Това е един много голям успех не само за Вас и Вашите преподаватели, но и за българската математика въобще. Разкажете повече за участието в това състезания



Дата08.05.2018
Размер72.93 Kb.
Математиката е музика

Цветинка Орешарова е учител, като 23 години е преподавател в Природо- математическа гимназия „Иван Вазов”, а последните четири години – в Частна езикова гимназия „Леонардо да Винчи”.

Георги Панев е ученик в Частна езикова гимназия „Леонардо да Винчи”, в момента е десетокласник. Споделя, че участва в различни състезания и се старае да бъде прилежен ученик.

Преди дни те се завърнаха от Москва, където Георги спечели второ място и награда за отлично представяне на международно математическо състезания в Москва. Негови научни ръководители са Цветинка Орешарова и Красен Давидов. Там той представи темата „Развитие на информатиката и изчислителната техника и проследяване на един от нейните клонове, свързан с използването на троична симетрична бройна система”, за която бе отличен на първо място на националния кръг на конкурса.



Това е един много голям успех не само за Вас и Вашите преподаватели, но и за българската математика въобще. Разкажете повече за участието в това състезания.

Г.П. Това е международно състезание, на което успях да се класирам на второ място, Направлението ми бе „История на математиката”, като не се включва само история, но има и програмна част. Беше доста трудно, но успяхме.

Ц.О. Ние се запознахме с това състезание през миналата година, когато се проведе шестият конкурс „Математика и проектиране”. В него участваха България, Русия, Беларус, Китай, Казахстан. Тази година имаше участници от България, Русия, Беларус, Казахстан и Германия.

През миналата година Частна езикова гимназия „Леонардо да Винчи” се прадстави с екип от трима ученици, нали!

Ц.О. Миналата година бяхме с трима ученици, след като бяхме класирани на второ място на националното състезание, но в Москва не успяхме да се класираме в призовата тройка и получихме само една грамота. Тази година имахме голям късмет, а и повечко поработихме. Направленията на международното математическо състезание в Москва са няколко – „Математиката като наука”, „Геометрични миниатюри”, „Математика и програмиране”, „История на математиката”, „Математиката като изкуство” и Методически разработки на колеги по математика и програмиране. Много ни беше трудно, тъй като нямаше нито един лен на журито от България. То беше от представители на Русия и Казахстан. Много се радвам, че въпреки всичко Георги успя да се представи много добре. Другото , за което се притеснявах бе, че всички докладваха на руски език, а само нашият доклад бе на английски език. Но, толкова много им хареса това, което Георги показа. Професор от журито обясни на цялата зала, че в България се учи повече английски езиков, отколкото руски, и затова няма как Георги да докладва на руски. Презентацията течеше на руски език, за да могат присъстващите да видят за какво става въпрос. Другото, което ме впечатли, бе, че той докладва 16-и от общо 35 участници в нашето направление, след него обявиха почивка. Когато тръгнахме да излизаме, ни настигна дама от журито, която ни помоли да се върнем и да се запише цялата презентация, тъй като ние бяхме представили презентация за тези седем минути по регламент, в които трябва да се докладва, която то включваше няколко слайда. А цялата презентация по завършената работа от три части, е 95 слайда. Поискаха да я видят и да я прочетат. Другото, което ме впечатли, бе, че едни от дните, когато минавахме по коридора, една жена каза „А, умното момче”. Много ми беше приятно да чуя всички тези похвали и да разбера, че в България, работейки над отделните детайли, сме достигнали едно доста високо ниво. Явно, умеем да се задълбочаваме в проблемите. Това ми даде сили да си мисля, че ненапразно толкова време работим в тази посока. Намерили сме верния път. Просто ни трябва малко повече самочувствие- и, освен това, много трудно се намират спонсори. Затова искам от страниците на вестника още веднъж да благодарим на нашите спонсори от „Майчина грижа”, защото, ако не беше Мануела Форсел от Цюрих, никой нямаше да разбере за работата ни. А, щом такива хора се интересуваха от нея, значи тя има стойност.

Споделете повече за разработката. Троичната бройна система не е толкова популярна. Защо за Вас тя представлява интерес?

Г.П. Самата тема се разделя на три части. Първата е развитие на информатиката, втората е развитие на изчислителните машини т.е. компютрите и средствата, които са били използвани за изчисления. Третата част е самата троична симетрична система. Тя използва цифрите -1, 0 и 1, а не 0 и 1. Симетрията продължава и при другите числа, тъй като , когато сменим знаците – с + или обратното, получаваме противоположност. Тази бройна система е много по-добра в сравнение с всички останали системи, но не се използва, тъй като такава машина би била по-скъпа. Нуждите на потребителите сега са удовлетворение от двоичния компютър, тъй като масовата употреба на компютрите е за писане на текстови документи, за филми, музика , а за това не са нужни програми, които са много сложни и много натоварващи. Троичната симетрична система би могла да намери приложение при космонавтиката, при конструирането на машини, които са сложни или за някакви бъдещи разработки от по-висока сложност.

Да разбирам ли, че тази тема няма да остане на това ниво като разработка? Смятате ли да продължите работа в тази насока?

Г.П. Имаме още какво да добавим. Има една троична логика, която ние не сме изучавали. Може да продължим с нея да се занимаваме. Също така, имаме идея да направим език за програмиране, който да се основава на троичната система, но това е доста далечен план.

Г-жо Орешарова, съвременните деца проявяват ли интерес към математиката, която е една трудна наука? Гледат ли на математиката не като на една суха наука, а като на възможност за изкуство?

Ц.О. Мисля, че съвременните деца носят в себе си математиката, че са доста наясно с нея. И незаинтересоваността, която показват, се дължи на нашата методика, на нашите учебници , на нашата програма. Децата са петимни да знаят нови неща, неща , които те априорни ги чувстват, знаят ги. Така още докато ги предадеш, детето може да ти върне обратната информация. Много са аналитични, много бързо могат да разберат за какво става въпрос. Просто децата са напред, а нашата програма , по която се преподава в българските училища, изостава.

Как Вие успявате да стимулирате Вашите ученици?

Ц.О. Апетитът идва с яденето. Първо, тези деца в частно училище, които нямат незадоволени нужди от битов характер. Второ, винаги много съм ги обичала. Затова и съм ги обичала. Затова и съм учител. Имала съм възможност да сменя професията, но съм й останала вярна, защото се уверих, че това ме е амплоато. Преподавам математика с много голямо желание и любов. Обяснявам им най-важните неща, а винаги, когато има интерес от тяхна страна, си говорим допълнително. Колективът, с който работих миналата година, и се явихме на състезанието в Москва, включваше седмокласник, деветокласник /Георги Панев/ и дванайсетокласник. Разгледахме малко по-сложна тема в раздела „Математиката като наука” – „Изследване на екстремални задачи”. Седмокласникът ми „събра очите”. Научих го да диференцира, да намира производни и той беше обединяващото звено между тримата. Има много надарени деца, не само в България, а и навсякъде по света. Това е новото поколение. То го носи в себе си, но не като семенце, а е направо дар. Просто трябва да го напипаш, да му покажеш, че е много красиво, да не го насилваш, тъй като никога не става с насили при децата, но в същото време да му изнесеш и да му покажеш красотата на математиката. Няма да забравя една среща като студентка с академик Благовест Сендов. Той каза нещо, което много ме впечатли и в първия момент ме изненада – „И извън математиката има поезия”. Много е важно как ще поднесеш материята на децата. Математиката е музика. Много от проектите в Москва бяха свързани с аналогия на строя при музиката като наука и математиката. Една от разработките бе за фигурите в нашия живот – ние сме заобиколни от математика и геометрия. Всичко е красота. Трябва в дребните детайли да търсим красотата. Важно е да се стараеш да я показваш на другите. Така децата ме „хващат за ръка” и ме водят напред, за да разбера къде да търся, за да им покажа. Има доста желаещи в гимназията. Никой не би се отказал, ако решим да работим в някаква насока. Тези деца са петимни за изява.

Освен конкурса, на който бяхте, какви други изяви предвиждате. Представихте се пред руско жури, предвиждате ли да се представите пред друго жури?

Ц.О. Със същата разработка решихме да участваме на пролетната конференция в секция „Математика за ученици”, но не можахме да намерим спонсори. А, родителите дадоха доста средства, за да направим превода на цялата работа на руски език, за да може журито да ни разбира, той като нямаме гаранция, че ще разберат всичко на английски. Работата на Георги бе опит да се направи виртуална машина, която извършва събиране, изваждане, умножение и деление, но само целочислено. Трябва да се направи деление, действия с плаваща запетая и коренуване, за да се завърши тази виртуална машина и да работи така, както трябва. Нашият ученик, който бе в отбора миналата година, се га учи програмиране в Пловдив. Той беше проявил желание да участва и да завърши тази виртуална машина, която може да бъде предложена като продукт. Най-голямото предимство на троичната система е, че е много точна. Три е много по-близо до 2,78 т.е. до Неперовото число, отколкото две. В резултат на това се получават по-малки грешки в изчисленията, а при натрупването, се получава краен резултата, който е много по-добър, по-близък до истината. Така че, тази разработка може да се довърши и да има реални приложения. Имаме и подкрепата на ръководството на гимназията.

Г-жо Орешарова, казахте, че, според Вас, трябва да се промени моделът на преподаване на математика. Как би могло да стане това?

Много пъти съм писала кое е нещото, което не ми харесва, и съм давала предложения до нашия Инспекторат по образование, който да ги придвижи. Но, нищо не се е променило. Всички изнемогваме, особено в седми клас, а децата се явяват на национално външно оценяване, Почти никой от колегите не успява да довърши преподаването на построителни задачи, а това само се загатва. Многократно съм описвала този проблем, както и, и че не достига времето за преподаване на еднаквостите в осми клас. Защо трябва да се претрупва материал, цял един дял, който е много важен, който намира приложение в реалния живот. Построителните задачи не се учат както трябва и се „претрупват”, защото нямало време. Щом няма време, няма да се чудиш какво да учиш в горните класове, а ще изтеглиш малко материал нагоре. Трябва или да се учи, както трябва, или да не се учи. Децата не обичат формални неща. Те са най-големият индикатор дали нещото е за тук или не е. Това за мен е важен материал, но години наред построителните задачи не се учат като трябва- Написах го, обосновах го, изпратих го, но нито имаме отговор, нито последва някаква промяна. Не може не те боли за това, че толкова свестни деца са петимни да учат, и накрая детенцето да излезе неподготвено. Не става така. Тези неща трябва да се работят от хора, които са действащи учители, та да правят анализите и обобщенията, а не хора, които са хванали плесен по бюрата. Но, има нужда програмата да бъде променена.



Георги, как виждаш своето бъдеще?

Г.П. Като малък много исках да стана банкер. Все още ми остава това желание. Искам да уча нещо, свързано с бизнес или банково дело. Но, още не съм взел крайното решение.

Каква е формулата да бъде човек добър учител?

Първото нещо, е много да обичаш децата. Второ е. да обичаш професията си. И, третото е – да не можеш нито без децата, нито без професията. Много пъти се отказвах. Напуснах ПМГ „Иван Вазов” с цел да тръгна по нов път- След шест месеца, когато ме извикаха в Частна гимназия „Леонардо да Винчи” просто да водя школата по математика, когато затворих вратата след себе си, сълзите ми покапаха. Разбрах, че не мога да изляза от системата. Децата са тези, които са помогнали да мина през всички изпитания и трудности, децата са огледалото, в което се оглеждам. Те ми дават сили, колкото и да ми е трудно, да продължавам да вярвам, че доброто винаги побеждава.



Източник: НДТ

Разговаря Станислава Кръстева


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница