Това е важно От книгата „учителят на п-р Митко Димитров

Какво е отношението на Църквата на адвентистите от Седмия ден към Духа на пророчеството (книгите на Елена Вайт)? Това

е важно за учителя от СУ.

1. Приемаме

„В един по-широк смисъл на думата, адвентистите от Седмия ден

отнасят понятието „Духът на пророчеството” (…) и до писанията на

Елена Вайт (…)” (Кратка адвентна енциклопедия, с. 49).

„Нейните трудове обаче нито заемат мястото на Библията, нито пък

са допълнение към нея” (Кратка адвентна енциклопедия, с. 49-50).

3. Твърдим

„В съгласие с историческото протестантско поведение адвентисти-

те от Седмия ден признават БИБЛИЯТА И САМО БИБЛИЯТА като

основа за вяра и живот на християните” (Кратка адвентна енцикло-

педия, с. 49).

“Писанията на Елена Вайт не са заместител на Библията. Те не мо-

гат да бъдат поставени на същото равнище. Свещеното писание

е единствен стандарт, чрез който нейните писания или нечии други

писания трябва да бъдат оценени и на който те трябва да бъдат подчи-

нени” (Адвентистите от седмия ден вярват, с. 211-212).

„Основателите на църквата развиват основните вярвания чрез

изследване на Библията; те не приемат доктрини чрез виденията на

Елена Вайт” (Адвентистите от седмия ден вярват, с. 212).

През 1982 г. специално заседание на Генералната конференция под- готвя изявление за връзката между Библията и Елена Вайт, като то съдържа две ясно обособени части; потвърждение и опровержение. В опровержението е записано (споменавам няколко точки):

„2. Не смятаме, че произведенията и са добавка към канона на Све- щеното писание. 3. Не считаме, че действат като основа и окончателен авторитет за християнската вяра както Писанието. 4. Не считаме, че могат да бъдат използвани като основа за доктрини. 5. Не считаме, че изучаването им може да замени изучаването на Писанията. 6. Не счи- таме, че Писанието може да бъде разбрано само чрез произведенията на Елена Вайт. 7. Не считаме, че писанията на Елена Вайт изчерпват съ- държанието на Писанията. 8. Не считаме, че произведенията на Елена Вайт са най-важните за оповестяване на истините от Писанието” (виж Герхард ПФАНДЪЛ. Пророческата дарба в Свещеното писание и в ад- вентната история (съботно-училищен урок за първото тримесечие на 2009 г., с. 62).

4. Притесняваме се

„Някои, които вярват на СВИДЕТЕЛСТВАТА, грешат, като ги

натрапват несправедливо на другите” (Е. Вайт. Съкровища от сви-

детелства, т. 2, с. 285).

През 1901 г. сестра Вайт дава указание на църковни ръководите-

ли в нощта преди откриването на сесията на Генералната конферен-

ция: „(…) аз не искам (…) да приемете моите думи. Оставете сестра

Вайт настрана. Докато сте живи, не цитирайте думите ми, преди

да започнете да се подчинявате на Библията (…)” (Е. Вайт. Избрани

вести, кн. 3, с. 25-26).

При последното си обръщение към ГК през 1909 г. Елена Вайт от-

варя Библията и казва: „Братя и сестри, препоръчвам ви тази Книга!”

(Адвентистите от седмия ден вярват, с. 212).

Мнозина питат: „Ще има ли друг пророк?“ „Ние не знаем! (…) из-

глежда, че призоваването на друг пророк и проявата на други духов-

ни дарби е много вероятно (…) (Йоил 2:28)” (Джорж НАЙТ. Среща с