическа). Забележка върху Откр. 13:18


“Този общоприет метод на четене е познат като гематриЯта на равините, която определя обикновеното цифрово значение на всяка буква от едно име и дава общата сума от числата като еквивалент на името.”

Изследвания върху думите в Новия завет” - Мартин Д.Винсент, д-р по богословие


“Папата притежава такова голямо достойнство и е толкова възвишен, че не е само човек, но е и като Бог и е заместник на Бога.”

“Папата притежава такова възвишено и върховно достойнство, че правилно казано, той не е бил въведен в какъвто и да било ранг на авторитет, но по-скоро е бил поставен на самия връх на всички рангове на достойнства...”

“Той е също като Божествен монарх и върховен император, и цар на царе.”
Следователно папата е коронован с трикратна корона като цар на небето, на земЯта и на по-нисшите области.”

Ферари. Духовен речник (католически). ст. “Папата”.
“Кои са буквите, които се предполага, че се намират на папската корона и какво означават те, ако изобщо означават нещо?”

Буквите, написани на папската митра, са следните: vicarius filii dei, което на латински означава “заместник на БожиЯ Син”. Католиците твърдят, че църквата, която е видимо общество, трябва да има видима глава. Христос, преди възнесението си на небето, помаза Св.Петър да действа като Негов представител... Следователно на епископа на Рим като глава на църквата му бе дадена титлата “Заместник на Христос”.



Нашият неделен посетител (Католик Уйкли), Хънтингтън, 18 април, 1915
Претенциите му”
“Разумът и чувството изискват приемането на една от следните две алтернативи: или протестантство и свято пазене на съботата, или католицизъм и свято пазене на неделята. Компромисът е невъзможен.”

Католическо огледало”, 23 декември, 1893 г.

Числото му”

“Тук е нужно мъдрост; който е разумен, нека сметне Числото на звяра, защото е Число на Човек; а Числото му е шестотин шестдесет и шест.



Откр. 13:18

латински

v……… 5 f ……… 0 d ….. 500

I ……… 1 I ….…… 1 e ……… 0

c ….. 100 l …..… 50 I ….…… 1

a …..… 0 I ….…… 1

r …..… 0 I ….…… 1

i ….…… 1

u …..… 5

s ……… 0

112 + 53 + 501 = 666


Гръцки - Латеинос Еврейски- Ромилит

(на гръцки Латеинос означава (на еврейски Ромилит означава

латински човек или църква) “Римско царство” )
“Сега ние отправяме предизвикателство към света - да намери друго име на тези три езика: гръцки, еврейски и латински (виж Йоан 19:20), което да означава същото число”.

Джоузеф Ф. Берг, Голямото отстъпление"
Три ангели от небето

отправят тържествено предупреждение към всички народи
“И видях друг ангел, челетеше посред небето, който имаше ВЕЧНОТО БЛАГОВЕСТИЕ, за да прогласява по земята и НА ВСЕКИ НАРОД и ПЛЕМЕ, ЕЗИК и ЛЮДЕ.

И каза със силен глас: Бойте се от Бога и въздайте НЕМУ слава, защото НАСТАНА часът, когато Той ще съди; И ПОКЛОНЕТЕ СЕ НА ТОЗИ, КОЙТО Е НАПРАВИЛ НЕБЕТО И ЗЕМЯТА, МОРЕТО и водните извори.

И един друг ангел, втори, следваше изподире и казваше: Падна, падна великият Вавилон, който напои всичките народи от виното на своето разпалено блудстване.

И друг, трети ангел вървеше подир ТЯХ и казваше със силен глас: АКО НЯКОЙ СЕ ПОКЛОНИ на звяра и на неговия образ и приеме БЕЛЕГ на челото си или на ръката си,

той ще и да пие от виното на Божия гняв, което е приготвено чистов чашата на гнева Му; и ще бъде мъчен с огън и жупел пред светите ангели и пред Агнето.

И димът от тяхното мъчение ще се издига до вечни векове; и ония, които се ПОКЛАНЯТ на ЗВЯРА и ОБРАЗА МУ, не ще имат отдих ни денем, ни нощем, нито кой да е, който приема БЕЛЕГА НА ИМЕТО МУ.”



Откр. 14:6-11

НЕГОВИЯТ БЕЛЕГ”

“СЪБЛЮДАВАНЕТО НА НЕДЕЛЯТА от протестантите е една ПОЧЕСТ, КОЯТО ТЕ ОТДАВАТ на АВТОРИТЕТА НА КАТОЛИЧЕСКАТА ЦЪРКВА” въп-реки веруюто си (Монсеньор Луи Сегюр. Откровен разговор върху протестантизма днес. с. 213).
“ВЪПРОС: Как ще докажеш, че църквата има власт да заповядва установяването на празници и святи дни?

ОТГОВОР: Чрез промяната на съботата в неделя, приемана от протестантите. С този факт те си противоречат напълно, като пазят стриктно неделята, а нарушават заповяданите от същата църква други празници.

ВЪПРОС: Как ще докажеш това?

ОТГОВОР: Понеже чрез пазенето на НЕДЕЛЯТА те ПРИЗНАВАТ ВЛАСТТА НА ЦЪРКВАТА да учредява празници и да заповядва пазенето им под заплахата, че се извършва грях, в случай на нарушение.” “Дуей катехизис”, с. 59


“Ако Библията е единственият водач за християнина, тогава адвентистът от седмия ден е ПРАВ като спазва съботата заедно с евреите... Не е ли СТРАННО, че онези, които правят Библията свой ЕДИНСТВЕН УЧИТЕЛ, са толкова непоследователни, като по този въпрос следват ТРАДИЦИЯТА на католическата църква?” “Кутия за въпроси”, изд. 915 г., с. 179
“Католическата църква преди повече от 1000 години, преди да съществува какъвто и да било протестант промени деня от събота в неделя по силата на своята Божествена мисия.” “Католическо огледало”, септември, 1893 г.
“Разбира се, католическата църква претендира, че промяната е нейно дело... И този акт е един БЕЛЕГ на нейния небесен авторитет в религиозните неща.”

Х.Ф.Томас, канцлер на кардинал Гибонс

НЕГОВИЯТ ОБРАЗ”


“Решиха, че съботата (неделята) е знак между Бога и човека и нейното почтително съблюдаване е един БЕЛЕГ на народа, чийто Бог е Йехова.”

Национална реформаторска конвенция, септември 1887 г.
“ЧРЕЗ ТОВА НИЕ СЕ СЪГЛАСЯВАМЕ..., че на такова съблюдаване на съботата (неделята) на областта Колумбия МОЖЕ ДА СЕ ГЛЕДА не само като на ОБРАЗЕЦ ЗА СЪБОТНО СЪБЛЮДАВАНЕ НА ЗАКОНИТЕ НА ЦЯЛА АМЕРИКА, но и като на образец за съботно съблюдаване на законите за ОСТАНАЛИЯ СВЯТ.”

Кристиън стейтсмън, септември, 1927 г.
Ние настояваме за предизвикателството: “Всички трябва да почиват, за да могат всички да почиват.” Ние поддържаме бойния вик: “НИКАКВИ СПЕЦИАЛНИ ПРИВИЛЕГИИ И НИКАКВА СУБСИДИЯ НА СЕДМИЯ ДЕН”. Ако съботните (неделни) закони се нуждаят от поправка за “необходимите дела” на ХХ век, НИЕ ЩЕ ГИ ПРОМЕНИМ И ПРИСПОСОБИМ”.

Кристиън стейтсмън, март, 1927 г.

интересите му. Милионите й причестяващи се от всяка страна на глобуса биват наставлявани да се държат така, сякаш са обвързани с папата в абсолютно верноподаничество. Независимо от националността или управлението в страната им авторитетът на църквата за тях трябва да стои над всичко друго. Дори да дадат някаква клетва за вярност към държавата, все пак по-високо от нея стои обетът към Рим, освобождаващ ги от всяка друга клетва или обещание, неблагоприятни за интересите му.

Историята свидетелства за хитрите и постоянни усилия на църквата да се намесва в работите на народите и установила се веднъж, осъществява целите си даже, ако трябва да загинат и князе, и народ. През 1204 г. папа Инокентий III изтръгнал от Петър II, крал на Арагон, следната необикновена клетва: “Аз, Петър, цар на арагонците, изповядвам и обещавам да бъда винаги верен и послушен на моя господар папа Инокентий, на неговите католически наследници и на римската църква и вярно да пазя царството си в послушание към него, като защитавам католическата вяра и преследвам еретическата поквара” (Джон Даулинг. История на романизма. Кн.5, гл.6, дял 55). Тази мисъл е в съгласие с твърденията относно властта на римския понтиф, “че той има законното право да сваля императори” и “че той може да освобождава поданиците от задължението им за вярност към неправедни владетели” (Мосхайн. Кн.3, ХI в., ч. 2, гл.2, отд. 9, заб.17). (Виж и приложението.)

И нека да се запомни, хвалбата на Рим е, че никога не се променя. Принципите на Григорий VIII и Инокентий III са все още принципи на римокатолическата църква и само ако би имала власт, би ги приложила на практика и сега с такава енергия, както ги прилагаше в миналите столетия. Протестантите малко съзнават какво вършат, когато в делото за възвеличаване на неделята предлагат да се приеме помощта на Рим. Докато са заети с постигането на намеренията си, Рим цели наново да установи своята власт, за да си възвърне загубеното господство. Нека веднъж бъде установен в Съединените щати принципът, че църквата може да използва или контролира държавната власт; че съблюдаването на религиозните нареждания може да бъде налагано чрез светските закони; накратко - че авторитетът на църква и държава трябва да господства над съвестта - и триумфът на Рим в страната е осигурен.

Божието слово е предупредило за надвисналата опасност; само да не се обърне внимание на това, протестантският свят веднага ще научи какви са всъщност целите на Рим, само че тогава ще бъде твърде късно да се освободи от примките му. Мощта на Рим нараства мълчаливо. Ученията му влияят в законодателните събрания, в църквите и в сърцата на хората. Той гради високи и масивни постройки, в чиито тайни кътчета ще се повторят неговите предишни преследвания. Крадешком и незабелязано укрепва силите си, за да върви напред към постигане на целите си, когато ще дойде времето да нанесе удара. Всичко, което желае е, да спечели удобна позиция; и това вече му се дава. Скоро ще видим и ще почувстваме какво представлява целта на Рим. Всеки, повярвал и послушал Божието слово, ще си навлече хули и преследване.
36
Предстоящата борба

Още от самото начало на големия спор, започнал в небето, целта на Сатана е да унищожи Божия закон. За да постигне това, той се разбунтува срещу Твореца и, въпреки че бе изхвърлен от небето, продължи борбата на земята. Да измами хората, за да престъпят Божия закон - това е целта му и я преследва неотлъчно. Дали ще бъде постигната чрез пълно премахване на закона или чрез отхвърляне на едно от неговите предписания, резултатът ще бъде еднакъв. Онзи, който наруши “едно нещо”, презира целия закон; влиянието и примерът му показват, че подкрепя престъплението и следователно е престъпник; “бива виновен във всичко” (виж Яков 2:10).

В стремежа си да предизвика презрение към Божия закон и да го омаловажи, Сатана е изкривявал доктрините на Библията и така различни заблуди са ставали част от вярата на хиляди, изповядващи, че вярват в писанията. Последният голям конфликт между истината и заблудата е само финалната битка от толкова дълго продължаващия спор върху Божия закон. Точно в тази борба навлизаме сега - битка между човешките закони и предписанията на Йехова, между религията на Библията и религията на басните и традицията.

В момента силите, които ще се обединят в борбата срещу истината и правдата, действат много активно. Божието свято слово, дадено в ръцете ни с цената на толкова страдания и кръв, се цени твърде малко. Днес Библията е достъпна за всички, но малко са онези, които наистина я приемат като водач в живота си. Неверието е придобило застрашителни размери и преобладава не само в светските отношения, но и в църквата. Много хора са стигнали дотам, че отричат учения, които всъщност са стълбовете на християнската вяра. Великите факти на сътворението, на грехопадението, на изкуплението и вечната валидност на Божия закон, както са представени от боговдъхновените писатели, са практически отхвърлени напълно или отчасти от една голяма група хора от така наречения християнски свят. Хиляди, горди със своята мъдрост и независимост, смятат за слабост да вярват в Библията безусловно. Дребнавите възражения срещу Писанието, както и прекаленото му духовно обяснение са за тях доказателства за превъзходство и интелигентност. Но с това обезсилват и пренебрегват най-важните му истини. Много проповедници проповядват в своите църкви и много професори и учители наставляват студентите си, че Божият закон е променен или недействителен. А онези, които вярват, че изискванията му са все още валидни и че трябва да бъдат буквално изпълнявани, са обект на присмех и презрение.

Като отхвърлят истината, хората отхвърлят всъщност нейния автор. Пре-небрегвайки Божия закон, в действителност отричат авторитета на Законодателя. Да се изгради идол от измамни учения и теории може да бъде точно толкова лесно,

както да се направи образ на идол от дърво или камък. Сатана представя погрешно Божиите качества и заблуждава хората в представата им за Божия характер. Много от тях на определения за Йехова трон са поставили някой философски идол, а живият Бог така, както е разкрит в Словото, в Христос и в делата на творението, е почитан от малцина. Хиляди хора обожествяват природата, а отричат Бога на природата. Идолопоклонството, макар и в по-различна форма, и днес в християнския свят е толкова реално, колкото и в дните на Илия и в древния Израил. Богът на много смятащи се за умни мъже, философи, поети, политици, богът на рафинираните финансови кръгове, на училища и университети, даже на някои богословски институти не е много по-добър от Ваал - богът слънце на финикийците.

Никоя от приетите от християнския свят заблуди не подрива така дръзко авторитета на Небето, не се противопоставя така пряко на заповедите на разума, няма по-гибелни последици, както съвременната утвърждаваща се доктрина, че Божият закон вече не е задължителен за човека. Всяка страна има своите закони, постановяващи респект и послушание; няма управление, което да съществува без тях. А как можем да си представим, че Творецът на небето и земята няма закон за управляване на съществата, които е създал? Представете си видни държавници да учат публично, че законите, управляващи страната им и защитаващи правата на гражданите не са задължителни, че само ограничават свободите на хората и затова не трябва да бъдат спазвани. Колко време, мислите, че биха останали такива люде на постовете си? Но нима незачитането на държавните и националните закони е по-тежко престъпление от пренебрегването на Божествените предписания, съставляващи основата на всяко управление?

Далеч по-логично и приемливо би било държавите да премахнат законите си и да позволят на хората да правят каквото си искат, отколкото Господарят на вселената да обяви Своя закон за недействителен и да остави света без мерило за осъждане на виновните и оправдаване на невинните. Познаваме ли последиците от премахването на Божия закон? Това бе вече експериментирано. Ужасни бяха сцените, разразили се във Франция, когато атеизмът стана главната контролираща сила. Тогава светът видя, че отхвърлянето на Божиите ограничения означава да се приеме властта на най-жестоките тирани. Отстрани ли се единицата мярка за справедливост, се отваря пътят на княза на злото да установи власт над земята.

Навсякъде, където се отхвърлят Божествените предписания, грехът престава да изглежда престъпен и правдата - желана. Отказалите да се подчинят на Божието управление, са напълно негодни да се управляват сами. Чрез вредните им и гибелни учения в сърцата на децата и младежите, неподатливи по природа на контрол, се насажда дух на неподчинение и бунт. И резултатите са: беззаконие и разпуснатост в обществото. Много хора се подиграват с доверчивостта на подчиняващите се на Божиите изисквания и жадно поглъщат измамите на Сатана. Те отпускат юздите на желанията и страстите си и се отдават на грехове, предизвиквали възмездие над езичниците.

Онези, които учат хората да гледат лековато на Божиите заповеди, сеят непо-слушание и жънат непослушание. Отхвърлят ли се наложените от тях ограничения, съвсем скоро и човешките закони няма да се зачитат. Понеже Бог забранява нечестните постъпки, лъжата и измамата, хората са готови да пренебрегнат Неговите закони, защото пречат на светското им благополучие. Но резултатите ще бъдат такива, каквито не са и очаквали. Ако законът не е задължителен, защо някой трябва да се страхува да го престъпва? Тогава не би била сигурна никаква лична собственост. Хората биха присвоявали насилствено притежанията на ближните си и най-силните биха станали най-богати. Животът не би имал никаква стойност. Брачната клетва не би била вече свещена крепост в защита на семейството. Пожелае ли, имащият власт и сила би отнел с насилие жената на ближния си. И петата заповед би била отхвърлена заедно с четвъртата. Децата не биха се посвенили да отнемат живота на родителите си, ако това би удовлетворило желанието на покварените им сърца. Цивилизованият свят би се превърнал в орда разбойници и убийци, а мирът, спокойствието и щастието биха изчезнали от земята.

Учението, че хората са освободени от послушанието към Божиите изисквания, вече е намалило силата на моралните задължения и е разтворило портите за нахлуване на порой от нечестия. Беззаконие, разпуснатост, поквара ни връхлитат подобно на вълна, помитаща всичко пред себе си. Сатана работи усилено и в семейството. Знамето му се развява дори над християнските домакинства. Там съществува завист, лоши помисли, лицемерие, отчуждение, съперничество, борби, предаване на свято повереното, отдаване на страстите. Цялата система от религиозни принципи и учения, която трябва да образува основата и скелета на обществения живот, изглежда като една клатушкаща се грамада, готова да се срути и превърне в развалини. Най-долните престъпници, хвърлени в тъмница заради престъпленията си, често пъти са ограждани с почести и внимание, като че са постигнали отличие, достойно за завиждане. На характера и престъпленията им се дава широка гласност. Пресата публикува възмутителни подробности за човешките пороци и така събужда у други желания за извършване на измами, грабежи, убийства. А Сатана ликува от успеха на пъклените си планове. Увлечението по порока, безотговорното отнемане на живот, ужасното нарастване на невъздържанието и нечестието от всякакъв вид и степен, трябва да накарат всички, боящи се от Бога, да се запитат какво биха могли да сторят, за да се спре вълната на злото.

Съдилищата са покварени. Управниците се ръководят от желанието за печалба и любов към чувствени удоволствия. Невъздържанието е замъглило способностите на много хора, така че Сатана почти напълно ги контролира. Юристите стават жертва на поквара, подкупи и измами. Пиянство и разгулен живот, страсти, завист, безчестие от всякакъв вид се ширят сред онези, които прилагат законите. “...правосъдието отстъпи назад и правдата стои далеч; защото истината падна на площада и правотата не може да влезе” (Исая 59:14).

Нечестието и духовната тъмнина, преобладаващи под върховенството на Рим, бяха неизбежен резултат от потъпкването на Свещеното писание. Но къде е причината за широко разпространеното безбожие, за отхвърлянето на Божия закон и за последвалата от това поквара под пълния блясък на евангелската светлина в епохата на религиозна свобода? Днес, когато Сатана не може да властва над света, като отнема Писанието, за да постигне целта си, прибягва до други средства. Унищожаването на доверието в Библията служи на намеренията му точно така, както и унищожаването на самата Библия. Внушава вярването, че Божият закон не е задължителен и кара хората да го престъпват, последиците от което са същите, каквито биха били, ако съвсем не познаваха неговите предписания.
Сега, както и в предишните векове, за да постигне целите си, той работи чрез църквата. Религиозните общества днес отказват да обърнат внимание на непопулярните истини, ясно изложени в Свещеното писание. Борят се срещу тях и приемат тълкувания и позиции, чрез които са разпръснали надлъж и шир семената на неверието и скептицизма. Придържайки се здраво към папската заблуда за естественото безсмъртие и за запазването на човешкото съзнание след смъртта, те са отхвърлили единствената защита срещу измамите на спиритизма. Учението за вечните мъки е накарало много хора да не вярват в Библията. И когато им се обяснява четвъртата заповед, когато се подчертават изискванията й, се открива, че спазването на седмия ден - съботата, е задължително и като единствен начин да се освободят от задължение, което не желаят да изпълнят, учителите на народа заявяват, че Божият закон вече не е задължителен. Така заедно със съботата отхвърлят и закона. Когато съботната реформа се разпространи, отхвърлянето на Божия закон с цел да се избягнат изискванията на четвъртата заповед ще стане почти всеобщо. Учението на религиозните водачи е открило път към неверието и атеизма, към спиритизма и презрението към Божия свят закон. На тях лежи страшната отговорност за нечестието сред християнския свят.

И въпреки това, тъкмо те поддържат твърдението, че бързо разпространяващата се поквара се дължи до голяма степен на незачитането на така наречената “християнска събота” (както наричат неделята) и че нейното спазване щяло да подобри значително морала на обществото. Това твърдение се шири особено в Америка, където учението за истинската събота е било проповядвано най-силно и най-изчерпателно. Там и въздържателното дело, една от най-известните и важни нравствени реформи, често се свързва с неделното движение. Защитниците му се представят като хора, осъществили най-висшите интереси на обществото, а отказалите да се присъединят към тях биват заклеймявани като врагове на въздържанието и на реформата. Но фактът, че движение, стремящо се да установи една заблуда, е свързано с добро само по себе си дело, не е аргумент в полза на заблудата. Ние можем да замаскираме отровата, като я смесим с много здравословна храна, но така не променяме естеството й. Напротив, тя става още по-опасна, тъй като в този си вид има по-голяма вероятност да бъде погълната незабелязано. Един от хитрите похвати на Сатана е да смесва лъжата с достатъчно истина, за да изглежда правдоподобна и приемлива. Водачите на неделното движение поддържат и се борят за реформи, от които народът наистина се нуждае, и за принципи в хармония с Библията. Но заедно с тях има и едно изискване, което противоречи на Божия закон и Неговите служители не могат да се присъединят. Нищо не може да ги оправдае за това, че премахват Божиите заповеди заради човешки предписания.

Чрез двете големи заблуди - безсмъртието на душата и светостта на неделния ден, Сатана ще подчини народа на измамите си. Докато първата заблуда е основа на спиритизма, втората изразява съгласие с Рим. Протестантите от Съединените щати ще бъдат първите, които ще прострат ръце над пропастта да сграбчат ръката на спиритизма; ще се протегнат над бездната, за да се хванат за римската мощ. И под влиянието на този троен съюз страната ще последва Рим в погазване на правата на съвестта.

Тъй като спиритизмът имитира много сполучливо днешното християнство


по име, силата му да измамва и впримчва е по-голяма. Самият Сатана се е променил и се е нагодил към съвременния ред на нещата. Той ще се явява с образа и характера на ангел на светлината. Чрез посредничеството на спиритизма ще се вършат чудеса, ще бъдат лекувани болни и извършвани много неопровержими свръхестествени неща. И тъй като духовете ще изповядват вяра в Библията и ще почитат нарежданията на църквата, делото им ще бъде приемано като проява на Божествена сила.

В днешно време разграничителната линия между външно изповядващите християнството и безбожниците е едва различима. Църковните членове обичат онова, което и светът обича, и са готови да се приобщят към него. Сатана е решил да ги обедини в едно тяло и така да засили делото си, като тласне всички в редиците на спиритизма. Католиците, които се гордеят и хвалят с чудесата и ги смятат за знак на истинската църква, ще бъдат лесно измамени. Измамени ще бъдат и протестантите, отхвърлили щита на истината. И католици, и протестанти, и светски хора ще приемат външната форма на благочестието, без да притежават неговата сила, и ще виждат в обединението едно велико движение за обръщането на света към Бога и водещо до настъпването на дългоочакваното хилядагодишно царство - милениума.

1   ...   35   36   37   38   39   40   41   42   43


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница