Този формат на списанието е специален за скъпоценните, незрящи българи мъже и жени

Това благословено, високо и светло небе, което Бог отвори над Своите си преди хиляди години, днес Той отваря и над нас: сп."Божия любов" и неговите читатели, защото Бог е същият вчера, днес и утре! Бог е любов!

"На единия премъдър Бог да бъде слава чрез Исус Христос до века! Амин."

(Римляни 16:27)

"И един ден Елисей замина в Сунам, дето имаше една богата жена: и тя го задържа да яде хляб. И колкото пъти заминаваше, свръщаше там, за да яде хляб. Сетне жената рече на мъжа си: "Ето, сега познавам, че този, който постоянно наминава у нас, е свят Божий човек. Да направим, моля, една малка стаичка на стената и да турим в нея за него легло, маса и стол, и светилник, за да свръща там, когато дохожда при нас...

И един ден, когато дойде там и свърна в стаичката, та лежеше в нея, рече на слугата си Гиезия: "Кажи й сега: "Ето, ти си положила всички тия грижи за нас. Що да ти сторим? Обичаш ли да се говори за теб на царя или на военачалника? А тя отговори: "Аз живея между своите люде", Тогава рече: "Що прочее да сторим за нея. А Гиезия отговори: "Наистина тя няма син, а мъж й е стар. И рече:"Повикай я!" И когато я повика, тя застана при вратата. И Елисей й рече: "Догодина по това време ще имаш син в обятията си." А тя ре-че:"Не, господарю мой, Божий човече, не лъжи слугинята си!" Но жената зачена и роди син на другата година по това време, както й рече Елисей."

(4 Царе 4:8-17)

Тази богата жена прояви добродетел от сърце. Тя задържа и нахрани Елисей, разпозна у него Божий човек и го прие с обич в живота си. Така тя прояви любовта си към Бога. Тази любов подбуди чудесния Бог да стори чудо в нейния живот. Въпреки напредналата възраст на съпруга й, тя зачена и роди син, своя рожба, плод на чиста вяра в Господа на Живота. Награда, която не бе купена с пари! Награда за една истинска любов!

Списание "Божия любов" е като мисионер сред нас. Когато е в ръцете ни, осветлява ни, а после можем и на друг да го дадем, за да осветли и него. Познахме ли "Божий човек" в "Божия любов"? Нека с делата си да го покажем!

Диан Хараламбов, Италия

Списанието ви е с много високо духовно качество. Разпространявайте го сред всички българи в Торонто, цяла Канада и по света. Плодовете ще бъдат много добри. Християнските медии са много необходими. Аз вярвам, че Божията воля е да развивате делото чрез списание "Божия любов" и че то е една отворена врата за благословение.

п-р Рон Морин, Торонто, доктор по философия

КАКВИТО И ДА СА ХОРАТА...

Колко трудно е да се отдели скъпоценното от ценното! До кога? До кога?

Защо? Защо? И пак защо?

Бог не е длъжен винаги да ни дава отговори и не винаги е нужно да знаем тези отговори.

Тук на земята е тъмно и страшно, но ако пропусна шанса си сега, наистина ще попадна в още по-страшна и ужасна тъмнина, от която никога няма да изляза.

Пиша това не на някого другиго, но преди всичко на себе си. Иска ми се да се отворят очите и на други, които преминават през тъмнината на света.

О, скъпи, може да е тъмно тук и сега, но не ми се иска да отида във вечната тъмнина.

През 1971 година се родило едно бебе. Мъничко - само 1 кг и 200 гр. Родило се преждевременно и, уж за добро, го поставили в кувиоз, за да порасне. А там изгорили ретините на това малко същество. Така светлината угаснала. Но едно нещо никога не угаснало - борбата да живее.

Пораснало бебето в своя свят, с макар и малка светлинка, но останало различно.

Всеки ден се питало: "Защо? Кой? Как? Защо съм така? Нима не мога да накажа извършителите?!" Отговорите не идвали. Сякаш никой не чувал въпросите...

Казват, че имало Бог... Къде е Той?

Дойде денят, когато на порасналото сляпо момиче казаха: "Бог те обича!"

И нищо повече.

Моля?! Как така?! Бог може да обича?!...

Тези думи пленили сърцето на това момиче и то приело Исус за свой Спасител.

Това момиче съм аз и много често ми се е искало да наказвам и да си отмъщавам, защото винаги се е намирал някой да ми каже, че съм различна. Но едно съм разбрала - Исус ме обича. От опит зная за тъмнината, но колко страшно е да си в духовната тъмнина!!!

Зная още, че дори когато аз губя, Исус печели.

С Исус всяка скръб може да бъде обърната в радост, защото моята сила е радостта ми в Господа.

Вече обичам да губя, защото винаги печеля това, което иска Исус, а не това, което самата аз искам.

Исус се радва, когато ние се откажем от своята борба. Той е най-мощният военоначалник.

Когато си мисля, че печеля, разбира се, винаги губя. Едно не искам да загубя - вечната светлина и правда на Исуса Христа.

Да обичаш трудните за обичане е урок, който трудно се учи и практикува, но е жизнено важен в очите и сърцето на Бога.

Не е важно дали другите са ме разбрали. Искам само да угодя на сърцето на Татко.

Реших с волята си да обичам трудните за обичане. Реших със сърцето си да обърна гръб на моята правда, която е като омърсена дрипа, но да се облека с правдата на Христа.

Не кълнете, но благославяйте!

- Но аз не мога да си намеря чорапа...

- Моли се, а не проклинай и не роптай!

Загубих земния си баща и тогава ме налегна скръбта. Изведнъж едно нещо разбрах - само радостта в Христа ще изгони скръбта.

Започнах да пея, да плача и после пак да пея. Радостта дойде. И зная, че Бог винаги е верен и силен да защити Своите деца.

Аз избирам да приема Неговата защита и утеха. Каквито и да са хората, Бог никога не се променя...

Илияна Киркова, Враца

РУБРИКА ИСТОРИЯ ЕКЛИСИЙНА

ЦЪРКВАТА МРАЗЕНА?! ЗАЩО?

Йоргос Хаджиантониу, Гърция

Три са главните причини за омразата към християните по време на Римската империя.

Първата е фактът, че някои занаяти били икономически пряко засегнати от съдържанието на евангелското послание.

В своите мисионерски пътувания апостол Павел навсякъде срещал едни и същи противодействия. Юдеите, с малки изключения, били неприятелски настроени към благовестието. Езичниците от своя страна, дори и тези, които приемали посланието на апостола, оставали безразлични или демонстрирали подправено приятелско отношение към него. Но това траело само до критичния момент, в който осъзнавали, че по някакъв начин са засегнати икономическите им интереси.

При посещението на Павел във Филипи не е записано някакво вражеско действие срещу него до деня, в който той освободил едно демонизирано момиче и господарите му, които го използвали, "видяха, че с демона излезе и надеждата им за печалба от врачуване". Затова те разбунтували множествата и вкарали Павел и Сила в затвора.

След пет години по същия начин се развили събитията и в Ефес. Нямало никаква враждебна проява, докато изработващите идоли на богинята Диана, установили колко ужасни последствия има за техния бизнес освобождението на хората от суеверието и идолопоклонството. Златарят Димитри се позовал на религиозните чувства на своите сънародници, но това било само димна завеса, целяща да скрие истинския повод на опълчването срещу проповядването на Павел.

Историята е документирала писмото на римския наместник в Мала Азия до император Траян, в което изразява задоволство, че благодарение на строгите мерки, които бил взел срещу християните в неговата провинция, отново са започнали жертвоприношенията на идоли и оплакалите се продавачи на животни били доволни.

Втората причина за враждебните чувства срещу християните била простотата на поклонението на Църквата. В него липсвали предметите, които светът бил свикнал да счита за неотлъчни елементи на религиозните обреди. Затова множества от хора били подведени от заинтересовани лица да повярват, че християните са безбожници и врагове.

Във връзка с поклонението на Църквата била разпространявана и друга клевета.

За да могат в богослуженията на Църквата да участват и хора, които работели като слуги, събранията обикновено се провеждали през нощта и много често, поради мерки за сигурност - на тайно място. Тези факти и истинската любов, която християните имали един към друг, били използвани като повод за обвинявани в устройване на нощни оргии...

Също така било разпространявано твърдението, че по време на богослуженията християните ядели "плът" и пиели "кръв"...

Като резултат от обвиняването на християните в безбожие, когато бедствие засегнело някой географски район, за много хора това означавало, че боговете са разгневени, поради тези безбожни християни. Тертулиан (римски християнски писател и философ) изразил това отношение в известната си сентенция: "Преля Тиверия? Няма достатъчно вода в Нил? Небето отказва да даде дъжд? Земетресение разтърси земята? Появили са се някъде глад и болести? Веднага чуваш виковете: "Хвърлете християните на лъвовете!".

Християните категорично се дистанцирали от някои масови светски прояви, поради идолопоклонническия им и неморален характер. Това станало повод за третото обвинение срещу тях, а именно, че били враждебно настроени срещу своите сънародници.

Същите причини поставяли пред християните ограничения за упражняването на определени професии. Грънчарският занаят например бил достъпен за християнина, но не и в по-широкия му аспект - извайването на идоли.

Преграда се издигала и срещу младежите, които искали да станат учители, защото в училищата изучавали класически автори, които били извор на митовете за богове. Дори болницата, като място за професионална реализация, била затворила врати, защото действала под покровителството на богиня Асклипия, на която се принасяли жертви.

Християните били най-уязвими към злонамерените тълкования на тяхното поведение в сферата на семейните взаимоотношения. Когато някой от съпрузите ставал християнин, невярващият устройвал скандали у дома, а вярващият бил упрекван, че руши родствените връзки, които крепели единството на обществото. Християните били обвинявани още, че предизвикват разделения в семействата и настройват децата срещу техните родители... Защитата срещу всичките тези обвинения не била никак лесна.

В римското общество най-свята била близостта, която някой чувствал към баща си и послушанието, което му дължи. Синът бил законният наследник на "семейните свещенодействия". Това му възлагало задължението да произнася молитвите и да принася жертвите, от които зависела почивката на душите на починалите членове на семейството. Когато обаче синът ставал християнин, молитвите и жертвите спирали и всички негови предшественици "били обричани на безкрайно нещастие" в невидимия свят. Синът веднага бивал обявяван за предател на своето семейство.

ИМПЕРИЯТА СЪЩО ОБЯВЯВА ВОЙНА

Римската империя по правило провеждала политика на свобода по отношение на религиозните убеждения на различните народи, живеещи в нейната територия. Отделният човек обаче имал непряка връзка с религията, която се практикувала единствено от нацията или държавата, към която принадлежи. Нещо повече - всеки поданик имал задължението да се покланя на боговете на своя народ.

По силата на този принцип, когато различните народи били завладявани и присъединявани към Римската империя, те запазвали своите национални религии. За всяка нова религия било необходимо да се получи разрешение от римското общество и то не било никак трудно. Достатъчно било привържениците й да могат да докажат, че това е тяхна "национална" религия. Така, с непрекъснатото увеличаване на броя на жителите на империята, се увеличавало и числото на "боговете" в нея.

Юдеите също се наслаждавали на свободата невъзпрепятствано да упражняват своята религия. Така било и с Църквата за целия период от време, в който политическите власти не я разграничавали от Юдаизма. Щом обаче станало ясно, че Църквата не е клон на Юдаизма, нито е религия на някоя "нация", религиозните й права били отнети и била наречена "религио иличита" - незаконна религия, и била подложена на гонение.

Управниците на Римската империя считали всички религии за истински, за философите те били измамни и фалшиви, а за политиците - полезни.

Християнството не било просто една "не-национална" религия. То имало особен характер и отказвало да заеме своето местенце, успоредно с другите религии, като не криело непримиримостта си към тях. Наричало ги неморални и идолопоклоннически, и презирало техните неми идоли. Църквата не споделяла толерантността, която властите прилагали в своята политика. Империята представлявала обширно, многонационално тяло и запазването на единството било въпрос на абсолютен приоритет за нея.

Съществувал още един критичен момент. Империята предлагала закрила за всяка "народна" религия, но при условие, че наред с нейните обреди, последователите й, като граждани на империята, ще спазват и обредите на официалната държавна религия. Ставало дума за поклонението към божествения император, което било израз на политическо единство на империята. Всеки гражданин имал задължението да хвърли няколко стръкчета ливан в "светия" огън, който горял в чест на императора. Отказът на някой гражданин да вземе участие в този обред, по причина на неговите религиозни убеждения, бил невъзможен.

Понеже християните не искали да имат нищо общо с поклонението към императора, към тях било отправено обвинението в най-висше предателство.

При наличието на горепосочените противоречия на Църквата с Римската империя, прекият конфликт бил неизбежен.

Всички съхранени от онези дни данни, във връзка с официално предявяваните срещу християните обвинения, са еднотипни. Не било правено разследване, за да бъде доказано дадено престъпление. За всеки съдия било достатъчно да установи, че обвиняемият наистина е християнин. Доказването на този факт било достатъчно основание за неговото строго осъждане. Ако християнинът е римски гражданин, той бил обезглавяван. Християните от други народи били изгаряни живи, разпъвани на кръст или изпращани на смърт сред диви зверове в амфитеатъра. В някои случаи християни били осъждани на принудителен труд в мините, което означавало бавна смърт.

Гоненията срещу Църквата Христова датират от самото начало на нейното съществуване, но колкото по-тежки били изпитанията, толкова по-голяма била нейната сила и чистота!

"Гоненията не могат да унищожат християните. Колкото повече ни косите, толкова повече ставаме, защото кръвта на мъчениците е семе, от което поникват нови християни!." Тертулиан (155-230 г.)

ЦЕНАТА НА СЛЕДВАНЕТО НА ИСУС

В Евангелието на Матея (10:24) четем: "Ученикът не е по-горен от учителя си, нито слугата е по-горен

от господаря си!".

Само няколко думи, а каква дълбочина!

Думи, които Исус каза на Своите ученици, когато ги предупреждаваше за трудностите на християнския живот и за преследването. Заповяда им: "Идете, проповядвайте, че Божието царство наближи!" и добави, че препятствията, през които Той премина, те също ще срещнат по пътя си.

Словото, което проповядваха, трябваше да стане част от техния живот. "Болни изцелявайте, мъртви възкресявайте, демони изгонвайте, прокажени очиствайте! Даром сте получили, даром давайте!" . Смисълът на тези думи е нашият, изкупен и променен чрез кръвта на Христос живот, да представя Царството Божие и Неговата слава.

Словото, което ви говоря, не е весело, а носи радост. Бог призовава Църквата да проповядва за покаянието, което днес е позабравено послание. Сега се набляга на това, че Бог иска да бъдеш радостен, богат, щастлив и да нямаш проблеми.

Да, Бог винаги иска най-доброто за нас, но призивът Му е преди всичко да търсим Божието царство.

Мен нищо не ме е променяло така силно, както преминаването през трудности. Никога не съм бил така силно докосван, както по време на служението ми в Русия. Тогава си пролича колко е силна моята вяра.

Имах приятел от ученическите години, който стана пастор и започна служение в малко селце, в родната си Грузия. В същото село пиян свещеник от дълги години прокламирал еретически послания на пияни хора.

Изведнъж се явява човек, който проповядва Божието Слово. Хората започнали да приемат Спасителя. Тогава еретикът наел петима алкохолици и те с лопати и кирки пребили човека до смърт.

Когато апостол Павел започна да проповядва Божието Слово, първото, което трябваше му се наложи да прави, беше да избяга от засадата за убийство, която "религиозните" хора му бяха устроили. Те видяха, че той вече не е религиозен, съзряха в него Исус и решиха да го премахнат.

Нашата вяра преминава през различни изпитания. Когато аз повярвах в Исус и бившите ми приятели видяха, че не могат да ме съблазнят с бутилка алкохол, когато кръстът Христов започна да ме освобождава от егоизма и видяха в мен Бога, те дойдоха и ме заплашиха с бой...

Една съседка също се намеси и ми каза: "Ти и преди беше крив човек, но сега, като стана вероотстъпник, с теб е свършено!".

Още преди две хиляди години апостол Павел беше написал великата истина: "Живея вече не аз, а Христос живее в мен!"

Никак не е лесно да си християнин. Самият Исус имаше опитностите да искат да Го хвърлят от скалите, да Го заплюват и преследват. Казваха Му, че е обладан от демони, ненавиждаха го. Човешкият син нямаше къде глава на подслони...

БОЖИЯТА МОЩ

Когато бях мисионер в източна Русия, основахме църква в един затвор. Тя нарасна до 350 души, като над 80% от затворниците бяха серийни убийци.

С очите си видях как мощното Божие Слово промени хора с четири или пет присъди, за които всеки опит за връщане в обществото беше немислим. Психологът казваше, че те са непоправими, държавните институции бяха безпомощни, но в Името на Исус Христос ние им занесохме Евангелието. Днес някои от тези бивши престъпници са пастори на църкви! Това стана възможно, защото Изкупителят ни живее.

Бог променяше нашите братя в затвора с такава сила, че цялата мафия, видяла в тях Исус, се нахвърли върху им с намерението да ги ликвидира. Причината, поради която и много от вас търпят преследвания, е изобразеният в живота ви Исус.

Исус ми е помагал да преодолея много изпитания: да стоя пред дулата на карабини, да служа в страни по време на военни действия, да оцелея в две самолетни катастрофи...

Твоята вяра има стойност, когато си готов да понасяш страдания за Исус и въпреки това да продължаваш вярно да Го следваш. Разбира се, не искам да кажа, че християнската вяра е свързана единствено със страдание. Тя е също така неизразима радост, каквато светът изобщо не познава.

"За това сте призовани - казва апостол Петър - понеже Христос страда за вас, оставяйки ви пример да вървите в Неговите стъпки, като пример за живот и служение."

Не мястото, където се събираме, а самите ние сме Църква! Хората край нас ни наблюдават и знаят това. Ако сме Христова църква, околните ще виждат в нас Исус!

Обещанието за проявлението на Божията сила в нашия живот е дадено на всички ни, но има и още едно обещание - ако искаш да бъдеш като Божия Син, трябва да платиш съответната цена.

"Изпращам ви като овци сред вълци - каза Исус - ...Ще ви водят по съдилища... Брат ще предаде брата... Но не мислете предварително какво ще отговаряте... Святият Дух ще бъде с вас...

На римските арени били извеждани само християните. Защо точно те, след като е имало толкова много други религии? Понеже същият този демонизиран свят, който разпъна Божия Син на кръста, неочаквано Го видя отново в лицето на шепа хора. Те трябваше да бъдат веднага отстранени, бяха неудобни... Моят приятел в Грузия също беше убит, защото видяха в него Господа! За твоята религия никой няма да ти се разгневи, но за твоя Исус хората могат да те намразят и отхвърлят.

Джон Уесли изпращал своите ученици да проповядват Евангелието. Веднъж, когато се върнали, ги попитал:

- Хората покайваха ли се?

- Не, този път не.

- А замеряха ли ви с камъни?

- Не, също не.

- Не е било Евангелието! - заключил с въздишка Уесли.

Уесли пропътувал със своя кон хиляди километри и проповядвал от селище в селище Божието Слово. По едно време забелязал, че вече седмица никой не го е похулил, нито го е заплюл, нито го е замерил с камък. Тогава в една гора коленичил пред Бога и казал:

- Господи Исусе, дали не Ти съгреших в нещо, че в мен престанаха да виждат Теб? Да не би вече да не вървя по Твоите пътища?!

Изведнъж край него изтрополили камъни и се чул гневният глас на пийнал човек:

- Ти какво се молиш тук?

Уесли скочил на крака и възкликнал:

- Алилуя, слава на Тебе, Господи!

Никой, който върви след Исус, не трябва да очаква, че светът ще го обича! Напротив! Исус, Който никому лошо не бе направил, винаги вършеше добро и във всичко имаше право; Исус, Когото Бог помаза със сила и мощ, завърши живота Си разпънат на кръст, като бандит...

Ако учениците не вършеха Исусовите дела, те нямаше да бъдат преследвани. Но ако ги вършеха, а не бяха преследвани, щяха да бъдат по-горе от учителя! (Учителя преследваха, учениците вършат същите дела, обаче не само никой не ги преследва, но дори всички ги обичат!...Абсурдно, нали?)

Помазанието на Святия Дух е обещано на всички ни, но то не е танц, а е сила - както в мир, така и в гонение.

ВАСИЛИНА ШУШЧ

Било по времето на Втората световна война. Хитлеристите навлезли в Украйна. Те считали украинците и руснаците за низша раса, и годни единствено за унищожение.

Обикновено обкръжавали селото рано сутрин и вкарвали всички хора в специално изкопан ров. После хвърляли вътре гранати и заривали рова. Домовете били подпалвани и селото изчезвало от картата на света.

В една такава акция хитлеристите събрали жителите на едно село в ров и се готвели да ги разстрелят с автомати. Тогава млада християнка от местната църква излязла напред и се насочила направо към гестаповските офицери, които наблюдавали събитията отвисоко. Един войник се опитал да й препречи пътя. Главният офицер обаче, като видял, че става дума за млада жена и преценил, че не може да му направи нищо, казал: "Пуснете я! Какво иска?". Бил сигурен, че ще го моли за милост, но Святият Дух слязъл върху Василина Шушч. Тя се приближила до офицера, протегнала пръст към неговото лице и на чист немски език (тя била обикновено селско момиче, което никога през живота си не било чувало немска реч!) започнала да му говори. Никой от пленените не разбрал какво точно казва, но се досетили, че става дума за дълбоки подробности от неговия личен живот. Хората и до днес разказват, че докато говорела, лицето на офицера побеляло. Очите му от ужас се отворили и станали напълно кръгли. Отпуснал ръце и се свил, а Василина, с палец насочен към лицето на немеца, продължавала да му говори слова, които сама не разбирала...

Това не било зрелище, а Божието помазание. Когато Василина приключила, офицерът дал заповед на военната част да се изтегли. Заминали си без да унищожат това и следващите села, защото се беше издигнал Божий човек. Нашето послушание към Бога може да спасява живота на хора!

НАДЗИРАТЕЛЯТ - СПАСЕН!

Веднъж аз и първият пастор вървяхме по коридора на наказателната колония, когато дежурният надзирател ни покани в своята канторка. (Наказателната колония представлява селище, обкръжено с високи стени, в което живееха около 1500 затворника. Стражарите седяха и наблюдаваха всичко.)

"Господа, бихте ли седнали? - каза и извади тенджерка изпод масата - Оставих ви малко супа!". Беше сготвил леща с хляб и вода. При вида й ми се повдигна, но Божият човек Георг ми каза: "Яж! Бог иска днес да бъдем тук". Това беше обрязване на краекожието на сърцето.

Петнадесет минути човекът гледаше как ядем, а после настъпи най-хубавия момент в моя живот, когато той се обърна към нас:

"Господа, какво трябва да направя, за да бъда спасен? Слушам какво говорите на затворниците и виждам какво се случва. Не мислете, че аз не вярвам. Трябва да има Бог, щом успяхте да промените тези корави и опасни хора, на които ние по никакъв начин не можахме да въздействаме."

Тогава там, в надзирателската кабина, започнахме да проповядваме Божието Слово, а служителят ни слушаше със сълзи на очи. Накрая предаде сърцето си на Исус.

КИЛИЯТА НА КГБ

По време на съветската диктатура КГБ арестувало един пастор. Питали го къде ще се събере църквата следващия път, но не могли да измъкнат нито дума от него.