Тълкуване на Библията От Крег С. Кийнър



страница1/8
Дата15.12.2017
Размер1.71 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8



Тълкуване на Библията

От Крег С. Кийнър

За последно ревизирано през: май 11, 2005.




Съдържание:


Съдържание: 2

Предговор от автора 2

Въведение 3

Глава 1. Контекст, Контекст, Контекст! 5

Глава 2. Изучаване на контекста 13

Глави 3 и 4 Цялостният контекст на една книга 34

Глава 5: Други принципи на контекста 49

Глава 6. Контекстът на Библията 56

Бележка на редактора 81




Предговор от автора

Този курс може да се предлага, без да се иска разрешение, но само, при условие че се разпространява безплатно и съдържанието му остане същото. Той е достъпен за широката публика, както една проповед, като първоначално той е бил създаден за студенти от Нигерия, а не за публикуване или за придобиване на печалба.

Независимо от това, че този наръчник може да се разпространява, той не трябва да се променя без разрешението на автора. Авторът на труда трябва да се цитира и предговорът трябва да остане заедно с целия документ, когато същият се разпространява.

Много от идеите в този документ следват идеите от книгата на Гордън Фий и на Дъглас Стюард Как да прочетем Библията заради самата нея (издателство Зондерван); Особено съм им задължен за тяхната работа върху Псалми и Посланията. Повечето от останалите неща започнаха от индуктивно изучаване на Библията в продължение на много години и след това продължиха със старинни източници, които разкриват света на Библията.

Примерите, дадени в подкрепа на твърденията могат да се прочетат по-подробно в библейския коментар от Крег Кийнър, IVчаст, Коментар върху контекста на Библията: Нов Завет (Downers Grove, IL: InterVarsity, 1993, който е има 250 хиляден тираж).

Моето желание спрямо тези, които използват този наръчник като учебна програма, е те да ми кажат по какъв начин го използват. За да ми кажете как използвате този курс и дали той е бил полезен за вас, моля, свържете се с моите приятели на адрес: www.PneumaFoundation.org, които предложиха да разпространят този наръчник по интернет и да ми предадат всички отзиви, които получат от вас. В момента вие може да

се свържете с техния офис на интернет страницата: http://www.pneumafoundation.org/contactus.jsp

— Dr. Craig Keener

септември 19, 2004 и януари 7, 2005


Въведение

По времето на Йосия, книгата на закона е можела да бъде открита в храма и смиреният отговор на Йосия при нейното поискване променя неговото поколение. По-късно Исус се противопоставя на религиозните учители по онова време, които, въпреки че съблюдават закона, често го погребват под религиозните традиции. Множество монашески ордени през Средновековието са смятали църквата за покварена и далеч от посланието на апостолите и са я призовавали да се върне към първоначалното учение. Джон Уиклиф, професор по богословие в Оксфорд, предизвиквал църковната йерархия по онова време. След като изгубил позициите си, той започнал да изпраща учениците си навън с превод на Библията, за да проповядват в провинцията. Въпреки че Англия забранява работата му, тя оставя някъде под повърхността, за да разцъфне по време на английската Реформация, един век по-късно.

Лутер също е бил професор по богословие, който е предизвиквал църковната йерархия за това, че експлоатират селяните и е призовавал църквата да се върне отново към Писанието (други реформатори наблягат на същото, някои търсят да стигнат по-далеч дори и от Лутер). Когато, по-късно, много лютерани стават незаинтересовани от вярата си, Филип Яков Спенър, университетски професор, помага за разпространението на пиетизма, заедно с библейското поучение, като призовава хората да започнат да живеят според Писанието.

През цялата човешка история, много от съживителните движения започват, след като хората се обърнат към Библията и позволят на Писанието да ги предизвика и те отново да чуят Божието послание по време на тяхното поколение. Църквата днес, в по-голямата част от света, също има нужда от това да се върне към Библията, като търси от Бог свежия полъх на Светия Дух, за да изкаже много твърдения, направени в името на Бог, Неговото Слово или в името на Светия Дух. Нека да се молим за такова съживление, като сами изследваме Писанието и станем божии посредници за разпространение на Неговото послание.

Аз подреждам този курс, започвайки от най-основните принципи и вървейки към по-сложните. Някои студенти може да намерят някои принципи като тези, свързани с „контекста” за твърде елементарни и може да искат да ги пропуснат и да продължат напред. Преди да го направят, аз ги насърчавам да изпробват примерите, свързани с контекста. Много от тях ще останат изненадани за това колко песни, проповеди и известни твърдения са били използвани извън контекста. С други думи, едно е да потвърдим, че вярваме в контекста, а съвсем друго е постоянно да упражняваме това умение. Дал съм конкретни примери, които да ни помогнат да разберем тази действителност и които да ни насърчат да прилагаме по-стриктно „вярата си” в самия контекст. Контекстът е важен, защото именно чрез него Бог е вдъхновил Библията – не чрез случайно изолирани стихове, но чрез един постоянен поток от мисли, в който тези стихове участват.

Някои неща за тълкуване са съвсем ясни, но набързо ще ги спомена във Въведението, защото някои християни не успяват да приложат на практика дори и тези неща. Основната цел за това да изучаваме Божието Слово е да познаваме Бог по-добре, а колкото по-добре го познаваме, толкова по-добре ще разбираме Словото Му. Понеже Бог ни е дал Библията като книга, която съдържа и история, Той очаква ние да използваме литературните и историческите принципи, когато изучаваме Словото Му. Но Словото е също и документ за това какво е божието намерение към Неговия народ, затова не трябва да подхождаме към него като книга, която представлява някакъв интелектуален интерес за нас или просто от любопитство. Онези, които стават експерти от интелектуална или дори и религиозна гледна точка могат да станат като книжниците, които се противопоставяха на нашия Господ Исус Христос. Ние трябва да запомним, че тази книга, за разлика от другите книги, има право да предявява морални изисквания спрямо нашия живот. Ние не ставаме експерти, които искат „публично да покажат” знанията си. Ние трябва да се смирим пред Господа на това Писание.

Страхът от Господа е начало на мъдрост и знание (Притчи 1:7; 9:10). Нашето човешко естество ни кара да четем Писанието онова, което искаме да намерим там, независимо от това дали търсим да оправдаем поведението си или да потвърдим онова, на което сме били учени от нашата църква, традиция или от учителите, на които подражаваме. Господарите на роби са се опитвали да оправдаят своето поведение чрез Писанието, много култове оправдават доктрините си чрез Библията, но понякога и ние християните правим същото. Ако ние се боим от Бог, то ние ще искаме да чуем единствено онова, което ни учи Неговото Слово и то ще го слушаме колкото е възможно с по-голяма прецизност.

След като чуем Бог, то ние трябва да имаме желание да му се подчиняваме. Яков ни казва, че ако искаме мъдрост, то подобно на Соломон ние трябва да я поискаме. (1:5). Но трябва да молим с вяра (1:6), и по-късно той обяснява, че истинската вяра е вяра, която е готова да живее според божиите изисквания (2:14-26). Ако ние наистина се молим Бог да ни научи на Библията (и трябва да го правим, вижте Псалм 119!), то ние трябва да се молим с вяра, която е готова да приеме онова, което е в Библията. Ние трябва да приеме онова, което е там, дори и то да не е популярно, дори и то да ни създаде неприятности и дори то да предизвиква начина ни на живот. Това е висока цена, но тя идва с награда: въодушевлението от това да откриваме нови, свежи неща, вместо това да чуем онова, което сме искали да чуем.

Когато изучаваме Божието Слово с отворено и копнеещо сърце, то това е само един начин да изразим любовта си към Бог. Основната заповед на Бог към израелтяните беше това, че има само един Бог (Второзаконие 6:4), от тук следва, че идолите бяха ненужни . Следователно, Той умоляваше народа си да обичат единствено Него, с цялото си сърце, без да се раздвояват (Второзаконие 6:5). Онези, които обичат Бог по този начин ще говорят за Словото Му през цялото време, на всяко място, с всеки един (Второзаконие 6:6-9). Ако Бог заема първо място в живота ни, тогава Неговото Слово ще заема също централно място и ще поглъща цялото ни внимание.

Понякога пропускат същността на Божието Слово. Фарисеите дискутираха относно подробностите, но пропускаха по-обширната картина на Божията справедливост, милост и вярност (онова, което Исус нарича „по-важните неща на закона“ в Матей 23:23); в една известна английска поговорка се казва, че те са пропуснали гората, където да посадят дърветата. Цялото Писание е Божие Слово, но някои пасажи направо ни казват за Божия характер, за разлика от други (примерно ние научаваме повече неща от явяването на Бог пред Мойсей в Изход 33-34 отколкото от ритуалите в Левит). Понякога можем дори да слушаме Бог неправилно докато четем Библията, просто, защото средата, в която живеем ни предразполага да мислим, че Бог винаги е или суров или отстъпчив.

Къде точно търсим, за да открием основното откровение за Божия характер (според думите на Исус „по-важните неща на закона“), което ни помага точно да приложим останалата част от Божието Слово? Бог разкри закона си на Израел, но както старозаветните така и новозаветните пророци ни казват, че някои страни на този закон се отнасят единствено за Древен Израел, в едно определено историческо време, (въпреки че ние можем да научим много неща от вечните принципи). Пророците дават динамични приложения на закона, в резултат на това, че познават Божието сърце. Но Бог най-цялостно разкри сърцето си и Словото си като изпрати Исус. Когато Словото стана плът, Той изяви божието сърце (Йоан 1:1-18). Когато Мойсей получи закона на планината Синай, той видя само част от божията слава, само част от Неговата милост и истина, но никой нямаше право да види Бог и в същото време да остане жив (Изход 33:18-20; 34:6). В Словото, което стана плът, Бог разкри изцяло Своята славна благодат и истина (Йоан 1:14, 17). Тогава невидимият Бог напълно се разкри в Исуса Христа (Йоан 1:18; 14:9).

В този наръчник, ние ще разгледаме контекста по-подробно – контекстът на цяла книга, средата и конкретни принципи, чрез които да разберем конкретни пасажи от Библията (като псалми, притчи, закони и пророчества). Това са основни принципи, чрез които ще научим какво Бог е говорил на първите читатели, една важна стъпка към това как да прилагаме божето послание в наши дни. Ние все още имаме нужда от Божия Дух, за да можем да се вслушаме в Него, за това как да приложим Неговото послание в нашия собствен живот, в нашата църква и в света, в който живеем. Има повече от един начин да чуем Божия глас (примерно, ние го чуваме в молитва), но единствено чрез Писанието ние се научаваме точно да разпознаваме Неговия глас, когато Той ни говори по други начини. Павел ни предупреждава, че ние „от части знаем и от части пророкуваме“ (1 Коринтяни 13:9). Ето защо е важно да зависим както от Писанието така и от Светия Дух, за да можем да чуваме ясно. Но Светият Дух няма да каже нещо, което вече противоречи на това, което Той вече е вдъхновил в Писанието (начинът, по който той ни го е дал, в определен контекст).




  1   2   3   4   5   6   7   8


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница