Тъкани епителна и съединителна тъкан

За 1 гпш при спокойно състояние човек прави от 12 до 16 вдишвания и издишвания (това се нарича дихателна честота), като всеки път вдишва и из-дишва около 500 т1 въздух. Това значи, че през диха­телната му система за една минута преминават от 6 до 8 1 въздух (нарича се минутен дихателен обем). При физическо усилие минутният дихателен обем въздух може да се увеличи многократно, например от 6 да стане 100 1/тт.

ние е обратна - от клетките, в които се произвежда, към атмосферния въздух.

В стените на някои големи кръвоносни съдове се намират рецептори, наречени химиорецептори (фиг. 2). Те са в контакт с кръвта и реагират на увели­

ченото съдържание на СОд и намаленото съдържание на 0^ в нея. Чрез определени нерви те възбуждат ди­хателния център, който е разположен в мозъчния ствол. Това предизвиква по-силни съкращения на ди­хателната мускулатура, в резултат на което дишането става по-дълбоко, т.е. белодробната вентилация се уве­личава. Това увеличение води до усилено изнасяне на СО^ (излишния) и набавяне на повече 0^ (недостига­щия). Тази регулация се осъществява по механизма на отрицателната обратна връзка. От двата фактора, 0^ и СОу по-важен за регулацията на дишането е СОу Увеличеното съдържание на СОд в кръвта с 10 % нап­ример увеличава 18 пъти белодробната вентилация.

Във въздухоносните пътища също има много ре­цептори. Рецепторите в носната кухина са чувстви­телни към различни вещества, както и към механич­ни дразнители. Дразненето на тези рецептори води до спиране на дишането, до кихане и други реак­ции. Такива рецептори има и в гръкляна, трахеята и бронхите и тяхното дразнене води до кашляне, про­мени в дишането, а понякога и спазъм на бронхите. Кихането и кашлянето са защитни рефлекси, чрез които се отстранява натрупаният секрет или попад­налите във въздухоносните пътища дразнещи час­тици и вещества (фиг. 3). Алкохолът потиска реф-

лекса на кашляне, а това води до задръжка на сек­рет и предразположение към заболявания на диха­телната система.

В белите дробове има и рецептори, които се драз­нят при разтягането им, и чрез тях се регулира дъл­бочината и честотата на дишането.

Дишането може да бъде повлияно и чрез пряко въздействие на дихателния център. Някои вещества, като морфин, кодеин, кокаин и др., приложени в по-големи количества, действат върху дихателния цен­тър, като потискат дишането.

Показатели за състоянието на дихателната систе­ма. Спортът подобрява общото физическо състояние на организма и неговата издръжливост, както и със­тоянието на системите, които осъществяват дишане­то при човека. Спортове като плуване, гребане и вод­на топка се отразяват много благоприятно върху раз­витието на дихателната система. Те водят до увелича­ване обема на гръдния кош и до засилване на диха­телната мускулатура. Освен размера на гръдния кош друг важен показател за състоянието на дихателната система е т.нар. жизнена вместимост. Жизнената вместимост е количеството въздух, което човек може максимално да издиша след като е поел максимално •количество въздух. Колкото е по-голяма жизнената

вместимост, толкова повече може да нараства бело­дробната вентилация, а това е едно от условията, кои­то определят физическата издръжливост на човека. Апаратът, с който се измерва жизнената вместимост, се нарича спирометър (фиг. 4). На фиг. 5 е представе­на номограма за определяне на нормалните (теоре­тични) стойности на жизнената вместимост.

Храносмилането е процес на после­дователно разграждане на хранител­ните вещества, попаднали в храно­смилателната система. При храно­смилането се извъшва механична и химична преработка на храната. Така тя става годна за усвояване от организма. Това се извършва в хра­носмилателната система, съставена от устна кухина, хранопровод, сто­мах, дванадесетопръстник, тънко черво, дебело черво, анус. Храно­смилателната система е непрекъс­ната тръбна система, която има раз­ширения, стеснения и извивки. В нея изливат храносмилателни сокове множество големи и малки жлези.

Стените на всички отдели на храносмилателната система са из-градени от три слоя: вътрешен слой - лигавица, изградена от епи­телна тъкан, среден - гладкомус-кулен слой, изграден от надлъжни и пръстеновидни (кръгови) мус­кулни влакна, и външен слой, изг­раден от съединителна тъкан. Раз­личните части на храносмилател­ната система са отделени от струп­вания на пръстеновидните мускул­ни влакна, наречени сфинктери.

Храносмилателната система има следните функции:

За съществуването и развитието на всяко живо съ­щество е необходимо непрекъснато приемане на хра­нителни вещества. За организма те са източник на енергия и градивен материал.

При храненето се приемат различни хранителни вещества. Това са химични съединия, които се из­ползват за самообновяване, растеж и развитие на ор­ганизма и осигуряват енергия за всички жизнени про­цеси. Към хранителните вещества спадат органич­ните вещества белтъци, мазнини и въглехидрати, а също и минерални вещества, витамини и вода.

Храната е единственият източник на енергия и градивен материал за организма.

Органичните вещества се образуват в растенията от неорганични вещества, вода и минерални соли под влияние на лъчистата енергия на слънцето. Живот­ните и човекът са неспособни да синтезират орга­нични вещества от неорганични. Източник на въгле­хидрати, белтъци и мазнини за тях е храната от жи­вотински и растителен произход.

Попаднали в организма, хранителните вещества се подлагат на разнообразни химични превръщания, чрез които изграждат собствени за организма вещес­тва. Те са строителният материал за организмите. Хранителните вещества се окисляват и разграждат в клетките, при което се освобождава енергия.

Храната на човека се състои от хранителни про­дукти: хляб, месо, яйца, мляко и млечни продукти, зеленчуци, плодове. Хранителните продукти имат сложен състав. Някои хранителни продукти се със­тоят само от едно хранително вещество: захар и мед - от въглехидрати, олио и масло - от мазнини. Хра­нителните продукти обикновено съдържат в една или друга степен всички хранителни вещества.

От енергийна гледна точка хранителните вещест­ва в организма могат да се взаимозаменят.

^ Водноразтворимите витамини са витамин С и ви­тамините от група В.

От витамините от група В по-важни са В р Ву В ^В^. Намират се в обвивките на ориза, житните рас-гения, бирената мая. В,, йу В^ регулират обменните процеси в нервните и мускулните клетки. При хипо-витаминоза В, се наблюдават смущения в дейността им (болестта бери-бери). При липса на витамин В^

изостава узряването на червените кръвни клетки в костния мозък и се развива злокачествена анемия.

Мастноразтворимите витамини са А, О, Е, К.

Храносмилането започва с постъпването на храната в устната кухина. Тя се приема под формата на пре­работени в една или друга степен хранителни про­дукти. В устната кухина храната механично се раз-дробява и стрива. Това многократно увеличава нейна­та повърхност. Отделената в устната кухина слюнка предизвиква и химична промяна в храната. В резул­тат на процесите, които се извършват в устната ку­хина, хранителните частици се слепват и се образува хапката, която се гълта.

В устната кухина са разположени зъбите и ези­кът. В нея изливат секрета си слюнчените жлези. Устната кухина е покрита от лигавица, изградена от многослоен епител. Неговите слоеве непрекъснато се подменят.

През човешкия живот се сменят две поколения зъби - млечни и постоянни. Млечните зъби започ­ват да се образуват през третия месец на бременност­та, а да никнат от шестия месец от живота на детето. Млечните зъби са 20 (фиг.2). Към 6-8-годишна въз­раст започват да падат и до 12-13-годишна възраст се заменят с постоянни. Последните 4 кътника се по­явяват след 18-годишна възраст - т.нар. мъдреци. Зъ­бите на възрастния човек са постоянни. Постоянни­те зъби са 32. Делят се на резци (8), кучешки (4), предкътници (8) и кътници (12). С резците и с кучеш­ките зъби храната се отхапва, а с предкътниците и кътниците се раздробява и стрива (фиг. 3).

Всеки зъб се състои от коронка, шийка и един или

няколко корена. Коронката е видимата част на зъба. Покрита е с емайл, под който е разположено зъбното вещество - дентин. Във вътрешността на зъба има ку­хина, която се отваря на върха на корена на зъба. В нея има кръвоносни съдове и нервни влакна, които заедно с намиращата се там съединителна тъкан образуват зъбната пулпа. Емайлът е една от най-твърдите със­тавки на човешкото тяло. Той предпазва зъба от повре­ди и от проникване на микроорганизми (фиг. 4).

В устната кухина изливат секрета си 3 двойки го­леми слюнчени жлези (околоушни, подезични и под-челюстни), както и голям брой малки жлези, пръсна­ти в лигавицата. За едно денонощие се отделя 1-1,5 1 слюнка. Количеството и съставът й зависят много от вида на приетата храна. Слюнката съдържа ензи­мите амилаза и малтаза. Амилазата повлиява скор-бялата и я превръща в малтоза. Малтазата разграж­да малтозата до глюкоза.

Слюнката има важна защитна функция. Тя отми­ва попадналите в устната кухина вредни и ненужни за организма вещества. Слюнката съдържа бактерицид-ното вещество лизозим, което разрушава попаднали­те с храната бактерии. Със слюнката се отделят и ан­титела, които също повлияват попадналите бактерии.

След попадането на хапката в хранопровода мус­кулатурата му над хапката се съкращава и тя се прид­вижва към стомаха. Твърдата храна преминава през хранопровода за 7-8 8, а течната за 2-3 8. При гълта-не може да се погълне и малко количество въздух. Над съдържимото в стомаха се образува въздушен мехур. Той се отделя при оригване.