Трагичното послание на древните



страница15/16
Дата02.05.2017
Размер3.37 Mb.
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   16

- Ето още нещо по този повод - каза Юрий Иванович. - Ле-мурийците заедно с атлантите, когато изграждат и пускат в дей­ствие световната система от пирамиди и монументи, разбират, че не й достига мощност, за да унищожава всички зли мисли, излъчвани от хората. И построяват допълнителни монументи, с помощта на които да доунищожават злите мисли, за да не се носят като бесни по Онзи и този свят.

- Искам да ви възразя, Юрий Иванович - каза Селиверстов, като го помоли за цигара, - световната система от пирамиди и монументи е изградена, след като се открива повърхността на континентите и островите, потопени по време на Всемирния потоп. В онези времена и хората са били малко. Логично е, че с увеличаването им на планетата пропорционално нарастват и злите мисли. Затова и системата трябва постоянно да се доиз­гражда.

- Ами тя се и доизгражда. На платото Устюрт рисунки са направили, построили са Аркаим, Златната жена...

- Да, но защо днес никой не строи пирамиди и монументи? Нали населението през XX век се утрои, светът преживя страшни войни! Има повече злост! - не мирясваше Селиверстов.

- Как така никой не строи? Ето, бизнесменът с фамилия Глад около Москва строи пирамиди от тенекия или картон, за да пре­чисти руската столица. Макар че този Глад не е атлант, а просто предприемач с научни спо­собности. Благо дело иска да извърши, а не просто да тру­па пари в банката за пет жи­вота напред. Като че ли е ду­ховен и светъл човек - не се предаваше Юрий Иванович.

- Нека да видим дали Москва не е на някоя от пре­сечните точки на линиите -предложи Равил. - Може пък да не си е струвало тук да се строят пирамиди?

Всички се вгледахме в глобуса.

- Май не се вмества в си­стемата - проговори Сели­верстов.

- Като че ли не...

- Дори ако пирамидите, построени от господин Глад, да не влизат в световната система, все пак той е извършил благо дело. Не мисля, че е вкарвал в нея туристи и е стригал парички от тях - обяви в защита Юрий Иванович.

- Ами откъде този господин е научил необходимите ъгли на наклона на стените, размерите и другите математически харак­теристики? Да не би да познава древната наука за мислите? Да не би и мисли да чете? — премина в атака Селиверстов.

- Може и да не ги знае, ама е по-добре да се измайстори пи­рамида и видът й да подтиква хората към духовното, отколкото да крият парички под дюшека и да им се молят цял живот.

Кой все пак е построил пирамидите?

- Защо днес не виждаме дейността на Шамбала? Нали сме в прехода към новото хилядолетие! Точно на него се падат всич­ки пророчества за края на света! Сега му е времето! - възбуде­но изговори Равил.

- Скоро ще видим — многозначително произнесе Селиверстов.

- Кого ще видим?

- Хората от Шамбала.

- Изтокът - Селиверстов запали нова цигара - очаква при­шествието на нов пророк - Майтрея. И дори ми се струва, че са започнали да му правят огромна статуя. Посветените казват, че новият пророк ще бъде с огромен ръст. Може би лемуриец?

- Да отворим прозорчето, че задимихте - помоли Шамил Ци-ганов.

- В Европа очакват пришествието на новия Христос. Каз­ват, че и нов Антихрист щял да се появи. Какви ще бъдат, ни­кой не знае.

- И какво, появяват се и моментално започват да ваят нови пирамиди? - саркастично попита Юрий Иванович.

- Е, не знам. Разумът им е по-високо от нашия.

- Струва ми се - намесих се в разговора, - че хората от Шам-бала не строят пирамиди и монументи в нашия, а в паралелния свят или, както се казва, в другото измерение.

- Защо?


- Не се учудвайте, имам дори някои предположения, които го потвърждават - продължих аз. - Най-напред бих искал да от­бележа, че в загадъчния паралелен свят вероятно всичко е по-различно - друго небе, други дървета, други животни, други хора, и няма нищо, което едновременно да съществува и в двата свя­та. Само пирамидите са едновременно и в нашия, и паралелния свят.

- Защо?


- Не знам, но ми се струва, че в паралелен свят с нас, някъ­де в Шамбала, живеят най-добрите от най-добрите и периодично строят пирамиди и мо­нументи, които в нужното време въвеждат в нашето пространство, в нашия свят. Те сякаш възникват от нищото. Целите и времето за въвеждането им знаят само те, а ние можем само да се досещаме. Както сега - разглеждаме математиче­ските особености на три­ъгълниците от световната система...

- Може би... а може и...

- При това - упорито продължавах да развивам бог знае откъде нахлулата мисъл - в нашето прост­ранство (измерение) се въ­вежда по-скоро образът на пирамидата, а на определе­на група хора от нашия свят се предават знания за „материалното й доизграждане", както и способности за използване на психичната енер­гия за... пренасяне на каменни блокове и т. н. Вероятно на хора с ниска духовност не е възможно да се предадат такива способ­ности. Затова „материалното доизграждане" очевидно е извършвано от по-високодуховните в сравнение с нас атланти, останали на Земята (в нашия свят) след Всемирния потоп преди 850 000 години. По този начин пирамидите и монументите мо­гат да се нарекат комплексно произведение на паралелния и на­шия свят.

- Искам да кажа - отбеляза Юрий Иванович, - че лично аз вярвам в паралелните светове. И не само аз, а и много хора. Не вярват само онези, за които паралелният свят съществува в Швейцария и имат тайна банкова сметка. Ти, шефе, кажи ми от­биват ли се в нашия свят хора от по-високоразвития паралелен свят? Четох, че се отбиват, и то нерядко, че понякога и с летя­щи чинии нахлуват.

— Точно там е работата, Юра. Натрупани са немалко сведе­ния за подобни посещения, при които може би е осъществено „материалното дострояване" на пирамидите. Да вземем само дан­ните на Друнвало Мелхиседек, изложени във великолепната му книга „Древната тайна на цветето на живота".

Той дава огромен обем от необичайни знания, които изоб­що не се вместват в понятието „измислица" или „фантазия", тъй като съвпадат с древните представи за създаването на живота и са изпъстрени със съвсем точни дати и факти. В съответствие с тези факти по време на изграждането на египетските пирамиди управляващите Египет са били хора с огромен ръст и необичайна външност, такива са и статуите им в храма при Абу Симбел.

Авторът твърди, че в самото начало Египет е управляван от хора от петото измерение (или от петото равнище на съзна­ние), с ръст около 18 метра, чиито статуи са изпълнени в реал­ни размери. Управляван е и от хора от четвъртото измерение (четвъртото равнище на съзнание), чиито статуи с ръст 10,6 метра също са представени в храма на Нефертити. Хората от четвъртото измерение са наричани хатори. И най-после, Египет е управля­ван от хора от третото измерение (третото равнище на съзна­ние) с ръст 3-4,8 метра. Типичен техен представител е красави­цата Нефертити. Тя е изглеждала доста необичайно. Ръстът й е бил около 3,5 метра. Пора­зяват размерите и формата на черепа й. Едва впослед­ствие, когато пирамидите и монументите вече са пост­роени, Египет е управляван от хора от нашето второ из­мерение (второ равнище на съзнание) с обичайния за нашите възприятия ръст от 1,5-2 метра.

- Ако се вярва на Друн-вало Мелхиседек - Сели-верстов отново запали ци­гара, - трябва да се при­знае, че в строителството на пирамидите са участвали хора от няколко паралелни свята (трето, четвърто и пето измерение), че и от нашия свят, нашето второ измерение. Знанията само на един свят не стигат! Колко стройно се получава - строителството е започнато от хора от най-високото равнище (петото измерение), а го продължават от по-ниските равнища (четвъртото и третото измерение). И за кого? За хората от второто поколение, т.е. за нас. Изглежда прекалено много струват нашата злост и злите ни мисли в космически мащаб!

- Ако правим статуи, непременно увеличаваме размерите им - започна Юрий Ивано-вич. - Вижте Ленин на всеки градски площад -огромен, като човек от четвъртото измерение, изправил се и сочи с ръка нанякъде. Защо увелича­ваме размерите? Може би скулпторите подсъзнател­но са се старали да му придадат чертите на вели­ките учители от паралел­ните светове.

- Хората от по-високо­развитите паралелни светове, за разлика от нас, искрено са вярвали в Бога и в детайли са познавали божественото ми­роздание. Затова при тях оче­видно дори не се е мяркала мисълта да увеличават в ста­туите размерите на тялото си. Би било некоректно спря­мо хората от паралелния свят, би заприличало на са-мовъзвеличаване - добави Селиверстов.

- А Шамбала в какво из­мерение живее? - неочаква­но попита Равил.

- Не знам - отговорих че­стно, - но ми се струва, че не е в нашето. Както говорихме, Шамбала би трябвало да е многолика. А ако се вземат статуите в храма при Абу Симбел, създава се впечатле­нието, че хората от различни­те измерения (светове) имат приблизително сходна външност и се различават по ръста си. Но... вероятно пространството е значително по-мно­гостранно, а паралелните светове са значително повече, откол­кото ние си ги представяме. Мюфтията Талгат Таджутдин, мно­го умен човек, начело на мюсюлманите в европейската част на Русия, веднъж каза, че в Корана се споменава за съществуване­то на хиляди паралелни светове.

Колко много не знаех тогава!

Мъчително ме тревожеха мисли, които изобщо не можеха да се подредят. Въпрос след въпрос се мяркаха в главата ми, без да намират отговори.

Кой е разработил принципите за създаване на пирамидите и монументите? Шамбала или хора от паралелните светове? Мно-голиката Шамбала живее ли заедно с хора от паралелните све­тове или се намира под Земята в нашия свят? Нима злите чо­вешки мисли са толкова страшни? Може би за разлика от нас паралелните светове имат взаимни контакти, осъзнавайки един­ството на света, създаден от Бога?

Какво е пространството и как може да се усети? Нима то, което постоянно е около нас, може да бъде друго? Нима на Зе­мята, наслагвайки се един върху друг, съществуват няколко па­ралелни свята? По какъв начин? Нима пространството е толко­ва значимо, че въздействието му върху материалните обекти така силно променя техните свойства, че независимо дали са дърво, човек или камък, стават взаимнопроницаеми и взаимноневидими в различните паралелни светове?

А времето? Какво е времето? Как е свързано с пространст­вото? Нима времето може да бъде различно за различните па­ралелни светове? А може би те се различават по времето и ние не сме в състояние да ги наблюдаваме поради нееднаквия ход на времето в тях?

Нима материята, която можем да видим и пипнем, е само второстепенен вторичен субстрат на загадъчния комплекс про­странство - време?

Когато пиша тази книга, експедицията към Града на бого­вете вече е история. И аз малко, може би съвсем малко поум-нях. На някои от поставените въпроси вече мога да отговоря с една или друга степен на хипотетична достоверност, а на дру­ги - не.

Ще мине време, ще се проведат нови изследвания, ще бъдат направени нови изводи, след което нерешимите сега въпроси ще получат своите отговори, макар че ще изникнат немалко нови въпроси. Такъв е животът с неговата безкрайна широта на по­знанието. Отначало полудивата дума „чудо" постепенно се об­лича с разсъждения и доказателства, като се превръща в реал­ност, след което става скучна и неинтересна, предизвиквайки копнеж по „новото чудо" с нов кръговрат от разсъждения и до­казателства.

И все пак само ще намекна, че в далечния Тибет, в Града на боговете, всички веднага осъзнахме ролята на пространството и времето. Разбрахме, че те са били променени с помощта на монументите и пирамидите в Града на боговете, че животът на Земята е започнал да тече по-различно, отколкото преди. Някак си изведнъж схванахме, че пространството и времето са глав­ното, а свойствата на материята, с която толкова сме свикнали във всекидневното си битие, изцяло зависят от тези две поня­тия, които е трудно да се пипнат и осмислят.

Във високопланинския Тибет усетихме близостта на паралел­ните светове и дори видяхме местата (приближихме се до тях), специално направени от древните за преминаване в тях. За това обаче, скъпи читатели, ще пиша във втората и третата книга.13

- Помните ли, че по времето на Съветския съюз излизаше интересното списание „Техника на младежта"? — обърна се към нас Шамил Циганов. - Прегледах много броеве и ето какво от­крих. В статия на Н. Гончаров, В. Макаров и В. Морозов от 1981 година е споменато, че в индийския епос „Махабхарата", в ня­кои древнокитайски химни и при философа Платон се говори за триъгълно делене на Земята. Дали не е същото, което и ние направихме? Освен това авторите са съединили на глобуса ог­нищата на древните култури и също са получили твърде строй­но делене на Земята на триъгълници, четириъгълници и пе-тоъгълници.

- Любопитно - промълвих аз.

- Смятам обаче - убедено каза Шамил, - че направеното от нас е по-точно, защото се опираме на съвсем конкретното чис­ло 6666, предадено на хората, както казваме, чрез трагичното по­слание на древните. За мен, математика, получената схема, състо­яща се от серия симетрични триъгълници с единни математиче­ски характеристики, ми изглежда убедителна. Случайностите се проявяват по-различно...

- Помниш ли, шефе, вечерта - попита ме Селиверстов, - ко­гато жените досаждаха с парфюма „Кензо", когато се досетих­ме да съпоставим височината на планината Кайлас от 6666 мет­ра с разстоянието от нея до Северния полюс - 6666 километра. Точно оттам започна всичко.

- В списание „Техника на младежта" от 1984 година — продължи Шамил - намерих статия на М. Струнина за т. нар. хипербореи, същите, които Хитлер е искал да открие. Позова­вайки се на древноиндийския епос „Махабхарата", тя описва страната Арктида, разположена на Северния полюс. Климатът й е бил топъл и мек, тъй като в онези времена течението Гълфстрийм е стигало дотам и е правело тези земи годни за жи­вот. Авторката е ползвала карта на Герхард Меркатор, издадена през 1595 година, според която страната Арктида (или Хипер-

борея) се е състояла от четири части, разделени от големи реки и от вътрешно море, разположено в центъра. В самия център на това море, в точката на Северния полюс се е намирала „чер­ната скала" или легендарната планина Мера. Таза планина е била обител на всесилни богове...

- Нали ви казах! - възкликна Юрий Иванович. - Нали ви казах, че под Северния полюс трябва да има монумент от древ­ността. Легендарната планина Мера е монумент, също както планината Кайлас е пирамида. В противен случай Северният полюс не би влязъл в световната система от пирамиди и мону­менти. По-късно Мера е потънала.

- В статията пише - продължаваше да излага фактите Ша­мил, - че Арктида е загинала преди 12-13 000 години, потъвай­ки в океана. Водите на Гълфстрийм променят посоката на тече­нието си и започват да затоплят бреговете на Европа.

- Времето на гибелта на Арктида съвпада с гибелта на ост­рова на Платон в Атлантическия океан, на който според Бла-ватская са живели последните атланти. Все пак какви ли са били хипербореите? - прекъсна го Селиверстов.

- Ако се съди по статията - Шамил започна да прехвърля ксерокопията, - хипербореите са наричани „потомци на титани­те". Отбелязано е, че са имали контакти с древните гърци.

- Любопитно - казах аз. - Значи хипербореите са живели в сравнително неотдавнашно историческо време. Какво пише в статията за тяхната гибел?

- Че е възможно да са се преселили.

- Къде?

- Не пише.



- Дали не са се завърнали в първоначалната си родина - Веч­ния континент - Тибет, Хималаите, пустинята Гоби, Алтай, къде­то предците им навремето са се спасили от Всемирния потоп? — разсъждавах на глас. - Нали там се намира Вара, в чиято вътреш­ност, както предполагаме, отново са били клонирани човекът и всички други форми на земен живот от предварително събрано­то „семе"! Очевидно точно там са се спасили най-добрите от ат-лантите и ранните лемурийци, изпадайки в състояние на сомати! Именно на Вечния континент е било най-логично да се спасят от поредния глобален катаклизъм, предизвикан от падането на кометата Тифон преди 12-13 000 години. Хипербореите вероятно са разбирали, след като са знаели траекторията на кометата, че континентът им Арктида ще загине. А оттук следва...

- Следва, че след катаклизма са продължили да живеят на Вечния континент, построили са градове... - заключи Селивер-стов. - А може би ще открием града на хипербореите в Тибет? Той би трябвало да е близо до Града на боговете! Защото за тях свещената планина Кайлас е символизирала и напомняла род­ната им свещена планина Мера на Северния полюс.

- Искам и още нещо да отбележа - произнесох аз. - Според проучената от мен литература Хитлер, преминавайки през Ру­сия, е искал да достигне Тибет - Вечния континент, да открие там хипербореите с надеждата да научи тайната на свръхенер-гиите и с тяхна помощ да промени света. А ние, разсъждавайки върху трагичното послание на древните и анализирайки особе­ностите на живота на Вечния континент, стигнахме до извода, че след Всемирния потоп преди всичко атлантите са дали първия кълн на човешкия живот, след което са се разпространили по земното кълбо. Оттук следва, че атлантите и хипербореите са едни и същи хора от четвъртата раса, че Хитлер е търсел ат­лантите. Вярвал е, че са живи.

- От всичко казано произтича, че атлантите или хиперборе­ите, оцелели след Всемирния потоп преди 850 000 години, са живели допреди 12 000 години. Така ли е? - попита Равил.

- Излиза, че е така - отвърнах аз. - Нещо повече, струва ми се, че атлантите са останали живи и след втория катаклизъм преди 12 000 години. В противен случай как да обясним контактите им с гърците (елините) в сравнително неотдавнашно историческо време. Затова сказанията за „титаните" вероятно са останали в паметта на хората от нашата пета раса.

- Може би ние сме клонирани от „семето" на ранните арий-ци, съхранено във Вара, а „титаните", т.е. атлантите, са продължи­ли да живеят, излизайки от състояние на сомати след края на апокалипсиса - сподели мислите си Равил.

- Някъде съм чел, че хипербореите са били пришълци от Космоса, разселили се по земното кълбо - замислено рече Юрий Иванович.

- Ако се преровят всички статии, публикувани във вестник „Скандали"... - промърмори Равил.

- Ти по-добре се вслушвай в чуждото мнение... Млад си още! Няма дим без огън - разсърди се Юрий Иванович.

- Трябва честно да си кажем — прекъснах започващия спор, - че в литературата са натрупани много сведения за пришълци от Космоса, включително и в сериозната. Да вземем например клинописите на шумерите, които твърдят, че първият човек на Земята е създаден от ануаките от планетата Нибиру. Или пък многобройните сведения на Друнвало Мелхиседек за влияние­то върху земния живот на пришълци от Сириус. А паралелните светове? Възобновяването на живота след потопа не е било ед­нозначно и просто. Имало е много опити. Всичко е значително по-сложно.

Тогава не знаех и не подозирах, че този обширен разговор в моя кабинет ще се превърне в начало на подробния анализ за възстановяването на човешкия живот след четвъртия апо­калипсис. Че този процес ще се окаже толкова интригуващо нееднозначен, че за него са били привлечени изключително високи и неведоми за нас технологии и... че Градът на бого­вете и цялата световна система от пирамиди и монументи са изиграли особена роля.

- След като казваме, че хората от нашата раса са били клонирани от атлантите - започна Юрий Иванович, - не ме напус­ка една мисъл — не са ли могли да „изклонират" нещо по-при­лично? Виж колко пиянки, проститутки, наркомани, крадци и глупаци се шляят. С лопата да ги ринеш! Както се казва, на тях са им все тая проблемите с пирамидите и борбата със злите мили. Затова се хващам на бас, че не ние сме изградили световната система от пирамиди и монументи. Атлантите са я създали с по­мощта на великата Шамбала. А може да са помагали и пришълци от други светове. Ама възниква още един въпрос - дали си е струвало заради нас, глупаците, цялата Земя да забулят с пира­миди и монументи, за да унищожават нашите алчни и егоистич­ни мисли? И още един въпрос - защо умните и силни атланти не са живи, защо са отстъпили мястото си на нас, след като са направили всичко възможно да не провокираме поредния апо­калипсис със злите си мисли?

- Защо?

- Защото Бог така е разпоредил, една човешка раса да сме­ня друга, а най-добрите от всяка раса да се събират в Шамбала, в друго измерение. Бог знае по-добре. Той вижда едновременно всички светове - отвърна Юрий Иванович.



Фантомите на пирамидите

- Чуйте - започна Селиверстов, - искаме или не, пирамиди­те и монументите все пак са подложени на въздействието на вре­мето и постепенно се рушат. А ние си говорим, че всяко ъгълче, всеки наклон е много важен. Ами ако с времето това ъгълче се разруши? Пирамидата ще престане ли да действа?

- Няма да престане, ловя се на бас, няма да престане - възрази Юрий Иванович.

- Защо?


- Имам познат, Витка. Честичко се отбива при нас в техни­ческия отдел, мърда си протезата.

- Каква протеза? Очна?

- Ама не - Юрий Иванович сериозно изгледа Селиверстов,

- за крака. Преди работел на помпена станция и там десният му крак бил отрязан. Случили се лекари умници, не му го зашили, а, както казваше Витка, след като доотрязали до края костта, с грохот го хвърлили в легена, като при това му препоръчали да се снабди с протеза. Оттогава точно този крак го боли.

- Къде го боли, в гроба ли? - удиви се Селиверстов.

- Да не си се побъркал? Витка е жив. Трябва да се слуша, казвах, че идва при нас в техническия отдел, скърца с протеза­та си.

- Ама крака сигурно са го заровили след отрязването - от­беляза Селиверстов.

- Не отрязване, а ампутация. Все пак си с медици - скастри го Юрий Иванович и посочи към мен и Равил.

- Какво пък го боли този Витка? Нали няма крак.

- Точно така е. Но го боли.

- Как така?

- Боли го - Юрий Иванович многозначително вдигна пръст, - боли го... как беше... не помня точно... някаква дума, прили­чаше на фантомас.

- На фантомас? — Селиверстов опули очи.

- Не боли фантомас, а фантом - подсказа Равил.

- Тъй, тъй, Витка го боли фантома - без сянка от какъвто и да било конфуз каза Юрий Иванович. — Ще обясня сега. Всеки орган, полов или неполов, си има фантом. С други думи, енер­гиен орган е, изцяло от енергия се състои.

- Значи, който има повече енергия в него...

- Между другото, казвам за крака на Витка. Онзи, който го няма. По-скоро онзи, който го е имало, но вече го няма.

- Хайде де.

- Този му крак също има енергиен орган...

- И кракът ли?

- Не ме прекъсвай! - Юрий Иванович хвърли сърдит поглед към Селиверстов. - Енергийният орган на крака може да живее и без крака. Самостоятелно. Той стои вместо крака.

-Как?


- Ами виждаш прав човек. Ясно ли е? От едната страна има крак, а от другата - енергиен орган,- т.е. фантом.

- Ама Витка на този енергиен орган ли стои прав?

- Не бе, на протезата.

- Ами този енергиен орган какво прави?

- Стои заедно с протезата. -А... а...

- Така - продължи Юрий Иванович, - ако Витка поиска да

повдигне крака си, мо­ментално и енергийният орган се вдига.

- Поисква да си вдигне крака и енергий­ният орган започва да се вдига?

-Да.

- Бива си го!



- Точно този орган го боли. Енергийният орган или фантомът по­мни бившия си крак и страда. Вместо крака стърчи протеза и органът, фантомът де, преживява.

- Съвсем се обърках!

- Да - Юрий Ивано­вич запали цигара. - Пи­пам, казва Витка, място­то, където боли, ама там крак няма. А пък боли! Пак казвам, боли енерги­ята на предишния крак, оплаква го. Запомнила е как е бил травмиран и как са го ампутирали. Като роднина на крака е. Ще кажа и това, че Бог отна­чало е изпипал човека от енергия, а после по нея е изваял тялото.

- А., а...

-- Затова всеки човеш­ки орган има и енергиен орган - негово копие, но като енергия без тяло. Ето, твоето тяло какво е голямо, значи и фантомът е голям. Коремът ти също има голям фантом.

- Е, по време на експедицията ще се изгуби - продума Се­ливерстов.

- Веднага щом се изгуби, и фантомът му ще се смали.

- Юрий Иванович, значи пирамидите също имат фантом? -попита Селиверстов.

1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   16


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница