The language and culture of the "other" in the schools and universities on the balkans



Дата25.01.2018
Размер157.34 Kb.
#51931
Ценка Иванова (Велико Търново)
ЕЗИКЪТ И КУЛТУРАТА НА „ДРУГИЯ” В УЧИЛИЩАТА И УНИВЕРСИТЕТИТЕ НА БАЛКАНИТЕ

THE LANGUAGE AND CULTURE OF THE “OTHER” IN THE SCHOOLS AND UNIVERSITIES ON THE BALKANS.

Извън историческия план на взаимно опознаване, който се отличава с различни гледни точки и интерпретации, балканските народи имат твърде оскъдни знания за своите култури и за най-важни белези на другата идентичност в съвременния свят. В това изложение се застъпва становището, че образователните системи на балканските държави са длъжници на взаимното опознаване в контекста на съвременните комуникации в един глобализиран свят, който, въпреки заличаването на различни видове граници, не е загърбил културните и езиковите различия като носители на идентичност. Чрез описание на актуални практики в отделни балкански страни и чрез лингвокултурологични критерии, прилагани в съвременното обучение по чужд език и култура, се предлагат тематични области, които би трябвало да присъстват в учебно съдържание, в културнообразователни медийни програми и под.

Ключови думи: Балкани, балкански езици, балкански култури, взаимно опознаване, лингвокултурни знания.

1. За Балканите и за отношенията между балканските народи има огромен брой изписани страници, международни и междуправителствени програми, проведени конференции, осъществени проекти, които обвързват различни видове институции и граждански организации. Въпреки това преобладава изводът, че „балканците” знаят малко едни за други извън историческия ракурс и извън политическия контекст.

Както е известно, геополитически, идеологически и психологически фактори като военни конфликти и многократното прекрояване на граници, воденето на политика, преобладаващо противоположна на съседската, синдромът на малките етнокултурни (в определени региони – и езикови) разлики са формирали първо трайно общо отношение на подозрителност, недоверие, неразбиране и конкуренция, второ – налагат определени стереотипи в поведението на отделната личност по отношение на взаимната търпимост и взаимното харесване, както и спрямо самоопределеността на другия. Според наблюдатели балканските взаимоотношения имат проблем с “дългата историческа памет” и с постигането на съгласие, че следващите поколения не могат да поемат стопроцентовата отговорност за действията на своите предци – действия, които, за съжаление, са причинявали трагични обрати в човешки съдби. Отговорността на медиите в този аспект е също натоварена с много очаквания – тъй като все още по правило отсъства позитивната и по-разгърнатата информация за съседа дори тогава, когато е логично да присъства1.

Тези разсъждения пораждат въпроси: Кои от досегашните практики на междусъседски отношения възпроизвеждат рецидиви в стереотипите? Възможни ли са други форми на познание едни за други, които да разчупят наслоени стереотипи? Могат ли образователните системи на балканските държави да допринесат за взаимното опознаване в контекста на съвременните комуникации в един глобализиран свят, който, въпреки заличаването на различни видове граници, не е загърбил културните и езиковите различия като носители на идентичност? Могат ли медиите също да се ангажират с подобен подход?

Факт е, че все повече актове на европейската прагматична стратегия трасират в последно време един по-широк път на разностранни контакти в различни области на икономическия, социалния и културния диалог и че позитивните послания, макар и бавно, се увеличават. Факт е също, че през всички периоди на приливи и отливи в официални двустранни отношения не секват проявите на по-близки взаимоотношения в битови контакти, между представители на професионални гилдии, при научни проекти, в представянето на знакови за културите творби – като опит за опровержение на нагласата, че мостове на Балканите се градят, за да разделят, а не за да събират. Всеки подобен мост, макар и пообрулен от бури или затлачен от мътни порои, е призван да устои, защото свързва двата бряга.

2. Отговорът на поставените въпроси е нееднозначен. Известни са например проекти, финансирани главно от ЕС, фондации и под., които подкрепят приближаването на съседите чрез разширяване на знанията едни за други. Извървяни са предварителни стъпки, свързани с т.нар. обследване на актуалната ситуация, напр. какво е съдържанието на учебниците по история в частта за съседните народи и др. чрез международни изследователски колективи2. Повечето от тези проекти, дори финализирани, остават по-скоро като поредния приятен щрих без да се превърнат в устойчив и дългосрочен ефект. Разминаването идва от обстоятелството, че подобно съдържание е слабо застъпено в образователни програми. Например в началото на този век бе разгърнат мащабен европейски проект за детска христоматия с по 50-60 стр. избрани произведения на автори от близо 10 балкански страни, преведени на всички езици. Няколкото години работа при трудна координация между съставители, преводачи и координатор, живеещ извън Балканите, както и проблемите с отпечатването и разпространението на подобно издание показват, че подобна централизирана схема не би могла да намери практическо приложение, ако не достигне до адресата – читател на определена възраст и продукт на определена образователна система.

Ако се съсредоточим само върху нашето съвремие и оставим на по-заден план предисторията, ще констатираме една твърде сложна, трудна за праволинейни решения ситуация.

Към предварителните констатации бихме посочили:

- Отдавна е известно заключението, че млади и по-стари поколения имат повече знания за културите на далечни народи, отколкото за съседите, с които държавите, в които живеят, имат общи граници (напр. за емблематични писатели и техни произведения, за известни музикални изпълнители, художници и под.);

- В ситуации, пораждащи непосредственост на контакти между граждани на съседни държави, особено при днешните млади поколения, се контактува на международен език, докато в предходни исторически периоди този тип контакти по-често е бил обвързан със знания на езика на съседа (особено в границите на империите, дори и след разпада им известно време – до смяна на поколенията);

- Езикът и културата на съседния народ по правило не пораждат интерес, а стереотипът, изграждан от модела за подражание на битовата среда или от образованието по история, създава поведение, настроено негативно или незаинтересовано към другия.

Следва отново въпрос: Какво се променя и кое налага друг подход днес?

- Като следствие от глобализацията и от европейския опит една от водещите стратегии на Европейския съюз е подобряване на междусъседския климат (ЕС е създаден именно с идеята да се преодоляват на първо място междусъседски конфликти и да се върви към т.нар. кооперативност). Пример за подобен «натиск» е изискването на ЕС към страните от т.нар. Западни Балкани да подобрят междусъседския климат, независимо от исторически и по-скорошни наслоени антагонизми.

- Прагматизмът на съвремието на свой ред е свързан с професии, които са се появили вследствие на новите мащаби на комуникации между носители на различни езици и култури до мотивацията за по-специфични занимания, включително и научни изследвания както в областта на хуманитаристиката, така и в по-практически ориентирани дейности.

3. Придобиването на по-пълна представа за присъствието на езика и културата на съседа в актуалните образователни политики на балканските държави изисква немалко усилия3. Този въпрос предполага типологизация по критерия мнозинство (основен етнос в съответната държава) – малцинство (малцинствени езикови и етнически групи). Тъй като балканските държави се отличават с изключително етническо разнообразие и с различни по брой малцинства – представители на съседен етнос, дори типологията по критерия „език и култура/литература на съседния народ в образователните системи” предполага систематизация и работа в изследователски колектив.

Диаспората на всяка една от балканските държави в съседна балканска държава се класифицира на историческа и икономическа, като икономическа диаспора има не във всички съседни държави. Предпоставките за присъствието им са различни, а то води след себе си форми на регламентирана културна диалогичност, като наличието на паралелно обучение по майчиния/родния език и култура в т.нар. съботно-неделни училища (напр. българската икономическа диаспора в Гърция).

3.1. За историческата диаспора или за малцинства на други европейски народи въпросът с образованието на майчин език е решен в няколко варианта: 1) обучение изцяло на майчин език в основното училище (Сърбия - Войводина: унгарски, словашки, румънски и русински), като официалният език на страната е задължителен предмет, заедно с изучаването на литература; Македония: албански); 2) обучението в основното училище е двуезично, т.е. на майчиния и на официалния за страната език (Словения: словенски с италиански или унгарски; Хърватия: хърватски с италиански; Гърция: гръцки с турски); 3) обучението може да се осъществява паралелно – на официалния език на страната или на майчиния език, а родители и ученици избират на кой език ще се обучават (Сърбия: български в Гимназията в Димитровград, в Босилеград; Албания: български, македонски); 4) обучението е на официалния за страната език, а майчиният се изучава като задължителен предмет с ограничен хорариум (Сърбия: български в крайграничните общини Босилеград, Сурдулица, Бабушница, Димитровград; Хърватия: унгарски, словашки, македонски; България – турски, ромски, иврит, арменски)4. Извън посочените практики остава напр. отношението език – образование в Босна, където всяка една от трите общности (трите ентитета по терминологията на Дейтънското споразумение от 1995 г.) провежда обучение на бошнячки/босненски, хърватски и сръбски. Извън статистиката остават и конкретни проблематични региони, където правото на обучение на родния/майчиния език е законово гарантирано, но пък е съпроводено с препятствия от различно естество – от политически инспирирани спънки до чисто нормативни, касаещи разпределението на учебния материал и наличието на учебници, работни тетрадки и помагала на съответния малцинствен език, диалогичността със съответната родина-майка за доставка на оригинални учебници и под. Друг проблем възниква с квалификацията на учителите и с възможностите за опресняване на езиковите им компетентности, вкл. и чрез помощ от езиковата „метрополия”.

3.2. Важен е и въпросът за изучаването на съседните балкански езици, литератури и култури в университетското образование. Водеща е мотивацията на студентите – с какви цели и перспективи се изучават езиците и културите на съседите, възможни ли са съвместни, двустранни и многостранни образователни програми с мобилност на студенти и преподаватели и място на провеждане на учебния процес. Освен в родината-майка, в университетите се готвят специалисти – преподаватели по езика и културата на друг съседен балкански език. Комбинациите от съвременни специалности са различни, както и концепциите за учебно съдържание. Освен в класически филологически специалности като единствена специализация (напр. българистика в Белград, Букурещ, Анкара; румънски, гръцки в София, албански и гръцки в Белград, румънски в Нови Сад и др.), балканските езици се изучават в комбинации: 1) като славистика с първи език сръбски/хърватски и български език и литература напр. в университетите в София, Велико Търново, Пловдив, Благоевград; като славистика с първи език руски и втори език – български или сръбски в два гръцки университета и др.; 2) като балканистика в комбинация от първи и втори балкански език – гръцки, румънски, албански, турски, български, сръбски – в редица университети на Балканите, но и в много университети по света; 3) като балканистика, славистика или ориенталистика, но излизаща извън рамките на филологиите и включваща предмети от областта на политологията и икономиката – напр. в Македонския университет в Солун5. И тук съществуват различия в програмното съдържание, макар че по отношение на практическото преподаване на езиците все повече се постигат унификация и единство в критериите за преподаване и оценяване на компетентностите, следващи Общата европейска езикова рамка. Намалява броят на университетските езикови специалности, в които езиковото обучение не е организирано методически според съвременните концепции – т.е. съвременният акцент се поставя върху изучаването на културата на съответния народ чрез преподаването на езика и чрез развиване на комуникативни способности.

Една друга група студенти също са част от статистиката по интересуващия ни показател – тези, които изучават езика и културата на съседен балкански народ с цел обучение. Като пример от България можем да посочим, че сравнително големият брой студенти от Гърция преди време бе заместен със студенти от Турция, които следват в български университети. Както и за посочените специализации по-горе, така и при този вид целеви групи съществуват два кардинални въпроса – методическа актуализация на обучението чрез обновяване на знания и умения за интерактивно обучение, за прилагане на съвременни технологии и модернизиране на номенклатурата от съвременни учебници и учебни помагала, вкл. различни видове речници и електронни носители. По този показател всяка една от балканските страни има различни постижения, някои от които – твърде скромни на фона на международни и по-големи езици, регистрирали по-дълъг стаж в съставителството на учебници за преподаване на езика (с културата) като чужд.

В някои региони на Балканите, отново в резултат на комплекс от фактори, отношението език – култура придобива твърде специфични измерения, които трудно се осмислят от носителите на трети култури. Например на територията на бивша Югославия, където след разпада на отделните й съставни републики в „тясно” структурноезиково пространство се отделиха няколко езикови стандарта, въпросът за отношенията между тях стана и елемент от раздора около културното наследство на бившата федерация. Тези фактори рефлектират върху филологическата наука и съответното университетско образование6.

3.3. На Балканите в по-изразена степен, отколкото другаде в Европа, езикът на обучението за една голяма малцинствена общност – ромската – е официалният език на страната, в която живеят ромите (циганите). За тях първият език по компетентност, чрез който личността постига съответната образователна степен, професионална реализация и социализация не може да бъде заменен, поне на настоящия етап, с майчиния (ромския) език. Въпреки наличието на ромски книжовноезикови варианти и на обучение/ ограмотяване на ромски език, те не са изцяло съпоставими с който и да е полифункционален институционализиран съвременен книжовен език. Образованието изцяло на майчиния език (бяха посочени комбинации с официалния език в образователни системи на Балканите) предполага както редица характеристики на книжовния език, така и учебна и съпътстваща я литература, вкл. и преводи на класически литературни произведения. Все още не разполагаме със съпоставителни анализи за социолингвистичния статус на ромските диалекти спрямо официалните езици на страните, в които живее съответната ромска общност.

Следователно, за изучаването на езиците на съседните народи не бихме казали, че ситуацията на Балканите е коренно различна в сравнение с други региони в Европа. Факт е, че всяко следващо поколение се влива в огромния поток на глобализираната комуникация чрез доминиращия в нашето съвремие английски език. Факт е също, че на Балканите може би в по-изразена степен се проявяват поколенческите различия на базата на различни ценностни системи, обусловени от езиците, на които се общува – докато за по-старите поколения освен майчиния език (или първия език по компетентност) чуждият език е бил свързван с политическата ориентация на страната в близкото минало, то за съвременните млади поколения ориентацията към изучаването на езици за международно общуване, освен английския, не е същата7.

4. Въпреки обзора на съвременната картина на познанията за балканския съсед, остава в сила констатацията, че в един средностатистически план съседните народи не се познават. Всъщност констатацията може да бъде оспорвана – но не и от гледна точка на сравнително общи и съпоставими критерии за познания по други култури.

Като изходна база за по-нататъшни наблюдения над учебно съдържание, включващо информация за съседни култури, може да послужи натрупаният опит от преподаването на учебни предмети главно в университетски курсове по Култура и цивилизация, Лингвостранознание и под., които са в обсега на лингвокултурологията8.

В лингвокултурологичното знание се включва онази информация, която позволява да се придобие един сравнително компактен масив от общи знания, включващи няколко предметни области: история и цивилизация, география и икономика, език и литература, музика, изобразително изкуство, човек и общество. Следвайки тази последователност, в университетските курсове се включват: 1) знания по история и култура на съответната етно-езикова общност с най-важни исторически дати и събития, известни исторически личности и национални герои; 2) официално название на държавата и геополитическо описание; държавни символи: знаме, герб, химн; официални празници; етнически състав; най-важни географски характеристики; значими градове и туристически региони; емблематични за културата на страната селища и култови обекти (църкви, манастири); 3) традиционни светски празници и символични дати; традиционни религиозни празници; обичаи; символи; 4) най-важното за творчеството на емблематични писатели и поети9; информация за езика/езиците в съседната държава10; 5) известни представители на изкуствата: музикални творци и изпълнители от различни жанрове, театрални и филмови творци, художници; постижения в спорта; 6) най-известни белези на традиционния бит и националната кухня; народни танци, традиционни музикални инструменти и т.н. Съвременната мобилност е немислима също без знания за специфични детайли от бита и междуличностното общуване: местна валута, етично-културни норми в обществения живот, поздрави, жестове, употреба на характерни изрази, общоприети норми при официални и частни контакти и под. При сравняването на култури в редица случаи едни и същи явления с нещо са по-своеобразни от същите явления при „другия”.

Посочените по-горе лингвокултурни компоненти, които биха могли да приближат балканските народи едни към други чрез конкретно опознаване са само обща рамка. От областта на историческото, геополитическото и общото географско познание може да се констатира, че, макар и в различна степен, образователните системи поднасят желаната информация. Нужно е обаче разширяване на информационните полета, което би могло да се осъществи чрез кратки „балкански” рубрики (напр. Какво знаем за нашите съседи на Балканите?) в различни учебни предмети в различните образователни степени, както и в образователни медийни програми.


ЛИТЕРАТУРА
Българските острови 2007: Българските острови на Балканите. Съст. П. Асенова, И. Ликоманова, Й. Тишева, М. Джонова, София.

Иванова Ц. 2005: Българският език в европейското университетско образование – статус, проблеми, перспективи. – В: Езиковата политика на Европейския съюз и европейското университетско пространство. Велико Търново, 2005.

Иванова Ц. 2007а: Езици и езикова политика на Балканите (тезиси за социолингвистичен анализ). – В: Балканите – език, история, култура/1. Сборник от Международна научна конференция В. Търново, 13-15 април 2007, Унив. изд. „Св. св. Кирил и Методий”, стр. 378-390. ISBN 978-954-524-636-4.

Иванова Ц. 2007б: Status bugarskog jezika u Srbiji sa sociolingvističkog i lingvokulturološkog aspekta – Zbornik SANU Položaj nacionalnih manjina u Srbiji, str. 574-575 (571-579).САНУ, Београд.

Иванова Ц. 2010: Съвременни предизвикателства пред балканските славянски езици. – В: „Балканите – език, история, култура” /2, Велико Търново.

Иванова Ц. 2012: За българския език в чужбина и за ролята на българската държава (между традициите и съвременните реалности). // Българската езикова политика в условията на европейска интеграция и глобализация. Пловдив, Унив. издателство, стр. 132-149.

Иванова, Бечева 2003: Ц. Иванова, Н. Бечева. Говорът и книжовноезиковата практика на българите католици от сръбски Банат. – Славистика VІІ, Славистичко друштво Србиjе, Београд, с. 353-359.

Кордич 2001: Kordić, Snježana. Naziv jezika iz znanosti gledan. – ''Republika'', Zagreb, N1-2.

Невекловски и др. 2003: Bosanski – hrvatski – srpski / Bosnisch – kroatisch – serbisch. Aktuelna pitanja jezika Bošnjaka, Hrvata, Srba i Crnogoraca. Wiener slawistischer almanach, Wien, 2003 (ред. Gerhard Neweklowsky)

Чорич 2009: Б. Ћорић. Лингвомаргиналије. Београд.

Шипка 2006: Милан Шипка. Језик и политика. Београд.


1 Любопитно е например да се сравни как дори в метеорологичните прогнози, които се отличават с висока честотност на присъствие в телевизиите и с визуализация на Балканите, се пропускат информации за времето в съседни столици и други ключови обекти, докато същевременно туроператорите „подават” информация за туристи, посещаващи редовно съответната страна. Ако към подобно наблюдение подходим социологически и отчетем възрастови, образователни, професионални и под. характеристики на адресати и ползватели на информация и ако сравним как се процедира в други региони на Европа, ще се съгласим, че за формирането на мнение/отношение към съседа имат значение дори маловажни на пръв поглед неща.

2 През периода 1992-1994 г. в Института по балканистика при БАН беше формиран колектив по темата „Образът на съседа на Балканите, ХV – средата на ХIХ в.“ Като резултат от неговата работа се появи и сборникът „Представата за другия на Балканите” под редакцията на Н. Данова, М. Калицин и В. Димова (София, 1995). С ролята на учебниците по история за формирането на представи и стереотипи се занимава колектив от балкански учени и преподаватели по история в рамките на Southeast European Joint History Project, подкрепян от Center for democracy and reconciliation, Thessaloniki, Greece.

3 Оскъдността или фрагментарността на приведените примери в този текст е също показател какво и колко знаем едни за други. Въпреки че имам конкретни наблюдения и информация, която може би надхвърля средната информираност, тя е твърде недостатъчна към настоящия етап.

4 Информация за различните комбинации между официалния език на съответната страна и език на малцинствена група може да се намери на сайтовете на образователствените министерства, в анализи на ЕС и от анализи по сравнително образование в частта им „език на обучението”.

5 Поради промени в учебни планове и в университетския прием, съобразени с търсенето и реализациите в посочените специалности, данните за посочените специалности се променят през последните години.



6 След разпада на Югославия се разпадна и сърбохърватският/ хърватскосръбският език, а университетите, повлияни от различни фактори, се ориентираха към учебни планове/програми по сръбски, по хърватски или по сръбски и хърватски (като първи, втори или избираем език). Разпадът на единния във вариативността си сърбохърватски/хърватскосръбски книжовен (стандартен) език протече най-вече чрез лексикалното равнище (Чорич 2009: 18).

7 Напр. до 90-те години на 19. век имаше по-широка застъпеност на руския език в образователните системи в България, Сърбия, Черна гора, отчасти Румъния; немският език бележи преобладаващо присъствие в Западните Балкани поради някогашната им принадлежност към Австро-Унгарската империя; италианският език е предпочитан по Далматинското крайбрежие на Хърватска и под.

8 Лингвокултурологията възниква през 70-те години на 20. век на базата на практиката в преподаването на чужди езици – което насочва вниманието към представата как трябва да се познава даден език и към определени въпроси от междуезиковите контакти. Лингвокултурологията обединява в себе си двата основни аспекта при овладяване на значенията и употребите им в комуникация: понятийният (лексикалното значение) и фоновият (съвкупността от всички извънезикови фактори, които формират значението при конкретната употреба).

9 Всеизвестни са констатациите, че в средностатистически план който и да е „балканец” не може да назове дори по един известен писател от съседните народи и негово произведение. Този аспект включва и друг компонент на междукултурните контакти – взаимното превеждане на литературни творби. Пример за подобно придвижване едни към други са преводаческите проекти на Фондация „Балканика”, учредена от издатели от Албания, България, Гърция, Македония, Румъния, Сърбия, Турция и Черна гора. Присъжда се ежегодна награда за книга от балкански автор, излязла през последните три години на родния език на писателя. Номинациите се извършват от национални журита, а изборът на лауреат се прави от международно жури, което всяка година заседава в различна балканска страна.

10 Информацията за езиците, които се говорят у съседите и за техните най-общи характеристики е също непозната като цяло. Сред различните национални интерпретации за общо културно наследство, отнасящо се до езика, също се отбелязват разминавания: напр. важната роля на средновековна България за институционализирането на славянската писменост и за нейното устойчиво развитие не се отбелязва в учебниците по език и литература, както и в университетските учебници по старославянски език в Сърбия, Македония, Черна Гора, Хърватия и др.

Каталог: 580 -> pub
pub -> Велико Търново) политическият контекст на южнославянските кодификации
pub -> Ценка Н. Иванова
580 -> Оае – обиколен тур на 7-те емирства маршрут
pub -> Ценка Н. Иванова
pub -> За българския език в чужбина и за ролята на българската държава
pub -> Доц д-р Ценка Иванова (Велико Търново)
pub -> Славистичното образование днес и традициите в славистиката ценка Иванова
pub -> Университетската българистика в чужбина ценка Иванова
pub -> За двуезичните и многоезичните разговорници в днешно време


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница