Този формат на списанието е специален за скъпоценните, незрящи българи мъже и жени

Троянският кон (духът на света) не е останал в историята, но и днес продължава да действа в църквите под маската на духа на забавление. А когато духът на забавление е на амвона, Божието Слово почти отсъства.

В богатите страни много от вярващите са се смесили с духа на света, който ги е довел до богохулство! Светът лесно нахлува в живота им чрез блудкави телевизионни предавания, светски филми (често с порнография и насилие), компютърни игри (много от които са чисто сатанински), четенето на материали отстоящи далеч от Божиите стандарти...

"Че какво толкова лошо има в уподобяването на света?" - казват някои. Когато чуеш такъв абсурд, какво повече можеш да добавиш? За мнозина вярващи толерирането на светския начин на живот се превърна в нещо съвсем нормално. Това е причината за слабостта на църквата днес.

Някои открито заявяват: "Ще отида на богослужение, само ако е забавно и времето се изкарва приятно!", а други съветват: "Ако искаш църквата ти да расте, не проповядвай за покаяние!"

Съвременното смесване на християнството със света е в пълна противоположност с Божието Слово! Никъде в Стария Завет, в поученията на Исус и в посланията на апостолите не се споменава, че хората ще бъдат довеждани до Бога чрез тържества и впечатляващи служители. Писанията ни дават друг пример: Исус ставаше още по тъмно, за да общува с Отца. Често прекарваше в молитва цяла нощ и постеше, а през деня проповядваше Божието Слово. Навсякъде беше воден от Божия Дух. Не каза нито дума, която Бог не Му беше дал; не направи нищо, което не Му беше казано; отиде само там, където Бог Го изпрати. Трябва да последваме примера на Исус във всичко и да не правим това, което Той и Първата църква не са правили. Чрез забавления няма да доведем хора при Исус!

* Неотдавна сънувах сън. Стоях на черен път, преминаващ през гора. До мен стоеше добре позната ми сестра в Господа, която често бе използвана от Бога с пророчески и други дарби. Получих разбиране, че в този сън тя символизираше Църквата. Обърнах се към нея и казах: "Ще ти покажа нещо". Взех от земята малък кървавочервен камък и с прашка го изстрелях далеч сред горските дървета. Имах усещането, че удари спящо там животно. Почти веднага чухме тътена на неговото галопиране към нас. То излезе на пътя и изведнъж спря. Веднага го познах, протегнах ръка към него и казах на Жената: "Аз го познавам!". Беше огромен глиган, когото преди години бях виждал да тича от селище на селище и да носи опустошение на местните църкви. Този път той имаше човешко лице и дълги, подобни на женски, руси коси. Когато ни видя, започна да се приближава към нас с изтънчена походка и умилкване...

Междувременно аз и тази Жена се намерихме в помещение, където Тя стоеше до друга жена, седяща на редовете. Последната изглеждаше като нечистоплътна индианка с много мръсни дрехи. Християнката я забавляваше, като я гъделичкаше и двете се заливаха от смях. Бях на входа, когато същото онова животно влезе и кротко седна на реда срещу тях, сякаш очаквайки одобрение. Сестрата в Господа погледна за миг през рамо и ми каза: "Свой е!" и продължи да се забавлява с другата жена. Внимателно погледнах към животното и, посочвайки го с пръст, отговорих:

"О-о-о-о, не-е-е, не е свой!"

** Сънувах и друг подобен сън. Намирах се на улицата в един град, когато вниманието ми беше привлечено от странно, черно куче, с огромни размери, каквито никога не бях виждал. То стоеше на тротоара до плъзгащите се и остъклени врати на една от сградите. Облегнато на стената, с гръб към вратата, то се умилкваше и внимателно следеше всичко, което става наоколо.

Изведнъж забелязах, че има дълга, протегната назад опашка. Сантиметър по сантиметър, кучето незабележимо отстъпваше назад, опитвайки се да блокира вратата, за да не може да се затвори, когато бъде отворена. В момента, когато това му се удаде, в сградата се вмъкна друго странно животно. То пълзеше по земята, беше силно деформирано и изглеждаше изоставено, мръсно и болно. От поведението му обаче си личеше, че се готви да извърши нещо лошо в сградата.

Дълго време размишлявах над тези сънища. Смятам, че Господ ми показа внедрения от сатана в църквата Троянски кон, духът на този свят. Светият Дух ни призовава към покаяние и молитва, като ни предупреждава за тежките последствия, които скоро ще настъпят (Езекиил 9:4-6 и Откровение 3:10).

Призовавам ви да търсим лицето на Бога в пост и молитва с цялото си сърце и накрая да се намерим сред тези, които хвалят Бога пред блестящия Му трон в Небесата. За уповаващите на Господа е запазена корона на славата, която ще ги пази дори в изпитания.

Само силата на кръста, само мощта на Евангелието ще доведе хората при Исус!

Христос е нашата правда

Просветлението дошло към Мартин Лутер, че праведният ще живее чрез вяра, е крайъгълен камък на Реформацията.

Неговите 95 тезиси, заковани на портата на църквата във Витенберг, разкривали неотложната необходимост от реформа на тогавашната религиозна система, настоявали за свобода на съвестта, осъждали продажбата на индулгенции и изобличавали беззаконията на папата. Но посланието, съсредоточено върху истините за оправдание единствено чрез вяра в Исус Христос е актуално за всички времена и по значимост е над всичко друго.

Поучението за праведност чрез вяра съдържа огромна сила, която бива освободена в нас, когато я разберем и живеем според нея. Бог ни кани към промяна!

Тезиси за праведност чрез вяра

Джордж Вандеман

Праведност

1. Християнинът прави това, което е право, защото е християнин, а не за да стане такъв.

Йоан 15:5

2. Правда е равно на Исус. Нямаме правда, отделени от Него. Римляни 1:16, 17

3. Единственият начин за търсене на праведност е да търсим Исус. Римляни 4:4, 5

4. Християнството и спасението не се основават на това, което правите, а на Този, Когото познавате. Римляни 3:28

5. Неправенето на зло не означава, че вършите добро. Да не бъдете лоши не означава, че сте добри. Матей 23:27, 28

6. Праведността ще ви направи морални, но моралът няма да ви направи праведни.

Матей 5:20

7. Добрите ни дела нямат нищо общо с причината за спасението, както и лошите дела нямат нищо общо с причината за погубването ни. Римляни 3:20

Грях

8. Всеки се ражда грешен (т.е. себелюбив), защото се ражда отделен от Бога. Псалми 58:3

10. Съгрешаваме, защото сме грешни. Не сме грешни, защото съгрешаваме.

Римляни 7:14-17

11. Грехът (единствено число) - живот далеч от Бога - води до грехове (множествено число), т.е. до вършене на лоши неща. 1 Йоаново 3:4

12. Всеки, който живее отделен от Бога, живее в грях. Йоан 16:8, 9

Вяра

14. Познаването на Бога води до доверие в Него. Ако не Го познавате, няма да Му имате доверие. Ако Му нямате доверие, не Го познавате. 2 Тимотей 1:12

15. Вярата е плод на Духа, а не на човека. Тя не е нещо, над което работим, или което можем да изработим. Галатяни 5:22

16. Позитивното мислене не поражда истинска вяра, но вярата поражда позитивно мислене. Римляни 10:17

Себепредаване

17. Себепредаването означава предаване на собственото "аз", а не на греховете. Предаването на греховете е резултат от себепредаването и от търсенето на Бога. Римляни 10:3, 4

18. Усилията да се откажем от греховете си могат да ни попречат да се откажем от собственото "аз". Римляни 9:31, 32

19. Никой не може да се саморазпъне или да стигне до себепредаване. Някой друг трябва да направи това за него. Галатяни 2:20

20. Ние сме водени или от Бога, или от Сатана. Единственото нещо, което можем да контролираме, е изборът кой да ни управлява.

Римляни 6:16

21. Себепредаването е предаване на правото на избор, но ние използваме правото си на избор да постигнем себепредаване. Отказваме се от избора да работим върху поведението; запазваме правото на избор да работим по въпроса за общуването. Фил. 2:13; Римл. 6:11

22. Единственото съзнателно усилие в християнския живот е да се търси Бога. Спонтанните усилия за постигане на други неща ще са естествен резултат. Йоан 15:5; Фил. 4:13

23. Духовно израстващите християни преживяват променливо себепредаване. Понякога разчитат на Бога, понякога на себе си.

Лука 9:54; Матей 16:16, 17, 22, 23

Преобразяване

24. Преобразяването е дело на Светия Дух, Който създава ново отношение към Бога и нова способност за опознаването Му. Йоан 3:3-8

25. Преобразяването води до промяна на живота. Езек.36:26, 27

26. Преобразяването и покаянието са продължителен процес, а не еднократно действие. Лука 9:23

Покаяние

27. Покаянието е скръб поради съществуването на грях в живота ни и отвръщане от него. То е дар. Следователно скръбта поради греха е дар и изоставянето на греха също е дар. Деяния 5:31

28. Ние не променяме живота си, за да отидем при Исус. Отиваме при Него такива, каквито сме, и Той променя живота ни. Йоан 6:37

29. Бог ни дава покаяние, преди да ни даде прощение. Деяния 3:19

30. Светската скръб е съжаление за това, че сме нарушили закона и са ни хванали. Християнската скръб е покаяние за това, че сме съкрушили сърцето на най-добрия ни Приятел и сме Го наранили. 2 Коринт. 7:10

Прощение

32. Грешникът няма никаква полза от прощението, ако не го приеме. Псалми 86:5

33. Божието прощение е неограничено, но нашето приемане на това прощение може да бъде ограничено. Матей 18:21, 22

34. Тези, на които е простено много, ще обичат много. Тези, които обичат много, ще се покоряват много. Лука 7:41-43; Йоан 14:15

35. Прощението е безплатно, но не и евтино. То струваше живота на Божия Син.

Йоан 3:16

Кръстът

36. Бог опрощава грешници, а не грехове, но Библията нарича това прощение на греховете. Исус умря, защото греховете не биха могли да бъдат простени. Исаия 53:5, 6, 8

38. Кръстът даде възможност на Бога да бъде справедлив и въпреки това да прощава.

Римляни 3:23-26

39. Христовата смърт бе необходима, за да бъдем опростени. Йоан 3:14, 15

40. Не можем да прибавим нищо към това, което Исус направи на кръста, но Бог може да добави много благословения. Евр. 7:25; 9:11, 12

Увереност

41. Да останем с Исус е толкова важно, колкото и да отидем при Него. Йоан 15:4

42. Увереността в спасението не се губи, ако всеки ден лично общуваме с Исус.

1 Йоаново 5:11, 12

43. Християните трябва да знаят, че имат увереността в спасението днес. Йоан 6:47

44. Библията проповядва "веднъж спасен - завинаги спасен", стига да не преставате да бъдете спасени. Матей 24:12, 13

45. Не мирът идва от победата, а победата от мира. Йоан 8:11

46. Причината, поради която продължаваме да съгрешаваме, е, че не вярваме, че ни е простено. Увереността води до победа. Несигурността води до поражение. 1 Йоаново 3:2, 3

Общение

48. Християнският живот на посвещение не е въпрос на предпочитание. Отношенията с Бога са основата на непреставащия християнски живот. Йоан 17:3

49. Ако не отделяме време за Библията и за молитва, ще умрем духовно. Йоан 6:53

50. Това, че четете Библията и се молите, съвсем не означава, че общувате с Бога. Но ако не го правите, няма да общувате. Йоан 5:39

51. Основната цел на молитвата ни не е да получим отговор, а да опознаем Исус.

Откровението на Йоан 3:20; Йоан 17:3

52. Основната цел на изучаването на Библията е не да получим информация, а да опознаем Исус. Откровение 3:20

53. Нещата често се влошават, когато се молим, докато не се научим да търсим Исус заради самия Него, а не заради себе си. Йов

54. Всеки, който поради поведението си се обезсърчава по отношение на връзката си с Бога, уповава на закона, не на Бога.

Римляни 7:14-24

Послушание

55. Истинското послушание е дар от Бога (дреха бяла ни се дава!). Матей 22:11-14

56. Истинското послушание е отвътре навън, а не отвън навътре. Матей 23:25, 26

57. Истинското послушание е естествено и спонтанно. То идва от близкото общение с Христос, основаващо се на вяра. Йоан 14:15

58. Човек, който разчита на Божията сила, няма защо да прави неимоверни усилия да бъде послушен. Би трябвало да се старае да не прави такива усилия. 1 Йоаново 3:6

59. Послушание, което е само външно, е фалшиво. Матей 5:20

60. Ако познаваме Бога (каквато привилегия имаме), ще имаме живот на постоянно послушание. 1 Йоаново 2:3

Законът

Галатяни 3:1-3

62. Нямаме сила за истинско спазване на закона. Синай няма смисъл без Голгота.

Римляни 8:3

63. Христос е краят на закона на правдата, но не и краят на закона.

Римляни 10:4

Дела

64. Добрите дела, вършени отделно от Христос, всъщност са лоши дела.

65. Целта на добрите дела не е да се спасим, а да прославим Бога. Матей 5:16

66. Когато стане въпрос за истинска вяра и дела, не можете да имате едното без другото.

Яков 2:17, 18, 26

Растеж

67. Вярата расте по качество, не по количество. Растежът е упованието ни в Бога.

68. Човек не израства, като се опитва да израства. Матей 6:27

69. Християните стават по-силни, ако осъзнават слабостите си. Когато са слаби, тогава са силни. 2 Коринтяни 12:9, 10

70. Всичко можем да постигнем чрез Христос, Който ни укрепва, а без Него не можем да направим нищо. Йоан 15:5

Пребъдване

71. Сатана няма сила да накара уповаващите на Бога да съгрешат, но тези, които разчитат на себе си, биват побеждавани лесно.

2 Коринтяни 10:4, 5

72. Пребъдващото ежедневно общуване с Бога води до пребъдващо себепредаване, упование в Него, което е ежесекундно. Йоан 15:1-5

73. Поглеждането към личното "аз" винаги е точката на отделяне от Бога и нарушаване на ежесекундното упование в Него.

Матей 14:28-30

74. Бог никога няма да се отдели от нас. Ние обаче можем да изберем да се отделим от Бога.

Римл. 8:35, 38, 39

Свидетелстване

75. Бог иска да свидетелстваме не защото това е добре за Него, а защото е добре за нас.

Матей 11:29

76. Желанието да свидетелстваме идва естествено за истинския християнин (макар че методите може да са различни). 2 Кор. 4:13

77. Най-щастливият човек на света е този, който най-много служи на другите. Най-нещастният е този, който най-много служи на себе си. Марк 8:35

78. Християнското служене в духовния живот съответства на упражненията във физическия живот. Деяния 3:6-9

79. Не можем да дадем на другите това, което самите ние не притежаваме.

Марк 5:19; Йоан 3:11

Изкушение

80. Същността на изкушението е въпросът дали да живеем отделени от Христос.

Йоан 16:8, 9

81. Изкушението става грях, когато се съгласим с него в ума си.

Матей 5:21, 22, 28

82. Исус бе изкушаван да върши добро със собствени сили. Същото важи и за нас. Матей 4:2, 3

83. Господ знае как да избавя благочестивите от изкушение, но не и нечестивите. 2 Петрово 2:9

84. Изкушенията се побеждават не по време на изкушаването, а много преди това. Евреи 4:16

Победа

85. Победата не е нещо, което постигаме, а което получаваме. 1 Коринтяни 15:57

87. Истинската победа означава да победим стремежа си да победим. 2 Летописи 20:15, 17

Съвършенство

88. Съвършенството на характера не е наше дело, а Божие дело в самите нас.

Евреи 13:20, 21

89. Съвършенството може да се превърне в много опасна тема, ако насочим вниманието към себе си и към собствените си дела. Галатяни 3:3

Исус

90. Исус бе като Адам преди грехопадението - с безгрешно естество, не бе роден отделен от Бога, както се ражда всеки друг човек. По физическа и умствена сила Той беше подобен на останалите хора, защото беше сто процента човек и сто процента Бог. Лука 1:35 Евр. 2:17-18

92. Исус победи изкушението по такъв начин, по какъвто и ние можем да го победим; чрез сила отгоре, а не чрез сила отвътре.

Йоан 14:10

93. Исус намираше греха за отвратителен. Докато уповаваме на Бога, ние също трябва да го приемаме по този начин. Евреи 1:8, 9

94. Никога не можем да бъдем такива, какъвто бе Исус, но можем да правим това, което Исус правеше. Йоан 14:12

95. Проблемът с греха е нарушената връзка между Бога и човека. Целта на спасението е да възстановим тази връзка.

Църква Отдалече

Църква Отдалече е специално служение, посветено на хора, които по здравословни или други причини не могат да посещават местна църква или нямат в селището си такава. Записани в студио, грижливо направени, богослуженията на Църква Отдалече (до момента 11 на брой) се разпространявани на касети, компакт-дискове и във формат mp3. Презаписът е разрешен и поощрен!

Благодарение на верния ни съработник Марин Тодоров от Ямбол, Църква Отдалече е вече и в Интернет и може да бъде чута от всяка точка на земното кълбо. Добре дошли и вие в Църква Отдалече!!!

http://carkvaotdaleche.christian.net

БИСТРИ ВОДИ ИЛИ КАЛ

В един пролетен ден на 1992 година, когато бях войник, имах вълнуваща среща с Исус.

"Как ли се е появило всичко около нас? Земя, небе, слънце, море, животни и хора!" - възкликнах в разговор с едно момче на име Илия. Тогава той извади от чантата си тази скъпоценна книга, Библията, която дотогава не бях виждал, подаде ми я и каза: "Тук ще откриеш всичко, което те интересува".

Започнах да я чета с голямо желание и скоро Господ ми даде сън, който помня сякаш беше вчера и който никога няма да забравя.

Сънувах, че се изкачвам по стръмна и тясна козя пътека. Наоколо имаше гора, беше тъмно, но криволичещата пътека, по която вървях, беше осветена. Не след дълго стигнах до неописуемо красиво място, където видях много хора, облечени в искрящо бели дрехи. Те се къпеха и се радваха в естествено издълбан в скалите басейн, а над тях се изливаха бистри водопади. Беше много спокойно и красиво!

При мен дойде красиво момиче в бели дрехи и започна да ме пръска с бистрата като огледало вода, като се усмихваше щастливо... Но в момента, когато насочих погледа си към момичето и го пожелах в сърцето си, цялата прекрасна гледка изчезна и се озовах на широк като магистрала, спускащ се надолу асфалтиран път. Беше на свечеряване. Стигнах до ограда от тръни с малка врата. Минах през нея и видях басейн, пълен до коленете с кал и червеи. Наоколо имаше тръни, бодили и висока трева.

Двама младежи се плискаха с калта. Тя беше толкова отвратителна и воняща, че дори след като се събудих за няколко секунди усещах противната й миризма. Започна да ми се гади и повръща.

Разказах съня си на Илия и той ми каза: "Бог ти е показал двата пътя, които съществуват. Среден път няма. Ти избираш по кой от тях да вървиш: нагоре към бистрите води или надолу към вонящата кал". Тогава аз просто извиках: "По тесния път, към Бога!"

Затова в "Църква Отдалече" ми направи впечатление проповедта за "Двата пътя". Беше слово от Бога за мен!

Господ много нежно и преди, и сега ми показа по кой път да вървя, защото, както каза пастор Кирил Попов, "има път с Бога, но има и път без Бога, и те водят до различни места".

Не съжалявам, че избрах Божия път. Радостен съм, че Бог ме намери и ми дари прекрасна съпруга и дете. Славим нашия Спасител Исус Христос и вярваме, че един ден ще бъдем там - при кристално чистите, бистри води.

Величко Димов, Атина

БИБЛЕЙСКА ШКОЛА

Поредица "Откровението на Йоана"

Част 17

Почти никой от нас не би искал да бъде поздравен от Исус с думите, които Той каза на църквата в Смирна, а именно, че я очакват скръб, бедност, изпитание и затвор... Това е обяснимо. Не би и трябвало да се стремим към сътресения, но те могат да дойдат в живота на отделни християни, и дори на цели църкви.

Когато човек бъде сполетян от тежко изпитание или размишлява какво би направил, ако такова се случи в живота му, той обикновено се пита: "Ще издържа ли? Ще остана ли верен на Господа до смърт или ще се отрека и отдалеча от Него?".

Историята е съхранила факти от първите векове, когато преследванията срещу християните били с голяма интензивност. Герои- мъченици отстоявали вярата си и дори със смъртта си свидетелствали за Живия Бог. Но други, за да запазят живота си, собственоръчно написвали и подписвали документ, че се отричат от вярата си в Исус Христос.

В Посланието към Евреите апостол Павел насърчава вярващите да останат верни на Господа и ги хвали: "Приехте да се разграби имуществото ви, приехте дори нож, заради вярата...". Истинската вяра в Исус Христос е силата, която прави вярващия способен, когато бъде подложен на сатанинската атака, да остане непоклатим. Със собствени сили никой не би могъл да издържи.

Ако се отдадем на размисли дали бихме се справили в силно гонение, вероятно бихме стигнали до извода, че не сме по-различни от Исус Христос. Всички бихме почувствали Неговата болка и агония, когато потта Му течеше като капки кръв и душата Му беше пренаскърбена до смърт ("Татко, ако може да ме отминеш с тази чаша"). Бихме почувствали цялата тежест, която имаше Той, когато отиде при Своите ученици, за да ги помоли да Го подкрепят в молитва. А после, докато се молеше, видя, че учениците са заспали. Спяха във време на остра битка, точно когато имаше нужда от тяхната подкрепа. Макар Христос да им беше казал: "Бдете и се молете!", те не можаха да повдигнат тази ужасна тежест.

В онзи час ангелите Господни слязоха от Небето, за да укрепят Исус и Му служеха. Ако Божият Син имаше нужда от помощта на Небесното царство, какво да кажем за нас, хората?

Кори Тен Бум, холандска християнка, преминала през големи гонения по време на Втората световна война, била изпратена в концентрационен лагер, заедно с цялото си семейство. Когато нацистите дошли да ги арестуват, тя проплакала на баща си: "Татко, ще издържим ли мъченията? Не виждам в себе си никаква сила". Баща й мъдро отговорил: "Дъще, когато искаш да пътуваш за друг град, кога купуваш билета? Няколко години преди това или малко преди заминаването?... Не се тревожи отсега, моето момиче, дали ще издържиш, но в часа, когато преминаваш през изпитание, знай, че Господ живее вечно и ходатайства за нас. В онзи миг няма да си сама... Ангелите дойдоха и укрепиха Исус в Гетсимания, а сега самият Той ще помогне на теб!"

В Библията е описана историята на първомъченика Стефан, който зад камъните, гневните лица и скърцането със зъби на убийците, с очите на вярата, видя Небето и Исус Христос. Божият Син беше станал, виждайки жертвата на Стефан. Господ винаги става и е готов да отиде при онези, които са в скръб, бедност, изпитание, затвор или са атакувани от сатана.

Лицето на Стефан светеше, като на ангел. Враговете му също видяха това. Ако в изпитанието си човек има общение с Исус, Който стои отдясно на Отца, и неговото лице ще свети.

Удивителна е историята на съвременния румънски мъченик Вумбранд. Той преживял такива мъчения в затворите, че след излизането си от тях, не можел повече да стои на краката си, нито да носи обувки, като нашите.

Докато бил в затвора, Вумбранд свидетелствал за Христос на всички надзиратели. Един след друг те ставали християни! Това е едно съвременно велико свидетелство за чудни обръщения към Бога.