СВЕТОВНАТА СИСТЕМА ОТ ПИРАМИДИ И МОНУМЕНТИ ОТ ДРЕВНОСТТА НИ Е СПАСИЛА ОТ КРАЯ НА СВЕТА, НО...
Хипотезата, че световната система от пирамиди и монументи от древността е създадена след четвъртия земен апокалипсис с цел изкуствено унищожаване на отрицателната психична енергия (злите мисли), ми се струваше оправдана поради следните обстоятелства.
Хипотезата за „антигреховната" роля на пирамидите и монументите от древността
Всеки нормален човек знае, че религиозните учения не възникват на пусто място и че вездесъщото понятие „грях", срещу което се борят всички религии, има някакъв дълбок и важен смисъл. Всички езотерични и религиозни писания са съпроводени с изразите: „Причина за Всемирния потоп е грехът на атлантите", „Покай се от греховете си", „Не пускай грях в душата си".
Нима грехът е толкова страшен? Очевидно, да. В противен случай никой не би акцентирал върху него.
Какво е грехът от научна гледна точка? Явно под тази дума трябва да се разбира отрицателната (злата, дяволската) психична енергия, чието разпространение в глобален мащаб е опасно за планетата Земя, поради което тя е склонна към самоочиства-не от нея чрез апокалипсиси и унищожаване на източника на отрицателната психична енергия — човечеството.
В съответствие с нашите разсъждения Земята вече е преживяла четири апокалипсиса, помитайки всеки път от лицето си новата човешка раса и оставяйки от всяка раса „благочестиви" хора - Златният фонд на човечеството, за какъвто смятаме легендарната Шамбала.
Точно в невероятната по интелектуална мощ Шамбала е разработена системата за защита от отрицателната психична енергия, за да се избегне настъпването на поредния пети апокалипсис. Тази система се състои от пирамиди и монументи и започва да се гради след Всемирния потоп, станал преди 850 000 години. Строителството може би започва със създаването на огромната пирамида Кайлас (и Града на боговете?) на Вечния континент в Тибет. По-нататък продължава и в други региони на земното кълбо, освобождаващи се от водата (Мексико, Египет, Англия и др.), както и под водата. Основният обем от строителството е приключен вероятно преди 75 000-80 000 години, когато според Блаватская са изградени египетските пирамиди, макар че е възможно и в по-късни времена да е продължавало с допълнителни обекти на системата (Аркаим, Наска и т.н.). Строителството е осъществявано от останалите живи след Всемирния потоп атланти и ранни арийци, които използват проекти и технологии на Шамбала.
Какви принципи залягат в разработването и изграждането на „световната антигреховна система"? Съвременните хора едва ли могат да отговорят дори и приблизително на този въпрос. Но е сигурно, че тези научни проекти са били невероятно сложни и са обхващали огромен комплекс от знания за планетата Земя, Слънчевата система, финия свят, паралелните светове. Такъв обем от знания е подвластен само на Шамбала, в която по волята на Бога са събрани най-добрите от петте коренни човешки раси.
Може би подобни „антигреховни" системи са изграждани на планетата и след първия, втория или третия апокалипсис? Но дори и да е било така, те не успяват да се справят с отрицателната психична енергия, идваща от човечеството, поради което е настъпвал поредният апокалипсис.
Не съм уверен, че и сегашната система ще се справи със злото, просмукало цивилизацията ни. Ако обаче настъпи пети апокалипсис, на Земята ще й остане само още една възможност, за да приключи фаталния апокалиптичен кръг от шест завъртания с по 6666 км, след което ще премине в стадия на гибелните завъртания с 9999 км. Затова твърде много зависи от нас, обикновените хора от петата човешка раса, т.е. от степента на навлизане на злото в човешкото битие.
За съвременния учен е малко обидно, меко казано, мудното осъзнаване на ролята на древните пирамиди и монументи, тъй като полетът на научната фантазия рязко излиза извън пределите на прословутото предъвкване на въпроса за свръхмонумен-талните погребения на фараоните. Днешният учен дори започва да излъчва отрицателна психична енергия, като попълва с нея и без това отрицателния фон на планетата, когато в дълбините на душата си усеща, че „дърпа фактите за ушите", за да потвърди „ролята на пирамидите като „гробници".
След като е във властта на „маймунския вариант", той изобщо не иска да насочи взора си към религиозната и езотерична-та трактовка на историята. Оттам сред витиеватите фрази с приказен оттенък би могло да се изясни, че в миналото са съществували велики цивилизации с по-високо от сегашното научно равнище и че на Земята има невидимо за нас общество на най-добрите от най-добрите - Шамбала, където споменаването на пирамидите като възможни гробници би предизвикало неудържим смях. На съвременния учен обаче до болка му се иска да се смята за висш клон в развитието на човека, поради което „маймунското минало" напълно го задоволява, независимо от не твърде представителното родство с катерещите се по дърветата и чешещи се братя.
От друга страна, за днешния учен, в частност и за мен, е някак нескромно да се опитва да осъзнае хипотетичната „ан-тигреховна" роля на монументалните съоръжения на великата Шамбала, тъй като разумът на най-добрите от най-добрите стои несравнимо по-високо. Въпреки това подобен опит никога не може да бъде забраняван или да се смята за грях, ако, разбира се, не е високомерно отрицание на миналите постижения и се прави с нужното уважение към религиозните знания и народната мъдрост.
Световната система от пирамиди и монументи е изградена с отчитане числото на апокалипсиса „6666"
Вглеждайки се в глобуса, съзнавах, че няма да ни е по силите да вникнем в ролята на отделните пирамиди и монументи от древността по цялата Земя. Но изглеждаше напълно възможно да се очертаят взаимоотношенията им в пределите на една четвърт от земното кълбо в съответствие с математическите закономерности, изведени по идеята на Татяна.
- Юрий Иванович - обърнах се към моя приятел, - нека още веднъж да разгледаме световната система от пирамиди и монументи от древността в рамките на изучаваната от нас четвъртина на земното кълбо. Вече обаче няма да ползваме градуси или „една четвърт или една трета от разстоянието от Кайлас до Пасха", а ще изчисляваме разстоянията между пирамидите и монументите в километри, като помним числото на апокалипсиса „6666".
- Аз също мислих за това - каза Юрий Иванович - и дори на око преценявах разстоянията. Усещам, че и тук ще изскочи числото на апокалипсиса „6666". Нали световната система е създадена за борба с поредния апокалипсис.
- Интересно какво ще се получи!
- Ами как ще мерим? - озадачи се Юрий Иванович.
- С помощта на сантиметър по повърхността на глобуса. Как иначе? Като се има предвид обаче ниската точност на подобни измервания, мисля, че трябва да използваме и математически потвърждения по аналогия, като имаме предвид за основа следните числа:
• 9999 км - половината от полуокръжността на Земята, или 90°;
• 6666 км - една трета от полуокръжността на Земята, или 60° (например разстоянието от планината Кайлас до Северния полюс);
4999 км - една четвърт от полуокръжността, или 45° (например разстоянието от остров Пасха до мексиканските пирамиди);
• 3333 км - една шеста от полуокръжността на Земята, или 30° (например разстоянието от мексиканските пирамиди до Кулата на дявола);
• 1666 км - една дванадесета от полуокръжността на Земята, или 15° (например разстоянието от Кулата на дявола до точка „6666" в САЩ).
- Разбирам, че съпоставянето с тези логически изведени числа ще ни позволи доста точно да определим разстоянието между пирамидите11, още повече че всички пирамиди и монументи от древността са разположени в; строга симетрия - съгласи се Юрий Иванович.
Гледах глобуса и усещах, че трябва да се появи още едно число, което също би характеризирало разстоянията между пирамидите и монументите. Не знаех кое е. Но предполагах, че сумирането на това ново разстояние в градусово изражение трябва да изведе към числата „9", „6" или „3", тъй като само такива суми фигурират в отбелязаните по-горе градуси (90°, т.е. 9 + 0 = 9; 60°, т.е. 6 + 0-6; 45°, т.е. 4 + 5 = 9; 30°, т.е. 3 + 0 = 3; 15°, т.е. 1+5 = 6).
- Шефе, казвам ти точно - прекъсна мислите ми Юрий Иванович, - че разстоянието от Кайлас до Стоунхендж е 6666 километра.
-Защо?
- Помниш ли, вече определяхме, че разстоянието от Кайлас до Стоунхендж е една трета от разстоянието Кайлас-остров Пасха? А една трета е 60°, т.е. 6666 километра.
- Към това следва да се добави, че разстоянието от монумента Стоунхендж до Бермудския триъгълник също е 6666 километра, толкова е и разстоянието Бермудският триъгълник-ос-тров Пасха! - възкликнах аз. - Да измерим всичко със сантиметъра!
След измерванията Юрий Иванович каза:
- Всичко е вярно. И не забравяй, че американецът Бърлиц е открил голяма пирамида под водата в района на Бермудския триъгълник.
- Помня. Освен това предполагам, че точно там, в района на Бермудския триъгълник, е бил легендарният остров на Платон, на който са живели последните атланти и който е потънал преди 12 000 години след сблъсъка с кометата Тифон (по Блаватская и Нострадамус). Явно те са построили тази пирамида (може би и комплекс от пирамиди), отстояща на 6666 километра от Стоунхендж и от остров Пасха.
С определена степен на достоверност можеше да се констатира, че числото на апокалипсиса „6666" три пъти присъства в разположението на пирамидите и монументите от древността по централната линия, деляща на две части изследваната четвъртина от земното кълбо.
Дали числото на апокалипсиса „6666" присъства още някъде? С измервания и със съпоставителен математически анализ открихме нови шест отрязъка по 6666 километра в състава на световната система от пирамиди и монументи от древността.
Най-неочакван бе фактът, че разстоянието от египетските пирамиди до съвременния Северен полюс е 6666 километра.
- Бива си го!.- възкликна Юрий Иванович. - Никога не бих и помислил подобно нещо. Тъй точно са изчислили мястото на египетските пирамиди, че те отстоят от Северния полюс на същите 6666 километра, както и планината Кайлас! Не току-така е! Дълбок смисъл е заложен тук, смисълът на апокалипсиса, поточно - предупреждението за него.
- Юра! - откликнах аз. — Почти съм уверен, че под водата в точката на Северния полюс има пирамиди или монументи от древността, макар и досега да не са ги намерили.
- Ама и не е толкова лесно да ги намерят - многозначително произнесе Юрий Иванович.
Не по-малко удивителен се оказа още един факт, свързан с разстоянието 6666 километра. Между Стоунхендж в Англия и Кулата на дявола в САЩ разстоянието също беше 6666 километра.
- Не е случайно, не е случайно - отново заповтаря Юрий Иванович. - Няма как два монумента на различни континенти току-тъй да се окажат един от друг на разстояние 6666 километра... На англичаните поне им е стигнал умът и смятат Стоунхендж за монумент от древността, а не го използват за тренировки. А американците, които освен долара нищо друго не виждат, взели Кулата на дявола за природен израстък и започнали да се упражняват на него в алпинизъм. Ама нали все пак от Англия са излезли, знаели са за Стоунхендж, защо не са се досетили да измерят разстоянието от него до Кулата на дявола. През цялото време ходят възбудени от долара, а за духовното забравят. Емигранти, колко му е, нали живеят без родина.
- Юра, защо си се настървил срещу американците. Те поне са обявили Кулата на дявола за природен феномен. С какво е по-добро обявяването на пирамидите за погребални места на фараоните или за площадки за наблюдение на Луната и Слънцето! Макар и да си прав, че да се покорява монумент, изпълняващ „антигреховна" функция, само по себе си е грях.
По-късно, по време на тибетската експедиция, щях да науча от ламите, че до светите монументи в района на Кайлас никой дори и не бива да се приближава, камо ли да ги покорява. Нарушителите ги очаква или внезапно състаряване, или смърт чрез... свиване на времето.
Следващият факт, свързан с разстоянието 6666 километра, се оказа сякаш косвено потвърждение на съществуването на монументи от древността под водата в точката на съвременния Северен полюс. Ако се погледне изучаваната четвърт от площта на земното кълбо, се набива на очи симетричното разположение на египетските и мексиканските пирамиди в цялостната система.
Северният полюс, отстоящ на 6666 километра от планината Кайлас, има същата симетрична точка на противоположната страна на системата, отстояща на 6666 километра от остров Пасха. Тя е в района на град Салвадор в Бразилия. Точно там е комплексът от полуразрушени пирамиди
Тазумал с площ около 10 квадратни километра. Значението на Тазумал на езика на майте е „пирамиди, където са изгорени жертви". Наблизо е градчето Чалчуапа. За съжаление, в Интернет не намерихме снимки на тези полуразрушени пирамиди.
- Представяш ли си, Юра, бил съм в бразилския град Салвадор, но нищо не съм знаел за пирамидите, затова и не съм ги посетил - с горчивина казах аз. - Тогава, май че беше през 1992 година, след като проведох семинар за бразилските лекари, ми предложиха един ден почивка. Отказах се от разходка с яхта и отидох с един лекар да видя фермерското стопанство на баща му. Помня, че във фермата работеше един индианец, който много изкусно и красиво яздеше, завръщайки кравите. Собственикът на фермата казваше, че индианецът е роден в някакво местенце, където има древни пирамиди. Твърдеше, че хората оттам се отличават с особена доброжелателност и работоспособност. Може и да е бил от Тазумал.
- Пирамидите навярно не търпят зли хора. Те са по-тъпи от добрите, тъй като цялата им енергия отива в злост и завист -отсече Юрий Иванович.
Това че разстоянието между руините на пирамидите Тазумал в Южна Америка и мексиканските пирамиди в Северна Америка е също 6666 километра, ни се стори едва ли не подразбиращ се факт. Всъщност по принцип той беше удивителен, тъй като числото на апокалипсиса „6666", отразено във височината на свещената планина Кайлас, е било отчетено почти на противоположния край на света.
Този отрязък (мексиканските пирамиди-Тазумал) има симетрично разположение на глобуса с отрязъка египетските пирамиди-Северния полюс с дължина също 6666 километра.
Хрумна ми, че отрязъкът Стоунхендж-Кулата на дявола също трябва да. има симетричен отрязък на глобуса с дължина 6666 километра. Ясно се виждаше, че такъв може да бъде само паралелната линия, вървяща от Бермудския триъгълник към Африка и достигаща района на градчето Гао в Сахара (в Мали). Дали и тук съществуваха монументи от древността? Оказа се, че за този район от земното кълбо в Интернет има твърде малко сведения. Любопитно бе, че в близкия до Гао район в Алжир има скална гравюра, наречена „Дяволска любов". Спомнях си и някакъв телевизионен филм за съществуването в Сахара на подземен лабиринт, чийто вход се знаел от бедуините, но и те се страхували да влизат там.
В изключително интересната книга на Друнвало Мел-хиседек „Древната тайна на цветето на живота са описани догоните - племе, живеещо в Сахара в границите на държавата Мали. Там има пещера, която се пази от особен човек, седящ пред входа й. Хранят го, грижат се за него и никой не смее да го докосне. В пещерата съществуват удивителни рисунки и описания.
Има описание и рисунка на летяща чиния, от която се появяват същества с необичаен вид. Те изкопават яма в Земята, напълват я с вода и скачат в нея. Много приличат на делфини. Сред тях е и великият Номо; донесъл цивилизацията на Земята. Между другото, подобни рисунки се срещат и в района на езерото Титикака в Южна Америка, т.е. на другия край на света.
В пещерата, пазена от първобитните догони, има и рисунка на траекториите на Сириус А и Сириус Б, които учудващо точно съвпадат с изчисленията на съвременните астрономи. В нея | има и описания на „малка звезда с най-тежкото вещество във Вселената, която обикаля Сириус за период около 50 години". Днешните учени откриват, че наистина около Сириус А се върти
бяло джудже с маса около 1,5 милиона тона на кубиче- ски дюйм (25,4 кубически милиметра) и с пълна обиколка за 50,1 години.
Точно при загадъчните догони извежда линията с дължина 6666 километра, вървяща от Бермудския триъгълник паралелно с линята Кулата на дявола- Стоунхендж.
Освен това прокарахме разстоянието 6666 километра от планината Кайлас пол линията, минаваща през египетските пирамиди, и попаднахме в същия район на пустинята Сахара на платото със странното наименование Тибести.
Какво ли има на това плато? Пирамиди? По наша молба Алексей Савелиев намери в Интернет информация за платото Тибести в африканската държава Чад. Оказа се, че е заобиколено от безжизнените пясъци на Сахара и се състои от седем вулкана. Не успяхме обаче да открием никакви сведения за пирамиди или монументи от древността. Възможно е да ги няма, а може и да не са попаднали в описанието. Затова не включихме платото Тибести в световната система от пирамиди и монументи, макар че името му и досега ни се струва твърде интригуващо.
При анализа на световната система от пирамиди и монументи в рамките на една четвърт от земното кълбо числото на апокалипсиса „6666". девет пъти присъства в разстоянията между пирамидите или монументите от древността:
• Кайлас-Северният полюс — 6666 км;
• египетските пирамиди-Северният полюс - 6666 км;
• Кайлас-Стоунхендж - 6666 км;
• Стоунхендж-Кулата на дявола - 6666 км;
• Стоунхендж-Бермудският триъгълник - 6666 км;
• Бермудският триъгълник-остров Пасха - 6666 км;
• Бермудският триъгълник-Гао (Сахара) - 6666 км;
• остров Пасха-Тазумал - 6666 км;
• мексиканските пирамиди-Тазумал - 6666 км.
След това съединихме на глобуса всички известни пирамиди и монументи с линии и получихме цяла мрежа от геометрични фигури в рамките на една четвърт от земното кълбо. Тази мрежа като че ли омагьосваше.
Ясно се виждаше, че пирамидите и монументите не са построени несистемно, а по точни математически закономерности, в които преди всичко се очертаваха различни триъгълници. Не мога да кажа защо точно триъгълници, но ми се струва, че в нашето триизмерно пространство точно те могат да изпълняват условната математическа роля в унищожаването на отрицателната (злата) психична енергия.
Как се унищожава отрицателната психична енергия? Не знам, но усещах, че в триъгълниците, образуващи се при съединяването на пирамидите и монументите, се блъска отрицателна психична енергия (зли мисли), без да намира изход от затвореното триъгълно пространство, без да се разпространява по цялото земно кълбо и да отива в Космоса. При това в границите на триъгълниците се блъска точно злата психична енергия, изобразявана с числата „9", „6" и „3". Затова предполагах, че тези триъгълници имат характеристики на ъглите и страните, които водят при сумирането на суми към числата „9", „6" и „3". А подобно избирателно затваряне в триъгълното пространство на отрицателна психична енергия рано или късно трябва да доведе до унищожаването й от пирамидите и монументите от древността.
Но дали тези триъгълници наистина имат характеристики, насочващи към числата „9", „6" и „3"?
- Направо ще ти кажа - с вълнение започна Юрий Ивано-вич, - че ако след сметките тези триъгълници наистина имат де-ветични, шестични и троични характеристики, а не някакъв цифров разнобой, може да се смята, че хипотезата за „антигрехов-ната" функция на пирамидите и монументите от древността не е бълнуване, а реална вероятност.
- Хайде да мерим, Юра. Но трябва да оперираме само с точни цифри!
- Главното е да се знаят дължините на страните на триъгълниците. В девет случая вече знаем дължината на едната или на двете им страни - равна е на 6666 километра. Знаем също, че разстоянията Кайлас-египетските пирамиди и Пасха-мексиканските пирамиди са по 4999 километра, а разстоянието мексиканските пирамиди-Кулата на дявола е 3333 километра, или два пъти по 1666 километра. Нека да правим измерванията със съпоставителен математически анализ. Точни цифри ще получим, хващам се на бас! Нали и ти така казваше.
- Започваме.
След като приключихме, се убедихме, че наистина сме успели точно да определим разстоянията между пирамидите и монументите от древността, но с една добавка - освен горепосочените разстояния се появи още едно - 3999 километра, образуващо 36°.
- Правилно казваше, че сумата от числата на това ново разстояние в градусово изражение трябва да води към числата „9", „6" или „3". Ето: 36, или 3 + 6 = 9 -каза Юрий Иванович.
Образувалите се при съединяването на пирамидите и монументите от древността триъгълници се оказаха не просто любопитни, а интригуващо-любопитни. Но за тях, скъпи читатели, ще стане дума малко по-нататък, след срещите ни с летците и математиците.
Срещата с летците
За да се убедя още веднъж в правилността на нашите пресмятания на разстоянията между пирамидите и монументите от древността, реших да се обърна към летците, тъй като знаех, че по време на полети определянето на разстоянията между обектите е много важно. Обадих се на бащата на Татяна - Владимир Дра- пенко, който беше командир на Ту-154. Уговорихме си среща.
На срещата той бе поканил и колегата си щурман Сергей Зайдулин, който държеше малка машинка. Тя се наричаше Global
Position System (GPS) и бе предназначена за локализиране на обекти с помощта на спътници. Даваше възможност и за определяне на разстояния между обекти.
За съжаление, стана ясно, че определянето на разстоянията между обектите зависи от точността на локализирането им на картата. Ние нямахме точните географски координати на пирамидите и монументите от древността - за целта трябваше да ги посетим на място и с помощта на GPS да определим координатите им.
Независимо от това по приблизителните координати от глобуса или картата на света получихме ориентировъчно същите разстояния между пирамидите и монументите от древността, с каквито работехме при нашите изследвания. Например разстоянието Кайлас-Стоунхендж, равно на 6666 километра, с използването на GPS се получи в три варианта: 6583, 6712 и 6630 километра.
Срещата с математиците
По моя молба тя беше организирана от ректора на Башкир-ския държавен университет Мухамет Хадисович Харасов, мой съселянин, също математик. Той събра най-добрите математици от Уфа в кабинета си, където им разказах за нашите математически концепции и връзките им с историята на Земята, като ги помолих да ни помогнат. Малко нелепо изглеждаше представянето на миловидната и прекалено млада Татяна като автор на идеята за сумиране на суми. Затова пък Сергей Анатолиевич Селиверстов и Юрий Иванович Василиев изглеждаха твърде солидно.
Както и очаквах, математиците не изпаднаха във възторг от нашите „математически постижения", засипаха ни с косинуси, синуси и диференциални уравнения и постепенно насочиха целия разговор към това, че лекарите е по-добре да лекуват болните, отколкото да се навират в чужда научна област.
Юрий Иванович ми прошепна:
- Нали ти казах, ревнив народ са математиците!
Мухамет Харасов промени положението. Използвайки авторитета си на ректор, той произнесе реч за необозримостта на
научното познание и за това, че понякога дилетанти правят открития, с което успя да възпре надигащата се вълна на скептицизъм.
След което математиците започнаха да разговарят с нас сериозно и направиха редица препоръки. Те се обединиха около идеята, че принципът на сумиране на суми наистина е интересен от математическа гледна точка, но в съвременната механика и физика не се прилага. Използването му за анализ на триъгълници, образуващи се на глобуса, може да даде интересни данни, чието значение, за съжаление, засега е трудно да бъде,оценено. И ни посъветваха да извършим измервания и на сферични и хордови триъгълници, в които се отразява елипсовидността на земното кълбо.
Татяна седеше силно изчервена под погледите на маститите математици. Сред тях беше и един млад човек с живи очи - Ша-мил Циганов. Именитите му колеги го определиха като талантлив учен и му възложиха да поддържа контактите с нас. Стана ясно, че Шамил освен с преподавателска работа в университета се занимава и с гениалните деца на Уфа.
Той наистина се оказа талантлив човек. Имаше способността моментално да схваща същността на нещата и творчески да развива идеята от математическа гледна точка. Веднага възникна пълно взаимно разбиране.
Заедно с него анализирахме „нашите" триъгълници. При това всеки от тях се оглеждаше в три варианта:
• „Плосък" триъгълник, т.е. такъв, който се получаваше при пренасяне на триъгълно пространство от глобуса върху плоскост, след като се знаеха дължините на страните му. Например триъгълник, ограничен от планината Кайлас, египетските пирамиди и Северния полюс, се пренасяше от глобуса върху гаюс- костта чрез очертаването на триъгълник, чиито страни в относителни единици бяха равни на вече известни ни величини — 6666 км, 6666 км и 4999 км.
• Хордов триъгълник - получаваше се чрез пресмятане на хордовото разстояние на всяка от страните с отчитане на поправките за елипсовидност на Земята на всеки конкретен участък. Например хордата на участъка Кайлас-Северният полюс е 6372 км при разстояние по повърхността на Земята 6666 км, хордата на участъка египетските пирамиди-Северният полюс -също 6327 км, а на участъка Кайлас-египетските пирамиди -4860 км, при разстояние по повърхността на Земята 4999 км. В хордовите триъгълници също се изчисляваха ъглите и се извършваше сумиране на суми.
• Сферичен триъгълник - пресмяташе се само в ъглово из- числение с отчитане на параметрите, че 6666 км са 60°, 4999 км - 45° и т.н.
Ще направя уговорка, че сферичните триъгълници се оказаха слабо информативни по отношение на сумирането на сумите на получените ъгли - получаваше се пълен разнобой на числата. Затова при по-нататъшното изложение няма да ги посочвам.
Когато обаче приключихме със сметките за „плоските" и хордовите триъгълници, получени при съединяването на пирамидите и монументите от древността, удивлението ни нямаше граници - всичко сочеше правомерността на хипотезата за „анти-греховната" им роля!
Шамил Циганов се възхищаваше:
- Не можете да си представите какво сте успели да направите! — възкликна той. - По изключително оригинален начин сте интерпретирали трагичното послание на древните чрез числото „6666", предадено чрез височината на планината Кайлас. Така пред нас, математиците, се появява възможността за създаването на точен математически модел на Земята, а посредством него по математически път ще бъде възможно дори да се надникне и в недрата на нашата планета.
- Добре че не всички математици са ревниви - въздъхна с облекчение Юрий Иванович.
Резултати от математическия анализ
Разгледахме тринадесет основни триъгълника, образувани чрез съединяването на пирамидите и монументите от древността в рамките на изследваната четвъртина на земното кълбо. Освен това се спряхме и на три допълнителни триъгълника, влизащи в състава на един от основните триъгълници.
Оказа се обаче, че всеки от основните триъгълници (с изключение на един) има симетричен на противоположния край на планетата! Затова ги разглеждахме по двойки.
Сподели с приятели: |