Ти не си болен, а просто си жаден д-р Ф. Батманжелидж


ГЛАВА 9 ДЕХИДРАТАЦИЯ И БОЛЕСТ



страница7/11
Дата28.08.2016
Размер2.52 Mb.
#7601
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11
ГЛАВА 9

ДЕХИДРАТАЦИЯ И БОЛЕСТ
Персистиращата дехидратация води до различни боле­стни прояви в четвъртото измерение — времето. Посте­пенното подкопаване на здравето с напредване на време­то от началото на дехидратацията се демонстрира по раз­лични начини. Болестните състряния, които са всъщност стадии на дехидратацията, са получили от официалната медицина етикета „болести с неизвестна причина". Създа­ването на жаргон относно различните прояви на дехидра­тация като че ли е дало лиценз на официалната медицина да лекува тези състояния по стандартни странни и ненуж­ни протоколи. Някои от тези състояния са:

  1. Затлъстяване

  2. Повишен LDL-кръвен холестерол

  3. Повишени триглицериди

  4. Образуване на холестеролови плаки в артериите

  5. Коронарна тромбоза

  6. Остеопороза

  7. Остеоратрит

  8. Сърдечна недостатъчност

  9. Повтарящи се мозъчни удари

  10. Ювенилен диабет

  1. Болест на Алцхаймер

  2. Мултиплена склероза

  3. Амиотропна латерална склероза (Болест на Лу Гериг)

  4. Мускулна дистрофия

  5. Паркинсонова болест

  6. Склеродермия

  7. Рак

  8. СПИН

За първи път в историята на съвременната медицина бе открит прост и естествен начин за предотвратяване и ле­чение на дегенеративните болести у човека — с вода. Отк­рита бе причината на тези здравни проблеми и откритие­то е достъпно за всеки, който желае да се възползва от не­го. Накратко — предотвратете дехидратацията, за да пре­дотвратите болестта!

Някои от изброените по-горе състояния бяха вече об­съдени.

В тази глава ние ще обсъдим затлъстяването. Останалите болестни състояния ще бъдат обсъдени в други глави.
ЗАТЛЪСТЯВАНЕ

Намирането на едно просто решение на проблема „затлъстяване" е от интерес за милиони хора. Мисля, че то може да бъде намерено, ако разберем връзката между преяждането и дехидратацията. Това е първата стъпка към лечението и предотвратяването на затлъстяването. Втора­та стъпка е в намирането на начин за редуциране на нат­рупаните тлъстини. Отговорът на тези две загадки е прост. Съветите ми ще ви помогнат, обаче, само ако про­явите дисциплина и решителност. Трябва да имате също предвид, че здравословното сваляне на наднорменото тег­ло е бавен процес. Изключително важно е, преди да пристъпите към това, да си създадете мислен образ за то­ва как ще изглеждате след отслабването. Съхранете този образ в подсъзнанието си, за да можете да внушавате на мозъка силното си желание за успех.

Две усещания са свързани с хранителните ни навици. Първото — усещането за глад, което често наричат гладна болка и второто усещането за жажда. И две­те усещания възникват на едно и също място и се дължат на хистамина. Поради това не е трудно усещането за жаж­да да се сбърка с усещането за глад. Мислим си, че сме жадни, едва когато почувстваме сухота в устата.


В действителност пресъхването на устата сигна­лизира за напреднал стадий на дехидратация. Често устата ни пресъхва след обилно нахранване. Най-добрият начин да разграничим тези две усещания е да пием вода преди да поемем храна.

Някои животински видове следват това правило — сутрин първо отиват до водоизточника, а след това — на паша. Те правят това дори и растителността, която поемат, да е много сочна. При хората обратното е станало навик. Ние често първо приемаме храна, а след това вода.




Понякога дори се сещаме за водата, след като тяло­то ни е вече дехидратирано поради изразходване на ця­лата свободна вода за смилане на твърдата храна. Мис­ля, че това е коренът на злото при затлъстяването.


Затлъстелите хора ядат, за да заситят първоначал­ния зов на хистамина за вода. Храната също се превръща в АТФ и носи по-голямо удоволствие на вкусовите папили от водата. Водата обаче задоволява нуждите на мозъка от АТФ несравнимо по-ефикасно и ефектът настъпва веднага. Ние генерираме енергия за мозъка само от захарта, но консуми­раме пет пъти повече захар, отколкото са нуждите на мозъка. Само около 20% от циркулиращата в тялото кръв отива в мозъка. Останалите 80%, натоварени със захар, отиват до други органи и до мастните клетки, където захарта се съхранява под формата на мазнини.


Колкото повече храна приемаме, толкова повече захар се натрупва под формата на мазнини, докато всъщност за енергийните нужди на мозъка е необхо­дима хидроелектроенергия, която може да се получи от най-чистия източник — водата.

С времето хистаминовият отговор на дехидратацията — физическият или психически стрес — може да стане основа за преяждане. Така че, дехидратацията на тялото е основна­та причина за затлъстяването, често придружено от разви­тие на хипертония, а с времето и на диабет. Информацията за диабета в глава 7 допълва разбирането за затлъстяването.




Има едно много просто решение на проблема. Из­пивайте по 2 чаши вода 30 минути преди всяко хранене и 2,5 часа след всяко хранене. Водата, прие­та половин час преди хранене, спомага за разгранича­ване на чувството за глад от това за жажда.

Водата ще ви засити и ще приемете толкова храна, колкото ви е необходима. Постепенно ще започнете да се нуждаете от по-малко количество храна. Ще се променят и предпочитанията ви.

С приемането на повече вода нараства желанието за белтъчни храни и намалява влечението към въглехидрати и мазнини.

Следващата стъпка е освобождаването от вече натру­паните мазнини.



Повишеният прием на вода сам по себе си ще за­почне да редуцира телесното тегло. За по-малко от три седмици могат да бъдат свалени между 3,5 и 6 ки­лограма.

Това първоначално бързо сваляне на килограми се дъл­жи на премахване на ненужната вече едемна течност, която при дехидратация се събира в тъканите с цел приоритетно снабдяване на жизнено важните клетки с вода. Ако освен повишения прием на вода успеете и да активирате чувстви­телните към хормони и ензими, изгарящи мазнините, загу­бата на тегло ще е още по-изразена и пропорционална.

37% от американците страдат от тежко затлъстяване. Днес такова затлъстяване се наблюдава дори и при деца­та. Около 400 000 американци годишно умират от преж­девременна смърт в резултат на тежко затлъстяване.


Правилната хидратация е в състояние не само да предотврати, но и да излекува тази смъртоносна болест (затлъстяването). Причините за затлъстяването се свеждат до следното. Натрупването на мазнини е едно от основните усложнения на дехидратацията. То настъпва, когато човек обърква чувството за жажда с чувството за глад и яде, вместо да пие вода

Мозъкът предпочита да получава чиста енергия, каква­то е хидроелектрическата енергия. Когато организмът е принуден да използва мръсната енергия от храната, мозъкът получава 20% от нея. Остатъкът от тази енергия, която не е използвана за движение, тренировки или физи­чески труд, се натрупва под формата на мазнини.

Разграждането на складираната мазнина се инициира само от специфични химични команди. Липазата е ензим, който разгражда мазнините. Тя превръща бучките мазнина в малки частици мастни киселини, които се използват от мускулите и черния йроб. Някои хормони, които регулират телесната активност, стимулират действието на липазата. На върха на този списък е адреналинът на симпатиковата нервна система. Доказано е, че една чаша вода стимулира симпатиковата нервна система за един и половина до два часа. Крайният резултат от секрецията на адреналина са видимата постепенна загуба на отложените мазнини и дра­матичният спад на телесното тегло. Това спадане на телес­ното тегло е по-стабилно и дълготрайно, отколкото е отс­лабването чрез диети и ограничаване приема на калории.

Ензимите, изгарящи мазнините, са чувствителни към хормоните на физическата активност — адреналина и не­говото семейство. Тези хормони се образуват и изгарят мазнините при работа на мускулите. Оттам и значението на редовните разходки.

Срещал съм хора, отслабнали с 11 до 20 килограма за сравнително кратък период от време само чрез повишен прием на вода и редовни физически упражнения.

Познавам един мъж, който свали 131 килограма за ед­на година й друг, който свали 138 килограма за шестнаде­сет месеца. При единия се наложиха две операции за отстраняване на излишната кожа. По-нататък можете да прочетете едно писмо, свидетелстващо за драматично спа­дане на теглото при използване на моята методика. Моята методика за отслабване не изисква спазване на някаква особена диета. Свободни сте да ядете всичко, което поже­лае вашето тяло. Ще забележите обаче, че тялото ви само започва да подбира храните. По време на лечението с вода всички сетива се изострят и участват в избора на храна.

Пряката връзка между мускулната активност и стиму­лирането на чувствителната на хормони липаза е открита в Швеция. Преди няколко години шведската армия напра­ви полеви изследвания върху физиологичните процеси на рота войници, извършваща триседмичен поход. Изследва­нията показаха, че чувствителната на хормони липа­за се активира след един час маршировка и остава в кръвообращението за поне дванадесет часа. Те устано­виха също, че продължителното ходене има кумулативен ефект, като при това липазата запазва активността си през цялото денонощие.


Освен това при продължителното ходене активността на липазата е още по-висока. Резултатите от това изследване показват, че две разходки дневно биха програмирали тялото за денонощно изгаряне на мазнините .

Така че ходенето трябва да бъде част от която и да е програма за отслабване. Ето една история за драматичния ефект на лечението с вода върху телесното тегло.


Драги д-р Батман,

През целия си живот съм била с наднормено тегло. Всяко семейство има „ дете дебеланко " и аз бях то­ва дете в нашето семейство. Успокояваха ме, че просто имам едър кокал и трябва да съм доволна от външния си вид. После чух за „Лечение с вода ". Отна­чало бях скептична. Мислех си — какво лошо може да има в пиенето на леден чай и кола? Но в крайна сметка се реших да опитам Вашата методика, тъй. като смятах, че единственият ми проблем е тегло­то ми. За година и половина отслабнах с около 45 ки­лограма и вече не. съм дебелото дете, което всички познаваха.

Освен това забелязах, че беше изчезнал киселинни­ят рефлукс, който ме бе мъчил цял живот. Мога ве­че да се наслаждавам на храни, които в миналото ми носеха само страдание. Спасих се и от ушните ин­фекции, които преди това ми бяха ежедневие. Чувствам се по-енергична. Все едно, че съм напълно нов човек. Правя много неща, които по-рано ме умо­ряваха.

Благодаря Ви, д-р Батман, за това, че ми помогнах­те!
Отслабването чрез правилно хидратиране на тя­лото и прием на малко сол е много по-благоразумно от прилагането на драстични диети. Усложненията от те­зи диети и фиксирането върху показанията на теглилката могат да доведат до небалансиран прием на хранителни добавки и недоимъчни болестни състояния. При използва­не на водата като основен източник на чиста енергия няма никаква опасност от предозиране. Излишната вода се от­деля с урината. Изгарянето на мазнините преминава през много стъпки докато те се превърнат във въглероден дву­окис и се излъчат от белите дробове. Списанието „Woman's World Magazine" от 4 септември 2001г. посвети корицата си и две страници във вътрешността на броя на сензационната програма за отслабване с вода. Заглавието бе:" РЕВОЛЮЦИОНЕН ПРОБИВ В МЕДИЦИНАТА! НОВ НАЧИН ЗА ОТСЛАБВАНЕ С ВОДА! НАУЧЕТЕ КАК ДА ОТСЛАБНЕТЕ С 40 И ПОВЕЧЕ ЛИБРИ!" На корицата бе поставена снимка на Финола Хю, телевизион­на звезда от сериала „Всички мои деца", която отслабна с 13,5 килограма без диети.

В статията се описваха няколко истински истории, между които и историята на една водеща на радио токшоу, която отслабнала с 18 килограма без особени усилия и на­малила размера на дрехите си от номер 20 на номер 14. Тя не само се освободила от „възглавничките" си, но се отър­вала и от горещите вълни, умората, болките в ставите и главоболието си, свързано с възпаление на синусите — всичко е един замах.

За съжаление американските деца днес са с тревожна тенденция за наднормено тегло. Това е тема, нашироко обсъждана не само от медиите, но и от правителството. Дебелите деца и подрастващи показват тенденция за раз­витие на някои болести, характерни за възрастните, като инсулинонезависим диабет, например. Причините са спо­ред мен две. Едната е, че те преяждат, тласкани от натрап­чивите реклами на хранителната индустрия, а другата, че децата се подтикват да пият подсладени напитки вместо вода. Всяко нещо, възприето от езика като слад­ко, стимулира панкреаса да секретира инсулин. Инсу­линът е хормон, увеличаващ телесното тегло (анабол). Той подтиква мастните клетки към превръщане на захарта и въглехидратите от храната в мазнини.

Ще спомена накратко ролята на солта при загубата на тегло. Когато тялото е дехидратирано и се нуждае от попълване на водните му резерви, то може да направи то­ва само при наличие на сол, която да задържи вода в извъ­нклетъчните пространства. При дехидратация организмът се стреми да поеме повече сол (търси сол в храната) и то­ва е също една от причините за преяждане.

Ако някога имате колебания относно естествената предпазна сила на водата по отношение на надебеляването и многото изброени по-горе заболявания, припомнете си, че дехидратация означава недостиг на вода в тялото, водещ до въвеждане на воден режим, при който става пре­разпределение на наличната вода в зависимост от приори­тетите на тялото. Естествено е, че при наличие на воден режим областите с ограничено водоснабдяване не могат да функционират нормално. Областите с нарушени функ­ции често реагират на недостига на вода с болка, а поня­кога и с дегенеративни промени.

Можем да сравним ефекта от дехидратацията на тяло­то с недостига на паричен поток на бизнес общността, в която и да е страна. При криза в икономиката, когато хо­рата харчат по-малко пари, всички нейни сектори страдат повече или по-малко. Хората не могат без храна, поради което производителите на храна няма да фалират, но биз­несът им няма да процъфтява. Строителната индустрия ще се свие, в банковата индустрия ще има банкрути, произво­дителите на коли ще претърпят загуби, а транспортната и туристическата индустрии ще оцеляват трудно и т.н.

Друга причина, поради която мозъкът има приоритет. при разпределението на водата е неспособността на мозъчните клетки да се делят и образуват дъщерни клет­ки. Нервните клетки, с които се раждаме, са за цял живот. Ако някои от тях умрат, тяхното място не се заема от дру­ги клетки. От раждането ни до смъртта ни едни и същи клетки се обучават, култивират и придобиват все повече и повече отговорности за контролиране на рутинните функ­ции на тялото. За да бъде сигурно, че няма да страдат или да се увредят, мозъчните клетки получават 20% от коли­чеството на кръвта в тялото, въпреки че представляват са­мо 2% от телесното тегло.

Дехидратацията причинява също увреждане и смуще­ния в производствените функции на черния дроб, който е производител и износител на много от жизненоважните елементи на тялото. Той е и център за обезвреждане на химичните отпадъци. Ако се обезводни черният дроб, то­ва може да доведе до загуба на много функции, някои от които безвъзвратно. Двигателната система на тялото — мускулите и ставите — също получават сериозни пораже­ния при недостиг на вода в тялото.

За повече информация върху затлъстяването можете да прочетете моята книга „Затлъстяването — тази смър­тоносна последица на дехидратацията", чието излизане е предстоящо.
ГЛАВА 10
ДЕХИДРАТАЦИЯ И МОЗЪЧНО УВРЕЖДАНЕ

Заболяванията на нервната система са унищожителни. Никога няма да разберете това, ако не сте срещали хора с такива заболявания. Имената на някои от тези страшни болестни състояния са: Паркинсонова болест, болест на Алцхаймер, болест на Лу Гериг, мултиплена склероза, хе-миплегия, квадриплегия, афазия, аутизъм, дефицит на вниманието и епилепсия.

Моето мнение е, че някои от тези заболявания се дъл­жат на персистираща дехидратация на тялото. За да разбе­рем колко лесно могат да бъдат предотвратени и дори из­лекувани тези от тях, които не се дължат на катастрофа или нараняване, а само на постепенно настъпващи дегене­ративни увреждания, трябва да разгледаме ролята на вода­та за нервната система. Предотвратяването на мозъчните заболявания чрез оптимално хидратиране на мозъка има още едно предимство — повишаване на неговата ефикасност при обработването на постъпващата в него информация.

Мозъкът тежи средно 1,4 кг. Счита се, че 85% от съдържимото му е вода, докато всички останали тъканни клетки съдържат около 75% вода. Мозъкът е изключител­но чувствителен към загубата на вода. Той не може да по­несе дори 1% загуба. Ако съдържанието на вода спадне до 84% и това продължи дълго, мозъкът няма да е в състоя­ние да функционира правилно. Не забравяйте, че мозъч­ните клетки не се възстановяват. За разлика от оста­налите клетки на тялото, те не създават дъщерни клетки. Поради това ако се стигне до увреждания на мозъка от продължителното му дехидратиране, то остава трайно.

И все пак природата е по-мъдра, отколкото мислим. За да бъде сигурно, че мозъкът, който представлява около една пета от теглото на тялото, ще получи всичко необхо­димо за неговите нужди, му се заделят 20% от кръвта, циркулираща в тялото. В допълнение към това мозъкът е постоянно потопен в една специална течност, която е раз­лична от кръвта или серума. Тя се произвежда от мозъч­ните капиляри и има специфичен точно определен състав. По-голямата част от тези капиляри се намират в големите камери на мозъка. Течността, която те произвеждат, се на­рича цереброспинална течност. Тя съдържа повече сол и по-малко калий. Цереброспиналната течност предоставя шок абсорбираща физическа защита на мозъка от удари по главата. Освен това течността около мозъка го пред­пазва от блъскане в стените на черепа при рязка смяна на положението на главата. Мозъчните капиляри филтрират и отнасят токсичните отпадни продукти от постоянната работа на мозъка. Мозъчните клетки работят денонощно. Тялото спи, но Мозъкът — не.
КРЪВНО-МОЗЪЧНА БАРИЕРА
Мозъкът е органът, който е най-ефективно предпазен от флуктуациите в състава на кръвта. За разлика от капи­лярите в другите части на тялото стените на мозъчните ка­пиляри нямат перфорации, позволяващи дифузия на кръв­ните елементи. Всичко, което трябва да премине от мозъч­ната страна на кръвната циркулация, се транспортира чрез един високо специализиран и специфичен механизъм през подплатяващите капилярите клетки. Може да се каже, че капилярите са част от филтриращата система, която регу­лира навлизането на материали в черепната кухина. Това предпазва мозъка от възможни внезапни промени в съста­ва на кръвта. Естестваната бариера пред мозъка, осигуря­вана от кръвните капиляри, се нарича кръвно-мозъчна.

Дехидратацията може да доведе до поражения в кръвно-мозъчната бариера. Всяко такова поражение компроме­тира нормалното функциониране на мозъка. Моето катего­рично становище е, че именно дехидратацията, увреждаща целостта на кръвно-мозъчната бариера, е в основата на по­вечето заболявания на централната нервна система. От­падъчните материали от микроскопичното кървене се превръщат в плаки, които са отличителни белези на невро­логичните заболявания като мултиплената склероза, Паркинсоновата болест и болестта на Алцхаймер. Смятам, че същият процес е в основата и на мигренозното главоболие.

Един и същ спешен начин за хидратиране се реализира в различни органи и тъкани. При кървене в горната част на червата или мускулната тъкан, например, 94% от обе­ма на кръвта е вода, която веднага се връща в кръвообра­щението. Смисълът на този тип микроскопично кървене в бъбреците и белите дробове е, че тези органи се нуждаят от много прясна вода, за да започнат отново да функцио­нират нормално. В условията на дехидратация това е единственият начин, по който те могат да получат вода за своите нужди.

Процесът на едновременно микроскопично кървене в белите дробове и бъбреците е болестно състояние, наре­чено пулмоналноренален синдром. Същият процес се наб­людава при едно от автоимунните заболявания, известно като лупус. При по-често и по-голямо кървене в стомаш­но-чревния тракт се поставят диагнози като гастрит, дуо­денит и улцерозен колит. Когато това се случва под кожа­та и особено при деца, процесът се нарича пурпура.



При кървяща язва голяма част от кръвта попада в чер­вата. Водата от кръвта се реабсорбира, за да се предотв­рати голямото сгъстяване на кръвта и катастрофалното развитие на съсиреци в мозъка и на други места. Имам го­лям опит с кръвоизливите в стомашно-чревния тракт, тъй като съм лекувал над три хиляди случая само с вода. Ня­кои от пациентите ми имаха кървяща язва.

По-късно имах възможност да проведа научноизследо­вателска работа върху процеса на кървене и да опиша ме­ханизма на развитието му. По онова време лекувах паци­ентите си със силно подсладена вода. Давах им по 8 унции (около мл) на час до спиране на кървенето. Причините да използвам захар бяха следните. Първо, предположението ми, че мозъкът ще се нуждае от по-концентрирана енер­гия, за да се справи с проблема и второ, да превърна ме­ханизма на тъканно увреждане във физиологичен процес на образуване на тъкан под въздействието на секретирания инсулин. Кръвоизливите спираха бързо. След това продължавах лечението с чиста вода. Аз препоръчвам то­ва лечение при кръвоизливи с неясна причина. Процесът на микроскопично кървене в тъканите, се нарича васкул


НЕВРОТРАНСМИТЕРИ И ДЕХИДРАТАЦИЯ
Невротрансмитерите са мозъчни химични вещества, които се произвеждат и секретират в една или друга от много нервни мрежи и представляват средства за предава­не на кодирана информация. Нервната система на тялото прилича на телеграфните жици, които свързват различни­те части на една страна, С помощта на различни химични вещества нервната система разпознава действието на един мозъчен център от действието на друг така, както кодове­те и различните дължини на вълната различават една ка­белна телевизия от друга. Допреди петдесет години учени­те нямаха ясна представа за ролята на химичните посред­ници, служещи за предаване на информация между два нерва и дори между един нерв и мускулните фибри, които той контролира и управлява.

Днес се знае, че много аминокиселини —- компоненти на протеините, които консумираме - се разграждат в клетките от специфични ензими, а отпадни продукти от тяхното разг­раждане изпълняват ролята на химични посредници. В следващите няколко параграфа ще ви представя важна ин­формация. Обърнете й особено внимание, тъй като тя ще ви обясни защо човек е продукт на това, което пие и яде.

Всички знаем, че благодарение на мрежите от кабели те­лефонните компании и кабелните телевизионни оператори са в състояние да предоставят и други услуги като интернет и други информационни и комуникационни системи, които да се свържат с домашните компютри. Едни и същи провод­ници могат да се използват за едновременно изпращане на различна кодирана информация. За да стане това, информа­цията трябва да бъде пакетирана в определени дължини на вълната на електромагнитната енергия. Благодарение на кабелното предаването на пакетираната в различни диапа­зони и комбинации на електрическите импулси (дължини на вълната) информация ние вече сме в особено напреднал стадий на общуване. Ефикасната комуникация и предаване на информация между генериращия източник и потребите­лите определя степента на прогреса и развитие на обществото.Това ще направи възможно предвиждането и своевре­менния отговор на събитията. Напредъкът на технологиите, позволяващ предаването на различни пакети от информа­ция по един и същ кабел и по едно и също време, представ­лява солидна основа за бъдещия прогрес на човечеството.

Човешкото тяло използва същата техника за предаване на информация в своите нервни системи. Този миниатю­рен процес се осъществява от химични и електрически импулси. Нервните клетки произвеждат химични вещест­ва — невротрансмитери, които се съхраняват в нервните окончания. Електрическите импулси се предават по стени­те на нерва и достигат до мястото, където се съхраняват и очакват да бъдат освободени невротрансмитерите. Елект­рическите импулси, предаващи се по стената на един нерв, не се предават на другите нерви от същия пакет. Запазването на поверителността и предназначеността на инфор­мацията само за съответната дестинация се обезпечава от цилиндричния изолационен външен слой, която притежа­ва всеки нерв. Този слой се състои предимно от холестерол. Това е една от жизнено важните роли на холестерода в тялото. Загубата на изолационния слой е важен фактор за развитието на редица неврологични болестни състоя­ния. Увреждането на този слой стои в основата на група болестни симптоми, които при определени обстоятелства наричат „мултиплена склероза".

Друго съвършенство на човешката нервна система е предаването на излизащата от мозъка информация по раз­лични нерви от тези на пристигащата от други части на тя­лото информация. Усещанията за болка, горещина, студ, миризма, влага, звук, светлина и слънчева топлина са пристигаща информация. Различните химични вещества, използвани в нервните окончания, определят основната функционална линия на централната станция. Това са раз­лични по-големи и по-малки химично манипулирани нерв­ни системи. Независимо от това съществуват пет основни различни по своята дейност групи нерви. Те са:


  1. Серотонергична система: тази система използва като посредници химичните вещества.от семейството на серотонина.

  2. Хистаминергична система: тази система използва хис­тамина като химичен посредник.

  3. Адренергична система: тази система използва адрена­лина, норадреналина и допамина като химични посред­ници.

4. Холинергична система: тази система използва ацетилхолина като химичен посредник.

5. Опиатна система: тази система използва ендорфини и енкефалини като химични посредници и е ангажирана с намаляване на болките.

Това са най-големите и високо специализирани кому­никационни корпорации в човешкото тяло. Има и много други по-малки комуникационни системи, но те служат като сървъри на основните системи.

Бих искал да спомена някои от тези второстепенни сървъри. Техни посредници в мозъка са аспартатът и глутаматът. За разлика от останалите невротрансмитери, ко­иго имат сложен процес на производство и се използват в нервните окончания, аспартатът и глутаматът нямат нуж­да да претърпяват промени, за да се регистрира тяхното присъствие. Те действат директно върху мозъчните клет­ки, които регулират някои аспекти на репродуктивните системи, а вероятно и растежа. Аспартатът е непосред­ствен страничен продукт на аспартама — този поу-лярен изкуствен подсладител, използван в поне 5 000 различни хранителни продукти.

Много хора, които употребяват редовно изкуствени подсладители, развиват фалшиво чувство за глад и до деветдесет минути след това търсят храна, като ядат повече от обикновено. В резултат на това такива хора често натрупват излишни килограми. Аспартамът може също да причини сериозно нарушение в комуникационни­те системи на тялото, което да има пагубни здравни пос­ледици. При хора с диабет, т. е. въс сериозна дехидрата­ция, употребата на аспартам може да причини диария и интестинално кървене.

Преди да бъде абсорбиран, аспартамът отделя в чер­вото формалдехид и метилов алкохол. Количеството им за­виси от количеството на подсладителя в консумираните храни, газираните и другите напитки. Има съобщения, че формалдехидът и метиловият алкохол могат да увредят оч­ния нерв и в някои случаи да се стигне дори до ослепяване.



Друго усложнение на този подсладител е образува­нето на мозъчни тумори. Д-р X. Ж. Робъртс от Уест Палм Бийч, Флорида, е провел много изследвания върху страничните ефекти на аспартама. Той е идентифицирал значителен брой болестни състояния, които той определя като „аспартамови болести". В статията си, публикувана през юни 2002г. в „Journal of Townsend Letter for Doctors and Patients", д-р Робъртс изброява неврологичните проб­леми, свързани с аспартама. От 1200 пациенти 43% са имали главоболие, 31% — виене на свят и нестабилност, 31% — обърканост и забравяне, 13% — сънливост, 11% — големи епилептични припадъци, 3% -— малки епилеп­тични припадъци и абсанси, 10% — неясен говор, 8% — тремор, 6% — силна „хиперактивност" и „неспокойни крака" и 6% — атипични болки по лицето. Той съобщава, че след изключване на подсладителя от диетата на пациен­тите, те се подобрявали, а при някои симптомите изчезва­ли напълно. Както може би знаете, метиловият алко­хол и формалдехидът увреждат нервните клетки, а ув­реждането на очния нерв може да бъде необратимо.
СЕРОТОНИНЪТ — ПРЕДВОДИТЕЛЯТ НА ВСИЧКИ НЕВРОТРАНСМИТЕРИ
Когато триптофанът премине кръвно-мозъчната барие­ра и попадне от страната на мозъка, той бързо се изтегля и се включва в производството на невротрансмитери. Най-добре изученият трансмитер, продуциран от триптофана, е серотонинът — диригентът на оркестъра на всич­ки мозъчни дейности, изпълнявани от местните невротра­нсмитери и главен контрольор на телесните функции.

Един страничен продукт на триптофана, който стана мания на хората и медиите, тъй като се продава без рецеп­та, е сънотворното лекарство мелатонин. В миналото самият триптофан бе използван като приспивателно сред­ство. Той бе изваден от употреба, за да се отвори пазар за антидепресанта Прозак.

Триптофанът продуцира повече серотонин и е по-евтин от Прозака. Според рекламата на този антидепресант той спира неутрализирането на серотонина веднага след секре­тирането му в нервните цепнатини. Защо? Защото хората с депресия имат ниски нива на серотонин в мозъка.

Много от нарушенията в човешката физиология, както и стресът, са последица от непропорционалния пренос на ня­кои материали в мозъка. При определени обстоятелства някои аминокиселини, които трябва да достигнат до мозъчни­те клетки и да бъдат използвани за производство на химич­ни посредници, не са в достатъчно количество или не дос­тигат достатъчно бързо до нервните клетки, за да отговорят на потребностите им. Основните причини за това са дехид­ратацията и повишеното използване на тези аминокисели­ни за други цели. Дехидратацията затруднява транспорта на аминокиселините през кръвно-мозъчната бариера.



Триптофанът е жизненоважна за човешкото тяло ами­нокиселина. От него се произвеждат серотонин, триптамин, индоламин и мелатонин. Триптофанът не се произ­вежда в тялото и трябва да бъде внасян с храната. Адре­налинът, норадреналинът и допаминът се произвеждат от тирозин. При дехидратация се засяга производството на шест невротрансмитера и един хормон/невротрансмитер — мелатонинът. Техният недостиг се манифестира с поя­ва на различни болки и астма. Причините за загубата на тези жизнено важни елементи са прости.

Когато няма достатъчно вода за детоксикиране на тяло­то чрез адекватен дренаж на тъканите и образуване на урина, черният дроб използва тези две аминокиселини ка­то антиоксиданти. Какво представляват антиоксидантите? Представете си какво става с преносимите тоалетни, ако се използват без дренаж и промиване. Септичният резер­воар на тоалетната съдържа химикал, който дезодорира, хигиенизира и дезинфекцира екскрементите от момента на попаданенето им в резервоара до неговото напълване и последващото му изпразване със септични помпи. При липса на вода черният дроб използва триптофана и тирозина за детоксикиране на страничните продукти от химич­ните реакции и отмиване на токсините от тялото по същия начин, както се използва химикалът в тоалетните. Това е грубо, но вярно сравнение, целящо да покаже колко тежко може да увреди мозъка липсата на вода. При дехидратация материалите, от които се нуждае мозъкът, могат да станат крайно недостатъчни и това може да увреди функциите му. Когато черният дроб не получава достатъчно кисло­род, той може да получи този елемент, необходим за него­вото функциониране чрез разграждане на триптофан!


ХИСТАМИНЪТ - ПЪРВИЯТ НЕВРОТРАНСМИТЕР В НАШЕТО ТЯЛО

Още след оплождането на яйцеклетката и започване формирането на нов организъм, той е в състояние да ини­циира производството на хйстамин. Хистаминът изпълня­ва много функции за развитието на новия организъм. Чрез директно въздействие върху кръвоносната система, хис­таминът увеличава кръвоснабдяването и така осигурява на новите клетки вода и хранителни вещества. Хиста­минът „напомпва" ритмично новите клетки с калий. Осъществяването на тази хранителна програма по време на непрекъснатото делене на клетките е абсолютно необ­ходимо до превръщането на новия живот във фетус. Хис­таминът е най-благородният елемент в нашето тяло.

Хистаминът участва и в защитата на тялото от бакте­рии, вируси и чужди агенти. При нормално количество на водата в тялото защитните дейности се запазват на обичай­ното ниво. При дехидратация се продуцира много хиста­мин, който активира имунната система. Активираната имунна система от своя страна освобождава допълнителни количества хистамин от клетките, които го произвеждат.

Допълнителните количества хистамин се съхраняват за изпълнение на програмата за контрол на обезводняването. Независимо от това, обаче, количествата са по-големи от необходимите, тъй като щом се освободят от изработения хистамин, произвеждащите го клетки започват да се делят и създават нови хистамин продуциращи клетки. Новите клетки също започват да произвеждат и излъчват хиста­мин. Предназначението на този механизъм е справяне със спешната нужда от вода. Достигайки до определена об­ласт, водата донася със себе си и всички други необходи­ми субстанции. Водата е общият фактор за стандартизира­не на всички регулиращи системи.

При поставяне на хистамин продуциращи клетки в разтвор с високо съдържание на вода се наблюдава изчез­ване на техните гранули и спиране производството на хис­тамин. Поради това аз считам водата за най-ефективното естествено антихистаминово средство. Свръхпроизвод-ството на хистамин е основният проблем при астма­та и. алергиите. Тези болестни състояния са сходни и трябва да се регулират чрез повишен прием на вода.

Естественият отговор на излишъка от хистамин при алергии и астма е секретирането на адреналин или химичес­ките му заместители. Единственият естествен начин за предотвратяване на пристъпите от астма и на алер­гичните реакции е адекватното продължително хид­ратиране на тялото. Приемането на достатъчно вода ще намали свръхпродуцирането на хистамин. Изпиването на една — две чаши вода стимулира симпатиковата нервна система, която ще секретира адреналин в продължение на поне деветдесет минути. Това е главният начин за бързо противодействие на водата спрямо повишеното действие на хистамина. Важно е освен това да се правят фиически упражнения, при които също се увеличава излъчването на адреналин в организма. Адреналинът е естественият антидот при свръхпродукция на хистамина.


ВОДАТА — ЕНЕРГЕТИКЪТ НА МОЗЪКА
За разлика от кожата, която е относително суха и твър­да, вътрешността на тялото е напоена с вода. Клетките във вътрешността на тялото са потопени във вода, така че все едно са в океан и всички функции на тялото трябва да се подчиняват на морските закони. Всички транспортни и ко­муникационни системи в клетките и извън тях са проектира­ни за водна среда, подобно на живота на рибите в морето.

Всички функции на тялото зависят от взаимоот­ношенията между помпените системи на тялото и водата. Представете си хората, живеещи в близост с река.

Представете си също, че техниката е напреднала до­толкова, че всяка къща има собствен малка хидроелектри­ческа станция, инсталирана на реката. Водата на реката е в състояние да върти водните колела на турбините, които произвеждат електричество за всички къщи. Понастоя­щем турбините са монтирани отделно от водните колела. Те трябва да са на сухо място. Електричеството, което произвеждат, протича до къщите по проводници. При из­ползването на хидроелектрическа енергия за нуждите на клетките си, тялото е достигнало завидно постижение, надминаващо човешкото въображение. То е проектирало специални „турбини", инсталирани в самите водни колела, които са потопени дълбоко във водата.

Миниатюризирането на „турбините" е друго голямо постижение в генерирането на енергия за тялото. Благода­рение на него е станало възможно инсталирането на тур­бина на всяко място, имащо нужда от хидроелектрическа енергия. Отпадането на необходимостта от проводници или електроизолация за получаване на енергия за цялото тяло от хидроелектрическия източника прави възможно реализирането на големи икономии. Енергогенериращите Турбини се инсталират на местата, където се осъществя­ват функциите, изискващи енергия. Тези генериращи хид­роелектрическа енергия единици, изпълняващи още реди­ца други функции, се наричат катионни помпи.

Но човешкото тяло има още едно забележително пос­тижение. В индустриалните предприятия енергията се произвежда на едно място, а се използва за задвижване на двигател, разположен на друго място. В човешкото тяло зависимите от водата генериращи енергия компоненти са на мястото, където се извършват функциите.

За осъществяване на още по-големи икономии произве­деното по-голямо от необходимото количество енергия се складира в тялото. При приток на повече вода произведена­та в повече енергия се съхранява в батерии по същия начин, както се съхраняват въглищата и коксът в близост с елект­ростанциите. Батериите, съхраняващи излишната енергия, са разпръснати из цялото тяло и се наричат аденозинтрифосфат (АТФ) и гуанозинтрифосфат (ГТФ). Има още едно място за съхраняване на енергия — калциевите отлагания в клетката, известни като ендоплазматичен ретикулум.

Ще ви помоля да си представите за миг, че сте риба и обитавате една специално проектирана за вас къща в сре­дата на океана, а всичките неща, които притежавате, пла­ват около вас. Представете си, че сте много организиран, не можете да търпите безпорядъка и искате всичко около вас да ви е тип-топ. Ще трябва да си инсталирате автома­тизирана, почистваща къщата система, и очевидно ще из­ползвате хидроелектрическа енергия. Човешкото тяло е преминало през всички тези стъпки в проектирането на всяка от многотрилионните си клетки. То използва за тази цел катионната помпа.



К
атионните помпи поддържат равновесието във вът­решността на клетките.
Те използват хидроелектрическа­та енергия, генерирана от преминаващата през тях вода, за да изнесат от клетката някои елементи и да подпомог­нат преноса на необходими за клетката елементи. Катион­ните помпи произвеждат повече енергия, отколкото е не­обходима за техните функции. Излишната енергия се съх­ранява за по-нататъшно използване. Свръхенергия се об­разува само при адекватен приток на вода и адекватно водно налягане. Всички функции на мозъка зависят в най-висока степен от този източник на енергия.

Фигура 10.1: Напречен разрез на аксон, показващ микротубулите в зоните с по-нисък вискозитет, позволяващ функционирането на „салова" транспортна система по протежението на нерва.
Микротубулите в каналите на всички клетки, включи­телно и на дългите нерви, са изградени от слепени една за друга катионни помпи. Сега разбирате защо притокът на вода от външната във вътрешната страна на микротубули­те задвижва и всички енергозависими катионни помпи, изграждащи микротубулите.

Водата е на второ място по важност (след кислорода) за ефикасната работа на мозъка. Тя е най-важното храни­телно вещество за всички мозъчни функции и за предава­нето на информация. Именйо поради това водата предс­тавлява 85% от състава на мозъка. Също поради това мозъкът е поместен в една „водна торба", която се спуска надолу по гръбначния стълб до долната част на гърба. Ка­тионни помпи има не само в нервната система, а и във външните мемрани и мембраните във вътрешността на всички клетки.

Преди няколоко години получих писмо, което ми се струва, че си заслужава да спомена. Пишеше ми една же­на със слухов проблем, който излекувала. Историята илюстрира моите обяснения за увреждането на нервите при хронична дехидратация. Тя бе 71 годишна жена с мла­до сърце. Била концертиращ музикант, а в момента препо­давала в местния университет.

Тя била много внимателна към здравето си. Хранела се здравословно, но пиела доста зелен чай и само по две чаши вода дневно и не консумирала сол. Правела и физически упражнения. Един ден установила, че не чува добре с ляво­то си ухо и не може да разграничава някои близки звуци. Направила си изследване на слуха в два различни центъра. И на двете места заключението било, че намалението на слуха се дължало на увреждания на ушния нерв, но не би­ло толкова напреднало, че да се налага носене на слухов апарат. Направила си шест акупунктури без никакъв ефект. След това чула в едно мое радиоинтервю обясненията ми за дехидратацията като причина за много здравни проблеми и си купила моята книга „Тялото жадува за вода." След като я прочела, увеличила дневния си прием на вода. Ето ,как описва резултата: „След около месец открих, че чувам с ля­вото си ухо тиктакането на ръчния си часовник." Това прос­тичко наблюдение, направено от човек, разтревожен от за­губата на важна телесна функция в резултат на хронична дехидратация, демонстрира от една страна пагубния ефект на дехидратацията върху един нерв, а от друга, възможно­стта за обратно развитие на една потенциална перманентна патология при корегиране на дехидратацията.


ДЕХИДРАТАЦИЯТА - ПРИЧИНА ЗА ИНСУЛТИТЕ

Като говорим за перманентна патология, ми се иска да ви разкажа историята на моята сестра Шала. Членовете на нашето семейство поддържат тесни връзки помежду си. Ние с Шала имаме тринадесет години разлика и сме осо­бено близки. Аз бях отговорен за двама ни по време на на­шето обучение в Англия. Но дори и след това винаги, ко­гато сестра ми трябва да вземе сериозно решение, тя се обръща за съвет към мен. Нашето семейство емигрира в Америка от родната ни страна Иран през 1979 г., когато молите взеха властта и в Иран се въведе теократска дик­татура. Повечето от нас се заселиха в северна Вирджиния.

Шала е работохолик и администратор, на когото мо­жеш да се довериш. Въпреки многото катаклизми в живо­та й на изгнанник, тя не е загубила жизнерадостта и енту­сиазма си. Напоследък обаче тя започна да пуши, пренеб­регвайки съветите ми. Започна да пие и по чаша червено вино отвреме навреме. Тя дойде да започне работа във Виржиния с по-малкия ми брат, който се беше устроил ве­че като строител.

През лятото на 1989 г. на нея й се прииска да релакси­ра след много неудачи в емоционалния й живот. Реши да прекара известно време край басейна в жилищния комп­лекс, където живее. Освен това тя се опитваше да свали някой и друг килограм. Прекарваше повечето от свобод­ното си време и уикендите на слънце край басейна. Пий­ваше и по някоя чаша вино, изтягайки се на скарата край басейна. Това е идеалът на много хора за тиха релаксира­ща ваканция.

Един понеделник сутрин, докато работила в офиса си, след като била прекарала уикенда край басейна, Шала по­чувствала изтръпване на лявата ръка. Постепенно почув­ствала цялата лява половина на тялото си по-тежка и по-трудно подчиняваща й се. Тя се изплашила и ми позвъни. Закарали я до дома й. Когато пристигнах при нея, левият крак и лявата и ръка вече имаха частична парализа. Беше й много трудно да ги движи и вече беше смъртно изплаше­на. След като я прегледах набързо и позвъних на един от моите приятели лекари, започнах да й давам вода. Успях да я накарам да изпие две кани вода и една кана портока­лов сок — общо шест кварти (6,8 литра). Постепенно тре­вогата й намаля. Докато дойде лекарят, слабостта в ръка­та бе много намаляла и можеше да движи малко крака си.

Сигурно си мислите, че е трябвало да извикам линейка и да настаня сестра си в интензивно отделение. Не го напра­вих, защото знаех, че щяха да й включат една инфузионна система и докато чака да й обърнат пбвече внимание, щеше да получи други усложнения. В къщи подобрението и вър­веше бързо и привечер беше се почти оправила. Независи­мо от това трябваше да бъдат направени по-задълбочени изследвания, за да се види дали няма някаква местна патоло­гия, проявила се със слабост в мускулите на крака и ръката.

Направихме консултация с един местен невролог. Той я прегледа внимателно и установи, че има остатъчна сла­бост в левите крайници. Приеха Шала в болницата. Кръв­ните изследвания, скенерът и магнитният резонанс не отк­риха никаква патология. Тогава решиха да й направят ан-гиография на мозъка, за да се изключи кървяща аневризма на мозъчна артерия.

Процедурата бе извършена на следващия ден. Артери­ите й.се оказаха съвсем чисти. Нямаше аневризма, нито плаки, нито запушвания, нямаше нищо, което да обясни временната слабост в лявата половина на тялото й. Прека­ра три денонощия в болницата и плати 13 000 долара. По това време тя нямаше здравна осигуровка, която да покрие тази сума. Така Шала заплати за почивката си край басейна със здравето и спестяванията си. Защо? Поради погрешно­то си разбиране за физиологичните функции на организма.

Тя бе обезводнила жестоко мозъка си с употреба на ал­кохол, прегряване от слънчевите бани, диета с ограничено приемане на вода и омагьосания кръг от физиологични процеси, задвижвани от дехидратацията. Това, което бе направил мозъкът й, бе да я откаже от вредните й навици, които можеха да имат още по-тежки последици.

Дори в случаи, когато има запушване на артерия в някой участък на мозъка с възникване на „мъртва" мозъчна тъкан, адекватната венозна хидратация води до бързо подобряване. В експерименти на животни при блокиране на главната мозъчна артерия, което води до ув­реждане на около 20% от снабдяваната от тази артерия мозъчна област, ако се направят венозни вливания до един час след инцидента, размерът на увредената част намалява чувствително. Такава е силата на водата за съживяване дори на нарочно лишената от кислород и кръв област от мозъка.

Именно затова веднага щом пристигнах при Шала, за­почнах да й давам вода. Мислех си, че дори и да има за­пушване на някоя от главните артерии на мозъка, водата ще спомогне за отваряне на капилярите в съседство и ще предотврати разширяването на увреждането. Ако пък нев­рологичните прояви се дължаха на съдов спазъм, водата би облекчила спазъма, както и стана.

Нямаше време да чакам и наблюдавам. Трябваше да взема решение и да действам колкото е възможно по-ско­ро след появата на мускулната слабост. Днес тя е добре. Отказа цигарите и пие по малко вино само на празници, но пие много вода, която я изпълва с енергия.

Едмунд, съпругът на моята секретарка Джой, е млад мъж, който получи точно същия тип парализа като сест­ра ми и го приеха в болница. Бях близо до жена му, кога­то й съобщиха за инцидента. Попитах я дали Едмунд пие достатъчно вода и отговорът бе отрицателен. Казах й да отиде в болницата и веднага да го накара да пие много во­да, за да се спре развитието на увреждането. Тя направи това и Едмунд се възстанови напълно. Оттогава минаха четири години.




Поуката от тези истории е: давайте на кандидати­те за мозъчен удар много вода, за да ги предпазите от образуване на тромби в мозъчните артерии.



Каталог: wp-content -> uploads -> 2015
2015 -> Висше военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“
2015 -> Правила за изменение и допълнение на Правила за търговия с електрическа енергия Съществуващ текст
2015 -> 120 Основно училище “Георги С. Раковски” София
2015 -> Премиерният сериал Изкушение от 12 октомври по бтв lady
2015 -> Агнешко месо седмична справка: средни цени за периода 7 – 14 януари 2015 г
2015 -> Пилешко месо седмична справка: средни цени за периода 7 14 януари 2015 г
2015 -> Бяла кристална захар седмична справка: средни цени за периода 7 – 14 януари 2015 Г


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница