The great controversy



страница40/43
Дата22.07.2016
Размер7.74 Mb.
1   ...   35   36   37   38   39   40   41   42   43

Когато дойде времето на изпитанието, ще се открият всички направили Божието слово правило в живота си. През лятото няма забележима разлика между вечно зелените дървета и другите; но когато настъпят зимните бури, вечно зелените си остават непроменени, докато другите смъкват листната си украса.
Така и християнинът по име с неискрено сърце не се различава на вид от
истинския християнин, но точно пред нас е времето, когато разликата ще се открои. Нека само се появи съпротива, нека фанатизмът, тесногръдието и нетърпимостта отново вземат надмощие, нека се развихри преследване - и полусърдечните и лицемерните ще се разколебаят и ще отстъпят от вярата си; истинският християнин обаче ще застане и ще устои твърд като скала, с по-силна вяра и с по-светла надежда, отколкото в дните на благополучието.

Псалмистът казва: “По-разумен съм..., защото се поучавам от Твоите свидетелства... Чрез твоите правила станах разумен; затова мразя всеки лъжлив път” (Пс. 119:99, 104).

“Блажен оня човек, който е намерил мъдрост...” ...”ще бъде като дърво, насадено при вода, което разпростира корените си при потока, и няма да се бои, когато настане пекът, но листът му ще се зеленее и не ще има грижа в година на бездъждие, нито ще престане да дава плод” (Пр. 3:13; Еремия 17:8).

38
Последното предупреждение

“След това видях друг ангел, който слизаше от небето, имайки голяма власт; и земята се просвети от неговата слава. Той извика със силен глас, казвайки: Падна, падна великият Вавилон и стана жилище на бесовете..., свърталище на всякаква нечиста и омразна птица... И чух друг глас от небето, който казваше: Излезте от нея, люде мои, за да не участвате в греховете й и да не споделите язвите й” (Откр. 18:1, 2, 4).

Този текст посочва време в бъдещето, когато вестта на втория ангел за падането на Вавилон от Откровение 14 глава, стих 8 ще се повтори. Допълнена е
с новината за покварите, навлезли в различните организации, съставляващи Вавилон, откак вестта бе дадена за първи път през лятото на 1844 година. Тук е описано едно ужасно състояние на религиозния свят. С всяко отхвърляне на истината умовете на хората се помрачават все повече и повече и сърцата им стават все по-корави, докато се окопаят здраво в дързостта на неверието. В противовес
на Божиите предупреждения те продължават да потъпкват едно от предписанията на декалога, докато започнат да преследват спазващите го свято.
Неуважението и презрението към Словото и народа Му е всъщност неуважение и презрение към Христос. Когато спиритизмът навлезе в църквите, ограниченията, наложени на плътското сърце, ще паднат и изповядването на религията ще
се окаже само покри-вало за прикриване на най-ниски грехове и нечестия. Вярата
в спиритическите от-кровения отваря врата за съблазни, дяволските учения и влиянието на злите ангели ще се почувства в църквата.

За Вавилон, по времето когато е представено това пророчество, е заявено: “...греховете й стигнаха дори до небето и Бог си спомни нейните неправди” (Откр. 18:5). “Тя” е препълнила мярката на вината си и скоро ще бъде унищожена. Но Бог все още има народ във Вавилон. Преди наказанията Неговите верни ще бъдат призовани да излязат, “за да не участвате в греховете й - както обяснява Той - и да не споделяте язвите й”. Затова и движението, символизирано от ангела, е предс-тавено като идващо от небето и осветяващо цялата земя със славата си, възвес-тяващо със силен глас греховете на Вавилон. Вестта на ангела е съпроводена с гласа: “Излезте от нея, люде мои...” Тези съобщения, заедно с третата ангелска вест са последното предупреждение за жителите на земята.

Ужасен е изходът, до който ще бъде доведен светът. Силите на земята, обединяващи се за война срещу Божиите заповеди, ще издадат указ “богати и сиромаси, свободни и роби” (Откр. 13:16) да се съобразяват с обичаите на църквата, като празнуват фалшивата събота. Гражданските власти ще наложат наказания на отказалите да отстъпят и в края на краищата ще се обяви, че заслужават смърт. От друга страна Божият закон изисква спазването на почивния ден на Твореца и заплашва с Божия гняв всички непослушни.

След като въпросът му е бил така изяснен, всеки, погазил Божия закон, за да послуша човешко постановление, получава белега на звяра; приема знака за


вярност към силата, на която избира да бъде покорен , вместо на Бога.
Предупреждението от небето е: “Ако някой се поклони на звяра и на неговия образ и приеме белег на челото си или на ръката си, той ще пие от виното на Божия гняв, което е приготвено чисто в чашата на гнева Му” (Откр.14:9,10)

Но нито един човек няма да понесе Божията ярост, докато истината не бъде представена пред ума и съвестта му и той не я отхвърли. Има много хора, които никога не са имали случая да чуят специалните истини за това време. Задължителността за спазване на четвъртата заповед никога не им е била представена в истинската й светлина. Този, Който чете във всяко сърце и изпитва всяка подбуда, няма да изостави в изхода на борбата никой, желаещ да разбере истината. Заповедта не трябва да бъде натрапена на народа. Всеки трябва да получи достатъчно разбиране, за да е способен да реши разумно.

Съботата ще бъде големият изпит за вярност, защото тя е оспорваната точка от истината. В това изпитание ще бъде теглена разграничителна линия между хората, които служат на Бога и които не Му служат. Докато спазването на фалшивата събота в съгласие със законите на държавата, но в противоречие с четвъртата заповед ще бъде признание за вярност към враждебна на Бога сила, пазенето на истинската събота с послушание на Божия закон, ще бъде доказателство за вярност към Твореца. Докато едни ще се подчинят на земни авторитети и ще приемат белега на звяра, други ще изберат Божествения авторитет и ще приемат Божия печат.

Някога представящите истините на третата ангелска вест често бяха смятани за хора, внушаващи страх. Предсказанията им за надмощие на религиозната нетърпимост в Съединените щати, че църква и държава ще се обединят в преследването на пазителите на Божиите заповеди се окачествяваха като неоснователни и абсурдни. Заявяваше се самонадеяно, че тази страна никога няма да се промени и ще остане завинаги защитник на религиозната свобода. Но когато въпросът за неделята бъде повдигнат навсякъде, тогава ще се види, че събитието, в което толкова дълго са се съмнявали и даже изобщо не са вярвали, наближава, че то е очертано от третата ангелска вест и не би могло да се яви преди това.

На всяко поколение Бог е изпращал Своите служители да изобличават греха както в света, така и в църквата. Но хората желаят да им се говорят успокоителни неща, а чистата и неподправена истина не се приема. Много реформатори са започвали делото си с решението да бъдат твърде внимателни, когато изобличават греховете на църквата и на нацията. Надявали са се, че чрез примера на чист християнски живот ще могат да върнат народа обратно към библейските учения. Божият Дух обаче ги е завладявал, както стана с Илия и го накара да изобличи греховете на безбожния цар и на отклонилия се от Бога народ. Те не са могли да се въздържат да не проповядват ясните учения на Библията, даже и онези, които никак не им се е искало да проповядват. Бивали са подтикнати ревностно да възвестяват истината и опасността, застрашаваща душата. Изричали са без страх от последствията дадените от Господа слова и народът е бил принуден да чуе предупреждението.

По този начин ще бъде разгласена и третата ангелска вест. Когато дойде времето да бъде проповядвана с най-голяма сила, Господ ще действа чрез скромни средства и ще ръководи умовете на посветените в служба Нему. Работниците ще бъдат подготвени по-скоро чрез помазването на Неговия Дух, отколкото чрез обучение в литературни институти. Хора на вярата и молитвата ще бъдат подбудени да излязат и със свята жар да възвестяват словата на Бога. Греховете на Вавилон ще бъдат разкрити ясно. Страшните последици от налагането чрез властта на църковни обичаи, нахлуването на спиритизма, тайното, но бързо разрастване на папската власт - всичко това ще бъде разбулено. Тържествените предупреждения ще разтърсят народа. Хиляди и хиляди ще слушат думи, които никога не са чували преди. С почуда ще разберат, че Вавилон е падналата поради заблудите и греховете си църква, паднала, защото е отхвърлила изпратената от небето истина. И когато се обърнат към дотогавашните си учители с жадния въпрос, дали се свидетелства истината, те ще им излагат басни, за да успокоят страховете им и да приспят пробудената съвест. Много хора обаче ще откажат да се задоволят с голия авторитет на човеци и ще изискват ясното: “Така казва Господ”. Тогава официалните проповедници, като фарисеите в миналото, изпълнени с ярост срещу оспорването на авторитета им, ще осъдят вестта като идваща от Сатана и ще подбуждат обичащите греха множества да клеветят и преследват вестителите.

Когато борбата се разпространи в нови области и умовете на хората бъдат насочени към потъпкания Божи закон, Сатана ще започне усилено да действа. Силата на вестта само ще вбеси противопоставящите й се. Духовенството ще се опита с почти свръхчовешки усилия да не допусне светлината, да не би тя да освети неговото стадо. С всяко средство, което имат на разположение, духовниците ще се опитват да заглушат разискването върху тези жизнено важни въпроси. Църквата ще призове силната ръка на държавната власт. Католици и протестанти ще се обединят. Когато движението за принудителното налагане на неделята стане по-смело и решително, законът ще бъде призован да се намеси срещу пазещите запо-ведите. Те ще бъдат заплашвани с глоби и затвор, на някои ще се предлагат високи постове, на други - награди и привилегии, като примамки за отказване от вярата. Но твърдият им отговор ще гласи: “Докажете нашата заблуда от Божието слово!” - същия апел, който и Лутер отправяше при подобни обстоятелства. Изправените пред съд ще защитават истината със силни и ясни доказателства, така че и някои от слушателите там ще вземат решението да пазят Божиите заповеди. По този начин светлината ще огрее хиляди, които иначе не биха узнали нищо за нея.

Да си послушен на Божието слово по съвест, ще бъде смятано за бунт и упорство. Заслепени от Сатана родители ще се отнасят с насилие и жестокост към вярващото си дете; господари или господарки ще угнетяват пазещите заповедите служители. Любовта ще охладнее; деца ще бъдат лишавани от наследство и изпъждани от дома. Ще се изпълнят буквално думите на апостол Павел: “Но и всички, които искат да живеят благочестиво в Христа Исуса, ще бъдат гонени” (2 Тимотей 3:12). Тъй като защитниците на истината ще отказват да почитат неделята като събота, някои от тях ще бъдат хвърлени в тъмница, други - заточени, трети - третирани като роби. От гледна точка на човешкия разум всичко това сега изглежда невъзможно. Но когато обуздаващата сила на Светия Дух се оттегли от хората и те бъдат оставени изцяло под контрола на Сатана - враг на Божествените предписания, тогава ще се разразят странни неща. Сърцето може да бъде много жестоко, щом се отдръпне от него страхът Божи и Божията любов.

Когато бурята наближи, една голяма група хора, изповядвали, че вярват в третата ангелска вест, но неосветени чрез послушание към истината, ще се откажат и ще се присъединят към редиците на противниците. Чрез уеднаквяването си със света и участието в неговия дух ще са стигнали дотам да виждат нещата почти в същата светлина; и когато изпитанието дойде, ще са вече готови да изберат леката, общоприетата страна. Талантливи и с приятна външност хора, радвали се някога на истината, сега ще вложат силите си да измамват и заблуждават души. Те ще станат най-жестоките врагове на предишните си братя. Когато пазителите на съботата бъдат изправени пред съдилищата, за да отговарят за своята вяра, отстъпилите от истината ще бъдат най-дейните оръдия на Сатана, които ще ги клеветят и обвиняват и чрез лукави доноси ще подстрекават властите срещу тях.

В това време на преследване ще бъде изпитана вярата на Божиите служители. Те разгласяват предупреждението, като се съобразяват само с Бога и Неговото Слово. Божият Дух движи сърцата им и ги принуждава да говорят. Подбудени от свято усърдие и с мощно действащата в тях Божия сила, изпълняват задълженията си, без да държат сметка за последиците от проповядването на Господнето слово. Не мислят за земните си интереси, нито пък се стремят да запазят името или живота си. И все пак, когато бурята на съпротивата и обвиненията ги връхлети, надвити от уплаха, ще извикат: “Ако бяхме предвидили последиците от думите си, щяхме да си мълчим”. Те са притиснати отвсякъде с трудности. Сатана ги напада със страхотни изкушения. Делото, което са предприели, изглежда далеч надминава възможностите и силите им да го довършат. Заплашват ги, че ще ги погубят. Ентусиазмът, въодушевявал ги до този момент, изчезва; и въпреки всичко, не могат да се върнат назад. Тогава, съзнавайки пълната си безпомощност, се обръщат към Всемогъщия за сила. Спомнят си, че изприказваните слова не са били техни, а на Този, Който им е заповядал да съобщят предупреждението. Бог бе посял истината в сърцата им и те не можеха да не я прогласят.

Същите изпитания бяха преживели и Божиите мъже през миналите векове. Уиклиф, Хус, Лутер, Тиндейл, Бакстър, Уеслей. Те настояваха всяко учение да бъде проверявано чрез Библията и заявяваха, че ще се отрекат от всичко, което тя осъжда. Преследването срещу тях избухна с неумолима ярост; и въпреки това не престанаха да възвестяват истината. Всеки един от различните периоди в историята на църквата се е отличавал с откриването на някоя конкретна истина, отговаряща на нуждите на Божия народ за момента. Новата истина си е проправяла
път сред омраза и съпротива; благословените с нейната светлина са били
силно изкушавани и изпитвани. В критични моменти Господ винаги дава на

народа Си някоя конкретна истина. Кой се осмелява да не я разгласи? Заповядва на служителите Си да представят на света последната покана на милост. И те не могат да мълчат, освен с риск да загубят душите си. Трябва да изпълнят своя дълг, а последиците да оставят на Бога.

Когато се надигне още по-жестока и силна съпротива, Божиите служители отново са разтревожени и объркани; защото си мислят, че те са предизвикали кризата. Но съвестта и Словото Божие ги уверяват, че поведението им е правилно; и въпреки че изпитанията продължават, са подкрепени, за да ги понесат. Борбата става все по-тежка и по-остра, но вярата и куражът им нарастват. Свидетелството им е: “Не смеем да фалшифицираме Божието слово, като разделяме Неговия свят закон и наричаме едната част важна, а другата неважна, за да си спечелим благоволението на света. Господ, Комуто служим, е в състояние да ни избави. Христос е победил силите на земята; трябва ли сега да се страхуваме от един вече победен свят?”

Преследването в различните му форми е развитие на един принцип, който ще съществува, докато Сатана съществува и докато християнството притежава жизнена сила. Никой човек не може да служи на Бога, без да предизвика съпротивата на множествата на мрака. Зли ангели, обезпокоени, че неговото влияние би могло да изтръгне плячката от ръцете им, ще го нападат. Лоши хора, почувствали се изобличени от примера му, ще се обединят с тях в стремежа си да го отделят от Бога чрез примамливи изкушения. Ако не успеят с тези средства, ще употребят насилие, за да принудят съвестта.

Но докато Исус се застъпва за човека в небесното светилище, обуздаващото влияние на Светия Дух ще се чувства както върху управниците, така и върху народа. Той все още контролира законите на страната. Без тях състоянието на света би било много по-лошо. Докато много от християнските водители са активни оръдия на Сатана, Бог Си има свои проводници измежду водителите на нацията. Врагът подбужда свои служители да планират мерки, които силно да спъват Божието дело, но боящи се от Господа държавници, повлиявани от свети ангели, се противопоставят на намеренията им с необорими аргументи. Така няколко души ще задържат мощния поток на злото. Съпротивлението на неприятелите на истината ще бъде обуздавано, за да може третата ангелска вест да осъществи делото си. Последното предупреждение ще привлече вниманието на ръководните личности, действащи чрез Господа, и някои от тях ще го приемат и ще се присъединят към Божия народ през времето на скръбта.

Ангелът, който се присъединява към разгласяването на третата ангелска вест, осветява цялата земя със славата си. Тук е предсказано действие с всесветско разпространение и с необикновена мощ. Адвентното движение от 1840-1844 година бе славно изявление на Божията сила; първата ангелска вест бе занесена до всяка мисионерска станция по света, а в някои страни съществуваше най-големият религиозен интерес, какъвто можеше да се види от времето на Реформацията през шестнадесети век. Но всичко това ще бъде далеч по-слабо от мощното движение, което ще се развие като последица от последното предупреждение на третия ангел.

Делото ще бъде подобно на онова в деня на Петдесетницата. Както при изливането на “ранния дъжд” в началото на разпространението на евангелието Светият Дух бе помогнал за поникването на скъпоценното семе, така и при приключването ще дойде “късният дъжд”, за да подпомогне узряването на

жетвата. “Нека познаем Господа, нека следваме да Го познаваме; Той ще се появи сигурно както зората и ще дойде при нас както дъжда, както пролетния дъжд, който пои земята” (Осия 6:3). “Радвайте се, прочее, и вие, сионови чада, и веселете се в Господа, вашия Бог, защото ви дава есенен дъжд със справедлива мярка и ви наваля дъжд - есенен и пролетен...” (Йоил 2:23). “И в последните дни, казва Бог, ще излея от Духа Си на всяка твар... И всеки, който призове името Господне, ще се спаси” (Деяния 2:17, 21).

Великото дело на евангелието няма да приключи с по-слабо изявление на Божията мощ от това в началото. Пророчествата, изпълнили се при изливането на ранния дъжд, за да се открие евангелието за света, трябва да се повторят чрез късния дъжд, когато ще се приключи делото на евангелската вест. Това са “освежителните времена”, към които с пророчески поглед гледаше апостол Павел, когато каза: “Затова покайте се и обърнете се, за да се заличат греховете ви, та да дойдат освежителни времена от лицето на Господа, и Той да ви изпрати определения за вас Христа Исуса” (Деяния 3:19, 20).

Божии служители, с лица, огрени и сияещи от свято посвещение, ще бързат от място на място, за да разгласяват вестта от небето. Чрез хиляди гласове по цялата земя ще бъде разнесено предупреждението. Чудеса ще се вършат, болни ще бъдат излекувани и знамения и свръхестествени явления ще следват стъпките на вярващите. Сатана също ще върши чудеса, но лъжливи, даже ще постигне огън да пада от небето пред очите на хората (Откр. 13:13).

Вестта ще бъде разпространявана не толкова чрез привеждане на аргументи, колкото чрез дълбокото убеждение, изработвано от Светия Дух. Аргументите и доказателствата са били вече представени. Семето е било посято и сега ще пониква и ще дава плод. Печатните материали, разпространени чрез мисионските работници, вече са оказали своето влияние. И все пак на много хора, чиито умове са били пленени от истината и тя им е направила силно впечатление, им е било пречено да я разберат или да й се отдадат напълно. Сега обаче лъчите на светлината проникват навсякъде, истината се вижда в цялата й яснота и искрените Божии чеда разкъсват задържалите ги досега връзки. Безсилни са да ги спрат семейни или църковни отношения. Истината е по-скъпа от всичко друго. Въпреки обединеното действие на силите и оръдията срещу истината, голям е броят на хората, застанали на страната на Господа.

39
“Време на скръб”
“И в онова време ще се повдигне Михаил великият княз, стоящият откъм синовете на твоите люде; и ще бъде време на скръб, каквато никога не е бивала, откакто е народ станал до онова време; и в онова време ще се отърват твоите люде, всеки, който се намери писан в книгата” (Даниил 12:1 - ЦП.).

Когато третата ангелска вест приключи, благодатта не се застъпва повече за виновните жители на земята. Божият народ е свършил делото си. Получил е “късния дъжд”, “освежителните времена от лицето на Господа” и е подготвен за часа на изпитанието, който е точно пред него. Ангели забързано летят между земята и небето. Един ангел, завръщащ се от земята, съобщава, че е приключил делото си; последната проба над света е направена и верните на Божествените предписания са получили “печата на Живия Бог”. Тогава Исус преустановява ходатайствената служба в небесното светилище. Вдига ръце и казва с висок глас: “Свърши се!”. Цялото множество ангели свалят короните си, когато обявява тържествено: “Който е нечист, нека бъде и занапред нечист; и праведният нека върши и занапред правда, и светият нека бъде и занапред свят” (Откр. 22:11). Всеки случай е разгледан и решен за живот или за смърт. Христос е извършил изкуплението на Своя народ и е заличил греховете му. Броят на поданиците Му е попълнен; “царството и владичеството и величието на царствата, които са под цялото небе”, скоро ще бъдат дадени на наследниците на спасението и Исус ще царува като Цар на царете и Господ на господарите.

Когато Исус напуска светилището, тъмнина покрива жителите на земята. През това ужасно време праведните трябва да живеят без застъпник пред очите на един свят Бог. Силата, задържала досега влиянието на Сатана над непокаяните, е отстранена и злият ги завладява окончателно. Божието дълготърпение е свършило. Светът е отблъснал Неговата милост, пренебрегнал е Неговата любов и е потъпкал закона Му. Неправедните са преминали границите на своето благодатно време; Божият Дух, на Когото постоянно са се съпротивлявали, най-после се е оттеглил от тях. Незакриляни повече от Божествената благодат, те са без защита пред лукавия враг. Тогава Сатана ще тласне жителите на земята в последна голяма скръб. Когато Божиите ангели спрат да обуздават свирепите ветрове на човешките страсти, всички елементи на борба ще бъдат пуснати на свобода. Целият свят ще бъде въвлечен в гибел, много по-страшна от сполетялата древния Ерусалим.

Един-единствен ангел погуби всички египетски първородни и страната се изпълни със скръб и ридания. Когато Давид съгреши срещу Бога, като изброи народа, един ангел причини ужасното опустошение - наказание за неговия грях. Същата разрушителна сила, която е възможно да бъде приложена от светите ангели по Божията заповед, ще бъде приложена и от злите ангели, когато Той допусне това. Сега силите са в готовност и чакат само Божието позволение, за да започнат повсеместно опустошение.

Почитащите Божия закон са обвинени, че са предизвикали нещастията в света, че са причина за ужасните конвулсии, разтърсващи природата, и за борбите и кръвопролитията сред хората, изпълващи земята със страдания. Силата, придружаваща последното предупреждение, е вбесила неправедните. Пламналият им гняв е насочен срещу всички, приели вестта, и Сатана ще възбуди духа на омраза и преследване с още по-голяма сила.

Нито народ, нито свещеници узнаха, когато Божието присъствие се оттегли от еврейската нация. Макар че се намираха под властта на Сатана и бяха управлявани от най-ужасни и отвратителни страсти, все още се смятаха за Божии избраници. Службите в храма продължаваха; жертвите се принасяха върху осквернените олтари; Божественото благословение се призоваваше ежедневно за народ, виновен за кръвта на скъпия Божи Син; кроеше се погубването на Неговите служители и апостоли. Така и, когато в светилището бъде произнесено неотменимото решение и участта на света бъде определена завинаги, жителите на земята няма да знаят. Народ, от когото Божият Дух се е оттеглил окончателно, ще продължава да спазва религиозните форми; и сатанинската страст, с която князът на този свят го вдъхновява да изпълнява неговите злобни и гибелни намерения, ще се оприличава на ревностна дейност за Бога.

Тъй като съботата е станала специален предмет на спор и борба в цялото християнство и религиозните и светските власти са се обединили в налагане на неделята, упоритото неподчинение на едно нищожно малцинство ще стане повод за всеобщо проклятие и ненавист. Ще се подчертава, че застаналите малцина срещу нареждането на църквата и на държавата не трябва повече да бъдат толерирани; че е по-добре да пострадат те, отколкото цели нации да бъдат тласнати към смут и беззаконие. Същият аргумент бе представен преди хиляда и осемстотин години и срещу Христос от управляващите по Негово време “началници народни”. “...за вас е по-добре - бе казал хитрият Каяф - един човек да умре за людете, а не да загине целият народ” (Йоан 11:50). Този довод ще изглежда решаващ и накрая ще бъде издаден указ срещу всички, освещаващи съботата според четвъртата заповед. Указът постановява най-строгото им наказание и дава на народа свободата да ги убива след известно време. Както е постъпвал католицизмът в Стария свят, така ще постъпва и отстъпилият протестантизъм в Новия свят спрямо изпълняващите всичките Божии заповеди.

1   ...   35   36   37   38   39   40   41   42   43


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница