The great controversy



страница42/43
Дата22.07.2016
Размер7.74 Mb.
1   ...   35   36   37   38   39   40   41   42   43

Язвите не са всеобщи, иначе жителите на земята биха били съвършено унищожени. И все пак те ще бъдат най-страшните бедствия, познати някога на смъртни хора. Във всички наказания, сполетявали човеците преди приключването на благодатното време, е имало и милост. Умоляващата кръв на Христос е пазела грешника от наказание, съответстващо на вината му; но при последния съд гневът ще се излее чист, без пощада.

В онзи ден множествата ще пожелаят закрилата на така дълго презираната Божия милост. “Ето, идат дни, казва Господ Йехова, когато ще изпратя глад на земята, не глад за хляб, нито жажда за вода, но за слушане думите Господни. Те ще се скитат от море до море да търсят словото Господне и ще обикалят от север до изток, но няма да го намерят” (Амос 8:11, 12).

Божият народ също няма да бъде освободен от изпитания. Но макар преслед-ван и измъчван, макар в лишения и в страдание от липса на храна, няма да загине. Същият Бог, погрижил се за Илия, няма да отмине нито едно от Своите добровол-но пожертвали се деца. Знае броя на космите по главите им и ще се грижи за тях - през времето на бедствие и глад ще бъдат задоволени. Докато неправедните умират от глад и епидемии, ангели закрилят праведните и задоволяват нуждите им. На този, “който ходи праведно”, е обещано: “Хлябът му ще му се даде, водата му няма да липсва”. “Когато сиромасите и немотните потърсят вода, а няма, и езикът им съхне от жажда, Аз, Господ, ще ги послушам, Аз, израилевият Бог, няма да ги оставя” (Исая 33:15, 16, 41:17).

“...ако и да не цъфти смоковницата, нито да има плод по лозите, трудът на маслината да се осуети и нивите да не дадат храна, стадото да се отсече от оградата и да няма говеда в оборите”, пак боящите се от Него, ще се веселят и радват “в Бога на спасението си” (Авакум 3:17, 18).

“Господ ти е пазач; Господ е твой покров отдясно ти. Слънцето няма да те повреди денем, нито луната нощем. Господ ще те пази от всяко зло; ще пази душата ти.” “...Той ще те избави от примката на ловеца и от гибелен мор. С перата Си ще те покрива; и под крилата Му ще прибегнеш; Неговата вярност е щит и закрила. Няма да се боиш от нощен страх, от стрелата, която лети денем, от мор, който ходи в тъмнина, от погибел, която опустошава всред пладне. Хиляда души ще падат от страната ти и десет хиляди до десницата ти, но до тебе няма да се приближи. Само с очите си ще гледаш и ще видиш възмездието на нечестивите. Понеже ти си казал: Господ е прибежище мое, и си направил Всевишния обиталището си, затова няма да те сполети никакво зло, нито ще се приближи язва до шатъра ти” (Пс. 121:5-7, 91:3-10).

И все пак, според човешката преценка ще изглежда, че Божият народ скоро ще запечата свидетелството си с кръв, както стана с мъчениците от миналото. Децата на Бога започват да се страхуват, че Господ ги е оставил да загинат в ръцете на неприятелите. Това е време на ужасна агония. Ден и нощ те викат към Бога за освобождение. Неправедните ликуват и се чува хулният вик: “Къде е сега вашата вяра? Защо Бог не ви освободи от ръцете ни, ако наистина сте Негов народ?” Но очакващите си спомнят как Исус умря на Голготския кръст и как свещениците и управниците викаха подигравателно: “Други е избавил, а пък Себе Си не може да избави!” (Матей 27:42). И те като Яков се борят с Бога. Лицата им изразяват вътрешна борба. Бледност е покрила всяко от тях. Но продължават сериозната си молитва.

Ако хората можеха да проникнат в Небето, биха видели групи ангели с неограничена сила, обкръжили онези, които са опазили словото на Христовото търпение. С нежност и съчувствие гледат мъките им и слушат молитвите им. Чакат само дума от своя Повелител, за да ги изтръгнат от опасността. Но трябва да почакат още малко. Божиите чеда трябва да изпият чашата на страданието и да се кръстят с кръщението. Толкова мъчителното за тях отлагане на ангелската намеса, е най-добрият отговор на молитвите им. В старанието си да чакат с доверие и упование Господ да подейства, те изявяват своята вяра, надежда и търпение, толкова малко практикувани в религиозния им живот. И все пак, заради избраните времето на скръбта ще бъде съкратено. “А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ...? Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро” (Лука 18:7, 8). Краят ще дойде много по-бързо, отколкото хората очакват. Житото за Божиите житници ще бъде събрано и вързано на снопи; плевелите ще бъдат вързани на връзки за огъня.

Верните на дълга си небесни стражи продължават да пазят. Въпреки че всеобщ указ ще определи точното време за умъртвяване на пазителите на заповедите, техните неприятели в някои случаи ще го изпреварят и ще се опитат да отнемат живота им преди определеното време. Но никой не ще може да премине през мощните стражи, заобиколили всяка вярна душа. Някои биват нападнати при бягството им от градовете и селата, но издигнатите срещу тях мечове се чупят като сламки и безпомощно падат. Други са защитавани от ангели, преобразени като войници.

През всички векове Бог е действал чрез свети ангели, за да подкрепя и освобождава Своя народ. Небесни същества са участвали активно в живота и работата на хората. Явявали са се с дрехи, блестящи като светкавица; идвали са като хора, с дрехи на странници. Ангели, приели човешки образ, са се явявали на Божии мъже. Почивали са си по пладне под дъбовете, сякаш са изморени. Приемали са гостоприемството на човешки домове. Служили са като водачи на закъснели нощем пътници. Със собствените си ръце са запалвали огъня на олтаря. Отваряли са врати на затвори и са освобождавали Господните служители. Облечени с небесни доспехи дойдоха да отместят камъка от гроба на Спасителя.

В човешки образ ангелите често присъстват на събранията на праведните, но посещават и събиранията на неправедните. Така отидоха в Содом, за да направят доклад за делата на жителите му и да определят дали са прекрачили границата на Божието дълготърпение. Драго е на Господа да проявява милост. Заради малцината служещи Му истински Той задържа настъпването на бедствията и продължава спокойствието на множествата. Грешащите спрямо Бога почти не съзнават, че дължат живота си на малкото верни, които потискат и осмиват, за да се забавляват.

Управниците на този свят не знаят, че често ангели са били говорители на събранията им. Човешки очи са ги гледали; човешки уши са слушали апелите им; човешки устни са се противопоставяли на техните предложения и са осмивали съветите им; човешки ръце са ги посрещали с оскърбления и са ги малтретирали. В заседателни зали и съдилища небесните пратеници са показвали точно познаване на човешката история: оказвали са се по-добри застъпници за каузата на потиснатите, отколкото най-способните и красноречивите им защитници. Осуетявали са намерения и са задържали зли дела, които твърде много биха забавили напредъка на Божието дело и биха причинили големи страдания на Неговия народ. В часа на опасност и бедствие “ангелът на Господа се опълчва около ония, които Му се боят, и ги избавя” (Пс. 34:7).

Със сериозен копнеж Божиите чада очакват знаците на своя идващ Цар. Когато стражите биват запитани: “...колко е часът на нощта?”, сигурният отговор е: “Утрото иде, още и нощта!” (Исая 21:11, 12). Светлината проблясва през облаците над планинските върхове. Скоро славата на Царя ще се открие. Слънцето на правдата скоро ще изгрее. Утрото и нощта са съвсем близо, при вратата са и двете - безкраен ден ще се открие за праведните и вечна нощ ще падне за нечестивите.

Докато борещите се продължават да се молят усърдно на Бога, отделящата


ги от невидимия свят завеса сякаш напълно се отваря. Небесата запламтяват от зазоряването на вечния ден и подобно на благозвучен ангелски хор до ушите
стигат думите: “Стойте твърди във верността си! Помощта иде!” Христос, всемогъщият Победител, подава на Своите уморени борци корона на безсмъртна слава; от полуотворените порти прозвучава гласът Му: “Ето, Аз Съм с вас. Не се

страхувайте. Познавам всичките ви мъки, понесъл Съм ги. Не се борите срещу непобедими врагове. Аз съм извоювал победата заради вас и в Моето име вие сте повече от победители”.

Скъпият Спасител ще изпрати помощ точно тогава, когато се нуждаем от нея. Пътят към небето е осветен от стъпките Му. Всеки трън, нараняващ нозете ни, е наранил Неговите. Всеки кръст, който сме призвани да носим, е бил носен преди това от Него. Времето на скръбта е страшно изпитание за Божия народ, но всеки истински вярващ може да погледне и да види с вяра, че дъгата на обещанието го обкръжава.

“Изкупените от Господа ще се върнат и ще дойдат с възклицание в Сион. Вечно веселие ще бъде на главата им; ще придобият радост и веселие, а скръб и въздишане ще побегнат. Аз, Аз Съм, Който ви утешавам; кой си ти, та се боиш от смъртен човек и от човешки син, който ще стане като трева; а си забравил Господа Създателя си... и непрестанно... се боиш от яростта на притеснителя, като че се приготвяше да изтреби? И где е сега яростта на притеснителя? Вързаният в заточение скоро ще бъде развързан и няма да умре в ямата, нито ще се лиши от хляба си. Защото Аз Съм Господ, твоят Бог, Който уталожвам морето, когато бучат вълните му; Господ на силите е името Ми. Турих словата си в устата ти и те покрих в сянката на ръката Си...” (Исая 51:11-16).

“Прочее, слушай сега това, ти наскърбена и пияна, но не с вино. Така казва твоят Господ Йехова, твоят Бог, Който защитава делото на людете Си: Ето, взех от ръката ти чашата на омайването, дори до дъно чашата на яростта Си. Ти няма вече да я пиеш. А ще я туря в ръката на притеснителите ти, които рекоха на душата ти: Падни ничком, за да минем над тебе; и ти си сложила гърба си като земя и като път за ония, които минават” (Исая 51:21-23).

Божието око, наблюдаващо вековете, е насочено към кризата, която Божиите люде трябва да преживеят, когато земните сили се опълчат срещу тях. Като пленени затворници те ще се страхуват от гладна смърт или от насилие. Но Светият, разделил Червеното море пред Израил, ще открие Своята мощ и ще ги освободи от пленничеството. “Тия ще бъдат Мои, казва Господ на силите. Да! Избрана скъпоценност в деня, който определям. И ще бъда благосклонен към тях, както е благосклонен човек към сина, който му работи” (Малахия 3:17). Ако в това време кръвта на верните Христови последователи се пролееше както кръвта на мъчениците, тя не би могла да бъде семе, от което да узрее жетва за Бога. Верността им не би била свидетелство за убеждаване на други в истината. Защото закоравялото сърце е отблъсквало вълните на милостта, докато те повече никога няма да се върнат. Ако праведните бяха оставени сега за плячка на неприятелите си, това би било победа за княза на тъмнината. Псалмистът пее: “Защото в зъл ден ще ме скрие под покрова Си, ще ме покрие в скривалището на шатъра Си...” (Пс. 27:5). Христос е казал: “Дойдете, люде мои, влезте в скришните си стаи и затворете вратите след себе си; скрийте се за един малък миг, догдето премине гневът. Защото ето, Господ излиза от мястото Си, за да накаже жителите на земята за беззаконието им” (Исая 26:20, 21). Славно ще бъде освобождаването на очаквалите търпеливо Неговото идване, чиито имена са записани в Книгата на живота.


40
Освобождението

Когато закрилата на човешките закони бъде оттеглена от почитащите Божия закон, по едно и също време в различни страни ще възникне движение за унищожаването им. Когато определеното в указа време наближи, хората ще се закълнат да смажат омразната секта. В една нощ ще бъде решено да се нанесе решителният удар, който да смълчи завинаги гласа на различие и противопоставяне.

Божиите чеда - някои в затворнически килии, други скрити в усамотени кътчета по горите и планините - все още молят горещо за Божествена закрила, докато навсякъде групи въоръжени мъже, подтиквани от множества зли ангели, се подготвят за делото на смъртта. Именно сега, в най-критичния час - часа на най-голямата опасност, израилевият Бог ще се застъпи за Своите избрани. Господ казва: “У вас ще има песен както в нощта на тържествен празник и сърдечна веселба както, когато тръгват..., за да отидат при Канарата израилева, в Господния хълм. И Господ ще направи да се чуе славният Му глас и да се види тежкото слагане на мишцата Му с гневно негодувание и с пламък на поглъщащ огън, с буен дъжд, с буря и с едър град” (Исая 30:29, 30).

С тържествуващи викове, подигравки и проклятия тълпи зли хора се готвят да се нахвърлят върху плячката си, когато ето, гъста тъмнина, по-черна и от най-тъмната нощ, пада над земята. Тогава на небето се явява блестяща дъга, която свети със славата, излъчваща се от Божия престол, и тя като че ли обгръща всяка молеща се група. Разгневените множества се стъписват. Подигравателните им викове замират. Забравят обектите на своя смъртоносен гняв. С ужасни предчувствия се взират в символа на Божия народ и копнеят да бъдат защитени от мощния му блясък.

Божиите избрани чуват ясен и мелодичен глас: “Погледнете!” Поглеждат към небето и виждат дъгата на обещанието. Черните, заплашителни облаци, покривали небосвода, са се разделили. И като Стефан виждат славата на Бога и Човешкия Син, седнал на Неговия трон. В Божествената фигура различават белезите на Неговото унижение; от устните Му чуват молбата, представена на Отец и светите ангели: “...желая гдето съм Аз, да бъдат с Мене и тия, които Си Ми дал...” (Йоан 17:24). Отново се чува благозвучен глас, който казва: “Те идат! Те идат! Святи, чисти и неопетнени. Упазили са словото на Моето търпение; ще живеят между ангелите”. Бледите, треперещи устни на стоялите твърдо за своята вяра се раздвижват в победен вик.

Среднощ е, когато Бог открива Своята мощ за освобождението на народа Си. Слънцето се появява и свети с пълна сила. Знамения и чудеса следват бързо едно след друго. Безбожните гледат с ужас и почуда сцената, докато праведните следят

с тържествуваща радост знаците на избавлението си. Всичко в природата сякаш е излязло от обичайния си ход. Реките престават да текат. Тъмни, гъсти облаци се сблъскват един с друг. Но посред разгневените небеса има едно ясно, чисто място на неописуема слава, откъдето се разнася Божият глас, подобен на звук от много води: “Свърши се!” (Откр. 16:17).

Гласът разтърсва небето и земята. Става мощно земетресение, каквото не е имало, “откак съществуват човеци на земята” (Откр. 16:18). Небето като че се отваря и затваря и славата от Божия престол проблясва. Планините се люлеят като тръстика от вятър и откъртени скали летят навсякъде. Долавя се бучене като от наближаваща буря. Морето разбушува, носи се ураганен вой като глас на демони, приготвили се за разруха. Цялата земя се надига и люлее като морски вълни. Повърхността й се напуква. Сякаш из основи се разклащат. Цели планински вериги пропадат. Населени острови изчезват. Морски пристанища, станали в позора си като Содом, биват погълнати от разгневените води. “И Бог Си спомни за великия Вавилон да му даде чашата с виното от яростния Си гняв” (Откр. 16:19, 21). Като градушка падат големи камъни, тежки “около един талант”, и довършват делото на унищожението. Най-гордите градове на земята са съсипани в развалини. Господарски палати, в които големците на света са прахосвали богатства, за да величаят и славят името си, се разпадат пред очите им. Тъмнични стени се събарят и плененият заради вярата си Божи народ е пуснат на свобода. Гробове се разтварят “и множеството от спящите в пръстта на земята ще се събудят, едни за вечен живот, а едни за срам и вечно презрение” (Даниил 12:2). Умрелите с вяра в третата ангелска вест излизат от гроба прославени, за да чуят Божия завет на мир заедно с тези, които са пазили Неговия закон. “Ония, които Го прободоха” (Откр. 1:7), които се надсмиваха и подиграваха на Христос, когато Той умираше, както и най-свирепите противници на истината и на народа Му, също биват възкресени, за да Го видят в слава, да Го видят почетен от верните и послушните.

Гъсти облаци все още покриват небето. Въпреки това слънцето, като отмъщаващо око на Йехова, прониква тук и там. Бесни светкавици процепват небосвода и обгръщат отвсякъде в пламъци. По-силно от ужасяващите гръмотевица ехтят тайнствени и страшни гласове, обявяващи участта на безчестните. Изречените думи не се разбират от всички, но фалшивите учители ги схващат. Съвсем доскоро толкова безгрижни, толкова надменни и предизвикателни, толкова тържествуващи в жестокостта си спрямо Божия народ, пазещ заповедите, сега са стреснати и треперят от страх. Риданията им заглушават шума на природните стихии. Демони признават Божествеността на Христос и треперят пред Неговата мощ, а човеци молят за милост и лазят в праха от ужас.

Пророците в древността, когато са гледали в свято видение деня на Бога, са казали: “Лелекайте, защото Денят Господен наближи, ще дойде като погибел от Всемогъщия” (Исая 13:6). “Влез в скалата и скрий се в пръстта поради страха от Господа и поради славата на Неговото величие. Гордите погледи на човеците ще се унижат и високоумието на човеците ще се наведе; а само Господ ще се възвиси в оня ден. Защото ще има ден, когато Господ на силите ще бъде против всеки горделив и надменен човек и против всичко, което се надига и ще се унижи... В оня ден човек ще хвърли на къртовете и на прилепите сребърните идоли и златните идоли, които си е направил, за да им се кланя, за да влезе в канаристите подземия и в пукнатините на скалите поради страха от Господа и поради славата на величието Му, когато стане да разтърси земята” (Исая 2:10-12, 20, 21).

През един процеп в облаците блести Звезда, с четири пъти по-силна яркост от мрака. Тя говори на верните за надежда и радост, а на престъпниците на Божия закон - за строгост и гняв. Пожертвалите всичко за Христос сега са на сигурно място, скрити в Божието светилище. Били са изпитани и пред света, и пред презиращите истината са доказали верността си към Този, Който умря за тях. Чудно преобразени са останалите верни дори пред лицето на смъртта. Изведнъж са освободени от мрачната и ужасна тирания на хора, превърнали се в демони. Лицата им, бледи, изплашени и смутени доскоро, сега горят от удивление, вяра и любов. Гласовете им избухват в победна песен: “Бог е нам прибежище и сила, винаги изпитана помощ в напасти, затова няма да се уплашим, ако би се и земята поклатила, и планините се преместили всред моретата, ако и да бучат и да се вълнуват водите им и планините да се тресат от надигането им” (Пс. 46:1-3).

Когато тези думи на свято упование се въздигат към Бога, облаците се отдръпват, за да се открие обсипаното със звезди небе, неизразимо славно в контраст с черния и гневен небосвод. Славата на небесния град проблясва през полуотворените порти. Тогава на фона на небето се появява ръка, която държи две събрани заедно каменни плочи. Пророкът казва: “И небесата ще известят правдата Му, защото сам Бог е съдия” (Пс. 50:6). Светият закон - Божията правда, провъзгласен на Синай всред гръмотевици и пламъци за ръководство в живота, сега бива открит на хората като мерило за съда. Ръката разтваря плочите и предписанията на десетте заповеди се виждат, написани сякаш с огнено перо. Думите се открояват така ясно, че всички могат да ги прочетат. Паметта е пробудена, тъмнината на езичеството и еретизма е изчистена от умовете и Божиите десет изявления, кратки, разбираеми и авторитетни, са представени пред погледа на всички земни жители.

Невъзможно е да се опишат ужасът и отчаянието на погазвалите светите Божии изисквания. Господ им бе дал закона Си; те можеха да сравняват характерите си с него и да разберат дефектите си, докато все още е имало възможност за покаяние и поправяне. Но за да си осигурят благоволението на света, са отстранили Неговите наставления, а са учили и другите да ги престъпват. Стремили са се да принудят Божия народ да оскверни съботата. Сега са осъдени по силата на същия закон, който са презряли. С ужасна яснота виждат, че нямат никакво извинение. Сами са избрали на кого да служат и на кого да се кланят. “Тогава изново ще разсъдите между праведен и нечестив, между оня, който служи Богу, и оня, който не му служи” (Малахия 3:18).

За неприятелите на Божия закон, от проповедника до най-незначителния, има ново понятие за истина и дълг. Твърде късно виждат, че съботата според четвъртата заповед е печатът на живия Бог. Твърде късно разбират истинското естество на своята фалшива събота и пясъчната основа, на която са градили. Става им ясно, че са се борили срещу Бога. Религиозни учители са водили души към гибел, заявявайки, че ги водят към портите на рая. Чак при деня на окончателната равносметка ще се разбере колко голяма е отговорността на хората със свята длъжност и колко ужасни са резултатите от неверността им. Само през вечността ще можем правилно да оценим загубата на една-единствена душа. Страшна ще бъде участта на онзи, комуто Бог ще каже: “Махни се от Мен, нечестиви служителю”.

От небето се чува гласът на Бога, който обявява деня и часа на Исусовото идване и предава на своя народ вечния завет. Като тътнежи на мощни гръмотевици се разнасят по земята Неговите думи. Божият Израил стои и слуша с очи, насочени нагоре. Лицата са осветени от Божията слава и блестят като лицето не Мойсей, когато слизаше от Синай. Неправедните не могат да ги гледат. И когато над почиталите Бога чрез пазене на святата събота се произнася благословение, разнася се мощен, победен вик.

Скоро на изток се появява малък черен облак, колкото половин човешка длан - облакът, който окръжава Спасителя и отдалеч изглежда обгърнат в мрак. Божиите избрани знаят, че това е знамението на Човешкия Син. В тържествено мълчание се взират в него, наблюдавайки как се приближава към земята и става все по-светъл и по-славен, докато се превърне в голям бял облак. Цялата му основа е слава, изглеждаща като унищожаващ огън, над който е дъгата на завета. Исус язди* напред като мощен победител. Не като “Човек на скърби” иде Той сега, за да изпие горчивата чаша на позор и страдания, а като победител в небето и на земята, за да съди живите и мъртвите. “Верен и Истинен” и съди и воюва праведно... И небесните войски... следваха подир Него...” (Откр. 19:11, 14). Светите ангели - голямо, неизброимо множество, Го придружават с тържествени химни и небесни мелодии. Небето е изпълнено с блестящи фигури - хиляди по хиляди и десетки хиляди по десетки хиляди. Човешкото око не може да обхване сцената; смъртен ум не може да проумее нейното величие. “Славата Му покри небето и земята бе пълна с хваление към Него. Сиянието Му бе като светлината” (Авакум 3:3,4). Когато живият облак приближава, всяко око вижда Княза на живота. Сега не трънен венец обезобразява святата глава, а диадема на слава украсява святото чело. Лицето Му блести по-силно от ослепителното обедно слънце. “И на дрехата и на бедрата Му имаше написано име: Цар на царете и Господ на господарите” (Откр. 19:16).

В присъствието Му “лицата на всички са пребледнели”, а отхвърлилите Божията благодат изпадат в ужаса на вечното отчаяние. “Сърцето се топи и колената се удрят едно о друго..., а лицата на всички са побледнели” (Еремия 30:6; Наум 2:10). Праведните викат треперещи: “Кой ще може да устои?” Песента на ангелите замлъква и известно време цари мъчително мълчание. Тогава се чува гласът на Исус: “Достатъчна ви е Моята благодат.” Лицата на праведните светват и радост изпълва сърцата. А ангелите запяват пак и още по-високо.

Царят на царете слиза на облака, обвит с пламтящ огън. Небесата се навиват като свитък, земята пред Него затреперва и планините и островите се разместват. “Нашият Бог ще дойде и няма да мълчи; ще има пред Него огън поглъщащ и около Него силна буря. Ще призове небесата отгоре и земята, за да съди людете Си...” (Пс. 50:3, 4).

“И земните царе, големците и хилядниците, богатите и силните, всеки роб и всеки свободен се скриха в пещерите и между скалите на планините; и казват на планините и на скалите: Паднете върху нас и скрийте ни... от гнева на Агнето. Защото е дошъл великият ден на Неговия гняв и кой може да устои?” (Откр. 6:15-17).

Подигравките са секнали. Лъжливите устни са смълчани. Дрънкането на оръжия, шумът от битка заедно с “всяко оръжие на ратуващия с метеж и облекло, валяно в кръв” (Исая 9:5 - ЦП), са изчезнали. Нищо не се чува освен гласове на


* Откр. 19:11-16.

молитва и стонове от плач и ридания. От устните, произнасяли доскоро подигравки, избухва викът: “Велик е денят на Неговия гняв и кой може да устои?” Неправедните се молят да бъдат по-скоро погребани под скалите на планините, отколкото да застанат пред лицето на Този, Когото са презирали и отхвърлили.

Познават гласа, проникващ в ушите на мъртвите. Колко често неговият умоляващ, нежен тон ги е призовавал към покаяние! Колко често са го чували като трогателни молби на приятел, на брат, на Изкупител! За отхвърлилите Неговата благодат няма друг глас така осъдителен, както гласът, умолявал ги дълго: “Върнете се, върнете се от лошите си пътища, защо да умрете...?” (Езекиил 33:11). О, да беше за тях това глас на чужденец! Исус казва: “...Аз виках, а вие отказахте да слушате..., простирах ръката Си, а никой не внимаваше, но отхвърлихте съвета Ми и не приехте изобличението Ми...” (Пр. 1:24, 25). Този глас събужда спомени, които биха искали да заличат - пренебрегнати, отхвърлени предложения, неоценени привилегии.

Там са подиграващите се с Христос, когато бе унижен. С разтърсваща сила си спомнят думите на Страдалеца, когато, заклеван от първосвещеника, тържествено заявява: “...отсега нататък ще видите Човешкия Син седящ отдясно на силата и идещ на небесните облаци” (Матей 26:64). Сега Го виждат в славата Му и им предстои да Го видят стоящ отдясно на Силата.

Онези, които се подиграваха на заявлението Му, че е Божи Син, сега са онемели. Между тях е и високомерният Ирод, който иронизираше Неговата царска титла и заповяда на присмиващите се войници да Го коронясат като цар. Там са и мъжете, които със скверни ръце го облякоха с пурпурната дреха и поставиха корона от тръни на святото чело, а в покорната ръка втикнаха изображение на скиптър и Му се покланяха с богохулни подмятания. Мъжете, удряли и заплювали Княза на живота, сега избягват Неговия проницателен поглед и се опитват да се освободят от всемогъщата слава на присъствието Му. Онези, които забиха гвоздеите в ръцете и нозете, войникът, пробол реброто Му, гледат белезите с ужас и угризение.

Пред свещениците и управниците със страшна яснота минават една след друга картините на Голгота. С трепет и ужас си спомнят как със сатанинско ликуване са клатели глави и са викали: “Други е избавил, а пък Себе Си не може да избави! Той е Израилевият Цар! Нека слезе сега от кръста и ще повярваме в Него. Упова се на Бога; нека Го избави сега, ако Му е угоден...” (Матей 27:42, 43).

Живо си спомнят притчата на Спасителя за земеделците, отказали да предадат на господаря си плодовете от лозето, малтретирали слугите му и убили сина му. Спомнят си и присъдата, произнесли си сами: “Господарят на лозето люто ще погуби злосторниците”. В греха и наказанието на онези неверни мъже свещениците и старейшините виждат собственото си поведение и справедливата си участ. Понася се предсмъртно ридание. По-силно от вика “Разпни Го! Разпни Го!”, отеквал по улиците на Ерусалим, сега се чува страшното, отчаяно стенание: “Той е Божият Син! Той е истинският Месия!” Искат да избягат от присъствието на Царя на царете. Напразно се опитват да се скрият в дълбоките пещери, образували се от разместването на пластовете.

В живота на всички, отхвърлящи истината, има моменти, в които съвестта


се пробужда, в паметта изплуват мъчителни спомени за дела и лицемерни думи,
а душата се измъчва от разкаяние. Но какво са те в сравнение с угризенията в деня, когато ще “нападне страхът като опустошителна буря”, когато “бедствието... се устреми като вихрушка”! (Пр. 1:27). Онези, които искаха да убият Христос и Неговия верен народ, сега виждат огряващата ги слава. В това състояние на най-голям ужас чуват гласовете на светиите да възкликват в радостни акорди: “Ето, Тоя е наш Бог! Чакахме Го и Той ще ни спаси!” (Исая 25:9).

Сред люлеенето на земята, блясъка на светкавиците и тътена на гръмотевиците гласът на Божия Син извиква спящите светии. Поглежда към гробовете на праведните, след това издига ръце към небето и изрича: “Събудете се, събудете се, събудете се вие, които спите в пръстта и станете!” По цялата дължина и ширина на земята мъртвите ще чуят гласа; и които го чуят, ще оживеят. Цялата земя ще кънти под стъпките на тази необикновено голяма армия, хора от всички нации, племена, езици и народи. Те идват от тъмнината на смъртта, облечени в безсмъртна слава, с възклицанието: “О, смърте, где ти е победата? О, смърте, где ти е жилото?” (1 Коринт. 15:55). Гласовете на живите праведни и на възкръсналите светии се сливат в продължителен, радостен и победен вик.

Всички излизат от гробовете си в ръста, с който са погребани. Адам, застанал сред възкръсналото множество, е с необикновено висока и величествена фигура, малко по-нисък от Божия Син. Той представлява забележителна противоположност на хората от по-късните поколения; само в това отношение може да се види голямото израждане на човешката раса. Но всички възкръсват в свежестта и силата на вечната младост. В началото човекът бе сътворен по Божи образ не само по характер, но и по фигура и външен вид. Грехът е обезобразил и почти е заличил божествения образ, но Христос дойде, за да възстанови загубеното. Той ще преобрази нашите опозорени, нищожни тела по подобие на Своето славно тяло. Смъртната, покварена и без прелест фигура, опетнена от греха, сега става съвършена, красива и безсмъртна. Всички пороци и деформации са оставени в гроба. Допуснати отново до дървото на живота в загубения от толкова дълго време рай, изкупените ще растат, докато достигнат височината на човешката раса в първоначалната й слава. И последните останали следи от проклятието на греха ще бъдат премахнати и верните на Христос ще се явят в красотата на Господа, нашия Бог, отразяващи в душа и тяло съвършения образ на своя Господ. О, удивително изкупление!, за което е говорено толкова много, на което са възлагани такива надежди, съзерцавано с такова жадно очакване, но никога неразбрано напълно!

При прозвучаването на Божия глас живите праведни биват преобразени внезапно, “в миг на око”, биват прославени и сега стават безсмъртни; заедно с възкръсналите светии посрещат Господа във въздуха. Ангели “ще съберат избраните Му, от четирите ветрища, от края на земята до края на небето”. Малки дечица биват поставени от тях в ръцете на майките им. Приятели, разделени дълго от смъртта, се събират отново, за да не се разделят никога вече. С радостни песни всички заедно се възнасят нагоре към Божия град.

От всяка страна на облачната колесница има крила, а под нея има живи колела; и когато колесницата върви нагоре към новия Ерусалим, колелата викат: “Свят”, и крилата, когато се движат, викат: “Свят”, и свитата от ангели вика: “Свят, свят, свят e Господ Бог всемогъщ”, а изкупените възкликват: “Алилуя!”

Преди влизането в Божия град Спасителят подарява на Своите последовате-ли емблемите на победата и ги отличава със знаците на тяхното царско положение. Блестящите редици заемат формата на отворен четириъгълник около своя Цар. Фигурата Му се издига величествено над светии и ангели и лицето Му блести и излъчва благосклонна любов. Погледите на неизброимото множество от изкупени са впити в Него. Всяко око наблюдава славата на Оня, чието лице “бе погрозняло... повече от лицето на кой да е бил човек и образът Му от образа на кой да е от човешките синове”. На главите на победителите Исус със собствената Си ръка поставя короната на славата, корона с личното “ново име” (Откр. 2:17) и с надписа: “Свят на Господа!”. Във всяка ръка бива поставена палмата на победата и блестяща арфа. След това, когато ръководещите ангели дават тон, всяка ръка с изкусно умение се плъзга бързо по струните, изтръгвайки сладка музика с богати, мелодични тонове. Неизразимо блаженство разтърсва сърцата и всеки глас се издига в благодарствена хвала: “На Този, Който ни люби и ни е развързал от греховете ни чрез кръвта Си, и Който ни е направил царство от свещеници на Своя Бог и Отец, на Него да бъде слава и господство във вечни векове” (Откр. 1:5, 6).

Пред изкупеното множество се намира светият град. Исус разтваря широко бисерните порти и спасените от всички народи, пазили истината, влизат вътре. Тук виждат Божия рай - дома на Адам от времето на неговата невинност. След това се чува глас, по-благозвучен от музиката, достигала някога до ухото на смъртен човек, който казва: “Вашата борба свърши!” “Дойдете, вие, благословени от Отца Ми, наследете царството, приготвено за вас от създанието на света.”

Сега се изпълнява молитвата на Спасителя за Неговите ученици: “Отче, желая гдето съм Аз, да бъдат с Мене и тия, които си Ми дал...” Христос представя на Отец откупа на Своята кръв - “непорочни в радост пред Своята слава” (Юда 24) и заявява: “Ето аз и децата, които Ми даде” (ЦП). “Тези, които Ми даде, упазих” (ЦП). О, чудеса на изкупителната любов! Какъв е възторгът и блаженството на оня час, когато, гледайки изкупените безкрайният Отец ще види Своя образ, когато дисхармонията на греха е премахната, проклятието - отнето, и човешкото е отново в хармония с Божественото!

С неизразима любов Исус приветства с добре дошли Своите верни за “радост на техния Господ”. Спасителят се радва, че в царството на славата вижда душите, спасени чрез Неговите страдания и унижение. Изкупените ще споделят тази радост, като видят сред блажените спечелените за Христос чрез своите молитви и труд, чрез жертвите, принесени с любов. Неизразима радост ще изпълва сърцата им, когато събрани около величествения бял престол видят онези, които са спечелени за Христос, а те от своя страна - привлекли други, а другите - привлекли още много следващи. Сега всички са доведени в мирното небе, слагат короните си в ръцете на Исус и Го хвалят през безкрайните кръговрати на вечността.

Когато изкупените бъдат приветствани в Божия град с добре дошли, ликуващ вик на поклонение процепва въздуха. Първият и вторият Адам ще се срещнат. Божият Син стои с протегнати ръце, за да прегърне бащата на нашия род - съществото, което Той сътвори, което съгреши срещу своя Създател и заради чийто грях Спасителят носи на тялото си белезите на разпятието. Когато Адам съзира белезите от жестоките гвоздеи, не се хвърля на гърдите на своя Господ, а пада смирено в нозете Му с възклицанието: “Достойно е Агнето, което е било заклано...” Спасителят го повдига нежно и го моли да погледне още веднъж своята родина Едем, от която е бил тъй дълго отстранен.

След като бе изпъден от Едем, животът на Адам се изпълни със скръб. Всеки съхнещ лист, всяко жертвено животно, всяко гниене върху красивото лице на природата, всяко петно върху чистотата на човека му напомняше за сторения грях. Страшна бе болката от разкаянието, когато виждаше, че нечестието взема надмощие и, когато в отговор на предупрежденията му получаваше упреците, че той е причината за греха. С търпеливо смирение понасяше почти хиляда години наказанието за престъплението си. Искрено се разкайваше за греха си и се уповаваше на заслугите на обещания Месия. Накрая умря с надеждата за възкресение. Божият Син изкупи грешката и падането на човека. Първоначалното владичество на Адам е възстановено.

Възхитен от радост гледа същите дървета, които някога толкова обичаше да съзерцава - същите дървета, чиито плодове беше брал в дните на своята невинност и радост. Вижда отгледаните от собствените му ръце лози, същите цветя, за които е обичал да се грижи. Умът му схваща реалността на гледката; разбира, че това наистина е възстановеният Едем, много по-прекрасен сега, отколкото, когато бе изпъден от него. Спасителят го завежда при дървото на живота, откъсва славния плод и го поканва да яде. Адам се оглежда и вижда много, много членове от своето семейство да стоят изкупени в Божия рай. Тогава хвърля блестящата си корона в нозете на Исус, пада на гърдите Му и прегръща Изкупителя. Взема златната арфа и триумфалната песен: “Достойно, достойно е Агнето, Което е било заклано и пак оживя!” отеква в небесните сводове. Семейството на Адам подхваща мелодията; всички слагат короните си в нозете на Спасителя и Му се покланят с обожание.

Това повторно свързване наблюдават ангелите, плакали при падането на Адам и радвали се, когато Исус след възкресението Си се възнася в Небето, отворил гроба за всички, които ще са повярвали в Неговото име. Сега те виждат делото на изкуплението завършено и присъединяват гласовете си към хвалебната песен.

На кристалното море пред престола - стъкленото море, което блести от Божията слава, сякаш размесено с огън - е събрано множеството на онези, които са “победили звяра и образа му и числото на името му”. Заедно с Агнето на планината Сион стоят сто четиридесет и четирите хиляди изкупени между човеците, “държейки Божии арфи” в ръце. Там се чува като шум от много води и като тътен на мощна гръмотевица “глас на свирачи, които свиреха с арфите си”. И пеят “нова песен “ пред престола - песен, която никой не може да научи, освен сто четиридесет и четирите хиляди. Тя е песента на Мойсей и на Агнето - химн на освобождение. Никой освен сто четиридесет и четирите хиляди не може да научи песента, защото е израз на духовния им опит, който никоя друга група хора не притежава. “Те са, които следват Агнето където и да отива.” Понеже са взети на небето измежду живите от земята, смятани са за “първи плодове на Бога и на Агнето” (Откр. 15:2, 3; 14:1-5). “Това са ония, които идат от голямата скръб”. Те са преживели времето на скръбта - време, каквото никога не е имало, откакто съществува народ на земята. Издържали са агонията във времето на Якововата скръб; устояли са без защита при последното изливане на Божиите наказания. Но са били избавени, защото “са опрали дрехите си и са ги избелили в кръвта на Агнето”. “И в устата им не се намери лъжа; те са непорочни” пред Бога. “Затова са пред престола


на Бога и Му служат денем и нощем в Неговия храм; и седящият на
престола ще разпростре скинията си върху тях.” Видели са земята, опустошена от пламъци и бедствия, видели са как на слънцето бе дадена сила да измъчва
хората със силен пек и сами са понасяли страдания, глад и жажда. Но “няма да

огладнеят вече, нито да ожаднеят вече, нито ще ги удари слънцето, нито някой пек; защото Агнето, което е пред средата на престола, ще им бъде пастир и ще ги заведе при извори на текущи води; и Бог ще обърше всяка сълза от очите им” (Откр. 7:14-17).

През всички векове избраните на Спасителя са били възпитавани в училището на изпитанията. На земята са вървели по тесните пътеки; били са пречиствани в пещта на скръбта. Заради Исус са търпели съпротива, омраза, клевети. Следвали са Го в болезнени борби, били са готови за себепожертване и са понасяли горчиви разочарования. Чрез личната си горест са научили колко лош и противен е грехът и колко е силен, колко тежка е вината и колко голямо е нещастието, което носи. И гледат на него с отвращение. Съзнанието за вечната жертва, принесена за тяхното спасение, ги прави смирени в собствените им очи и изпълва сърцата им с такава благодарност и хваление, които не могат да бъдат схванати от несъгрешилите. Обичат много, защото много им е било простено. Станали участници в Христовите страдания, те са подготвени да участват и в славата Му.

Наследниците на Бога са дошли от тавански стаи, от колиби, от зандани, от ешафоди, от планини и пустини, от земни и морски пещери. На земята “биваха убивани”, “с мъки мъчени”, “търпяха лишение, бедствия и страдания”. Милиони са отишли в гроба опозорени, само защото твърдо са отказвали да отстъпят пред измамните искания на Сатана. Човешките съдилища са ги осъждали като най-големи престъпници. Но сега “сам Бог е съдия” (Пс. 50:6). Земните присъди се ревизират и се отсъжда точно обратното. “Господ... ще отнеме укора на людете Си...” (Исая 25:8). “И ще ги наричат свят народ, изкупените от Господа.” Той е наредил да им се даде “венец вместо пепел, миро на радост вместо плач, облекло на хваление вместо унил дух” (Исая 62:12, 61:3). Повече не са слаби, наскърбени, прогонвани и потискани. Отсега нататък ще бъдат винаги с Господа. Стоят пред престола, облечени с одежди, по-богати от одеждите на най-почитаните на земята. Увенчани са с корони, по-славни от короните, украсявали някога челата на земни монарси. Дните на страдания и плач са преминали завинаги. Царят на славата е обърсал сълзите от всички лица; всяка причина за скръб е премахната. Божиите наследници размахват палмови клонки и запяват мелодична, хвалебствена песен. Всеки глас я подхваща, докато небесните сводове проехтяват от величествения химн: “Спасение на нашия Бог, Който седи на престола, и на Агнето!” И всички жители на небето отговарят с възгласа: “Амин! Благословение, слава и премъдрост, благодарение и почит, сила и могъщество на нашия Бог до вечни векове” (Откр. 7:10, 12).

В този живот ние можем само да започнем да разбираме удивителната тема на изкуплението. С ограничения си разум можем най-сериозно да разглеждаме срама и славата, живота и смъртта, правдата и милостта, срещнали се на кръста. Но колкото и да напрягаме ума си, няма да успеем да ги схванем напълно. Сега дължината и широчината, дълбочината и височината на изкупителната любов се разбират неясно. Изкупителният план няма да бъде напълно разбран даже и когато изкупените ще виждат, както са видени, и ще познават, както са познати. Но през вечните векове, пред удивения им и възхитен ум ще се разкриват все нови и нови истини. Макар мъките, скърбите и изкушенията на земята да са свършили и причината за тях да е отстранена, Божиите чада винаги ще имат разумно разбиране за цената на спасението си.

Христовият кръст ще бъде науката и песента на изкупените през цялата вечност. В прославения Христос ще виждат разпнатия Христос. Никога няма да се забрави, че Този, Чиято мощ сътвори и поддържа неизброимите светове в обширните космични пространства, възлюбеният на Бога, Величието на небето, Този, Комуто херувими и серафими се покланят с удоволствие, смири Себе Си и се унижи, за да въздигне и възвиси падналия човек. Че Той понесе вината и позора на греха, както и мъката след като Отец скри лицето Си от Него. Докато окаяността на един загубен свят съкруши сърцето Му и смаза живота Му на Голготския кръст. Творецът на всички векове, върховният Съдия на човешката участ, лишил се от славата Си и унижил се толкова много от любов към човека, винаги ще буди учудване и възхита на вселената. Когато изкупените от всички народи погледнат Изкупителя си и видят вечната слава на Отца да блести на лицето Му; когато погледнат към Неговия престол, пребъдващ от вечност към вечност, и знаят, че царството Му не ще има край, ще избухват във възторжена песен: “Достойно, достойно е Агнето, Което е било заклано и ни е изкупило за Бога със собствената Си скъпоценна кръв!”

Тайната на кръста обяснява всички други тайни. В светлината, струяща от Голгота, Божиите качества, които са ни изпълвали със страх и благоговение, изглеждат красиви и привлекателни. Виждат се милост, нежност и бащинска любов, смесени със святост, справедливост и мощ. Чрез славата на Божия престол, велик и превъзвишен, ние виждаме характера Му в милостивите откровения и разбираме, както никога преди това, значението на скъпото име Татко наш.

Ще се разбере, че Този, Който е безкраен в мъдрост, не е могъл да измисли никакъв друг план за нашето спасение, освен да пожертва Своя Син. Наградата за тази жертва е радостта да види земята, населена с изкупени същества, свети, щастливи и безсмъртни. Резултатът от борбата на нашия Спасител със силите на мрака е радостта на изкупените, отекваща през вековете за прослава на Бога. А стойността на всяка душа е толкова висока, че Отец е възмезден и доволен от платената цена. А и Христос е удовлетворен, като гледа плодовете на Своята велика жертва.




41
Запустяването на земята

“... Греховете й стигнаха дори до небето и Бог си спомни нейните неправди. Въздайте й, както и тя е въздавала, да! Платете й двойно според делата; с


чашата, с която е черпила, почерпете я двойно. Колкото е прославила себе си и
е живяла разкошно, толкова мъки и печал й дайте; защото казва в сърцето си: Седя като царица, не съм вдовица и печал никак няма да видя. Затова в един ден ще дойдат язвите й, мор, печал и глад, и тя ще изгори на огън; защото могъществен е Господ Бог, Който я съди. И земните царе, които са блудствали и живели
разкошно с нея, ще заплачат и заридаят за нея... и ще казват: Горко, горко на тебе, велики граде Вавилоне, крепки граде, понеже в един час ще дойде съдбата ти!” (Откр. 18:5-10).

“Земните търговци”, които “се обогатиха от безмерния й разкош”, “ще застанат отдалеч поради страх от мъките й, ще плачат и ще жалеят, казвайки: Горко, горко, граде велики, облечен с висон, багреница и червено и украсен със злато, със скъпоценни камъни и с бисери; защото в един час запустя това богатство!” (Откр. 18:11, 3, 15-17).

Такива са наказанията над Вавилон. В деня на Божия гняв той е препълнил чашата на своето нечестие; времето му е дошло; узрял е за унищожение.

Когато Божият глас превърна пленничеството на Своя народ в освобождение, сред загубилите всичко в големия конфликт на живота ще настане страшно пробуждане. През благодатното време те са били заслепени от измамите на Сатана и са оправдавали греха в живота си. Богатите са се гордеели с превъзходството си над по-малко облагодетелстваните. Но богатствата си са спечелили чрез престъпване на Божия закон. Пренебрегвали са задължението си да хранят гладните, да обличат голите, да постъпват справедливо и да са милостиви. Стремели са се да се издигнат и да печелят уважение. А сега са лишени от всичко, което ги е правило велики, и са оставени разголени и беззащитни. Гледат ужасени унищожаването на идолите, предпочитани пред Твореца. Продали са душите си за земни богатства и радости и не са се стремели да богатеят в Бога. Резултатът е поражение. Удоволствията им са се превърнали в жлъчка, съкровищата им - в ръжда. Придобивките на целия им живот са пометени за миг. Богатите оплакват разрушаването на големите си къщи, разпиляването на натрупаното злато и сребро. Но оплакванията им са потиснати от страха, че заедно с идолите си ще загинат и самите те.

Неправедните са изпълнени с разкаяние, но не защото са пренебрегвали Бога и съчовеците си, а защото Бог е победил. Плачат, защото се е получил точно този резултат, без да се разкайват за своето нечестие. Ако можеха, не биха оставили неизползвано средство, за да победят.

Светът е свидетел, че незасегнати от бедствия, епидемии, бури и земетресения остават точно онези, на които същият той се е подигравал, осмивал и искал да заличи от земята. Този, Който е унищожаващ огън за престъпниците на Неговия закон, за народа Си е спасителен покров.

Проповедникът, пожертвал истината, за да спечели благоволението на хората, сега разбира характера и влиянието на поученията си. Става явно, че едно всепроникващо око го е следвало на амвона, по улиците, при срещите с хората в различни обстоятелства на живота. Всяко вълнение, всеки написан ред, всяка изречена дума, всяка постъпка, дали фалшива сигурност, са били разпръснати семена и сега в лицето на нещастните души вижда жетвата.

Господ казва: “И повърхностно лекува раната на дъщерята на людете Ми, като казваха: Мир, мир! А пък няма мир”. “Защото с лъжите си оскърбихте сърцето на праведния, когото Аз не оскърбих; и укрепихте ръцете на злодееца, за да се не върне от нечестивия си път, та да се спаси животът му” (Еремия 8:11; Езекиил 13:22).

“Горко на пастирите, които погубват и разпръсват овцете на паството Ми!... Ето, Аз ще ви накажа за злите ви дела...” “Лелекайте пастири и извикайте, и вие, началници на стадото, валяйте се в пръстта, защото напълно настана времето, за да бъдете заклани и разпръснати... и пастирите не ще имат средство за избягване, нито началниците на стадото за избавление.”

Проповедници и народ виждат, че не са поддържали правилни отношения с Бога. Виждат, че са се бунтували срещу Автора на целия справедлив и праведен закон. Пренебрегвайки Божествените предписания, са предизвикали възникването на хиляди злини, несъгласия, омраза, нечестие, докато земята се е превърнала в обширно поле на борба, блато на поквара. Тази е гледката сега пред отхвърлилите истината и избралите да поддържат заблудата. Невъзможно е да се изрази копнежът на непослушните и неверните към онова, което са загубили завинаги - вечния живот. Те, на които светът се е покланял заради талантите и красноречието им, сега виждат всичко в истинска светлина. Съзнават какво са предизвикали чрез своето престъпление, хвърлят се в краката на презрените и подиграните заради верността им и признават, че Бог ги е обичал.

Хората виждат, че са излъгани. Започват да се обвиняват взаимно за това, че са били подмамени към гибел. Но всички се обединяват, за да осъдят жестоко проповедниците. Неверни пастири са пророкували успокоителни неща; подвеждали са слушателите си да отхвърлят Божия закон и да преследват онези, които са искали да го пазят свято. Сега в отчаянието си тези учители признават пред света измамното си дело. Множествата се изпълват с ярост. “Ние сме изгубени! - викат те. - И вие сте причината за нашата гибел.” И се нахвърлят върху им. Това са точно хората, някога възхищавали им се най-много. Същите ръце, увенчавали ги преди с лаври, сега ще се вдигнат срещу им. Мечовете, които трябваше да погубят Божия народ, сега се използват, за да погубят неприятелите му. Шири се борба и кръвопролитие.

“Екотът ще стигне и до краищата на света, защото Господ има съд с народите; Той ще се съди с всяка твар, ще предаде нечестивите на нож...” (Еремия 25:31). Шест хиляди години е продължавала великата борба; Божият Син и Неговите небесни пратеници са се борили срещу силите на злото, за да предупреждават, осветляват и спасяват човешките чеда. Всички вече са взели решение; неправедните напълно са се присъединили към Сатана в борбата му против Бога. Дошло е времето Бог да оправдае и възстанови авторитета на Своя потъпкан закон. Сега борбата е не само със Сатана, но и с хора. “Господ има съд с народите... ще предаде нечестивите на нож.”

Знакът на освобождението е поставен на онези, които “въздишат и плачат поради всичките мерзости”. Сега излиза ангелът на смъртта, представен във видението на Езекиил чрез въоръжените със смъртоносни оръжия мъже, на които е дадена заповедта: “Поразете! старци, юноши, девици, младенци и жени избийте съвсем; но не се приближавайте при никого от ония, върху които е белегът; и започнете от светилището Ми” (Езекиил 9:1-6). Унищожението започва от изповядвалите, че са духовни пастири на народа. Фалшивите стражи трябва да паднат първи. Няма милост и пощада за нито един от тях. Мъже, жени, момичета и малки деца загиват заедно.

“...Господ излиза от мястото Си, за да накаже жителите на земята за беззаконието им; и земята ще открие кървите си, и не ще покрие вече убитите си” (Исая 26:21). “И ето язвата, с която Господ ще порази всичките народи, които са воювали против Ерусалим: месата им ще тлеят, докато още стоят на нозете си, очите им ще се разтопят в ямите си и езикът им ще тлее в устата им. И в оня ден между тях ще има голям смут от Господа, тъй щото ще залавят всеки ръката на ближния си и неговата ръка ще се подига против ръката на ближния му” (Захария 14:12,13). Жителите на земята - свещеници, управници и народ, богати и бедни, висши и низши, падат в бясната борба на собствените си жестоки страсти и чрез ужасното изливане на Божия гняв без милост. “В оня ден убитите от Господа ще лежат от единия край на земята до другия край на земята; няма да бъдат оплакани, нито прибрани, нито погребани” (Еремия 25:33).

При идването Си Христос изличава неправедните от лицето на земята с дъха на Своята душа, унищожава ги със светлостта на Своята слава. Завежда народа Си в Божия град и земята остава без жителите си. “Ето, Господ изпразва земята и я запустява, превръща я и разпръсва жителите й... Съвсем ще се изпразни земята и съвършено ще се оголи, защото Господ е изговорил това слово... Защото престъпиха законите, незачитаха повелението, нарушиха вечния завет. Затова клетва погълна земята и ония, които живеят на нея, се намериха виновни; затова жителите на земята изгоряха...” (Исая 24:1, 3, 5, 6).

Цялата земя изглежда като самотна пустиня. Развалини на градове и села, унищожени от земетресението, изкоренени дървета, груби, назъбени скали, изхвърлени от морето или изтръгнати от земята, са разпръснати по повърхността й, грамадни зеещи пропасти отбелязват местата на планини, изскубнати от основите им.

Сега се осъществява събитието, сянка на което беше последната тържествена служба в Деня на умилостивението. Когато службата в Светая Светих (най-святото отделение на светилището) приключела и греховете на Израил били премахнати от светилището чрез кръвта от приноса за грях, козелът “за отпущане” бивал представян жив пред Господа. В присъствието на цялото събрание първосвещеникът изповядвал над него “всичките беззакония на израилтяните, всичките им престъпления и всичките им грехове” и ги възлагал “на главата на козела” (Левит 16:21). По същия начин и когато службата в небесното светилище приключи, в присъствието на Бога и небесните ангели и на множеството изкупени греховете на Божия народ ще бъдат поставени на Сатана. Той ще бъде обвинен за всичкото зло, извършено от грешниците. И както козелът “за отпущане” биваше изпращан в пуста и ненаселена земя, така и Сатана ще бъде заточен в запустялата земя - ненаселена и мрачна пустиня.

Писателят на кн. “Откровение” предсказва заточаването на Сатана и хаоса, и запустението на земята. И заявява, че така ще продължи хиляда години. След като представя сцените на второто идване на Господа и опозоряването на неправедните, пророчеството продължава: “И видях, че слизаше от небето един ангел, който държеше в ръката си ключа на бездната и една голяма верига. Той улови змея, старовременната змия, която е дявол и сатана, и го върза за хиляда години и, като го хвърли в бездната, заключи я и я запечата над него, за да не мами вече народите, преди да се свършат хилядата години, след като той трябва да бъде пуснат за малко време” (Откр. 20:1-3).

Че изразът “бездна” представлява земята в състояние на хаос и мрак, е очевидно от други библейски текстове. За земята “в начало” Библията свидетел-ства, че е “пуста и неустроена; и тъмнина покриваше бездната”*. (Битие 1:2). Пророчеството учи, че земята ще бъде върната поне наполовина в това състояние.
* Същата дума в същото значение се среща и в Откр. 20:1-3, преведена еднозначно и в септуагинтата (от гръцкия вариант на Стария завет).


БИБЛЕЙСКИЯТ МИЛЕНИУМ
Живеем в последните дни на земната история. Краят на живота, както го разбират днес различните хора, е почти наближил. Скоро Исус ще се завърне. Ние имаме само един период на благодатно време и това е нашият живот сега. МИЛЕНИУМЪТ НЕ ЩЕ бъде хиляда години на слава и мир тук на земята! Не ще бъде и ера на технологичен прогрес или “втори шанс” за нечестивите. Преди него, по време на него или след него цялото човечество няма да се обърне с вяра към Христос! Нито Христос или Неговите изкупени ще бъдат на земята по това време.
Ето истината за милениума и събитията, които отбелязват началото и края му:
I. ИСУС ЩЕ СЕ ЗАВЪРНЕ, ЗА ДА ВЗЕМЕ СВОЯ НАРОД. Той ни е обещал това. (Йоан 14:1-3) Ето защо вярваме, че наистина ще го направи.
II. ИМА ЧЕТИРИ БЕЛЕГА, ПО КОИТО МОЖЕМ ДА ИДЕНТИФИЦИРАМЕ ВТОРОТО ХРИСТОВО ПРИШЕСТВИЕ. Те не могат да бъдат фалшифицирани от лъжливи христосовци: 1. Ще дойде така, че всички живи по това време ще могат да видят завръщането Му (Откр. 1:7; Деян. 1:9; Матей 24:30, 23-27). 2. Ще дойде така, че всички ще могат да Го чуят, (Матей 24:31; 1 Сол. 41:16). 3. Ще дойде във величествена слава - Неговата слава, славата на Отца и славата на милионите придружаващи Го ангели (Лука 9:26; Матей 28:2-4; Матей 25:31; Откр. 6:14-17). 4. Ще дойде неочаквано (Матей 24:44; 24:36).

III. ВТОРОТО ИДВАНЕ НА ХРИСТОС ЩЕ ОТБЕЛЕЖИ НАЧАЛОТО НА МИЛЕ-НИУМА. ЩЕ СТАНАТ ШЕСТ СЪБИТИЯ: 1. Той ще възкреси праведните мъртви (1 Сол.4:16). 2. Ще грабне праведните живи заедно с възкресените праведни мъртви, за да Го посрещнат в облаците (1 Сол. 4:17). 3. Ще промени смъртните им тела, за да станат подобни на Неговото славно тяло (Фил.3:20-21) и ще ги преобрази (1 Кор. 15:51-55; Исая 25:9). 4. След като е събрал всички праведни 1 Сол. 4:17-18; Матей 25:34-40; 24:30, 31), ще вземе в небето Своите изкупени (Йоан 14:1-3; 17:24; 1 Сол. 4:16-18). 5. Живите нечестиви ще бъдат унищожени от блясъка на Неговото идване (Лука 17:26-30; 2 Сол. 2:8). 6. Ще върже Сатана на земята за хиляда години (Откр. 20:2-3).

4. ПРЕЗ ВРЕМЕ НА МИЛЕНИУМА ЗЕМЯТА ЩЕ БЪДЕ ПУСТА (Откр. 20:3; Еремия 4:23-26; Исая 24:1, 3). Нечестивите са мъртви (2Сол. 2:8). Не е останал жив човек (Исая 34:20-22; Еремия 4:25-26; 25:31-33). Сатана е вързан на запустената земя (Откр. 20:1-3). Праведните са на небето (Откр. 20:4,6; Даниил 7:22), заети с дело на съд (Откр. 20:4; 1 Кор. 6:1-3; Деян. 24:25; Юда 6).


                  1. В КРАЯ НА МИЛЕНИУМА СВЯТИЯТ ДУХ СЛИЗА ОТ НЕБЕТО (Откр. 20:9; 21:1-5; Захария 14:4, 9); нечестивите са възкресени при “второто възкресение” (Откр. 20:5, първа част). По този начин Сатана бива освободен отново да ги измамва (Откр. 20:7-8). Той и нечестивите заобикалят Святия град, за да го превземат (Откр. 20:8-9). Всички те биват унищожени (Откр. 20:9) и земята - подновена (Откр. 20:1-5; 2 Петрово 3:10-14).




Гледайки напред към великия ден на Бога, пророк Еремия заявява: “Погледнах на земята и ето, тя беше пуста и празна - на небето, и нямаше светлината му. Погледнах на планините и ето, трепереха и всичките хълмове се тресяха. Погледнах и ето, нямаше човек и всичките небесни птици бяха избягали, погледнах и ето, плодородната страна бе пуста и всичките й градове бяха съсипани...” (Еремия 4:23-26).

Тук трябва да бъде домът на Сатана заедно с неговите зли ангели в продължение на хиляда години. Ограничен само в пределите на земята, той няма да има достъп до други светове, за да изкушава и безпокои никога непадналите в грях. Именно в този смисъл е вързан - не може да упражнява мощта си върху никого. Напълно е лишен от възможността да мами и руши - единствено негово наслаждение в продължение на толкова много столетия..

С поглед напред към времето, когато Сатана ще падне, пророк Исая възкликва: “Как си паднал от небето, ти Деннице, сине на зората! Как си отсечен до земята, ти, който поваляше народите. А ти думаше в сърцето си: Ще възляза на небесата, ще възвиша престола си над Божиите звезди..., ще бъда подобен на Всевишния. Обаче ти ще се снишиш до преизподнята, до най-долните дълбочини на рова. Ония, които те видят, ще се взрат в тебе, ще те разгледат и ще рекат: Тоя ли е човекът, който правеше да трепери земята, който разклащаше царствата, който запустяваше света и съсипваше градовете му, който не пускаше в домовете им затворниците си?” (Исая 14:12-17).

В продължение на шест хиляди години сатанинското дело на бунт “правеше да трепери земята”. Той “запустяваше света и съсипваше градовете му.” И “не пускаше в домовете им затворниците си.” В продължение на шест хиляди години тъмницата му е държала Божия народ и би го държала пленник навеки, но Христос строши веригите и освободи затворниците.

Даже и неправедните сега са извън властта на Сатана. Той остава сам със злите си ангели, за да мисли и осъзнава последиците от проклятието, докарано от греха.”Всичките царе на народите - те всички спят в слава, всеки в дома си [гроба]. А ти си отхвърлен от гроба си като презряно клонче... не ще се съединиш с тях в погребение, защото си погубил земята си, избил си своите люде” (Исая 14:18-20).

В продължение на хиляда години Сатана ще броди насам-натам по пустата земя, за да наблюдава резултатите от своя бунт срещу Божия закон. През това време страда много силно. От момента на неговото падане досега е действал активно, което е спъвало размисъла. Но сега, лишен от сила, не му остава нищо друго освен да мисли върху ролята си от времето на бунта срещу небесното управление и да гледа с трепет и ужас напред към страшното бъдеще, когато ще страда за всичкото причинено зло и ще бъде наказан като подбудител на грехове.

Божият народ няма да ликува от пленничеството на Сатана. Пророкът казва: “И в деня, когато Господ те успокои от скръбта ти, от неволята ти и от жестоката работа, в която ти бе поробен, ще употребиш това иносказание против вавилонския цар, като речеш: Как престана насилникът!... Господ строши тоягата на нечестивите, скиптъра на владетелите, който яростно поразяваше племената с непрестанно биене, който властваше с гняв над народите, с преследване, което никой не въздържаше” (Исая 14:3-6).

През хилядата години между първото и второто възкресение се провежда съдът над неправедните. Апостол Павел посочва този съд като събитие, следващо второто идване на Христос. “...недейте съди нищо преждевременно, докле не дойде Господ, Който ще извади на видело скритото в тъмнината и ще изяви намеренията на сърцата “ (1 Коринт. 4:5). Даниил обяснява, че когато дойде “Старият по дни”, ще се “даде... съдът на светиите на Вишнаго” (Даниил 7:22 - ЦП). През това време праведните царуват като царе и свещеници на Бога. Йоан обяснява в Откровение: “И видях престоли; и на тия, които бяха насядали на тях, бе дадено да съдят... те ще бъдат свещеници Богу и на Христа и ще царуват с Него хиляда години” (Откр. 20:4-6). Точно за това време Павел е предсказал, че “светиите ще съдят света” (1 Коринт. 6:2). Заедно с Христос те съдят неправедните, като сравняват живота им с книгата на закона - Библията, и решават всеки случай според делата, извършени в тялото. Тогава наказанието, което нечестивите трябва да понесат, се определя според извършените от тях деяния; и се отбелязва срещу имената им в книгата на смъртта.

Също така и Сатана, и ангелите му ще бъдат съдени от Христос и Неговия народ. Павел казва: “Не знаете ли, че ние ще съдим ангели?” (1 Коринт. 6:3). А Юда обяснява, че онези “ангели, които не опазиха своето достойнство, но напуснаха собственото си жилище, Той ги държи под мрак във вечни връзки за съда на великия ден” (Юда 6).

В края на хилядата години ще стане второто възкресение. Тогава неправедните ще бъдат събудени от смъртта и ще се явят пред Бога, за да получат “писаната присъда”. Така писателят на кн.”Откровение”, след като описва възкресението на праведните, казва: “Другите мъртви не оживяха, докле не се свършиха хилядата години” (Откр. 20:5). А за неправедните Исая обяснява, че “ще бъдат събрани, както се събират затворниците в тъмницата. И ще бъдат затворени в тъмницата и след дълго време ще бъдат наказани” (Исая 24:22).

42
Краят на борбата
В края на хилядата години Христос отново се завръща на земята. Придружават Го множеството на изкупените и безброй ангели. Слиза със страшно величие и заповядва на нечестивите мъртви да възкръснат за съд - толкова много, че могат да се сравнят с морския пясък. Какъв контраст с възкръсналите при първото възкресение! Праведните се появиха в безсмъртна младост и красота. А безбожните носеха следите на болести и смърт.

Всички очи в това огромно човешко стълпотворение са обърнати към Божия Син и съзерцава Неговата слава. Всички възкликват в един глас: “Благословен, Който иде в Господнето име!” Този възглас е вдъхновен не от любов към Исус. Си-лата на истината принуждава устните да произнесат думи, които не желаят. Непра-ведните излизат от гробовете такива, каквито са влезли в тях - със същата вражда към Христос и със същия бунтовен дух. Те няма да имат ново благодатно време, за да поправят грешките на миналия си живот. А и да го имаха, никога не би се променила.

Цял един живот на престъпления не е омекотил сърцата им. Дори да им се дадеше второ благодатно време, биха го изживели както първото - в незачитане на Божиите изисквания и в бунт срещу Бога.

Христос слиза на Елеонския хълм, откъдето се възнесе на небето след възкресението Си и където ангелите повториха обещанието за Неговото завръщане. Пророкът казва: “Господ мой Бог ще дойде и всички свети ангели с Тебе.” “...нозете Му ще застанат на Елеонския хълм, който е срещу Ерусалим на изток; и Елеонският хълм ще се разцепи през средата..., така че ще се образува твърде голям дол”. “И Господ ще бъде цар върху целия свят. В оня ден Господ ще бъде един и името Му едно” (Захария 14:5,4,9). Новият Ерусалим слиза от небето в ослепителен блясък, установява се на очистеното и приготвено да го приеме място и Христос с народа Си и ангелите влизат в светия град.

Сега Сатана се приготвя за последната мощна битка за върховенство. Докато бе лишен от силата си и отделен от измамното си дело, князът на злото бе нещастен и сломен. Но когато нечестивите мъртви биват възкресени и той ги вижда застанали на негова страна, надеждата му се съживява отново и решава да не се отказва от голямата битка. Ще призове под знамето си армиите на изгубените и ще се опита чрез тях да прокара плановете си. Това са пленниците на Сатана. Отхвърляйки Христос, те са признали владичеството на водача на бунта. Готови са да приемат неговите внушения и да изпълняват заповедите му. Верен на предишното си лукавство, Сатана не разкрива истината за себе си. Представя се за княза, законен собственик на света, чието наследство му е било незаконно отнето. На обезумелите си поданици се представя като изкупител, уверявайки ги, че неговата сила ги е извела от гробовете им и че сега ще ги освободи от най-жестоката тирания. След като Христос се е отдръпнал, Сатана върши чудеса, за да осъществи домогванията си. Прави слабите силни и вдъхновява всички със своя дух и енергия. Предлага им да ги поведе срещу лагера на светиите и дружно да завземат Божия град. С демонско ликуване посочва неизброимите възкръснали от мъртвите и заявява, че като техен водач е в състояние да превземе града и да си възвърне трона и царството.

Сред огромното множество има много от дълголетниците на човешкия род отпреди потопа; хора, едри на ръст, с гигантски интелект, които, като са се поддавали на контрола на паднали ангели, са посвещавали всичките си способности и знания за себевъзвеличаване. Хора, които заради удивителните си дела са карали света да боготвори способностите им, но чиято жестокост и зли изобретения, оскверняващи земята и унищожаващи Божия образ в хората, бяха накарали Бога да ги заличи в своето творение. Там има царе и генерали, завладявали цели народи, храбри мъже, които никога не са изгубвали битка, горди, амбициозни воини, чието приближаване е карало царствата да треперят. Смъртта не ги е променила. След като излизат от гроба, възстановяват мислите си точно там, където са били прекъснати. Движени са от същия стремеж за завоевания, владеел ги и тогава, преди да паднат на бойното поле.

Сатана се съветва с ангелите си, а след това и с царете завоеватели, истински силните мъже. Те разглеждат насъбралите се и преценяват, че множеството е на тяхна страна, че армията вътре в града е малка в сравнение с тяхната и може да бъде победена. Правят планове за завладяване на богатствата и славата на новия Ерусалим. Всички незабавно започват да се приготвят за битката. Способни техници конструират военни съоръжения. Армейски пълководци, прочути с успехите си, подреждат в полкове и дивизии военните мъже.

Най-сетне се дава заповед за настъпление и неизброимото множество настъпва - армия, каквато никога не е била свиквана от земни завоеватели, с която не биха могли да се сравнят дори съединените сили на всички векове, откакто са започнали войните на земята. Сатана, най-силният воин, предвожда авангарда и неговите ангели обединяват силите си за последната битка. Царе и пълководци последват Сатана, а тълпите подире им са групирани в огромни военни съединения със свой предводител. С военна точност стегнатите редици напредват към Божия град по напуканата и неравна земна повърхност. По заповед на Исус портите на новия Ерусалим се затварят; армиите на Сатана обграждат града и се приготвят за нападение.

Сега Христос още веднъж се явява пред Своите неприятели. Високо над града, върху основа от блестящо злато се издига величествен престол. На него седи Божият Син, заобиколен от поданиците на царството Си. Човек не може да опише мощта и величието Му. Славата на вечния Баща обкръжава Сина. Блясъкът на присъствието Му изпълва Божия град и преминава отвъд портите, заливайки цялата земя със сиянието си.

Най-близо до престола са онези, които някога прилежно са провеждали делата на Сатана, но, изтръгнати като главни от огън, са последвали своя Спасител с дълбоко, горещо посвещение. До тях са сред лъжата и неверието съвършени християнски черти на характерите на тези, които са почитали Божия закон, когато целият християнски свят го е обявявал за невалиден, и милионите от всички векове, убити мъченически заради вярата си. Непосредствено зад тях е “голямо множество, което никой не можеше да изброи, от всеки народ и от всичките племена, люде и езици, стоящи пред престола и пред Агнето, облечени в бели дрехи, с палмови клони в ръцете си” (Откр. 7:9). Борбата им е свършена, победата - спечелена. Извоювали са първенството и са получили наградата. Палмовата клонка в ръката им е символ на тяхната победа, бялата дреха - знак на непорочната Христова правда, станала сега тяхна.

Изкупените запяват хвалебствена песен, която отеква в небесните сводове: “Спасение на нашия Бог, който седи на престола, и на Агнето!” И ангели, и серафими се присъединяват към песента на преклонение към Бога. Изкупените познават властта и злобата на Сатана и съзнават, както никога дотогава, че никаква друга сила освен Христос не би могла да ги направи победители. В цялото блестящо множество няма нито един, който може да каже, че е победил сам чрез сила и доброта. Нищо не се говори за онова, което са извършили или изстрадали; но съдържанието на всяка песен, основният тон на всеки химн е: спасението е от нашия Бог и от Агнето.

В присъствието на жителите на земята и на небето се извършва окончател-ното коронясване на Божия Син. И сега, облечен с върховно величие и мощ, Царят на царете произнася присъда над бунтовниците срещу Неговото управление и отдава справедливост над престъпвалите Неговия закон и потискалите народа


Му. Божият пророк казва: “След това видях един голям бял престол и Онзи,
Който седеше на него, от Чието лице побягнаха земята и небето, че не се
намери място за тях. Видях и мъртвите големи и малки, стоящи пред престола; и едни книги се разгънаха; разгъна се и друга книга, която е книгата на живота; и

мъртвите бидоха съдени според делата си по написаното в книгите” (Откр. 20:11, 12).

Щом книгите с докладите бъдат отворени и Исус погледне нечестивите, те си спомнят всеки свой грях. Виждат точно къде нозете им са се отклонили от пътеката на чистотата и светостта, къде точно ги е отвела тяхната гордост и бунт при нарушаването на Божия закон. Съблазнителните изкушения, които са поддържали, отдавайки се на греха, благословенията, с които са злоупотребили, Божиите пратеници, които са презирали, отхвърлените предупреждения, вълните на милост, отблъсквани от упоритото им непокаяно сърце - всичко това се изписва пред тях с огнени букви...

Над престола се появява кръстът; сцените на изкушението и падането на Адам и следващите стъпки от великия план на изкуплението минават една след друга. Скромното рождение на Спасителя; първите години от живота Му, прекарани в простота и послушание; кръщението Му в Йордан; постът и изкушението в пустинята; публичната Му служба, която разкри на хората най-скъпите благословения на Небето; дните, изпълнени с дела на любов и милост; нощите на молитва и бдение в усамотението на планините; заговорите, изпълнени със завист, омраза и злоба като отплата за Неговите благодеяния; ужасната тайнствена агония в Гетсимания под смазващата тежест на греховете на целия свят; предателството, хвърлило Го в ръцете на жадната за кръв тълпа; страшните събития в онази нощ - смиреният Затворник, изоставен от най-любимите Си ученици, грубо влачен по улиците на Ерусалим; Божият Син, предаден сред ликуващи викове на Ана, призован на съд в палата на първосвещеника, в съдилището на Пилат, пред страхливия и жесток Ирод, подиграван, оскърбяван, измъчван и осъден на смърт - всичко това е представено живо и ясно.

Пред треперещото множество се разкриват последните сцени - търпеливият Страдалец, вървящ по пътя към Голгота; небесният Принц, увиснал на кръста; надутите свещеници и хулещата тълпа, осмиваща Неговата предсмъртна агония; свръхестествената тъмнина; разтърсването на земята, раздробените скали, отворените гробове, отбелязали момента, когато Изкупителят на света предаде живота Си.

Ужасната драма се явява точно такава, каквато е била. Сатана, неговите ангели и поданици нямат сила да отклонят очите си от картината на собствените си дела. Всеки участник в драмата си спомня своята роля. Ирод, който закла невинните дечица във Витлеем, за да погуби израилевия Цар; скверната Иродиада, на чиято душа тежи вината за кръвта на Йоан Кръстител; слабият, колеблив и действащ според времето и обстоятелствата Пилат; подиграващите се войници; свещениците, управниците и побеснялата тълпа, която викаше: “Кръвта Му да бъде на нас и на чадата ни!” - всички виждат огромната си вина. Напразно се опитват да се скрият от Божественото величие на Неговото лице, което по блясък надминава слънцето, а изкупените слагат короните си в нозете на Спасителя с възклицанието: “Той умря за мен!”

Сред множеството на изкупените са Христовите апостоли, храбрият Павел, пламенният Петър, любимият и любещ Йоан и верните им братя. Заедно с тях са и огромен брой мъченици, а извън стените, където всичко е долно и нечисто, се намират онези, от които са били преследвани, затваряни и избивани. Там е Нерон - това чудовище на жестокостта и порока, наблюдаващ радостта и ликуването на онези, които някога е измъчвал и в най-страшната агония на които е намирал сатанинска наслада; там е и майка му, за да види резултатите от своето дело; да види как лошите черти на характера, предала на сина си, страстите, поощрявани и развивани чрез влиянието и примера й, са дали плодовете си - престъпления, карали света да потръпва.

Там има папски свещеници и прелати, претендирали, че са Христови посланици, а в същото време си служили с клади, тъмници и мъченически колове, за да владеят съвестта на Божиите чада. Там са гордите папи, възвишавали се над Бога и възнамерявали да променят закона на Всевишния. Тези мними църковни отци имат да дават пред Бога сметка, от която биха искали да се освободят. Твърде късно виждат, че Вездесъщият ревнува за Своя закон и по никой начин няма да премахне вината. Сега узнават, че Христос уеднаквява интереса Си с този на Неговия страдащ народ; и разбират силата на собствените Му думи: “Понеже сте направили това на един от тия най-скромни мои братя, на Мене сте го направили” (Матей 25:40).

Нечестивите са събрани на подсъдимата скамейка пред Бога, обвинени в най-голямата измяна спрямо Небесното управление. Не могат да пледират в защита на своя случай; нямат извинение; и присъдата на вечната смърт се произнася над тях

Сега на всички става ясно, че отплатата за греха не е благородна независимост и вечен живот, а робство, поквара и смърт. Виждат какво са изгубили чрез бунтовния си живот. Била е презряна далеч по-превъзходна и вечна тежина от слава; а колко желана им изглежда тя сега! “Всичко това - стене изгубената душа - бих могла да имам; но аз го отблъснах. О, странно безумие! Разменила съм мира, щастието и почитта за мъка, позор и отчаяние!” Всички виждат, че отстраняването им от небето е справедливо. Чрез живота си са заявили: “Не желаем този Исус да царува над нас!”

Безбожните гледат като омаяни коронясването на Божия Син. В ръцете Му са плочите на Божия закон, постановленията, които са презирали и престъпвали. Забелязват удивлението, възхищението и поклонението на спасените. Докато вълните на мелодията се носят над множеството вън от града, всички възкликват в един глас: “Велики и чудесни са Твоите дела, Господи Боже всемогъщи; праведни и истинни са Твоите пътища, Царю на царете “ (Откр. 15:3); падат на земята и се покланят на Княза на живота.

Сатана е като парализиран от славата и величието на Христос. Осеняващият някога херувим си спомня откъде е паднал. Блестящ серафим, “син на зората”, колко се е променил, как е деградирал! Изключен е завинаги от небесния съвет, където някога бе толкова почитан. Сега вижда друг да стои до Отец и да прикрива славата Му. Вижда ангел с благородна фигура и величествен вид да поставя короната на Христовата глава. Високото положение на ангела можеше да бъде негово.

Спомня си родината, където бе невинен и чист, мира и задоволството в себе си, преди да зароптае срещу Бога и да завиди на Христос. Неговите обвинения и бунт, измамите му, за да спечели симпатията и подкрепата на ангелите,
упорството срещу усилията за възвръщане, когато Бог би му простил, всичко това се явява живо пред очите му. Поглежда назад към резултатите от работата си сред хората - вражда на човек към човек и страшно разорение, издигане и пропадане на царства, сгромолясване на тронове, дълга поредица от бунтове, войни и въстания. Спомня си постоянните усилия да се противопоставя на Христовото дело и да натиска хората все по-ниско и по-ниско. Вижда, че демонските му нападки са били безсилни да унищожат закрепилите доверието си в Исус. Гледайки своето царство и последиците от труда си, не вижда друго освен неуспех и разруха. Заблудил е множествата да повярват, че Божият град може да стане лесна плячка, но знае, че това е лъжа. Много и много пъти е бил побеждаван в хода на великата борба и е бил принуждаван да отстъпва. И много добре познава силата и величието на Вечния.

Целта на големия бунтовник винаги е била да оправдае себе си и да докаже, че Божието управление е виновно за бунта. За тази цел е мобилизирал цялата мощ на огромния си интелект. Работил е преднамерено и с удивителен успех, подбуждайки огромни групи да приемат неговия възглед за великата борба, която се води от толкова дълго време. В продължение на хиляди години този водач на всяко съзаклятие е поставял заблудата на мястото на истината. Но сега вече е дошло времето, когато бунтът най-сетне трябва да бъде потушен и историята и характерът на Сатана - напълно разкрити. В последното голямо усилие да детронира Христос, да унищожи народа Му и да завладее Божия град архиизмамникът е демаскиран изцяло. Свързалите се с него виждат пълното поражение на делото му, а Христовите последователи и верните ангели - обхвата, на неговите машинации срещу Божието управление. Сатана става обект на всеобщо отвращение.

Сам вижда, че самоволният му бунт го е направил негоден за небето. Упражнявал е силите си за война срещу Бога; чистотата, мирът и хармонията в небето биха били за него върховно мъчение. Сега обаче всичките му обвинения срещу Божията милост и справедливост са смълчани. Укорът, който се стараеше да хвърли върху Йехова, пада изцяло върху него самия. И Сатана се прекланя пред Бога и признава справедливостта на присъдата си.

“Кой няма да се бои от името Ти, Господи, и да го прослави? Защото само Ти си свет; понеже всичките народи ще дойдат и ще се поклонят пред Тебе, защото се явиха Твоите праведни съдби” (Откр. 15:4). Всеки въпрос относно истината и заблудата сега е изяснен. Резултатите от бунта, плодовете от отстраняването на Божествените предписания са показани пред очите на всички разумни създания. Управлението на Сатана в контраст с Божието управление е представено ясно пред цялата вселена. Той е осъден от собствените си действия. Божията мъдрост, справедливост и доброта са защитени. Става ясно, че всички Божии постъпки във великата борба са били извършени в името на вечното благо на Неговия народ и за доброто на сътворените от Него светове. “Всичките Твои творения ще Те хвалят, Господи, и Твоите светии ще Те благославят” (Пс. 145:10). През цялата вечност историята на греха ще остане свидетелство, че щастието на сътворените от Бога същества е свързано със съществуването на Неговия закон. Имайки пред очите си всички факти на великата борба, цялата вселена, както верните, така и непокорните, единогласно ще заяви: “Праведни и истинни са Твоите пътища, Царю на вековете”.

Пред вселената е била ясно показана великата жертва, направена от Отца и от Сина за човека. Дошъл е часът, когато Христос заема положението, което Му принадлежи по право и бива прославен над власти и сили и над всяко име. Точно за тази радост, която Му бе представена - че може да доведе много синове в слава, Той претърпя кръста и презря срама. И колкото и невъобразимо големи да бяха скръбта и срамът, все пак над тях са радостта и славата. Поглежда изкупените, обновени по Неговия образ. Всяко сърце носи съвършения отпечатък на Божественото, всяко лице отразява образа на Царя. Христос вижда в изкупените резултата от труда на душата Си и е напълно задоволен. Тогава с глас, достигащ до събраните множества - праведни и неправедни, заявява: “Вижте откупа на Моята кръв! За тях страдах Аз; за тях умрях, за да живеят вечно в Моето присъствие!” И хвалебна песен се възнася от облечените в бели дрехи около престола: “Достойно е Агнето, което е било заклано, да приеме сила и богатство, премъдрост и могъщество, почит, слава и благословение” (Откр. 5:12).

Макар че е бил принуден да признае Божията справедливост и да се преклони пред върховенството на Христос, характерът на Сатана си остава непроменен. Духът на бунт избликва отново като мощен поток. Разярен, той решава да не се отказва от великата борба. Последната отчаяна битка с Царя на небето настава. Втурва се между последователите си, опитва се да ги настърви за незабавна ожесточена битка. Но от неизброимите милиони, подведени към бунт, сега няма нито един, признаващ неговото върховенство. Властта му е приключила. Неправедните изживяват същата омраза към Бога, но разбират, че положението им е безнадеждно, че не могат да устоят срещу Йехова. Гневът им пламва срещу Сатана и срещу всички, измамили ги в качеството си на негови инструменти. С демонски бяс се надигат те срещу тях.

Господ казва: “Понеже си поставил сърцето си като че е Божие сърце, затова ето, ще докарам против тебе чужденци, страшните между народите; и ще изтеглят саблите си против красивите произведения на твоята мъдрост и ще помрачат блясъка ти; ще те смъкнат в ямата... и те изтребих отсред огнените камъни,херувиме засеняващи!... Аз те хвърлих на земята, изложих те пред царете, за да те гледат... и те обърнах на пепел по земята пред очите на всички, които те гледат... ужас си станал и не ще те има до века” (Езекиил 28:6-8, 16-19).

“Защото всяко оръжие на ратуващия с метеж и облекло, валяно в кръв, ще бъде за изгаряне и вещество за огън” (ЦП). “Защото Господ негодува спрямо всичките народи и пламенно се гневи на всичките им множества; обрекъл ги е на изтребление, предал ги е на клане.” “Над нечестивите ще навали примки; огън и сяра, и горещ вятър ще бъдат съдържанието на чашата им” (Исая 9:5, 34:2; Пс.11:6). Огън пада от небето. Земята се разцепва. Скритите в нейните дълбини оръжия излизат. От всички зейнали бездни избухват пояждащи пламъци. Скалите горят. Сега е денят, за който се е знаело, че ще пламти като пещ. Нажежените елементи се стопяват и всички постижения на земята изгарят. (Малахия 4:1; 2 Петрово 3:10). Земната повърхност изглежда като разтопена маса - огромно, кипящо огнено езеро. Това е времето на съда и загиването на безбожните хора - “ден на отмъщение Господне, година на въздаяния за съда на Сион” (Исая 34:8 ЦП).

Неправедните получават наградата си (Пр. 11:31). Те “ще бъдат плява. И тоя ден, който иде, ще ги изгори, казва Господ на силите...” (Малахия 4:1). Някои са унищожени за миг, а други се измъчват с дни. Всички са наказани “според делата им”. Тъй като греховете на праведните са прехвърлени на Сатана, той ще страда
не само заради собствения си бунт, но и за всички грехове, за които е подбудил Божия народ. Неговото наказание трябва да бъде далеч по-голямо от наказанието на онези, които е заблудил. След като всички, попаднали в неговите лъжи, загинат, той ще продължи да живее и да страда. Накрая нечестивите биват унищожени в очистващия огън - и корен, и клонки: Сатана е коренът, а последователите му - клонките. Пълното наказание е наложено от закона; изискванията на правдата са удовлетворени; и като виждат това, и небе, и земя, признават справедливостта на Йехова.

Разрушителното дело на Сатана е приключило завинаги. Шест хиляди години е действал според волята си, сеейки на земята нещастие и причинявайки скръб във вселената. Създанието целокупно е въздишало и се е мъчило. Сега Божиите творения са напълно освободени от присъствието и изкушенията му. “Цялата земя се успокои и утихна; [праведните] възклицават с песни” (Исая 14:7). И глас на хвала и триумф се възнася от цялата вярна вселена. “Глас от много народи, като глас от много води, и като глас от силни гърмежи” се чува, който казва: “Алилуя, защото се възцари Господ Бог Вседържител” (Откр. 19:6 - ЦП).

Докато земята гори в унищожителен огън, праведните са в безопасност в Божия град. Над участващите в първото възкресение втората смърт няма власт. Докато за нечестивите Бог е огън пояждащ, за своя народ Той е слънце и щит (Откр. 20:6; Пс. 84:11).

“И видях ново небе и нова земя; защото първото небе и първата земя преминаха” (Откр. 21:1). Огънят, поглъщащ безбожните, очиства земята. Всяка следа от проклятието е заличена. Никакъв вечно горящ ад не ще напомня на изкупените ужасните последици от греха.

Само един спомен остава: нашият Изкупител ще носи вечно белезите на Своето разпятие. Наранената Му глава, ребрата, ръцете и нозете Му пазят единствените белези от жестокото дело на греха. Пророкът, гледайки Христос в Неговата слава, казва: “Лъчи се издаваха от страната Му; и там бе скривалището на силата Му” (Авакум 3:4). В прободеното тяло, откъдето изтече кървавата струя, примирила човека с Бога, се намира славата на Спасителя, там е “скривалището на силата Му”. Той е “мощен да спасява” чрез жертвата на изкуплението и затова е силен да въздаде правда на презрелите Неговата милост. А белезите на Христовото смирение са Неговата най-висша почит; през вечните векове раните от Голгота ще бъдат израз на хвалата за Него и за Неговата мощ.

“И ти, крепост на стадото, укрепление на сионовата дъщеря, в тебе ще се върне предишната власт” (Михей 4:8). Този е моментът, към който святи мъже са гледали с копнеж още от времето, когато пламенният меч прегради достъпа на първата човешка двойка към Едем - времето, когато трябва да “бъде изкупено притежанието на Бога” (Ефес. 1:14). Земята, дадена първоначално на човека като негово царство, предадена от човека в ръцете на Сатана и държана тъй дълго във властта на мощния враг, е върната обратно чрез великия изкупителен план. Всичко, загубено поради греха, сега е възстановено. “Защото така казва Господ..., Който създаде земята, направи я и я утвърди; Който не я сътвори пустиня, но я създаде да се населява” (Исая 45:18). Когато земята бъде превърната във вечно жилище на изкупените, ще се осъществи Божието първоначално намерение при сътворението й. “Праведните ще наследят земята и ще живеят на нея довека” (Пс. 37:29).

Страхът, че бъдещото наследство може да се представи така, че да изглежда твърде материално, е накарал мнозина да одухотворяват тъкмо тези истини, които ни го откриват като наш дом. Христос увери учениците Си, че отива да им приготви жилища в дома на Отца. Тези, които приемат Божието слово, ще бъдат осведомени за небесния ни дом. И все пак, око не е видяло и ухо не е чуло, и на човешко сърце не е дохождало всичко, което Бог е приготвил за тия, които Го любят (по 1 Кор. 2:9). Човешкият език не е в състояние да опише наградата на праведните. Тя ще бъде разбрана само от онези, които я видят. Ограниченият смъртен ум не може да схване славата на Божия рай.

Наследството на светиите е наречено в Библията отечество (Евр. 11:14-16). Там небесният Пастир води стадото Си при извори на жива вода. Дървото на живота дава плодовете си всеки месец, а листата му служат за изцеряване на народите. Там вечно течащите потоци са бистри като кристал, а люлеещи се дървета край тях хвърлят сенките си над пътищата, приготвени за изкупените на Господа. Там пространните долини преливат в красиви хълмове, а Божиите планини издигат величествените си върхове. По тези мирни равнини, край живите реки Божият народ, бил тъй дълго странник и скитник, ще намери своята родина.

“И Моите люде ще обитават в мирно заселище, в утвърдени жилища и в тихи успокоителни места.” “Няма вече да се чува насилие в земята ти, опустошение и разорение в пределите ти; а ще наречеш стените си Спасение и портите си Хвала.” “Те ще построят къщи и ще живеят в тях; ще насадят лозя и ще ядат плода им. Няма те да построят, а друг да живее там; няма те да насадят, а друг да яде... И избраните Ми за дълго ще се наслаждават на делото на ръцете си” (Исая 32:18,60:18, 65:21,22).

Там “пустото и безводното място ще се развеселят и пустинята ще се възрадва и ще цъфне като крем.” “Вместо драка ще израсте елха, вместо трън ще израсте мирта” (Исая 35:1, 55:13).”Вълкът ще живее с агнето, рисът ще си почива с ярето... и малко дете ще ги води... Те не ще повреждат нито погубват в цялата Ми света планина” (Исая 11:6,9), казва Господ.

В тази небесна атмосфера няма да съществува болка. Няма да има повече нито сълзи, нито погребални процесии, нито някакви белези на печал. “...смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач...; първото премина” (Откр. 21:4). “И жителят няма да рече: Болен съм; на людете, които живеят в него, ще се прости беззаконието им” (Исая 33:24).

Там е новият Ерусалим, столицата на прославената нова земя, “славен венец в ръката Господня” (Исая 62:3) “...Божествена слава... светеше, както свети някой много скъпоценен камък, като яспис, прозрачен като кристал... И народите ще ходят по Неговата светлина; земните царе ще донасят в него своите славни неща” (Откр. 21:11,24). Господ казва: “Аз ще се радвам на Ерусалим и ще се веселя за людете Си...” (Исая 65:19). “...скинията на Бога е с човеците; Той ще обитава с тях; те ще бъдат Негови люде и сам Бог, техен Бог, ще бъде с тях” (Откр. 21:3).

В Божия град “нощ не ще има”. Никой няма да има нужда от почивка, нито пък ще иска да почива. Никой няма да се уморява да върши Божията воля и да принася хвала на името Му. Винаги ще чувстваме свежестта на утрото и то никога няма да свърши. “И не ще имат нужда от светене на светило или от слънчева светлина, защото Господ Бог ги осветява” (Откр. 22:5). Светлината на слънцето ще бъде засенчена от блясък, който не е болезнено ослепителен, но неизмеримо надминава светлината на обедното слънце. Славата на Бога и на Агнето залива Светия град с никога неотслабваща светлина. Изкупените ще ходят в безслънчевата слава на вечен ден.

“И храм не видях в него, защото неговият храм е Господ Бог Всемогъщият и Агнето” (Откр. 21:22). Божият народ има привилегията да общува свободно с Отец и със Сина. “...сега виждаме... неясно като в огледало...” (1 Коринт.13:12). Гледаме Божия образ отразен като в огледало в делата на природата и в отношенията на Бога с хората; но тогава ще го виждаме лице с лице, без забулващ воал помежду ни. Ще стоим в Неговото присъствие и ще гледаме славата Му.

Там изкупените ще “познават”, както те са “познати”. Любовта и съчувствието, вселени в душата от самия Бог ще намират най-истински нежен израз. Чистото и свято общуване с небесни същества, хармоничният съвместен живот с блажените ангели и с верните от всички векове, изпрали дрехите си и избелили ги в кръвта на Агнето, светите връзки, които свързват заедно “всеки род на небесата и на земята” (Ефес. 3:15) - всичко това ще допринесе за щастието на изкупените.

Там безсмъртни умове ще съзерцават с никога непреставащо възхищение чудесата на творческата сила, тайните на изкупителната любов. Няма да има лукав, жесток неприятел, който да изкушава хората да забравят Бога. Всяка дарба ще бъде развита, способностите ще се увеличават. Постиженията на знанието няма да уморяват ума, нито ще изтощават силите. Ще се провеждат и най-големите начинания, ще се осъществяват най-възвишените стремежи, ще се постигат най-висшите амбиции. И все пак, постоянно ще възникват все нови и нови височини за изкачване, ще се явяват все нови и нови чудеса за възхищение, нови истини за разбиране, нови предмети, които да развиват все повече и повече възможностите на ума, душата и тялото.

Всички съкровища на вселената ще бъдат открити за изучаване от Божиите изкупени. Освободени от връзките на смъртта, чрез неуморно летене, те достигат до далечни светове, изтръпвали, изпълвали се със скръб при гледката на човешкото нещастие и избухвали в радостни песни при вестта за една спасена душа. С неизразимо блаженство децата на земята ще навлизат в радостта и мъдростта на непадналите светове. Ще споделят съкровищата на знанието и мъдростта, постигнати през безкрайните векове, като разглеждат делата на Божията десница. С непомрачен поглед ще гледат славата на творението - как всички слънца, звезди и системи, кръжат в определения им ред около трона на Божеството. На всички неща, от най-малките до най-големите, е написано името на Твореца и във всички се изявява богатството на Неговата мощ.

А отлитащите във вечността години ще донасят все по-богати и все по-славни откровения за Бога и за Христос. Както ще расте познанието, така ще се увеличава и любовта, преклонението и щастието. Колкото повече опознават Бога, толкова по-голямо ще бъде възхищението на хората от Неговия характер. Когато Исус им разкрие богатството на изкуплението и удивителните постижения във великата борба със Сатана, сърцата на изкупените ще се изпълват с още по-пламенна почит. С още по-пленителна радост засвирват те на златните си арфи; и хиляди по хиляди и десетки хиляди по десетки хиляди гласове се присъединяват към мощния хвалебен хор.

“И всяко създание, което е на небето, на земята и под земята и по морето и всичко, що има в тях, чух да казват: На Този, Който седи на престола, и на Агнето да бъде благословение и почит, слава и господство до вечни векове.” (Откр. 5:13).

Великата борба е свършена. Няма повече грях и грешници. Цялата вселена е чиста. Необятното творение бие в един пулс на хармония и радост. От Този, Който е сътворил всичко, се излъчва живот, светлина и радост по всички царства на безбрежното пространство. От най-мъничкия атом до най-големия свят, всички неща, одушевени или неодушевени, в непомрачена красота и съвършена радост заявяват: БОГ Е ЛЮБОВ!



1   ...   35   36   37   38   39   40   41   42   43


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница