Тъкани епителна и съединителна тъкан

раничаване пренасянето на топлина от вътрешност­та на тялото към повърхността му. При изпарение на образуваната пот тялото се охлажда. Количество­то на образуваната пот от потните жлези се мени в зависимост от нуждите на терморегулацията.

В човешкия организъм непрекъснато се образува топ­лина в резултат на обменните процеси в клетките. Най-голямо е количеството на образуваната топли­на в черния дроб. В мускулите част от освободената енергия се използва за извършване на работа, а дру­га, по-голяма част, се превръща в топлина. Освобо­дената топлина при мускулните съкращения е зна­чителна, защото мускулната маса е около половина­та от телесната маса.

Топлина се образува непрекъснато във вътреш­ността на организма, пренася се към повърхността на тялото и се отдава към околната среда. Ако не се отдава топлина, не може да се постигне постоянна телесна температура. Благодарение на динамично­то равновесие между образуваната и отделената от организма топлина се постига постоянството на те­лесната температура. То е изключително важно за нормалното осъществяване на обменните процеси в организма.

Температурата на тялото не е еднаква във всички­те му части. Температурата на вътрешността на ор­ганизма е по-висока от температурата на повърхност­та и е по-стабилна. Тя се нарича вътрешна, или яд­рена температура. У здравите хора вътрешната тем­пература, измерена в правото черво, е около 37,2 "С, а в устната кухина е средно 37,0 °С. Температурата на повърхността не е еднаква в различните части на тялото. Температурата на тялото показва денонощ­ни колебания. Най-ниска е сутрин около 4 часа и най-висока около 16 часа. Температурата на тялото се повишава при физическа работа, при емоционален

стрес, при продължително престояване на топло, при болестни състояния. Телесната температура се по­нижава по време на сън, при продължително излага­не на студ, при намалено образуване на хормоните на щитовидната жлеза.

Изнасянето на топлина от вътрешността на тяло­то към повърхността му се засилва чрез подобрява­не на кръвоснабдяването на кожата. При намалява­не на притока на кръв към кожата намалява и изна­сянето на топлина.

жата без участието на потните жлези. Така организ­мът постоянно губи топлина. Тази загуба не може да се регулира и трябва постоянно да се образува нова топлина. При температура на околната среда над 20 °С започва образуването на пот от потните жлези. При температура над 34 °С изпаряването на образуваната пот е единственият начин за отдаване на топлина от тялото. Високата влажност на окол­ния въздух пречи на изпарението и по този начин на охлаждането, което може да доведе до прегряване на организма. Ако въздухът е топъл и сух, изпаре­нието на образуваната пот и отдаването на топлина се извършва лесно (фиг. 1).

При повишаване на температурата на околната среда температурата на тялото се запазва постоянна благодарение на намаляване на топлообразуването и увеличаване на топлоотдаването. Обмяната на ве­ществата се понижава, движенията стават по-мудни, кожните кръвоносни съдове се разширяват, подоб­рява се кръвоснабдяването на кожата и се засилва отделянето на топлина от повърхността на тялото. Започва обилно изпотяване и при изпарението на образуваната пот се губи голямо количество топли­на. В резултат на всичко това температурата във вът­решността на организма остава непроменена.

Човек се облича съобразно с условията на време­то и особеностите на климата. При ветровито време отдаването на топлина от тялото нараства. Тъкани­те, които задържат повече въздух в себе си, топлят много повече от плътните и тежки дрехи. Ходенето зимно време с недостатъчно плътни обувки предраз­полага към простудни заболявания. При висока окол­на температура се препоръчват дрехи от леки памуч­ни и ленени материи.

ВЪЗПРОИЗВОДСТВО И РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕКА

Размножаването е един от основ­ните жизнени процеси. То осигуря­ва възпроизвеждането и запазване­то на вида. Организмите се раз­множават по два начина: безполо­во и полово. При половото раз­множаване новият организъм води началото си от оплодената яйце­клетка (зигота).

При човека размножаването е полово и се осъществява чрез по­падане на мъжки полови клетки (сперматозоиди) в женския органи­зъм по време на полов акт. За тази цел са нужни следните условия:

1. При мъжа - нормална спер-матогенеза, т.е. производство на зрели, подвижни сперматозоиди и способност за осъществяване на „полов акт, който да осигури вна­сянето на сперматозоиди в женс­кия организъм.

2. При жената - готовност на половия апарат за нормално оп­лождане (наличие на зрели яй­цеклетки във фаза на овулация).

От оплодената яйцеклетка при наличието на благоприятни условия за нейното развитие се

оформя новият организъм.

Половата система на мъжа и на жената се развива от един общ за-чатък, който впоследствие се раз­вива в мъжки или женски индивид. Образуването на яйцеклетки и сперматозоиди се свързва с разви­тието на първичните полови клет­ки - гоноцити, произлизащи от ендодермални клетки на жълтъч-ната торбичка.

Най-важният орган на двата пола е половата жлеза (при жените - яйч­никът, а при мъжете - семенникът).

МЪЖКА ПОЛОВА СИСТЕМА

Мъжките полови органи са семенник (тестис), над-семенник, семеотводен канал, семенно мехурче, прос-татна жлеза и полов член (пенис). Те оформят пър­вичните полови белези у мъжа (фиг. 1).

се от главичка, средна част (шийка) и опашка. Гла­вичката носи наследствената програма, тъй като в нея се намира ядрото. То е обградено от тънък слой цитоплазма и мехурче - акрозома, която играе важна роля при оплождането. В средната част са разположени митохондрии, които доста­вят енергия за движението на сперматозоида. В семенника сперматозоидите все още не са подвиж­ни. Те доузряват и стават способни за оплождане в надсеменника. В съединителната тъкан около делчетата на семенника се намират и клетки, ко­ито произвеждат мъжкия полов хормон - тес-тостерон. От надсеменника започва семеотвод-ният канал. Той се слива с канала на семенното мехурче и се отваря в пикочния канал, като мина­ва през простатната жлеза (фиг. 3). Секретът на семенното мехурче (двойно мехурчесто образува-ние) и на простатната жлеза (тръбесто-мехурчес-та жлеза с форма на кестен) образуват семенната течност, в която сперматозоидите се придвижват активно. Семенната течност (спермата) има ал- кална реакция, която осигурява оптимални усло­вия за жизнеността на сперматозоидите.

окосмяване - под мишниците, в срамната област и по лицето; промяна в гласа - става по-дълбок, поня­кога „дрезгав", характерно развитие на скелета и на мускулната система и отлагане в коремната област на подкожна мастна тъкан (фиг. 8).

Женските полови органи са вътрешни, разположе­ни в тазовата кухина - яйчник, маточни тръби (яйце-проводи), матка, влагалище, и външни - големи и малки срамни устни, клитор и жлези (фиг. 1).

Яйчникът има и ендокринна функция. Секретира женските полови хормони - естрогени и прогестерон.

Маточните тръби завършват с разширения, които са снабдени с реснички. Те трептят и увличат яйце­клетката след пукването на фоликула. Благодарение на движенията на ресничестия епител на лигавицата на маточните тръби яйцеклетката се придвижва към ма­точната кухина. На мястото на пукналото се мехурче се формира т.нар. жълто тяло, в което се произвежда хормонът прогестерон. Той стимулира развитието на матката и на плода, ако яйцеклетката бъде оплодена.

цесът е свързан с кървене, което се явява обикновено на 28 дни (от 21 до 31 дни) и се нарича менструация. Започва нов цикъл на развитие и узряване на яйце­клетка и възстановяване на маточната лигавица. Този периодичен процес се регулира от половите хормо­ни, а те от своя страна са под контрола на хормони­те от хипофизата и от междинния мозък. Тези цик­лични промени в яйчника и маточната лигавица са свързани с подготовката за евентуално оплождане и се наричат менструален цикъл (фиг. 2). Узряването на фоликула (овулацията) обикновено настъпва на 14. ден от цикъла. Тези данни би трябвало да се отбеляз­ват в специален календар от всяка жена, за да може да се установят евентуални отклонения от нормал­ния цикъл при някои болестни нарушения. Менстру­ацията е физиологично явление у полово зрялата жена, но през този период би трябвало да се избяг­ват тежките физически натоварвания и психични нап­режения.

Яйчникът, маточните тръби, матката и влагали­щето са първичните полови белези у жената.

Индивидуалното развитие започва с оплождането на яйцеклетката и завършва със смъртта на човека. Със­тои се от два главни периода: зародишен - преди раж­дането, и следзародишен - след раждането.

сливат и се образува оплодената яйцеклетка, нарече­на зигота. В нея се възстановява пълният набор хро­мозоми. Яйцеклетката пропуска само един сперма­тозоид да я оплоди.

майката и на зародиша не се смесват. Пъпната връв, която свързва зародиша с плацентата, има две арте­рии и една вена. Чрез нея зародишът се изхранва от плацентата. Плацентата изпълнява няколко функции. През нея става преминаване на вещества (фиг. 4).

Плацентата е също жлеза с вътрешна секреция. След третия месец на бременността тя замества жъл­тото тяло и отделя няколко вида хормони.

Плацентата е защитен орган и предпазва зароди­ша от бактерии в майчиното тяло. Вирусите на шар­ката рубеола и на СПИН обаче преминават през пла­центата. Ако майката боледува от тази шарка през първите два месеца, много вероятно е зародишът да се зарази, а това може да причини слепота, глухота, увреждане на сърцето или умствено изоставане.

През четвъртата седмица се развиват зачатъците на ръцете и на краката и зародишът се отделя от из-вънзародишните части. В края на шестата седмица зародишът е дълъг 2 ст. Крайниците са по-големи и се оформят пръстите, главата се развива значител­но, оформя се лицето, долната и горната челюст и външното ухо. На осем седмици зародишът има чо­вешки вид, дълъг е 4 ст и тежи 4-5 §. Лицето му при­тежава нос, уши, очни орбити. Зародишните части на всички органи са образувани. Тогава зародишът започва да се нарича фетус (плод). Тримесечният зародиш има човешки вид с много голяма глава. Наб­людават се движения на устните, наподобяващи бо-

заене. Крайниците са добре развити и реагират на дразнене. Останалите органи също започват да функ­ционират. Зародишът е дълъг 8 ст и тежи 45 §. Ма­сата и дължината му бързо нарастват.

Бременността при човека продължава 280 дни. При раждане зародишът е дълъг около 50 ст и тежи обикновено 3 - 3,5 к:@ (фиг. 5).