Тъкани епителна и съединителна тъкан
УСТРОЙСТВО И ФУНКЦИИ НА СТОМАХА И ЧЕРВАТА
Изтегляне 1.23 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- пепсин. Солната киселина предизвиква набъбване на белтъците и пресича белтъка на прясното мляко. Това улеснява
- Регулация на секрецията на стомашен сок.
- Червата
- (фиг. 3). Дебелото черво
- Основната част от веществата се всмукват в тънкото черво.
- От ензимите на бактеринната флора на дебелото черво се разграждат някои трудно усвоими вещества като целулозата. Бактериите имат значение и за образуването и всмукването на витамин К.
- Регулация на движенията на червата и на секрецията на храносмилателни сокове в тънкото черво.
- ОБМЯНА НА ВЕЩЕСТВАТА И НА ЕНЕРГИЯТА
- СОд. Регулация на обмяната на веществата и на енергията.
- УСТРОЙСТВО И ФУНКЦИИ НА ОТДЕЛИТЕЛНАТА СИСТЕМА Бъбреците
- (фиг.
- филтрация, обратно всмукване и секреция. Филтрацията
- Обратното всмукване и секрецията
- бъбречното легенче
- Пикочният мехур
- (фиг. 5). КОЖА
- епидермис и дерма (фиг. 1). Епидермисът
- (фиг. 2). Потните мелези
- (фиг.
- Цвят на кожата. Цветът на кожата се определя преди всичко от наличието на пигмента меланин. Той се образува от специални клетки - меланоцити. Меланин почти липсва по
УСТРОЙСТВО И ФУНКЦИИ НА СТОМАХА И ЧЕРВАТА Стомахът е най-широката част на храносмилателната система. Разположен е под диафрагмата. Състои се от входна част, средна част - тяло, и долна - пи-лорна част (фиг. 1). Пилорът свързва стомаха с дванадесетопръстника. В края на пилорната част е разположен пилорният сфинктер. Формата на стомаха се променя в зависимост от тонуса на мускулатурата му и от степента на напълване, така че стените на стомаха винаги плътно обхващат съдържимото. Храната се подрежда в стомаха на слоеве по реда на постъпването й и престоява в него различно време в зависимост от нейния състав. Смесената храна остава в стомаха до 4 Ь. Течностите напускат стомаха много скоро след постъпването им в него. Движенията на мускулатурата на стомаха осъществяват размесване на стомашното съдържимо и смесването му със стомашния сок. Перисталтичните вълни на стомаха и свиването и разпускането на пилор-ния сфинктер регулират изпразването на стомаха. От стомаха храната преминава в дванадесетопръстника на порции. Перисталтичните вълни на празен стомах са свързани с чувството на глад. Пълният стомах създава чувство на ситост. Лигавицата на стомаха съдържа голям брой жлези, които отделят стомашен сок. Той съдържа солна киселина, ензими и слуз. Слузта предпазва стомашната лигавица от действието на солната киселина и ензимите. В стомаха започва разграждането на белтъците под влияние на ензима пепсин.
От стомаха храната попада в червата. Червата се състоят от два дяла - тънко и дебело черво. Дължината на тънкото черво у възрастен човек е 5-7 т. Началната му част се нарича дванадесетопръстник. Има форма на подкова и достига дължина 12 напречни пръста, откъдето идва името му. В дванадесетопръстника се вливат каналът на задсто-машната жлеза (панкреаса) и общият жлъчен проток (фиг. 2). Лигавицата на тънкото черво е силно нагъната. Покрита е с множество власинки, които значително увеличават площта й. Това улеснява всмукването на хранителните вещества. Във власинките на тънкото черво има разклонения на кръвоносни и лимфни съдове и гладки мускулни влакна (фиг. 3). Дебелото черво е продължение на тънкото черво. Дълго е около 1,5 метра. Започва със сляпото черво. В него се влива крайната част на тънкото черво. На долния край на сляпото черво се намира един израстък - апендикс. Дълъг е 8-10 ст. Дебелото черво прави няколко извивки и преминава в правото черво, което завършва с анус. Задстомашната жлеза (панкреас) е разположена в извивката на дванадесетопръстника, зад стомаха. Има храносмилателна и ендокринна функция. За 24 Ь отделя около 1 1 храносмилателен сок с алкална реакция, богат на ензими, които разграждат белтъците, мазнините и въглехидратите. Постъпилото от стомаха съдържимо в дванадесетопръстника се подлага на действието на сока на задстомашната жлеза и на жлъчния сок, образуван в черния дроб. Сокът на задстомашната жлеза неутрализира силно киселата реакция на постъпилото в дванадесетопръстника стомашно съдържимо. Така се създава оптимална среда за действието на панкреатичиите ензими. В панкреатичния сок се намират ензими, разграждащи белтъците, мазнините и въглехидратите. Ензимът трипсин има значение за разграждането на белтъците до аминокиселини. Той се отделя в неактивна форма като трипсиноген и се активира след попадането му в дванадесетопръстника. Мазнините се разграждат под действие на ензима липака до глицерол и мастни киселини. Въглехидратите се разграждат от ензимите на панкреатичния сок до моиозахариди. Черният дроб е разположен отдясно под диафраг-мата. Тежи около 1,51{@ и е богато кръвоснабден. Черният дроб е биохимичната лаборатория на организма. Една от функциите му, свързана с храносмилането, е образуването на жлъчен сок. Жлъчният сок се образува непрекъснато, но попада в дванадесетопръстника само при постъпване на храна от стомаха. В интервалите, когато не постъпва храна, се събира в жлъчния мехур. Жлъчният сок съдържа д. жлъчни соли и пигменти. Жлъчният сок е около 1 1 за 24 Ь. Храносмилателната му функция се дължи на жлъчните соли. Те разбиват мазнините на фини капчици (емулгират ги) и така увеличават многократно тяхната повърхност. От дванадесетопръстника съдържимото преминава в останалата част на тънкото черво и попада под въздействието на чревния сок, който има алкална реакция. Количеството му е 3 1 за 24 Ь. Съдържа слуз и ензими, разграждащи белтъците, мазнините и въглехидратите до техните основни форми, годни за всмукване. Тези ензими допълват действието на останалите храносмилателни сокове. Движенията на чревната мускулатура подпомагат придвижването на храната, смесването й с храносмилателните сокове и улесняват всмукването на хранителните вещества. Основната част от веществата се всмукват в тънкото черво. В устната кухина се всмукват лекарства. Таблетка нитроглицерин, поставена под езика, разширява кръвоносните съдове на сърцето и успокоява болката, дължаща се на тяхното свиване. В стомаха се всмукват вода, соли, алкохол. Епителните клетки на лигавицата на тънкото черво пропускат аминокиселини, глицерол и мастни киселини, монозахариди само в една посока - навътре към кръвоносните и лимфните съдове. Това пренасяне е свързано с разход на енергия и се нарича активен транспорт. Продуктите от разграждането на белтъците и въглехидратите попадат в кръвоносните съдове, а тези на мазнините -предимно в лимфните съдове. Веществата, които не се всмукват, попадат в дебелото черво. Сокът на дебелото черво съдържа предимно слуз и няма ензими. В него поради всмукване на водата става сгъстяване на чревното съдържимо. Дебелото черво извършва движения, чрез които съдържимото се придвижва към правото черво, откъдето то периодично се изхвърля навън от организма. От ензимите на бактеринната флора на дебелото черво се разграждат някои трудно усвоими вещества като целулозата. Бактериите имат значение и за образуването и всмукването на витамин К. Регулация на движенията на червата и на секрецията на храносмилателни сокове в тънкото черво. Движенията на червата и отделянето на храносмилателни сокове се регулира по нервен и хуморален път. Нервната регулация на панкреатичния сок е безусловно- и условнорефлексна, както регулацията на стомашния сок. Хуморалната регулация се извършва от хормона секретин. Той се отделя от лигавицата на тънкото черво, попада в кръвта, достига до задстомашната жлеза и стимулира секрецията й. Секре-тинът усилва и секрецията на жлъчен сок. Количеството и съставът на храносмилателните сокове зависят от вида и качеството на храната и се регулират от местни фактори, образувани в лигавицата. Движенията на червата се засилват при механични дразнения от чревното съдържимо. Зеленчуците, плодовете, черният хляб усилват перисталтиката. ОБМЯНА НА ВЕЩЕСТВАТА И НА ЕНЕРГИЯТА За да съществува и да се развива, всеки организъм трябва да е в непрекъснато взаимодействие с околната среда. Това става чрез обмяната на веществата и на енергията. Тези два процеса са тясно свързани помежду си. Те включват превръщанията, на които се подлагат веществата от момента на тяхното постъпване в организма до отделянето им в околната среда като ненужни крайни продукти, и енергийните изменения при тези превръщания. Обмяната на веществата е съвкупността от процесите, свързани с преработването, взаимното превръщане, разграждането на хранителните вещества и тяхното включване като съставна част на живите клетки. Попадналите в храносмилателната система хранителни вещества се разграждат до прости, усвоими за организма. Белтъците се разграждат до аминокиселини, въглехидратите до монозахариди, а мазнините до глицерол и мастни киселини. Разграде-ните вещества се всмукват заедно с вода и соли и попадат в кръвта. Чрез нея достигат до всички клетки на организма. В клетките те се разграждат до крайните продукти на обмяната на веществата. При разграждането се отделя енергия. Белтъците се разграждат до вода, СО и азотсъ-държащи съединения. В черния дроб от тях се образува пикочина (урея). Въглехидратите се окисляват в клетките до вода и СО,. Половината от енергийните потребности на организма се задоволяват от разграждането на въглехидрати. Неизползваните монозахариди в клетките се превъщат в резервна форма на съхранение -гликоген. Той се натрупва предимно в черния дроб и мускулите. Когато се приемат в излишък, монозаха-ридите се превръщат в мазнини и се съхраняват в такъв вид. Мазнините се разграждат в клетките до вода и СО,. Мазнините са основен енергиен източник за организма. Белтъците се използват главно за обновяване на биологичните структури. Мазнините и въглехидратите имат предимно енергийна роля. Структурите на организма непрекъснато се подменят. Съставът на организма постоянно се обновява. Важна предпоставка за това е възможността за взаимно превръщане на въглехидратите, мазнините и белтъците едни в други. Тези превръщания се извършват във всички клетки на организма, но преди всичко в черния дроб. Той е централен орган на обмяната на веществата.
Част от освободената енергия при разграждане- то на мазнини, въглехидрати и белтъци, която не се използва за протичане на жизнените процеси в организма, се превръща в топлина. В топлина се превръща и енергията, използвана за протичане на жизнените процеси. В крайна сметка цялата освободена енергия се превръща в топлина. Тази топлина осигурява поддържането на телесната температура. Излишната топлина се отдава от организма в околната среда. Разходът на енергия, който се използва за осъществяване на функциите на основните жизнени системи на организма - кръвоносна, дихателна, отделителна, нервна, се нарича основна обмяна. Тя зависи от възрастта, пола, ръста и масата на индивида. Основната обмяна е минималното количество енергия, необходимо на организма за осъществяване на жизнените процеси. Степента на обмяната и съответно количеството на освободената енергия се увеличава при извършване на физическа работа. Колкото повече е извършената мускулна работа, толкова повече енергия е необходима на организма. Крайните продукти от обмяната на веществата, особено от белтъчната обмяна, са вредни за организма. Те се отделят постоянно от него. Чрез образуваната урина от бъбреците и чрез потта, образувана в потните жлези, се отделят азотсъдържащите съединения, продукт на обмяната на белтъците (амоняк, пикочина, пикочна киселина). Чрез издишания от белите дробове въздух се отделя СОд.
Чрез отделителната система образуваните и попаднали в кръвта непотребни или вредни вещества от разграждането на белтъците, мазнините и въглехидратите, както и излишната вода и минерални соли се отделят от организма. Отделителна функция имат бъбреците, кожата, белите дробове, храносмилателната система. През белите дробове се отделя СОд и вода. През храносмилателната система се отделят жлъчни пигменти, соли и вода. През кожата се отделят вода,соли, пикочина,пикочна киселина. Отделителната система е съставена от бъбреците, пико-чопроводите, пикочния мехур и пикочния канал. УСТРОЙСТВО И ФУНКЦИИ НА ОТДЕЛИТЕЛНАТА СИСТЕМА Бъбреците са основните отделителни органи в човешкия организъм. Чрез образуваната в бъбреците урина се отделят крайни продукти на обмяната на веществата в организма (пикочина, пикочна киселина, амоняк, креатинин). С урината се отстраняват и голяма част от попадналите в организма лекарства. Бъбреците имат голямо значение и за поддържане постоянството на вътрешната течна среда на организма (хомеостазата). Бъбреците имат и ендокринна функция. В тях се образуват редица важни хормони. Бъбреците са двойни органи с бобовидна форма. Разположени са в коремната кухина от двете страни на гръбначния стълб. Обвити са в мастна капсула, която ги поддържа в определено положение и ги предпазва от механично увреждане (фиг. 1). При надлъжен разрез на бъбрека се открояват външна част, наречена кора, и вътрешна част - сърцевина (фиг. 2). Основната структурна и функционална единица на бъбрека се нарича нефрон. Изграден е от малпи-гиево телце и система от каналчета. Малпигиевото телце се състои от капилярно клъбце, наречено гло-мерул, и обвиваща го капсула. Каналчетата са многократно нагънати и са обхванати от гъста капилярна мрежа. Броят на нефроните в двата бъбрека е около 2 милиона (фиг. З и фиг. 4). Бъбреците са много богато кръвоснабдени. За едно денонощие през тях преминават около 1700 1 кръв. Количеството и съставът на образуваната от бъбреците урина зависи от три основни процеса: филтрация, обратно всмукване и секреция.
За осъществяването в бъбречните каналчета на обратното всмукване и секрецията обикновено е необходима енергия, т.е. те са активни процеси. Енергията се набавя от окислителните процеси на клетките на каналчетата. Минималното количество урина, което осигурява отделянето на образуваните крайни продукти на обмяната на веществата, е около 500 т1. Обичайно количеството на отделената от бъбреците крайна урина е около 1,5 1 за 24 Ь. Тя има сламеножълт цвят. При приемане предимно на месна храна има кисела, а при приемане на растителна храна има леко алкална реакция. Образуваната в каналчетата урина се стича в бъбречното легенче и от там преминава в пикочопрово-дите. Те са разположени успоредно на гръбначния стълб. Започват от бъбречното легенче и се отварят в пикочния мехур. Стената на пикочопровода е изградена от три слоя: вътрешен - лигавица, среден слой от гладка мускулатура и външен слой, изграден от тънка обвивка. Пикочният мехур е кух мускулест орган. В него се събира образуваната в бъбреците урина. В основата на пикочния мехур се отварят двата пикочопровода, а от долната му част започва пикочният канал (уретра-та). От пикочния мехур урината периодично попада в пикочния канал и се отделя навън от организма. Пикочният канал е дълъг у мъжа около 20 ст, а у жената около 5 ст. В началото му има струпване на мускулни клетки, които образуват два сфинктера - вътрешен и външен. Вътрешният сфинктер (неволеви) е изграден от гладкомускулни влакна, а външният (волеви) -от напречнонабраздени мускулни влакна. Пикочният мехур се изпълва постепенно от урината, която постъпва в него от пикочопроводите. Изпразването му е периодично и зависи от обема на събраната урина. Когато той достигне 300 т1, се възбуждат рецептори, разположени в стената на пикочния мехур, реагиращи на разтягане. Изпращат се импулси до центъра на уринирането в поясно-кръстната част на гръбначния мозък. От него достигат импулси до вътрешния (неволеви) сфинктер и той се отпуска. В същото време импулси достигат и до мозъчната кора, където се осъзнават като необходимост за уриниране. От нея достигат импулси до външния (волеви) сфинктер, той се отпуска и урината се отделя от пикочния мехур(фиг._5).__КОЖА'> (фиг. 5).
Кожата е външната, мека и еластична обвивка на тялото. Повърхността й е 1,5-2 т2. Устройство на кожата. Кожата се състои от два слоя - епидермис и дерма (фиг. 1). Епидермисът е повърхностният слой на кожата. Изграден е от многослоен плосък епител. Най-де-бел е на петата и най-тънък на клепачите и устните. Вътрешните слоеве на епидермиса са съставени от живи клетки, които бързо се делят. Повърхностната част на епидермиса вроговява и се олющва. Отпадналите от повърхността на кожата клетки се заместват от нови, образувани в по-дълбоките слоеве на епидермиса. Дермата е изградена от съединителна тъкан. Съдържа много еластични влакна, които намаляват с напредване на възрастта и кожата се отпуска и наб-ръчква. Дермата се дели на два слоя - дълбок мрежест и повърхностен папиларен слой. В дълбочина мрежестият слой се свързва с подкожната мастна тъкан, чрез която кожата се прикрепва към подлежащите мускули и кости. Папиларният слой е изграден от издатини към епидермиса, наречени попили. Броят, разположението, формата и големината на папи-лите не са еднакви в различните части на тялото и са строго специфични за всеки човек. Това се използва в криминалистиката за разкриване на престъпления по отпечатъците на пръстите. Дермата е богато кръвоснабдена. Кръвоснабдя-ването на дермата играе важна роля в регулацията на телесната температура. В дермата има също много лимфни съдове, специализирани нервни окон чания и рецептори, гладки мускулни влакна. Специални нагъвания на епитела в подлежащата дерма формират потните и мастните жлези и космените торбички (фиг. 2). Потните мелези са тръбички, отварящи се чрез пора на повърхността на кожата. В долния си край са навити и обхванати от гъста капилярна мрежа. Пръснати са неравномерно по кожата. Най-много потни жлези има по дланите, стъпалата, подмишни-ците, слабините. Потта съдържа 98 % вода. С нея се отделят соли (предимно натриев хлорид), пикочина, млечна киселина, амоняк, мастни киселини, ензимът лизозим. Мастните жлези са разположени около космените торбички. Образуваният от тях секрет се отделя на повърхността на кожата или в космените торбички. Той омаслява както космите, така и външния вроговен слой на кожата, прави я по-мека и я предпазва от изсъхване и напукване. Мастните жлези са особено активни в юношеска възраст. Космите са рогови образувания от епидермален произход. Изградени са от корен, разположен в дермата, и стъбло, което излиза над повърхността на кожата. Коренът на косъма се намира в космена торбичка. В нея се излива секретът на мастните жлези (фиг. 3). Косми липсват по дланите на ръцете, по стъпалата, половите органи и устните. Ноктите са рогови образувания от епидермален произход. Те покриват крайните части на пръстите на ръцете и на краката. Цвят на кожата. Цветът на кожата се определя преди всичко от наличието на пигмента меланин. Той се образува от специални клетки - меланоцити. Меланин почти липсва по дланите и по стъпалата. Хората от австрало-негроидната раса имат повече меланоцити, които образуват по-голямо количество меланин (фиг. 4). При пълна липса на меланин поради генетичен дефект в образуването му липсва пигментация на кожата и на космите. Това са т.нар. албиноси (фиг. 5). Освен меланин кожата съдържа и жълтия пигмент каро-тен. Неговият цвят не се установява поради наличието на меланин в кожата. У хората от монголоидната раса, поради това че имат малко меланин в кожата си, се проявява цветът на каротена (фиг. 6). Цветът на кожата зависи й от цвета на кръвта, отразена през епидермиса. Кожата е бледа, когато е намалено кръвоснабдяването й. Кожата е със син оттенък при ниско насищане на кръвта с кислород и е по-червена, когато насищането с кислород е високо. Каталог: files -> files files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България files -> Георги Димитров – Kreston BulMar files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт Изтегляне 1.23 Mb. Сподели с приятели:
|