ГЛАВА 9
ДЕХИДРАТАЦИЯ И БОЛЕСТ
Персистиращата дехидратация води до различни болестни прояви в четвъртото измерение — времето. Постепенното подкопаване на здравето с напредване на времето от началото на дехидратацията се демонстрира по различни начини. Болестните състряния, които са всъщност стадии на дехидратацията, са получили от официалната медицина етикета „болести с неизвестна причина". Създаването на жаргон относно различните прояви на дехидратация като че ли е дало лиценз на официалната медицина да лекува тези състояния по стандартни странни и ненужни протоколи. Някои от тези състояния са:
-
Затлъстяване
-
Повишен LDL-кръвен холестерол
-
Повишени триглицериди
-
Образуване на холестеролови плаки в артериите
-
Коронарна тромбоза
-
Остеопороза
-
Остеоратрит
-
Сърдечна недостатъчност
-
Повтарящи се мозъчни удари
-
Ювенилен диабет
-
Болест на Алцхаймер
-
Мултиплена склероза
-
Амиотропна латерална склероза (Болест на Лу Гериг)
-
Мускулна дистрофия
-
Паркинсонова болест
-
Склеродермия
-
Рак
-
СПИН
За първи път в историята на съвременната медицина бе открит прост и естествен начин за предотвратяване и лечение на дегенеративните болести у човека — с вода. Открита бе причината на тези здравни проблеми и откритието е достъпно за всеки, който желае да се възползва от него. Накратко — предотвратете дехидратацията, за да предотвратите болестта!
Някои от изброените по-горе състояния бяха вече обсъдени.
В тази глава ние ще обсъдим затлъстяването. Останалите болестни състояния ще бъдат обсъдени в други глави.
ЗАТЛЪСТЯВАНЕ
Намирането на едно просто решение на проблема „затлъстяване" е от интерес за милиони хора. Мисля, че то може да бъде намерено, ако разберем връзката между преяждането и дехидратацията. Това е първата стъпка към лечението и предотвратяването на затлъстяването. Втората стъпка е в намирането на начин за редуциране на натрупаните тлъстини. Отговорът на тези две загадки е прост. Съветите ми ще ви помогнат, обаче, само ако проявите дисциплина и решителност. Трябва да имате също предвид, че здравословното сваляне на наднорменото тегло е бавен процес. Изключително важно е, преди да пристъпите към това, да си създадете мислен образ за това как ще изглеждате след отслабването. Съхранете този образ в подсъзнанието си, за да можете да внушавате на мозъка силното си желание за успех.
Две усещания са свързани с хранителните ни навици. Първото — усещането за глад, което често наричат гладна болка и второто — усещането за жажда. И двете усещания възникват на едно и също място и се дължат на хистамина. Поради това не е трудно усещането за жажда да се сбърка с усещането за глад. Мислим си, че сме жадни, едва когато почувстваме сухота в устата.
-
В действителност пресъхването на устата сигнализира за напреднал стадий на дехидратация. Често устата ни пресъхва след обилно нахранване. Най-добрият начин да разграничим тези две усещания е да пием вода преди да поемем храна.
|
Някои животински видове следват това правило — сутрин първо отиват до водоизточника, а след това — на паша. Те правят това дори и растителността, която поемат, да е много сочна. При хората обратното е станало навик. Ние често първо приемаме храна, а след това вода.
-
Понякога дори се сещаме за водата, след като тялото ни е вече дехидратирано поради изразходване на цялата свободна вода за смилане на твърдата храна. Мисля, че това е коренът на злото при затлъстяването.
|
Затлъстелите хора ядат, за да заситят първоначалния зов на хистамина за вода. Храната също се превръща в АТФ и носи по-голямо удоволствие на вкусовите папили от водата. Водата обаче задоволява нуждите на мозъка от АТФ несравнимо по-ефикасно и ефектът настъпва веднага. Ние генерираме енергия за мозъка само от захарта, но консумираме пет пъти повече захар, отколкото са нуждите на мозъка. Само около 20% от циркулиращата в тялото кръв отива в мозъка. Останалите 80%, натоварени със захар, отиват до други органи и до мастните клетки, където захарта се съхранява под формата на мазнини.
-
Колкото повече храна приемаме, толкова повече захар се натрупва под формата на мазнини, докато всъщност за енергийните нужди на мозъка е необходима хидроелектроенергия, която може да се получи от най-чистия източник — водата.
|
С времето хистаминовият отговор на дехидратацията — физическият или психически стрес — може да стане основа за преяждане. Така че, дехидратацията на тялото е основната причина за затлъстяването, често придружено от развитие на хипертония, а с времето и на диабет. Информацията за диабета в глава 7 допълва разбирането за затлъстяването.
-
Има едно много просто решение на проблема. Изпивайте по 2 чаши вода 30 минути преди всяко хранене и 2,5 часа след всяко хранене. Водата, приета половин час преди хранене, спомага за разграничаване на чувството за глад от това за жажда.
Водата ще ви засити и ще приемете толкова храна, колкото ви е необходима. Постепенно ще започнете да се нуждаете от по-малко количество храна. Ще се променят и предпочитанията ви.
С приемането на повече вода нараства желанието за белтъчни храни и намалява влечението към въглехидрати и мазнини.
|
Следващата стъпка е освобождаването от вече натрупаните мазнини.
Повишеният прием на вода сам по себе си ще започне да редуцира телесното тегло. За по-малко от три седмици могат да бъдат свалени между 3,5 и 6 килограма.
Това първоначално бързо сваляне на килограми се дължи на премахване на ненужната вече едемна течност, която при дехидратация се събира в тъканите с цел приоритетно снабдяване на жизнено важните клетки с вода. Ако освен повишения прием на вода успеете и да активирате чувствителните към хормони и ензими, изгарящи мазнините, загубата на тегло ще е още по-изразена и пропорционална.
37% от американците страдат от тежко затлъстяване. Днес такова затлъстяване се наблюдава дори и при децата. Около 400 000 американци годишно умират от преждевременна смърт в резултат на тежко затлъстяване.
-
Правилната хидратация е в състояние не само да предотврати, но и да излекува тази смъртоносна болест (затлъстяването). Причините за затлъстяването се свеждат до следното. Натрупването на мазнини е едно от основните усложнения на дехидратацията. То настъпва, когато човек обърква чувството за жажда с чувството за глад и яде, вместо да пие вода
|
Мозъкът предпочита да получава чиста енергия, каквато е хидроелектрическата енергия. Когато организмът е принуден да използва мръсната енергия от храната, мозъкът получава 20% от нея. Остатъкът от тази енергия, която не е използвана за движение, тренировки или физически труд, се натрупва под формата на мазнини.
Разграждането на складираната мазнина се инициира само от специфични химични команди. Липазата е ензим, който разгражда мазнините. Тя превръща бучките мазнина в малки частици мастни киселини, които се използват от мускулите и черния йроб. Някои хормони, които регулират телесната активност, стимулират действието на липазата. На върха на този списък е адреналинът на симпатиковата нервна система. Доказано е, че една чаша вода стимулира симпатиковата нервна система за един и половина до два часа. Крайният резултат от секрецията на адреналина са видимата постепенна загуба на отложените мазнини и драматичният спад на телесното тегло. Това спадане на телесното тегло е по-стабилно и дълготрайно, отколкото е отслабването чрез диети и ограничаване приема на калории.
Ензимите, изгарящи мазнините, са чувствителни към хормоните на физическата активност — адреналина и неговото семейство. Тези хормони се образуват и изгарят мазнините при работа на мускулите. Оттам и значението на редовните разходки.
Срещал съм хора, отслабнали с 11 до 20 килограма за сравнително кратък период от време само чрез повишен прием на вода и редовни физически упражнения.
Познавам един мъж, който свали 131 килограма за една година й друг, който свали 138 килограма за шестнадесет месеца. При единия се наложиха две операции за отстраняване на излишната кожа. По-нататък можете да прочетете едно писмо, свидетелстващо за драматично спадане на теглото при използване на моята методика. Моята методика за отслабване не изисква спазване на някаква особена диета. Свободни сте да ядете всичко, което пожелае вашето тяло. Ще забележите обаче, че тялото ви само започва да подбира храните. По време на лечението с вода всички сетива се изострят и участват в избора на храна.
Пряката връзка между мускулната активност и стимулирането на чувствителната на хормони липаза е открита в Швеция. Преди няколко години шведската армия направи полеви изследвания върху физиологичните процеси на рота войници, извършваща триседмичен поход. Изследванията показаха, че чувствителната на хормони липаза се активира след един час маршировка и остава в кръвообращението за поне дванадесет часа. Те установиха също, че продължителното ходене има кумулативен ефект, като при това липазата запазва активността си през цялото денонощие.
-
Освен това при продължителното ходене активността на липазата е още по-висока. Резултатите от това изследване показват, че две разходки дневно биха програмирали тялото за денонощно изгаряне на мазнините .
|
Така че ходенето трябва да бъде част от която и да е програма за отслабване. Ето една история за драматичния ефект на лечението с вода върху телесното тегло.
Драги д-р Батман,
През целия си живот съм била с наднормено тегло. Всяко семейство има „ дете дебеланко " и аз бях това дете в нашето семейство. Успокояваха ме, че просто имам едър кокал и трябва да съм доволна от външния си вид. После чух за „Лечение с вода ". Отначало бях скептична. Мислех си — какво лошо може да има в пиенето на леден чай и кола? Но в крайна сметка се реших да опитам Вашата методика, тъй. като смятах, че единственият ми проблем е теглото ми. За година и половина отслабнах с около 45 килограма и вече не. съм дебелото дете, което всички познаваха.
Освен това забелязах, че беше изчезнал киселинният рефлукс, който ме бе мъчил цял живот. Мога вече да се наслаждавам на храни, които в миналото ми носеха само страдание. Спасих се и от ушните инфекции, които преди това ми бяха ежедневие. Чувствам се по-енергична. Все едно, че съм напълно нов човек. Правя много неща, които по-рано ме уморяваха.
Благодаря Ви, д-р Батман, за това, че ми помогнахте!
Отслабването чрез правилно хидратиране на тялото и прием на малко сол е много по-благоразумно от прилагането на драстични диети. Усложненията от тези диети и фиксирането върху показанията на теглилката могат да доведат до небалансиран прием на хранителни добавки и недоимъчни болестни състояния. При използване на водата като основен източник на чиста енергия няма никаква опасност от предозиране. Излишната вода се отделя с урината. Изгарянето на мазнините преминава през много стъпки докато те се превърнат във въглероден двуокис и се излъчат от белите дробове. Списанието „Woman's World Magazine" от 4 септември 2001г. посвети корицата си и две страници във вътрешността на броя на сензационната програма за отслабване с вода. Заглавието бе:" РЕВОЛЮЦИОНЕН ПРОБИВ В МЕДИЦИНАТА! НОВ НАЧИН ЗА ОТСЛАБВАНЕ С ВОДА! НАУЧЕТЕ КАК ДА ОТСЛАБНЕТЕ С 40 И ПОВЕЧЕ ЛИБРИ!" На корицата бе поставена снимка на Финола Хю, телевизионна звезда от сериала „Всички мои деца", която отслабна с 13,5 килограма без диети.
В статията се описваха няколко истински истории, между които и историята на една водеща на радио токшоу, която отслабнала с 18 килограма без особени усилия и намалила размера на дрехите си от номер 20 на номер 14. Тя не само се освободила от „възглавничките" си, но се отървала и от горещите вълни, умората, болките в ставите и главоболието си, свързано с възпаление на синусите — всичко е един замах.
За съжаление американските деца днес са с тревожна тенденция за наднормено тегло. Това е тема, нашироко обсъждана не само от медиите, но и от правителството. Дебелите деца и подрастващи показват тенденция за развитие на някои болести, характерни за възрастните, като инсулинонезависим диабет, например. Причините са според мен две. Едната е, че те преяждат, тласкани от натрапчивите реклами на хранителната индустрия, а другата, че децата се подтикват да пият подсладени напитки вместо вода. Всяко нещо, възприето от езика като сладко, стимулира панкреаса да секретира инсулин. Инсулинът е хормон, увеличаващ телесното тегло (анабол). Той подтиква мастните клетки към превръщане на захарта и въглехидратите от храната в мазнини.
Ще спомена накратко ролята на солта при загубата на тегло. Когато тялото е дехидратирано и се нуждае от попълване на водните му резерви, то може да направи това само при наличие на сол, която да задържи вода в извънклетъчните пространства. При дехидратация организмът се стреми да поеме повече сол (търси сол в храната) и това е също една от причините за преяждане.
Ако някога имате колебания относно естествената предпазна сила на водата по отношение на надебеляването и многото изброени по-горе заболявания, припомнете си, че дехидратация означава недостиг на вода в тялото, водещ до въвеждане на воден режим, при който става преразпределение на наличната вода в зависимост от приоритетите на тялото. Естествено е, че при наличие на воден режим областите с ограничено водоснабдяване не могат да функционират нормално. Областите с нарушени функции често реагират на недостига на вода с болка, а понякога и с дегенеративни промени.
Можем да сравним ефекта от дехидратацията на тялото с недостига на паричен поток на бизнес общността, в която и да е страна. При криза в икономиката, когато хората харчат по-малко пари, всички нейни сектори страдат повече или по-малко. Хората не могат без храна, поради което производителите на храна няма да фалират, но бизнесът им няма да процъфтява. Строителната индустрия ще се свие, в банковата индустрия ще има банкрути, производителите на коли ще претърпят загуби, а транспортната и туристическата индустрии ще оцеляват трудно и т.н.
Друга причина, поради която мозъкът има приоритет. при разпределението на водата е неспособността на мозъчните клетки да се делят и образуват дъщерни клетки. Нервните клетки, с които се раждаме, са за цял живот. Ако някои от тях умрат, тяхното място не се заема от други клетки. От раждането ни до смъртта ни едни и същи клетки се обучават, култивират и придобиват все повече и повече отговорности за контролиране на рутинните функции на тялото. За да бъде сигурно, че няма да страдат или да се увредят, мозъчните клетки получават 20% от количеството на кръвта в тялото, въпреки че представляват само 2% от телесното тегло.
Дехидратацията причинява също увреждане и смущения в производствените функции на черния дроб, който е производител и износител на много от жизненоважните елементи на тялото. Той е и център за обезвреждане на химичните отпадъци. Ако се обезводни черният дроб, това може да доведе до загуба на много функции, някои от които безвъзвратно. Двигателната система на тялото — мускулите и ставите — също получават сериозни поражения при недостиг на вода в тялото.
За повече информация върху затлъстяването можете да прочетете моята книга „Затлъстяването — тази смъртоносна последица на дехидратацията", чието излизане е предстоящо.
ГЛАВА 10
ДЕХИДРАТАЦИЯ И МОЗЪЧНО УВРЕЖДАНЕ
Заболяванията на нервната система са унищожителни. Никога няма да разберете това, ако не сте срещали хора с такива заболявания. Имената на някои от тези страшни болестни състояния са: Паркинсонова болест, болест на Алцхаймер, болест на Лу Гериг, мултиплена склероза, хе-миплегия, квадриплегия, афазия, аутизъм, дефицит на вниманието и епилепсия.
Моето мнение е, че някои от тези заболявания се дължат на персистираща дехидратация на тялото. За да разберем колко лесно могат да бъдат предотвратени и дори излекувани тези от тях, които не се дължат на катастрофа или нараняване, а само на постепенно настъпващи дегенеративни увреждания, трябва да разгледаме ролята на водата за нервната система. Предотвратяването на мозъчните заболявания чрез оптимално хидратиране на мозъка има още едно предимство — повишаване на неговата ефикасност при обработването на постъпващата в него информация.
Мозъкът тежи средно 1,4 кг. Счита се, че 85% от съдържимото му е вода, докато всички останали тъканни клетки съдържат около 75% вода. Мозъкът е изключително чувствителен към загубата на вода. Той не може да понесе дори 1% загуба. Ако съдържанието на вода спадне до 84% и това продължи дълго, мозъкът няма да е в състояние да функционира правилно. Не забравяйте, че мозъчните клетки не се възстановяват. За разлика от останалите клетки на тялото, те не създават дъщерни клетки. Поради това ако се стигне до увреждания на мозъка от продължителното му дехидратиране, то остава трайно.
И все пак природата е по-мъдра, отколкото мислим. За да бъде сигурно, че мозъкът, който представлява около една пета от теглото на тялото, ще получи всичко необходимо за неговите нужди, му се заделят 20% от кръвта, циркулираща в тялото. В допълнение към това мозъкът е постоянно потопен в една специална течност, която е различна от кръвта или серума. Тя се произвежда от мозъчните капиляри и има специфичен точно определен състав. По-голямата част от тези капиляри се намират в големите камери на мозъка. Течността, която те произвеждат, се нарича цереброспинална течност. Тя съдържа повече сол и по-малко калий. Цереброспиналната течност предоставя шок абсорбираща физическа защита на мозъка от удари по главата. Освен това течността около мозъка го предпазва от блъскане в стените на черепа при рязка смяна на положението на главата. Мозъчните капиляри филтрират и отнасят токсичните отпадни продукти от постоянната работа на мозъка. Мозъчните клетки работят денонощно. Тялото спи, но Мозъкът — не.
КРЪВНО-МОЗЪЧНА БАРИЕРА
Мозъкът е органът, който е най-ефективно предпазен от флуктуациите в състава на кръвта. За разлика от капилярите в другите части на тялото стените на мозъчните капиляри нямат перфорации, позволяващи дифузия на кръвните елементи. Всичко, което трябва да премине от мозъчната страна на кръвната циркулация, се транспортира чрез един високо специализиран и специфичен механизъм през подплатяващите капилярите клетки. Може да се каже, че капилярите са част от филтриращата система, която регулира навлизането на материали в черепната кухина. Това предпазва мозъка от възможни внезапни промени в състава на кръвта. Естестваната бариера пред мозъка, осигурявана от кръвните капиляри, се нарича кръвно-мозъчна.
Дехидратацията може да доведе до поражения в кръвно-мозъчната бариера. Всяко такова поражение компрометира нормалното функциониране на мозъка. Моето категорично становище е, че именно дехидратацията, увреждаща целостта на кръвно-мозъчната бариера, е в основата на повечето заболявания на централната нервна система. Отпадъчните материали от микроскопичното кървене се превръщат в плаки, които са отличителни белези на неврологичните заболявания като мултиплената склероза, Паркинсоновата болест и болестта на Алцхаймер. Смятам, че същият процес е в основата и на мигренозното главоболие.
Един и същ спешен начин за хидратиране се реализира в различни органи и тъкани. При кървене в горната част на червата или мускулната тъкан, например, 94% от обема на кръвта е вода, която веднага се връща в кръвообращението. Смисълът на този тип микроскопично кървене в бъбреците и белите дробове е, че тези органи се нуждаят от много прясна вода, за да започнат отново да функционират нормално. В условията на дехидратация това е единственият начин, по който те могат да получат вода за своите нужди.
Процесът на едновременно микроскопично кървене в белите дробове и бъбреците е болестно състояние, наречено пулмоналноренален синдром. Същият процес се наблюдава при едно от автоимунните заболявания, известно като лупус. При по-често и по-голямо кървене в стомашно-чревния тракт се поставят диагнози като гастрит, дуоденит и улцерозен колит. Когато това се случва под кожата и особено при деца, процесът се нарича пурпура.
При кървяща язва голяма част от кръвта попада в червата. Водата от кръвта се реабсорбира, за да се предотврати голямото сгъстяване на кръвта и катастрофалното развитие на съсиреци в мозъка и на други места. Имам голям опит с кръвоизливите в стомашно-чревния тракт, тъй като съм лекувал над три хиляди случая само с вода. Някои от пациентите ми имаха кървяща язва.
По-късно имах възможност да проведа научноизследователска работа върху процеса на кървене и да опиша механизма на развитието му. По онова време лекувах пациентите си със силно подсладена вода. Давах им по 8 унции (около мл) на час до спиране на кървенето. Причините да използвам захар бяха следните. Първо, предположението ми, че мозъкът ще се нуждае от по-концентрирана енергия, за да се справи с проблема и второ, да превърна механизма на тъканно увреждане във физиологичен процес на образуване на тъкан под въздействието на секретирания инсулин. Кръвоизливите спираха бързо. След това продължавах лечението с чиста вода. Аз препоръчвам това лечение при кръвоизливи с неясна причина. Процесът на микроскопично кървене в тъканите, се нарича васкул
НЕВРОТРАНСМИТЕРИ И ДЕХИДРАТАЦИЯ
Невротрансмитерите са мозъчни химични вещества, които се произвеждат и секретират в една или друга от много нервни мрежи и представляват средства за предаване на кодирана информация. Нервната система на тялото прилича на телеграфните жици, които свързват различните части на една страна, С помощта на различни химични вещества нервната система разпознава действието на един мозъчен център от действието на друг така, както кодовете и различните дължини на вълната различават една кабелна телевизия от друга. Допреди петдесет години учените нямаха ясна представа за ролята на химичните посредници, служещи за предаване на информация между два нерва и дори между един нерв и мускулните фибри, които той контролира и управлява.
Днес се знае, че много аминокиселини —- компоненти на протеините, които консумираме - се разграждат в клетките от специфични ензими, а отпадни продукти от тяхното разграждане изпълняват ролята на химични посредници. В следващите няколко параграфа ще ви представя важна информация. Обърнете й особено внимание, тъй като тя ще ви обясни защо човек е продукт на това, което пие и яде.
Всички знаем, че благодарение на мрежите от кабели телефонните компании и кабелните телевизионни оператори са в състояние да предоставят и други услуги като интернет и други информационни и комуникационни системи, които да се свържат с домашните компютри. Едни и същи проводници могат да се използват за едновременно изпращане на различна кодирана информация. За да стане това, информацията трябва да бъде пакетирана в определени дължини на вълната на електромагнитната енергия. Благодарение на кабелното предаването на пакетираната в различни диапазони и комбинации на електрическите импулси (дължини на вълната) информация ние вече сме в особено напреднал стадий на общуване. Ефикасната комуникация и предаване на информация между генериращия източник и потребителите определя степента на прогреса и развитие на обществото.Това ще направи възможно предвиждането и своевременния отговор на събитията. Напредъкът на технологиите, позволяващ предаването на различни пакети от информация по един и същ кабел и по едно и също време, представлява солидна основа за бъдещия прогрес на човечеството.
Човешкото тяло използва същата техника за предаване на информация в своите нервни системи. Този миниатюрен процес се осъществява от химични и електрически импулси. Нервните клетки произвеждат химични вещества — невротрансмитери, които се съхраняват в нервните окончания. Електрическите импулси се предават по стените на нерва и достигат до мястото, където се съхраняват и очакват да бъдат освободени невротрансмитерите. Електрическите импулси, предаващи се по стената на един нерв, не се предават на другите нерви от същия пакет. Запазването на поверителността и предназначеността на информацията само за съответната дестинация се обезпечава от цилиндричния изолационен външен слой, която притежава всеки нерв. Този слой се състои предимно от холестерол. Това е една от жизнено важните роли на холестерода в тялото. Загубата на изолационния слой е важен фактор за развитието на редица неврологични болестни състояния. Увреждането на този слой стои в основата на група болестни симптоми, които при определени обстоятелства наричат „мултиплена склероза".
Друго съвършенство на човешката нервна система е предаването на излизащата от мозъка информация по различни нерви от тези на пристигащата от други части на тялото информация. Усещанията за болка, горещина, студ, миризма, влага, звук, светлина и слънчева топлина са пристигаща информация. Различните химични вещества, използвани в нервните окончания, определят основната функционална линия на централната станция. Това са различни по-големи и по-малки химично манипулирани нервни системи. Независимо от това съществуват пет основни различни по своята дейност групи нерви. Те са:
-
Серотонергична система: тази система използва като посредници химичните вещества.от семейството на серотонина.
-
Хистаминергична система: тази система използва хистамина като химичен посредник.
-
Адренергична система: тази система използва адреналина, норадреналина и допамина като химични посредници.
4. Холинергична система: тази система използва ацетилхолина като химичен посредник.
5. Опиатна система: тази система използва ендорфини и енкефалини като химични посредници и е ангажирана с намаляване на болките.
Това са най-големите и високо специализирани комуникационни корпорации в човешкото тяло. Има и много други по-малки комуникационни системи, но те служат като сървъри на основните системи.
Бих искал да спомена някои от тези второстепенни сървъри. Техни посредници в мозъка са аспартатът и глутаматът. За разлика от останалите невротрансмитери, коиго имат сложен процес на производство и се използват в нервните окончания, аспартатът и глутаматът нямат нужда да претърпяват промени, за да се регистрира тяхното присъствие. Те действат директно върху мозъчните клетки, които регулират някои аспекти на репродуктивните системи, а вероятно и растежа. Аспартатът е непосредствен страничен продукт на аспартама — този поу-лярен изкуствен подсладител, използван в поне 5 000 различни хранителни продукти.
Много хора, които употребяват редовно изкуствени подсладители, развиват фалшиво чувство за глад и до деветдесет минути след това търсят храна, като ядат повече от обикновено. В резултат на това такива хора често натрупват излишни килограми. Аспартамът може също да причини сериозно нарушение в комуникационните системи на тялото, което да има пагубни здравни последици. При хора с диабет, т. е. въс сериозна дехидратация, употребата на аспартам може да причини диария и интестинално кървене.
Преди да бъде абсорбиран, аспартамът отделя в червото формалдехид и метилов алкохол. Количеството им зависи от количеството на подсладителя в консумираните храни, газираните и другите напитки. Има съобщения, че формалдехидът и метиловият алкохол могат да увредят очния нерв и в някои случаи да се стигне дори до ослепяване.
Друго усложнение на този подсладител е образуването на мозъчни тумори. Д-р X. Ж. Робъртс от Уест Палм Бийч, Флорида, е провел много изследвания върху страничните ефекти на аспартама. Той е идентифицирал значителен брой болестни състояния, които той определя като „аспартамови болести". В статията си, публикувана през юни 2002г. в „Journal of Townsend Letter for Doctors and Patients", д-р Робъртс изброява неврологичните проблеми, свързани с аспартама. От 1200 пациенти 43% са имали главоболие, 31% — виене на свят и нестабилност, 31% — обърканост и забравяне, 13% — сънливост, 11% — големи епилептични припадъци, 3% -— малки епилептични припадъци и абсанси, 10% — неясен говор, 8% — тремор, 6% — силна „хиперактивност" и „неспокойни крака" и 6% — атипични болки по лицето. Той съобщава, че след изключване на подсладителя от диетата на пациентите, те се подобрявали, а при някои симптомите изчезвали напълно. Както може би знаете, метиловият алкохол и формалдехидът увреждат нервните клетки, а увреждането на очния нерв може да бъде необратимо.
СЕРОТОНИНЪТ — ПРЕДВОДИТЕЛЯТ НА ВСИЧКИ НЕВРОТРАНСМИТЕРИ
Когато триптофанът премине кръвно-мозъчната бариера и попадне от страната на мозъка, той бързо се изтегля и се включва в производството на невротрансмитери. Най-добре изученият трансмитер, продуциран от триптофана, е серотонинът — диригентът на оркестъра на всички мозъчни дейности, изпълнявани от местните невротрансмитери и главен контрольор на телесните функции.
Един страничен продукт на триптофана, който стана мания на хората и медиите, тъй като се продава без рецепта, е сънотворното лекарство мелатонин. В миналото самият триптофан бе използван като приспивателно средство. Той бе изваден от употреба, за да се отвори пазар за антидепресанта Прозак.
Триптофанът продуцира повече серотонин и е по-евтин от Прозака. Според рекламата на този антидепресант той спира неутрализирането на серотонина веднага след секретирането му в нервните цепнатини. Защо? Защото хората с депресия имат ниски нива на серотонин в мозъка.
Много от нарушенията в човешката физиология, както и стресът, са последица от непропорционалния пренос на някои материали в мозъка. При определени обстоятелства някои аминокиселини, които трябва да достигнат до мозъчните клетки и да бъдат използвани за производство на химични посредници, не са в достатъчно количество или не достигат достатъчно бързо до нервните клетки, за да отговорят на потребностите им. Основните причини за това са дехидратацията и повишеното използване на тези аминокиселини за други цели. Дехидратацията затруднява транспорта на аминокиселините през кръвно-мозъчната бариера.
Триптофанът е жизненоважна за човешкото тяло аминокиселина. От него се произвеждат серотонин, триптамин, индоламин и мелатонин. Триптофанът не се произвежда в тялото и трябва да бъде внасян с храната. Адреналинът, норадреналинът и допаминът се произвеждат от тирозин. При дехидратация се засяга производството на шест невротрансмитера и един хормон/невротрансмитер — мелатонинът. Техният недостиг се манифестира с поява на различни болки и астма. Причините за загубата на тези жизнено важни елементи са прости.
Когато няма достатъчно вода за детоксикиране на тялото чрез адекватен дренаж на тъканите и образуване на урина, черният дроб използва тези две аминокиселини като антиоксиданти. Какво представляват антиоксидантите? Представете си какво става с преносимите тоалетни, ако се използват без дренаж и промиване. Септичният резервоар на тоалетната съдържа химикал, който дезодорира, хигиенизира и дезинфекцира екскрементите от момента на попаданенето им в резервоара до неговото напълване и последващото му изпразване със септични помпи. При липса на вода черният дроб използва триптофана и тирозина за детоксикиране на страничните продукти от химичните реакции и отмиване на токсините от тялото по същия начин, както се използва химикалът в тоалетните. Това е грубо, но вярно сравнение, целящо да покаже колко тежко може да увреди мозъка липсата на вода. При дехидратация материалите, от които се нуждае мозъкът, могат да станат крайно недостатъчни и това може да увреди функциите му. Когато черният дроб не получава достатъчно кислород, той може да получи този елемент, необходим за неговото функциониране чрез разграждане на триптофан!
ХИСТАМИНЪТ - ПЪРВИЯТ НЕВРОТРАНСМИТЕР В НАШЕТО ТЯЛО
Още след оплождането на яйцеклетката и започване формирането на нов организъм, той е в състояние да инициира производството на хйстамин. Хистаминът изпълнява много функции за развитието на новия организъм. Чрез директно въздействие върху кръвоносната система, хистаминът увеличава кръвоснабдяването и така осигурява на новите клетки вода и хранителни вещества. Хистаминът „напомпва" ритмично новите клетки с калий. Осъществяването на тази хранителна програма по време на непрекъснатото делене на клетките е абсолютно необходимо до превръщането на новия живот във фетус. Хистаминът е най-благородният елемент в нашето тяло.
Хистаминът участва и в защитата на тялото от бактерии, вируси и чужди агенти. При нормално количество на водата в тялото защитните дейности се запазват на обичайното ниво. При дехидратация се продуцира много хистамин, който активира имунната система. Активираната имунна система от своя страна освобождава допълнителни количества хистамин от клетките, които го произвеждат.
Допълнителните количества хистамин се съхраняват за изпълнение на програмата за контрол на обезводняването. Независимо от това, обаче, количествата са по-големи от необходимите, тъй като щом се освободят от изработения хистамин, произвеждащите го клетки започват да се делят и създават нови хистамин продуциращи клетки. Новите клетки също започват да произвеждат и излъчват хистамин. Предназначението на този механизъм е справяне със спешната нужда от вода. Достигайки до определена област, водата донася със себе си и всички други необходими субстанции. Водата е общият фактор за стандартизиране на всички регулиращи системи.
При поставяне на хистамин продуциращи клетки в разтвор с високо съдържание на вода се наблюдава изчезване на техните гранули и спиране производството на хистамин. Поради това аз считам водата за най-ефективното естествено антихистаминово средство. Свръхпроизвод-ството на хистамин е основният проблем при астмата и. алергиите. Тези болестни състояния са сходни и трябва да се регулират чрез повишен прием на вода.
Естественият отговор на излишъка от хистамин при алергии и астма е секретирането на адреналин или химическите му заместители. Единственият естествен начин за предотвратяване на пристъпите от астма и на алергичните реакции е адекватното продължително хидратиране на тялото. Приемането на достатъчно вода ще намали свръхпродуцирането на хистамин. Изпиването на една — две чаши вода стимулира симпатиковата нервна система, която ще секретира адреналин в продължение на поне деветдесет минути. Това е главният начин за бързо противодействие на водата спрямо повишеното действие на хистамина. Важно е освен това да се правят фиически упражнения, при които също се увеличава излъчването на адреналин в организма. Адреналинът е естественият антидот при свръхпродукция на хистамина.
ВОДАТА — ЕНЕРГЕТИКЪТ НА МОЗЪКА
За разлика от кожата, която е относително суха и твърда, вътрешността на тялото е напоена с вода. Клетките във вътрешността на тялото са потопени във вода, така че все едно са в океан и всички функции на тялото трябва да се подчиняват на морските закони. Всички транспортни и комуникационни системи в клетките и извън тях са проектирани за водна среда, подобно на живота на рибите в морето.
Всички функции на тялото зависят от взаимоотношенията между помпените системи на тялото и водата. Представете си хората, живеещи в близост с река.
Представете си също, че техниката е напреднала дотолкова, че всяка къща има собствен малка хидроелектрическа станция, инсталирана на реката. Водата на реката е в състояние да върти водните колела на турбините, които произвеждат електричество за всички къщи. Понастоящем турбините са монтирани отделно от водните колела. Те трябва да са на сухо място. Електричеството, което произвеждат, протича до къщите по проводници. При използването на хидроелектрическа енергия за нуждите на клетките си, тялото е достигнало завидно постижение, надминаващо човешкото въображение. То е проектирало специални „турбини", инсталирани в самите водни колела, които са потопени дълбоко във водата.
Миниатюризирането на „турбините" е друго голямо постижение в генерирането на енергия за тялото. Благодарение на него е станало възможно инсталирането на турбина на всяко място, имащо нужда от хидроелектрическа енергия. Отпадането на необходимостта от проводници или електроизолация за получаване на енергия за цялото тяло от хидроелектрическия източника прави възможно реализирането на големи икономии. Енергогенериращите Турбини се инсталират на местата, където се осъществяват функциите, изискващи енергия. Тези генериращи хидроелектрическа енергия единици, изпълняващи още редица други функции, се наричат катионни помпи.
Но човешкото тяло има още едно забележително постижение. В индустриалните предприятия енергията се произвежда на едно място, а се използва за задвижване на двигател, разположен на друго място. В човешкото тяло зависимите от водата генериращи енергия компоненти са на мястото, където се извършват функциите.
За осъществяване на още по-големи икономии произведеното по-голямо от необходимото количество енергия се складира в тялото. При приток на повече вода произведената в повече енергия се съхранява в батерии по същия начин, както се съхраняват въглищата и коксът в близост с електростанциите. Батериите, съхраняващи излишната енергия, са разпръснати из цялото тяло и се наричат аденозинтрифосфат (АТФ) и гуанозинтрифосфат (ГТФ). Има още едно място за съхраняване на енергия — калциевите отлагания в клетката, известни като ендоплазматичен ретикулум.
Ще ви помоля да си представите за миг, че сте риба и обитавате една специално проектирана за вас къща в средата на океана, а всичките неща, които притежавате, плават около вас. Представете си, че сте много организиран, не можете да търпите безпорядъка и искате всичко около вас да ви е тип-топ. Ще трябва да си инсталирате автоматизирана, почистваща къщата система, и очевидно ще използвате хидроелектрическа енергия. Човешкото тяло е преминало през всички тези стъпки в проектирането на всяка от многотрилионните си клетки. То използва за тази цел катионната помпа.
К атионните помпи поддържат равновесието във вътрешността на клетките. Те използват хидроелектрическата енергия, генерирана от преминаващата през тях вода, за да изнесат от клетката някои елементи и да подпомогнат преноса на необходими за клетката елементи. Катионните помпи произвеждат повече енергия, отколкото е необходима за техните функции. Излишната енергия се съхранява за по-нататъшно използване. Свръхенергия се образува само при адекватен приток на вода и адекватно водно налягане. Всички функции на мозъка зависят в най-висока степен от този източник на енергия.
Фигура 10.1: Напречен разрез на аксон, показващ микротубулите в зоните с по-нисък вискозитет, позволяващ функционирането на „салова" транспортна система по протежението на нерва.
Микротубулите в каналите на всички клетки, включително и на дългите нерви, са изградени от слепени една за друга катионни помпи. Сега разбирате защо притокът на вода от външната във вътрешната страна на микротубулите задвижва и всички енергозависими катионни помпи, изграждащи микротубулите.
Водата е на второ място по важност (след кислорода) за ефикасната работа на мозъка. Тя е най-важното хранително вещество за всички мозъчни функции и за предаването на информация. Именйо поради това водата представлява 85% от състава на мозъка. Също поради това мозъкът е поместен в една „водна торба", която се спуска надолу по гръбначния стълб до долната част на гърба. Катионни помпи има не само в нервната система, а и във външните мемрани и мембраните във вътрешността на всички клетки.
Преди няколоко години получих писмо, което ми се струва, че си заслужава да спомена. Пишеше ми една жена със слухов проблем, който излекувала. Историята илюстрира моите обяснения за увреждането на нервите при хронична дехидратация. Тя бе 71 годишна жена с младо сърце. Била концертиращ музикант, а в момента преподавала в местния университет.
Тя била много внимателна към здравето си. Хранела се здравословно, но пиела доста зелен чай и само по две чаши вода дневно и не консумирала сол. Правела и физически упражнения. Един ден установила, че не чува добре с лявото си ухо и не може да разграничава някои близки звуци. Направила си изследване на слуха в два различни центъра. И на двете места заключението било, че намалението на слуха се дължало на увреждания на ушния нерв, но не било толкова напреднало, че да се налага носене на слухов апарат. Направила си шест акупунктури без никакъв ефект. След това чула в едно мое радиоинтервю обясненията ми за дехидратацията като причина за много здравни проблеми и си купила моята книга „Тялото жадува за вода." След като я прочела, увеличила дневния си прием на вода. Ето ,как описва резултата: „След около месец открих, че чувам с лявото си ухо тиктакането на ръчния си часовник." Това простичко наблюдение, направено от човек, разтревожен от загубата на важна телесна функция в резултат на хронична дехидратация, демонстрира от една страна пагубния ефект на дехидратацията върху един нерв, а от друга, възможността за обратно развитие на една потенциална перманентна патология при корегиране на дехидратацията.
ДЕХИДРАТАЦИЯТА - ПРИЧИНА ЗА ИНСУЛТИТЕ
Като говорим за перманентна патология, ми се иска да ви разкажа историята на моята сестра Шала. Членовете на нашето семейство поддържат тесни връзки помежду си. Ние с Шала имаме тринадесет години разлика и сме особено близки. Аз бях отговорен за двама ни по време на нашето обучение в Англия. Но дори и след това винаги, когато сестра ми трябва да вземе сериозно решение, тя се обръща за съвет към мен. Нашето семейство емигрира в Америка от родната ни страна Иран през 1979 г., когато молите взеха властта и в Иран се въведе теократска диктатура. Повечето от нас се заселиха в северна Вирджиния.
Шала е работохолик и администратор, на когото можеш да се довериш. Въпреки многото катаклизми в живота й на изгнанник, тя не е загубила жизнерадостта и ентусиазма си. Напоследък обаче тя започна да пуши, пренебрегвайки съветите ми. Започна да пие и по чаша червено вино отвреме навреме. Тя дойде да започне работа във Виржиния с по-малкия ми брат, който се беше устроил вече като строител.
През лятото на 1989 г. на нея й се прииска да релаксира след много неудачи в емоционалния й живот. Реши да прекара известно време край басейна в жилищния комплекс, където живее. Освен това тя се опитваше да свали някой и друг килограм. Прекарваше повечето от свободното си време и уикендите на слънце край басейна. Пийваше и по някоя чаша вино, изтягайки се на скарата край басейна. Това е идеалът на много хора за тиха релаксираща ваканция.
Един понеделник сутрин, докато работила в офиса си, след като била прекарала уикенда край басейна, Шала почувствала изтръпване на лявата ръка. Постепенно почувствала цялата лява половина на тялото си по-тежка и по-трудно подчиняваща й се. Тя се изплашила и ми позвъни. Закарали я до дома й. Когато пристигнах при нея, левият крак и лявата и ръка вече имаха частична парализа. Беше й много трудно да ги движи и вече беше смъртно изплашена. След като я прегледах набързо и позвъних на един от моите приятели лекари, започнах да й давам вода. Успях да я накарам да изпие две кани вода и една кана портокалов сок — общо шест кварти (6,8 литра). Постепенно тревогата й намаля. Докато дойде лекарят, слабостта в ръката бе много намаляла и можеше да движи малко крака си.
Сигурно си мислите, че е трябвало да извикам линейка и да настаня сестра си в интензивно отделение. Не го направих, защото знаех, че щяха да й включат една инфузионна система и докато чака да й обърнат пбвече внимание, щеше да получи други усложнения. В къщи подобрението и вървеше бързо и привечер беше се почти оправила. Независимо от това трябваше да бъдат направени по-задълбочени изследвания, за да се види дали няма някаква местна патология, проявила се със слабост в мускулите на крака и ръката.
Направихме консултация с един местен невролог. Той я прегледа внимателно и установи, че има остатъчна слабост в левите крайници. Приеха Шала в болницата. Кръвните изследвания, скенерът и магнитният резонанс не откриха никаква патология. Тогава решиха да й направят ан-гиография на мозъка, за да се изключи кървяща аневризма на мозъчна артерия.
Процедурата бе извършена на следващия ден. Артериите й.се оказаха съвсем чисти. Нямаше аневризма, нито плаки, нито запушвания, нямаше нищо, което да обясни временната слабост в лявата половина на тялото й. Прекара три денонощия в болницата и плати 13 000 долара. По това време тя нямаше здравна осигуровка, която да покрие тази сума. Така Шала заплати за почивката си край басейна със здравето и спестяванията си. Защо? Поради погрешното си разбиране за физиологичните функции на организма.
Тя бе обезводнила жестоко мозъка си с употреба на алкохол, прегряване от слънчевите бани, диета с ограничено приемане на вода и омагьосания кръг от физиологични процеси, задвижвани от дехидратацията. Това, което бе направил мозъкът й, бе да я откаже от вредните й навици, които можеха да имат още по-тежки последици.
Дори в случаи, когато има запушване на артерия в някой участък на мозъка с възникване на „мъртва" мозъчна тъкан, адекватната венозна хидратация води до бързо подобряване. В експерименти на животни при блокиране на главната мозъчна артерия, което води до увреждане на около 20% от снабдяваната от тази артерия мозъчна област, ако се направят венозни вливания до един час след инцидента, размерът на увредената част намалява чувствително. Такава е силата на водата за съживяване дори на нарочно лишената от кислород и кръв област от мозъка.
Именно затова веднага щом пристигнах при Шала, започнах да й давам вода. Мислех си, че дори и да има запушване на някоя от главните артерии на мозъка, водата ще спомогне за отваряне на капилярите в съседство и ще предотврати разширяването на увреждането. Ако пък неврологичните прояви се дължаха на съдов спазъм, водата би облекчила спазъма, както и стана.
Нямаше време да чакам и наблюдавам. Трябваше да взема решение и да действам колкото е възможно по-скоро след появата на мускулната слабост. Днес тя е добре. Отказа цигарите и пие по малко вино само на празници, но пие много вода, която я изпълва с енергия.
Едмунд, съпругът на моята секретарка Джой, е млад мъж, който получи точно същия тип парализа като сестра ми и го приеха в болница. Бях близо до жена му, когато й съобщиха за инцидента. Попитах я дали Едмунд пие достатъчно вода и отговорът бе отрицателен. Казах й да отиде в болницата и веднага да го накара да пие много вода, за да се спре развитието на увреждането. Тя направи това и Едмунд се възстанови напълно. Оттогава минаха четири години.
-
Поуката от тези истории е: давайте на кандидатите за мозъчен удар много вода, за да ги предпазите от образуване на тромби в мозъчните артерии.
|
Сподели с приятели: |