ГЛАВА 12 ЛЕЧЕНИЕТО С ВОДА — КОЛКО И КОЛКО ЧЕСТО?

За поддръжка на нормалните си физиологични функ­ции вашето тяло рециклира за 24 часа еквивалента на 40 000 чаши вода. Това то прави всеки ден от вашия жи­вот. При този модел на воден метаболизъм и процеси на рециклиране тялото губи от шест до осем чаши во­да дневно. Тази загуба би трябвало да се възстановя­ва чрез дневния прием на вода.

Тялото изразходва еквивалента на 6-8 чаши от собствената си вода за жизнено важните си функции. Дневното количество на водата, от която то се нуж­дае, е равна на половината от теглото му в унции — минимум осем до десет чаши

• 
  Водата трябва да се пие преди хранене. Оптимал­ното време е тридесет минути преди това. Така сто­машно-чревният тракт се подготвя за храносмилането. Това се отнася особено за хората, страдащи от гастрит, дуоденит, парене под лъжичката, пептична язва, колит и метеоризъм.
  

• 
  Водата трябва да се пие винаги, щом усетите жаж­да — дори и по време на хранене.
  

• 
  Водата трябва да се пие сутрин веднага след съ­буждане от сън, за да се коригира дехидратацията, възникваща при продължителния сън.
  

• 
  Водата трябва да пият хората със запек, които не консумират достатъчно плодове и зеленчуци. Две-три чаши вода сутрин на гладно са най-доброто лаксативно средство.
  

Тялото се нуждае от вода. Нищо не може да заме­ни водата. Кафето, чаят, безалкохолните напитки, ал­кохолът и дори млякото и соковете — всички са раз­лични от водата.

• 
  Чаша кафе съдържа около 80 милиграма кофеин, а ча­ша чай — 50.
  

• 
  Кофеинът обезводнява тялото, защото след приема­не на съдържащите го напитки човек отделя по-голямо количество урина, отколкото е приел с напитката.
  

• 
  Кофеинът блокира продукцията на мелатонин в мозъ­ка. Д-р Кенет Райт младши доказа това през 1994 г. Блокиращият ефект на кофеина върху произвеждания от хипофизата мелатонин продължава шест до девет часа. Мелатонинът има сънотворен ефект и регулира телесните функции по време на сън. Неговото инхибиране е една от причините за безсънието след пиене на кафе.
  
• 
  Редовната консумация на кафе през време на бремен­ността увеличава риска от раждане на дете с поднорме­но тегло. Възможни са и спонтанни аборти и уврежда­ния на плода. .
  
• 
  Кофеинът инхибира ензимите, използвани при запаме­тяване и може.да намали паметта. Доказано е, че кафе­то инхибира ензима фодфодиестераза, който участва в процесите на заучаване и развитие на паметта.
  
• 
  Кофеинът може да бъде токсичен за мозъчните клетки. Някои растения го използват като защита срещу враго­вете си. Токсичното действие на кофеина в тях се изра­зява в намаляване на естествената им съобразителност и способността им да избягват своите врагове. Те заб­равят как да се замаскирват и стават жертва на враго­вете си. Ето така кафееното растение се отървава от вредителите си.
  
• 
  По-възрастните хора и децата не трябва да пият кафе, защото кофеинът може да увреди мозъчните им функ­ции и способността им да се приспособяват.
  
• 
  Хората, пиещи по пет-шест кафета дневно, имат два пъти по-висок риск от сърдечни кризи.
  
• 
  Кофеинът може да увреди ДНК и да причини аномалии в ДНК чрез инхибиране на ДНК-възстановителните механизми.
  

• 
  Доказано е при растения и животни,че кофеинът при­чинява генетични аномалии.
  
• 
  Кофеинът атакува енергийните резерви на мозъчните клетки и понижава прага на контрол, поради което мозъчните клетки могат да изразходват значителна част от резервите си. Безразборното включване на енергоконсумиращи функции може да доведе до пълно изтощаване на енергийните резерви на мозъчните клет­ки. Когато в такива случаи се наложи да се посрещне ситуация, изискваща мобилизация на мозъчните клет­ки, може да се окаже, че те не са в състояние да го нап­равят. След прекалена консумация на кофеин се наб­людава забавяне на мозъчния отговор, изтощение и раздразнителност.
  

• 
  Водата от своя страна генерира хидроелектрическа енергия. Кофеинът в същата вода стимулира бъбреци­те и предизвиква отделянето на повече вода от приета­та със съдържащата кофеин напитка. Това изтощава енергийните резерви на мозъчните клетки.
  

Диетичните кофеинсъдържащи напитки, приготвени с изкуствени подсладители, са по-опасни от тези, съдържа­щи захар. Изкуствените подсладители са химични ве­щества, които мамят мозъчните клетки, маскирайки се като захар. Сладостта се възприема като навлизане на енергия в тялото. Чрез вкусовите брадавици подсладите­лите програмират мозъка да се държи така, като че ли в тялото е постъпила истинска захар, която ще достигне до него чрез кръвообращението. Тъй като кръвното ниво на захарта се контролира стриктно, мозъкът изчислява колко захар ще постъпи в кръвта и инструктира черния дроб да не произвежда захар, а да я складира. Когато не намери обещаната от вкусовите брадавици захар, мозъкът и чер­ният дроб възбуждат чувството за глад, за да се достави обещаната носеща енергия храна. Това предизвиква у чо­века силно желание, за приемане на храна.

Доказано е, че хората, употребяващи подсладите­ли, около деветдесет минути след приемането им за­почват да търсят храна и ядат повече от обикновено. Това е една от причините за затлъстяването на 37% от американците.

Поради това кофеин съдържащите диетични бе­залкохолни напитки крият двойна опасност — от многобройните увреждащи действия на кофеина и от химичните последици на подсладителите.

Декофеинизираните диетични безалкохолни напитки могат да бъдат особено опасни при прилагане на диетич­ни програми за отслабване. Това се отнася особено за подсладителя аспартам, за когото има данни, че пови­шава честотата на мозъчните тумори и припадъците.

* Алкохолът в напитките причинява дехидратация — бъбреците изхвърлят повече вода, отколкото е приета с алкохолната напитка.

* Алкохолът предотвратява включването на системата за спешно снабдяване на мозъка с вода. Той инхибира действието на вазопресина и причинява дехидратация на мозъчните клетки. Махмурлукът е сигнал, подаван от мозъка, за настъпилата в него дехидратация.

• 
  Алкохолът може да доведе до пристрастяване и подтис­кане на редица функции на организма.
  
• 
  Алкохолът причинява импотентност.
  
• 
  Алкохолът уврежда черния дроб.
  
• 
  Алкохолът може да подтисне имунната система.
  
• 
  Консумацията на алкохол увеличава рисковете от раз­витие на рак.
  
• 
  Алкохолът продуцира свободни радикали (киселиноподобни субстанции), които, ако им се позволи да цирку­лират свободно, атакуват и увреждат чувствителните тъкани. Между другото за отстраняване на тези ради­кали се използва мелатонин. Това води до намаляване на съдържанието му в тялото.
  
• 
  Алкохолната зависимост може да се дължи отчасти на дехидратирането на клетъчните мембрани и особено на мембраните на нервните клетки.
  
• 
  Дехидратацията подтиква секретирането на естествени ендорфини — фактор на пристрастяването.
  

Естественото въздействие на алкохола върху мозъка се състои в потискане на всички негови функции, включи­телно на центъра за болка. Първо се подтискат инхибиращите центрове на мозъка. Ето по този начин някои хора освобождават емоциите си в присъствието на други хора. Ако са сами, те вероятно биха заспали. Накратко, алко­холът е депресант. Хората, страдащи от депресия не трябва в никакъв случай да консумират алкохол. Во­дата има много по-задоволяващ и насищащ с енергия ефект върху мозъка.

Даже естествената захар на натуралните сокове програмира черния дроб за складиране на мазнини — рецепта за надебеляване.

Млякото трябва да се счита за храна. Изкуственото мляко, което се дава на бебетата, трябва да е много по-разредено, отколкото препоръчва производителят. Бебе­тата, които не се кърмят от майките си, трябва да по­лучават по-голямо количество вода. При аутопсия на починали, изкуствено хранени кърмачета, се откриват за­чатъци на холестеролови отлагания по стените на сърдеч­ните артерии.

Вярно е, че млякото е добър течен източник на калций и протеини за поддържане на добро здраве, но то не тряб­ва да замества тотално водата, от която се нуждае тя­лото. Не трябва да се забравя, че кравето мляко е предназ­начено за теленцата, които се изправят на крака и започ­ват да ходят часове след раждането си. Даването на неразредено мляко на децата, които още не се движат много, не­минуемо ще доведе до проблеми.

Ясно е, че човешкото тяло има много отчетливи начи­ни да покаже общите и локалните си нужди от вода, вклю­чително чрез развитие на много местни усложнения като астмата и алергиите. Други драстични признаци на локал­на нужда от вода са хроничните болки като парене под лъ­жичката, диспепсия, болки в ревматоидни стави, болки в гърба, мигренозно главоболие, болки в краката при ходе­не, колитни болки и ангинозна (стенокардна) болка, която е белег на напреднала дехидратация. Усложнения на де­хидратацията са хипертонията, болестта на Алцхаймер, мултиплената склероза, мускулната дистрофия, холестероловата блокада на артериите, водеща до сърдечни пристъпи и мозъчни удари и диабетът. Накрая аз смятам, че развитието на рака може би е един от най-тежките здравни проблеми, свързан с персистиращ недостиг на во­да в човешкото тяло.

Хроничната дехидратация е в основата на много симп­томи, някои от които са обединени под етикетите на раз­лични дегенеративни „болести". Физиологичният резул­тат на дехидратацията, причинила който и да е от по-рано описаните в книгата проблеми, е почти един и същ. Ранни­те симптоми на дехидратацията могат да показват извест­ни индивидуални различия, но при персистираща дехидра­тация характерните симтоми се появяват въпреки маски­рането им от предписаните медикаменти. Често се оказва, че хората с персистираща дехидратация имат многоброй­ни „болести".

Съвременната медицина поставя на тези болестни състо­яния диагнози на „болести" или ги групира в синдроми. През последните години някои от синдромите са обединени спо­ред наличието на някои характери кръвни тестове в диагно­зи на автоимунни болести като лупус, мултиплена склероза, мускулна дистрофия, инсулинозависим диабет и др.

Според досегашните научни проучвания много от тези състояния, които аз считам за стадии или усложнения на дехидратацията, са болести с неясна етиология. По отно­шение на тези състояния не ни е позволено да използваме думата „излекуване". В най-добрия случай може да „тре­тираме" проблема и ако състоянието се подобрява, да каз­ваме, че болестта е в „ремисия".

Моето схващане е, че повечето болезнени дегенера­тивни болести са всъщност състояния на локално или ре­гионално обезводняване, които могат да показват извест­ни разлики в манифестирането си. От това следва естест­веното заключение, че при корегиране на обезводняване­то, проблемът ще бъде решен. В повечето случаи, ако де­хидратацията не е обхванала цялото тяло, болести­те могат да бъдат излекувани. Считам също, че при оценка на дефицитните болестни състояния, включително дефицита на вода, не е необходимо да следваме същите изследователски протоколи, както тези, прилагани за оценка на лечебните препарати. Всичко, което трябва да направим, е да идентифицираме недостига и да го кориги­раме.

Лечението на всички болестни състояния, дължащи се на дехидратация, е едно и също. Един единствен лечебен протокол се използва при много състояния. Не е ли стра­хотно? Една програма решава толкова много проблеми, като при това се избягват скъпи и ненужни интервенции.

Промяната в начина на живот е жизнено важна за корегирането на което и да е нарушение, дължащо се на дехид­ратацията. Гръбнакът на програмата за „Лечение с вода" се състои в:

• 
  Достатъчен прием на вода и сол
  
• 
  Редовни физически упражнения
  
• 
  Балансирана диета, богата на минерали
  
• 
  Изключване на кофеина и алкохола
  
• 
  Изключване на изкуствените подсладители
  
• 
  Медитация за прогонване на стресиращйте мисли
  

Диетата трябва да включва много плодове и зеленчуци и незаменими мазнини. Мазнините са необходими за изграждане на клетъчните мембрани, продуциране на хормо­ни и изолационни обвивки на нервите. Изключването на изкуствените подсладители е абсолютно необходимо за подобряване на здравето.

Трябва да се запомни, че типът дехидратация, която се проявява под формата на астма, нанася и други уврежда­ния. Ето защо астматичните деца са изложени и на други рискове за здравето в по-нататъшния им живот. Разбира­нето ми за сериозните увреждания, нанасяни от дехидра­тацията на детския организъм, е причина за съсредоточа­ване на усилията ми за ликвидиране на детската астма.

Първият нутриент, от който се нуждае тялото, е вода­та. Водата е нутриент. Тя генерира енергия. Водата разт­варя всички минерали, протеини, въглехидрати и други водоразтворими компоненти. Като основен компонент на кръвта водата разнася разтворените в нея вещества по ця­лото тяло. Кръвта може да бъде оприличена на морска во­да, в която няколко вида риби — червени клетки, бели клетки, тромбоцити, протеини и ензими плуват към дестинациите си. Кръвният серум има почти същия минерален състав като морската вода.

Човешкото тяло непрекъснато се нуждае от вода. То губи вода през дробовете при издишване, с потта, чрез урината и екскрементите. Добър критерий за нуждите на тялото от вода е цветът на урината. Урината на добре хидратирания човек е безцветна, ако не се счита цветът, кой­то й придават витамините и оцветителите в храната.

Частично обезводненият човек има жълта урина, а истински обезводненият — оранжева. Изключение правят хората, приемащи диуретици. Те изхвърлят още вода от вече обезводнения си организъм, но урината им остава безцветна.

За да компенсира естествената загуба на вода с диша­нето, изпотяването и продуцирането на урина, тялото се нуждае от не по-малко от две кварти вода (2,3 литра) и половин чаена лъжичка сол дневно. Количества, по-малки от тези, натоварват бъбреците, които ще трябва да работят по-усилено, за да концентрират урината и екскре-тират колкото е възможно повече токсични отпадъци с колкото е възможно по-малко вода. Този процес струва скъпо на бъбречните клетки.

По груби изчисления набитите хора трябва да пият по половин унция (14,8 мл) вода на всеки паунд (0,453 кг) телесно тегло. Човек, тежащ 200 паунда (90,6 кг) ще се нуждае от 100 унции (3 литра) вода дневно. Трябва да пиете вода всеки път, когато усетите жажда, дори и по време на хранене. Приемането на вода по време на хранене не засяга драстично храносмилателния процес, но дехидратацията по време на храносмилането го прави. Трябва да приемате и по две чаши вода сутрин веднага след ставане от сън, за да компенсирате загубата на вода по време на осем часовия си сън.

Всички съвременни хранителни добавки за ежедневна употреба са съставени така, че да задоволяват дневните нужди от незаменими минерали с изключение на натрий, калций и калий, които се намират в много храни. Храни­телните добавки, съдържащи витамини и минерали, се препоръчват в случаите, когато диетата не съдържа дос­татъчно плодове и зеленчуци.

Стомашната киселинност при някои хора намалява с възрастта. Това състояние се нарича ахлорхидрия. Хора­та с ахлорхидрия могат да страдат от дефицит на жизнено важни минерали. Тези хора имат трудности и в смилането на месото.

У някои народи съществува традиция за ядене на тур­шия, която запазва киселинността на стомаха. Оцетът в салатите изпълнява същата функция. Ако в приетата хра­на има много месо, стомахът секретира голямо количест­во киселина, за да раздроби месото до по-малки смилаеми частици. Тези частици се разграждат в червата до амино­киселини, които се абсорбират през чревната лигавица. Препоръчително е за хората, които имат проблеми с храносмилането, да придобият навик да добавят ли­монов сок към храната си или да включват в диетата си салати и туршии.

Една добра туршия е например тази, съдържаща ситно нарязан карфиол, зелени доматчета, моркови, целина, лук, гъби, патладжан, зеле, чушки и сол. Съставките се слагат в буркан, заливат се с оцет и се оставят да престоят някол­ко дни. Когато се използва туршия по време на ядене, парченцата й се смесват с останалата храна и я под-кисляват, което активира храносмилателните ензи­ми. В близкия Изток готови туршии се намират на пазара.

Солта е жизненоважно вещество за всяко живо съще­ство и особено за човека. Хората с астма, алергии и авто­имунни заболявания имат още по-голяма необходимост от сол.

Солта е „лекарство", използвано от лечителите от древността до наши дни. В някои култури цената на солта е равна на цената на златото. В пустинните страни хората знаят, че солта е тяхната застраховка за живот. В тези страни „солница" е синоним на златна мина.

След много години на злословения за солта от невежи медици и папагалски пригласящи им медии, днес тя е от­ново е оценена и призната за диетична добавка. Моят глас бе един от най-рано издигнатите в нейна защита.

Водата, солта и калият заедно регулират водното съдържимо на тялото. Водата навлиза във всяка клетка, до която достига и така регулира водното съдържимо на клетките. Тя ги прочиства, като екстрахира токсичните продукти от клетъчния метаболизъм през клетъчните мембрани. Щом водата навлезе в клетката, калият се свързва с нея и я задържа. Дори в растителното царство калият е този, който придава твърдост на плодовете чрез задържане на вода във вътрешността им. Плодовете и зе­ленчуците, които приемаме ежедневно, съдържат големи количества калий, но никаква сол. Ето защо трябва да до­бавяме сол към храната си. Запомнете — не приемайте твърде много калий под формата на хранителна добавка. Това може да ви създаде проблеми.

Солта в извънклетъчното пространство привлича и задържа известно количество вода за запазване на осмо-тичното равновесие.

Може да се каже фигуративно, че в тялото има два оке­ана. Единият е в телесните клетки, а другият е извън тях. Доброто здраве зависи от поддържането на твърде дели­катното равновесие между обемите на двата океана. Рав­новесието се поддържа чрез редовен прием на вода и сол и консумиране на богати на калий и витамини плодове и зеленчуци. За предпочитане е използването на нерафинирана морска сол, в която се намират и други ми­нерали, важни за физиологичните процеси на организ­ма. Тя обаче може да не съдържа достатъчно количест­во йод, който е необходим за нормалното функциониране на щитовидната жлеза. За да се избегне йодния дефицит, в резултат на който щитовидната жлеза се увеличава (гу­ша), йодът трябва да се приема като хранителна до­бавка в състава на някой витаминозен препарат. Добър източник на йод са и кафевите морски водорасли, които могат да бъдат намерени под формата на капсули в дрогериите. Когато няма достатъчно вода за свободното й проникване в клетките, тя се взема от външния солен оке­ан, филтрира се и се инжектира в клетките, които работят усилено въпреки недостига на вода. Това спешно снабдя­ване на важните клетки с вода при тежка дехидратация е причина за задържане на солта и образуване на отоци. Целта е да има повече вода за филтриране и инжектиране във важните за оцеляването клетки.

Нашето тяло е проектирано така, че нивото на океана вън от клетките да се попълва постоянно, за да има в слу­чаи на воден недостиг повече резервна вода, за филтрира­не и инжектиране в жизненоважните клетки. За да стане това, мозъкът разпорежда на бъбреците да увеличат задръжката на сол и вода. Това е причина за появата на отоци при недостатъчно консумиране на вода.

Когато недостигът на вода в тялото достигне критично ниво и снабдяването с вода на все повече и повече клетки става главно чрез инжектиране, възниква необходимост от увеличаване на инжекционното налягане. Значително нарастналото налягане, необходимо за инжектиране на вода в клетките, става измеримо и се означава като хипертония.

Първоначално процесът на филтриране и инжектиране на водата е по-ефикасен нощем, когато тялото е в хори­зонтално положение. При това положение на тялото не се налага водата, която денем се събира основно в краката, да преодолява гравитацията, за да постъпи в кръвообра­щението. Ако се разчита дълго време на този процес за спешно хидратиране на клетките, нощно време може да започне да се задържа вода в белите дробове и да се зат­рудни дишането. За да заспи, човекът се нуждае от някол­ко възглавници.Това състояние, което е последица на де­хидратацията, се нарича кардиална астма. Въпреки изра­зената дехидратация, обаче, хората с кардиална астма не трябва да започват изведнъж да натоварват организма си с много вода. Количеството на водата трябва да се увели­чава постепенно, като се следи количеството на отделена­та урина (диуреза). Приема се толкова вода, колкото е отделената урина.

Считаме, че количеството на приетата вода е достатъч­но, ако урината, която отделяме, е безцветна. Количество­то и липсата на оцветяване на урината са индикатор за то­ва, че се отделя и задържаната сол. Така ние се избавяме от отоците не чрез диуретици, а чрез пиене на повече во­да! Водата е най-добрият естествен диуретик.

При хората с голяма задръжка на вода и неравномерна сърдечна дейност или сърцебиене при незначителни уси­лия, количеството на водата трябва да се увеличава бавно, като се следи диурезата. Не се дава сол през първите 2-3 дни, тъй като обезводненото тяло все още има склонност да я задържа. Солта се включва в диетата след изчез­ване на отоците. Ако човекът има сърцебиене или не­равномерна сърдечна дейност, но няма отоци, постепенно повишаваното количество на приеманата вода заедно със сол, магнезий, калций и калий ще ликвидира проблема.

Солта има и други важни функции освен регулирането на водата. Те са следните.

• 
  Солта е силно естествено антихистаминово средство. Тя може да се използва за облекчаване на астматични пристъпи чрез изпиване на една или две чаши вода и поставяне на щипка сол на езика. Този метод е толкова ефикасен, колкото е инхалаторът, но без токсичните ефекти на инхалирания медикамент. Преди поставя­нето на солта на езика задължително се изпиват една или две чаши вода. Солта се използва по този на­чин само в случаи на спешност, какъвто е астматични­ят пристъп. Обикновената й употреба е чрез добавяне към храната или водата преди приемането й.
  
• 
  Солта е силно антистресово средство.
  
• 
  Солта е жизненоважна за екстрахиране на излишната киселинност от вътрешността на клетките. Нормалната киселинност на средата е изключително важна за мозъчните клетки. Ако искате да се предпазите от болестта на Алцхаймер, не спазвайте безсолна ди­ета и не използвайте прекалено дълго диуретици!
  
• 
  Солта е жизненоважна за бъбреците, за да могат да излъчат излишната киселинност с урината. Без достатъчно сол в организма, неговата киселинност ще се увеличава все повече и повече.
  
• 
  Солта е много важна при лечение на различни емоцио­нални и афективни състояния. При лечението им тра­диционната медицина използва литий като заместител на солта.
  
• 
  Солта е важна за запазване нивото на серотонина и мелатонина в мозъка. Когато се позволи на водата и сол­та да изпълнят естествените си задължения на антиок­сиданти за отстраняване на токсичните отпадъци от тя­лото, незаменимите аминокиселини като триптофанът и тирозинът няма да бъдат пожертвани в ролята на антиоксиданти. В добре хидратирането тяло триптофанът се използва приоритетно от мозъчната тъкан за произ­водство на незаменимите антидепресантни невротра­нсмитери серотонин, мелатонин и триптамин.
  

• 
  Солта според мен е изключително важна за предотвра­тяване и лечение на рака. Раковите клетки са анаероби. Килородът ги убива. За да живеят, те се нуждаят от нискокислородна среда. В добре хидратирането тяло водата и солта увеличават обема на циркулиращата кръв, достигаща до всички части на тялото. Кисло­родът и имунните клетки достигат до раковите клетки и ги унищожават. Както вече изтъкнах, дехдратацията (недостиг на вода и сол) подтиска имунната система и активността на белите кръвни клетки, борещи се с ин­фекциите.
  
• 
  Солта е много важна за поддържане на мускулния то­нус и сила. Лошият контрол върху пикочния мехур и неволното изпускане на малко урина може би са после­дици от недостатъчния прием на сол. В тази връзка ре­ших да публикувам писмото на Дотли Райд, една жена на малко над шестдесет години.
  

• 
  Солта в съчетание с вода и минерали е в състояние да стабилизира неравномерната сърдечна дейност и да ре­гулира ре­гулира кръвното налягане противно на погрешното схващане, че солта повишава кръвното налягане. Естествено, за да стане това, много важно е спазване­то на пропорциите между тези вещества. Безсолната диета при голям прием на вода може да доведе до покачване на кръвното налягане. Лесно е да се раз­бере защо. Ако пиете вода, но не приемате сол, в кръ­вообращението не може да се задържи такова количе­ство вода, че кръвоносните съдове да се напълнят из­цяло. При такова съотношение между водата и солта на някои хора им прилошава, а други покачват кръвното си налягане в резултат на свиване на кръвоносните съ­дове. Една или две чаши вода с малко сол на езика ще укроти бързо и ефикасно сърцебиенето и ще понижи малко по-късно и кръвното налягане. Препоръчвам ви да разговаряте с личния си лекар за балансиране на солта и водата във вашата диета.
  
• 
  Солта играе важна роля в регулирането на съня. Тя е естествено сънотворно средство. Ако изпиете една пълна чаша вода, поставите няколко зрънца сол на ези­ка си и ги оставите да се стопят, ще усетите как ви се доспива и ще имате естествен и дълбок сън. Не забра­вяйте да изпиете чаша вода преди да сложите зрънцата сол на езика си! Използването на сол без предварител­но приемане на вода може да причини кръвотечение от носа. Редовното приемане на вода с добавяне на сол към храната ще урегулира съня ви.
  
• 
  Солта е жизнено важен елемент за диабетиците. Тя подпомага снижаването на кръвната захар и намалява дозата на инсулина, необходим за регули­ране на кръвната захар. Приемът на вода и сол може да намали степента на вторичните увреждания на очи­те и кръвоносните съдове.
  

• 
  Солта е жизненоважна за генерирането на хидроелект­рическа енергия във всички телесни клетки.
  

• 
  Солта е изключително важна за абсорбиране на храни­телните частици в червата.
  
• 
  Солта е много важна за прочистване на белите дробо­ве от слузестите запушалки и лепкавите храчки. Това е жизненоважно при страдащите от астма, емфизем и цистофиброза.
  
• 
  Солта, поставена на езика, може да подпомогне излеку­ването на персистиращата суха кашлица.
  
• 
  Солта е много важна за лечението на възпалителните процеси в синусите.
  
• 
  Солта може да подпомогне лечението на подаграта.
  
• 
  Солта е изключително важна за предотвратяване на мускулните крампи.
  
• 
  Солта намалява свръхпродукцията на слюнка. Тя може да ликвидира изтичането на слюнка по време на сън и да облекчи страдащите от това. Хората, които сутрин намират възглавницата си мокра от слюнка, трябва да знаят, че това се дължи на недостиг на сол.
  
• 
  Остеопорозата може да се дължи на недостиг на вода и сол.
  
• 
  Солта е абсолютно необходима за придаване на твър­дост на костната структура.
  
• 
  Солта помага за поддържането на добро самочув­ствие и позитивни нагласи към собствената ни личност — серотонин и мелатонин контролирано поведение.
  
• 
  Солта може да подпомогне поддържането на либидото.
  

• 
  Солта може да подпомогне премахването на двойната брадичка. Когато в тялото съществува дефицит на сол, това значи, че има дефицит и на вода. Слюнчените жле­зи чувстват недостига на сол и произвеждат повече слюнка, за да се улесни сдъвкването и преглъщането на храната и да се достави на стомаха необходимата за смилането на храната вода. За да се осъществи това свръхпроизводство на слюнка, е необходимо повиша­ване на кръвната циркулация в тях. Кръвоносните съ­дове, снабдяващи слюнчените жлези, стават „пропуск­ливи", с което се доставя повече вода за производство­то на слюнка. Пропускливостта на съдовете обаче обх­ваща и съседни тъкани — брадичката, бузите на лице­то, шията.
  
• 
  Приемането на сол може да подпомогне предотвратя­ването на появата на варикозни вени и повърхностни спуквания на вените на краката и бедрата.
  
• 
  Морската сол съдържа около 80 минерални елементи, от които се нуждае нашият организъм. Необходимост­та от някои от тях е минимална („следи")- Нерафинираната морска сол е най-добрият избор от всички предлагани на пазара типове сол. Обикновената тра­пезна сол, която намираме в магазините, е лишена от допълнителните минерални елементи. Освен това тя може да съдържа алуминиев силикат, който се добавя За поддържане на праховидна консистенция. Алуми­ният е много токсичен елемент за нервната система. Счита се, че той е една от основните причини за въз­никване на Алцхаймеровата болест. Тъй като морската сол е бедна на йод, този елемент трябва да се приема като хранителна добавка.
  

Един ден ми се обади мой читател и ми разказа как не­волно е навредил на сина си. Знаейки, че портокаловият сок съдържа много витамин С, той карал сина си да пие по няколко чаши всеки ден. Момчето получило дихателни проблеми и имало многобройни астматични пристъпи, до­като постъпило в колеж и излязло от сферата на влияние на баща си. Пристъпите му изчезнали и дишането му се нор­мализирало. Бащата ми каза, че се извинил на сина си за трудния му живот като дете. Колкото повече се съпротивля­вало детето на пиенето на портокалов сок, толкова повече настоявал бащата, считайки, че го прави за негово добро.

Грубо изчислено, нуждата от сол е 3-4 грама на де­сет чаши вода. Три грама са около половин чаена лъжич­ка. По-лесно е изчисляването на кварт (1,14 литра) вода —1/4 чаена лъжичка на всеки кварт. Познавам човек, който контролираше астматичните си пристъпи с приемане на една чаена лъжичка сол дневно. Количест­вото сол трябва да се разпредели за целия ден. Ако прави­те физически упражнения и се потите повече, ще трябва да увеличите количеството на солта. Същото се отнася и за хората, живеещи в страни с горещ климат, където с пот­та се губи много сол. В такива страни приемането на сол е въпрос не само на добро здраве, но и на оцеляване. Чо­век може да загине от изтощение, ако не възстановява ко­личествата на изразходваната сол.

Внимание! Не трябва да прекалявате със солта. Трябва да се придържате към оптимално съотношение между солта и водата. Уверете се, че винаги пиете такова количество вода, което изкарва излишната сол от тялото. Ако теглото ви нарастне изведнъж в рамките на един ден, без да сте преяждали този ден, значи сте поели повече от неоходимата ви сол. Това, което трябва да направите в то­зи случай, е да не приемате сол един ден и да увеличите приема на вода. Количеството на урината ще се увеличи и ще изхвърлите вътрешните отоци. Разговаряйте с личния си лекар, който ще ви посъветва какво да бъде при вас съ­отношението между солта и водата.

Ако пиете вода, спазвайки моя лечебен протокол, ще ви посъветвам да вземате и по една таблетка поливитамини дневно. Това е особено важно за хората, които не правят физически упражнения и за тези, които не консумират достатъчно плодове и зеленчуци.

Ме­сото и рибата са добър източник на селен и цинк. Ако сте изложени на стрес, трябва да добавите към диетата си ви­тамин Вб и цинк извън количествата на поливитамините в таблетката.

Трябва да добавите към диетата си витамин B6 и цинк и ако ви излизат херпеси по устните, очите или генитали­ите. Те могат да се дължат до известна степен на дефицит на цинк.