Тълкувателни решения на Конституционния съд



Дата24.10.2018
Размер175.92 Kb.
#95999


Нов Български Университет
Курсова работа

"Тълкувателни решения на Конституционния съд"

Изготвил:
Александра Николаева Павлова, фак. № 23104, I курс

Конституцията на Р. България от 1991 г. е първата от страните в бившия


социалистически блок, която постановява в своята глава осма (чл. 147-152) създаването
на конституционен съд в системата на висшите държавни органи в страната, като го
извежда извън трите власти с особен статут. Конституционния съд се състои от 12 съдии,
като една трета се избират от НС, една трета се назначават от президента и една трета
се избира на Общо събрание на съдиите от Върховния касационен съд и Върховния
Административен съд. Член 149 от Конституцията определя кръга от правомощия на
Конституционния съд.

При приемането на Конституцията особени спорове буди текста на чл. 149, ал. 1, т.1 –


възможността съдът да дава задължителни тълкувания на Конституцията. Трябва да
признаем, че с подобни функции до приемането на българската Конституция само Върховния
съд на САЩ и Федералния КС на ГФР имат подобни практики. Останалите страни, включително
и тези от Западна Европа, като Франция, Италия, Австрия, Испания, нямат аналогични
разпоредби.

Конституционно-правната възможност, КС да дава задължителни тълкувания на


Конституцията, поради множество съмнения, че КС изземва правомощия на НС, което е
Върховен суверен. Действително, КС съгласно чл. 149, ал. 1, т. 2 може да установи
противоконституционалност на законите и на другите актове на НС, както и на актовете на
президента, но не бива да се забравя, че Върховен суверен е Народът, а не НС и
президента.

Настоящото изложение е посветен само на специалните тълкувателни решения на КС, с


които се дава нормативно тълкуване на Конституция, издадени въз основа на чл. 149, ал.
1, т. 1. другият вид тълкуване, което КС прави на конституционни разпоредби, или т.
нар. казуално тълкуване, се засяга само отчасти.

Следователно, за да си отговорим на въпросите за тълкувателните решения, преди това


трябва да може да дадем отговор на това: кой може да дава нормативно тълкуване на
Конституцията, каква е природата на тълкувателните решения, особеностите на
нормативността на тълкувателните решения, в това число и като източник на право,
юридическата сила на тълкувателните решения и мястото им в йерархията на правните
източници, както и отличията на нормативното тълкуване на КС от казуалното му
тълкуване, за термините “абстрактно тълкуване” и “нормативно тълкуване”. В тази
поредица от мисли трябва да отговорим: кой може да дава нормативно тълкуване на
Конституцията. Тълкувания на Конституцията правят медии, политици, юристи и др., но
тълкуване е всеобща задължителност може да дава само и единствено КС и НС.

Правомощието на КС да дава задължителни тълкувания на Конституцията е изрично


предвидено в чл. 149, ал. 1, т. 1 от нея. Въз основа на същата, той дава задължителни
тълкувания на Конституцията за разлика от тълкуването, което той прави при решаването
на конкретни казуси. В решение №3/92 г. и решение №13/96 г. КС е приел ю,ч е не може да
се отрече правото на НС да дава задължително, автентично тълкуване на конституционни
разпоредби, но само ако това стане по реда и при условията, при които се изменя и
допълва Конституцията и доколкото не се навлиза в компетентността на Великото народно
събрание.

Тази позиция на КС предполага, НС да тълкува Конституцията с особен, специален


тълкувателен закон. Проф. Ж. Сталев (председател на КС по време на 4-тия тригодишен
мандат) застава на становището, че НС може да даде със закон официално тълкуване на
Конституцията (чрез авторитетно тълкуване на закона, с който е изменило или допълнило
Конституцията съобразно процедурата за нейното изменение или допълнение). В КС обаче е
разисквана и възможността, НС да дава тълкуване на конституционен текст в закон,
съдържащ тълкувателни разпоредби, а не конкретни разпоредби, за изменение, допълнение
или отмяна на конституционни разпоредби. Вън от съмнение е и възможността “законът
едновременно да съдържа тълкувателни и нетълкувателни текстове. Поражда се въпросът, с
оглед юридическата сила на тълкуването, дадено от КС, респективно то НС, при
несъвпадения, несъответствия или противоречия между тях.

Законите на НС за изменение и допълнение на Конституцията подлежат на контрол за


конституционалност от КС (решение на КС № 3/2003г.). Следователно на такъв контрол на
общо основание ще подлежи и закон на НС за тълкуване на конституционни разпоредби.
Контролът ще има за предмет спазване на процедурата за приемане на Закона (гл. 154 и
чл. 155 от Конституцията ) и спазването на компетентността на НС (чл. 153 и 158 от
Конституцията). От тази гледна точка, тълкуването на НС ще превъзхожда и обезсилва
тълкуване на КС, но при условие, че законът, с който то е дадено, не е обявен за
противоконституционен

Вън от съмнение е, ако Велико народно събрание приеме тълкувателна разпоредба, че


такова тълкуване на Конституцията ще превъзхожда и обезсилва по безусловен начин
даденото от КС тълкуване.

Юридическа същност и юридическо действия на тълкувателните решения на КС


Несъмнено правната доктрина в България, както в периода от 1944 г., така и по
времето на комунистическата диктатура, не познават институции от рода на КС, макар
Съединените щати, Франция, Германия, Австрия да имат развити и задълбочени изследвания
и практики. Нещо повече, още през 1805г., Американския Върховен съд постановява свое
знаменито свое знаменито решение, с което полага основите на конституционното
правораздаване и тълкуване в световен мащаб. Вярно е, че американската правна доктрина
още от тогава (след остри спорове) приема, че конституционната норма трябва да дава
отговор на въпросите във времето и техния смисъл следва да бъде тълкуван и прилаган от
Върховния съд, който следи за правилното и еднакво прилагане на законите, в това число
и на основния закон.

У нас тълкувателните решения на КС по чл.149, ал. 1., т.1 от Конституцията имат


задължителна, респективно задължаваща юридическа сила. За това и тълкуването давано от
КС е нормативно тълкуване, а тълкувателните решения имат нормативна природа. Всеобщо
задължаващият характер на юридическата сила произтича от статуса на КС, като висш
държавен орган, натоварен на брани Конституцията, като най-всеобхватен по характер и
действие юридически нормативен акт. Законът за КС от 1991г. изрично предвижда всеобщата
задължителност на решенията на КС (чл. 14, ал. 6) включително и на решенията по чл.
149, ал.1, т. 1 от Конституцията. Така че, тълкувателните решения на КС са задължителни
erga omnes, т.е. действието им се разпростира по отношение на всички така общо правило
за поведение.

Нормативната природа на изпълнителните решения на КС съдържа всички изисквания за


форма на юридическия акт. Диспозитивната им част съдържа задължителното тълкуване,
формулирано като правила и предписания с общ характер.

Текстът на диспозитива на решението е нормативен текст – разпоредба. Логическата


структура следва правилата на правните норми, изобщо в тяхната цялост: хипотеза,
диспозиция и санкция. Редът за обнародване на решенията на КС е същият като този за
нормативните актове.

Особености на нормативността


Следва да се отбележи, че настоящото изложение до голяма степен възпроизвежда труда
на покойния проф. Кеновски, посветен на тълкувателните решения на КС, макар 4е не
отразява острия дебат в КС, особено в първите 6 години от съществуването му. Следва да
се изтъкне, че нормата в тълкувателното решение не е напълно самостоятелна – ако
тълкувана разпоредба бъде отменена или губи значението си. Прочее, това е
конституционния способ за преодоляване на решенията на КС от законодателния орган – НС.
С това се дава отговор на острата дискусия за законодателното ръководство, респективно
за мястото на решенията на КС в конституционно-правната система на България. Макар че,
решенията на КС са необжалваеми, те могат да бъдат преодолени чрез изменение или отмяна
на конституционната норма от НС, стига това изменение да е подчинено на разпоредбите на
Конституцията за нейното изменение и допълнение. Ако НС не спази тези изисквания при
евентуалното отменяне или изменяне на конституционен текст, то КС счита да бъде
надлежно съзиран, може да отмени промяната на гласувана от НС като
противоконституционна. С това се дава отговор на въпроса за тежестта на актовете на КС
при конфликт със законодателната власт.

Тълкувателната разпоредба не е част от тълкуваната разпоредба, както смятат някои,


това е отделна давност. Тълкуваната и тълкувателната разпоредба се съдържат в два
отделни и различни юридически акта, издаде от два отделни и различни органа. Както
изтъква проф. Ж. Сталев, конституционната (тълкувателната) разпоредба и тълкуващото
решение на КС образуват нормативно единство – вървят заедно във функционално отношение,
в практически план се проявяват като единен регулатор.

Тълкувателните решения на КС като

източник на право
Тълкувателните решения на КС са особен източник на право – конкретизиращ и развиващ
конституционната норма. При попълване на празнини, тълкуването има, допълваща
конституционната нормативност, роля. В това отношение особено се откроява решение №1/95
г. за тълкуване на чл. 164 от Конституцията за възможности, освен основните елементи,
вписани за герб на Р. България, изображението да съдържа и допълнителни. Следователно
изправени сме пред хипотезата, КС с решението си въз основа на Конституцията и чрез нея
да доразвие посочената конституционна норма. КС приема, че “не съществува
конституционна забрана НС да приеме други елементи към основните при утвърждаване на
държавния герб”. По-нататък се отбелязва, че “липсата или наличието на корона в
държавния герб, още не означава утвърждаване на формат на държавно устройство”. Още
повече, че чл.1, ал.1 от Конституцията утвърждава България като република с
парламентарно управление. Тълкувателните решения на КС са източник на благо не само и
не просто защото съдържат норми, те са източници на право, защото въз основа на тях и
заедно с нормата, която е постигната в резултат на тълкуването, основният върховен
закон осъществява регулиращата си функция, защото въз основа на тях и заедно с
конституционната норма, постигната при тълкуването и при наличието на съответните
юридически факти се установяват (пораждат, изменят, прекратяват) конституционна
правоотношения (конституционни права, реализира се конституционна отговорност).
Следователно след тълкуването при нейното реално действие, тя става различна след
влизане в сила на тълкувателното решение. Тази теза възприета от КС е обект на чести
нападки. Исторически обаче, Върховният съд на САЩ не еднократно е изтъквал, че подобни
тълкувателни актове правят Конституцията “жива” и съвместима с правовия ред на страната
към момента на постановяване на решението. В този смисъл следва да се отбележи за чест
на Българския КС, че възприе подобни практики, за да осмисли постигането на максимално
демократична по характер Българска Конституция, още повече като се има предвид
неблагоприятните условия при нейното приемане и възгледите на консервативно мнозинство
при нейното приемане от седмото Велико народно събрание. В тази връзка, консервативно
настроени юристи поддържат, че тълкувателните актове на КС не са източник на право, а
само на юридически факти. Очевидно се смесва правното значение на едно съдебно решение
с тълкуваната конституционна разпоредба, при което тълкуванието става неотменима част
от конституционната разпоредба и съществува заедно с нея и чрез нея.

Неоснователно е и възражението, че при тълкуването от КС се влиза в конфликт с


принципа за разделение на властите. Този въпрос бе обсъждан по-горе при обсъждане
проблема за преодоляване решенията на КС от НС. Тъкмо при конфликт се проявява силата
на тълкувателното решение като източник на право.

Неуспешно е и възражението, че тълкуванията на КС не са източник на право, тъй като


представляват единствено разяснение. Това съждение противоречи на общата теория за
тълкуване в правото, тъй като тълкувателят не само изяснява смисъла и съдържанието, но
и дава тълкуване за субектите на правото, които реализират (спазват, изпълняват)
тълкуваната разпоредба. Разяснението при тълкуването е вече волеви акт и представлява
направен избор.

В спора за правотворческата роля на КС, за непризнаване на тълкувателните му решения


като източник на право, стои традиционната догматизирана концепция за суверенитета на
законодателния орган в системата на висшите държавни органи. Институцията на
конституционните съдилища по света се появява тъкмо, за да се отговори на нуждата по
ограничаване на абсолютния законодателен суверенитет, присъщ на всяка авторитарна
власт. Или както някои конституционалисти отбелязват, конституционалните съдилища са
средство срещу законодателния терор, упражняван от мнозинството в отделните парламенти.
Концепцията, че Парламента в върховен орган, сама по себе си противоречи на гл. 8 в
Конституцията, която разделя държавната власт на законодателна, изпълнителна и съдебна.
Тъкмо затова в чл. 149, ал.2 изрично се постулира, че със закон не могат да се дават
или отнемат правомощия на КС. Това може да върши единствено Велико народно събрание по
силата на чл. 158, т.3 от Конституцията.

Нелепи са критиките срещу правомощието на КС да тълкува Конституционализма и


демокрацията. Следва да се отбележи, че тълкуването на Конституцията от КС не трябва и
не може да води вън Конституцията, още повече против нея. Нееднократно вече бе
подчертаваано, че макар решенията на КС да не подлежат на обжалване, то те могат да
бъдат преодолени чрез нова конституционна норма, стига при нейното приемане да са
спазени процедурните конституционни изисквания.
Юридическа сила на тълкувателните решения на КС и мястото им в йерархията на правните
източници.
За да разрешим въпроса за юридическата сила на тълкувателните решения на КС трябва
да отговорим на въпроса, какво е отношението на силата на тълкувателното решение и
юридическата сила на Конституцията. Въпроса става особено съществен щом КС по силата на
правомощията по чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията, като дава тълкуване на нормата
на самата Конституция доколко би могла да преосмисли текста. Такава опасност е само
мнима, тъй като Законодателят може да промени конституционния текст, стига и когато са
спазени изискванията за промяна, залегнали в самата Конституция. Следователно,
юридическата сила на тълкувателните решения на КС, става несъмнено на практика
равностойна на юридическата сила на Конституцията.

Юридическата сила на тълкувателните решения, както и всички решения на КС по волята


на Законодателя, са от най-висок ранг. Така например, никакъв закон и никакво
международно споразумение не могат да противоречат на Конституцията, а когато това е
така, то следва да бъдат отменени с решение на КС с уговорката, че съдът следва да бъде
сезиран по предвидения ред съгласно чл. 150 от Конституцията.

Така че, високата степен на юридическа сила на решенията на КС, в това число и на


тълкувателните, произтича от конституционния ранг на тълкувателното решение по чл. 149,
ал.1, т.1 от Конституцията. Налага се извода, който е и волята на Законодателя е, че
така учредената власт чрез тълкувателното правомощие е едновременно гаранция и способ
за опазване и защита на Върховния Закон, включително и по отношение на законодателната
власт. Следователно, в йерархията на правната система, тълкувателните решения заемат
място непосредствено след Конституцията у във всички случаи преди текущото
Законодателство. Нещо повече, в някои случаи, те заемат място преди законите на НС за
изменение и допълнение на Конституцията (така например решение №3/2003 г. за тълкуване
на понятията “форма на държавно устройство” и “форма на държавно управление” в чл. 158,
т. 3 от Конституцията предопредели границите на правомощието на НС за изменение и
допълнение на основния закон).

Необходимостта от създаване на гаранции за защита на демократичните ценности налага


тълкувателните решения на КС да бъдат ценени наравно с Конституцията. Един подобен
възглед се приближава до практиката на Върховния съд в САЩ, когато съдът тълкува
Конституцията. Нашата правна доктрина обаче, този въпрос остава да бъде открит.
Отличие на нормативното тълкуване от казуалното тълкуване на КС
По делата, които водят до поставяне на тълкувателни решения на КС на практика липсва
правен спор в тесния смисъл на думата. Това е така, защото нормативното тълкуване, за
разлика от казуалното, не е свързано с решаването на конкретен юридически,
конституционен казус, в резултата на което, тези решения нямат и същински юридикционен
характер. Те не са актове на правосъдие в собствения смисъл на думата, поради което не
се отнасят към съдебната (юрисдикционна) практика на КС (въпреки, че връзката им с нея
е безспорна). По този повод, проф. Неновски застъпва тезата, че “поради това едва ли
трябва да се казва, че притежават сила на присъдено нещо (res indicata) с всички
признаци на това понятие. Тези решения клонят повече към актове с правотворчески
характер. Остават си актове sui generic в правната ни система. Това обаче не означава,
че тълкувателните решения са нормативни актове в общоприетия смисъл. Това не са
нормативни актове по смисъла на закона за нормативните актове.”

Тълкувателните решения подобно на актовете даващи казуално тълкуване имат


прецедентен характер. С прецедентен характер се отличава тълкуването свързано с
юридискционната дейност. Следва да се отбележи, че за разлика от казуалното тълкуване
на КС, неговото нормативно тълкуване се формулира в диспозитива на решението.
Казуалното тълкуване остава изловено в мотивите.

Несъмнено, тълкувателните решения проявяват конститутивен ефект, нормата, която те


съдържат води до изменение в правните факти, отношения и състояния. Така например,
решение №16/1999 г. постулира при тълкуване на чл. 130, ал. 4 от Конституцията, че
изборен член на Висшия съдебен съвет независимо от това, колко време е участвал в него
и на какво основание е прекратено неговото участие, не може да бъде преизбиран веднага
в следващия състав на Висшия съдебен съвет. В съответствие с акта на КС, това доведе до
промени в състава на съществуващия тогава Висш съдебен съвет и произвеждане на избори
за нови негови членове.

Друг е ефектът на казуалното тълкуване – той е декларативен. При сравнение на


нормативното и казуалното тълкуване на КСД, с оглед на юридическата им сила, надделява
мнението, че актовете, с които се дава нормативно тълкуване, превалират, надделяват
казуалното тълкуване, по съображение че:

1) С тях се реализира специално правомощие за тълкуване, предвидено в чл. 149, ал.1, т.


1 от Конституцията, което е отделно и самостоятелно, докато казуалното тълкуване има
общ характер, присъщ изобщо на правораздаването и не се формулира като особено
правомощие, а произтича от правомощието да се приложи Конституцията;

2) Те имат конститутивен ефект;

3) Те се дават по повод специално искане и в рамките на самостоятелно производство;

4) Съдържащото се в решение на КС казуално тълкуване на конституционна разпоредба не е


процесуално препятствие да се иска от КС да даде нормативно тълкуване, на същата
разпоредба – вече в нарочно производство. В този смисъл и постоянната практика на КС.
За термините “абстрактно тълкуване” и

“нормативно тълкуване”


Още при дебата в Седмото Велико народно събрание, по повод приемане правомощието по
чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията, противниците на този текст защитаваха позиция,
че тълкуването не е правосъздаване, като приемаха термина “абстрактно” тълкуване, за да
заобиколят така нареченото казуално тълкуване. Терминът “абстрактно” тълкуване само по
себе си съдържа противоречие щом не отговаря на въпроса, за каква абстрактност става
дума, щом предметът или обекта на тълкуване е винаги конкретен, а не абстрактен.
Терминът “абстрактно тълкуване” води до така наречения абстрактен контрол за
конституционното, което е проверка на акта сам за себе си и извън от прилагането му в
конкретен случай. Тъкмо понятието “нормативно тълкуване”: изразява точно и адекватно
същността на правното явление, още повече че в периода до приемането на Конституцията
от 1991 г. на тълкувателните постановления на пленума на ВС и тълкуванията на държавния
съвет е придавано значение в смисъл, че те имат нормативно естество и са източник на
право.

Новите реалности – национални и глобални в областта на конституционализма,


парламентаризма и правовата държавност, както и предстоящото приобщаване на България
към ЕС. Поставят се нови въпроси пред правната догматика. Консервативното мислене,
присъщо на по-старата генерация юристи възпитавани по времето на социализма, като
защитници на тезата за правния нихилизъм, за отмиране на държавата и правото,, все
повече отстъпват място на модерните възгледи на съвременна Европа в областта на
конституционалното право и преди всичко на конституционалното правосъдие. Утвърждава се
една мисъл на древните, че една правна доктрина отмира след физическата смърт на
нейните носители.

Появата на конституционните съдилища и тяхното правомощие да контролират дейността


на законодателния орган, в това число да обезсилват или апелират негови закони, а така
също компетентността им да тълкуват Конституцията с действия по отношение на всички,
налага и обновяване на теоретичния подход, а така също развитието на така наречената
конституционна догматика. Необходимо е задълбочено разширяване и изследване на
конституционно правоприлагане и конституционно правосъдие до обогатяване на правното
познание на тълкуването на различните начини и видове на Конституцията.
Използвана литература:
* Конституция на РБ;

* Закон на КС;

* Решения и определения на КС – годишници 1991 – 2003 г.;

* Проф. д-р Ст. Стойчев – Конституционно право;

* Проф. д-р Н. Неновски – “За тълкувателните решения на КС”;

* Р. Ташев – Обща теория на правото – основни и правни понятия.




Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница