To the european union bulgaria

(2) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., отм., бр. 64 от 1999 г.).

(3) (Нова - Изв., бр. 90 от 1958 г.) Актът за начет и писмото, с което той се изпраща в съда, имат действие на искова молба.

(4) (Нова - Изв., бр. 90 от 1958 г.) Писмото трябва да съдържа:

а) съда, до който се изпраща;

б) (изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) името и адреса на ищеца - ощетеното юридическо лице;

в) името и адреса на ответника;

г) размера на задължението;

д) доказателствата.

(5) (Нова - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Към акта за начет и писмото се представят преписи от тях за ответната страна.

(6) (Нова - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) При неизпълнение на изискванията на ал. 4 и 5 съдът прилага чл. 100.

Чл. 300. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1958 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Съдът изпраща препис от акта за начет и писмото заедно с приложенията на ответника и му дава двуседмичен срок за възражения и за посочване на доказателства, като го уведомява за последиците по ал. 6.

(2) По допускането на доказателствата съдът се произнася в закрито заседание.

(3) (Отм., предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г., бр. 64 от 1999 г.) Делото се насрочва за разглеждане в открито заседание с призоваване на страните, свидетелите и вещите лица.

(4) (Предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г., бр. 124 от 1997 г.) По делото се призовава като ищец ощетеното юридическо лице.

(5) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) По делото се призовава като страна и Министерството на финансите.

(6) (Нова - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Ако в срока по ал. 1 не са постъпили възражения, съдът издава изпълнителен лист. Ответникът може да оспорва изпълнението по реда на чл. 250 и 254.

Чл. 301. (1) (Отм., предишна ал. 2 - Изв., бр. 90 от 1958 г., изм., ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Фактическите констатации в акта за начет се считат за истински до доказване на противното.

(2) (Предишна ал. 3 - Изв., бр. 90 от 1958 г.) Постановеното по делото решение подлежи на обжалване по общия ред.

(3) (Нова - Изв., бр. 90 от 1958 г., отм., ДВ, бр. 124 от 1997 г.).

Чл. 302. (1) (Изм. - ДВ, бр. 104 от 1996 г., бр. 105 от 2002 г.) По искане на органите на вътрешноведомствения финансов контрол съдията по вписванията налага възбрана, а съдия-изпълнителят - запор за обезпечение сумата на начета. Такова обезпечение може да се иска и преди постъпване на акта за начет в съда.

(2) Производството по тия дела, както и изпълнението на решенията по тях е безплатно. Страните внасят само разноски за възнаграждение на свидетелите и на вещите лица.

(3) (Изм. - Изв., бр. 90 от 1958 г.) Върху присъдената сума съдът присъжда и съответни лихви.

(4) По влезлите в сила решения за начет съдът издава служебно изпълнителен лист.

Глава тридесет и втора

ПРИЗНАВАНЕ И ДОПУСКАНЕ ИЗПЪЛНЕНИЕ НА РЕШЕНИЯ

НА ЧУЖДЕСТРАННИ СЪДИЛИЩА

Чл. 303. (1) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) Решенията на чуждестранни съдилища се признават и изпълняват в Републиката, когато между българската и съответната чужда държава има договор за това, и на основата на взаимност.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) Държавите, спрямо които има взаимност, се определят от министъра на правосъдието.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) Когато в самите договори не са определени и правилата за признаване и за изпълнение на решенията, прилагат се правилата на тази глава.

(4) (Нова - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) Решение по брачен иск на чуждестранен съд, отнасящо се до български граждани, се признава и без наличието на условията по ал. 1, ако по време на предявяване на иска ответникът е имал местожителство в страната, където е постановено решението.

Чл. 304. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) Молбата за признаване или за допускане изпълнението на решение по чл. 303 се подава до Софийския градски съд.

Чл. 305. (1) Към молбата трябва да бъдат приложени:

а) препис от решението, заверен от съда, който го е постановил, и удостоверение от същия съд, че решението е влязло в сила. Тези документи трябва да бъдат заверени от Министерството на външните работи на Републиката;

б) необходимите приложения по чл. 99.

(2) Съдебната такса се определя по правилата на чл. 55.

Чл. 306. (1) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Съдът при разглеждане на делото не влиза в обсъждане на съществото на спора, който е разрешен от чуждестранния съд, но само проверява дали представеното решение не съдържа постановления, противни на законите на Република България или на добрите нрави.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) Длъжникът може да противопостави липсата на условия за допускане на изпълнението и да направи възражение за погасяване на вземането след постановяване на решението.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) Решението на съда, с което се уважава или отхвърля молбата, подлежи на обжалване по общия ред.

(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) След влизане в сила на решението длъжникът не може да оспорва съществуването на дълга на основания, които е могъл да предяви по ал. 2.

Чл. 307. Решението на чуждестранния съд не се признава в Републиката и не се привежда в изпълнение:

а) ако с него се разрешава иск за право на собственост или за друго вещно право върху недвижим имот в Републиката;

б) ако според разпоредбите на българския закон спорът не е могъл да бъде подсъден на съд в държавата, в която е издадено решението, или е могъл да бъде подсъден на такъв съд само въз основа на чл. 88;

в) ако ответникът, български гражданин, не е взел участие в делото и не са представени доказателства, че е била връчена поне една призовка за явяването му по делото;

г) ако между същите страни, за същото искане и на същото основание има решение, влязло в сила, постановено от български съд, или ако между същите страни, за същото искане и на същото основание има висящо производство пред български съд, заведено преди да е влязло в сила решението на чуждестранния съд, и

д) ако решението е нищожно според законите на страната, в която то е постановено.

Част четвърта

ОБЕЗПЕЧИТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО

Глава тридесет и трета

ДОПУСКАНЕ НА ОБЕЗПЕЧЕНИЕТО

Чл. 308. (1) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Във всяко положение на делото, до влизане на решението в сила, ищецът може да иска от съда, пред който делото е висящо, да допусне обезпечение на иска.

(2) Обезпечение се допуска по всички видове искове.

Чл. 309. Обезпечение може да се иска и преди предявяване на иска от районния съдия по местожителството на ищеца или по местонахождението на имота, който ще служи за обезпечение. В този случай съдията определя срок за предявяване на иска. Ако искът не бъде предявен в определения срок, районният съдия отменява обезпечението.

Чл. 310. (1) Обезпечение на иска се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението, и то:

а) ако искът е подкрепен с писмени доказателства или

б) ако бъде представена гаранция в определения от съда размер, съгласно чл. 180 и 181 ЗЗД.

(2) Съдът може да иска от ищеца да представи парична или имотна гаранция в определен от него размер и в случая на буква "а".

(3) (Доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Държавните учреждения и общините, както и лечебните заведения, субсидирани от републиканския и/или общинските бюджети се освобождават от представяне на гаранция.

(4) Обезпечение на иска се допуска и когато делото бъде спряно.

Чл. 311. По искове за издръжка се допуска обезпечение и без да се спазват изискванията на предходния член. В този случай съдът може и служебно да вземе мерки за обезпечение на иска.

Чл. 312. (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Обезпечение на иск за парични вземания по реда на чл. 316, букви "а" и "б" не се допуска срещу държавните учреждения и общините, както и лечебните заведения, субсидирани от републиканския и/или общинските бюджети.

Чл. 313. Съдът може да допусне обезпечение на иска за пълния му размер или само за онези части, които той признава за достатъчно подкрепени с доказателства.

Чл. 314. (1) В молбата за обезпечение трябва да се посочи обезпечителната мярка и цената на иска. На противната страна не се връчва препис от молбата.

(2) Молбата се разрешава в закрито заседание в деня на подаването й.

Чл. 315. (1) (Изм. - ДВ, бр. 104 от 1996 г., бр. 105 от 2002 г.) Определението на съда по обезпечение на иска може да бъде обжалвано с частна жалба в срок, който за молителя тече от съобщаването му, а за ответника - от деня, в който му е връчено съобщение от съдия-изпълнителя, от съдията по вписванията или от съда в случаите на чл. 316, буква "в".

(2) Определението, с което се допуска обезпечението на иска, не може да бъде спряно поради обжалването му с частна жалба.

Глава тридесет и четвърта

ОБЕЗПЕЧИТЕЛНИ МЕРКИ

Чл. 316. (1) Обезпечението се извършва:

а) с налагане на възбрана върху недвижим имот;

б) със запор на движими вещи и вземания на длъжника и

в) чрез други подходящи мерки, определени от съда, включително и чрез спиране на изпълнението.

(2) Съдът може да допусне няколко вида обезпечения на обща сума до размер на иска.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Запор и възбрана за парични вземания не могат да се налагат върху имуществата, посочени в чл. 339 (освен в случаите на чл. 340), както и върху възнагражденията срещу труд над размерите, посочени в чл. 341.

Чл. 317. (1) (Доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Съдът може по искане на една от страните, след като уведоми другата страна и вземе предвид възраженията й, направени в тридневен срок от съобщението, да допусне заменяването на един вид обезпечение с друг.

(2) При обезпечение на оценим в пари иск ответникът може винаги да замени без съгласието на другата страна допуснатото от съда обезпечение със залог в пари или ценни книжа съгласно чл. 180 и 181 ЗЗД. Това не се отнася до обезпечение на искове за собственост.

(3) В тези случаи запорът и възбраната се отменят.

Чл. 318. Ако искът се основава на договор, в който е посочен имотът, който ще служи за обезпечение, обезпечението се налага само върху този имот, освен ако той не е налице или ако междувременно е обременен с други тежести, които правят обезпечението недостатъчно.

Чл. 319. (1) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1999 г., доп., бр. 105 от 2002 г.) Налагането на запор се извършва незабавно от съдия-изпълнителя по молба на ищеца въз основа на заповедта на съда, съгласно чл. 343, ал. 1, 344, ал. 1 и 2, 390 и 398, като на ответника се връчва съобщение вместо призовка за доброволно изпълнение. При запор на движима вещ съдия-изпълнителят извършва опис, оценка и предаване вещта за пазене съгласно чл. 360 - 366.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 104 от 1996 г.) Налагането на възбрана става чрез вписване на заповедта на съда от съответния съдия по вписванията по реда на вписванията. За извършеното вписване съдията по вписванията прави съобщение на ответника.

Чл. 320. Запорът и възбраната, наложени за обезпечение на иска, произвеждат действието, предвидено в чл. 345 - 347, 354, ал. 1, 391, 392 и 395 - 397. Обезпеченият кредитор може да предяви срещу третото задължено лице иск за сумите или вещите, които то отказва да предаде доброволно. За случая се прилагат чл. 332, ал. 2, и 336.

Чл. 321. (1) Отменяване на обезпечението се постановява по молба на заинтересуваната страна, препис от която се връчва на лицето, чието искане е обезпечено. Това лице може да подаде възражения в тридневен срок от получаване на преписа.

(2) Съдът в закрито заседание отменява обезпечението, след като се увери, че вече не съществува причината, поради която обезпечението е било допуснато, или че са налице условията на чл. 317, ал. 2. Определението на съда подлежи на обжалване с частна жалба.

(3) Вдигането на запора, заличаването на възбраната, както и отменяването на другите обезпечителни мерки става въз основа на влязлото в сила определение на съда.

Чл. 322. (1) Ако искът, по който е допуснато обезпечението, бъде отхвърлен или ако не бъде предявен в дадения на ищеца срок, или ако делото бъде прекратено, ответникът може да иска от ищеца да му заплати причинените вследствие на обезпечението вреди.

(2) В тези случаи, за да бъде освободена представената гаранция, заинтересуваният трябва да подаде молба с препис за ответната страна. В седемдневен срок от връчване на молбата ответникът може да подаде възражение против освобождаване на гаранцията и в месечен срок да предяви иск за причинените му вреди. Ако в тези срокове ответникът не подаде възражение и не предяви такъв иск, гаранцията се освобождава.

Част пета

ИЗПЪЛНИТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО

Дял първи

Общи положения

Глава тридесет и пета

ЗАПОЧВАНЕ, СПИРАНЕ И ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО

Чл. 323. (1) (Доп. - Изв., бр. 90 от 1961 г.) Съдия-изпълнителят пристъпва към изпълнение по молба на заинтересуваната страна на основание представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение.

(2) (Нова - ДВ, бр. 1 от 1963 г., отм., бр. 38 от 1989 г.).

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 1 от 1963 г.) В молбата си взискателят е длъжен да укаже начина на изпълнението. Той може едновременно да посочи няколко начина. Същият може в течение на производството да посочва и други имоти на длъжника за удовлетворение на своето вземане.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 1 от 1963 г.) Към тази молба намират съответно приложение разпоредбите на чл. 100.

Чл. 324. (1) Молбите за изпълнение се подават на съдия-изпълнителя, в чийто район се намират:

а) движимите или недвижими вещи, върху които е насочено изпълнението;

б) местожителството на третото задължено лице, когато изпълнението е насочено върху вземания на длъжника към него;

в) местоизпълнението на задълженията за действие или бездействие, когато се касае за изпълнение на такива задължения;

г) (нова - Изв., бр. 90 от 1961 г., изм., ДВ, бр. 1 от 1963 г.) местожителството на взискателя или длъжника, по избор на взискателя, когато се касае за присъдена издръжка.

(2) Взискателят може да поиска от съдия-изпълнителя по своето местожителство налагане на запор или възбрана върху вещи и вземания на длъжника, макар и съобразно горните правила изпълнителните действия да подлежат на извършване от друг съдия-изпълнител. След налагане на запора или възбраната съдия-изпълнителят препраща изпълнителното дело на надлежния съдия-изпълнител.

(3) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Когато изпълнението е насочено към парични вземания на длъжника от трето задължено лице с местожителство в друг съдебен район, изпълнителното дело не се препраща.

Чл. 325. (1) Когато пристъпва към изпълнение, съдия-изпълнителят е длъжен да изпрати на длъжника призовка, с която му дава седемдневен срок за доброволно изпълнение.

(2) Призовката трябва да съдържа означение на изпълнителния лист, името и адреса на взискателя и предупреждение към длъжника, че ако в дадения му срок не изпълни задължението си, ще се пристъпи към принудително изпълнение.

(3) (Нова - ДВ, бр. 64 от 1999 г., изм., бр. 105 от 2002 г.) Ако длъжникът промени постоянно или временно адреса, на който е получил призовката за доброволно изпълнение, без да уведоми за това съдия-изпълнителя, прилагат се чл. 51, ал. 2 и 4.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Ако длъжникът умре, след като е получил призовката за доброволно изпълнение, но преди да са извършени други изпълнителни действия, съдия-изпълнителят, преди да продължи действията си, трябва да изпрати на наследниците нова призовка, за доброволно изпълнение.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Когато съдия-изпълнителят преминава от един начин на изпълнение към друг, той праща на длъжника съобщение за това.

Чл. 325а. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Съдия-изпълнителят се произнася по молбата за изпълнение в 7-дневен срок. Изпълнителните действия се насрочват за ден в рамките на един месец от постъпването на искането. Всички други действия, които не следва да бъдат извършени незабавно или за извършването на които не е определен друг срок, се извършват в 3-дневен срок.

Чл. 326. (1) (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.) Наследниците и частните правоприемници на взискателя, както и поръчителят и солидарният съдлъжник, които са платили дълга, могат да искат изпълнение въз основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист. Приемството, съответно плащането от поръчителя или съдлъжника, се установява с писмени доказателства.

(2) Издаденият изпълнителен лист срещу наследодателя може да бъде изпълняван и върху имуществото на неговите наследници, освен ако те установят, че са се отрекли от наследството или че са го приели по опис. Когато наследникът не е приел наследството, съдия-изпълнителят определя срока по чл. 51 ЗН, като съобщава изявлението на наследника на съответния районен съдия, за да бъде надлежно вписано.

(3) Изпълнителният лист срещу длъжника има сила и срещу третото лице дало своя вещ в залог или ипотека за обезпечение на дълга, когато взискателят насочва изпълнението върху тая вещ.

Чл. 327. Ако местожителството на длъжника е неизвестно, районният съд по местоизпълнението, по искане на съдия-изпълнителя, след като се удостовери и служебно за това, назначава представител на длъжника.

Чл. 328. (1) Съдия-изпълнителят, ако това е необходимо за изпълнението, може да нарежда да се отворят сгради на длъжника и да претърсва неговите вещи, жилище и други помещения.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) При нужда съдия-изпълнителят може да иска съдействие от органите на националната полиция или от кмета на общината, района или кметството.

Чл. 329. Изпълнителното производство се спира:

а) по нареждане на съда;

б) по искане на взискателя;

в) в случаите на чл. 182, б. б. "б" и "в", с изключение на проданта на недвижим имот, за която е било вече направено обявление, и

г) в други случаи, предвидени в закона.

Чл. 330. (1) Изпълнителното производство се прекратява:

а) когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, че сумата по изпълнителния лист е платена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е внесена за взискателя. Ако длъжникът представи разписка с незаверен подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да декларира писмено, че разписката не е издадена от него; в противен случай тя се приема за истинска;

б) когато взискателят е поискал това писмено;

в) когато изпълнителният лист бъде обезсилен;

г) когато с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, или се признае същият акт за подправен;

д) (изм. - ДВ, бр. 1 от 1963 г., бр. 124 от 1997 г.) когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка, и когато заяви писмено, че длъжникът прави вноски срещу задължението си, и

е) когато бъде представено влязло в сила решение, с което е уважен искът по чл. 254, 255 и 336.

(2) Във всички тези случаи съдия-изпълнителят вдига служебно наложените възбрани и запори, след като постановлението за прекратяване влезе в сила.

(3) Прекратяването на производството не засяга правата, които трети лица са придобили преди това въз основа на изпълнителните действия, както и редовността на извършеното от третото задължено лице плащане на съдия-изпълнителя.

Чл. 331. Съдия-изпълнителят за всяко предприето и извършено от него действие е длъжен да съставя протокол, в който посочва и деня, и мястото на извършването му, направените от страните искания и заявления, събраната сума и направените разноски по изпълнението.

Чл. 331а. (Нов - ДВ, бр. 1 от 1963 г., отм., бр. 105 от 2002 г.).

Глава тридесет и шеста

ЗАЩИТА СРЕЩУ ИЗПЪЛНЕНИЕТО

Раздел I

Чл. 332. (1) Страните по изпълнението могат да подават жалби срещу неправилните действия на съдия-изпълнителя и срещу отказа на същия да извърши искано изпълнително действие.

(2) (Доп. - Изв., бр. 90 от 1961 г.) Трети лица могат да обжалват действията на съдия-изпълнителя само когато той е насочил изпълнението върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се касае за движима вещ, се намират във владение на тези лица. Жалбата не се уважава, ако се установи че вещта е била собствена на длъжника при налагане на запора или възбраната.

(3) Въвод във владение на недвижим имот може да се обжалва само от това трето лице, което е било във владение на имота преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява. Ако пропусне срока за обжалване, то може да предяви владелчески иск.

Чл. 333. (1) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Жалбите се подават чрез съдия-изпълнителя до окръжния съд по мястото на изпълнението в седемдневен срок от извършване на действието, ако страната е присъствувала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението. За третите лица срокът тече от узнаване на действието.

(2) Препис от жалбата се връчва на другата страна, а когато жалбата е подадена от трето лице, преписи от нея се връчват на длъжника и взискателя, по молба на когото е образувано изпълнителното дело.

(3) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Страната, която е получила препис от жалбата, може в тридневен срок да подаде писмени възражения. След изтичане на този срок съдия-изпълнителят изпраща жалбата заедно с възраженията, ако има такива, и копие от изпълнителното дело на окръжния съд, като дава и писмени обяснения по обжалваните действия.

(4) По отношение на тези жалби се прилагат съответно разпоредбите на чл. 198 - 200.

Чл. 334. (1) (Доп. - Изв., бр. 90 от 1961 г.) Жалбите, подадени от страните, се разглеждат в закрито заседание, освен когато трябва да се изслушат свидетели или вещи лица.

(2) Подадените от трети лица жалби се разглеждат в открито заседание с призоваване на жалбоподателя, длъжника и взискателя, по молбата на когото е образувано изпълнителното дело.

(3) Съдът разглежда жалбата въз основа данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства.

(4) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Съдът обявява решението с мотивите най-късно в 30-дневен срок от постъпване на жалбата в съда. Решението не подлежи на обжалване.

Чл. 335. (1) Подаването на жалбата не спира действията по изпълнението, но съдът може да постанови спирането.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 1998 г., отм., бр. 105 от 2002 г.).

Раздел II

Защита по исков ред

Чл. 336. (1) Всяко трето лице, чието право е засегнато от изпълнението, може да предяви иск, за да установи, че имуществото върху което е насочено изпълнението за парично вземане, не принадлежи на длъжника.

(2) Искът се предявява срещу взискателя и длъжника.

(3) Взискателят отговаря при условията на чл. 45 ЗЗД за вредите, причинени на трети лица, чрез насочване на изпълнението върху имуществото, което им принадлежи.

Дял втори

Изпълнение на парични вземания

А. (Загл. отм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.)

Глава тридесет и седма

ОБЩИ ПРАВИЛА

Чл. 337. Взискателят може да насочи изпълнението върху който и да е имот на длъжника.

Чл. 338. Длъжникът може да предложи изпълнението да бъде насочено върху друг имот или да бъде извършено само чрез някои от исканите от взискателя начини на изпълнение. Ако съдия-изпълнителят намери, че предложеният от длъжника начин на изпълнение е в състояние да удовлетвори взискателя, той насочва изпълнението върху посочения от длъжника имот.

Чл. 339. (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Изпълнението не може да бъде насочено върху следните вещи на длъжника - физическо лице:

а) вещи за обикновено употребление на длъжника и на неговото семейство, посочени в списък, приет от Министерския съвет;

б) необходимата храна на длъжника и неговото семейство за един месец, а за земеделските стопани - до нова реколта, или равностойността й в други земеделски произведения, ако няма такава;

в) необходимите горива за отопление, готвене и осветление за три месеца;