To the european union bulgaria

Чл. 380. (1) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) В 9,00 ч. на следващия работен ден съдия-изпълнителят обявява постъпилите наддавателни предложения в присъствието на явилите се наддавачи, за което съставя протокол. В протокола се вписват наддавачите и наддавателните предложения по реда на отварянето на пликовете. За купувач на имота се смята този наддавач, който е предложил най-висока цена. Ако най-високата цена е предложена от повече от един наддавач, купувачът се определя от съдия-изпълнителя чрез жребий в присъствието на явилите се наддавачи. Обявяването на купувача се извършва от съдия-изпълнителя в протокола, който се подписва от него.

(2) Купувачът трябва в срок от пет дни от приключване на проданта да внесе предложената от него цена, като приспадне внесения задатък.

Чл. 381. Ако в този срок цената не бъде внесена:

а) внесеният от наддавача задатък служи за удовлетворение на взискателите;

б) (изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) съдия-изпълнителят поканва наддавача, който е предложил следващата най-висока цена и не си е изтеглил задатъка, да купи имота. Ако този наддавач се съгласи, той се обявява за купувач на имота. Ако не се съгласи или ако не внесе цената в петдневен срок от обявяването му за купувач, съдия-изпълнителят предлага имота на следващия по реда на предложените цени наддавач и постъпва така при нужда до изчерпване на всички наддавачи, предложили цена, равна на оценката. Наддавачът, който се е съгласил да купи имота и не внесе в срок предложената цена, отговаря съобразно предходната точка.

Чл. 382. (1) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1999 г., бр. 105 от 2002 г.) Ако не са се явили наддавачи или не са били направени валидни наддавателни предложения или купувачът не е внесъл цената и имотът не е могъл да бъде възложен по реда на буква "б" на предходния член, взискателят има право в седемдневен срок от съобщението да поиска да бъде обявен той за купувач, в изплащане вземането му при цена, равна на оценката, или да иска да се извърши нова продан.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Новата продан се извършва по правилата за първата продан. Тя започва не по-рано от шест месеца от приключване на първата продан при цена, равна на 80 на сто от оценката. Ако и при тази продан имотът не бъде продаден, той се освобождава от изпълнение, като възбраната се заличава по искане на съдия-изпълнителя.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Ако взискателите, които искат да им бъде възложен имотът, са няколко, съдия-изпълнителят обявява за купувач този от тях, който в тридневен срок от съобщението предложи най-висока цена. Възлагането се извършва, след като взискателят внесе следващите се, съгласно разпределението, суми за другите взискатели, ако такива се дължат.

(4) (Отм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.).

Чл. 383. Взискател, който по предходния член е бил обявен за купувач на имота, трябва в петдневен срок от разпределението да внесе сумата, необходима за изплащане съразмерните части от вземанията на другите взискатели или сумата, с която цената надминава неговото вземане, когато няма други взискатели. Ако не внесе тая сума, той отговаря за вредите и за разноските по проданта, а с имота се постъпва съобразно чл. 382, ал. 2.

Чл. 384. (1) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Когато лицето, обявено за купувач по реда на чл. 380 - 383, внесе своевременно дължимата сума, съдия-изпълнителят с постановление му възлага имота.

(2) От деня на постановлението за възлагането купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота. Обаче правата, които трети лица са придобили върху имота, не могат да бъдат противопоставени на купувача, ако тия права не могат да се противопоставят на взискателите.

(3) Ако възлагането не бъде обжалвано, действителността на проданта може да бъде оспорвана по исков ред само при нарушаване на чл. 379 и при невнасяне на цената. В последния случай купувачът може да отклони уважаването на иска, ако внесе дължимата сума, заедно с лихвите от деня на обявяването му за купувач.

Чл. 385. Ако постановлението за възлагането бъде отменено или ако проданта бъде обявена за недействителна съгласно чл. 384, ал. 3, новата продан се извършва след ново обявяване.

Чл. 386. (1) Купувачът се въвежда във владение на имота от съдия-изпълнителя въз основа на влязлото в сила постановление за възлагане, както и на удостоверение за платените такси за прехвърляне на имота и за извършеното вписване на същото постановление.
(2) Въводът се извършва срещу всяко лице, което се намира във владение на имота. Това лице може да се брани само с иск за собственост.

Чл. 387. (1) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Ако с влязло в сила решение бъде установено, че длъжникът не е бил собственик на продадения имот, купувачът може да иска внесената от него цена, ако тя не е още изплатена на взискателите, а ако е била изплатена, той може да иска от всеки един от тях, както и от длъжника, това, което е получил. И в двата случая купувачът има право на лихвите и разноските за своето участие в проданта. Освен това той има право да иска от общината и държавата връщането на платените от него такси по прехвърлянето.

(2) За връщането на тия суми районният съдия по местонахождението на имота издава изпълнителен лист въз основа на разпределението и на удостоверението по чл. 386, ал. 1, ако лицата, срещу които листът се издава, са били привлечени в делото, по което е било постановено решението. Ако внесената от купувача сума не е била изплатена, тя му се връща с платежно нареждане на съдия-изпълнителя.

(3) Когато имотът е бил възложен на взискател, той запазва вземането си срещу длъжника и има право да иска по реда на ал. 2 посочените в ал. 1 суми без разноските за своето участие в проданта.

Чл. 388. (1) Когато изпълнението бъде насочено върху имот, който е съсобствен, за дълг на някой от съсобствениците, имотът се описва изцяло, но се продава само идеалната част на длъжника.

(2) Имотът може да бъде продаден и изцяло, ако останалите съсобственици се съгласят с това писмено.

Чл. 389. (1) При продан на ипотекиран имот, която се извършва не по вземането на ипотекарния кредитор, съдия-изпълнителят му изпраща съобщение за насрочването на описа и проданта.

(2) В случаите на чл. 382 и 383 ипотекарният кредитор, ако пожелае, взема участие наравно с другите кредитори.

Глава четиридесета "а"

(Нова - ДВ, бр. 89 от 1976 г.)

ИЗПЪЛНЕНИЕ ВЪРХУ ВЕЩИ В СЪПРУЖЕСКА ОБЩНОСТ

Чл. 389а. (1) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Изпълнение на вземане срещу един от съпрузите може да бъде насочено върху вещ, която е съпружеска общност. Съпругът недлъжник може да посочи имущество на съпруга длъжник, върху което да се насочи изпълнението. Ако посоченото имущество е налице и вземането може да се удовлетвори от него, след извършването на описа изпълнението по отношение на вещта в съпружеска общност се спира и може да продължи, ако след осребряване на посоченото имущество вземането или част от него остане неудовлетворена.

(2) Когато съпрузите са съгласни изпълнението да бъде насочено върху определена от тях вещ, която е имуществена общност, прилага се чл. 338.

Чл. 389б. (1) Едновременно със запора или възбраната съдия-изпълнителят е длъжен да уведоми съпруга-недлъжник, че върху вещта, която е в съпружеска общност се насочва изпълнение.

(2) Съпругът-недлъжник може да обжалва изпълнителните действия поради неспазване на чл. 389а.

(3) Съпругът-недлъжник може да оспори вземането на същите основания и по същия ред както съпругът-длъжник, както и да обжалва изпълнителните действия на същите основания като него.

(4) Съпругът-недлъжник може да участвува и в наддаването при публичната продан на вещта.

Чл. 389в. (1) Когато изпълнението е насочено върху движима вещ в съпружеска общност, съдия-изпълнителят след проданта на вещта изплаща половината от получената сума на съпруга-недлъжник, а с останалата сума постъпва съобразно чл. 349, ал. 2 и 355 - 359.

Чл. 389г. (1) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Съпругът-недлъжник може да осуети проданта на движимата вещ или на идеалната част от недвижимия имот, ако в едномесечен срок от оценката внесе по сметката на съдия-изпълнителя равностойността на частта на съпруга-длъжник.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Когато съпругът недлъжник участва в наддаването, той се обявява за купувач, ако при съставянето на протокола по чл. 380, ал. 1 заяви, че желае да купи имота на най-високата предложена цена.

Чл. 389д. В случаите по чл. 389в и 389г съпругът-недлъжник не може да противопоставя на взискателя, че поради приноса си в придобиване на вещта има право на по-голям дял, отколкото съпруга-длъжник, както и взискателят не може да претендира, че на същото основание делът на съпруга-длъжник е по-голям.

Глава четиридесет и първа

ИЗПЪЛНЕНИЕ ВЪРХУ ВЗЕМАНИЯ НА ДЛЪЖНИКА

Чл. 390. (1) Запорното съобщение на третото задължено лице се изпраща едновременно с изпращане на призовката за доброволно изпълнение до длъжника.

(2) В запорното съобщение се запрещава на третото задължено лице да предава дължимите от него суми или вещи на длъжника. Тези вещи трябва да бъдат посочени точно.

(3) От деня на получаване на запорното съобщение третото задължено лице има задълженията на пазач спрямо дължимите от него вещи или суми.

Чл. 391. (1) В тридневен срок, считан от връчване на запорното съобщение, третото лице трябва да съобщи на съдия-изпълнителя:

а) признава ли вземането, върху което се налага запорът, за основателно и готов ли е да го плати;

б) има ли претенции от други лица върху същото вземане и

в) наложен ли е запор и по други изпълнителни листове върху това вземане и по какви претенции.

(2) Поканата за даване на тези обяснения трябва да бъде направена в самото съобщение за налагане на запора.

(3) Ако третото лице не оспорва своето задължение, то трябва да внесе дължимата от него сума по сметката на съдия-изпълнителя или да му предаде вещите на длъжника.

Чл. 392. (1) Ако запорираното вземане е обезпечено със залог, нарежда се на лицето, което държи заложената вещ, да не я предава на длъжника, а да я предаде на съдия-изпълнителя, ако третото задължено лице признае дълга.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 104 от 1996 г.) Ако запорираното вземане е обезпечено с ипотека, запорът се отбелязва в съответната книга в службата по вписвания.

Чл. 393. Запорираното вземане се предоставя на взискателя за събиране или, по негово искане, му се дава вместо плащане. Когато взискателите по изпълнителното дело са няколко, вземането се предоставя за събиране на взискателя, по молба на когото е образувано делото, а ако той не желае - на друг взискател, който направи искане за това.

Чл. 394. Върху вещите, които третото задължено лице предава или които е било осъдено да предаде, изпълнението се насочва по реда на чл. 360 - 372.

Чл. 395. (Доп. - Изв., бр. 90 от 1961 г., ДВ, бр. 28 от 1983 г.) (1) Запорът върху трудово възнаграждение важи не само за възнаграждението, посочено в запорното съобщение, но и за всяко друго възнаграждение на длъжника, получено срещу същата или друга работа в същото учреждение или предприятие.

(2) Ако длъжникът премине на работа в друго учреждение или предприятие, запорното съобщение се препраща там от лицето, което първоначално го е получило, и се счита като изпратено от съдия-изпълнителя. Третото задължено лице уведомява съдия-изпълнителя за новото място на работа на длъжника и за размера на сумата, удържана до напускането.

(3) Лицето, което заплати трудово възнаграждение на длъжника по изпълнението въпреки наложения запор, без да удържа сумата по запора, отговаря лично към взискателя за тази сума солидарно с третото задължено лице.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г., бр. 124 от 1997 г., бр. 105 от 2002 г.) Запорното съобщение по вземане за издръжка се вписва в служебната, съответно трудовата, книжка на длъжника от лицето, което изплаща заплатата или трудовото възнаграждение. Когато длъжникът премине на работа в друго учреждение или при друг работодател, удръжките от възнаграждението му продължават въз основа на това вписване, макар и да не е получено друго запорно съобщение.

(5) Вписването се заличава по нареждане на съдия-изпълнителя, който е наложил запора.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Ако след налагането на запора върху трудовото възнаграждение длъжникът напусне местоработата си и в едномесечен срок не уведоми съдия-изпълнителя за мястото на новата си работа, съдия-изпълнителят му налага глоба до 20 лв.

Чл. 396. Взискателят, който забави събирането на предаденото му вземане, отговаря срещу длъжника по изпълнителния лист за вредите, които могат да произлязат от това.

Чл. 397. Разноските, които взискателят прави за събиране на предаденото му вземане, остават в негова тежест. Той е длъжен да дава на съдия-изпълнителя точна сметка за събраните суми.

Чл. 398. (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) (1) Налагането на запор върху налични ценни книжа става чрез опис и изземването им от съдия-изпълнителя, който ги влага в банка.

(2) При налагането на запор върху налични поименни акции или облигации съдия-изпълнителят уведомява дружеството за това. Запорът има действие за дружеството от получаване на запорното съобщение.

(3) След налагането на запора взискателят може да поиска:

а) възлагане на вземането по ценната книга за събиране или вместо плащане;

б) извършване на публична продан.

(4) Наличните ценни книжа се продават от съдия-изпълнителя съобразно правилата за публична продан на недвижим имот по този кодекс поотделно и/или в пакети. Съдия-изпълнителят прехвърля всяка ценна книга по надлежния за нея начин и я предава на купувача след влизането в сила на постановлението за възлагане. Когато ценната книга се прехвърля с джиро, редът на джирата не се прекъсва.

Чл. 398а. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) (1) Запор върху безналични ценни книжа се налага чрез изпращане на запорно съобщение до Централния депозитар, като едновременно с това се уведомява дружеството. Централният депозитар уведомява незабавно съответния регулиран пазар за наложения запор.

(2) Запор върху държавни ценни книжа се налага чрез изпращане на запорно съобщение до лицето, водещо регистър на държавни ценни книжа.

(3) Запорът има действие от момента на връчването на запорното съобщение и обхваща всички имуществени права по ценната книга.

(4) Централният депозитар и лицето, водещо регистър на държавни ценни книжа, са длъжни в срока по чл. 391 да съобщят на съдия-изпълнителя какви ценни книжа притежава длъжникът, наложени ли са други запори и по какви претенции.

(5) От получаване на запорното съобщение безналичните ценни книжа преминават на разпореждане на съдия-изпълнителя.

(6) Безналичните ценни книжа се продават чрез банка по установения за тях начин, като съдия-изпълнителят действа от свое име за сметка на длъжника.

Чл. 398б. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) (1) Запор върху дял от търговско дружество се налага чрез изпращане на запорно съобщение до окръжния съд по регистрацията на дружеството. Запорът се вписва по реда за вписване на залог върху дял от търговско дружество и има действие от вписването му в търговския регистър. Съдът по регистрацията уведомява дружеството за вписания запор.

(2) Когато изпълнението е насочено върху дял на неограничено отговорен съдружник, съдия-изпълнителят, като констатира изпълнението на условията по чл. 96, ал. 1 от Търговския закон, връчва на дружеството и останалите неограничено отговорни съдружници изявлението на взискателя за прекратяване на дружеството. След изтичането на шест месеца съдия-изпълнителят овластява взискателя да предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за неговото прекратяване. Съдът отхвърля иска ако се установи, че вземането на взискателя е удовлетворено. Ако намери, че искът е основателен, съдът прекратява дружеството и това се вписва служебно в търговския регистър, след което се извършва ликвидация от назначен от съда ликвидатор.

(3) Когато изпълнението е насочено върху дял на ограничено отговорен съдружник, съдия-изпълнителят връчва на дружеството изявлението на взискателя за прекратяване участието на длъжника в дружеството. След изтичането на три месеца съдия-изпълнителят овластява взискателя да предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за неговото прекратяване. Съдът отхвърля иска, ако се установи, че дружеството е изплатило на взискателя припадащата се на съдружника длъжник част от имуществото, определена съгласно чл. 125, ал. 3 от Търговския закон, или че вземането на взискателя е удовлетворено. Ако намери, че искът е основателен, съдът прекратява дружеството и това се вписва служебно в търговския регистър, след което се извършва ликвидация от назначен от съда ликвидатор.

Чл. 398в. (Нов - ДВ, бр. 55 от 1987 г., предишен чл. 398а, бр. 105 от 2002 г.) Изпълнение за вземане срещу един от съпрузите може да се насочи и върху половината от паричен влог в съпружеска общност, като другата половина става личен влог на съпруга-недлъжник. Разпоредбите на чл. 389б и 389д се прилагат съответно и при това изпълнение.

Б. (Загл. отм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.)

Глава четиридесет и втора

(Загл. отм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.)

Чл. 399. (1) (Отм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.).

(2) (Нова - Изв., бр. 90 от 1961 г., изм. и доп., ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Паричните вземания срещу държавни учреждения и общини, както и лечебни заведения, субсидирани от републиканския и/или общинските бюджети, се изплащат от предвидения за това кредит по бюджета им. За тази цел изпълнителният лист се предявява на финансовия орган на съответното учреждение. Ако няма кредит, висшестоящото учреждение трябва да направи потребното, за да се предвиди такъв най-късно в следващия бюджет.

(3) (Нова - Изв., бр. 90 от 1961 г., отм., ДВ, бр. 124 от 1997 г.).

Чл. 400. (Отм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.).

Чл. 401. (Доп. - Изв., бр. 90 от 1961 г., отм., ДВ, бр. 124 от 1997 г.).

Чл. 402. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1956 г., бр. 90 от 1961 г., отм., ДВ, бр. 124 от 1997 г.).

Чл. 403. (Отм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.).

Чл. 404. (Отм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.).

Глава четиридесет и трета

(Загл. отм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.)

Чл. 405 - 410. (Отм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.).

Чл. 411. (Отм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.).

Чл. 412. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1956 г., отм., ДВ, бр. 124 от 1997 г.).

Чл. 413. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г., отм., ДВ, бр. 124 от 1997 г.).

Дял трети

Изпълнение на непарични вземания

Глава четиридесет и четвърта

ПРИНУДИТЕЛНО ОТНЕМАНЕ НА ВЕЩИ

Чл. 414. (1) Присъдената движима вещ, която след поискване от съдия-изпълнителя не бъде предадена доброволно от длъжника, се отнема принудително от него и се предава на взискателя.

(2) Ако вещта не се намира у длъжника или е развалена, от него се събира равностойността й. По същия начин се постъпва, когато се намери само част от вещта. Ако равностойността на вещта не е посочена в изпълнителния лист, тя се определя от съда, който е издал листа, след изслушване на страните, а при нужда и след разпит на свидетели и вещи лица.

(3) Определението на съда подлежи на обжалване. Жалбата се разглежда по реда на чл. 217.

Чл. 415. (1) Лицето, на което е присъден недвижим имот, се въвежда във владение на същия. Протоколът за въвода се написва от съдия-изпълнителя на самото място. Ако длъжникът не напусне доброволно имота, той се отстранява принудително от него.

(2) (Нова - ДВ, бр. 27 от 1973 г., изм., бр. 44 от 1996 г.) Решенията по чл. 288, ал. 2, се изпълняват след изплащане на другите съделители съответните части от стойността на имота.

(3) (Нова - ДВ, бр. 27 от 1973 г., отм., бр. 44 от 1996 г.).

(4) (Нова - ДВ, бр. 27 от 1973 г., изм., бр. 36 от 1979 г., отм., бр. 44 от 1996 г.).

(5) (Нова - ДВ, бр. 36 от 1979 г., отм., бр. 44 от 1996 г.).

Чл. 416. (1) Ако съдия-изпълнителят намери присъдения недвижим имот във владение на трето лице и ако се увери, че това лице е придобило владението на имота след завеждане на делото, по което е издадено изпълняваното решение, той въвежда взискателя във владение на имота, като с постановлението посочва начина, по който се е уверил кога третото лице е придобило владението.

(2) Ако това трето лице заявява върху присъдения имот права, които изключват правата на взискателя, съдия-изпълнителят отлага изпълнението и дава на третото лице тридневен срок да поиска от районния съд спиране на изпълнението.

Чл. 417. С молбата за спирането третото лице трябва да представи писмени доказателства за претендираното от него право върху имота. Молбата се разглежда в открито заседание с призоваване на взискателя, длъжника и третото лице. Ако съдът я намери за уважителна, той спира изпълнението и дава на третото лице седмичен срок да предяви иск в надлежния съд. Ако в дадения срок третото лице не предяви иск, по искане на взискателя спирането се отменява.

Чл. 418. (1) Когато изваденото от владение лице по какъвто и да е начин самоволно си възвърне владението върху имота, съдия-изпълнителят по искане на взискателя отново го изважда от него.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Същото лице отговаря и наказателно по чл. 323, ал. 2 от Наказателния кодекс.

Глава четиридесет и пета

ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ОПРЕДЕЛЕНО ДЕЙСТВИЕ

Чл. 419. Когато длъжникът не изпълни едно действие, което е осъден да извърши и което действие може да бъде извършено от друго лице, взискателят може да иска от съдия-изпълнителя да го упълномощи да извърши действието за сметка на длъжника.

Чл. 420. Взискателят може да поиска от съда да бъде осъден длъжникът да внесе предварително сумата, която е нужна за извършване на действието.

Чл. 421. (1) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Когато действието не може да се извърши от друго лице, а зависи изключително от волята на длъжника, съдия-изпълнителят, по искане на взискателя, принуждава длъжника да извърши действието, като му наложи глоба до 200 лв. Ако и след това длъжникът не извърши действието, съдия-изпълнителят му налага последователно нови глоби до същия размер.

(2) Това правило не се прилага за задълженията на работници, произтичащи от трудов договор.

Чл. 422. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Когато длъжникът върши противното на това, което с решението е задължен да върши или да търпи, съдия-изпълнителят по искане на взискателя му налага за всяко нарушение на това задължение глоба до 400 лв.

Чл. 423. Действията на съдия-изпълнителя по упълномощаването и по налагане на глобите подлежат на обжалване пред районния съд по реда на чл. 332 и сл.

Част шеста

ОХРАНИТЕЛНИ ПРОИЗВОДСТВА

Глава четиридесет и шеста

ОБЩИ ПРАВИЛА

Чл. 424. Предвидените в законите охранителни производства се уреждат от правилата на тази част, доколкото за тях не са установени особени правила.

Чл. 425. (1) Охранителното производство се започва с писмена молба от заинтересуваното лице.

(2) Молбата се подава до районния съд, в чийто район е местожителството на молителя. Ако молителите са няколко и имат различно местожителство, тя се подава до съда по местожителството на един от тях.

Чл. 426. Молбата се разглежда в закрито заседание, освен ако съдът счете, че за правилното решаване на делото е необходимо то да бъде разгледано в открито заседание.

Чл. 427. Съдът е длъжен служебно да провери дали са налице условията за издаване на искания акт. Той може по своя инициатива да събира доказателства и да взема предвид факти, непосочени от молителя.

Чл. 428. Съдът може да постанови личното явяване на молителя. Той може да изисква молителят да потвърди с декларация истинността на изложените от него обстоятелства.

Чл. 429. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Съдът може да се основе и на свидетелски показания, дадени пред други органи, както и да възложи на друг съд или на органите на националната полиция или на общинските съвети да съберат необходимите доказателства.

а) когато има дело относно правоотношение, което е условие за издаване на искания акт или което е предмет на установяване с този акт;

б) когато по молбата за издаване на акта възникне гражданскоправен спор между молителя и друго лице, което се противопоставя на молбата. В този случай съдът дава на молителя месечен срок за предявяване на иска. Производството се прекратява, ако в срока искът не бъде предявен.

(2) Влязлото в сила решение по спора е задължително при разрешаване на охранителното производство при условията и границите на чл. 221.

Чл. 431. (1) Решението, с което молбата за издаване на искания акт се уважава, не подлежи на обжалване.

(2) Когато този акт засяга правата на трети лица, породеният от това спор, ако е за гражданско право, се разрешава по исков ред. Искът се предявява срещу лицата, които се ползуват от акта. При уважаване на иска издаденият акт се отменява или изменява.

(3) Прокурорът може да предяви иск за отменяване на издадения акт, когато той е постановен в нарушение на закона. Искът се насочва срещу лицата по ал. 2.

Чл. 432. (1) Отказът да се издаде актът подлежи на обжалване в седемдневен срок от съобщаване на страната, че решението е изготвено.

(2) Жалбата се подава чрез районния съд. Тя може да бъде основана и на нови факти и доказателства. Разглеждането на жалбата става по реда на чл. 217.

(3) Решението, с което молбата се отхвърля, не пречи да бъде подадена повторно молба пред същия съд за издаване на същия акт.

Чл. 433. (1) Охранителното производство се прекратява:

а) когато бъде оттеглена молбата за издаване на акта и

б) когато молителят не бъде намерен на посочения от него адрес.

(2) Определението, с което се прекратява производството, подлежи на обжалване с частна жалба.

Чл. 434. За охранителните производства се прилагат съответно, освен общите правила на този кодекс, още и чл. 127, 132 - 137, 142 - 151, 157 - 170, 186 - 190, 192, ал. 2 и 3, 193 и 194.

Чл. 435. Разноските по охранителните производства са за сметка на молителя.

Глава четиридесет и седма

УСТАНОВЯВАНЕ НА ФАКТИ

Чл. 436. Когато законът предвижда, че известен факт с правно значение трябва да бъде удостоверен с документ, съставен по надлежен ред (като свидетелство за завършено образование, акт за гражданско състояние и др.), и такъв документ не е бил съставен и не може да бъде съставен, или съставеният е бил унищожен или изгубен, без да има възможност да бъде възстановен, лицето, което черпи права от този факт, може да иска от районния съд да установи факта и когато това е необходимо, да разпореди да се състави съответният документ.

Чл. 437. В молбата трябва да се посочи:

а) с каква цел молителят иска да бъде установен съответният факт;

б) причините, поради които не е съставен документът или поради които е невъзможно неговото възстановяване. Тези причини трябва да бъдат доказани с официални документи и

в) доказателствата за подлежащия на установяване факт.

Чл. 438. (1) Молбата се разглежда в открито заседание с призоваване на молителя и на лицата, организациите и учрежденията, които са заинтересувани от установяване на факта. Освен това се призовава и прокурорът.

(2) Заинтересувани се считат:

а) лицата, чиито отношения с молителя зависят от факта, предмет на установяването;

б) организациите и учрежденията, които е трябвало да съставят документа или които не са в състояние да го възстановят, и

в) организациите и учрежденията, пред които молителят иска да използува постановеното от съда установяване.

(3) Ако заинтересуваното лице по б. "а" не е живо, призовават се неговите наследници. Заинтересуваните организации или учреждения по б. "в" могат да се представляват и от техните местни поделения.

Чл. 439. (1) Когато молителят иска да установи, че е получил образование в някое учебно заведение, съдът може да си послужи за установяване на този факт освен с другите доказателства още и със заключението на вещи лица относно подготовката на молителя.

(2) В този случай като заинтересувано учреждение по б. "в" на предходния член се призовава учреждението, под върховното ръководство на което се намира учебното заведение по ал. 1.

Чл. 440. (1) В решението на съда трябва да се посочи установеният от съда факт и доказателствата, въз основа на които този факт е установен.

(2) Решението, с което съдът се произнася по молбата, може да се обжалва по общия ред.

(3) Решението няма доказателствена сила спрямо тези заинтересувани лица, организации или учреждения по чл. 438, които не са били призовани да вземат участие в производството, ако те оспорват факта.

Чл. 441. По същия ред и със същите последици могат да се поправят допуснати грешки в документите по чл. 436, когато законите не предвиждат друг ред за поправяне на тия грешки.

Чл. 442. Когато фактите по чл. 436 са настъпили в чужбина, тяхното установяване може да се иска по реда на тая глава само ако бъде доказано, че молителят не може да се снабди с необходимия му документ или със заместващото го удостоверяване от органите на чуждата държава, в територията на която фактът е настъпил. Доказването на тази пречка става с документи, издадени от надлежните органи на чуждата държава, или с удостоверение на Министерството на външните работи, че органите на чуждата държава са отказали да се занимаят с молбата на заинтересуваното лице или че няма възможност да се отправи такова искане.

Глава четиридесет и осма

ОБЯВЯВАНЕ НА ОТСЪСТВИЕ ИЛИ СМЪРТ

Чл. 443. (1) Молбата за обявяване отсъствието или смъртта на едно лице е подсъдна на районния съд по последното местожителство на изчезналия, а при липса на такова - по мястото, където лицето е живяло непосредствено преди изчезването.

(2) В молбата трябва да се посочат и предполагаемите наследници на отсъствуващия и неговия пълномощник или законен представител, ако има такива.

Чл. 444. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1979 г., бр. 124 от 1997 г.) (1) Съдът в закрито заседание постановява да се съберат сведения за отсъствуващия от неговите близки, от общината, района или кметството, от националната полиция и от всяко друго подходящо място.

(2) Съдът изпраща извлечение от молбата на общината, района, съответно кметството по последното жилище на отсъствуващия за разгласяване. Това извлечение се връчва на лицата по ал. 2 на предходния член.

Чл. 445. Съдът се произнася по молбата за обявяване на отсъствието или смъртта, след като изслуша прокурора и лицата, посочени в чл. 443, ал. 2, както и другите заинтересувани.

Чл. 446. Въз основа на решението, с което е обявена смъртта на едно лице, се съставя акт за смърт в последното местожителство на лицето.

Чл. 447. По молбата на всеки заинтересуван или по искане на прокурора решението за обявяване на отсъствието или смъртта на едно лице може да бъде отменено или изменено, ако се установи, че отсъствуващият е жив или че точната дата на неговата смърт е различна от тази, обявена от съда.

Чл. 448. Искът по предходния член се предявява срещу страната, която е искала обявяването на отсъствието или смъртта, и срещу лицата, които черпят права от съответния акт.

Глава четиридесет и девета

ПРОИЗВОДСТВО ПО ОТКРИТО НАСЛЕДСТВО

Чл. 449. (1) Имуществото, което е останало след смъртта на едно лице се запечатва в установените от закона случаи от районния съдия.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1979 г., бр. 124 от 1997 г.) Районният съдия може да възложи на съдия-изпълнителя да извърши запечатването.

Чл. 450. Запечатване може да иска:

а) всеки, който претендира, че има право на наследство;

б) кредиторът, който има изпълнителен лист срещу умрелия;

в) (изм. - ДВ, бр. 36 от 1979 г., бр. 124 от 1997 г.) прокурорът и кметът на общината, района или кметството, когато има отсъствуващи наследници.

Чл. 451. За запечатването се съставя протокол, в който се посочва датата, по чие нареждане е станало запечатването, означение на запечатаните помещения, каси, сандъци и др. и кратко описание на незапечатаните предмети. Този протокол се подписва от длъжностното лице и присъствуващите страни.

Чл. 452. (1) Всеки, който има право да иска запечатване, може да иска разпечатване и опис на имуществото.

(2) Разпечатването и описът се извършват от районния съдия. В случая се прилага ал. 2 на чл. 449.

Чл. 453. (1) В протокола за описа се описват поотделно всички вещи по реда на разпечатването. За оценка на вещите може да бъде назначено вещо лице.

(2) При описа могат да присъствуват наследниците на умрелия и кредиторите.

(3) Може да се извърши опис и без да е направено запечатване.

Чл. 454. Описаните вещи се предават срещу подпис на наследниците или на някой от тях, а ако няма такива или те не желаят да ги приемат, те се предават за пазене на трето лице.

Чл. 455. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1979 г., бр. 124 от 1997 г.) Когато запечатването, разпечатването и описът се извършат от общината, района или кметството, протоколът се изпраща на районния съдия.

Глава петдесета

ОБЕЗСИЛВАНЕ НА ЦЕННИ КНИЖА

Чл. 456. (1) Всяко лице, което има право върху ценна книга на заповед (запис на заповед, менителница и др.) или върху ценна книга на приносител, може да иска обезсилването й, ако е лишено от владението върху нея въпреки волята му или ако ценната книга е унищожена.

(2) Не се допуска обезсилване на облигации и други ценни книжа, издавани по държавните заеми.

Чл. 457. В молбата си молителят трябва:

а) да възпроизведе ценната книга или да посочи всичко, което е необходимо, за да се определи нейната тъждественост;

б) да изложи обстоятелствата, при които е изгубена или унищожена ценната книга, както и обстоятелствата, от които произтича правото му върху нея, и

в) да потвърди истинността на своите твърдения с изрична декларация в молбата.

Чл. 458. (1) Ако молбата отговаря на горните изисквания, съдът в закрито заседание издава заповед, която трябва да съдържа:

а) означение на молителя;

б) покана към държателя на ценната книга да заяви своите права най-късно до посочения в заповедта ден на заседанието на съда за произнасянето по обезсилването, с предупреждение, че ако не стори това ценната книга ще бъде обезсилена, и

в) нареждане до платеца да не върши никакви плащания на приносителя на ценната книга.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Заповедта се залепя на определеното за това място в съда и се обнародва в неофициалния раздел на "Държавен вестник".

(3) Препис от заповедта се изпраща на платеца.

Чл. 459. Денят на заседанието се определя както следва:

а) ако се касае за ценни книжа на заповед, до деня на заседанието трябва да са изтекли 45 дни от обнародването на заповедта по предходния член или от падежа на ценната книга - ако това обнародване е станало преди падежа;

б) ако се касае за ценни книжа на приносител, по които са издадени лихвени купони, до деня на заседанието трябва да е изтекла една година от падежа на първия купон след обнародването на заповедта, и

в) ако се касае за ценни книжа на приносител, по които не са издадени лихвени купони, до деня на заседанието трябва да е изтекла една година от падежа на самата ценна книга.

Чл. 460. (1) Лицето, което оспорва молбата за обезсилване, е длъжно да заяви това на съда най-късно в заседанието и да депозира ценната книга в съда или в банка до разрешаването на спора.

(2) В такъв случай съдът спира производството по обезсилването и дава месечен срок на молителя да представи доказателства, че е предявил иск за установяване на правото си върху ценната книга. Ако това доказателство не бъде представено, съдът прекратява производството по обезсилването.

Чл. 461. (1) Решението по обезсилването се постановява в открито заседание с призоваване на молителя.

(2) Решението, с което се отхвърля молбата за обезсилване може да се обжалва по общия ред.

Чл. 462. След обезсилване на ценната книга молителят осъществява правата по нея въз основа на решението за обезсилване. Въз основа на него той може да иска издаване на дубликат.

Чл. 463. Лицето, което притежава обезсилената ценна книга, макар и да не е предявявало своевременно правата си върху нея, може да търси сумата по ценната книга от онзи, по молбата на когото е постановено обезсилването, ако той не е имал право да иска това.

Чл. 464. Ако производството за обезсилване се свърши без да се издаде решение за обезсилване, заповедта за неплащане се отменява служебно от съда и се съобщава на платеца.

Глава петдесет и първа

НОТАРИАЛНИ ПРОИЗВОДСТВА

Раздел I

Чл. 465. Нотариални са производствата, по реда на които се извършват:

а) правни сделки с нотариални актове;

б) удостоверяване на право на собственост върху недвижими имоти, удостоверяване на датата, съдържанието или подписите на частни документи, както и на верността на преписи и извлечения от документи и книжа;

в) вписванията, отбелязванията и тяхното заличаване в случаите, предвидени от закона;

г) (изм. - ДВ, бр. 104 от 1996 г.) нотариални покани, протести, удостоверявания за явяване или неявяване на лица пред нотариуса за извършване на действия пред него;

д) (нова - ДВ, бр. 104 от 1996 г.) приемане и връщане на предадени за съхранение документи и книжа, и

e) (предишна буква "д" - ДВ, бр. 104 от 1996 г.) даване справки по нотариалните книги и извършване на други нотариални действия, предвидени в други закони.

Чл. 466. (1) (Изм. - ДВ, бр. 104 от 1996 г.) Нотариалните актове за прехвърляне на собственост или за учредяване на вещно право върху недвижими имоти и удостоверяване на право на собственост върху такива имоти се извършват от нотариуса, в чийто район се намира имотът. Вписванията, отбелязванията и заличаванията относно недвижими имоти се извършват от съдията по вписванията, в чийто район се намира имотът.

(2) Другите нотариални действия, както и завещанията, могат да се извършват от всеки нотариус без оглед на връзката между района на неговото действие и нотариалното удостоверяване.

Чл. 467. (Изм. - ДВ, бр. 104 от 1996 г.) Нотариалните производства се започват с устна молба. Молбата трябва да бъде писмена само когато се иска извършване на нотариален акт за прехвърляне или учредяване на вещно право върху недвижим имот, удостоверяване право на собственост върху такъв имот и вписване, отбелязване и заличаване на вписване.

Чл. 468. Страни по нотариалното производство са лицата, от чието име се иска извършване на нотариалното действие. Участвуващите в нотариалното производство са лицата, чието лично изявление нотариусът удостоверява.

Чл. 469. (1) Нотариусът не може да извършва нотариални действия извън своя район.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 104 от 1996 г.) Извършване на подлежащи на вписване нотариални актове става само в канцеларията на нотариуса, и то през работното време.

(3) Другите нотариални действия могат да се извършват и вън от канцеларията и в неработно време, когато уважителни причини пречат за явяването на участвуващите в удостоверяването лица в нотариалната канцелария или налагат незабавното извършване на нотариалното действие.

Чл. 470. (Изм. - ДВ, бр. 104 от 1996 г.) Не могат да се извършват нотариални действия относно противоречащи на закона или на добрите нрави сделки, документи или други действия.

Чл. 471. (1) Нотариусът не може да извършва нотариални действия, при които страна в нотариалното производство или участвуващо в него лице са: самият нотариус, неговият съпруг, роднините му по възходяща и низходяща линия, тия по съребрена линия до четвърта степен, сватовство до първа степен, а така също лицата, спрямо които нотариусът е настойник, осиновен или осиновител.

(2) Същото важи, когато в сделката или документа се съдържа разпореждане в полза на някое от лицата по ал. 1.

Чл. 472. Нотариалното действие е нищожно, когато нотариусът не е имал право да го извърши (чл. 465, 466, ал. 1, 469, ал. 1, 470, 471), както и когато при неговото извършване са били нарушени чл. 474, ал. 4 (относно личното явяване на участвуващите лица), 475, 476, б. б. "а", "в", "г" и "е", 478, 479 и 485, ал. 2.

Чл. 473. (1) (Изм. - ДВ, бр. 104 от 1996 г.) Отказите на нотариусите и на съдиите по вписванията да извършат нотариално действие могат да се обжалват пред окръжния съд в 7-дневен срок от отказа.

(2) Окръжният съд разглежда жалбата по реда на чл. 217.

Чл. 473а. (Нов - Изв., бр. 92 от 1952 г., отм., ДВ, бр. 104 от 1996 г.).

Раздел II

Особени правила

Чл. 474. (1) (Изм. - ДВ, бр. 104 от 1996 г.) За извършване на нотариален акт се изготвя проект на акта в два или повече еднообразни екземпляра. Формата, видът и размерът на хартията, върху която се написва или напечатва проектът, се определят по образец, установен от министъра на правосъдието.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 104 от 1996 г.) Всички екземпляри на проекта трябва да бъдат изготвени чисто и четливо, да са написани на ръка с черно или синьо мастило или да са напечатани.

(3) Съдържащите се в проекта цифри трябва да бъдат написани и с думи, когато се отнасят до съдържанието на сделката. Празните места трябва да бъдат зачертани.

(4) Лицата или техните пълномощници, чиито изявления се съдържат в проекта, трябва да се явят лично пред нотариуса, който, преди да извърши акта, проверява самоличността, дееспособността и представителната власт на явилите се пред него лица.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 104 от 1996 г.) Самоличността на непознатите на нотариуса лица се установява с документ за самоличност, издаден от надлежния държавен орган. По същия начин нотариусът удостоверява дали явилите се пред него лица са навършили пълнолетие. При липса на документ за самоличност лицето установява самоличността си с двама свидетели с установена самоличност.

Чл. 475. (1) Нотариусът прочита на участвуващите лица съдържанието на акта. Ако те го одобрят, актът се подписва от тях пред нотариуса, а ако е вече подписан, те трябва да потвърдят пред него своите подписи.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) Когато някое от участвуващите лица не може да подпише поради неграмотност или недъгавост, прилага се чл. 151 като актът не се приподписва от свидетели.

(3) Когато се наложи да бъдат направени поправки, прибавки или съкращения, прави се в акта изрична бележка за това, която се подписва както самия акт.

Чл. 476. Нотариалният акт трябва да съдържа:

а) годината, месеца, деня, а когато е потребно - и часа, и мястото на извършването му;

б) името на нотариуса, който го извършва;

в) името, бащиното и фамилното име на лицата, участвуващи в производството, а така също и местожителството им;

г) съдържанието на акта;

д) кратко обозначение на документите, удостоверяващи наличността на изискванията по чл. 482, ал. 1, и

е) подпис на страните и на нотариуса.

Чл. 477. След извършване на акта единият екземпляр от него се подрежда в нарочна за това книга, а другите екземпляри се предават на участвуващите лица, таксувани като преписи.

Чл. 478. Когато някое от участвуващите лица не знае български език и езикът, с който си служи, е непознат на нотариуса, той назначава преводач.

Чл. 479. (1) Когато участвуващото лице е грамотно, но е нямо, глухо или глухонямо, глухият трябва сам да прочете гласно документа и да обяви дали е съгласен със съдържанието му, а немият или глухонемият трябва, след прочитането на документа, да напише собственоръчно в него, че го е прочел и че е съгласен със съдържанието му.

(2) Когато тези лица са неграмотни, нотариусът назначава тълковник, чрез който се съобщава на глухото или глухонямото лице съдържанието на документа и се предава одобрението на прочетеното от нямото или глухонямото лице.

(3) Нотариусът трябва да удостовери по някакъв начин дали тълковникът и тези лица взаимно се разбират.

(4) В случаите на предходните два члена нотариусът прави съответна бележка в акта.

Чл. 480. Не могат да бъдат свидетели, тълковници и преводачи:

а) недееспособните;

б) неграмотните на български език;

в) тези, които се намират с лицата по чл. 468 или с нотариуса в някое от посочените в чл. 471 отношения. Тълковникът може да бъде роднина на участвуващото в производството лице;

г) лицата, в полза на които се съдържа някакво разпореждане в акта;

д) слепите, глухите и немите и

е) (изм. - ДВ, бр. 104 от 1996 г.) работещите в нотариалната кантора лица и служителите в службата по вписванията.

Чл. 481. (1) Свидетелите, тълковниците и преводачите дават обещание за истинността на това, което потвърждават пред нотариуса, съгласно чл. 138.

(2) Те трябва да подпишат акта.

Чл. 482. (1) При извършването на нотариален акт, с който се прехвърля право на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижим имот, нотариусът трябва да провери дали праводателят е собственик на имота. Освен това той трябва да провери дали са налице особените изисквания, които законите поставят за сключване на тия сделки.

(2) Правото на собственост се удостоверява със съответните документи, а когато праводателят не разполага с такива документи, правото на собственост се проверява в същото производство по реда на чл. 483, ал. 2.

(3) Нотариусът удостоверява в акта и извършването на проверката по ал. 1 като посочва документите, удостоверяващи правото на собственост, и другите изисквания.

(4) Когато документът за собственост на праводателя не е бил вписан, нотариалният акт не се извършва, докато този документ не бъде вписан.

Чл. 483. (1) Когато собственикът на недвижим имот няма документ за правото си, той може да се снабди с такъв, след като установи с надлежни писмени доказателства пред нотариуса своето право.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1979 г., бр. 124 от 1997 г.) Ако собственикът не разполага с такива доказателства или те не са достатъчни, нотариусът извършва обстоятелствена проверка за придобиване собствеността по давност чрез разпит на трима свидетели, посочени от кмета на общината, района или кметството или определено от него длъжностно лице, в чийто район се намира недвижимият имот. Свидетелите се посочват по указание на собственика и трябва по възможност да бъдат съседи на имота.

(3) Въз основа на доказателствата по ал. 1 и 2 нотариусът се произнася с мотивирано постановление. Ако с него правото на собственост се признава, нотариусът издава нотариален акт на молителя за собственост върху недвижимия имот.

Чл. 484. (1) Нотариалният акт по предходния член трябва да съдържа:

а) указанията по букви "а", "б", "д" и "е" на чл. 476;

б) името, бащиното име и фамилното име на собственика, а така също и занятието и местожителството му, и

в) точно описание на недвижимия имот, с посочване на границите и местонахождението му.

(2) При издаване на този нотариален акт не се спазват разпорежданията на чл. 474, ал. 4 и 5, 475, 478 и 479.

Чл. 485. (1) Всяко лице може да представи на нотариуса частен документ, за да бъде удостоверена датата на неговото представяне пред нотариуса или пък неговото съдържание.

(2) При удостоверяване на подписа върху частен документ лицата, чиито подписи подлежат на удостоверяване, трябва да се явят лично пред нотариуса и пред него да подпишат документа или да потвърдят вече сложените подписи. В случая се прилагат чл. 474, ал. 4 и 5, 475, ал. 2, и чл. 478 - 481.

(3) (Нова - ДВ, бр. 104 от 1996 г.) Ако частният документ е на чужд език и не подлежи на вписване, прилага се съответно чл. 478.

Чл. 486. (1) Удостоверяването на датата, съдържанието и подписите на частни документи се извършва с надпис върху документа. В случая, доколкото няма особени правила, нотариусът се ръководи от разпоредбите на чл. 476.

(2) За извършеното удостоверяване на датата или подписите се прави бележка в нарочен регистър за тия удостоверявания. При удостоверяване на съдържанието на документ молителят трябва да представи препис от документа. След удостоверяването преписът, надлежно заверен, се подрежда в нарочна книга.

(3) След удостоверяването частните документи се връщат на лицата, които са ги представили.

Чл. 487. (1) При удостоверяване на верността на преписи от представени на нотариуса документи той е длъжен да сравни преписа с първообраза и да упомене в удостоверяването от кого е бил представен документът, от който е снет преписът, а също така дали преписът е снет от оригиналния документ или от друг препис и дали не е имало в тях зачерквания, прибавки, поправки и други особености.

(2) В случая се прилагат съответно чл. 485, ал. 1 и чл. 486.

Чл. 488. (1) (Изм. - ДВ, бр. 104 от 1996 г.) За връчване на нотариална покана молителят трябва да представи поканата в три еднообразни екземпляра. Нотариусът отбелязва върху всеки един от тях, че поканата е била съобщена на лицето, до което се отнася, след което единият екземпляр от поканата се предава на лицето, от което поканата изхожда, а другият екземпляр се подрежда в нарочна книга при нотариуса.

(2) По същия начин се извършват чрез нотариуса всякакви други съобщения, предупреждения и отговори във връзка с гражданскоправни отношения.

Чл. 488а. (Нов - ДВ, бр. 104 от 1996 г.) При удостоверявания за явяване или неявяване на лица пред нотариуса за извършване на действия пред него се съставя констативен протокол. По същия начин се удостоверява съгласието или несъгласието на явилите се лица за извършване на съответните действия. За съставяне на констативния протокол, доколкото няма особени правила, нотариусът се ръководи от разпоредбите на чл. 476. Констативният протокол се съставя в два еднообразни екземпляра, които се подписват от молителя и от нотариуса, след което единият от тях се подрежда в нарочна книга, а другият се предава на молителя, заверен като препис.

Чл. 488б. (Нов - ДВ, бр. 104 от 1996 г.) (1) При приемане за съхранение от нотариуса на документи и книжа се съставя приемателен протокол в два еднообразни екземпляра, които се подписват от молителя и от нотариуса, след което единият от тях се завежда в специален регистър, а другият се предава на молителя, заверен като препис.

(2) За връщане на предадените за съхранение документи и книжа се съставя предавателен протокол, който се подписва от молителя, съответно от неговите наследници или от нарочен пълномощник, след което се завежда в регистъра.

Глава петдесет и втора

(Нова - ДВ, бр. 55 от 1987 г., в сила от 18.08.1987 г., изм., бр. 31

от 1989 г.)

ВПИСВАНЕ НА ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА И ЕДНОЛИЧНИ ТЪРГОВЦИ

(Загл. изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.)

Чл. 489. (1) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., доп., бр. 64 от 1999 г.) По реда на тази глава се вписват образуването, преобразуването, обявяването в ликвидация и прекратяването на юридически лица, възстановяването на кооперации, както и регистрацията и заличаването на еднолични търговци и обстоятелствата, които се отнасят до тях, когато със закон е предвидено вписване в регистър на съд.

(2) Регистрите се водят от окръжните съдилища.

Чл. 490. (1) В регистрите се вписват:

а) (изм. и доп. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) видът, наименованието, седалището и адреса на юридическото лице или на фирмата на едноличния търговец;

б) предметът на дейност;

в) (изм. и доп. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) органите и лицата, които представляват юридическото лице или фирмата на едноличния търговец, начинът на представляване, както и ликвидаторите и синдиците;

г) (изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) други обстоятелства, предвидени в закон.

(2) Вписват се и промените в обстоятелствата, посочени в ал. 1.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Вписването се обнародва в Държавен вестник, ако закон предвижда това.

Чл. 491. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Вписването се извършва въз основа на решение на съда, в района на който се намира седалището на юридическото лице или на фирмата на едноличния търговец. Решението съдържа обстоятелствата, които подлежат на вписване. Вписването има действие само за подлежащите на вписване обстоятелства.

Чл. 491а. (Нов - ДВ, бр. 85 от 2000 г.) (1) Когато закон предвижда, че в търговския регистър се представя документ, съдът по седалището на търговеца с определение допуска прилагането на документа по съответното фирмено дело и това обстоятелство се вписва в търговския регистър.

(2) Когато закон предвижда, че се обнародва представянето в търговския регистър на документ, това става чрез съобщение на съда, в което се посочват документът, дружеството, до което се отнася, и фирменото дело, по което е представен.

Чл. 492. Регистрите и делата са общодостъпни и всеки може да иска справки или издаване на документ за вписано в регистрите обстоятелство.

Чл. 493. (1) Вписаното обстоятелство се счита известно на третите добросъвестни лица от деня на вписването, а това, което подлежи на обнародване - от датата на обнародването.

(2) Всяко добросъвестно лице може да се позове на вписването, дори ако вписаното обстоятелство не съществува.

(3) Невписаните обстоятелства се считат несъществуващи за третите добросъвестни лица.

(4) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2000 г.) При различие между вписано и обнародвано обстоятелство, третите лица могат да се позоват на обнародваното обстоятелство, освен ако се установи, че им е било известно вписаното обстоятелство.

Чл. 494. Производството по вписване започва с писмено искане на:

а) оправомощено лице;

б) (изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) орган, овластен да образува, преобразува или прекратява юридическото лице;

в) (изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) едноличния търговец;

г) ликвидатор;

д) (отм. - ДВ, бр. 64 от 1999 г.).

Чл. 495. (1) Искането трябва да съдържа:

а) името и адреса на лицето, направило искането;

б) (изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) вида, наименованието и седалището на юридическото лице или на фирмата на едноличния търговец;

в) обстоятелството, чието вписване се иска.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Към искането се прилагат необходимите документи за подлежащите на вписване обстоятелства, както и образци от подписите на лицата, които представляват юридическото лице или фирмата на едноличния търговец.

Чл. 496. (1) (Доп. - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Искането за вписване се разглежда от съда по реда на чл. 105, ал. 2 в закрито заседание, освен ако съдът счете за необходимо да го разгледа в открито заседание.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Съдът проверява наличието на подлежащото на вписване обстоятелство и допустимостта на неговото вписване и се произнася с решение, което съобщава на молителя.

Чл. 497. Решението за вписване подлежи на незабавно изпълнение.

Чл. 498. Когато по исков ред се установи недопустимост или нищожност на вписването, както и несъществуване на вписано обстоятелство, съдът заличава вписването или съответното обстоятелство служебно, по искане на прокурора или на заинтересуваното лице.

Чл. 499. Поправки в регистрите се правят по искане на органите и лицата по чл. 494 или служебно от съда по реда на чл. 496.

Чл. 500. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Решението, с което е отказано вписване, се обжалва пред апелативния съд.

Чл. 501. Министърът на правосъдието издава наредба за водене и съхраняване на регистрите за вписванията.
ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. Първоинстанционните дела, заварени в околийските и в окръжните съдилища при влизането на този кодекс в сила, се довършват в същите съдилища, макар и подсъдността им да се изменя съгласно разпоредбите на този кодекс.

§ 2. (1) Второинстанционните дела, заварени в окръжните съдилища, се разглеждат от същите съдилища по същество.

(2) Заварените във Върховния касационен съд дела се разглеждат по правилата на този кодекс.

(3) Заварените дела за даване сметка се довършват по досегашния ред.

§ 3. (1) Висящите пред околийските съдилища молби за постановяване на временни решения (чл. чл. 162-а до 162-ф от ЗГС) се разглеждат по реда на този кодекс. По тези молби, в седмичен срок от съобщението, ищецът трябва да довнесе следващата се такса съгласно правилата на този кодекс, иначе молбата се оставя без разглеждане.

(2) Делата, по които са постановени вече временни решения от околийския съдия, се довършват по досегашния ред.

§ 4. (1) Висящите дела за развод по взаимно съгласие се прекратяват. Внесените по тях съдебни мита се прихващат като такса по иска за развод, ако такъв бъде предявен в 3-месечен срок от влизане на кодекса в сила.

(2) По исковете за развод, предявени до влизането на този кодекс в сила, правилата по чл. чл. 256 - 258 не се прилагат.

§ 5. (1) Правилата досежно доказателствата и условията за тяхното допускане, предвидени в този кодекс, се прилагат и по отношение на факти, възникнали преди влизането му в сила.

(2) За всички събрани доказателства до влизане на кодекса в сила по висящите дела важат досегашните правила.

§ 6. До определяне на новите данъчни оценки на покритите недвижими имоти, при спор за цена на иска по чл. 55, б. "б", се взема средната пазарна цена на имота, посочена в удостоверение, издадено от общинския народен съвет по местонахождението на имота.

§ 7. Относно сроковете, които са започнали да текат по делата преди влизането на този кодекс в сила, се прилагат разпоредбите, които са били в сила преди това.

§ 8. Препращанията в разни закони към текстовете на отменените гражданско-съдопроизводствени закони важат като препращания към съответните текстове от настоящия кодекс.

§ 9. Не могат да се ползуват от разпоредбите на чл. 339, б. "в" предприемачите-строители за задълженията им, произтичащи от строените от тях постройки, до влизането на този кодекс в сила, както и търговците за задълженията, направени от тях в това им качество.

§ 10. Този кодекс отменя: а) Закона за нотариата, с изключение на чл. чл. 1, 4 и 7; б) чл. 11 от Закона за съдиите-изпълнители; в) разпоредбите в други закони, отнасящи се до установяване по исков ред на факти с правно значение, и г) всички други разпоредби, които му противоречат.

§ 11. Ал. II на чл. 1 от Указа за правата на БНБ при ликвидиране на вземанията й и пр. (Изв., бр. 51 от 26 юни 1951 г.) и ал. II на чл. 49 от Закона за кооперациите се изменят така:

"Относно обжалването на решението, с което се уважава или отхвърля молбата за издаване на изпълнителен лист, както и относно реда за оспорване вземането по издадения изпълнителен лист се прилагат правилата на Гражданския процесуален кодекс."

§ 12. (1) Чл. 44 от Закона за лицата и семейството се отменя.

(2) В чл. 48 от ЗЛС на края се добавят думите: "ако искът се основава на вината на преживелия съпруг".

§ 13. Относно оспорването на изпълнителни листове (глава XXIV), издадени въз основа на несъдебни актове преди влизане в сила на този кодекс, се прилагат разпоредбите, които са действували преди кодекса.

§ 14. (1) Публичните продажби на движими и недвижими имоти, за които при влизане на този кодекс в сила са били направени обявления за проданта, се довършват по досегашния ред.

(2) Навсякъде в законите думите "съдия-изпълнител" се заменят с думите "съдебен изпълнител".

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) Изпълнението на този кодекс се възлага на министъра на правосъдието и на председателя на Върховния касационен съд на Република България.

УКАЗ

за изменение на Закона за лицата и семейството

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 5. Навсякъде в законите, правилниците, наредбите и пр. думите "презиме" и "семейно име" се заменят съответно с думите "бащино име" и "фамилно име".

ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ

към Закона за изменение на

Закона за лицата и семейството

и на Гражданския процесуален кодекс

(Изв., бр. 90 от 1955 г.)

§ 13. Съществуващите бракове, сключени с чужди граждани без разрешение от председателя на Президиума на Народното събрание се считат действителни.

§ 14. Съществуващите осиновявания на български граждани от чужд гражданин без разрешение от председателя на Президиума на Народното събрание се считат действителни.

§ 15. (1) Висящите помирителни брачни дела в народните съдилища се прекратяват, без да се препращат по подсъдност на окръжните съдилища.

(2) Помирителната процедура, установена в чл. 259 от Гражданския процесуален кодекс, не се прилага към висящите бракоразводни дела в окръжните съдилища.

ПРЕХОДНА РАЗПОРЕДБА

към Закона за изменение на

Гражданския процесуален кодекс

(Изв., бр. 90 от 1956 г.)

§ 1. Към чл. 79 се прибавя следната алинея втора:

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 4. Преходна разпоредба:

"Несвършените в съда дела по § 1 се решават по досегашния ред."

ПРЕХОДНО ПРАВИЛО

към Закона за изменение и допълнение

на Гражданския процесуален кодекс

(Изв., бр. 90 от 1958 г.)

§ 5. Делата, заварени в съдилищата при влизането на този закон в сила, се решават по досегашния ред с изключение на заварените второинстанционни дела в окръжните съдилища, които се решават съгласно ал. 3 на чл. 301.

ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ

към Закона за изменение на Гражданския процесуален кодекс

(Изв., бр. 90 от 1961 г.)

§ 1. По отношение на решенията, влезли в сила преди датата на влизането в сила на този закон, тригодишният срок по чл. 226, ал. 1 тече от влизането на закона в сила.

§ 2. Тригодишният срок по чл. 233, ал. 1 започва да тече от влизането на този закон в сила в случаите, в които основанията за отмяна на влезлите в сила решения са възникнали по-рано.

§ 3. Решенията по допускане на делби по чл. 282, които са постановени преди влизането на този закон в сила, се обжалват по досегашния ред.

§ 4. Иск по чл. 285 може да се предявява само в случаите, в които решението по допускане на делбата е постановено преди влизането на този закон в сила.

§ 5. По висящи производства за съдебни делби доказателства могат да се допускат на общо основание само ако до влизането на този закон в сила не е постановено решение по допускането на делбата. Ако такова решение е постановено преди този закон, доказателствата могат да се допускат само по въпросите по чл. 286.

§ 6. Когато до влизането на този закон в сила съдът е дал разсрочка за изплащането на задължението по чл. 288, новата последна алинея към същия член не се прилага.

ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ

към Закона за изменение на

Гражданския процесуален кодекс

(ДВ, бр. 1 от 1963 г.)

§ 9. Заварените висящи изпълнителни дела, които попадат под разпоредбите на чл. 323, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс и чл. 264, ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс, се прекратяват в съдебноизпълнителните служби и се изпращат на финансовите органи при съответните народни съвети.

§ 10. Сроковете по чл. 70а от Гражданския процесуален кодекс и по чл. 107а от Наказателно-процесуалния кодекс за заварените случаи започват да текат от датата на влизане на настоящия закон в сила.

ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ

към Закона за изменение и допълнение

на Семейния кодекс и

Гражданския процесуален кодекс

относно ограничаване на принудителното

изваждане от жилища

(ДВ, бр. 27 от 1973 г.)

§ 3. Влезлите в сила решения по чл. 28, ал. 2 и 3 от Семейния кодекс се изпълняват, ако длъжникът в месечен срок от съобщението не поиска изменение на постановеното решение въз основа на чл. 28, ал. 1 от Семейния кодекс.

§ 4. Влезлите в сила решения по чл. 238 от Закона за задълженията и договорите се изпълняват, ако длъжникът в месечен срок от съобщението не поиска да установи по съдебен ред, че са налице условията за посочване на жилища.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

към Закона за изменение и допълнение

на Гражданския процесуален кодекс

(ДВ, бр. 28 от 1983 г.)

§ 51. Делата, които при влизането на този закон в сила не са завършени и чиято подсъдност се променя, се разглеждат от съдилищата, пред които са висящи.

§ 52. Разпоредбите на чл. 98 и 300 не се прилагат по отношение на несвършените първоинстанционни дела, образувани до влизането на този закон в сила, а несвършените второинстанционни дела се разглеждат по този закон.

§ 53. (1) Разпоредбите относно доказателствата и условията за тяхното допускане, предвидени в този закон, се прилагат и по отношение на факти, възникнали преди влизането му в сила.

(2) За доказателствата, събрани по висящите дела до влизане на този закон в сила, се прилагат досегашните разпоредби.

§ 54. За сроковете, които са започнали да текат преди влизането на закона в сила, се прилагат досегашните разпоредби освен ако времето до изтичането им е по-дълго от сроковете по този закон.

§ 55. Исковете по чл. 24, ал. 2 и чл. 26, 29, 64 и 86 от Семейния кодекс се разглеждат от районния съд по разпоредбите за подсъдността, установени с този закон, независимо кой съд е постановил предишното решение като първа инстанция.

§ 56. Параграф 14, ал. 3 от преходните разпоредби (Изв., бр. 12 от 1952 г.) се изменя, както следва:

"Изпълнението на този кодекс се възлага на министъра на правосъдието и на председателя на Върховния съд на Народна република България".

§ 57. В Закона за пенсиите (обн., Изв., бр. 91 от 1957 г.; попр., бр. 92 от 1957 г., изм. и доп., бр. 104 от 1959 г., бр. 51 от 1961 г., бр. 105 от 1962 г.; ДВ, бр. 103 от 1964 г., бр. 92 от 1965 г., бр. 25 и 101 от 1966 г., бр. 102 от 1967 г., бр. 59 и 97 от 1969 г., бр. 48 и 63 от 1970 г., бр. 3 и 61 от 1971 г., бр. 36 и 65 от 1972 г., бр. 53 от 1973 г., бр. 34 от 1974 г., бр. 3, 36 и 53 от 1975 г., бр. 2 и 63 от 1976 г., бр. 80 от 1979 г., бр. 90 от 1980 г. и бр. 9 от 1981 г.) чл. 53, изречение второ се изменя както следва:

"Върху пенсия в размер под минималното трудово възнаграждение не се правят запори освен за издръжка, за надвзета пенсия и за задължения, произтичащи от престъпления, непозволени увреждания и начети."

§ 58. Този закон влиза в сила от 1 септември 1983 г.

ЗАКОН

за изменение и допълнение на

(ДВ, бр. 55 от 1987 г.)

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

Преходна разпоредба

§ 11. Разпоредбата на чл. 226, ал. 1, изречение второ не се прилага за случаите, при които срокът за внасяне на предложение за преглед е изтекъл до влизането в сила на тази разпоредба.

Заключителна разпоредба

§ 12. Разпоредбите на глава LII влизат в сила един месец след обнародването на този закон.

ПРЕХОДНА РАЗПОРЕДБА

към Указ № 612 за изменение и допълнение

на Гражданския процесуален кодекс

(ДВ, бр. 31 от 1989 г.)

§ 3. Вписванията в регистрите при районните съдилища до влизането в сила на този указ са действителни, а водените книги се предават на съответните окръжни съдилища.

ПРЕХОДНА РАЗПОРЕДБА

към Закона за изменение на Гражданския

процесуален кодекс

(ДВ, бр. 31 от 1990 г., доп., бр. 62 от 1991 г., бр. 61 от 1993 г.)

Параграф единствен. (Доп. - ДВ, бр. 62 от 1991 г., бр. 61 от 1993 г.) (1) Всички нерешени молби и предложения за преглед се разглеждат по реда, предвиден в този закон. Предложенията на председателя на Върховния съд и на главния прокурор, внесени във Върховния съд до 21 април 1990 г. за преглед по реда на надзора на решения на общото събрание на гражданската колегия, се разглеждат от пленума на Върховния съд. Подлежат на преглед от пленума на Върховния съд и тези предложения за преглед срещу решения на общото събрание на гражданската колегия на Върховния съд, направени до 21 април 1990 г., които са били оставени без разглеждане от пленума на Върховния съд и образуваните по тях дела са били прекратени въз основа на отменяването на т. 3 на чл. 58 от Закона за устройство на съдилищата (ДВ, бр. 31 от 1990 г.) и изменението на чл. 227 от Гражданския процесуален кодекс (ДВ, бр. 31 от 1990 г.).

(2) За решенията, за които едногодишният срок по отменения чл. 225, ал. 2 не е изтекъл към влизане на този закон в сила, двумесечният срок по новия чл. 225, ал. 1 започва да тече от влизането на закона в сила.

ПРЕХОДНА РАЗПОРЕДБА

към Закона за изменение и допълнение на

Гражданския процесуален кодекс

(ДВ, бр. 55 от 1992 г.)

§ 7. Заварените при влизането в сила на този закон висящи дела се разглеждат по досегашния ред.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

към Закона за общинската собственост

(ДВ, бр. 44 от 1996 г., в сила от 1.06.1996 г.)

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 15. В Гражданския процесуален кодекс . . . . . . . . . . . . . . . .

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 19. Висящите съдебни производства по § 14, 15, 16 и 18 се решават по досегашния ред.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

ПРЕХОДНА РАЗПОРЕДБА

към Закона за изменение и допълнение на

Гражданския процесуален кодекс

(ДВ, бр. 43 от 1997 г.)

§ 2. Образуваните до влизането на закона в сила производства се приключват по досегашния ред.

ЗАКОН

за изменение и допълнение на

(ДВ, бр. 124 от 1997 г., изм., бр. 21 от 1998 г., доп.,

бр. 73 от 1998 г.)

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

Допълнителни разпоредби

§ 148. Навсякъде в закона думите "Върховен съд", "Върховния съд", "Върховният съд" се заменят съответно с "Върховен касационен съд", "Върховния касационен съд", "Върховният касационен съд", а думите "второинстанционен", "второинстанционния", "второинстанционният" - съответно с "въззивен", "въззивния", "въззивният".

§ 149. Навсякъде в закона думите "съдебния изпълнител" и "съдебният изпълнител" се заменят със "съдия-изпълнителя" и "съдия-изпълнителят".

Преходни и заключителни разпоредби

§ 150. (1) Постъпилите жалби и заварените висящи второинстанционни дела пред Върховния касационен съд, на които не е даден ход по същество, се прекратяват и изпращат на съответния апелативен съд за разглеждане по реда на въззивното обжалване.

(2) Постъпилите жалби и заварените висящи второинстанционни дела пред окръжните съдилища, на които не е даден ход по същество, се разглеждат по реда на въззивното обжалване.

(3) Жалбите по тези дела се привеждат в съответствие с изискванията на чл. 198 и 199, за което се дава 14-дневен срок от съобщението на съда.

§ 151. (1) Решенията на първоинстанционните съдилища по чл. 288, ал. 2, които не са влезли в сила, се обезсилват, освен ако имотът е възложен на преживелия съпруг.

(2) Влезлите в сила решения по чл. 288, ал. 2 подлежат на изпълнение по досегашния ред.

§ 152. (1) Влезлите в сила решения, сроковете за преглед и отмяна на които не са изтекли до влизането в сила на закона, подлежат на преглед по реда на надзора и на отмяна по досегашния ред.

(2) Подлежат на преглед по реда на надзора по досегашния ред и решенията, постановени по дела, разглеждането на които е завършило до влизането в сила на закона, но съдът не се е произнесъл по тях, както и тези, по които решението е отменено и е даден ход за постановяване на ново решение по чл. 208, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс, отменен след влизането в сила на закона.

§ 153. Надзорните производства, заварени от закона, се разглеждат по досегашния ред.

§ 154. Заварените висящи изпълнителни производства за продажба на движими вещи се довършват по реда на този закон.

§ 155. За сроковете, които са започнали да текат преди влизането в сила на закона, се прилагат досегашните разпоредби, освен ако времето до изтичането им е по-дълго от сроковете по този закон.

§ 155а. (Нов - ДВ, бр. 73 от 1998 г.) Започнатите от прокурор производства преди 1 април 1998 г. по реда на чл. 27 от Гражданския процесуален кодекс продължават до тяхното приключване във всички инстанции, а прекратените производства се възобновяват служебно от съда.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 159. Всички текстове по този закон се номерират съгласно разпоредбите на Закона за нормативните актове.

§ 160. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1998 г.) Законът влиза в сила от 1 април 1998 г.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

към Закона деноминация на лева

(ДВ, бр. 20 от 1999 г., доп., бр. 65 от 1999 г., в сила от 5.07.1999 г.)

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 4. (1) (Доп. - ДВ, бр. 65 от 1999 г.) С влизането в сила на закона всички числа в стари левове, посочени в законите, влезли в сила преди 5 юли 1999 г., се заменят с намалени 1000 пъти числа в нови левове. Замяната на всички числа в стари левове с намалени 1000 пъти числа в нови левове се прилага и за всички закони, приети преди 5 юли 1999 г., които са влезли или ще влязат в сила след 5 юли 1999 г.

(2) Органите, приели или издали подзаконови нормативни актове, влезли в сила преди 5 юли 1999 г. и в които има числа в левове, да направят произтичащите от този закон изменения в тях така, че измененията да се прилагат от датата на влизането в сила на закона.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 7. Законът влиза в сила от 5 юли 1999 г.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

към Закона за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс

(ДВ, бр. 64 от 1999 г.)

§ 59. Всички висящи производства, образувани до влизането в сила на този закон, се разглеждат по досегашния ред, с изключение на производствата по чл. 288, ал. 2, 3 и 7.

§ 60. За сроковете за въззивно и касационно обжалване, които не са изтекли до влизането в сила на този закон, се прилагат сроковете, предвидени в него.

§ 61. Висящите дела с предмет на иска по чл. 126а по искане на ищеца, направено до приключване на устните състезания в първата инстанция, се разглеждат по реда на бързото производство.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 63. Производствата по обжалване на решения и определения по делата по несъстоятелност по чл. 613а от Търговския закон, заварени при влизането в сила на този закон във Върховния касационен съд, се разглеждат по досегашния ред.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

към Данъчния процесуален кодекс

(ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 1.01.2000 г.)

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 20. (1) Образуваните пред съда и неприключили съдебни производства по данъчни дела се разглеждат по досегашния ред.

(2) Неприключилите дела по отменения чл. 83, ал. 2 от Закона за събиране на държавните вземания се разглеждат по реда на глава дванадесета "а" от Гражданския процесуален кодекс.

(3) До приемането на устройствения правилник на данъчната администрация броят и териториалният обхват на данъчните дирекции се определят със заповед на министъра на финансите, която се обнародва в "Държавен вестник".

§ 21. За неуредените с този кодекс случаи се прилагат съответно разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

към Закона за изменение и допълнение

на Гражданския процесуален кодекс

(ДВ, бр. 105 от 2002 г.)

§ 79. Заварените висящи дела по трудови спорове подлежат на разглеждане по досегашния ред.

§ 80. Публичните продажби, за които са направени обявления, се довършват по досегашния ред.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .