Тълкуване на Библията От Крег С. Кийнър


Глава 2. Изучаване на контекста



страница3/8
Дата15.12.2017
Размер1.71 Mb.
#36792
1   2   3   4   5   6   7   8

Глава 2. Изучаване на контекста

Въпреки че всички осъзнават значимостта на контекста на теория, повечето читатели на Библията избирателно го пренебрегват на практика. Вие може да сте изключение, но не се безпокойте, ако сте някой от онези читатели, които не са запознати с действителния контекст на много от пасажите, които ще разгледаме в тази глава. Умишлено давам тези пасажи за пример, защото доста често съм чувал как хората ги цитират извън контекста, а моите студенти са много изненадани, когато ги прочетат в контекст. Въпреки че е възможно да си мислим, че четем Библията в нейния контекст, то много често ние четем Библията в светлината на това как сме чули други хора да използват същите тези текстове от Писанието. Независимо от това дали тези тълкувания са стари или нови, те не могат да имат по-голям приоритет от това, което самият текст казва в контекста.

Не е необходимо да сте съгласни с нашето тълкувание на всеки един от примерите, цитирани по-долу, но е важно да размишляваме и да сме сигурни, че нашето разбиране на текста се основава на неговия контекст, а не на това как сте чули текста да се използва. Тези примери трябва да ни покажат как контекстът променя нашето разбиране. Ние не оспорваме по никакъв начин определени доктрини, които хората са свързали с тези стихове. Ние оспорваме методите на тълкувание. (Ако някои текстове в определения контекст не подкрепят дадена доктрина, то доктрината пак може да бъде защитена, ако други текстове я подкрепят.) Най-добре ще изучите принципите на контекста, ако сами прегледате пасажите преди да сте прочели нашето тълкувание. По този начин вие ще разберете онова, което моите студенти разбират. Когато по-голяма част от студентите достигнат независимо един от друг до едно и също заключение, те разбират за себе си колко ясен е смисъла на текста.

Започваме с някои кратки примери за контекст вътре в стиховете, но това, на което ще наблегнем в тази глава са по-широките нива на контекста.


Контекст на самите стихове
Понякога читателите пренебрегва контекста дори когато четат един стих. В традиционната английска поезия има баланс между звуците и римите, докато в древната еврейска поезия има баланс между самите идеи. Повечето преводи поставят поезията в Псалми и повечето библейски пророци в стихотворна форма. (В превода на Библията на Кинг Джеймс текстът не е по този начин, но това е само защото преводачите от 1611 година все още не са преоткрили моделът, основаващ се на баланс между идеите.) Има различни начини за поставяне на баланс между идеите или на паралелизъм вътре в текста. Тук ние споменаваме само два от най-често срещаните начина. При единият вид паралелизъм, вторият ред повтаря основната идея на първия (понякога добавя или сменя някои подробности) -- примерно, „Блажен оня човек, който не ходи по съвета на нечестивите, и в пътя на грешните не стои и в събранието на присмивачите не седи“ (Псалм 1:1). (Никой не би искал да проповядва за три неща, ако трябваше да разчита само на тези три реда. Те са три нагледни примера на една и съща идея.) При друг вид паралелизъм, вторият ред ясно се противопоставя на първия. Примерно, „Съкровища, придобити с неправда не ползват, а правдата избавя от смърт“. (Притчи 10:2).

Много християни в САЩ използват стиха: „Дето няма пророческо видение людете се разюздват“ (Притчи 29:18), когато говорят за правенето на планове. Но какво точно се има в предвид под думата „видение“? Това означава ли само да имаш един добър план за бъдещето? Означава ли това, че ако един шофьор, който има нужда от очила, може да сгази някого, ако не носи очилата си? Понеже по-голяма част от Притчи е сборник от основни принципи, а не една продължителна тема, то стиховете, които се намират в близост до Притчи 29:18 не ни помагат в тълкуванието на стиха много добре. Другата половина на стиха наистина ни осигурява контекст. „Дето няма пророческо видение людете се разюздят, а който пази закона е блажен“. (Притчи 29:18). Втората половина на стиха съответства на първата: както виденията така и законът са източници на Божието откровение, източници на Божия глас. С други думи, „видението“ не се отнася до просто естествено виждане; то също така не се отнася и до това да имаме план за бъдещето; то е свързано с чуването от Господа. Еврейският термин, превеждащ се като „видение“ се отнася до сънища, откровения или до пророчество, които потвърждават следното: божият народ се нуждаеше от Библията и от истински пророци, които чуваха как Бог иска да ги ръководи по правилния път.

Притчи 11:1 ни предупреждава за това, че Бог мрази „лицемерния баланс“. За нещастие, някои хора, днес, цитират този пасаж, за да покажат, че Бог иска ние да сме „уравновесени” и да не сме твърде отдадени на ежедневните си планове. Истинският смисъл на притчата е това, че ние не трябва да мамим ближния си: останалата част от стиха гласи, „а прави грамове са угодни нему“. На пазарите в древен Израел, хората са теглили зърното или други продукти и в замяна са заплащали с монети, които са тежали определено количество, но някои хора са лъгали клиентите си като са променяли кантарите. Смисълът е: Бог мрази несправедливостта; той мрази, когато хората мамят своите ближни. Този вид паралелизъм е доста често срещан в еврейската поезия (примерно, Мария иска да каже едно и също нещо, когато казва, че душата й „величае“ Господа и когато казва, че духът й се зарадва в Господа - Лука 1:46-47.)

Друг пример за контекст вътре в самия стих е Осия 4:6: „Людете ми загинаха от нямане знание“. Много често ние разбираме смисъла на този стих дори без да познаваме контекста, но това е така, защото ние ценим Библията така както Осия е ценил Библията, а не защото стихът, който цитираме е ясен от само себе си. В края на краищата, ние можем да пострадаме, ако ни липсват знания за шофиране, знания за изкарване на изпит, знания за международната политика, знания за предотвратяване на престъпността, знания относно болестите и т.н. Знанието в този конкретен стих не се отнася до всякакъв вид знание. Този стих конкретно се отнася до отхвърлянето на Закона от страна на Израел: „...Понеже ти забрави закона на своя Бог“ (Осия 4:6). С други думи, божият народ погива, защото не е обърнал внимание на Словото. Те не познават Бог, защото не познават Словото.

Колкото и да от помощ това да познаваш контекста на определен стих, в повечето случаи ние се нуждаем от по-обширен контекст, а не само от този на конкретния стих.
Контекст на абзаца: Обучете се сами
Онова, което хората имат в предвид, когато говорят за това, че трябва да се „чете в самия контекст“ е именно контекста на абзаците. Ние не можем да спрем на ниво контекст на абзаца – една писмена работа може да има смисъл само в едно изречение, което функционира като част от едно по-голямо разсъждение в рамките на един абзац, който на свое ред представлява част на едно по-голямо разсъждение в рамките на цяла книга от Библията. Въпреки това, контекстът на равнището на абзаците – непосредствения текст около един стих – е от значение, за да може стиховете да се поставят в определен контекст. Ако се намирате на църковна служба, където някой дърдори като изговаря стих подир стих, то вие ще трябва да проверите всеки един от тези стихове в техния контекст. С времето е възможно да изучите много добре Библията, така че веднага да разпознавате контекста щом някой прочете определен стих, но до тогава вие ще трябва да преглеждате стиховете и да откривате контекста. Когато сами изучавате Библията не започвайте със стихове от различни места. Прочитайте абзаците (за предпочитане дори и целите книги) като едно цяло. Тогава вие ще изучите правилно тези текстове, а именно – в техния непосредствен контекст.

На този етап вместо да прочетем цялата глава, аз ви препоръчвам да прегледате следните стихове в техния контекст и сами да решите какво означават те. Задайте си въпросите, които сме приложили към всеки един от тези текстове. След като приключите, вие може да направите справка на собствените си заключения с нашите наблюдения върху тези и други текстове, посочени по-долу. Ако нашите наблюдения ви направят впечатление с нещо, което не сте забелязали, то е възможно вие да искате да препрочетете текста, използвайки ги и тях (въпреки че, най-накрая не сте длъжни да приемате всички наши заключения). Ако нашите наблюдения просто потвърждават онова, което вече сте прочели, вие може да предположите, че вашите умения, свързани с четенето на контекста са доста добре развити. Целта не е просто да се придържаме към определени възгледи въз основа на примерния текст, посочен по-долу, но да придобием умението да четем цялата Библия в нейния контекст. (Като млад християнин, аз използвах повечето от следните стихове извън техния контекст, докато един ден започнах да изучавам Библията систематично, книга по книга и в него период контекстът на книгите постепенно започна да ми се изяснява.)



Някои от по-трудните пасажи (към края на нашия списък) са по-спорни в смисъл, че има някои по-очевидните пасажи (в началото). Освен това, в някои случаи, някои от пасажите е възможно да съдържат принцип, който отговаря на значението, което хората му предават, когато го цитират. Упражнението ни обаче е с цел да се определи какво конкретно означава дадения текст, за да можем да приложим принципа по всички подходящи начини, а не само по начините, които често сме чували.


  1. Йоан 10:10: Кой е крадецът? (Започнете поне от 10:1 или 10:5)

  2. Когато Исус казва: „И когато бъда Аз издигнат от земята, ще привлека всички при Себе Си“. (Йоан 12:32), какво точно той има в предвид като казва „издигнат“?

  3. Кой ден точно е „денят, който Бог сътвори“ (Псалм 118:24)? Този текст за всеки ден ли се отнася (така както го разбират повечето хора ) или за конкретен ден? (Вижте Псалм 118:22-23; в по-широкия смисъл 118:15-29)

  4. Дава ли ни увереност Божието твърдение, че „добитъкът, който е по хиляди хълмове“ е Негов (Псалм 50:10) за това, че Бог може да снабди всички наши нужди? Или този стих, употребен в контекста, означава нещо друго? (Имайте в предвид, че други пасажи наистина учат, че Бог ще снабди нашите нужди; въпросът тук не е дали Бог ще снабди, а дали точно това означава този пасаж.)

  5. Какво означава „кръщение с огън“ в Матей 3:11? Това само очистване ли е или даване на сила на вярващите или нещо друго? (Имайте в предвид, че „огънят“ символизира различни неща в различните пасажи. Въпросът е какво точно означава „огънят“ в този непосредствен контекст?)

  6. Когато ни призовава да „подражаваме“ на Бог (Ефесяни 5:1; в изданието на Кинг Джеймс е записано „последователи“, което буквално означава „подражатели“), това означава ли, че Павел иска ние да можем да сътворим планетите? Или да бъдем навсякъде по едно и също време? Проверете контекста (4:32-5:2).

  7. Какво означава да се противим на дявола в Яков 4:7? В 1 Петрово 5:8? В Ефесяни 4:27? Някои хора използват тези стихове, за да смъмрят дявола винаги, когато се случи нещо лошо. Това ли е значението?

  8. Някои хора цитират Йоил 2:9, за да кажат, че ние сме мощната армия на Бог (в духовен смисъл). Други текстове е възможно и да твърдят това, но това ли е смисълът на този текст?

  9. Някои хора цитират Йоил 3:10, за да кажат, че ние трябва да изискваме божията сила, когато сме слаби. Въпреки, че това е библейски принцип (2 Коринтяни 12:10), това ли е смисълът на този пасаж?

  10. Прочетете Исая 14:12-14 във връзка с цялата глава 14. За кого се отнася този текст? (Имайте в предвид, че името „Луцифер“, което откриваме само в превода на изданието на Кинг Джеймс, е само едно латинско название на „утринна звезда“, което не се намира в еврейския текст. Понеже някои тълкуватели са вярвали, че този текст се отнася за сатана, те придали това наименование на сатана, но Библията не използва този термин никъде другаде, така че дали това е название на сатана или не е название на сатана зависи от самото значение на този пасаж.)

  11. Много хора смятат, че текстът в Езекиил 28:12-14 се отнася за дявола, така както и Исая 14 глава. Поставен в контекст, наистина ли това означава този пасаж? (Отново, ние не поставяме под съмнение дали дявола съществува и дали е паднал. Въпросът е дали този пасаж от Писанието говори за това.)

  12. Когато Павел казва „Всичко мога чрез Онзи, който ме подкрепя“ (Филипяни 4:13), има ли той нещо конкретно в предвид? (примерно, „всичко“ означава ли, че в момента той може да лети или този стих означава нещо конкретно?)

  13. Какво се подразбира под „Божието Слово“ (или „Христовото Слово“ в повечето преводи) в Римляни 10:17? Разбира ли се самата Библия или до нещо друго?

  14. 1 Коринтяни 13:8-10. Някои хора цитират този пасаж, за да покажат, че духовните дарби са отминали. Но според контекста, кога ще отминат духовните дарби? Поради тази причина, каква е функцията на тази глава в контекста на цялото послание към Коринтяните (сравни 12:31; 14:1). Какво е значението на 13:4-6 в контекста на цялото послание към Коринтяните? (Ако желаете, то вие може да запазите този въпрос, докато стигнете до изучаването на контекста на цялата книга.)

  15. Някои хора наблягат на „вярата – сега“ в Евреи 11:1, като казват, че вярата трябва да е насочена към това, което получаваме в настоящия момент. В контекста, този вид вяла, за който говори Евреи 11:1 отнася ли се за това да получим нещо в настоящия момент или за това да получим нещо в Бъдеще? (Върнете се назад и започнете от 10:25, и прочетете до 12:4.)

  16. Откровение 3:20. Когато Исус чука на вратата, смятате ли, че Той се опитва да преобърне някого във вярата? (За кого се отнася стиха?)

  17. Човек може да каже, че когато Бог "даде своя Син (Йоан 3:16), то този стих се отнася до това, че Бог дава Сина си, при неговото рождение, във Витлеем или го дава на света, когато Исус възкръсва от мъртвите. Какво означава думата „давам“ в контекста?

  18. Когато човек търси първо царството, какви неща му се прибавят (Матей 6:33)?

  19. Кои са христовите посланици във 2 Коринтяни 5:20? Кого умоляват те да се примири с Бог?

  20. Някои хора казват, че „свидетелите“ в Евреи 12:1 са мъртвите, които ни гледат от небето. Но в контекст на Евреи, глава 11, отнася ли се думата „свидетели“ до онези, които ни наблюдават или до онези, които са свидетелствали за истината на Божиите изявления? ( Този стих може да се разгледа по-трудно, в зависимост от вашия превод на Библията, понеже някои преводи не показват пряка връзка между взаимно свързани думи в този конкретен контекст.)

  21. Някои хора изявяват според обещанието, че нито едно оръжие, скроено против тях ще успее (Исайя 54:17). Това гаранция ли е за всеки един християнин, във всяко едно обстоятелство или то се отнася само за Божия народ като цяло, който е защитен в зависимост от Неговия план за този народ?

  22. Означават ли Притчи 23:7, че всичко, което си мислим за себе си ще се сбъдне? („Защото, каквито са мислите в душата му - такъв е и той“.) Или това означава нещо друго? (Прочетете 23:6-8.)

  23. Отнася ли се Псалм 18:7-15 до второто идване на Христос? Прочетете 18:4-6, 16-19!

  24. Коя е Сароновата роза, кремът от долината, в Песен на Песните 2:1-2?

  25. В Матей 18:18, какво има в предвид Исус под „връзване и развързване“? Отнася ли се този пасаж до това как да се държим с демоните или Бог има в предвид нещо друго? (Прочетете особено 18:15-20.)

  26. За какво „идване“ говори Исус в Йоан 14:1-3? Говори ли той тук за второто идване или за нещо друго? (Прочетете 14:4-23, може и 13:36-38.)

  27. Този последен въпрос с може да е най-трудния. Прочетете Исайя 7:14 в неговия контекст (особено 7:10-16; 8:1-4). Разглеждайки непосредствения контекст, за кого се отнася този новороден син (Ако вашите заключения ви безпокоят, не се тревожете, ще ви изясним нещата по-долу. За вас обаче е важно да схванете текста по един интелигентен начин, първо в неговия непосредствен контекст, а не просто да тълкувате пасажа в зависимост от това как сте го чували да се използва на други места.)


Контекст на параграфа: проверете сами
1. Крадецът в Йоан 10:10
Много хора допускат, че крадецът в Йоан 10:10 е дяволът, но те приемат този възглед, защото са го чували много пъти, а не защото внимателно са изучавали текста в неговия контекст. Разбира се, дяволът наистина идва, за да открадне, да убие и да унищожи, но ние често цитираме стиха по този начин и изпускаме преките приложения на текста, защото не прочитаме стиха в неговия контекст.

Когато Исус говори за „крадеца“, той говори в един по-широк смисъл за крадци, разбойници, вълци и чужди хора, които идват да навредят на овцете (10:1, 5, 8, 10, 12). В този контекст, онези, които дойдоха при Исус, претендиращи за Неговата власт, бяха крадци и разбойници (10:8); те се опитаха да се приближат до овцете, без те да минат първо покрай пастира (10:1). Това се случи, защото те искаха да използват овцете, а Исус беше готов да умре, защитавайки овцете си от вълците, разбойниците и вълците.

Смисълът става дори по-ясен, ако започнем по отрано, от предшестващия контекст. В глава 9, Исус изцелява един слепец, а религиозният водач го изгониха от религиозната общност за това, че той последва Исус. Исус застава на страната на бившия слепец и нарича религиозните водачи духовни слепци (9:35-41). Понеже първоначалните текстове на библията не са били разделени на глави, думите на Исус, които продължават в глава 10 все още се отнасят до религиозните водачи. Той заявява, че именно той е истинският пастир, а овцете следват Неговия глас, а не гласа на чужди хора (10:1-5). Онези, които дойдоха при него, бяха крадци и разбойници, а Исус беше истинското спасение за своите овце (10:8-9). Крадецът идва само да унищожи, а Исус дойде, за да даде живот (10:10).

С други думи, крадецът представлява лъжливите религиозни водачи, като фарисеите, които изхвърлиха изцеления човек от синагогата. Контекстът на текста изяснява по-подробно това значение. В Еремия 23 и Езекиил 34, Бог беше пастирът на разпилените овце, Неговите овце. Тези старозаветни пасажи също говорят за лъжливи религиозни водачи от времето на Исус и не за малко религиозни водачи от настоящето.


2. Разпятието на Исус в Йоан 12:32
В моята държава, християните често пеят: „Да издигнем Исус на високо...“ Той каза: „И когато бъда Аз издигнат от земята, ще привлека всички при Себе Си“, въз основа на Йоан 12:32. Библията наистина говори за „възвеличаване“ на Господа и за „издигане на Господа“ чрез хваление, но това не е смисълът на този текст. Ако някой прочете следващия стих (който ясно говори за това, че Исус говори за смъртта си), то тогава става ясно, че „неговото издигане“ се отнася за смъртта му на кръста.( Играта с думи за „издигането“ наистина е използвана както в еврейски текстове, така и в гръцки и се отнася за различни видове обесвания, като разпятието например.) Следователно, ако песента има в предвид същото, което и библейския стих, то тогава щяхме да пеем: „Разпни Го! Разпни Го!“ Разбира се, Бог познава нашите сърца, но човек би се зачудил защо един автор на песни би написал песен, която ще се пее от милиони хора, въз основа на един стих, без дори и да погледне значението на стиха.

Йоан три пъти говори за това, че Исус „биде издигнат“: в единия случай той сравнява тази случка с това как змията е беше издигната в пустинята (Йоан 3:14), може вечния живот да е достъпен за всеки (3:15). Във втория случай, Исус заявява, че Неговите противници ще го издигнат (8:28). С други думи, Йоан разбира значението на „издигам“ така както Исайя го разбира: Исус ще бъде разпнат (Исая 52:13 и Исая 52:14- 53:12). Йоан използва игра на думи в своето евангелие и е възможно, също и да посочва, че ние „величаем” Исус като проповядваме кръста, но несъмнено в този текст става ясно основното значение на този термин в този конкретен контекст: разпятие. Ако четем този стих по друг начин, това означава, че пренебрегваме неговото ясно, боговдъхновено обяснение за това какво означава термина „издигане“.


3. Денят на Христовата възхвала в Псалм 118:24
Много църкви пеят или започват службите си като цитират : „Тоз е денят, който Бог сътвори“. Когато ние пеем това, повечето хора от нас смятат, че Бог е сътворил всеки един ден и онова, което се случва в него, и следователно ние трябва да се радваме за това, което се случва през този ден. Това е верен принцип, но щеше да е по-добре ако цитирахме друг стих, за да го докажем (може би Ефесяни 5:20). Текстът, който цитираме или изпяваме (и няма нищо лошо в това да го цитираме или да го изпеем) всъщност ни предлага една различна, драматична причина за празнуване.

В контекста, Псалм 118:24 говори не за всеки един ден, но за един конкретен ден от голямо значение: денят, в който Бог превърна отхвърления камък в крайъгълен (118:22-23), най-вероятно се говори за Храма (118:19-20, 27). Тук се говори за един специален ден на триумф за цар Давид, който по принцип е приложим за много от Божиите велики победи, но който обикновено се използва в Новия Завет по един специален начин. Ако Псалм 118:22-23 се е изпълни по времето на служението на Исус,както Той твърди, (Марк 12:10-11), то тогава се е изпълнил и Псалм 118:24: великият и важен ден, който Бог сътвори, денят, в който Бог призовава своите слушатели да празнуват е един пророчески ден, когато Бог възвелича Исус, който бе отхвърлен от първосвещениците, като крайъгълен камък на Неговия нов храм. (сравнете с Ефесяни 2:20). Стихът посочва една много по-важна истина от друга една истина, че Бог е с нас всеки ден. Той посочва най-великото дело на Бога, извършено заради нас, времето, когато Исус – нашият Бог, умря и възкръсна.


4. Добитъкът в Псалм 50:10
Някои хора настояват, че Бог може да снабди всяка наша нужда, защото преди всичко, Той „притежава всичкия „добитък, който е по хиляди хълмове“ (Псалм 50:10); някои стигат дори до там, че казват, че Бог ще снабди всяко едно нещо, което пожелаем. Всъщност е истина, че Бог може да снабди всяка наша нужда, но има други текстове, които ясно говорят за това. За разлика от тях, Псалм 50:10 не споменава за това, че Бог снабдява нашите нужди (и разбира се не всички наши желания); но по- скоро, този стих заявява, че Бог не се нуждае от нашите жертви.

Образната обстановка в Псалм представлява една съдебна зала, където Бог е призовал Своя народ, за да отговори на Неговите обвинения. Той призовава Небето и земята. Бог призовава небето и земята за негови свидетели (50:1-6) — като свидетели на завета (вижте Второзаконие 32:1; Псалм 50:5), те ще бъдат свидетели относно нарушаването на закона от страна на Израел. Израелтяните имат причина, за да се чувстват неудобно. Бог е не само засегнатата страна, но Той също е и съдия (Псалм 50:4, 6), да не говорим за това, че Той е и свидетел от страна на обвинението! Свидетелствайки срещу тях, Бог заявява: „Аз съм твой Бог“ (50:7), напомняйки им за завета, който Той е направил с тях. Той не ги обвинява за това, че не вярват в Него поради това, че не Му принасят жертви (50:8) — всъщност, Бог се интересува съвсем малко от тези жертви. „Не са ми нужни вашите жертвоприношения на животни“, казва той. „Защото Мои са всичките горски зверове. Аз не ям животинска плът, Ако огладнеех, не щях да кажа на тебе; Защото Моя е вселената и всичко що има в нея“. (50:9-13). Жертвата, която Той иска е благодарност и подчинение (50:14-15; вижте 50:23). Бог ще преследва грешниците (50:21), които са нарушили завета Му (50:16-20).

Повечето древни народи от Близкия Изток са вярвали, че техните богове зависели от техните жертвоприношения и ако техните богове са победени, то тогава и нацията им е победена. Богът на Израел им напомня, че Той не е като езическите богове около тях. За разлика от Ваал, богът на ханаанците (в чийто храмове има легло), Зевс на гърците (когото Хера приспива, за да може гърците да спечелят битка), и други божества, Богът на Израел нито дреме, нито спи. (Псалм 121:3-4). Бог не споменава добитъкът, който е по хиляди хълмове, за да ни обещае, че ще имаме всичко, което искаме (както се пее в една песен от много години, много хора нямат нужда от крави). Бог споменава добитъка, за да ни припомни, че Той не зависи от нас, а ние не Му правим услуга като Му служим.


Каталог: wp-content -> uploads -> 2016
2016 -> Цдг №3 „Пролет Списък на приетите деца
2016 -> Българска федерация по тенис на маса „В”-1” рг мъже – Югоизточна България мъже временно класиране
2016 -> Национален кръг на олимпиадата по физика 05. 04. 2016 г., гр. Ловеч Възрастова група клас
2016 -> Българска федерация по тенис на маса „А” рг мъже – Южна България мъже временно класиране
2016 -> Конкурс за изписване на великденски яйце по традиционната техника съвместно с одк велинград 27 април
2016 -> Министерство на образованието и науката регионален инспекторат по образованието – софия-град


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница