Том ІІ: Гръцкият Свят



страница1/4
Дата09.09.2016
Размер0.66 Mb.
#8683
  1   2   3   4
Хегел

Философия на Историята


Том ІІ: Гръцкият Свят



http://biblio.hit.bg/books/hegel/greek.html
 

 

С гърците веднага придобиваме чувството, че сме си у дома, защото се намираме в сферата на духа. И ако националният произход и разликата в езиците могат да бъдат проследени и по-далеч, в Индия, то все пак истинският подем и истинското възраждане на духа трябва да бъдат търсени преди всичко в Гърция. Вече сравних гръцкия свят с юношеската възраст и при това не в смисъл, че в юношеството сериозно се определя бъдещето, и че следователно то задължително се стреми към образование за реализирането на по-нататъшната си цел. То е напълно незавършена и незряла форма и именно тогава се оказва най-извратено, когато би искало да се смята за зряло. Употребих това сравнение в смисъл, че юношеството все още не е период на трудова дейност, че то още не е стремеж към постигане на определена разсъдъчна цел, а обратно — то е конкретната свежест на живота на духа. Юношеството се проявява в сетивно-конкретна форма като въплътен дух и одухотворена сетивност, в единството, което произтича от духа. Гърция ни представя една прекрасна картина на юношеска свежест в духовния живот. Тук съдържание на волята и знанието на съзрелия дух за първи път става самият той, но така, че държавата, семейството, правото и религията са в същото време цели на индивидуалността, която е индивидуалност само благодарение на тези цели. Обратно, възрастният човек живее, като работи за постигането на обективната цел, към която последователно се стреми, и то въпреки своята индивидуалност.



Висшият образец, който витае пред гръцката мисъл, е Ахил, поетичното създание, Омировият юноша от епохата на Троянската война. Омир е стихията, в която живее гръцкият свят, така както въздухът е стихията, в която живее човекът. Гръцкият живот е истински юношески подвиг. Той започва с Ахил, поетичния юноша, а реалният юноша Александър Велики го завършва. И двамата водят борба с Азия. Като главно действуващо лице в националното начинание на гърците срещу Троя Ахил не стои начело, а е подчинен на царя на царете; той не може да бъде вожд, без да стане фантастичен. Обратно, другият юноша, Александър, най-свободната и най-прекрасна индивидуалност, която някога е съществувала, застава начело на достигналото своята зрялост юношество и успява да отмъсти в борбата срещу Азия.

Гръцката история може да бъде разделена на три периода: първият от тях е период на изработване на реалната индивидуалност; вторият — период на нейната самостоятелност и нейното щастие при победата над външния враг в стълкновението с предшествуващия световноисторически период; накрая, третият период е период на упадък и падение при сблъсъка със следващото оръдие на световната история. Първоначалният период, който продължава до настъпването на вътрешната завършеност, благодарение на която народът получава възможност да премери сили с предшественика, съдържа в себе си неговото първоначално формиране. Ако народът има предшественик, какъвто по отношение на гръцкия свят е източният, то през първия период в него прониква чуждата култура и той има двойна култура — от една страна, самобитна, от друга страна — заимствувана. Възпитанието на народа се състои в съединяването на тези две култури и първият период завършва с изработването на реална, самостоятелна сила на народа, която после се обръща срещу неговия предшественик. Вторият период е период на победа и щастие. Но тъй като народът е зает с външни войни, той изпуска от полезрението си своите вътрешни определения и с приключването на войните започват вътрешни размирици. Това се проявява и в изкуството, и в науката при отделянето на идеалното от реалното. От този момент започва упадъкът. Третият период е период на гибел, предизвикана от стълкновението с народ, в който се проявява един по-висок дух. Можем веднъж завинаги да кажем, че същият този процес се наблюдава изобщо в живота на всеки световноисторически народ.



 

 
Р а з д е л  П ъ р в и



Елементите на гръцкия дух
Гърция е субстанция, която в същото време е индивидуална; всеобщото като такова е преодоляно; потапянето в природата е преустановено, а съответно на това е изчезнал и гнетът на географските отношения. Страната заема територия, която е силно раздробена от множеството острови край материка, който сам по себе си прилича на остров. Пелопонес е съединен с материка само с един тесен провлак; цяла Гърция е прорязана от множество заливи. Страната е раздробена на малки части, връзките между които са облекчени от морето. В Гърция откриваме планини, тесни равнини, неголеми долини и реки; там няма големи реки, няма чисти низини, а страната се различава с разнообразие благодарение на изобилието от планини и реки, при което няма нищо огромно. В Гърция не откриваме източната мощ на природата, там няма такива реки като Ганг, Инд и т.н. В равнините, през които протичат тези реки, нищо не тласка еднообразното население към промени, тъй като неговият хоризонт е винаги еднакъв; навсякъде в Гърция откриваме раздробеност и разнообразие, напълно съответствуващо на гръцките племена и подвижността на гръцкия дух.

Такъв е елементният характер на гръцкия дух, благодарение на който изходен момент в развитието на образоваността са самостоятелните индивидуалности — такова състояние, при което последните са предоставени сами на себе си, не са съединени от самото начало в патриархален естествен съюз, а само са обединени в друга сфера от общността на закона и духовните нрави. Защото гръцкият народ само е станал това, което е бил. При самобитността на националното единство раздробеността, изобщо хетерогенността сама в себе си, е основен момент, който трябва да бъде разгледан. За първи път този момент се преодолява по време на началния период на гръцката култура; само благодарение на нея и преодоляването Ј се е развил прекрасният, свободен гръцки дух. Трябва да осъзнаем този принцип. Повърхностно и нелепо е да си представяме, че прекрасният и наистина свободен живот става възможен благодарение на простото развитие на едно племе, в което продължават да съществуват отношения на кръвно родство и дружба. Дори растението, което най-добре илюстрира картината на такова спокойно развитие, извършващо се без самоотчуждаване, живее и расте само благодарение на противоположните въздействия на светлината, въздуха и водата. Истинската противоположност, която може да съществува за духа, е духовната; само благодарение на присъщата му хетерогенност той става способен да съществува като дух. В началото на историята на Гърция се извършва преселение и смесване на отчасти местни, отчасти напълно чужди племена; и именно в Атика, чието население е трябвало да изнесе висшия разцвет на гръцката цивилизация, намират приют най-разнородни племена и семейства. По този начин се е образувал всеки световноисторически народ, освен азиатските държави, които не са свързани с хода на световната история. По този начин гърците, подобно на римляните, са възникнали благодарение на colluvies, т.е. благодарение на стичането на най-разнообразни етноси. Що се отнася до множеството племена, които откриваме в Гърция, не можем да кажем кои от тях в действителност са били първоначално гръцки и кои са се преселили от други страни и части на света, тъй като епохата, за която говорим сега, по принцип е неисторическа и доста неясна. Най-важен народ в Гърция по онова време са били пеласгите; учените са се опитвали по най-различни начини да съгласуват достигналите до нас объркани и противоречиви сведения за пеласгите, тъй като именно смътните и мрачни времена са любима тема и притежават особена привлекателност за учените. Най-рано културата се развива в Тракия, родината на Орфей, а след това във Тесалия — в местностите, които впоследствие повече или по-малко са отишли на заден план. В родината на Ахил възниква и общото название елини, което, както отбелязва Тукидид, не се среща при Омир в този многообемащ смисъл, както и наименованието „варвари“, от които гърците все още не различавали себе си ясно. Характеристиката на отделните племена и тяхното развитие трябва да бъде задача на специализираната история. В общи линии трябва да предположим, че племената и индивидите лесно напускали родината си, когато населението Ј ставало твърде многобройно. В резултат на това племената се преселвали от място на място и се занимавали с взаимен грабеж. И до този момент, казва дълбокомисленият Тукидид, озолийските локри, етолийците и акарнанците живеят по стария начин и обичаят да носят оръжие се е запазил при тях от времето, когато са грабели. Той твърди, че атиняните първи престанали да носят оръжие в мирно време. При този начин на живот земеделието не е съществувало; жителите трябвало не само да се защитават от разбойници, но и да се борят с дивите зверове (дори по времето на Херодот по бреговете на Места и Ахелой е имало много лъвове); впоследствие племената започнали да грабят предимно домашни животни и дори след като земеделието станало по-разпространено, те все още продължавали да отвличат хора и да ги продават в робство. Тукидид подробно разкрива това първобитно състояние на гърците.

И така, Гърция се е намирала в едно такова неспокойно състояние, когато е царяла несигурност и всеобщ грабеж, и когато гръцките племена непрестанно са се преселвали от едно място на друго.

Другата стихия, която обкръжава елините, е морето. По този начин природата на тяхната страна ги принуждава да водят „земноводно“ съществуване и ги кара да се носят по вълните със същата лекота, с която са се разселвали по сушата, без да водят бродещия начин на живот на чергарските племена и без да затъпяват като народите, живеещи по речните басейни. Мореплавателите предимно са се занимавали не с търговия, а с разбойничество и по думите на Омир тези морски грабежи изобщо не са се смятали за нещо позорно. Унищожаването на морските разбойници се приписва на Минос и Крит се прочува като страната, в която първо се установяват стабилни отношения, а именно — там рано се появява такова състояние, което по-късно откриваме в Спарта; имало е господствуваща класа и друга класа, която е била задължена да служи на първата и да работи.

Току-що говорихме за хетерогенността като за елемент на гръцкия дух. Известно е, че зачатъците на образованието се намират в тясна връзка с пристигането на чужденци в Гърция. Гърците с признателност увековечили в съзнанието си спомена за този произход на нравствения живот, който можем да наречем митологичен. В митологията е запазен определен спомен за въвеждането от Триптолем на земеделието, на което го е научила Церера, както и за установяването на брака и т.н. На Прометей, за чиято родина се смята Кавказ, се приписва това, че пръв научил хората да получават огън и да го използуват. Първоначалното запознанство с употребата на желязото е било също така много важен момент за гърците и докато Омир говори само за медта, Есхил споменава и за скитското желязо. Към това се отнася и засаждането на маслиненото дърво, изкуството да се преде и тъче, сътворяването на коня от Посейдон.

По-исторически характер, отколкото тези зачатъци, има пристигането на чужденците; твърди се, че различните държави са били основани от чужденци. Така Атина е била основана от Кекропс, египтянин, чиято история обаче тъне в мрак. Различни племена водят своето начало от Девкалион, син на Прометей. По-нататък се споменава Пелопс от Фригия, син на Тантал; след това Данай от Египет; от него произлезли Акризий, Даная и Персей. Според преданието Пелопс пристигнал в Пелопонес с огромно богатство и успял да придобие голямо влияние и да стане могъщ. Данай се заселил в Аргос. Много е важно пристигането на финикиеца Кадм, който според преданието въвел в Гърция буквите; Херодот твърди, че става дума за финикийската азбука и това се потвърждава от древните, тогава все още съществуващи надписи. Според преданието Кадм е основал Тива.

И така, извършвала се е колонизация, осъществявана от културни народи, превъзхождащи гърците по своята образованост, но не можем да сравняваме тази колонизация с колонизацията, извършвана от англичаните в Северна Америка, тъй като англичаните не се смесвали с индианците, а ги измествали, докато благодарение на преселниците, заселващи Гърция, в нея внесените отвън и местните елементи се смесвали. Пристигането на тези преселници се отнася към много отдалечена епоха, а именно — ХIV и ХV в. пр. Хр. Според преданието Кадм основал Тива около 1490 г., т.е. приблизително по същото време, когато станало и извеждането на евреите от Египет от Моисей (1500 години пр. Хр.). Сред основателите на държавите в Елада се споменава и Амфиктион: според преданието той основал при Термопилите съюз между няколко неголеми племена от Елада и Тесалия, от който впоследствие възникнал великият Амфиктионов съюз.



Тези чужденци създали в Гърция здрави центрове, като построили дворци и основали царски династии. Каменните постройки, от които се състояли древните замъци, в Арголида се наричали циклопически; намираме ги и в по-ново време, тъй като вследствие на своята здравина те са неразрушими. Тези каменни постройки се състоят отчасти от каменни плочи с неправилна форма, празнините между които са запълнени с дребни камъчета, отчасти от старателно подредени каменни масиви.

Такива са каменните постройки в Тиринс и Микена. Дори и сега можем да познаем Лъвската врата в Микена по описанието на Павзаний. Според преданието Пройт, който царствувал в Аргос, довел със себе си от Ликия циклопите, построили тези съоръжения. Но се предполага, че те били издигнати от древните пеласги. Владетелите от героичния период живеели предимно в замъци, защитени от подобни стени. Особено забележителни са построените от тях съкровищници, например съкровищницата на Миний в Орхомена, съкровищницата на Атрей в Микена. Тези крепости се превърнали в центрове на неголеми държави; благодарение на тях за хората станало по-безопасно да се занимават със земеделие; те пазели пътищата от грабители. Но по думите на Тукидид поради повсеместните морски грабежи тези крепости се строяли не на морския бряг, където впоследствие се строяли градовете. И така, благодарение на тези царски домове за първи път се консолидирал съвместният живот. Най-добрият източник за изясняване на отношението между царете и техните поданици и между самите царете е Омир: това отношение не се основавало на закон, а произтичало от силовото превъзходство, от богатството, владенията, въоръжението, личната храброст, от предимствата, обусловени от предвидливостта и благоразумието, и накрая от знатния произход и рода на предците. Защото на царете като на герои е приписван по-благороден произход. Народите се подчиняват на царете, но липсват кастови отношения, които да ги отделят от царете, те не са били угнетявани; отношението между народите и царете не е патриархалното отношение, при което глава е само старейшината на целия род или семейство. Не съществува и ясно изразена потребност от законово управление, а е налице само общата потребност хората да бъдат сплотени и да се подчиняват на свикналия да заповядва властелин, да не му завиждат и да не проявяват недоброжелателност по отношение на него. Царят има такъв личен авторитет, че може да накара хората да го признаят и да го запази; но тъй като това превъзходство е само индивидуално героично и е обусловено от лични заслуги, то не е здраво. Така например Омир разказва как годениците на Пенелопа разграбват имуществото на отсъствуващия Одисей, без да обръщат никакво внимание на сина му. Когато Одисей слиза в преизподнята, Ахил го пита за баща си и изказва предположението, че поданиците сигурно са престанали да се отнасят към него с уважение, защото е стар. Нравите още са много прости: царете сами си приготвят обяда и Одисей сам строи собствения си дом. В „Илиада“ Омир описва царя на царете, който оглавява голямото национално начинание; другите могъщи лица го обкръжават, образувайки свободен съвет; към господаря се отнасят с уважение, но той трябва така да подреди всичко, че да се хареса на останалите. Той си позволява насилие по отношение на Ахил и затова последният престава да участвува в борбата. Също толкова непостоянно е и отношението на отделните царе към масите, сред които непрекъснато се появяват отделни личности, които искат да ги изслушват и да се отнасят към тях с уважение. Народът се сражава в битките на царете не като наемна войска и не като тълпа равнодушни крепостни, които се подчиняват само на силата, но не и за своите собствени интереси, а като сподвижник на своя уважаван вожд, като очевидец на неговите подвизи и слава, и като негов защитник в случай че той се озове в затруднено положение. В света на боговете откриваме пълно сходство с тези отношения.

Зевс е баща на боговете, но всеки от тях има своя собствена воля; Зевс ги уважава, а и те него; наистина, понякога той ги укорява и заплашва, и тогава те или се подчиняват на волята му, или сърдито се оттеглят, без да довеждат тези разногласия до крайни предели, и Зевс, позволявайки на един едно, а на друг — друго, в общи линии урежда всичко така, че те да останат доволни. Следователно и на земята, и на Олимп съществува само слаба обединяваща връзка; царската власт още не е монархия, тъй като нуждата от нея възниква едва при по-късното развитие на обществото.

В това състояние, при тези отношения става едно забележително и велико събитие. Цяла Гърция се обединява за едно национално дело — за Троянската война, и благодарение на това започват връзките с Азия, продължили и по-късно и имащи много важни последствия за гърците. (Походът на Язон в Колхида, който също така се споменава при поетите и който е предшествувал това начинание, в сравнение с Троянската война е бил нещо твърде изолирано.) Според преданието като повод за това общо дело послужило обстоятелството, че един азиатски царски син се провинил, като нарушил правилата на гостоприемството, а именно — отвлякъл жената на човека, оказал му гостоприемство. Благодарение на своето могъщество и влияние Агамемнон събрал гръцките царе; Тукидид обяснява авторитета му с наследствената власт и с това, че той бил доста по-силен по море от останалите царе (Омир. Илиада. II, 108); обаче обединението явно било постигнато без прилагане на външна сила, просто благодарение на лични преговори. С общи усилия елините успели да извършат такова велико дело, подобна на което впоследствие никога не е имало. Благодарение на техните усилия Троя била завладяна и разрушена; те нямали намерения да я задържат в своя власт. И така, не бил постигнат външен резултат, т.е. основаване на колонии по тези места; и обединяването на нацията в този единичен подвиг не прераснало в здраво политическо единство. Но за представите на гръцкия народ поетът създал вечния образ на неговата младост и неговия дух и от този момент този образ на прекрасния човешки героизъм е бил жив във въображението на гърците през целия период на тяхното развитие и образованост. И в средните векове целият християнски свят се е обединил за постигането на една цел, завоюването на гроба господен, но, независимо от всички победи, в крайна сметка също толкова безуспешно. За току-що пробудилия се християнски свят кръстоносните походи са Троянската война срещу простата, равна на себе си ясност на мохамеданството.

Царските родове отчасти загинали благодарение на индивидуалните ужасни престъпления, отчасти лека-полека измрели; между тях и народите нямало никаква истинска и нравствена връзка. В такова положение се изобразяват народите и царските родове и в трагедията: народът е хор и има пасивно поведение, бездействува; героите действуват и носят цялата отговорност. Между тях няма нищо общо, народът няма насочващ авторитет и той апелира само към боговете. Такива героични индивидуалности като царете са извънредно благодатни като предмет на драматичното изкуството, защото те взимат решенията самостоятелно и индивидуално и не се ръководят от общите закони, задължителни за всеки гражданин; техните дейния и тяхната гибел са индивидуални. Народът е обособен от царските родове и те се смятат за нещо чуждо, нещо висше, поради което е трябвало да се борят срещу съдбата и да страдат докрай. След като царската власт извършила онова, което трябвала да извърши, тя станала излишна. Царските родове погубват сами себе си — без омраза, без борба от страна на народите; точно обратното, на семействата на властелините е предоставена възможността спокойно да използуват онова, което е тяхно достояние, и това ясно говори, че започналото след това народовластие е било разглеждано като нещо абсолютно различно. Колко много се различава този поврат от историята на другите епохи!



Падането на царските родове става след Троянската война и тогава се извършват и някои съществени промени. Пелопонес бил завладян от Хераклидите, които установили по-спокойно състояние, ненарушавано вече от преселението на племената. Историята отново става по-малко достоверна и ако сме доста точно осведомени относно отделните събития от Троянската война, то ние нямаме достоверни сведения за важните обстоятелства, отнасящи се до последвалата епоха, продължила неколкостотин години. Тези векове не са ознаменувани от нито едно общо дело, ако не смятаме обстоятелството, че, както разказва Тукидид, във войната на халкидийците с еретрийците на остров Евбея взели участие няколко племена. Градовете живеят сами за себе си и в живота им няма нищо изключително, освен войните със съседите. Но в своята изолираност те процъфтяват предимно благодарение на търговията: на този прогрес не е пречела бушуващата ожесточена междупартийна борба. В средните векове също така се наблюдава разцвет на градовете в Италия, в които и между които е имало непрекъсната борба. За процъфтяването на гръцките градове в тази епоха свидетелствуват, по думите на Тукидид, и основаваните навсякъде от тях колонии: така Атина основала колонии в Йония и на много острови; преселниците от Пелопонес основали колонии в Италия и Сицилия. След това колониите на свой ред станали относителни метрополии, например Милет основал множество градове по бреговете на Мраморно и Черно море. Това колонизиране, особено в периода, продължил от Троянската война до Кир, представлява едно своеобразно явление. То може да бъде обяснено по следния начин. В отделните градове властта се намира в ръцете на народа, тъй като той е висшата инстанция за решаването на държавните дела. Благодарение на продължителния мир населението доста се увеличило и развитието се придвижило напред, а най-непосредственият резултат от всичко това било натрупването на огромно богатство, с което винаги е свързана появата на недоимък и бедност. Промишленост в нашия смисъл не е имало и земеделските участъци били бързо заселени. Независимо от това част от най-бедната класа не позволявала да бъде доведена до просяшка тояга, защото всеки се възприемал като свободен гражданин. И така, единственият изход е бил колонизацията; хората, които в родината си били изпаднали в бедствено положение, можели да търсят свободна земя и да съществуват като свободни граждани, занимавайки се със земеделие. И така, колонизацията се оказала средството, позволило до известна степен да се поддържа равенството между гражданите; но това средство е само палиатив, тъй като първоначалното неравенство възниква веднага отново, защото в основата му лежи имущественото неравенство. Старите страсти се разгарят с нова сила и скоро богатството започнало да се използува с цел да се постигне господство; по такъв начин в градовете на Гърция се издигат тираните. Тукидид казва: тогава в Гърция се увеличило богатството, в градовете се появили тирани и гърците започнали още по-ревностно да се занимават с мореплаване. Особен интерес предизвиква историята на Гърция в епохата на Кир; тогава държавите постигат своята особена определеност. Към тази епоха се отнася и формирането на специфичния гръцки дух; заедно с него се развиват религията и държавният строй, и сега трябва да се заловим с тези важни моменти.

Разглеждайки източниците на гръцката култура, преди всичко забелязваме, че физическите (географски) свойства на Гърция не се отличават с онова характерно единство и не образуват онази еднообразна маса, която би оказвала на нейните обитатели особено силно влияние; природните характеристики на тази страна са разнородни и не оказват такова влияние, което да има решаващо значение. Благодарение на това липсва и масовото единство на семейна сплотеност и национална връзка, а в борбата срещу раздробената природа и нейните сили хората трябва повече да се осланят на самите себе си и да напрягат своите слаби сили. И така, гърците са раздробени и изолирани един от друг, налага се да се опират на вътрешните си духовни сили и лично мъжество; при това те изпитват най-различни възбуди и са във всяко едно отношение диви, напълно непостоянни и разпръснати по отношение на природата, намират се в зависимост от случайностите на последната и загрижено се прислушват към външния свят; но, от друга страна, те възприемат духовно и усвояват този външен свят, като проявяват в борбата с него мъжество и самонадеяност. Такива са простите елементи не тяхната култура и религия. Що се отнася до митологичните им представи, в основата им се намират неща, съществуващи в природата, но не в тяхната маса, а в тяхната обособеност. Общи представи от рода на Диана Ефеска, т.е. природата като всеобща майка, Кибела и Астарта в Сирия, остават азиатски и не преминават в Гърция. Защото гърците само се вглеждат в нещата, съществуващи в природата, и изграждат догадки за тях, като дълбоко в себе си си задават въпроса за тяхното значение. Аристотел казва, че отправен момент за философията е учудването, и за гръцкото виждане по отношение на природата изходен момент също така е учудването. Това не бива да се разбира в смисъл, че духът се натъква на нещо необичайно и го сравнява с обикновеното, защото още не съществува разсъдъчен възглед върху повтарящия се ход на явленията в природата и рефлексия, сравняваща ги с нещо необикновено, а обратно — възбуденият гръцки дух остава изумен от естествеността на природата; той се отнася към нея не равнодушно, като към някаква даденост, а като нещо изначално чуждо на духа, но внушаващо му предчувствия и каращо го да се досеща и да вярва, че в него се съдържа нещо, което е дружелюбно настроено, нещо, към което той може да има положително отношение. Тук учудването и предчувствието са основни категории; обаче елините не се ограничават с отношения от такъв род, а изразяват скритото, към което се отнасят догадките, в определена представа като предмет на съзнанието. Естественото се смята не за нещо непосредствено преминаващо през духа, с помощта на който то се познава; естественото е дадено на човека само като стимул и за него може да има значение само онова духовно, в което той го е превърнал. Но това духовно начало не трябва да бъде разбирано като обяснение, което само ние даваме, самото то се съдържа в много гръцки представи. Пълното с предчувствия настроение, изразяващо се в това, че хората се прислушват, търсят смисъла, ни се представя в общия образ на Пан. В Гърция Пан не е обективно цяло, а онова неопределено начало, с което в същото време се съединява моментът на субективността: той е общият трепет сред горската тишина; затова е бил на особена почит в гористата Аркадия (изразът „панически страх“ обикновено е бил употребяван, когато става дума за безпричинен страх). След това предизвикващият трепет Пан се изобразява като свирещ на флейта; става дума не само за вътрешно предчувствие, а чуваме и свиренето на Пан на седемствола флейта. В това се изразява, от една страна, онова неопределено, което обаче се проявява в звуците, а от друга — това, което се чува, което е субективно въображение и обяснение на слушателя. Гърците са се прислушвали също и към шуртенето на водата в изворите и са се питали какво означава това, но значението се оказва не обективната идея на извора, а субективна мисъл на самия субект, който след това извисява речната нимфа до ранга на муза. Наядите, или изворите, са външното начало на музите. Но безсмъртните песни на музите не са онова, което чува прислушващият се в ромона на изворната вода, а произведения на чувствителния дух, което той, прислушвайки се, създава в самия себе си. Тълкуването и обяснението на природата и на извършващите се в природата промени, посочването на смисъла и значението в тях е именно дело на субективния дух, онова, което гърците наричат мантия. Изобщо можем да приемем този термин като особен род отношение на човека към природата. За мантията са нужни материя и тълкувател, разгадаващ смисъла; Платон говори за това по повод сънищата и безумството, в което човек изпада по време на болест; нужен е тълкувател, оракул, за да обясни тези съновидения и това безумно бълнуване. Природата отговаря на въпросите на гърците; това е вярно в смисъл, че човек дава на въпросите на природата отговори, изхождащи от неговия дух. Благодарение на това нагледът става чисто поетичен, защото духът открива в него смисъла, който изразява природното явление. Гърците искат навсякъде да намерят тълкуване и обяснение на естественото. В последната книга на „Одисея“ Омир разказва, че когато гърците били във висша степен опечалени от смъртта на Ахил, над морето се разнесъл силен тътен; гърците поискали да се разбягат, но тогава станал опитният Нестор и им обяснил явлението. Тетида, казал той, се е появила със своите нимфи, за да оплаче смъртта на своя син. Когато в гръцкия лагер се разразила епидемия от чума, жрецът Калхас дал следното обяснение: Аполон негодува по повод на това, че не са върнали дъщерята на неговия жрец Хриз срещу дадения откуп. Първоначално и за оракула изцяло е била характерна тази форма на тълкуване. Най-старият оракул се намирал в Додон (близо до днешна Янина). Херодот казва, че първите жреци на храма пристигнали там от Египет, но този храм винаги е бил смятан за древногръцки. Там шумът от листата на свещените дъбове се е смятал за прорицание. Там са били закачени и метални чанове. Но звуците, издавани от удрящите се един в друг чанове, били напълно неопределени и нямали никакъв обективен смисъл, а смисълът, значението били придавани само от тълкуванията на хората. По такъв начин и делфийските жрици, намирайки се в безсъзнателно, безпаметно състояние, във вдъхновено упоение (мания), издавали неразбираеми звуци и само оракулът можел да вложи в тях определен смисъл. В една пещера се чувал шум от подземни води, появявали се видения; но тази неопределеност получавала смисъл само благодарение на тълкуващия и обясняващ дух. Трябва да отбележим, че възбудите на духа са преди всичко външни естествени възбуди, а след това също и вътрешни изменения, извършващи се в самия човек подобно на съновиденията или безумното бълнуване на делфийската жрица. В началото на „Илиада“ Ахил се сърди на Агамемнон и се кани да извади меча си, но бързо възпира движението на ръката си и сдържа гнева си, защото осъзнава своето отношение към Агамемнон. Поетът изразява това, като казва следното: въздържа го Атина Палада (мъдростта, присъствието на духа). Когато Одисей хвърлил своя диск най-далеч, един от другите участници в състезанието проявил дружелюбно отношение към него и Одисей познал в лицето му Атина Палада. И така, това значение е онзи вътрешен, истинен смисъл, който се обяснява, и по такъв начин поетите, и преди всичко Омир, са били учители на гърците. Мантията изобщо означава поезия — не произволно фантазиране, а фантазия, влагаща духовното в естественото и представляваща дълбокомислено знание. Затова гръцкият дух по принцип е свободен от суеверие, тъй като той осмисля сетивното така, че определенията изхождат от духа, макар че, както ще бъде посочено, суеверието отново прониква в него от друга страна, когато определенията, от които се образуват мненията и действията, се извеждат от друг източник, а не от духовното начало.

Обаче гръцкият дух е бил възбуждан не само от външни и вътрешни влияния. Тук спадат и традициите, заимствувани от другите страни, вече съществуващата култура, боговете и култовете, свързани с боговете. Открай време много се е спорело за това дали изкуствата и религията на гърците са се развили самостоятелно или благодарение на външни импулси. Ако този спор се води от гледна точка на едностранчивия разум, то решаването му е невъзможно, защото това, че гърците заимствуват представи от Индия, Сирия, Египет, е толкова исторически факт, колкото и твърдението, че гръцките представи са самобитни, а гореспоменатите други представи са чуждоземни. Херодот също така казва следното: Омир и Хезиод са създали за гърците боговете и са дали на боговете наименования — забележително изречение, на което Кройцер обръща особено внимание; от друга страна, той казва, че Гърция получила имената на своите богове от Египет и че гърците попитали в Додон дали трябва да приемат тези имена. Явно първото твърдение противоречи на второто, но въпреки това те напълно се съгласуват едно с друго, тъй като гърците превърнали заимствуваното от тях в нещо духовно. Естественото, което се обяснява от хората, вътрешното, същественото в него е начало на божественото изобщо. Точно така в изкуството гърците са можели да заимствуват — особено от египтяните — технически умения. Тяхната религия първоначално също е можела да бъде заимствувана отвън, но със своя самостоятелен дух те преработили както изкуството, така и религията.




Сподели с приятели:
  1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница