Типове родителско-детски отношения



Дата24.10.2018
Размер40.76 Kb.
#96146
Типове родителско-детски отношения

От лични наблюдения знаем, че личността на детето, неговото обучение и поведение се променят съгласно възрастовите периоди. Изучаването на проблемите на междуличностните отношения в семейството показва категорично, че психологическата деформация на семейството, нарушената система на междуличностни отношения и ценностите в нея оказват мощно влияние върху негативното развитие на личността на детето и води до редица личностни нарушения – от социален инфантилизъм да асоциално поведение. Семейството е най-важния инструмент за социализация на личността. Именно тук човек получава първия опит на социално взаимодействие. От особено значение са родителско-детските отношения в училищна възраст.

Ето и най-често използваните типове взаимоотношения между родители и деца.



Вид взаимоотношения – позитивен интерес.

Положително отношение към децата, основано на психологическото приемане като отношение към малкото дете, което постоянно изисква внимание, грижи, помощ, тъй като все още може да прави малко неща самостоятелно.

При такъв стил на родителско – детски отношения се поощрява търсенето на помощ в случай на спор или някакво затруднение от една страна и ограничаване на самостоятелността – от друга. Заедно с това се отчита и фактора снизходителност, когато родителя при всяка възможност тича да удовлетвори и най-малкото желание на детето.

Вид взаимоотношения – директивност.

Абсолютен контрол от страна на родителите, изключваща изразяването на собствено мнение от страна на детето и основана на прекомерни родителски амбиции. Тези родители смятат, че винаги са прави и често използват мярката наказание.



Вид взаимоотношения враждебност

Враждебността се описва като подозрително отношение към семейната среда и дистанция по отношение на нейните членове (в частност, към децата). Подозрителното поведение и отказ от социални норми по правило довеждат родителите до дистанциране от собствените деца.



Вид взаимоотношения автономност

Автономността изключва всяка зависимост от детето, неговите искания и потребности. Отричат се всякакви форми на грижа и опека по отношение на детето. Такива отношения се определят от подрастващите като снизходителни и неизискващи. Родителите практически не поощряват детето, относително рядко и вяло правят забележки, не обръщат внимание на възпитанието.



Вид взаимоотношения непоследователност

Под непоследователност от страна на родителите се разбира рязката смяна на стила и реакциите, представляващи преход от много строго към либерално и обратно, преход от психологическо приемане към емоционално отхвърляне.

Разглеждайки основните типове отношения между родители и деца трябва да се има пред вид влиянието на всеки тип върху формирането на определени личностни черти и поведение на детето.

Позицията на отхвърляне (враждебност, непоследователност) способства формирането у детето на такива черти, като агресивност, непослушание, склонност към асоциално поведение, лъжливост. Тази родителска позиция тормози емоционалното развитие на детето. В много случаи тя формира у тях плашливост и безпомощност.

Ако родителите са в позиция на избягване на общуването със своето дете, то може да израсне човек, неспособен на здрави емоционални връзки, следователно – емоционално неустойчив. Преди всичко такива деца са неспособни за настойчивост и съсредоточеност в ученето, недоверчивост, боязливост, при тях често има конфликти с родителите и в училище.

Родителската позиция на прекалена взискателност (директивност) много често лишава детето от вяра в собствените сили, възпитава в него неувереност, прекомерна впечатлителност и покорност, пречи на умението за съсредоточаване. При него може да се появят трудности в учене и отношенията с околните.

При родителска позиция (позитивен интерес) признаване правата на детето, то постепенно изработва приятелско, лоялно отношение към всички членове на семейството. Децата на такива родители разчитат преди всичко на себе си и се стараят да бъдат колкото може по-независими. Тези деца са инициативни и това благоприятства формирането у тях на творческо начало.

Родителската позиция прекомерна опека може да забави у детето социалната зрялост. Зависимостта от майката или от бащата, пасивността, отсъствието на инициатива, може да формират у детето от една страна прекомерно самоувереност, високо мнение за своята личност, дързост, прекомерна взискателност и дори тирания по отношение на родителите, а от друга страна – безпокойство, постоянно чувство на тревога, боязливост.

Снемането на междуличностния конфликт между възрастния и детето обикновено способства установяването на междуличностни доверителни отношения, приятелски взаимоотношения, взаимно уважение. За нормалното развитие на човека във всяка възраст са необходими постоянни, стоящи на положителна емоционална основа, открити, доверителни взаимоотношения с околните. За детето това са родителите, учителите, връстниците. Само с тяхна помощ подрастващия може успешно да реши сложните вътрешни проблеми, които го вълнуват.Възпитанието на детето е част от самото семейство. Децата в съвремието все по-често стават за родителите си източник на проблеми, а старата догматична педагогика изобщо не може да помогне. И тук отново търсим корените и мъдростта в историята. Древният принцип на педагогиката – при възпитанието на детето трябва да започнеш от самия себе си.

А сега, уважаеми родители, размислете добре.

Добре ли се чувства вашето дете в семейството?

Чувства ли се уютно в семеен кръг?



Как според вас възприема себе си детето, което няма близки отношения вкъщи с родителите си?

Обича ли вашето дете да си седи вкъщи, когато вие сте си у дома?


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница