Трагичното послание на древните



страница10/16
Дата02.05.2017
Размер3.37 Mb.
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   ...   16

СВЕТОВНАТА СИСТЕМА ОТ ПИРАМИДИ И МОНУМЕНТИ ОТ ДРЕВНОСТТА НИ Е СПАСИЛА ОТ КРАЯ НА СВЕТА, НО...

Хипотезата, че световната система от пирамиди и монумен­ти от древността е създадена след четвъртия земен апокалип­сис с цел изкуствено унищожаване на отрицателната психична енергия (злите мисли), ми се струваше оправдана поради след­ните обстоятелства.

Хипотезата за „антигреховната" роля на пирамиди­те и монументите от древността

Всеки нормален човек знае, че религиозните учения не възникват на пусто място и че вездесъщото понятие „грях", сре­щу което се борят всички религии, има някакъв дълбок и ва­жен смисъл. Всички езотерични и религиозни писания са съпро­водени с изразите: „Причина за Всемирния потоп е грехът на атлантите", „Покай се от греховете си", „Не пускай грях в ду­шата си".

Нима грехът е толкова страшен? Очевидно, да. В противен случай никой не би акцентирал върху него.

Какво е грехът от научна гледна точка? Явно под тази дума трябва да се разбира отрицателната (злата, дяволската) психич­на енергия, чието разпространение в глобален мащаб е опасно за планетата Земя, поради което тя е склонна към самоочиства-не от нея чрез апокалипсиси и унищожаване на източника на отрицателната психична енергия — човечеството.

В съответствие с нашите разсъждения Земята вече е прежи­вяла четири апокалипсиса, помитайки всеки път от лицето си новата човешка раса и оставяйки от всяка раса „благочестиви" хора - Златният фонд на човечеството, за какъвто смятаме ле­гендарната Шамбала.

Точно в невероятната по интелектуална мощ Шамбала е раз­работена системата за защита от отрицателната психична енер­гия, за да се избегне настъпването на поредния пети апокалип­сис. Тази система се състои от пирамиди и монументи и започ­ва да се гради след Всемирния потоп, станал преди 850 000 го­дини. Строителството може би започва със създаването на ог­ромната пирамида Кайлас (и Града на боговете?) на Вечния кон­тинент в Тибет. По-нататък продължава и в други региони на земното кълбо, освобождаващи се от водата (Мексико, Египет, Англия и др.), както и под водата. Основният обем от строител­ството е приключен вероятно преди 75 000-80 000 години, ко­гато според Блаватская са изградени египетските пирамиди, макар че е възможно и в по-късни времена да е продължавало с допълнителни обекти на системата (Аркаим, Наска и т.н.). Строителството е осъществявано от останалите живи след Всемирния потоп атланти и ранни арийци, които използват про­екти и технологии на Шамбала.

Какви принципи залягат в разработването и изграждането на „световната антигреховна система"? Съвременните хора едва ли могат да отговорят дори и приблизително на този въпрос. Но е сигурно, че тези научни проекти са били невероятно слож­ни и са обхващали огромен комплекс от знания за планетата Земя, Слънчевата система, финия свят, паралелните светове. Такъв обем от знания е подвластен само на Шамбала, в която по волята на Бога са събрани най-добрите от петте коренни чо­вешки раси.

Може би подобни „антигреховни" системи са изграждани на планетата и след първия, втория или третия апокалипсис? Но дори и да е било така, те не успяват да се справят с отрицател­ната психична енергия, идваща от човечеството, поради което е настъпвал поредният апокалипсис.

Не съм уверен, че и сегашната система ще се справи със злото, просмукало цивилизацията ни. Ако обаче настъпи пети апокалипсис, на Земята ще й остане само още една възможност, за да приключи фаталния апокалиптичен кръг от шест завъртания с по 6666 км, след което ще премине в стадия на гибелните завърта­ния с 9999 км. Затова твърде много зависи от нас, обикновени­те хора от петата човешка раса, т.е. от степента на навлизане на злото в човешкото битие.

За съвременния учен е малко обидно, меко казано, мудното осъзнаване на ролята на древните пирамиди и монументи, тъй като полетът на научната фантазия рязко излиза извън преде­лите на прословутото предъвкване на въпроса за свръхмонумен-талните погребения на фараоните. Днешният учен дори започва да излъчва отрицателна психична енергия, като попълва с нея и без това отрицателния фон на планетата, когато в дълбините на душата си усеща, че „дърпа фактите за ушите", за да потвърди „ролята на пирамидите като „гробници".

След като е във властта на „маймунския вариант", той изоб­що не иска да насочи взора си към религиозната и езотерична-та трактовка на историята. Оттам сред витиеватите фрази с при­казен оттенък би могло да се изясни, че в миналото са същест­вували велики цивилизации с по-високо от сегашното научно рав­нище и че на Земята има невидимо за нас общество на най-доб­рите от най-добрите - Шамбала, където споменаването на пи­рамидите като възможни гробници би предизвикало неудържим смях. На съвременния учен обаче до болка му се иска да се смята за висш клон в развитието на човека, поради което „маймунското минало" напълно го задоволява, независимо от не твърде пред­ставителното родство с катерещите се по дърветата и чешещи се братя.

От друга страна, за днешния учен, в частност и за мен, е някак нескромно да се опитва да осъзнае хипотетичната „ан-тигреховна" роля на монументалните съоръжения на великата Шамбала, тъй като разумът на най-добрите от най-добрите стои несравнимо по-високо. Въпреки това подобен опит никога не може да бъде забраняван или да се смята за грях, ако, разбира се, не е високомерно отрицание на миналите постижения и се прави с нужното уважение към религиозните знания и народ­ната мъдрост.

Световната система от пирамиди и монументи е изградена с отчитане числото на апокалипсиса „6666"

Вглеждайки се в глобуса, съзнавах, че няма да ни е по сили­те да вникнем в ролята на отделните пирамиди и монументи от древността по цялата Земя. Но изглеждаше напълно възможно да се очертаят взаимоотношенията им в пределите на една четвърт от земното кълбо в съответствие с математическите закономер­ности, изведени по идеята на Татяна.

- Юрий Иванович - обърнах се към моя приятел, - нека още веднъж да разгледаме световната система от пирамиди и мону­менти от древността в рамките на изучаваната от нас четвъртина на земното кълбо. Вече обаче няма да ползваме градуси или „една четвърт или една трета от разстоянието от Кайлас до Пасха", а ще изчисляваме разстоянията между пирамидите и монументите в километри, като помним числото на апокалипсиса „6666".

- Аз също мислих за това - каза Юрий Иванович - и дори на око преценявах разстоянията. Усещам, че и тук ще изскочи числото на апокалипсиса „6666". Нали световната система е създадена за борба с поредния апокалипсис.

- Интересно какво ще се получи!

- Ами как ще мерим? - озадачи се Юрий Иванович.

- С помощта на сантиметър по повърхността на глобуса. Как иначе? Като се има предвид обаче ниската точност на подобни измервания, мисля, че трябва да използваме и математически потвърждения по аналогия, като имаме предвид за основа след­ните числа:

9999 км - половината от полуокръжността на Земята, или 90°;

6666 км - една трета от полуокръжността на Земята, или 60° (например разстоянието от планината Кайлас до Северния полюс);

4999 км - една четвърт от полуокръжността, или 45° (например разстоянието от остров Пасха до мексиканските пи­рамиди);

• 3333 км - една шеста от полуокръжността на Земята, или 30° (например разстоянието от мексиканските пирамиди до Ку­лата на дявола);

• 1666 км - една дванадесета от полуокръжността на Зе­мята, или 15° (например разстоянието от Кулата на дявола до точка „6666" в САЩ).

- Разбирам, че съпоставянето с тези логически изведени числа ще ни позволи доста точно да определим разстоянието между пирамидите11, още повече че всички пирамиди и монументи от древността са разположени в; строга симетрия - съгласи се Юрий Иванович.

Гледах глобуса и усещах, че трябва да се появи още едно число, което също би характеризирало разстоянията между пи­рамидите и монументите. Не знаех кое е. Но предполагах, че су­мирането на това ново разстояние в градусово изражение тряб­ва да изведе към числата „9", „6" или „3", тъй като само такива суми фигурират в отбелязаните по-горе градуси (90°, т.е. 9 + 0 = 9; 60°, т.е. 6 + 0-6; 45°, т.е. 4 + 5 = 9; 30°, т.е. 3 + 0 = 3; 15°, т.е. 1+5 = 6).

- Шефе, казвам ти точно - прекъсна мислите ми Юрий Ива­нович, - че разстоянието от Кайлас до Стоунхендж е 6666 ки­лометра.

-Защо?

- Помниш ли, вече определяхме, че разстоянието от Кайлас до Стоунхендж е една трета от разстоянието Кайлас-остров Па­сха? А една трета е 60°, т.е. 6666 километра.



- Към това следва да се добави, че разстоянието от мону­мента Стоунхендж до Бермудския триъгълник също е 6666 ки­лометра, толкова е и разстоянието Бермудският триъгълник-ос-тров Пасха! - възкликнах аз. - Да измерим всичко със санти­метъра!

След измерванията Юрий Иванович каза:

- Всичко е вярно. И не забравяй, че американецът Бърлиц е открил голяма пирамида под водата в района на Бермудския триъгълник.

- Помня. Освен това предполагам, че точно там, в района на Бермудския триъгълник, е бил ле­гендарният остров на Платон, на който са живели последните атланти и който е потънал преди 12 000 години след сблъсъка с кометата Тифон (по Блаватская и Нострадамус). Явно те са построили тази пирамида (може би и комплекс от пи­рамиди), отстояща на 6666 километра от Стоунхендж и от ос­тров Пасха.

С определена степен на достоверност можеше да се конста­тира, че числото на апокалипсиса „6666" три пъти присъства в разположението на пирамидите и монументите от древността по централната линия, деляща на две части изследваната четвъртина от земното кълбо.

Дали числото на апокалипсиса „6666" присъства още някъ­де? С измервания и със съпоставителен математически анализ открихме нови шест отрязъка по 6666 километра в състава на световната система от пирамиди и монументи от древността.

Най-неочакван бе фактът, че разстоянието от египетските пирамиди до съвременния Северен полюс е 6666 километра.

- Бива си го!.- възкликна Юрий Иванович. - Никога не бих и помислил подобно нещо. Тъй точно са изчислили мястото на египетските пирамиди, че те отстоят от Северния полюс на същи­те 6666 километра, както и планината Кайлас! Не току-така е! Дълбок смисъл е заложен тук, смисълът на апокалипсиса, по­точно - предупреждението за него.

- Юра! - откликнах аз. — Почти съм уверен, че под водата в точката на Север­ния полюс има пирамиди или монументи от древ­ността, макар и досега да не са ги намерили.

- Ама и не е толкова лесно да ги намерят - мно­гозначително произнесе Юрий Иванович.

Не по-малко удивителен се оказа още един факт, свързан с разстоянието 6666 километра. Между Стоунхендж в Англия и Кулата на дявола в САЩ разстоянието също беше 6666 километра.

- Не е случайно, не е случайно - отново заповтаря Юрий Иванович. - Няма как два монумента на различни континенти току-тъй да се окажат един от друг на разстояние 6666 киломе­тра... На англичаните поне им е стигнал умът и смятат Стоун­хендж за монумент от древността, а не го из­ползват за тренировки. А американците, които ос­вен долара нищо друго не виждат, взели Кулата на дявола за природен из­растък и започнали да се упражняват на него в ал­пинизъм. Ама нали все пак от Англия са излезли, знаели са за Стоунхендж, защо не са се досетили да измерят разстоянието от него до Кулата на дявола. През цялото време ходят възбудени от долара, а за духовното забравят. Еми­гранти, колко му е, нали живеят без родина.

- Юра, защо си се настървил срещу амери­канците. Те поне са обяви­ли Кулата на дявола за при­роден феномен. С какво е по-добро обявяването на пирамидите за погребални места на фараоните или за площадки за наблюдение на Луната и Слънцето! Ма­кар и да си прав, че да се покорява монумент, изпъл­няващ „антигреховна" функция, само по себе си е грях.

По-късно, по време на тибетската експедиция, щях да науча от ламите, че до светите монументи в района на Кайлас никой дори и не бива да се при­ближава, камо ли да ги покорява. Нарушителите ги очаква или внезапно състаряване, или смърт чрез... свиване на време­то.

Следващият факт, свързан с разстоянието 6666 километра, се оказа сякаш косвено потвър­ждение на съществуване­то на монументи от древ­ността под водата в точ­ката на съвременния Се­верен полюс. Ако се по­гледне изучаваната четвърт от площта на земно­то кълбо, се набива на очи симетричното разпо­ложение на египетските и мексиканските пирамиди в цялостната система.

Северният полюс, от­стоящ на 6666 километра от планината Кайлас, има същата симетрична точка на противоположната стра­на на системата, отстояща на 6666 километра от ост­ров Пасха. Тя е в района на град Салвадор в Бразилия. Точно там е комплексът от полуразрушени пирамиди

Тазумал с площ около 10 квадратни километра. Значението на Тазумал на езика на майте е „пирамиди, където са изгорени жерт­ви". Наблизо е градчето Чалчуапа. За съжаление, в Интернет не намерихме снимки на тези полуразрушени пирамиди.

- Представяш ли си, Юра, бил съм в бразилския град Сал­вадор, но нищо не съм знаел за пирамидите, затова и не съм ги посетил - с горчивина казах аз. - Тогава, май че беше през 1992 година, след като проведох семинар за бразилските лека­ри, ми предложиха един ден почивка. Отказах се от разходка с яхта и отидох с един лекар да видя фермерското стопанство на баща му. Помня, че във фермата работеше един индианец, кой­то много изкусно и красиво яздеше, завръщайки кравите. Соб­ственикът на фермата казваше, че индианецът е роден в някак­во местенце, където има древни пирамиди. Твърдеше, че хората оттам се отличават с особена доброжелателност и работоспо­собност. Може и да е бил от Тазумал.

- Пирамидите навярно не търпят зли хора. Те са по-тъпи от добрите, тъй като цялата им енергия отива в злост и завист -отсече Юрий Иванович.

Това че разстоянието между руините на пирамидите Тазумал в Южна Америка и мексиканските пирамиди в Северна Амери­ка е също 6666 километра, ни се стори едва ли не подразбиращ се факт. Всъщност по принцип той беше удивителен, тъй като числото на апокалипсиса „6666", отразено във височи­ната на свещената планина Кайлас, е било отчетено поч­ти на противоположния край на света.

Този отрязък (мексикан­ските пирамиди-Тазумал) има симетрично разположение на глобуса с отрязъка египет­ските пирамиди-Северния полюс с дължина също 6666 километра.

Хрумна ми, че отрязъкът Стоунхендж-Кулата на дяво­ла също трябва да. има симе­тричен отрязък на глобуса с дължина 6666 километра. Ясно се виждаше, че такъв може да бъде само паралелната линия, вър­вяща от Бермудския триъгълник към Африка и достигаща рай­она на градчето Гао в Саха­ра (в Мали). Дали и тук съществуваха монументи от древността? Оказа се, че за този район от земното кълбо в Интернет има твърде мал­ко сведения. Любопитно бе, че в близкия до Гао район в Алжир има скална гравюра, наречена „Дяволска любов". Спомнях си и някакъв теле­визионен филм за съществу­ването в Сахара на подземен лабиринт, чийто вход се зна­ел от бедуините, но и те се страхували да влизат там.

В изключително интерес­ната книга на Друнвало Мел-хиседек „Древната тайна на цветето на живота са опи­сани догоните - племе, жи­веещо в Сахара в границите на държавата Мали. Там има пещера, която се пази от осо­бен човек, седящ пред входа й. Хранят го, грижат се за него и никой не смее да го докосне. В пещерата същест­вуват удивителни рисунки и описания.

Има описание и рисунка на летяща чиния, от която се по­явяват същества с необичаен вид. Те изкопават яма в Земята, напълват я с вода и скачат в нея. Много приличат на делфини. Сред тях е и великият Номо; донесъл цивилизацията на Земята. Между другото, подобни рисунки се срещат и в района на езе­рото Титикака в Южна Америка, т.е. на другия край на света.

В пещерата, пазена от първобитните догони, има и рисунка на траекториите на Сириус А и Сириус Б, които учудващо точ­но съвпадат с изчисленията на съвременните астрономи. В нея | има и описания на „малка звезда с най-тежкото вещество във Вселената, която обикаля Сириус за период около 50 години". Днешните учени откриват, че наистина около Сириус А се върти

бяло джудже с маса около 1,5 милиона тона на кубиче- ски дюйм (25,4 кубически милиметра) и с пълна оби­колка за 50,1 години.

Точно при загадъчните догони извежда линията с дължина 6666 километра, вървяща от Бермудския триъгълник паралелно с линята Кулата на дявола- Стоунхендж.

Освен това прокарахме разстоянието 6666 киломе­тра от планината Кайлас пол линията, минаваща през египетските пирамиди, и попаднахме в същия район на пустинята Сахара на платото със странното наименование Тибести.

Какво ли има на това плато? Пирамиди? По наша молба Алек­сей Савелиев намери в Интернет информация за платото Тибе­сти в африканската държава Чад. Оказа се, че е заобиколено от безжизнените пясъци на Сахара и се състои от седем вулкана. Не успяхме обаче да открием никакви сведения за пирамиди или монументи от древността. Възможно е да ги няма, а може и да не са попаднали в описанието. Затова не включихме платото Тибести в световната система от пирамиди и монументи, макар че името му и досега ни се струва твърде интригуващо.

При анализа на световната система от пирамиди и монумен­ти в рамките на една четвърт от земното кълбо числото на апо­калипсиса „6666". девет пъти присъства в разстоянията между пирамидите или монументите от древността:

• Кайлас-Северният полюс — 6666 км;

• египетските пирамиди-Северният полюс - 6666 км;

• Кайлас-Стоунхендж - 6666 км;

• Стоунхендж-Кулата на дявола - 6666 км;

• Стоунхендж-Бермудският триъгълник - 6666 км;

• Бермудският триъгълник-остров Пасха - 6666 км;

• Бермудският триъгълник-Гао (Сахара) - 6666 км;

• остров Пасха-Тазумал - 6666 км;

• мексиканските пирамиди-Тазумал - 6666 км.

След това съединихме на глобуса всички известни пирамиди и монументи с линии и получихме цяла мрежа от геометрични фигури в рамките на една четвърт от земното кълбо. Тази мрежа като че ли омагьосваше.

Ясно се виждаше, че пирамидите и монумен­тите не са построени несистемно, а по точни математически законо­мерности, в които пре­ди всичко се очертава­ха различни триъгълни­ци. Не мога да кажа защо точно триъгълни­ци, но ми се струва, че в нашето триизмерно прост­ранство точно те могат да изпълняват условната мате­матическа роля в унищожа­ването на отрицателната (злата) психична енергия.

Как се унищожава отри­цателната психична енер­гия? Не знам, но усещах, че в триъгълниците, образува­щи се при съединяването на пирамидите и монументите, се блъска отрицателна пси­хична енергия (зли мисли), без да намира изход от за­твореното триъгълно прост­ранство, без да се разпрост­ранява по цялото земно кълбо и да отива в Космо­са. При това в границите на триъгълниците се блъска точно злата психична енергия, изобразявана с числата „9", „6" и „3". Затова предполагах, че тези триъгълници имат характе­ристики на ъглите и страните, които водят при сумирането на суми към числата „9", „6" и „3". А подобно избирателно затва­ряне в триъгълното пространство на отрицателна психична енер­гия рано или късно трябва да доведе до унищожаването й от пи­рамидите и монументите от древността.

Но дали тези триъгълници наистина имат характеристики, насочващи към числата „9", „6" и „3"?

- Направо ще ти кажа - с вълнение започна Юрий Ивано-вич, - че ако след сметките тези триъгълници наистина имат де-ветични, шестични и троични характеристики, а не някакъв ци­фров разнобой, може да се смята, че хипотезата за „антигрехов-ната" функция на пирамидите и монументите от древността не е бълнуване, а реална вероятност.

- Хайде да мерим, Юра. Но трябва да оперираме само с точни цифри!

- Главното е да се знаят дължините на страните на триъгълни­ците. В девет случая вече знаем дължината на едната или на двете им страни - равна е на 6666 километра. Знаем също, че разсто­янията Кайлас-египетските пирамиди и Пасха-мексиканските пи­рамиди са по 4999 километра, а разстоянието мексиканските пирамиди-Кулата на дявола е 3333 километра, или два пъти по 1666 километра. Нека да правим измерванията със съпостави­телен математически анализ. Точни цифри ще получим, хващам се на бас! Нали и ти така казваше.

- Започваме.

След като приключихме, се убедихме, че наистина сме ус­пели точно да определим разстоянията между пирамидите и мо­нументите от древността, но с една добавка - освен горепосо­чените разстояния се появи още едно - 3999 километра, обра­зуващо 36°.

- Правилно казваше, че сумата от числата на това ново раз­стояние в градусово изражение трябва да води към числата „9", „6" или „3". Ето: 36, или 3 + 6 = 9 -каза Юрий Иванович.

Образувалите се при съединяването на пирамидите и мону­ментите от древността триъгълници се оказаха не просто лю­бопитни, а интригуващо-любопитни. Но за тях, скъпи читате­ли, ще стане дума малко по-нататък, след срещите ни с летците и математиците.

Срещата с летците

За да се убедя още веднъж в правилността на нашите пресмя­тания на разстоянията между пирамидите и монументите от древ­ността, реших да се обърна към летците, тъй като знаех, че по време на полети определянето на разстоянията между обектите е много важно. Обадих се на бащата на Татяна - Владимир Дра- пенко, който беше командир на Ту-154. Уговорихме си среща.

На срещата той бе поканил и колегата си щурман Сергей Зайдулин, който държеше малка машинка. Тя се наричаше Global

Position System (GPS) и бе предназначена за локализиране на обекти с помощта на спътници. Даваше възможност и за опре­деляне на разстояния между обекти.

За съжаление, стана ясно, че определянето на разстоянията между обектите зависи от точността на локализирането им на картата. Ние нямахме точните географски координати на пира­мидите и монументите от древността - за целта трябваше да ги посетим на място и с помощта на GPS да определим координа­тите им.

Независимо от това по приблизителните координати от гло­буса или картата на света получихме ориентировъчно същите разстояния между пирамидите и монументите от древността, с каквито работехме при нашите изследвания. Например разсто­янието Кайлас-Стоунхендж, равно на 6666 километра, с използ­ването на GPS се получи в три варианта: 6583, 6712 и 6630 ки­лометра.

Срещата с математиците

По моя молба тя беше организирана от ректора на Башкир-ския държавен университет Мухамет Хадисович Харасов, мой съселянин, също математик. Той събра най-добрите математи­ци от Уфа в кабинета си, където им разказах за нашите матема­тически концепции и връзките им с историята на Земята, като ги помолих да ни помогнат. Малко нелепо изглеждаше предста­вянето на миловидната и прекалено млада Татяна като автор на идеята за сумиране на суми. Затова пък Сергей Анатолиевич Селиверстов и Юрий Иванович Василиев изглеждаха твърде солидно.

Както и очаквах, математиците не изпаднаха във възторг от нашите „математически постижения", засипаха ни с косинуси, синуси и диференциални уравнения и постепенно насочиха це­лия разговор към това, че лекарите е по-добре да лекуват бол­ните, отколкото да се навират в чужда научна област.

Юрий Иванович ми прошепна:

- Нали ти казах, ревнив народ са математиците!

Мухамет Харасов промени положението. Използвайки авто­ритета си на ректор, той произнесе реч за необозримостта на

научното познание и за това, че понякога дилетанти правят от­крития, с което успя да възпре надигащата се вълна на скепти­цизъм.

След което математиците започнаха да разговарят с нас сери­озно и направиха редица препоръки. Те се обединиха около иде­ята, че принципът на сумиране на суми наистина е интересен от математическа гледна точка, но в съвременната механика и фи­зика не се прилага. Използването му за анализ на триъгълници, образуващи се на глобуса, може да даде интересни данни, чието значение, за съжаление, засега е трудно да бъде,оценено. И ни посъветваха да извършим измервания и на сферични и хордови триъгълници, в които се отразява елипсовидността на земното кълбо.

Татяна седеше сил­но изчервена под по­гледите на маститите математици. Сред тях беше и един млад чо­век с живи очи - Ша-мил Циганов. Имени­тите му колеги го определиха като талантлив учен и му възложиха да поддържа контактите с нас. Стана ясно, че Шамил освен с преподавателска работа в университета се занимава и с гениалните деца на Уфа.

Той наистина се оказа та­лантлив човек. Имаше спо­собността моментално да схваща същността на нещата и творчески да развива иде­ята от математическа гледна точка. Веднага възникна пъл­но взаимно разбиране.

Заедно с него анализи­рахме „нашите" триъгълници. При това всеки от тях се оглеждаше в три варианта:

• „Плосък" триъгълник, т.е. такъв, който се получаваше при пренасяне на триъгълно пространство от глобуса върху плос­кост, след като се знаеха дължините на страните му. Например триъгълник, ограничен от планината Кайлас, египетските пира­миди и Северния полюс, се пренасяше от глобуса върху гаюс- костта чрез очертаването на триъгълник, чиито страни в отно­сителни единици бяха равни на вече известни ни величини — 6666 км, 6666 км и 4999 км.

• Хордов триъгълник - получаваше се чрез пресмятане на хордовото разстояние на всяка от страните с отчитане на поправ­ките за елипсовидност на Земята на всеки конкретен участък. Например хордата на участъка Кайлас-Северният полюс е 6372 км при разстояние по повърхността на Земята 6666 км, хордата на участъка египетските пирамиди-Северният полюс -също 6327 км, а на участъка Кайлас-египетските пирамиди -4860 км, при разстояние по повърхността на Земята 4999 км. В хордовите триъгълници също се изчисляваха ъглите и се из­вършваше сумиране на суми.

• Сферичен триъгълник - пресмяташе се само в ъглово из- числение с отчитане на параметрите, че 6666 км са 60°, 4999 км - 45° и т.н.

Ще направя уговорка, че сферичните триъгълници се ока­заха слабо информативни по отношение на сумирането на су­мите на получените ъгли - получаваше се пълен разнобой на числата. Затова при по-нататъшното изложение няма да ги по­сочвам.

Когато обаче приключихме със сметките за „плоските" и хор­довите триъгълници, получени при съединяването на пирами­дите и монументите от древността, удивлението ни нямаше гра­ници - всичко сочеше правомерността на хипотезата за „анти-греховната" им роля!

Шамил Циганов се възхищаваше:

- Не можете да си представите какво сте успели да направи­те! — възкликна той. - По изключително оригинален начин сте интерпретирали трагичното послание на древните чрез числото „6666", предадено чрез височината на планината Кайлас. Така пред нас, математиците, се появява възможността за създава­нето на точен математически модел на Земята, а посредством него по математически път ще бъде възможно дори да се над­никне и в недрата на нашата планета.

- Добре че не всички математици са ревниви - въздъхна с облекчение Юрий Иванович.

Резултати от математическия анализ

Разгледахме тринадесет основни триъгълника, образувани чрез съединяването на пирамидите и монументите от древност­та в рамките на изследваната четвъртина на земното кълбо. Ос­вен това се спряхме и на три допълнителни триъгълника, вли­защи в състава на един от основните триъгълници.

Оказа се обаче, че всеки от основните триъгълници (с из­ключение на един) има симетричен на противоположния край на планетата! Затова ги разглеждахме по двойки.


1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   ...   16


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница