III. Циганите и пътуващите хора в британските всекидневници

И тук се разглеждат някои от категориите на съществителното име с цел установяването на определени модели, които се следват от британските медии при говоренето за циганите и пътуващите хора.

Една от особеностите на етнонима, обозначаващ представителите на общността на циганите и пътуващите хора в Обединеното кралство, е, че в политически коректната си форма той е съставен от две отделни съществителни имена, като и двете са в множествено число. Ето защо в материалите, в които етнонимът се появява в пълната си форма, числото е неизменно множествено.

Най-висока употреба на етнонимите Gypsies и Travellers се наблюдава в публикации, говорещи за незаконно настаняващи се цигани: “Travellers move into Charles’s show village /з/” (Пътуващи хора се нанасят в представителното селище на Чарлз) (ДТ/ 12.08.04). Този похват изразява нетолерантност главно поради факта, че се получава генерализация на общността като криминогенна и нарушаваща законите на страната.

Британските всекидневници боравят изключително често и с изказвания в първо лице единствено число, като използващите 1 л. ед. ч. са не само британци, но и цигани: “I’m a proper Romany. [...] I was bred all my life to be a proper Romany” (Аз съм истински ром. [...] Аз съм възпитаван през целия си живот да бъда истински ром) (Г/ 26.11.04). Присъствието на гледната точка на самите цигани е проява на толерантност от страна на журналистите, а употребата на изказвания в първо лице единствено число е от голямо значение за изграждането на коректен образ на общността.

В редица от примерите се вижда и употребата на фраза, изказана в първо лице, която не обвързва говорещия с мнението на останалите британци, а подчертава излагането на собствен опит: from a personal point of view (от моя гледна точка), “Personally I’ve found them extremely helpful” (Към мен лично са били изключително отзивчиви) (И/ 10.11.04). Същевременно съществуват и изрази в първо лице, използвани от британци с цел да се припишат положителни качества на говорещия. По този начин авторът им се разграничава от останалите британци, които имплицитно са окачествени като предубедени и нетолерантни спрямо циганите: “I am an open-minded, free-thinking kind of person. I believe in live and let live, as long as people co-operate - but the new travellers don’t” (Аз съм непредубеден, свободомислещ човек. Приемам хората такива, каквито са, стига да си помагаме взаимно – а новодошлите пътуващи хора не го правят) (ДТ/ 08.11.04). В тези примери се представят и двата културно различни етноса: от една страна е мнозинството, чрез един отделен индивид аз, а от друга са етнически различните цигани, посредством употребата на етноним или местоимението те и негови производни.

В корпуса се срещат примери, в които общото мнение е изразено с помощта на първо лице множествено число – ние, което показва единство в мисленето по даден въпрос: “We don’t mind them” (Нямаме нищо против тях) (Г/ 24.05.02), но и маркира разграничаването между британците и циганите. Дихотомията ние – те присъства винаги, когато се говори за Другите. В голяма част от изказванията е предприета стратегията пътуващите хора да бъдат представени като общността, ползваща се от права и свободи, които не са гарантирани на мнозинството, а това предизвиква и усещането за обратна дискриминация. Ето защо местоимението, което се отъждествява с циганите, е носител на негативни характеристики.

В духа на толерантността в корпуса се срещат и примери за употреба на инклузивно / включващо we (ние): “We’re all adults, your community and ours, and we have to live together” (Ние сме зрели хора – вашата общност и нашата – и трябва да живеем заедно) (Г/ 21.11.04), което поставя знак за равенство между отделните групи.

Британските всекидневници явно предпочитат употребата на динамични глаголи в деятелен залог в случаите, в които говорят за действията на представителите на циганската общност при заселване на нерегламентирани места, както и при описанията на неприятностите, които циганите носят за уседналите хора: camp (установявам), move into (нанасям се), take over (завземам), и др. Страдателен залог се използва и за представяне на действия срещу циганите и пътуващите хора и особено при прояви на расистки действия: “No gypsies’ signs are going up […] an 18-year-old girl was thrown off a bus […] just for being a gypsy” (Табелки ‘Забранено за цигани’ се появяват […] едно 18-годишно момиче бе изхвърлено от автобус […] просто защото е циганка) (ГО/ 21.11.04).

Изразяване на толерантност и етничност на лексикално ниво

На лексикално ниво се открива използването на изключително голям брой примери от цветната лексика, пейоративи, сравнения, стереотипи.

Анализирайки употребата на двете лексеми, изграждащи етнонима Gypsies and Travellers, се достига до извода, че двата етнонима се използват взаимозаменяемо без разлика в конотацията. Това не е чудно, тъй като самият етноним е политически коректният начин за назоваване на разнообразието от подгрупи, изграждащи общността. В британския медиен дискурс се среща и употребата на етническия маркер British (британец / британски) като тя се свързва главно с публикации, отразяващи прояви на расизъм спрямо цигани, напр.: “British condemned as racists over attitude to gipsies /з/” (Британците са заклеймени като расисти заради отношението си към циганите) (ДТ/ 27.04.05). Тези примери обаче са много малко, а в останалите случаи този етноним е със значение ‘британски / от Обединеното кралство’, маркиращ националност, а не етничност.

Анализирани са и примерите за употреба на оценъчна лексика в британските всекидневници, като и тук негативната лексика надвишава позитивната.

С оглед на положително оценъчната лексика присъстват определения както за цялата циганска общност, така и за отделни индивиди: welcoming (гостоприемни), no trouble / always help me out (не създават проблеми / винаги ми помагат). Забелязва се, че епитетите акцентуват само отделни характеристики като отзивчивост, гостоприемство, и др., които най-общо оборват съществуващите негативни стереотипи. Фразата, която дефинира циганите като важна част от обществото, е само една – precious groups of people (ценни групи хора). Самото определение е стойностно и поради факта, че отчита наличието на различни подгрупи в общността, загатнати чрез множественото число на group (група).

Парадигмите от референции, изградени от лексеми с негативен оценъчен характер са много по-разнообразни и многобройни. Срещат се лексеми с негативно звучене: rogues and vagabonds (измамници и мошеници), itinerant criminals (пътуващи престъпници), nuisance (досада), eyesore (трън в очите/ грозна картина), dirty (мръсни), violent (буйни) и the great unwashed, hell-bent on terrorising law-abiding denizens (огромни, мръсни и настървени да тероризират спазващите закона обитатели), използвани от не-цигани за описание на циганите.

В корпуса се наблюдава и присъствието на глаголи, които изразяват отрицателна емоция като гняв или ненавист / неприязън към останалите британци и проява на разбиране към циганите: “I’m extremely angry, but my anger is not directed at the people on that site. What makes me so angry is the complete stupidity of government and the local council” (Аз съм крайно ядосан, но ядът ми не е насочен към хората на този къмпинг. Това, което ме ядосва, е пълната глупост на правителството и местния съвет) (Г/ 29.10.04). Глаголите подсилват интензивността на чувствата към циганите и променят функцията си главно поради факта, че адресатът им не са циганите, а властите, които позволяват проявите на нетолерантност към тази общност.

С подобна цел се появяват и лексемите crime (престъпление) и problem (проблем), които са негативно наситени и главно използвани за обозначаване на срещите между цигани и британци. В направените изказвания те променят заряда си: “But the real crime these Travellers have committed is to create a pleasant lifestyle for themselves in full public view” (Истинското престъпление, което са извършили тези пътуващи хора, е че са успели да изградят хубав начин на живот за себе си пред очите на всички) (ГО/ 14.11.04). Това става възможно поради асоциирането на негативизма, съдържащ се в лексемата crime, с положителните черти, приписани на циганите. В примера ясно се усеща и отношението на съпричастност от страна на журналиста. Иронията в тона на съставителя на публикацията е експлицитно представена чрез употребата на лексемата crime (престъпление) за необходимостта пътуващите хора да се подслонят някъде.

В общо 40 извадки от анализирания корпус се среща употребата на пейоративи: pikey, tinker, mink, gippo, gyppo, или gypo, както и нарицателни: diddicoys (циганьори), за назоваване на представителите на циганите и пътуващите хора. Важно е да се отбележи, че пейоративите, които се появяват в британския медиен дискурс, са част от езика на не-циганите, а не директна употреба от страна на журналистите.

В британските медии се наблюдава и употребата на етноним с малка буква, което е силно дискриминативно, понеже по този начин се показва незачитането на статута на Gypsies and Travellers като отделна етническа група.

Въпреки че в анализирания корпус липсват цветови маркери, за циганите и пътуващите хора, се забелязва употребата на цветовия маркер white (бял’), когато се прави разграничение между доминиращата група на Острова и останалите малцинства: “It is unusual for white Britons to have any close friends who are from the ethnic minorities” (Не е типично белите британци да имат близки приятели, които са от етническите малцинства) (Г/ 19.07.04). В тези случаи цветовият определител маркира културното, а не физическото различие (вж. Дайър 1997).

Поради явно изразеният номадски начин на живот на общността метонимичната обвързаност между географски райони и поселения на цигани не е често срещано явление.

Нюансите, които се забелязват при анализ на употребата на лексемата tolerance (толерантност) и нейните производни в корпуса, са свързани със значенията на лексемата в английския език. В някои от материалите тя означaва ‘търпение, поносимост’, а в глаголна форма – ‘търпя, понасям’. С тези значения tolerance и производните й се проявяват като качество, присъщо главно на представителите на мнозинството: “she would tolerate the travellers as long as they did not create a mess” (тя ще търпи пътуващите хора, стига да не създават неприятности) (ДТ/ 12.08.04). Примерите ясно показват и условността на проявената търпимост. Веднага щом настъпи промяна в съществуващото състояние, толерантността преминава в нетолерантност.

Един от начините за маркиране на проявите на нетолерантност в британските медии е чрез употребата на термина racism. В част от анализираните публикации расизъм е използвана за обозначаването на директни практики на нетолерантност. Освен за убийства на отделни индивиди от цигански произход, в събрания корпус съществува информация и за други случаи на расизъм, който е и вербален, и подплатен с действия: “No gypsies’ signs” (Табелки ‘Забранено за цигани’) (ГО/ 21.11.04), “A boy aged 15 is left to die” (Момче на 15 години е оставено да умре)(Г/ 10.06.03).

Друга проява на расизъм към циганите е принуждаването им да сменят начина си на живот, така че той да прилича на живота на уседналите хора: “It was actually a slow legal form of extermination, designed to eventually move us all into houses’” (Това беше всъщност бавна правна форма на унищожение, създадена с цел в крайна сметка да ни премести в къщи) (Г/ 05.06.02).

От ексцерпираните примери, показващи толерантно отношение, става ясно, че по-голямата част от тях могат да се сведат до аналитичните конструкции от вида „циганите / те са ...”, въвеждащи предикативно име, т.е. приписващи някакво позитивно качество на циганите, или „циганите ‘правят’ ...” – деятелна конструкция с динамични глаголи, където сказуемото ‘правят’ е заменено с действие, считано за положително от мнозинството. В същото време се среща и употребата на конструкции от типа не само циганите, но и британците, изградени около идеята за унификация на различните групи (в този случай цигани и не-цигани) въз основа на приписаните им характеристики: “You do not have to be a traveller to have your blatant violation of planning regulations retrospec-tively endorsed by officialdom” (Не е необходимо някой да е пътуващ човек, за да бъде нарушаването на благоустройствените планове подкрепено пост фактум от чиновниците) (ДТ/ 14.11.04). По този начин се оборва и съществуващото схващане, че единствено циганите нарушават закона.

В анализирания корпус се среща и употребата на съобщителни изречения с функция на заповед и молба, като използваната конструкция обикновено изисква зачитането на циганите и пътуващите хора и проявата на разбиране към техните нужди, срв.: “Gipsies need our respect, says bishop /з/” (Циганите се нуждаят от нашето уважение, казва епископ) (ДТ/ 30.04.05).

Като начин за изразяване на положително отношение към циганите и пътуващите хора може да се разглежда и употребата на фрази от страна на журналистите, с които се изразява съмнение относно истинността на отделни негативни качества, приписвани на циганите или твърдения, изказвани за общността: “Nora Slattery makes an unlikely hate figure” (Нора Слатъри не е човек, когото да намразиш) (И/ 12.03.05). Фразите, използвани за предаване на недоверието, изразено от журналистите, са изградени около прилагателни – bad (лош), наречия – perhaps (вероятно), unlikely (малко вероятно), глаголи – seem (изглежда), allege (твърдя без доказателства / приписвам), съществителни – liturgy (тирада), rumours (слухове), безлични конструкции – there were (съществуват) и причастни форми като supposed (предполагаем). Тези изразни средства по имплицитен начин намекват за позицията на журналистите, които не приемат безрезервно обвиненията и нападките към представителите на циганската общност.

В друга група от примери журналистите имплицитно изразяват своето мнение по някакъв въпрос или проблем под формата на умозаключение: “It is surely not too late to stop this brutality” (Със сигурност не е прекалено късно да се спре тази жестокост) (Г/ 08.06.05).

В зависимост от тематиката на негативно звучащите публикации, на етнонима Gypsies and Travellers, както и производните на ром (Roma), се отреждат позиции на подлог или допълнение. Gypsies and Travellers заема подложна позиция главно в материалите на тема установяване на къмпинги или прояви на дискриминация спрямо циганите и пътуващите хора. Обобщенията, които се правят въз основа на връзката между етнонима и дадената тема, са негативни и предопределят нетолерантността, проявявана към общността.

Публикациите, които поставят акцент върху страданието на уседналите хора или действията, предприети срещу циганите, представят циганите в позиция на допълнение, напр.: “Villagers say they live in fear since ‘invasion’ of travellers /з/” (Селяните казват, че живеят в страх откакто пътуващи хора са ‘нахлули’ в селото) (ДТ/ 21.07.04). Употребата на допълнително пояснение, характеризиращо един от етнонимите, напр: “Travellers, often of Irish descent” (пътуващи хора, често от ирландски произход), или като обстоятелство from Ireland (от Ирландия), неизменно маркира проява на нетолерантност.

Анализът на корпуса показва присъствие на практики на имплицитно заклеймяване на циганите в Обединеното кралство. Съпоставката между използваните конструкции показва предпочитание към изрази, дефинирани като привидно отрицание – „Нямам нищо против циганите, но...”: “We have no problem with Irish travellers. But the need for a sensible balance should be respected” (Нямаме проблем с пътуващите хора от Ирландия. Но нуждата от разумен баланс трябва да бъде уважена) (ДТ/ 21.07.04). С други думи, британските медии залагат на положителната репрезентация на самите себе си като толерантни и широко скроени хора. Проявите на дискриминация се оправдават с поведението на циганите.

Негативизмът към общността е изразен и чрез употребата на подчинени обстоятелствени изречения за условие, които въвеждат дискриминационни практики: “If we were black, there would be an awful outcry” (Ако бяхме черни щяха да се чуят ужасни протести) (ДТ/ 08.11.04). Със същата цел са използвани и възклицателни изречения: “This boy boasted how he could write his name. And he’d been sitting next to my son!” (Това момче се хвалеше, че може да пише името си. И той седи до моя син!) (Г/ 15.01.02), както и реторични въпроси, напр.: “What about our rights? What would you do if, say, nine refugees started working in your Guardian office?” (А нашите права? Вие какво бихте направили, ако, да кажем, деветима бегълци започнеха да работят във Вашия офис в „Гардиън”?) (Г/ 15.01.02), които представят местните жители като хората, които са потискани от циганите.

В корпуса от британски текстове, подобно на този от български текстове, се открива употребата на възклицателни изречения с цел изразяване на нимбизъм: “How dare they be here […] They have no right to be here” (Как смеят да са тук! […] Нямат право да са тук) (Г/ 14.11.04). Териториален расизъм се забелязва и в практиките да се строят барикади, да се копаят трапове или да се поставят бариери, за да се предотврати навлизането на пътуващи хора в селищата, където те не са желани.

Важно е да се отбележи, че докато в българския език употребата на удивителен знак след изречение, изразяващо подкана, удивление, възмущение, и др., е очаквана и широко разпространена, то в английския език прекомерната употреба на удивителни знаци се счита за лош стил и не е препоръчителна. В същото време внимателният подбор на изречения, които да завършват с този пунктуационен знак, маркира съждение, върху което се акцентува. В унисон с изложеното, употребата на удивителен знак в анализирания корпус се свежда до малко на брой примери, като характерен за тях е фактът, че маркират проява на нетолерантност към представителите на циганите и пътуващите хора.

Изразяване на толерантност и етничност на текстово ниво

На текстово ниво използваните езикови средства служат по-скоро за създаване на нетолерантно отношение към циганите, отколкото обратното. Въпреки това се наблюдава присъствие и на номинативни вериги, в които липсва какъвто и да било негативно оценъчен елемент, който да подскаже тона на материала. В други номинативни вериги тонът на публикацията бива определен чрез използваните нарицателни и пейоративи, напр. Travellers (пътуващи хора)… they (те)… criminals (престъпници) (Г/ 31.10.03); gypsies (цигани)… layabouts (лентяи)… they (те)… group (група)… a band of travelers (банда / шайка пътуващи хора) (ДТ/ 16.06.04). Така, въпреки че самите журналисти не боравят с пейоративи и се стремят да бъдат неутрални, присъстващите в интервютата обидни думи променят оценъчността на цялата номинативна верига.

Вариантите на метафората на „войната” са най-разнообразни. Неин нюанс е метафората „игра на шах”: “[…] the school had become a pawn in a bigger battle being waged by some villagers to get the travellers out” (училището се е превърнало в пионка в по-голяма битка, водена от някои селяни, за изселване на пътуващите хора) (ДТ/ 08.11.04).

Следващото по честота на употреба поле е свързано с проявата или липсата на някакъв вид отношение, като преобладават примерите, отразяващи наличие на предубеждение: racism (расизъм), hostility (враждебност), discrimination (дискриминация), rejection (отхвърляне) (Г/ 14.06.05); racism (расизъм), racist incidents (расистки инциденти) (Г/ 14.06.05).

Поради естеството на публикациите хипонимите в тях, изграждащи лексико-тематичното поле „етничност”, най-често са Gypsies и Travellers. Срещат се обаче и други хипоними: gypsies (цигани), Asian people (азиатци), travelling people (пътуващи хора) (И/ 01.03.05); Gypsies (цигани), pikeys (циганьори), pakis (пакистанци – дерог.), yids (евреи – дерог.), ethnic group (етническа група) (Г/ 04.11.03).

Макар и съставено от по-малко на брой лексеми, в анализирания корпус се среща и лексико-тематичното поле „цигански лагер”: camp (лагер), caravans (каравани), site (площадка) (ДТ/ 16.04.05); estate (комплекс), settlement (селище), caravans (каравани) (ДТ/ 26.10.04). Извън контекст трудно би се предположило, че става дума за цигани, понеже лексемата camp (‘лагер’) може да бъде употребена не само за циганските площадки, но и за обикновен детски лагер например. В близост до етнонима Gypsies обаче лексемите получават статута на културен маркер, обозначаващ начина на живот на тази общност.

Проследяват се и интертекстуалните препратки, използвани за предаване на отношението към циганите. Те отново подчертават негативизма, изпитван към представителите на общността. Препратката към творбата на Дж. Милтън „Изгубеният Рай”, например, придава по-голяма изразителност на проблемите, които циганите носят със себе си. Животът без цигани във Великобритания е представен като блажен и идиличен, а тяхното присъствие го покварява и разрушава.

Друга интертекстуална препратка, която се открива в корпуса, е към Стария завет чрез лексемата exodus (изход), със значение на ‘извеждането на евреите от Египет’ / ‘екзод’. В този случай лексемата описва напускането на училище от английски деца заради наплива от деца на пътуващи хора.

Препратките към сферата на медицината представят ефекта, който циганите имат върху живота на уседналите хора. В тези публикации се наблюдава активиране на метафорите „болест” и „паразит”. Изразите, които присъстват в метафората „болест”, определят представителите на общността като blight (болест по растенията) и като plague (чума). Метафората „паразит”, която е близка по значение до метафората „болест”, е също с негативна конотация: “What remains is a de facto travellers’ school, nestled in the middle of a resentful village of 2,000, many of whom say that its taxpayer-funded facilities are being hijacked by people who contribute nothing” (Това, което се получава, е де факто училище, изцяло с пътуващи хора, което е сгушено по средата на негодуващо село с 2000 жители, много от които казват, че спонсорираните от данъкоплатците сгради са били ограбени от хора, без всякакъв принос) (ДТ/ 08.11.04).

В корпуса присъстват и примери за препратки към сферата на бедствията, описващи опустошителната сила и интензивността, с която се придвижват циганите. Това схващане е предадено по още по-ярък начин чрез употребата на метафората „природно бедствие”. Опасността, носена от циганите, е представена метафорично като блато, отразено чрез лексемите swamped (погълнат) и swollen (залят): “Some communities complain of being ‘swamped’ by the numbers” (Някои групи се оплакват, че са погълнати от броя им) (И/ 09.11.04).

Анализът показва и наличие на препратки към историята, използвани главно при сравненията на отношението към циганите с отношението към други етнически групи в Обединеното кралство и по света: “They did exactly the same with the Indians didn’t they, put them on reservations?” (Те направиха съвсем същото с индианците, нали – натикаха ги в резервати?) (ДТ/ 14.11.04).

В британския медиен дискурс примерите за нетолерантност към циганите са по-разнообразни от онези, които показват прояви на толерантност. За разлика от българските всекидневници, тук нетолерантността е представена по по-завоалиран начин, което е свързано главно със склонността на британците към употребата голямо количество подтекст.

Трябва да се отчете и фактът, че в „Гардиън” и „Индипендънт” положителните материали надхвърлят по брой отрицателните. Разположени по скалата „толерантност – нетолерантност” анализираните британски всекидневници се подреждат по следния начин: „Индипендънт”, „Гардиън”, „Дейли телеграф”.
IV. Заключение

Въз основа на проведения анализ се правят следните основни изводи и заключения:

1. 
   Темата за етнически различните е особено деликатна и предлага богато поле за анализ.
   
2. 
   Ромите в България, както и циганите и пътуващите хора в Обединеното кралство, все още се приемат като етническите Други и са обект на етницизъм, изразен във вербални обиди, прояви на сегрегация, нимбизъм и изграждане на негативни стереотипи за техните групи.
   
3. 
   Въпреки различното историческо развитие и различните икономически и политически условия медиите и в двете страни показват по-голямо разнообразие в използваните похвати за изразяване на нетолерантност, отколкото толерантност.
   
4. 
   Поради разновидността на групите хора, изграждащи общността на циганите и пътуващите хора в Обединеното кралство, както и поради факта, че цветът на кожата не е разграничаващ белег за групата, в британския медиен дискурс липсват лексеми, който да обозначават общността въз основа на качествени характеристики.
   

5. 
   Журналистите и в двата медийни дискурса се опитват да прикриват личното си мнение, използвайки цитати на думите на други хора за представяне на негативните образи на ромите и на циганите. Българските журналисти са по-директни в начина на отразяване на информацията, докато за британските е характерно по-имплицитно изразяване. Впечатление прави също така и фактът, че случаите, в които британските журналисти заявяват позицията си и изказват неодобрение към нагласите в обществото, са главно при обвинения или заклеймяване на циганите. Това загатва и за по-толерантното отношение на британските журналисти към самия етнос.
   
6. 
   В подкрепа на това е и анализът на практиките за имплицитно заклеймяване на циганите, който показва предпочитание към изрази, маркиращи контраст от страна на българските медии, докато британските предпочитат употребата на изрази, дефинирани като привидно отрицание. Британските автори залагат на положителната репрезентация на самите себе си като толерантни и широко скроени хора, които обаче биват провокирани от циганите към проявата на дискриминация.
   
7. 
   Въпреки разликата между двете култури начинът на мислене спрямо етнически различните е сходен. Това се доказва както от високата честотност на едни и същи основни метафори: „война”, „паразит”, „природно бедствие”, „болест”, така и от употребата на лексеми от сходни лексико-тематични полета: „война”, „толерантност”, „отношение”, „етничност” и др., от изграждането на сходни стереотипни представи за общностите и прибягването до сходни интертекстуални препратки към Библията, областите на географията, биологията, медицината и историята.
   
8. 
   И в българските, и в британските медии се създава усещането, че ексцерпираният материал е по-близо до точката на нетолерантност, отколкото на толерантност, главно поради по-голямо разнообразие от изразни средства за изразяване на нетолерантност. В същото време трябва да се отчете фактът, че в британския медиен дискурс публикациите, които са негативни спрямо представителите на общността, са много по-малко от публикациите с положителен и неутрален тон.
   

Процентно представяне на положителните и отрицателните публикации в българските и британските ежедневници, подредени по скалата „толерантност – нетолерантност”

Графиката потвърждава направените хипотези и изводи и представя българските всекидневници в дясната част на скалата, т. е. публикациите в тях са в по-голямата си част нетолерантни.

Близо до британските вестници по съотношение положителни и неутрални към отрицателни публикации се нарежда единствено в. „Дневник”, в който се наблюдава тенденция за почти еднакъв брой толерантни и нетолерантни публикации.

Това разположение на анализираните всекидневници потвърждава хипотезата, направена в началото, че под влияние на по-дългата традиция на демокрация в Обединеното кралство, начините на изразяване на отношение към циганите и пътуващите хора са по-толерантни, а медиите не са са така директни в дискусиите си по темата.

Българските медии, както става ясно, все още имат да извървят дълъг път, за да достигнат по-толерантния начин на говорене за етнически различните, практикуван от британските им колеги.

2. Дисертацията представлява принос към проведените до момента анализи на медийния дискурс поради факта, че съпоставителен анализ на медийни текстове от България и Обединеното кралство по темата за толерантността и етничността в медийния дискурс не е правен до момента.

3. Чрез метода на критическия анализ на дискурса настоящото изследване разглежда проявите на (не)толерантност на различните езикови нива, като се прави съпоставка между средствата, използвани в българските и британските медии.

4. Темите, на които за пръв път се обръща специално внимание, са явлението нимбизъм, което макар и да е наблюдавано в българската действителност, не е много познато, както и темата за белотата, която също не е популярна в България.

5. От особен интерес са сходствата, открити в използваните метафори и сравнения, понеже метафорите отразяват отношенията на хората, които ги употребяват, както и приликата в мисленето, а и възприятията на българите и британците.

6. Анализът би могъл да бъде продължен с проследяване на езиковите средства, използвани в българския и британския медиен дискурс за отразяване на проявите на толерантност и етничност във връзка с други етнически групи, като тази съпоставка би дала допълнителна база за сравнение на двете култури.

1. 
   Медийни презентации на ромите и циганите: метафората на войната в материали за ромите в България и циганите в Обединеното Кралство. – Journal of International Scientific Publications: Language, Individual & Society. Bulgaria: Info Invest, 2009. Vol. 3. 30-38. ISSN: 1313-2547
   
2. 
   Парите като културен феномен: поглед към себе разбирането на ромите от елита (представено в български и британски вестници). – В: Даскалова Д., К. Константинов (ред.). Епископ-Константинови четения. Шумен: УИ „Еп. К. Преславски”, 2009. т. 12. 256-264. ISSN 1313-8286
   
3. 
   Ромите: Прилики в медийния образ на ромите в България и Великобритания. – В: Данова, M. (ed). The Transatlantic and the Transnational in a Changing Cultural Context (Conference Proceedings). Sofia: Polish Publishing, 2005. 90-99. ISBN: 954-796-012-1
   
4. 
   Гласът на циганите в българската и британската преса. – В: Данова М., М. Кацарска (ред). Proceedings of the International Conference of the Bulgarian American Studies Association and the Bulgarian Society for British Studies - Plovdiv 2006. Sofia: POLIS Publishers, 2009. 376-386 ISBN 978-954-796-030-5
   
5. 
   Културно подтисничество над бялата група: примери от британската и българската националистическа преса. Доклад, изнесен на XIII годишна конференция на БДБИ, София, 2008 (под печат)
   
6. 
   Ромите сме: Автостереотипи на роми на страниците на българските и британските вестници. Доклад, представен на научно-практическа конференция „Технологични аспекти на интеркултурното образование”, Благоевград, 2009 (под печат)
   
7. 
   Журналистическа етика при представянето на ромите в България и циганите във Великобритания. В съавторство с Обейд Сн. Доклад, изнесен на Епископ-Константиновите четения, Шумен, 2009 г. (под печат)