Том III технически спецификации

1. 
   Обща част
   
2. 
   Местоположение на обекта
   
3. 
   Описание на обекта
   
4. 
   Материали
   
5. 
   Строително – монтажни работи
   

Концепцията за закриване и рекултивация на старото сметище за ТБО на гр. Симеоновград е изградена въз основата на политиката на МОСВ за закриване на всички съществуващи сметища за неопасни отпадъци и депониране на тези отпадъци само на регионални депа.

Водещ елемент при извършване на строително – монтажните работи е вертикалната планировка на обекта, свързана с предепонирането на битовите отпадъци и тяхното уплътняване.
2. МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ

Общинското сметище е регламентирано депо за неопасни отпадъци, разположено в имот №000036 от землището на гр. Симеоновград, ЕКАТТЕ: 47278, имот №000257 от землището на гр. Симеоновград, ЕКАТТЕ: 47278, имот №000261 от землището на

Сметището е разположено на 2,3 км. северно от гр. Симеоновград. До сметището се стига по съществуващ път. Теренът, върху който са извозвани битовите отпадъци от

В момента се извършва нерегламентирано извозване на отпадъци на сметището. В северозападната част е направено частично рекултивиране чрез запръстяване и затревяване. Не е оградено и няма обслужващи сгради и съоръжения.

В геоморфоложко отношение депото за твърди битови отпадъци попада в ерозионно дере със северно направление.

Депото е разположено на около 2300 метра северозападно от гр. Симеоновград, в дясно от пътя Симеоновград – Стара Загора. Денивелацията на депото от асфалтовия път до дъното на дерето варира от кота 166.40 до около кота 145 метра.

Основно в геоложкия строеж на депото участват кватернерни отложения и неогенски седименти. Кватернерът е представена от почвен слой и насипни материали от твърди битови отпадъци, които залягат върху неогенски седименти на Маришката свита, представена в горната си част от глини, песъчливи глини и глинести пясъци до пясъци.

При извършване на полевата работа се разкриха: насипни материали от твърди битови отпадъци, почвен слой и неогенски седименти.
Инженерногеоложка характеристика на земната основа от лабораторни изследвания

От документацията на направените шурфове и извършените лабораторни изследвания на земните проби могат да се поделят следните инженерногеоложки видове строителни почви:

Изгражда най-горната част на кватернерна покривка, като дебелината му в проучвателните изработки достигна до 1.80 метра при шурф 7, но реално достига до около 15 метра при дъното на дерето. От пласта не са взети проби за изследване.

Изгражда най-горната част на кватернерна покривка, като дебелината му в проучвателните изработки е от 0.00 до 1.40 метра. Изграден е от черна твърдо пластична глина - смолница.

От пласта е взета и изследвана една земна проба. Получените резултати от лабораторните изследвания, определят пласта като „прахова глина”.

Поради обемно непостоянство и съдържанието на органични вещества в него, той се отнася към почви от група „В” точка в) „особени почви” съгласно НППФ и като почва от група „D” съгласно НПССЗР.

Съгласно БДС 676 – 85 стойности на физико-механичните показатели са следните:

• 
  Пласта се класифицира като почви от група „В” точка в) „особени почви” съгласно НППФ и като почви от група „D” съгласно НПССЗР.
  
• 
  Категория на почвата: І.
  
• 
  Наименование на категорията: земна.
  

Пласта заляга под на пласт 2 като дебелината му в проучвателните изработки е повече от 0.80 метра (шурф 4). Изграден е от глина до песъчлива глина, прахова с чакъли, твърдо пластична, кафявосветлозелена.

От пласта са взети и изследвани 2 броя земна проба. Получените резултати от лабораторните изследвания, определят пласта като „прахова глина” и „песъчлива глина”, твърдо пластична.

Съгласно БДС 676 – 85, осреднените стойности на физико-механичните показатели са следните:

• 
  Пласта се класифицира като почви от група „Б” точка б) съгласно НППФ и като почви от група „D” съгласно НПССЗР.
  
• 
  Категория на почвата: ІІ.
  
• 
  Наименование на категорията: земна.
  

Поради изземване на част от хълма при изграждането на депото за твърди битови отпадъци, пласта заляга под на пласт 1 и 2 като дебелината му в проучвателните изработки е повече от 1.40 метра (шурф 2). Изграден е от глинест пясък до пясък с глинест запълнител, кафявосветлозелена.

От пласта е взета и изследвана 1 земна проба. Получените резултати от лабораторните изследвания, определят пласта като „глинест пясък”.

Съгласно БДС 676 – 85 стойности на физико-механичните показатели са следните:

• 
  Пласта се класифицира като почви от група „Б” точка б) съгласно НППФ и като почви от група „D” съгласно НПССЗР.
  
• 
  Категория на почвата: ІІ.
  
• 
  Наименование на категорията: земна.
  

Хидрогеоложките условия се формират от особеностите на релефа и литоложкия строеж на кватернерните отложения и неогенските седименти. Подземни води по време на полевата работа не бяха установени в проучвателните изработки. В пласт 4 „глинест пясък”, който беше влажен по време на полевите работи са се инфилтрирани замърсители от сметището.

При валежи ще се формират временни повърхностни води, които ще се инфилтрират в твърдите битови отпадъци и ще изнесат замърсители отначало в естественото ерозионно дере, където е изградено сметището, от там ще преминат в „Авалийското дере”, след което ще постъпят в река Сазлийка и накрая в река Марица.

Сеизмичност

Съгласно НПССЗР – 2007 г. територията на гр. Симеоновград е с прогнозна сеизмичност за 1000 годишен период от VІІІ-ма сеизмична степен (по МШК-64). Коефициентът на сеизмичност Кс = 0.15.

Депото ще бъде разделено на три основни зони, които ще бъдат рекултивирани по различен начин.

- Зона 1 – старото депо, намиращо се в северозападната част на парцела – биологична рекултивация - направеното частично рекултивиране чрез запръстяване и затревяване ще бъде подравнено и облагородено с 30 см. хумуен слой и затревено.

- Зона 2 – средната част от депото – техническа и биологична рекултивация

- Зона 3 – югоизточната част – биологична рекултивация, като предварително слоя отпадъци бъде предепониран в Зона 2, подравняване и добавяне на 30 см. хумусен слой, след което ще бъде затревена.



3. ОПИСАНИЕ НА ОБЕКТА

Настоящият проект е предназначен за извършване на техническа и биологична рекултивация на сметището на община Симеоновград. Площта предвидена за рекултивиране, в резултат на дългогодишното натрупване на отпадъци, е с нарушена структура и почвено плодородие.

Рекултивацията на сметището има за цел максимално да ограничи неблагоприятното въздействие върху околната среда на натрупаните отпадъци след приключване на експлоатацията му. С предвидените рекултивационни мероприятия се цели намаляване количеството на отделящия се инфилтрат и подобряване ландшафта на района.
Избрания метод рекултивиране на депото в град Симеоновград е „in situ” и рекултивацията ще протече в следната последователност:

- вертикална планировка

- техническа рекултивация

- биологична рекултивация

Депото ще бъде разделено на три основни зони, които ще бъдат рекултивирани по различен начин.

- Зона 1 – старото депо, намиращо се в северозападната част на парцела – биологична рекултивация

- Зона 2 – средната част от депото – техническа и биологична рекултивация

- Зона 3 – югоизточната част – биологична рекултивация, като предварително слоя отпадъци бъде предепониран в Зона 2.
Вертикалната планировка включва:

- Преоткосиране на депото (в момента съществуващите откоси на депото са приблизително 1:1 - около 45°) като се оформят откоси: с наклон 1:3 /на напречните профили/ и: 1:3 /на надлъжния профил/.

- Профилиране на депонираните отпадъци, включващо разстилане и подравняване с булдозер;

- Предепониране на слоя отпадъци от Зона 3 в Зона 2

- Уплътняване на отпадъците (минимум четирикратно преминаване с валяк, булдозер или компактор);

С приетите наклони се постига по-плавно вписване на рекултивираното сметище към околните терени, а също и оттичане на повърхностните води към охранителните канавки.

С вертикалната планировка се оформя тялото на сметището така, че да поеме изкопаните стари отпадъци при преоткосирането.
Технология на изпълнение на вертикалната планировка

Преди да започнат изкопните работи по преоткосирането трябва да се приложат напречните профили през депото. На тях са посочени местата на охранителните канавки, граници и коти на предепонираните отпадъци, котите на рекултивационния слой в крайният му вид и мястото на газовия кладенец.

Преоткосирането започва от най-високата част на съответния профил. По този начин оформянето на откосите става отгоре надолу. За извършване на изкопните работи са необходими следните машини:

- еднокошов багер с права лопата с V=l м3.

- самосвали за извозване на изкопаните земни маси – 2 бр.

- Булдозер за разстилане ,валиране и оформяне на проектния профил.

Височината на всеки забой е максимум 3 м. Изкопаните отпадъци се товарят на самосвали, които ги транспортират до определеното място за предепониране. Преоткосирането и предепонирането започват от източната част на сметището.

Разриването и уплътняването става с булдозери.Техният ход напред и назад трябва да бъде не по-малко от 4 пъти по едно и също трасе.

С техническата рекултивация се оформя горния изолиращ екран, който трябва да отговаря на Наредба №6 от 2013 г. и Наредба №26 от 1996 г.

Горният изолиращ екран се състои от следните елементи:

• 
  Газов дренаж;
  
• 
  Запечатващ пласт;
  
• 
  Дренажна система за атмосферни води;
  
• 
  Рекултивиращ пласт.
  

До започване на земните работи и изпълнение на строителството, съгласно работния проект е необходимо да се изпълни:

• 
  Трайно геометрично очертаване на осите, геометричните контури в зоните на изкопите и насипите и др. съоръжения, съгласно работния проект.
  
• 
  Изграждане на предпазни заграждения и предупредителна сигнализация.
  
• 
  Почистване на строителната площадка от храсти, дървета, пънове и едри камъни, и едрогабаритни отпадъци
  
• 
  Устойчивост и дълготрайност на конструкцията на рекултивираното депо при нормални и особени натоварвания.
  
• 
  Защита от проникване в депото на повърхностните води и тяхното отвеждане извън тялото на депото.
  
• 
  Опазване на атмосферния въздух и повърхностните води от замърсяване от отпадъчното тяло (депото).
  
• 
  Удовлетворяване на изискванията на нормативната уредба за рекултивация на нарушени терени (Наредба №26).
  
• 
  Удовлетворяване на условията за използуване на рекултивирания повърхностен слой на депото след приключване на неговата експлоатация.
  

• 
  изравнителен слой почва – 0,20 м.
  
• 
  газов дренажен слой от мита речна баластра - 0,50м по платото и слой от дренажен геокомпозит с твърда сърцевина по откосите на депото
  
• 
  минерален запечатващ слой – бентонитова хидроизолация (GCL's) - бентонитова рогозка със съдържание на бентонит по - голямо или равно на 3.5 kg/m поставен между два пласта геотекстил
  
• 
  дренажна система за отвеждане на инфилтрирали през рекултивационния слой почва и хумус атмосферни води
  
• 
  Пласт почва с дебелина 0.70 м, полага се на два слоя всеки с дебелина 35 cm.
  
• 
  пласт хумус с дебелина - 0,30м.
  

- Изравнителен слой пръст

Преди полагането на газовия дренаж се полага изравнителен пласт от почва, с който се оформя окончателното сметищно тяло на депото, съгласно проекта. Той се изпълнява с дебелина 0.20m. депонираните отпадъци първоначално се полагат на 60 см по - високо от проектните коти, тъй като те ще се уплътнят и слегнат с времето

- Газов дренаж

На депото са депонирани неопасни биоразградими отпадъци, което налага проектиране на газов дренаж, който ще включва:

• 
  Площен дренажен слой по платото на депото с дебелина 0.50 m от мита речна баластра;
  
• 
  Дренажен геокомпозит с твърда сърцевина по откосите на депото
  
• 
  Газов кладенец с вентилаторно устройство на площадката на депото.
  

- Запечатващ пласт - минерален запечатващ слой от хидроизолация на бентонитова основа

Минералният запечатващ слой се предвижда за защита на отпадъчното тяло на сметището от проникване на повърхностни води и като бариера за газовите емисии.Запечатващия пласт трябва:

а) да осигурява защита срещу просмукване и дифузия на вредни вещества;

б) да има висока степен на водоплътност;

в) да е устойчив срещу излужване;

г) да притежава способност за задържане на тежки метали;

д) да сляга в определените с проекта граници и да притежава способност за самозаздравяване чрез подходящ избор на материалите по пластичност и зърнометричен състав;

е) при изменение на хидрогеоложките условия деформациите да остават в определените с проекта граници.

Запечатващият пласт ще се изпълни от бентонитова хидроизолация (GCL's) - бентонитова рогозка със съдържание на бентонит по - голямо или равно на 3.5 kg/m2 поставен между два пласта геотекстил, коефициент на филтрация кФ <5х10ˉ11 m/s с допустимо отклонение ± 10 %.

Бентонитовите хидроизолации представляват слой от бентонит напрах или зърна, поставен между два слоя геотекстил или между геотекстил и геомембрана, и трябва да отговарят на следните изисквания:

а) съдържание на бентонит (определено при водно съдържание на бентонита < 15 %) - при депа за неопасни отпадъци съдържанието на бентонит трябва да е > 3,5 кг/м2 за горен изолационен екран

б) коефициент на филтрация - < 5 x 10 на степен -11 м/сек; допустимоотклонение ±10 %;

в) якост на разлепване (отделяне на двата външни слоя) - > 60 допустимо отклонение ± 10 %;

г) стареене при атмосферни условия - материалът трябва да се покрие врамките на един ден след полагането му.

При полагане на минералния запечатващ пласт се извършва текущо наблюдение и контрол на предписаните с проекта технология на полагане, коефициент на уплътняване и качествени показатели на влаганите материали.