Трагичното послание на древните

- Естествено, че имат. Без фантом няма да намериш и обик­новен камък, камо ли пирамида. Затова Сергей Анатолиевич, пирамидата може .да се разруши, но фантомът ще остане. Веч­но. Винаги ще бъде такъв, както първоначално са го съградили.

- Защо казваш, че при намаляването на корема фантомът също намалява, а при пирамидата не е така?

- Коремът все пак не е пирамида.

- А... а...

- Ще кажа и още нещо - Юрий Иванович загаси фаса в края на чинийката, - фантомът се състои от фина енергия, от същата, както и човешката мисъл. При тъпите хора, а Витка никога не е бил умен, фантомът е слабичък, а при умните е здрав. Затова и Витка не може да стои върху фантома, а йогата вероятно би могъл.

- Как се образува фантомът? От само себе си ли?

- Мисълта го вае, мисълта! Сергей Анатолиевич, преди да направиш нещо, нали първо ще помислиш как точно да го на­правиш. Витка наистина го е правел, а после е мислел. Затуй е останал с фантом вместо крак, ама и това после му е щукнало, когато е видял, че няма крак и е искал да си го върне. Върнал си е фантома, а крака - не, останал е в легена.

- Заедно с фантома ли?

- Къде?

- В легена.

на не му е роднина, напуснал легена и се закрепил към остатъ­ка от крака... Казвам ти, Сергей Анатолиевич, че човешкият крак може да вае фантом.

- Как? Кракът ли?

- А, моля за извинение, човешката мисъл може да вае фан­том - сконфузи се Юрий Иванович. - Ама слабичък фантом, като при Витка. Атлантите са могли да ваят по-силен фантом, а лемурийците - още по-силен. Точно те, лемурийците и ат­лантите, с мисълта си са създали фантомите на пирамидите, защото първо в мислите е трябвало да ги пресътворят, а после и в материята.

- Какво, атлантите материализация ли са правели на фанто­ма? С шефа видяхме как Саи Баба материализира пепел.

- Може и да са материализирали, а може и да не са. По-ско-ро са строили с каменните блокове, като са се ориентирали по границите на фантома, който са виждали. Мисълта като че ли е увисвала в пространството. А мислите на строителите още по­вече укрепвали този фантом.

- Интересно!

- Мисля и друго .- Юрий Иванович

пак запали цигара, -най-мощният фан­том може да се създаде от мисълта на Бога. Затова ле-мурийците и атлан-тите вероятно са се молели преди фанто-мостроителството.

- Преди какво?

- Фантомострои-телството. Ами... пре­ди да се измайстори фантом в главата. Е, не в самата глава, а в мислите, които из­лъчва главата.

- Нали мисълта отлита, при това ми­гновено. Как ще се задържи върху фан­тома в пространст­вото? - възрази Селиверстов.

- За да не се разлетят мислите, трябва да медитираш върху фантома, т.е. да мислиш само за него и за нищо друго. Ама ти ту мислиш за жени, ту си спомняш обиди... а трябва да мислиш само за фантома.

- Дълго ли?

- Много дълго.

- Колко?

- А Витка, който си е загубил крака на помпената станция, дълго ли е мислил за своя фантом?

- Той не е мислил за фантома. Поради необразоваността си не е знаел за него. Мислел е, че го боли протезата. Дори на ле-

каря се жалвал от нея. Казва, че искал да изреже с ножовка бо-лящото го място на протезата.

- И какво му казал лекарят?

- Не знам, но аз го посъветвах да си лекува сам фантома, а не да стоварва болката върху протезата.

- С какво да го лекува?

- С мисъл. -Как?

- Най-напред трябва да си предста­виш собствения фан­том здрав, а не срязан наполовина - Юрий Иванович го демонст­рира с ръка, - след което да мислиш, че имаш крак, а не че се търкаля в легена.

- Какъв крак? Енергиен ли?

- И двата.

- И двата - два­та крака или единият заедно с енергийния? - с недоумение попи­та Селиверстов.

- Всички крака. -А... а...

- А после - Юрий Иванович се съсредо­точи - трябва да за­почне да медитира за краката, като .нашеп­ва, че са си на място­то, както е било пре­ди Витка да постъпи на работа в помпена­та станция.

- За колко крака да медитира?

- Казах - и за двата.

- Не разбрах, и двата един ли е или са два?

- Обяснявам! Един енергиен крак плюс един телесен крак и още един енергиен и още един телесен. Излиза, че Витка е имал четири.

-А... а...

- При това трябва да се забрави, че единият крак е изчезнал и те са намалели с един.

- Тоест, останали са три?

- Да. Трябва да си представя обаче, че всички крака са на­лице.

- И тогава?

- Тогава фантомът ще се успокои и, образно казано, ще за­брави, че са му отрязали телесния приятел. Ще възприеме про­тезата като приятел.

- И тя ще изпълнява ролята на четвъртия крак?

- Наистина непълноценен, но ще- го има. Мисълта ще изле­кува фантома. Витка така и постъпи.

- И какво?

- Престана да го боли протезата. Боже, какво говоря, фан­томът.

- Ами с ръцете същото ли се случва?

- Не само с ръцете, но и с всички крайници.

Вслушвах се в разговора и се подсмихвах над запомнящите се изрази на Юрий Иванович, докато в един момент осъзнах, че по принцип той е напълно прав. Народната мъдрост на този човек му позволяваше достъпно да обяснява неща, които неви-наги са ясни дори за учения.

Пак си припомних книгата „Древната тайна на цветето на живота" от Друнвало Мелхиседек, в която авторът споменава за строителството на комплекса от пирамиди в Гиза (Египет). Според него той е бил строен от много по-високоразвити хора от друго измерение, създали първоначално мисловен образ на начинани­ето, което по чудесен начин се е превръщало в грандиозно ма­териално съоръжение.

Естествено, трудно ни е да вярваме в това (макар че мно­го често приказните истории скоро стават действителност),

но въпреки всичко мисленият образ и свързаният с него фан­том са твърде интересни. Всеки знае, че изработването на което и да е изделие започва с осмислянето на конструкция­та му (създаване на мислен образ), след което се прави чер­теж и по него се изпълнява материалното му пресъздаване. Но ако се приеме, че мисълта е материална, следва да се съгла­сим, че даденото изделие ще има мислена обвивка, т. е. състои се от мисъл, която очевидно е неговият фантом. Затова хора­та, като работят и създават нещо материално, създават и фан­томи.

Има обаче и природни фантоми, създадени от някого пре­ди нас. Пример за това може да бъде и фантомът на крака на прословутия Витка. Явно вълновата форма на живот на родо-началния Онзи свят, след като е решила да създаде материал­ния земен човек, отначало е създала неговия фантом, включ­ващ всичко — от ръцете или краката до всяка молекула. След което по този фантом е сглобяван материалният субстрат и е създавано тялото.

От какво се състои фантомът? Никой не знае.

Анатомите, които изучават строежа на тялото, споменават за някакви „формообразуващи сили", по които са опънати влак­ната на сухожилията и връзките, но на въпроса за природата на тези сили отговарят еднозначно - науката не знае.

Физиците предполагат, че фантомът е информационна холограма.

Длъжни сме обаче да се съгласим, че фантомът е информа­ционна холограма, създадена от неведома за нас енергия (или материя), която в обобщен вид се нарича фина енергия и от нея се състои мисълта. Но фантомът не притежава свойството фрак-талност (безграничност), структуриран е в пространството, т.е. някак си виси в него, като има форма и размери.

Странна е думата структуриране! Пространството явно е толкова многостранно, че е в състояние да ограничи и съхрани участък с информация и да предотврати разпростирането му.

Без да обръщам внимание на продължаващия разговор за злополучния крак на Витка, мислех как все пак се структурира пространството и се създава фантомът. Навярно най-напред се

създава мисленият образ на обекта - например на пирамидата. В съответствие с него (да го наречем своеобразна матрица) тя се изгражда в материалния й вид. На матрицата се подава фина енергия, която по нея, като по щампа огъва пространството и формира фантома. Какво може да бъде източник на силна фина енергия?

Най-вероятно човешката мисъл, неслучайно Блаватская на­рича човека най-мощната енергийна машина. А след създаване­то на фантома материалният му аналог вече няма да има прин­ципно значение. Той може да се разруши, да потъне в океана, да влезе под Земята - главна роля ще играе фантомът, невидим и неведом за нас във физическия свят, но строен и красив във финия свят. Вероятно така и трябва да бъде, тъй като пирами­дите действат („работят") преди всичко във финия свят - този на мислите, който точно пирамидите са призвани да пречистват от злия и разрушителен компонент. По-нататък очевидно фан­томите периодично се поддържат и укрепват от мислите на стро­ителите на пирамидите.

Честно казано, този ход на разсъждения ми хареса. Вече можех да си представя световната система от пирамиди и мону­менти от древността не само като огромни каменни градежи, подложени на разрушителното влияние на времето, но и като елегантни прозрачни фантоми на пирамидите и монументите, когато мислите на създятелите като че ли увисват във въздуха. Фантомите ми изглеждаха вечни.

Би било интересно да се надникне във финия свят, за да се види красотата му, но... Съзнавах, че фантомите осигуряват при­емствеността между финия и физическия свят. Във финия свят вероятно не се вижда физическата материя, виждат се само фан­томите на предметите.

Когато разсъждавах за всичко това, не обърнах необходи­мото внимание на понятието „матрица". Но съвсем скоро в Тибет, когато щях да видя онова, което не можех да си представя дори и насън, щях да разбера, че и човекът на Земята е бил създа­ден с помощта на матрица.

Световната система от пирамиди и монументи ни е спасила от края на света

Бяхме в началото на август 1999 година. По телевизията по­стоянно говореха за разни предсказания, свързани с края на света, който трябваше да настъпи или през юли, или през август. Но не настъпи. Бог пожали Земята - поредният пети апокалипсис не се състоя. Защо?

Защото (навярно все пак е това!) е задействана антигрехов-ната функция на световната система от пирамиди и монумен­ти от древността. Нека, скъпи читатели, да си спомним раз­съжденията, изложени в шеста глава на тази книга. Апокалип­сис след апокалипсис Земята, помитайки потъналото в грехо­ве човечество и клонирайки го отново в друго измерение (па­ралелен свят), е натрупвала „благочестиви" хора от различни раси, т.е. най-добрите от най-добрите. Мисля, че така е била създадена Шамбала. Заради нея Земята е жертвала милиарди и милиарди човешки живота, погубени в периодите на апокалипсисите.

Защо така е решил Бог?

Защото преобладаването на злите мисли в човешкото обще­ство неотвратимо води към самоунищожаване на човечеството или деградирането и подивяването му и към полуживотински начин на живот. Затова е по-целесъобразно да се спасят най-добрите, за да не може затъпяващата и озлобена човешка маса да ги завлече в дълбините на безбожието и дивачеството. Така е по-благоразумно.

Шамбала, чийто приказен живот ни е трудно да си предста­вим, явно също е имала периоди на подем и спад на многолико-то си общество, но от апокалипсис към апокалипсис все повече се е утвърждавала, като е попълвала редиците си с най-добрите представители на поредната човешка раса и е провъзгласявала девиза „Живот с чиста душа".

И ето че след четвъртия апокалипсис настъпва времето, ко­гато Шамбала решава да изостави традиционната си практика да подбира и приема в редовете си най-добрите в периодите на самопречистване на Земята. Шамбала решава да създаде систе­ма, която да унищожава първопричината за всичко отрицателно по света - злите мисли, за да не безпокоят майката Земя, да не влияят върху паралелните светове и да не разрушават постиг­натото за милиони години благоденствие на Онзи свят.

Не искам да кажа, че Шамбала е създала система, насочва­ща нашите преходни мисли в необходимата положителна посо­ка. Това не е постигнато, а и не може да бъде, тъй като човек е създаден от Бога като саморазвиващо се начало. Световната система от пирамиди и монументи само унищожава злите мис­ли, за да не могат те да се разпространяват във Вселената.

Повярвайте ми, скъпи читатели, че това съвсем не е малко и мисля, че ни е спасило от поредния пети апокалипсис. Експери­ментът на Шамбала е успял. А живата Земя, апокалипсис след апокалипсис, създавайки Шамбала, най-после е започнала да се лекува от... човешката злост.

Още веднъж се старая да си представя финия свят на наша­та планета. Изглежда ми прекрасен, а най-чудесни са пробляск-ващите фантоми на пирамидите и монументите, създадени от ра­зума на Шамбала. Злите мисли се мятат между фантомите на пирамидите, удрят се в тях и изчезват завинаги. А фантомите величествено се извисяват и винаги остават кристално чисти.

Убеден съм, че световната система от пирамиди и монумен­ти има и още някакви функции, тъй като Висшият разум винаги преследва две или повече цели. За тях засега нищо не знаем. Що се отнася обаче до антигреховната функция, убеден съм, че тя е главната. Затова ми се иска да кажа: „Хора, старайте се да бъдете добри!".

Когато разказах всичко това на моите приятели, Сергей Се-ливерстов многозначително произнесе:

- Експериментът на Шамбала продължава, господа! Страху­вайте се от злите мисли!

Юрий Иванович тъжно въздъхна: