Ти не си болен, а просто си жаден д-р Ф. Батманжелидж
ГЛАВА 7 ПЪРВИЧНО ОБЕЗВОДНЯВАНЕ И ПРОГРАМИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА РЕСУРСИТЕ
Изтегляне 2.52 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Аз гледам на астмата и алергиите като на зов на тялото за вода.
- Моят опит и изследователска работа ми разкриха голям брой фини сигнали за спешност при дехидратация на тялото.
- ДА ПИЕМ ВОДА ВМЕСТО ДРУГИ НАПИТКИ. Въпрос: Какво общо има всичко това с астмата Отговор
- АЛЕРГИИТЕ И ИМУННАТА СИСТЕМА
- Потискане на имунната система
- Ако ме попитате дали астмата и алергиите могат да бъдат предотвратени чрез приемане на повече вода, отговорът ми ще е „да, да и пак да".
- Ако страдате от алергии и астма, трябва без отлагане да започнете да пиете редовно вода. Трябва да спрете кафето и алкохола, докато ликвидирате тези състояния.
- Въпрос: Защо моят доктор не е наясно по въпроса за връзката между астмата и обезводняването
- По мое мнение астмата не е
- Претоварването с храна води до сгъстяване на кръвта, преминаваща през белите дробове, където тя губи още вода чрез изпаряване.
| ГЛАВА 7
ПЪРВИЧНО ОБЕЗВОДНЯВАНЕ И ПРОГРАМИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА РЕСУРСИТЕ От гледна точка на новата медицинска наука следните състояния трябва да се считат за етикети, поставени на физиологични процеси в организма, които свидетелстват за форми на режим на разпределение и управление на ресурсите при ограничено постъпване на вода и други основни елементи:
Ако не приемате редовно вода през всеки ден от живота си и не разбирате значението на болката, недостига на въздух и алергиите като белези на дехидратацията, ще доведете организма си до някакво болестно състояние. Всяко от горните състояния може да е сигнал за увреждане, дължащо се на местен или общ недостиг на вода и свързаните с него химични промени. Обратното развитие на автоимунните болестни състояния не е лесно и не винаги е възможно. То изисква задълбочено познаване на киселинно-алкалното равновесие и метаболитните аспекти на дехидратацията като загуба на редица аминокиселини, недостатъчната абсорбция или загубата на жизнено важни минерали като цинк и магнезий, жизненоважни витамини и мастни киселини. АСТМА И АЛЕРГИИ Какво е астмата? Хората с астма получават без никакво предупреждение недостиг на въздух, достигащ почти до задушаване. Няколко хиляди души умират ежегодно от астма в нашата страна. Понякога пристъпът от астма започва със суха кашлица при всяко вдишване. Издишването е съпроводено винаги с хрипове без да има изразена белодробна инфекция. От астма боледуват около седемнадесет милиона американци, много от които са деца. Аз гледам на астмата и алергиите като на зов на тялото за вода. Астмата и алергиите отразяват определена степен на дехидратация на човешкото тяло. Те предупреждават за това, че в организма е налице продължителна дехидратация, чието задълбочаване може до доведе до други усложнения и преждевременна смърт. Моят опит и изследователска работа ми разкриха голям брой фини сигнали за спешност при дехидратация на тялото. Трябва да познаваме тези новооткрити сигнали за недостиг на вода, за да можем да реагираме адекватно. Това, което можем да направим, за да ликвидираме някои от здравните проблеми, свързани с дехидратацията, е ДА ПИЕМ ВОДА ВМЕСТО ДРУГИ НАПИТКИ. Въпрос: Какво общо има всичко това с астмата? Отговор: Астмата и алергиите — състояния, основно лекувани с различни антихистаминови лекарства, са важни индикатори за дехидратация на тялото. Хистаминът е много важен невротрансмитер, който регулира преди всичко механизма за обезводняване чрез повишаване приема на вода. Освен това той въвежда система за режим на наличната вода в обезводненото тяло. Хистаминът е най-благородният елемент, участващ в механизма за справяне с дехидратацията. При дехидратация производството и активността на хистамина нарастват многократно, което води до възникване на сигнали за обезводняване и индикатори за включване на програмата за режимно разпределение на наличната вода. Повишеното освобождаване на хистамина в белите дробове предизвиква спазъм на бронхиолите. Това естествено спазматично действие на хистамина върху бронхиолите е част от начините на тялото за икономия на водата, която нормално се излъчва при дишането („парата", която виждаме зимно време). По време на дехидратация белодробната тъкан е много уязвима, тъй като стените на въздушните сакчета са много тънки и се нуждаят от вода, за да са непрекъснато влажни. Постоянният въздушен поток през тези сакчета също е свързан с изпаряване на вода от лигавицата им. Дехидратацията автоматично намалява количеството на водата и предизвиква увреждане на тези тъкани, в случай че въздушният поток не намалее. Хистаминът намалява силата на въздушния поток през дробовете посредством спазъма на бронхиолите, които са свързани с въздушните сакчета. Освен това той стимулира продуцирането на допълнително количество гъста и вискозна слуз, която запълва отчасти бронхиолите и предпазва лигавицата им от увреждане. Всички тези действия на хистамина имат за цел да предпазят от изсушаване и увреждане деликатните въздухоносни пътища на организма, намиращи се в пряк контакт с външния въздух. Ще намерите още информация за хистамина в параграфа на глава 10, посветен на невротрансмитерите. АЛЕРГИИТЕ И ИМУННАТА СИСТЕМА При дехидратация хистаминът следи наличната вода да бъде разпределяна според приоритета на функциите. Със задълбочаване на дехидратацията степента на нарастване / на производството на хйстамин се увеличава експоненциално. Снабдяването с вода предизвиква изчезване на хистамина от частите на тялото, където не трябва да го има. Производството на хйстамин се инхибира и излишъкът намалява пропорционално на снабдяването с вода. То спира при постигане на адекватно оводняване. Взаимоотношенията между водата и хистамина са демонстрирани при няколко опита с животни. Днес вече е ясно, че водата има силни естествени антихистаминови свойства.
Има бели кръвни клетки, които са чувствителни към хистамина. Под неговото въздействие те подтискат костния мозък, който е централна станция за управление на имунната система. Тези клетки са двойно повече от клетките, които стимулират имунната система. Произведените в отговор на дехидрацията по-големи от нормалните количества хистамин с времето водят до подтискане на имунната система. При продължителна дехидратация опитите на организма за намаляване действието на хистамина върху имунната система в условията на неговото свръхпроизводство водят до освобождаване на хйстамин в тъканите. В същото време намалелите по време на дехидратацията продукция на антитела и ефикасност на имунната система не са в състояние да се справят с полените и другите антигени. Значимостта на този проблем става ясна през сезона на полените, когато очите се атакуват от тези чужди агенти. При отсъствие на достатъчно антитела за неутрализирането им, организмът се опитва да се справи с нашествениците чрез повишено производство на сълзи. Поради тази именно причина хистаминът води до свръхпродукция на вода върху нежните лигавици на очите и носа. Това е естествен отговор, инспириран от необходимостта. „Отмиването с вода" е единственият начин за отърваване от полените, които не могат да бъдат неутрализирани от антителата. Ето по този начин възниква алергията към полените.
Ясно е, че хроничната дехидратация е първопричина за алергиите и астмата. Повишеният редовен прием на вода, чрез сформиране на навици за това, трябва да стане лечение по избор на тези болестни състояния. Хората, които страдат от пристъпи на астма или имат алергични реакции към полени или храни трябва да обръщат сериозно внимание на ежедневното приемане на адекватно количество вода с добавка на малко сол. Тези хора със сигурност имат и други индикатори за наличие на дехидратация на организма им и ще развият други още по-сериозни здравни проблеми, ако не се отнесат сериозно към оптимизиране на приема си на вода. Ако все още имате някакви колебания, свързани с поднесената ви информация, можете да прочетете по-долу писмото на Андрю Бауман. Ако страдате от алергии и астма, трябва без отлагане да започнете да пиете редовно вода. Трябва да спрете кафето и алкохола, докато ликвидирате тези състояния.
Повишавайки приема на вода, ще трябва да повишите и количествата на приеманата сол, за да компенсирате излъчването й с повишената продукция на урина. Повече информация за солта ще намерите в глава 13. Андрю Бауман страдал от различни прояви на дехидратация, възникнали една след друга, докато накрая му казали, че повече нищо не може да се направи. Неговият доктор дори му казал да сложи в ред делата си, имайки предвид, че не му остава дълго да живее. За негово щастие, той си открил лечебните свойства на водата и е още жив. Той успял да ликвидира всички последици от дехидратацията с изключение на една, която постепенно се подобрявала. Историята на г-н Бауман подчертава значимостта на алергиите в детството, които в по-голяма възраст могат да доведат до по-сериозни болестни състояния, ако не се предприемат стъпки за адекватно хидратиране на тялото. По-подробна информация за астмата й алергиите, както и многобройни отзиви на хората, които са се отървали от тези проблеми, можете да намерите в моята книга: „АБВ на астмата, алергиите и лупуса." 13 ноември 1998г. Драги д-р Батманжелидж, Казвам се Андрю Бауман и съм на 42 години, въпреки че когато бях на 34, изглеждах на най-малко 44! Прекарал съм по-голямата част от живота си в борба с различни страдания и болести, но днес празнувам всеки миг от всеки ден с нови сили и жизненост. Сега знам, че в продължение на години съм бил дехидратиран. Роден съм на 29 октомври 1956 г. в Тейлър, Пенсилвания. Родителите ми полагаха всички необходими грижи за мен, включително ваксинации. Като бебе първоначално са ме хранили с адаптирано мляко, а след това са ми давали зърнени закуски, сокове и малко вода, когато съм имал колики. След получаване на първата полиомиелитна ваксина съм се парализирал от кръста надолу. Специалистите са ми поставили диагноза „абортивно полио". Парализата изчезна така внезапно, както се появи, но се появи отново след първата реваксинация на 5 годишна възраст в първи клас. През дългите месеци на болнично лечение напълнях, тъй като само лежах, посрещах посетители, ядях, пиех газирани напитки и от време на време пиех по малко вода. Парализата изчезна отново. Когато влязох в трети клас (на около осем години), ме нападнаха алергии. Често имах суха кашлица, към която се прибавиха известно затруднение в дишането, отпадналост, сърбеж и сълзене на очите, когато пролет и есен минавах край прясно окосени ливади. В началото на гимназиалния курс загубих на няколко пъти съзнание по време на алергичен пристъп. Някъде към 1979 г. отидох при специалист, който ми направи изследвания и ми постави диагноза „астма " и няколко вида алергии. Лекуваха ме с противоалергични инжекции и инхалации, но състоянието ми не само че не се подобри, но се и влоши. Устните ми бяха постоянно сухи и напукани. По онова време аз пиех по 2 до 4 чаши кафе дневно, по няколко чаши газирани напитки, както и по малко чай и алкохол. Случваше се да изпия и по някоя чаша вода. Алергиите и астмата не ме напустнаха до 1996 г., когато започнах да пия по 2-3 литра вода дневно. Оттогава не съм имал алергии и пристъпи на астма. Проблемите ми с диабета започнаха, когато бях на 14 години. Диагнозата ми бе „инсулинозависим" или „ювенилен " диабет. Тогава започнах да пия диетични безалкохолни напитки, включително такива, съдържащи кофеин. По това време пиех не повече от 2-4 чаши вода дневно, пиех чай и започнах да употребявам кафе. Заради диабета съм постъпвал много пъти на болнично лечение. Към средата на осемдесетте години вече имах диабетна невропатия, поради която краката ми се подуваха. Направеното ми изследване с Доплеров радар показа запушване на вените на краката. След това ми направиха скенер. Инжектирането на контрастното вещество обаче влоши състоянието ми, защото вените на краката се спукаха. Поставена ми бе диагноза „ венозна инсуфициенция.", а през 1994 г. ми казаха, че след около година може да се наложи да ми ампутират краката. Кандидатствах за участие в клинично изпитание на инсулин и първоначалното изследване, което ми направиха, показа разрастване на кръвоносните съдове на ретината, които кървяха (диабетна ретинопатия). През следващите 15 години ми бяха направени серия от лазерни операции за запечатване на кървящите съдове и предотвратяване разрастването на нови съдове. Това доведе до намаляване на периферното и нощното ми зрение. През 1992 г. получих доброкачествено увеличение на простатната жлеза и белези на бъбречно увреждане, а през 1993 г. ми се появиха проблеми с потентността. През 1994 г. започнах да посещавам доктор хомеопат, който освен алтернативната терапия ме посъветва да увелича количеството на приеманата вода. По това време дневната доза на инсулина ми бе 95 единици. От 1976 г. започнаха проблемите ми с имунната система. Заболях от инфекциозна мононуклеоза. През 1979г., по време на един от болничните ми престой ми поставиха отново същата диагноза! Докторите бяха много изненадани, защото не можело да боледувам втори път от „моно " и се посъветваха със специалист. Имунизираха ме срещу грип и ме изписаха, но само след един ден бях приет отново с температура 106 F. Направиха ми много изследвания, които не показаха нищо. След известно време ми беше казано по повод на силна болка в корема, че ми се е появил втори далак, закачен за другия и че той също функционира. След това ходих на гости, пих непастъоризирано мляко й отново попаднах в болницата за бактериална чревна инфекция. Оказа се, че имам бруцелоза и протеусна инфекция (Proteus ОХ-19) и трябваше да бъда лекуван с няколко антибиотика. През 1980 или 1981 пак заболях от „моно " и пак ме приеха в болница. Специалистът по инфекциозни болести откри, че имам увреждане на голям брой специални антитела, което е причина за алергиите, астмата и честите инфекции. През осемдесетте години претърпях много хоспитализации, уволнения от работа и стресови ситуации. Развих алергия към пеницилин и тетрациклин, започнах да покачвам кръвното налягане и ми бяха поставени диагнози „синдром на хронична умора ", „лимфоидна хиперплазия" (свръхстресирана имунна система), „артрит", „бурсит", „фибромиалгия", „стомашен рефлукс". Имах и редица проблеми с червата. Появи ми се доброкачествен тумор в лявата половина на гърба и развих възел в щитовидната жлеза. Откриха ми и високи стойности на олово, кадмий и алуминий, с каквито бе замърсена околната среда, където живеех. Имах свръхтегло и развих апнея по време на сън. Изследването показа, че дищането ми спира 300 пъти по време на шестчасов сън и това обуславя „ нарколепсия " (лесно заспиване през деня). Направиха ми трахеостомия и нощем се включвах на дихателен апарат, който държеше дихателните ми пътища отворени. През осемдесетте години аз все още пиех само по няколко чаши вода дневно, но консумирах големи количества кафе, захарин и НутраСуит. През 1987г., получих група инвалидност. През 1992г. на 36 години аз вече изглеждах, като че съм към края на четиридесетте, а се чувствах дори по-зле, отколкото изглеждах. Бях загубил сетивността в краката си, бях постоянно уморен с болки тук и там, депресиран и без особени надежди за бъдещето си. Тогава докторът хомеопат ме посъветва да увелича приема на вода и да намаля кафето. По негов съвет започнах да приемам и хранителни добавки с витамини, билки и други естествени продукти. Изпълних съветите му и към 1995г. започвах да се чувствам значително по-добре. Все още обаче пиех по 1-1,5 литра вода, още пиех кафе и не консумирах морска сол. През септември 1995 г. бучката на гърба ми се зачерви, нарстна и започна да ме сърби. Семейният ми лекар я отстрани ия изпрати за изследване. През октомври се получи отговор, че се касае за кожен В-клетъчен лимфом. Междувременно на мястото на първата бучка се бяха появили нови двадесет и шест. Изпратиха ме в една голяма болница, където ми казаха, че лимфният рак на кожата е рядък и изследванията върху него не са много. Направиха ми скенер с галий, на който се видя, че цялата ми кожа свети от ракови клетки. Мястото на гърба ми, където беше първата бучка и кожата по средата на гръдния ми кош, откъдето ми бяха отстранени два меланома, светеха по-ярко (бяха „хиперпозитивни"). Беше ми предложено да ми направят местно облъчване („ако се появят нови тумори и тях ще облъчваме") или да ме изпратят във Филаделфия за лъчетерапия на цялото тяло. Съгласих се с облъчването на гърба, от което получих изгаряния от трета степен. Междувременно по средата на радиотерапията моят хомеотерапевт започна да ми прилага естествени прочистващи средства. Онколозите казаха, че мога да опитвам всичко да си помогна и ме посъветваха да си сложа нещата в порядък. Увеличих приема на вода и продължих да вземам хранителни добавки и естествени продукти. През ноември 1995г., докато пътувах, търсейки спасение, ме представиха на един човек, който ме запозна с вашата „Програма за лечение с вода" и ме посъветва да я спазвам стриктно, за да се излекувам. Увеличих съществено приема на вода, но все още се въздържах да приемам сол поради традиционните медицински противопоказания за хората с повишено кръвно налягане. По-късно разбрах, че това не е вярно и започнах да приемам и сол. През март 1996 г. си направих отново скенер с галий. Той не откри и следа от блещукащи ракови клетки никъде по кожата ми. Докторите решиха, че е имало грешка при първото изследване, но моят хомеопатичен доктори аз знаехме, че съм се излекувал. Благодарение на приема на повече вода, ограничаването на кофеина, промяната на хранителните ми навици и вярата успях да се прибера в дома си. От тогава насам моето здраве непрекъснато се подобрява. Изчезна вторият ми далак, а другият е нормален по големина и функционира добре. Сега сутрин, преди да изпия първата чаша вода, ближа морска сол от шепата си и не се ограничавам в консумацията на сол. Пия около 5 литра вода дневно, приемам някои хранителни добавки и ям много пълнозърнести храни, пресни плодове и зеленчуци. Талията ми беше размер 43, а сега е 36. Тежах 113 кг, а сега съм 95 и имам солидна мускулна маса. Тенът и външният ми вид сана човек в началото на тридесетте си години, а потентността ми е като на мъж в двадесетте. Глезените ми не са подути. Появиха ми се пулсации на артериите на подбедриците, които преди това липсваха. Докато по-рано вземах по 15 медикамента дневно, сега съм само на инсулин, и то на 35-45 единици (преди бях на 95 единици). Вече не страдам от хронични инфекции и умора, спя по 6-8 часа вместо 12-14. Рядко вземам антибиотици, докато по-рано това бе непрекъснато. Нямам вече алергии, аст матични пристъпи и стомашен рефлукс. Не се оплаквам от болки в ставите и корема. След последния ми тест за стрес моят доктор, който е по-млад от мен, ми каза, че съм в по-добра форма от него. Кръвното ми налягане се подобри значително. Възелът в щитовидната ми жлеза и тежките метали в организма ми изчезнаха. Имам вече нов живот. Получих отговор на молитвите си. Бог ми показа естествения път да излекувам тялото, ума и душата си. Равновесието между водата, солта, минералите, хранителните добавки и здравословното хранене подобриха качеството ми на живот. Чувствам се благословен. . Искрено Ваш, Андрю Бауман Майкъл П. е в петдесетте си години. Той боледувал от алергии и астма от дете. С възрастта натрупал наднормено тегло и развил високо кръвно налягане. Неговите алергии били толкова тежки, че се замислял всеки път преди да излезе от къщи. Преди няколко години научил за лечебните свойства на водата по отношение на алергиите и астмата. Той започнал да пие редовно вода и спрял употребата на чай и кафе. Когато всички в офиса му пиели кафе, той пиел гореща вода. Оттогава не е получавал пристъпи от астма. Алергиите му станали по-слабо изразени и понякога дори забравял за тях. Всичко това станало след като оптимизирал ежедневния си прием на вода. Казва, че се счита за излекуван от всички свои здравни проблеми, включително и от хипертонията. Въпрос: Защо моят доктор не е наясно по въпроса за връзката между астмата и обезводняването? Отговор: Това, което споделих досега с вас, е ново. Отне ми двадесет години изследователска работи и учение, за да достигна до тези познания. Те още не се преподават в медицинските институти. Докторите препоръчват приемането на „течности", считайки, че която и да е течност действа по същия начин като водата. Това научават докторите по време на обучението си в медицинските институти. Те не са информирани за многообразните функции на водата в човешкото тяло и все още не разбират последиците от хроничната дехидратация. Те не осъзнават, че не всички течности са подходящи за нормалните физиологични функции, които изпълнява водата в организма.
Натаниел С, млад човек, в двадесетте си години боледувал от астма от детските си години. На няколко пъти получил толкова тежки пристъпи, че се налагало да потърси помощ веднага в спешния сектор на най-близката болница. При един от пристъпите дори преценили, че трябва да го приемат на болнично лечение. Страхувайки се от нов тежък пристъп, той не само че държал непрекъснато до себе си инхалатора, но го и ползвал по-често, отколкото действително се налагало. Започвал деня с няколко впръсквания на инхалатора, веднага щом се събудел. Не можел да понася задимени стаи. Не можел да остане до края на нито една бизнес среща без помощта на инхалатора, а фитнесът не му носел удоволствието, което изпитвали неговите приятели. Умът на Натаниел бил винаги зает от страха от нов пристъп, което пречело на работата му. Когато чул за темата на моята изследователска работа —- хроничната дехидратация, той се свърза с мен, за да ме попита дали оводняването може да помогне в неговия случай. Беше много изненадан, когато му казах, че хроничната дехидратация е основна причина за астмата. Той почувства голямо облекчение веднага щом оптимизира ежедневния си прием на вода и намали пиенето на кафе. Можеше вече да прекара повече часове, без да използва инхалатора си. Той. се освободи от страховете си и на практика астмата му бе излекувана. Ж.Р., лекар, имал астма от ученическите си години, а по-късно вече на зряла възраст получил алергии. От време на време получавал толкова тежки астматични пристъпи със задушаване и шоково състояние, че се налагало да бъде хоспитализиран. Алергията му към котки била най-силната от всички алергии. Никога не влизал в домове, където имало котки. Преди да приеме покана за гостуване, питал дали имат котка. Един ден, докато говорехме по телефона, забелязах, че има суха задъхана кашлица. Така узнах за неговата астма. Посъветвах го да изпие чаша вода и да сложи щипка сол на езика си. По-късно той ми каза: „Спомняш си, че имах пристъпи от кашлица, които ме принуждаваха да прекъсвам работата си. Направих каквото ми каза. Щипката сол на езика не само успокои кашлицата ми, но я и премахна. Сестрите коментираха, че пет минути след това съм спрял да кашля." През последните седем години той не е имал нито алергични прояви, нито пристъпи от астма. Изглежда, че престана да се страхува и от котки. Сега и той лекува астматичните си пациенти с вода и сол.
Иска ми се да споделя с вас една наскорошна случка. Говорех за усложненията от дехидратацията в едно популярно местно радиошоу, когато по телефона се обади някаква жена да изкаже благодарност на мой приятел за това, че разпространява информация за дехидратацията в друга част на света. Слушателката сподели, че в семейството им има две малки деца — на три и на четири години. Преди две години и двете деца получили през зимата тежки астматични пристъпи, което силно разтревожило семейството. В началото на миналата година тя увеличила количеството на приеманата от децата вода и през цялата миналогодишна зима те не са имали нито един пристъп. Жената разказа и за съпруга си, който имал инсулинозависим диабет. Той също започнал да пие повече вода и успял да намали значително дневната доза на инсулина. Нейната дъщеря имала силни болки в гърба и й била поставена диагноза „Дегенерация и атрофия на лумбален диск". Решила да премине курс на „Лечение с вода" и болката преминала. Виждате как един човек от семейството, приел насериозно информацията за хроничната дехидратация и действал в съответствие с препоръките на „Лечение с вода", спасява от сериозни усложнения четири члена на това семейство. Важно е, че тези хора са осъзнали независимостта си от съвременната медицина, която щеше да им предложи химични Продукти или инвазивни процедури за сметка на здравето и финансите им. Приемането на храна (без повишаване приема на вода) също увеличава податливостта към алергии. Претоварването с храна води до сгъстяване на кръвта, преминаваща през белите дробове, където тя губи още вода чрез изпаряване. Хората, страдащи от алергии и астма, трябва да си изградят навика да пият вода преди хранене — поне няколко минути преди това. Те не трябва в никакъв случай да позволяват храната да предизвиква концентриране на телесните им течности до такава степен, че организмът да реагира с постоянно продуциране на хистамин. Каталог: wp-content -> uploads -> 2015 2015 -> Висше военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ 2015 -> Правила за изменение и допълнение на Правила за търговия с електрическа енергия Съществуващ текст 2015 -> 120 Основно училище “Георги С. Раковски” София 2015 -> Премиерният сериал Изкушение от 12 октомври по бтв lady 2015 -> Агнешко месо седмична справка: средни цени за периода 7 – 14 януари 2015 г 2015 -> Пилешко месо седмична справка: средни цени за периода 7 14 януари 2015 г 2015 -> Бяла кристална захар седмична справка: средни цени за периода 7 – 14 януари 2015 Г Изтегляне 2.52 Mb. Сподели с приятели:
|