Траен венозен източник (абокат) I



Дата13.10.2018
Размер45.35 Kb.
Траен венозен източник (абокат)

I. Определение за абокат – пластмасова канюла за еднократна употреба, която е стерилна и апирогенна, съхранява се на стайна температура и не бива да се използва по-дълго от 24 часа (max 48 - 72 ч.). Те са с номерация от 32 до 60. С него се канюлира само периферен венозен съд. Бътерфлай се използва при деца. Тя няма водач и има само игличка.

Определение за венокат – апирогенен, рентгеноконтрастен поли-етиленов катетър, монтиран на игла и пакетиран в запазваща стерилността му опаковка (може да престои 72 ч). С венокат може да се канюлира не само периферна, но и централна вена.

Поддържането на проходимостта на венокада и абоката става с периодично промивки с разреден хепаринов разтвор (5000 Е хепарин в 500 мл. физиологичен разтвор)

II. Необходими принадлежности


  • Табличка

  • Бъбрековидно легенче

  • Спирт

  • Памучни тампони

  • Мушама, найлон или лигнин

  • Есмарх

  • Абокат

  • Ръкавици

  • Спринцовка с хепаринов разтвор

  • Левкопласт

  • Ножичка

III. Показания:

    • Да се осигури оводняване и/или балансирано обезводняване при паци-енти, които не могат да приемат достатъчен обем течности през устата

    • Парентерално хранене

    • Прилагане на лекарства

    • Хемотрансфузия

IV. Усложнения:

!!! Ако един от тези признаци е налице, абокадът трябва да бъде свален.

V. Избор на място за венепункция

При избора на място за венепункция трябва да бъдат взети под вни-мание както размерът на канюлата, така и състоянието на наличните вени. По възможност трябва да бъдат съблюдавани следните основни правила:



  • Да се избягват вени на долните крайници

  • Да се избягват зоните на сгъване при ставите

  • Да се избягват срединните кубитални вени, които трябва да бъдат съхранени за вземане не венозна кръв за изследвания

  • Да се избягват вени в близост до артерии, нерви и по-дълбоко лежащи съдове

  • Запазване на подвижността на пациента чрез използване на вени, разположени в по-неактивни зони

  • Използване на срещуположен крайник при поставяне на канюла, ако на определена страна е планирана или е в процес хирургическа процедура

VI. Подготовка за поставяне на интравенозна канюла

1. Подготовка на пособията:



  • Уверяваме се, че необходимите пособия са налице (особено ако извършващият манипулацията е сам с пациент).

  • Проверка на спринцовката и инфузионните разтвори, които ще бъдат използвани по време на венепункцията преди започване на манипулацията.

2. Подготовка на пациента:

  • Информираме пациента какво ще му бъде направено и защо.

  • Обясяваме на пациента, че по време на пункцияат ще усети известна болка от убождането на интарвенозната канюла.

3. Подготовка на мед.сестра:



  • Осигуряване на добро осветление от страната на пункцията.

  • Измиване на ръцете с антисептичен сапун, 10-15 сек. Обтриване на ръцете с антисептично средство.

  • Когато има риск използвайте задължително протективни ръкавици.

4. Осъществяване на адекватно венозно палпиране:

  • Добре напълнената вена дава голяма възмойност за успешна вене-пункция. Използвайте турникет, масаж, искайте пациентът да напомпа ръката.

  • Уверете се, че турникерът може бързо и лесно да се снеме, след като вената бъде пунктирана.

5. Подготовка на мястото за пункцията:

  • Почистване на пункционното място и областта около него с антисептично средство.

  • Ако се използва алкохол за почистване, трябва да се изчака кожата да изсъхне (от 1-3 мин.). Това е времето, през което протича денатурацията на микроорганизмите.

VII. Начин за поставяне на абоката

1. Преди пункцията на вената подгответе внимателно мястото. Проверете дали опаковката не е повредена и дали срокът на годност не е изтекъл.

2. Разгънете крилцата. Хванете канюлата с три пръста. Това намалява риска от контаминация при допир на канюлата или свръзката със сис-темата. Хващането с три пръста гарантира също така правилно съотно-шение между върха на канюлата и точката на иглата.

3. Поставете канюлата във вената. Влизането на върха на иглата във вената се визуализира с навлизането на кръв в канюлата. Потокът кръв се спира чрез запушалката за контрол на потока.

4. Канюлата напредва с по няколко милиметра във вената. Избегнете контаминацията при допир чрез поддържане на абоката само за крилцата или за предпазната капачка. Изтеглете частично (около 5мм) иглата, за да избегнете преминаването през задната стена на вената преди напредването на канюлата във вената.

След частичното отстраняване иглата не трябва повече никога да се вкарва обратно, докато канюлата е във вената. Това може да повреди канюлата.

5. Изтеглете напълно иглата. Предотвратете изтичането на кръв чрез нати-скане на вената с пръст на върха на канюлата. Свържете със системата за инфузия или затворете канюлата с капачето.

6. Капачето се отстранява, като се придържа между палеца и средния пръст, докато с показалеца се натиска обратно отпред.

7. Важна е добрата фиксация за предотвратяване на движението на канюлата, за да не се стигне до механично дразнене.

8. Пазете пункционното място. Използвайте или стерилна неоклузивна пре-връзка като Vasofix, транспарентни превръзки, марлени превръзки, както е показано горе. Убедете се в правилното месторазположение на канюлата чрез инжектирането на около 5 мл физиологичен серум.

9. Допълнителна сигурност се осигурява чрез възможността защитната капачка се движи.



10. Клапата за инжекции е сигурна и подходяща за поставяне на медика-менти. Когато не се използжа, клапата за инжекции трябва да стои затво-рена със защитната капачка. При повторни инжекции на къси интервали (например по време на операция), спринцовката може да остане в абоката.





База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница