Този формат на списанието е специален за скъпоценните, незрящи българи мъже и жени

Молех се никой да не влиза, докато й благовествам и се моля за нея. В продължение на цял час никой не влезе в стаята. Жената ме слушаше с интерес, докато й говорех за Господа и отвори сърцето си. Със сълзи на очи каза "да" на Исус! Помолих Господа да докосне и бебето. Още нямаше име и, по молба на жената, аз го кръстих Матей.

За огромна моя радост, по-късно състоянието на жената и бебето чувствително се подобри и системите им бяха свалени.

Двама от един вид

След дългогодишно общуване с Греъм, усърдна молитва и съвети от най-близките ми приятели, ми предстоеше да чуя сватбените звънчета. Нашите желания и виждания за Божията цел бяха слети в едно.

Да изпълним Божия план

Има време за всяко нещо и сме длъжни да разпознаваме обстоятелствата, както орела, който умее да усеща ветровете, при които може да разпери крила и да полети.

Въпреки че бяхме женени, и двамата усещахме, че не беше дошло времето да полетим към Божията нива. Не пресилвах нещата. Знаех, че Бог сам ще открие на моя съпруг, че волята Му е да отидем като мисионери в Папуа Нова Гвинея. Бог имаше Своите си начини да направи това.

Призивът към Греъм дойде, когато, като строителен специалист, му беше предложено да построи дом за нашите приятели Питър и Маргарет Хънт, които бяха мисионери точно в Папуа. Това пътуване породи нещо в сърцето на Греъм и той осъзна къде му е мястото.

Бог ни подготвяше, въпреки че наши приятели искрено се притесняваха за нас:

"Айриин, та ти съвсем не приличаш на мисионер. Имаш две малки деца. Може би трябва да размислиш и да не пристъпваш към неизвестното бъдеще... При това не знаеш дали в далечната страна някой би могъл да ви се притече на помощ, ако имате някаква нужда... Вие сте много красива двойка. Трудно можем да си ви представим сред черна нация". Хората изразяваха своето мнение, но ние трябваше да се покорим на Господа, както Авраам. Награда и благословения следват послушанието към Бога.

Започнахме активна подготовка. Опаковахме цялата си покъщнина, макар че нямахме никаква представа къде ще установим новия си "дом".

Подготвихме куфарите и чантите, и дори нашето куче беше готово да дойде с нас. Бяхме много развълнувани. Мама плачеше и ме прегръщаше с бебетата. Всички плакахме, но аз знаех колко горди бяха мама и татко, че отивахме в чужда страна, за да служим на Господа.

Църквата ни организира специално изпращане и ни подари малка пишеща машина, а болницата, в която бях работила, ни дари медицинска техника.

Всички на борда

Отидохме на пристанището, за да се качим на кораба. Моите братя също дойдоха и ни изпратиха с най-хубави пожелания.

Едва тогава започнах да осъзнавам какво се случва. Напускахме нашата родина, за да се отправим към един неизвестен и далечен бряг. Шарлийн беше само на пет месеца, а Греъм държеше Деби, която беше почти на три годинки. Колко неопитни сме били по онова време с тези две малки дечица! Но за нас беше достатъчно удовлетворението, че се доверяваме напълно на нашия Господ.

Настъпи времето за отплаване. Изпращачите бяха помолени да слязат от кораба.

Най-после се насочвахме към предопределената за нас Божия цел. Изгаряйки мостовете зад себе си, отплавахме към незнайното бъдеще...

Точно когато бяхме готови да тръгнем, пред Греъм изведнъж се откриха доста възможности за бизнес. Беше доста изкушаващо да приеме някоя оферта и да отложим нашето заминаване, но времето беше дошло. Мечтата се превръщаше в реалност!...

Тест за вярност

Внезапно прозвуча тръбата на кораба и аз цялата настръхнах. Напомняше ми на Господната тръба.

Гледката на отдалечаващия се от кея кораб беше величествена! Изпращачите махаха с ръка за сбогом. Стояхме на палубата, докато пристанището на Сидни непрекъснато се смаляваше и накрая изчезна като малка точка в далечината.

Предстояха седем дни пътуване. Сложихме децата да спят и се върнахме на палубата. Стояхме безмълвни за няколко минути. Наистина бяхме встъпили в съдбата си.

В онзи миг не можех да преценя дали бяхме пожертвали много за това пътуване, въпреки че бяхме оставили красивия си дом и бяхме продали големия си автомобил комби. Вярвам, че Бог предпазваше ума ми от подобни мисли.

Няколко пътника от кораба полюбопитстваха колко време ще бъдем на ваканция...

Останаха вцепенени, когато им казахме, че отиваме като мисионери в Папуа!

"Сериозно? Но хората там са много примитивни и изостанали. Имайте предвид също, че още практикуват канибализъм, а вие имате две бебета..."

Накрая ни пожелаха безопасност и успех в мисията, а ние им благодарихме.

Земя на хоризонта!

Разтрепервам се само при спомена за емоциите, които изживяхме когато, приготвяйки куфарите си и слагайки децата да спят за последен път на кораба, чухме капитана да казва, че преди съмване ще видим земя!

След последната

ни прекрасна вечеря с новите ни приятели, не посмях да затворя очи, за да не изпусна най-важния миг в живота си.

-Земя на хоризонта! - извика капитанът, а моето сърце започна да бие силно. Изтичахме на палубата. Нищо не можеше да спре сълзите ни, когато съзряхме земята, която щяхме да наречем свой дом.

Папуа Нова Гвинея беше известна като земя забравена от Господа, но все още ми предстоеше да я открия за себе си.

Пристанището вече се виждаше. Докато приближавахме кея, корабната сирена не спираше да свири. Накрая пуснахме котва.

Навсякъде имаше черни хора, които изглеждаха много приятелски настроени и говореха някакъв сладък, но неразбираем език.

Изпитах облекчение, когато бяхме посрещнати от брата на Греъм и неговата съпруга.

Те живееха в столицата Порт Морсби. Хауърд беше строителен инженер на пътища и мостове, и имаха много хубав дом.

Помислих си: "Е, в Папуа Нова Гвинея не е толкова лошо, колкото ни го представяха".

Първи впечатления

Предстоеше ни полет към висините на Горока, център в източната планинска част на Папуа. Той се намираше на 5000 метра над морското равнище и беше с по-хладен и приятен климат в сравнение с крайморския.

Много се вълнувахме за предстоящата ни среща с приятели-мисионери, чиято къща беше построена от Греъм. Жената работеше в училището, където и ние щяхме да помагаме.

Много мисли се лутаха из умовете ни, докато чакахме самолета на летището. Чудех се кога ли ще дойде нашият голям, удобен самолет, но всичко, което виждах, бяха малки самолетчета.

Тогава обявиха, че товаренето на багажа за нашия полет започва. Гледах с неописуемо недоумение към моя съпруг, който очевидно знаеше повече от това, което споделяше.

Пилотът и няколко местни хора започнаха да преглеждат един от самолетите и за моя изненада видях багажа ни да се отправя точно към този, който приличаше на буболечка. Той изглеждаше като някаква находка от миналото. "Не може да бъде - помислих си - трябва да е станала някаква грешка!". Прегърнах дъщеричките си и се отправихме към самолета.

О, не! Тази машина нямаше подходящите стълби за дама, облечена в скъпо ушита пола. Почувствах се много неловко в белия си сатенен костюм с шапка, влизайки грациозно в малкия самолет. На всичко отгоре, когато влязох вътре, установих, че седалките са вдлъбнати и когато седнеш в тях, потъваш назад и краката ти остават да висят във въздуха.

"Е, много Ти благодаря, Исусе! Знаеш как да смиряваш слугите Си!"

Заоглеждах се наоколо с любопитство и с нагласата, че ще трябва малко да пострадаме заради благовестието.

Докато самолетът се подготвяше за излитане, навън забелязах нещо странно. Няколко местни мъже носеха прасе към нашия самолет.

Опитах се да се държа изтънчено, обяснявайки на моите момиченца, че тези хора харесват малките прасенца, когато потресена установих, че прасенцето не само се качваше в нашия самолет, но щеше да стои точно срещу нас по време на целия полет!

"Нима тези хора отиват там, където и ние?!.."

Малкото прасенце квичеше, а двамата туземци имаха на главите си кошници пълни със зеленчуци. Косите им бяха сплъстени. Единият беше с дълга пола, а другият покрит само с някакви листа. Не можех да повярвам на очите си.

Още когато влязоха в самолета, туземците бяха много изненадани, че виждат белокожи. Отначало изглежда помислиха, че сме духове.

Говореха помежду си на техния твърд диалект и бяха много развълнувани, че ще пътуваме заедно. Започнаха да ни правят различни гримаси и се държаха така, сякаш искаха да ни изядат. Сърцето ми направо щеше да изскочи. Нямаше никакво съмнение, че действията им означаваха само едно: "Толкова много те харесвам, че мога да те изям". През това време вътрешно се успокоявах, че тези хора не са от онези, на които отиваме да служим. Прегърнах двете си дъщерички и се опитвах да отвлека вниманието им от страшничките хора. Спомням си, че призовах Името на Исус, но трябва да призная, че момиченцата ми се справиха по-добре от мен. Те с любопитство наблюдаваха необичайното поведение на чернокожите и прасенцето, което носеха, но изобщо не се страхуваха.

"О, Исусе, не може ли вече да тръгваме!"

Няколкото минути ми се сториха часове. Пилотът дойде, приветства всички на борда и каза, че ще се изкачим по планинските хребети на пет хиляди метра височина.

"Ох, това трябва да е някакъв кошмар, в който случайно сме попаднали."

Когато двигателите заработиха, малкият самолет започна да се тресе. Перки започнаха да набират скорост, а нашите момичета с широко отворени очи наблюдаваха през прозореца всичко, което ставаше. Вече се движехме по пистата за излитане.

Затворих очи и започнах да се моля на езика на Святият Дух, изповядвайки, че "под нас и навсякъде около нас" са вечните ръце на Господа, Който винаги ни пази.

Оглушителният звук на двигателите прекъсна всички разговори и ние се вглъбихме в мислите си, гледайки през прозорците на малкия самолет. Понесохме се във въздуха като орел, отлитащ към своето място.

Колко благосклонен е Господ! Колко нежен и милостив е Той. Веднага почувствах Неговото присъствие. Той беше с нас!

Отивахме да изпълним своята задача, без да можем да видим бъдещите планове на Бога за нас. Както Авраам, не знаехме какво точно се очакваше от нас.

Летяхме и с трепет наблюдавахме Неговите изключителни творения. Планините изглеждаха като зелени хълмове, покрити с кадифе; долината беше изпълнена с високи, крехки дървета, които се протягаха, за да достигнат слънчевите лъчи. Реките лъкатушеха и понякога излизаха от коритата си...

Двигателите силно бучаха. Бедното ми мъниче беше гладно, а аз се молех да заспи, за да не се налага да го кърмя в присъствието на туземците. Водата, която имах в ръчния си багаж, не му беше достатъчна. Деби се наслаждаваше на своята напитка, а онези двамата не откъсваха очи от нас и следяха всяко наше движение. Постоянно си говореха нещо по наш адрес. Сигурно им се струвахме като току-що паднали от небето или на извънземни странни създания?

След като от любезност кимнах на туземците, се опитах повече да не поглеждам към тях, но те се оживиха още повече. Едва по-късно разбрах, че това било техния обичай да отвърнат на поздрава по приятелски начин.

Обичам да създавам нови контакти и приятелства, сърцето ми винаги е отворено към хората, но сега не беше подходящия момент.

Греъм се наведе към мен и въпреки рева на двигателите, чух да ми казва: "Скъпа, това е мястото, на което вярваш, че Бог ни е призовал да служим". Аз само стиснах устни.

В крайна сметка какво можех да кажа?

(край на първа част)

Заради нас дойде!

Евангелието от Лука 2:1-20

А в онези дни излезе заповед от Цезар Август да се извърши преброяване по цялата земя. Това беше първото преброяване, откакто Квириний управляваше Сирия. И всички отиваха да се записват, всеки в своя град. И така, отиде и Йосиф от Галилея, от град Назарет, в Юдея, в Давидовия град, който се нарича Витлеем (понеже той беше от дома и рода на Давид), за да се запише с Мария, която беше сгодена за него и беше бременна. И когато бяха там, дойде й време да роди. И роди първородния си Син, пови Го и Го положи в ясли, защото нямаше място за тях в гостилницата. А на същото място имаше овчари, които живееха в полето и стояха на нощна стража около стадото си. И ангел от Господа застана пред тях, и Господната слава ги осия; и те се изплашиха много. Но ангелът им каза: Не бойте се, защото, ето, благовествам ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци. Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ. И това ще ви бъде знакът - ще намерите Младенец, повит и лежащ в ясли.

И внезапно, заедно с ангела, се яви множество небесно войнство, което хвалеше Бога с думите: Слава на Бога във висините. И на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение.

Щом ангелите си отидоха от тях на небето, овчарите си казаха един на друг: Нека отидем тогава във Витлеем, за да видим това, което е станало, както Господ ни изяви. И дойдоха бързо и намериха Мария и Йосиф, и Младенеца, Който лежеше в яслите. И като видяха, разказаха онова, което им беше известено за това Детенце...

И всички, които чуха, се учудиха на това, което овчарите им казаха. А Мария пазеше всички тези думи и размишляваше за тях в сърцето си. И овчарите се върнаха, като славеха и хвалеха Бога за всичко, което бяха чули и видели, според както им беше казано.

Евангелието от Матей 1:18-25

А рождението на Исус Христос стана така: след като майка Му Мария беше сгодена за Йосиф, преди да се бяха съединили, тя се оказа бременна от Святия Дух. А мъжът й Йосиф, понеже беше праведен, а пък не искаше да я изложи, намисли да я напусне тайно. Но когато намисли това, ето, ангел от Господа му се яви насън и каза: "Йосифе, сине Давидов, не бой се да вземеш жена си Мария; защото заченатото в нея е от Святия Дух. Тя ще роди Син, Когото ще наречеш Исус; защото Той е, Който ще спаси народа Си от греховете му". А всичко това стана, за да се сбъдне изреченото от Господа чрез пророка, който казва: "Ето, девицата ще зачене и ще роди син; и ще го нарекат Емануил", което значи: Бог с нас. И така, Йосиф, като стана от сън, направи, както му заповяда ангелът от Господа и взе жена си, но не я познаваше, докато тя роди първородния си син; и Го нарече Исус.

Посланието на Рождество Христово е кристално ясно: Исус дойде! Дойде в плът, сред нас и заради нас! Разбира се, времето на Неговото рождение не е в сърцето на зимата, но на 25 декември древните римляни чествали празника на непобедимото слънце (Sol invicti). Със слънцето се отъждествявали самите римски императори. Християните противопоставили на езическия празник - тържеството на Рождество Христово, Слънцето на правдата (Малахия 4:2), Владетел не само на Римската империя, но и на целия свят.

Императорът издал постановление да бъде преброено населението в земите, които неговата империя владеела, за да демонстрира на останалия свят своето превъзходство и величие. На императора се струвало, че управлява, така както на масоните и банкерите днес се струва, че контролират цялата земя, понеже имат в ръцете си пари и власт. В същото време те не управляват дори собствения си живот, намиращ се под контрола на зли сили, на които, съзнателно или не, служат.

Високо над всички, Всемогъщият Бог държи в ръката Си Вселената и има пълната власт, мощ и господство!

Сърцето на царя е в ръката на Господа, като водни бразди и Той го обръща накъдето си поиска. Заповедта на императора дошла, за да се изпълни Божието Слово. Повече от 700 години преди Христа, Божиите пророци Михей и Исаия пророкували за раждането на Спасителя, и обстоятелствата, при които ще се случи:

"А ти, Витлеем Ефратов, макар и да си малък, за да бъдеш между Юдовите родове, от тебе ще излезе за Мене Един, Който ще бъде владетел в Израиля, Чийто произход е от начало, от вечността".

Михей 5:2

"...сам Господ ще ви даде знамение. Ето девица ще зачене и ще роди син. И ще го нарече Емануил (което значи Бог с нас)". Исаия 7:14

"Защото ни се роди Дете, Син ни се даде. И управлението ще бъде на рамото Му..." Исаия 9:6

Нареждането на императора дошло във време, когато наближавал денят на Мария да роди, а семейството живеело в Назарет, намиращ се на 150 км северно от Витлеем. Тридневното пътуване пеша и върху магаренце било много уморително и трудно, особено за жена в толкова напреднала бременност. Но Йосиф и Мария изпълнили имперската заповед, като по този начин се покорили и на Бога. В повечето случаи, послушанието ни към Бога в житейски неща, без наличието на видими външни ефекти, носи изпълнението на обещания, които Господ ни е дал.

Когато Йосиф и Мария пристигнали във Витлеем, градът вече бил претъпкан с хора, пристигнали от различни населени места, за да се регистрират. Нямало места нито в гостилниците, нито в стаите за гости.

Принудени били да отседнат в един обор. Това не било случайно и било предзнаменование за начина, по който хората ще посрещнат своя Спасител. От друга страна тъмната, влажна, воняща и студена ясла е очевиден преобраз на състоянието на човешките сърца.

Раждането на Исус в яслата е идентично на раждането Му в нашите сърца, когато Го приемем за свой Спасител.

Дошъл свещеният миг: Бог посетил нашата планета в Лицето на едно новородено, безпомощно Бебе!

Вестта за раждането на необикновеното Дете не била занесена най-напред на религиозните водачи в Ерусалим, а на овчари, край малкото градче. Те вършели своята всекидневна работа, пазели стадата си в полето. Може би са обсъждали трудностите на живота и с носталгия са въздишали по свободата, която преди много години Божият народ бе имал. Сега бяха под римска окупация и целият еврейски народ с нетърпение очаквал появяването на Спасителя. Когато Той дойде, малцина Го разпознали, защото всички очаквали освобождение от римското владичество, а Той дошъл да спаси народа Си от греховете им!

Докато овчарите били край нощния огън, внезапно ангел от Господа застанал пред тях и Господната слава ги осияла. Благовестил им за раждането на Спасителя. Миг след това се явило и небесно войнство, което хвалело Бога. Сляли се два различни свята: земята и небесното царство. Царство, което е невидимо за нашите очи, но реално и много по-активно. Ако тук е тъмнина - там е светлина, ако тук е мъка и тъга, там е радост и веселие, ако тук хората живеят под тежест и хомот - там е свобода. Едно царство, потопено в хваление към Бога - с музика, радост и чудесни цветове!...

След миг небесният свят се скрил, но и днес остава все тъй реален. Свят, в който Божиите деца ще се преселят след земния си живот. Никой не е изключен - Божият ангел ясно казал, че Благата вест за спасение е за всички хора по лицето на цялата земя!

Овчарите не останали безразлични към вестта, която са чули, но отишли във Витлеем и намерили Младенеца. Сърцата им се изпълнили с радост, защото чрез вяра Спасителят вече се беше родил и в собствените им сърца! Дошли и тримата мъдреци от Изток, които са следвали пътеводната звезда, която ги довела до Витлеем. Божият Дух винаги ще ни заведе при Исус! Тъмната ясла се превърнала в светло място на радост, мир и благословение. Така се преобразява и всяко едно сърце, което се отваря за Спасителя.

Когато чул, че Цар се е родил, Ирод се смутил. Помислил, че тронът му е заплашен и изпратил войници да убият всички деца до две годишна възраст във Витлеем. Сатана ще се опита да убие всеки новороден Исус. Бог обаче има как да го запази, ако уповаем на Него!

Кирил Попов

Рубрика: ВАШИТЕ ПИСМА

През деведесетте години, заради моите престъпления, справедливо ми беше дадена смъртна присъда. Очаквах всеки момент да я изпълнят, както това стана с пет момчета преди 1989 година. Те казваха, че няма Бог. Аз също не вярвах в Живия Бог, а в Аллах и много се молех ден и нощ, но отговор не получавах.

Когато прочетох вашето списание за първи път, нещо ме жегна, стана ми топло и казах: "Боже, отказвам се от Аллах. Ако съществуваш, опази ме и направи да не изпълнят смъртната ми присъда!". Дадоха ми последно свиждане с моите близки и тогава казах на майка ми, братята ми, сестра ми и на всичките ми близки да приемат християнската вяра, защото Христос умря за нашите грехове и възкръсна на третия ден. Щяха да ме убият заради тези думи. Петимата ми братя се отказаха от мен, но майка ми, сестра ми и съпругата с четирите ни деца приеха Исус за личен Спасител и се молеха Бог да ме остави жив и здрав.

По-късно смъртната присъда в България беше отменена!...

Красен Атанасов, ОЗ Варна

"БОЖИЯ ЛЮБОВ" Е БОЖИЕ СПИСАНИЕ!

Бог иска да благослови списание "Божия любов" и неговите читатели толкова много, че да няма къде да побираме излятите от Бога благословения в живота ни!

Ето словото, което Бог ми даде за всички бедни и богати, които държат в ръцете си списание"Божия любов" и пазят в сърцата си Истинската светлина - Божието Слово, Исус Христос - Бог и Спасител!

"Тогава Господнето Слово дойде към него (Илия) и рече: "Стани, иди в Сарепта Сидонска и седи там; Ето, заповядах на една вдовица да те храни.

И тъй, той стана та отиде в Сарепта... А вдовицата рече: "Заклевам се в живота на Господа твоя Бог, нямам ни една пита, но само една шепа брашно в делвата и малко дървено масло в стомната; и ето, събирам две дръвчета, за да ида и да го приготвя за мен и за си-на ми да го изядем и да умрем."

А Илия й рече: "Не бой се! Иди, стори както каза, но омеси от него първо за мен една малка пита, та ми донеси, а после приготви за себе си и за сина си, защото така казва Господ, Израилевият Бог: "Делвата с брашното няма да се изпразни, нито стомната с маслото да намалее, до деня, когато Господ даде дъжд по земята!"

И тя отиде та стори според каквото каза Илия. И тя, и той, и домът й ядоха много дни. Делвата с брашното не се изпразни, нито стомната с маслото намаля, според Словото, което Господ говори чрез Илия!" (3 Царе 17: 8-16)

Божието Слово дойде до праведната (вярваща в Словото Божие) вдовица чрез Божия човек (пръстният съд в ръцете на Господа), воден от Духа на Господа. Тя (бедната вдовица) го повярва, стори според Него (Словото) и То се материализира в брашно и олио (стана чудо), което не свърши до деня на пълното благословение (Дъждът от Господа).

Може би ще попиташ: "Защо Бог изпрати Илия при тази бедна и овдовяла жена, обременена и с отговорността за живота на едно дете - своя син? Свършиха ли се заможните? Защо бедните трябва да дават?"

Отговор на тези въпроси дава отново Божието Слово. По онова време цар на Израил беше Ахаав. За него Божието Слово свидетелства: "От всичките израилеви царе, които бяха преди него, Ахаав извърши повече нечестиви дела да разгневи Господа, Израилевия Бог!" (3 Царе 16:33)

Ето защо Бог затвори небето за благословение от дъжд или от роса, т.е. заради един Ахаав, който стоеше цар пред всички и вършеше зло (като водеше и други след себе си да вършат същото), Бог затвори небето и настана суша, а след сушата - глад.

"А тесвиецът Илия, който бе от галаадските жители, рече на Ахаав: "В името на живия Господ, Израилевия Бог, комуто служа, явявам ти, че през тия години няма да падне роса или дъжд, освен чрез дума от мен." (3 Царе 17:1)

Божието Слово не правеше изключение.Както Илия, така и бедната вдовица живееха под същото небе, заключено за дъжд и роса! Но остави ли ги Бог? Забрави ли ги? Исая казва: "Слънцето не ще ти бъде вече светлина деня, нито луната със сиянието си ще ти свети, но вече Господ ще ти бъде светлина и твоят Бог - твоя слава!

Слънцето ти няма вече да залезе, нито ще се скрие луната ти, защото Господ ще ти бъде вечна светлина и дните на жалеенето ти ще се свършат!" (Исая 60:19,20)

Заради своите си, Бог отваря ново небе! По-високо, по-светло, по-благословено! Алилуя! Дъждът от това Ново Небе пои изморените сърца и произвежда чудеса!

"Делвата с брашното не се изпразни, нито стомната с маслото намаля, според Словото, което Господ говори чрез Илия." (3 Царе 17:16)

Обичаш ли Господа? Пазиш ли Го в сърцето си? И все пак има ли суша в твоя живот? Храната ти оскъдна ли е? Свършва ли се? Сподели и ти трапезата си с Господния слуга. Започни и ти да омесваш "мъничка питка" първо за Божия човек, после за теб и за домът ти. Така и ти ще си част от живота на служителя за Господа, защото, ако ти нямаш помазанието на Божия човек, но имаш вярата на бедната вдовица, така казва Господ Израилевия Бог: "Делвата с брашното ти няма да се изпразни, нито стомната с маслото ти да намалее до деня, когато Господ даде дъжд по земята!" (3 Царе 17:14). И знай: Когато Служителят за Господа жъне души в спасителната прегръдка на Исус, ти си там до него! Твоята вяра, реализирана, заради праведно дело (дело на споделяне, даване), действа за благословение, както в живота на Божия човек, така и в твоя живот! Защото: "и тя, и той, и домът й ядоха много дни! Делвата с брашното не се изпразни, нито стомната с маслото намаля, според Словото, което Господ изговори чрез Илия!" (3 Царе 17:16)