Трагичното послание на древните



страница3/16
Дата02.05.2017
Размер3.37 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   16

МОНАХЪТ АРУН

Третата хималайска експедиция през 1998 г. беше към края си. Вече бяхме привикнали с индийските Хималаи. Зад нас ос­танаха лавиноопасните склонове, езерото с „мъртвата" вода на височина 5000 метра, поточето с „жива" вода сред поднебесните заснежени скали, йогите в пещерите... Джипът ни с ръмжене криволичеше по тесните хималайски пътища. Предстоеше послед­ният етап от работата на експедицията - да се проучи пещерата Вашист Гуфа, която йогите смятат за сомати-пещера, в която има хора в състояние на самоконсервация.

В тази книга целта ми не е да разказвам за хода на третата експедиция (за нея ще напиша други две книги), тук искам само да насоча вниманието на читателите към детайлите, имащи прин­ципно отношение към търсенето на Града на боговете. Те са свързани с пещерата Вашист Гуфа.

Пирамидалните лъчи

Стана ясно, че пещерата Вашист Гуфа има три входа и дължи­ната й е над 22 километра. Казват, че била с много разклонения и от този лабиринт никой не може да се измъкне. Обвеяна е с ореола на загадъчността. Преданията гласят, че в нея и досега има древни хора в законсервирано състояние и че достъпът до тях е възможен само за избрани йоги. Както твърдят йогите, ох­раняват ги т.нар. асури.

Един от входовете се нарича „яма на страха", тъй като хора и животни, приближили до това пропадане в Земята, изпитват не­обяснимо чувство на страх. Дру­гият вход е бил зазидан преди много години, за да не може ни­кой да влиза, тъй като попадна­лите в пещерата загивали.

Когато се приближавахме към зазидания вход, монаси от мана­стира, разположен недалеч от брега на Ганг, ни предупредиха: „Внимателно, асури!". Нищо не схванахме, влязохме в дълбоко 50-60 метра подземие и започнах­ме да се оглеждаме, търсейки тези асури. Нямаше нищо. В дъното видяхме циментова стена с неправилна форма, която преграждаше достъпа до пещерата. В нея имаше отвор, в който спокойно можеше да си пъхнеш ръка­та. Приближих до стената, клекнах на едно вдадено място и кой знае защо пъхнах ръката си в отвора.

- Сър, пазете се, асури! - стресна ме гласът на съпровож­дащия ни монах Арун.

- За змии ли става дума?

- Тук няма змии - отвърна Арун.

- Какво е това асури? - повторих аз въпроса си.

- Вие, европейците, не можете да го разберете...

При зазидания вход към пещерата горяха две свещи. Напра­вих няколко снимки със светкавица, а от по-близко разстояние - и без светкавица. Излязох на повърхността и взех участие спо­ред силите си в подготовката на апаратурата за изучаване аура­та на човек в пещера, после се отдръпнах и погледнах в цифро­вата камера. Първата снимка ясно показваше зазидания вход към пещерата, а втората, направената без светкавица, бе цялата раз­чертана от светлинните линии, излизащи от двете свещи.

- Какво е пък това? — учудих се аз.

Тези светлинни лъчи не можеха да се нарекат несистемни. Явно се стремяха към образуването на триъгълни форми, при­личащи на пирамиди. Вече бях сравнително прилично образо­ван по въпроса за фините енергии и започнах да анализирам снимката от тази гледна точка.

"Значи фините енергии при входа на пещерата се стремят към формиране на пространствени пирамидални конструкции, покрай които се разпространяват лъчите от светлината на свещта - раз­мишлявах аз. - Излиза, че съм преминал през тези прозрачни пирамидални образувания. Затова не се чувствах добре там! Може би точно с пирамидално изкривяване на пространството се характеризират психоенергийните бариери на сомати-пещерите? Може би тези асури изкривяват пространството?"

- Мистър Арун! - повиках монаха. - Погледнете, моля ви, тази снимка.

Той погледна снимката с лъчите, вдигна към мен изразител­ните си очи и каза:

- Имам я същата. И още една подобна, но съвсем различна, от Тибет.

- Как така подобна, но съвсем различна? - не разбрах аз.

- Сега ще ви ги покажа - промълви Арун и шляпайки с чех­лите си, тръгна по пътечката към манастира.

В този момент нашата експедиционна група се занимаваше във вътрешността на пещерата с измерване аурата на човека.

„Може би тези прозрачни пирамидални образувания ще по­влияят върху аурата" - констатирах за себе си, докато изчаквах Арун.

Той се върна и ми подаде снимка, на която бе изобразен същи­ят зазидан вход на пещерата и се виждаха подобни пирамидално-изкривени лъчи, излизащи от свещичките.

- Какво е това според вас? - попитах Арун, като сочех лъчите.

- Трудно ми е да кажа, сър. В Тибет ламите казват, че всич­ки пирамиди произлизат от Тибет - отговори той.

- Как да ви разбирам?

В този момент ме повикаха в пещерата и разговорът ни прекъсна.

Олга Ишмитова

Изследването на аурата с апарата на Коротков, създаден на принципа на т.нар. ефект Кирлиан, показа, че при зазидания вход на пещерата човек буквално се разрушава. Особено силно по­страда аурата на Олга Ишмитова: от светещата в синкави тоно­ве аура при нея останаха само две-три късчета.

Олга се почувства зле и започна да губи съзнание. Бързич-ко я измъкнахме навън, отнесохме я на брега на Ганг, сложихме я на пясъка, измерихме й кръвното налягане и пулса, дадохме й да помирише амоняк.

- Какво ми се случи? - попита тя.

- Припадък, Оля.

- Защо?


- Пещерата ти отне енергията.

Олга постепенно дойде на себе си и седна на пясъка.

- Ех че слабост - въздъхна тя.

- Аз също изпитвам слабост - каза Валя Яковлева.

- И аз не съм добре — добавих. — Имам впечатлението, че пещерата действа като вампир и изсмуква човешката енергия. Психоенергийната бариера на тази сомати-пещера бе по-коварна от сомати-пещерата, изследвана от нас през 1996 г. Там на преден план се проявя­ваха усещанията за страх и не­годувание заедно с главоболие и слабост, а тук ставаше посте­пенно лишаване на организма „от ток". Пещерата отнемаше енергията на човека. Нена-празно входът й е бил зазидан. Може би наистина хората, вли­зали в нея, постепенно са гу­бели сили и са загивали.

- Да не би пещерата да е жива, че да отнема енергията? -промълви Олга.

- Не знам. Може би я отнемат точно тези асури, за чието присъствие ни предупреждаваше монахът Арун - отговорих аз и отново си спомних израза на Елена Блаватская за защитата на сомати-пещерите: невидими за всички и „защитени от достъп до тях от цели Войнства на духове..."

Какво са обаче духовете? Може би са особена безтелес­на форма на живот? Не знам...

- Между другото - каза Ол­га, - когато губех съзнание или може би вече го бях изгубила, пред очите ми имаше някакви триъгълници или пирамиди.

- Какво? Повтори!

- Привиждаха ми се триъгълници или пирамиди...

Пиша тези редове вкъщи на кухненската маса до недопита­та чаша чай и паничката с ягодово сладко, което не обичам. Знам, че дизайнерската обработка на книгата ще бъде извършена от същата тази Олга Ишмитова, която в нашия институт оглавява дизайнерския отдел. Мисля, че. след като види тези редове, ще й бъде приятно да си спомни хималайските приключения, но и сигурно малко страшничко... Тази умна и красива жена с голе­ми сериозни очи умее да създава около себе си творческа и за­душевна атмосфера, когато мислите извират като от рога на изо­билието. По време на експедицията тя се сприятели със знаме­нитата Елена Масюк - също участничка, и се долавяше, че обе­диняващо начало за тях е толкова рядкото в днешни времена съче­тание на творчески потенциал и сериозност.

А тогава, на брега на Ганг, стоях надвесен над Олга Ишми­това и мислех за загадъчните прозрачни триъгълници и пира­миди. Не ми излизаше от ума нелепата фраза на монаха Арун, че всички пирамиди са дошли от Тибет.

Пирамидалната, планина

Намерих Арун и го помолих да поговорим. Той ме запозна с учителя си. Седнахме тримата в кръг и се разговорихме. Нямах търпение да разпитам монаха за Тибет, както и да го помоля да ми покаже втората снимка, за която спомена. Но от уважение към учителя му предложих да разкаже за пещерата, до която бе разположен манастирът.

— Пещерата Вашист Гуфа е обвеяна с любов - започна учи­телят, - а любовта е духовно понятие, като злостта, но проти­воположно. Любовните стремежи на хората са осветили тази пе­щера и в резултат тя е придобила своя духовност, сравнима с божествената духовност, която може да бъде осквернена само от най-греховните хора, чийто дяволски компонент не предиз­виква съмнение. В пещерата трябва да се влиза с любов, със същата любов, каквато изпитват майката към детето и мъжът към жената. Космическите послания за любов трябва да бъдат събрани в душата и тя да се раз­твори в нужния момент така, както се разтварят венчелистчетата на ло­тоса, а да откъсне банан от дървото на любовта има право само човек, способен да се отрече от грижите на тленното тяло...

Явно учителят пов­таряше отдавна заучена реч. Разбрах, че нищо разумно в научно отно­шение няма да каже, а дори и да знае тайната на тази пещера, ще я премълчи, като гали слуха на европееца с букет от красиви думи. Че някога в древността някой бе сложил покров над тайната за древни­те мистерии (от типа на сомати-пещерите и пирамидите) и ги бе облякъл в алегорично сладословие - най-добрият начин за опазване на тайната. Учителите пренасяха сладословието през вековете.

Най-после успях деликатно да го прекъсна и помолих мона­ха Арун да ми покаже снимката. Той ми я подаде.

- Това е свещената планина Кайлас. Бях там като поклон­ник - гордо каза той.

Вгледах се в снимката, вдигнах глава и изстрелях:

- Не планина, а пирамида.

- Пирамида е, а не планина. Такива планини няма!

- Много прилича на изкуствено съоръжение, но е твърде не­обичайно. Дори не е пирамида, а нещо от типа на пирамидопо-добно съоръжение - не мирясвах аз.

???


- Каква е височината на планината Кайлас?

- 6666 метра.

- Бива си я! Каква пирамидка!

Станах със снимката в ръка и разпитах Арун по-подробно за планината Кайлас

- Аз съм от семейство на богати хора, дори може да се каже много богати. Завърших висшето си образование в Делхи, но реших да се посветя на религията и станах монах - разказваше Арун. - А за индийския монах най-висше постижение е да отиде на поклонение в Кайлас. В Индия се смята, че тя е най-све­щеното място на света. Няма друго като нея. Бил съм там и знам, че Бог ми позволи да се приближа до тази светиня. Нещо пове­че, горд съм, че ми се удаде да стигна пеш, като прехвърлих хи-малайския хребет в района на Бадринат. У нас казват, че мо­нах, който е бил на поклонение в свещената Кайлас пеш, се ползва с нейната специална благосклонност и тя му позволява да я види в пълния й облик, без облаци.

- Говорите за планината като за живо същество...

- Аз вярвам, че е жива. В нашата религия е казано, че све­щената планина е свързана с Бога и мисли с космически разум, че е център на тантрическите сили на планетата и ги регулира -вдъхновено каза Арун.

- Аха - едва успях да изтръгна от себе си, без да разбирам как така една планина, дори и с необичайна пирамидална фор­ма, може да мисли.

Тогава и не подозирах, че съм бил дълбоко неправ, отхвърляй­ки напълно постулата за планината като за мислещо същество. Надявам се, по-нататък читателите сами да се убедят, че древ­ната притча за свещената планина Кайлас има реални научни основи. Тогава навярно ще отидат в книжарницата, за да си ку­пят произведенията на Марина Цветаева, чието творчество, кол­кото и да е странно, е свързано с кой знае откъде взелите се мисли за мислещата планина.

- В Индия вярваме в Кайлас, вярваме, че тя ни ръководи -ни в клин, ни в ръкав произнесе Арун.

- Да... Кажете Арун, може би смятате планината Кайлас за све­щена, защото прилича на пирамида или на необичайна конструк­ция с изкуствен произход от пирамидален тип? — попитах го аз.

Арун взе снимката, вгледа се в нея и каза, отворил широко изразителните си очи:

- Никога не сме мислили, че планината Кайлас е пирамида. А тя наистина прилича на пирамида, много прилича... У нас се смята, че всички пирамиди произхождат от Кайлас.

- Защо смятате, че всички пирамиди произхождат от Кайлас?

- Така се смята у нас.

- Писано ли е някъде?

- Така се смята у нас.

- Извинете, Арун, не ви е позволено да говорите или не знаете?

- Така се смята у нас.

- М... да...

- Онези триъгълници и пирамидални лъчи в пещерата -отърси се сякаш от нещо Арун - са проява на тантрически сили. А вече споменах, че свещената планина Кайлас ги регулира...

- Значи тантрическите сили са свързани с пирамидалните кон­струкции, а Кайлас е в центъра... - промърморих на себе си, ма­кар че нищо не ми беше ясно. - Какво разбирате под тантриче­ски сили?

- Те са особени духовни сили с огромна мощ. Твърде малко йоги ги владеят. Това е невероятна сила...

- Значи вашата сомати-пещера е защитена от тях? Може би с тяхното действие е свързано разрушаването на аурата при входа на пещерата? Затова ли мисис Олга едва не загуби съзнание?

- Да, а и асурите.

- Арун, казвате, че свещената планина Кайлас е център на тантрическите сили на планетата и ги регулира. Но вашата пе­щера е далеч от Кайлас!

- За тантрическите сили няма разстояния.

Мислите трескаво и без всякаква система бродеха в главата ми. Неприятното чувство за собствена тъпота отново сви гърлото ми. Колко малко знам! Нима в този момент можех да си пред­ставя, че през следващата година, по време на тибетската екс­педиция, ще разполагаме със сведения, че до VH-VIII век сл. Хр. на Земята е имало държава на хора с огромен ръст, които са уме­ели да използват тантрическата сила на Кайлас. А ние не уме­ем! Духовността ни е ниска!

Мълчах. Приятен ветрец откъм Ганг галеше лицата ни, об­горели от високопланинското слънце. За да прекъсне мълчани­ето, монахът Арун ми подаде още една, трета снимка.

Още една пирамида

Погледнах снимката. На нея се виждаше планински хребет, а на гребена му - пирамидално образувание.

- Драги Арун, учудихте се, когато казах, че свещената пла­нина прилича на пирамида. А сте фотографирали част от хре­бет, на който се вижда пирамидално образувание. Струва ми се, че ви е минавала мисълта, че Кайлас е пирамида. Точно затова сте направили тази снимка. Кажете ми, знаехте ли за пирамиди­те в Тибет?

- Не, сър, нищо не знаех - искрено отвърна Арун. - Просто на фона на еднотипния хималайски хребет тази част изпъкваше много ясно. Стори ми се интересно и я заснех.

- Извинете, Арун, не съм ви наставник, аз и цялата ни екс­педиция сме тук, за да се учим от вас на древна мъдрост. Неза­висимо от това бих искал да ви задам принципен въпрос - защо ни дадохте снимките на триъгълните и пирамидалните лъчи в пе­щерата, на свещената планина Кайлас и на това пирамидално об­разувание на хималайския хребет? Защо точно тези снимки са' привлекли вниманието ви?

- Усещах, че изобразяват нещо важно. През цялото време като че ли бяха пред очите ми - каза Арун.

- Подсъзнателно ли го усещахте? - попитах аз.

-Да.

- Според вас какво е подсъзнанието?



- То е главното мислещо начало на човека — уверено отвърна монахът.

- Но ние се стремим съзнателно да осмислим подсъзнателното...

- Искаме, но невинаги ни се удава, защото подсъзнанието идва от Бога. Но го искаме... Затова ви донесох снимките, да се по-

стараем да ги осмислим заедно с хора от чужда страна. Отдавна трево­жат съзнанието ми.

- Хайде да се върнем към последната снимка - предложих аз. - Къде е разположено това пирамидално об­разувание спрямо пла­нината Кайлас?

- На югозапад от нея. Връщах се от Ти­бет в Индия и търсех превал през хималай­ския хребет. Времето беше лошо, обърках се и попаднах в друга долина. Изкачих се пак високо в планината и стигнах до езеро, обградено с ледни­ци, а срещу него, на върха на разделящия хребет, видях изсече­на в камъка фигура на пирамида. Там нямаше превал. Стана ми дори страшно и се върнах обратно. Фигурата я фотографирах няколко пъти.

- Как се движехте в планината? С раници? С якове?

- Не, ние, поклонниците, вземаме само няколко шепи ориз, тояга и чашка. За разлика от вас, европейците, издържаме на глад и студ.

Ласкавият ветрец откъм Ганг беше много приятен. Чувствах, че на Арун разговорът му допадаше. Учителят му седеше мълча­ливо до него, премятайки в ръце броеница. Може би в душата си приветстваше това, че ученикът превъзхожда учителя си, а може би не. Малко по-настрани експедиционната ни група под ръководството на Валерий Лобанков прибираше апаратурата, раз­положена пред входа на сомати-пещерата.

Градът на боговете, над хипотезата за който така дълго и не­успешно мислех преди началото на третата хималайска експе­диция, в резултат на разказа на монаха Арун започна да придо­бива като че ли реални черти. Не можеше да се изключи свеще­ната планина Кайлас да е суперогромен и супервеличествен монумент от древността, рколо който или в района на който са раз­положени многобройни пирамидални образувания от типа на фо­тографираното от Арун. Град, състоящ се от пирамиди! Ако е така, за какво е бил създаден? Може би наистина за регулиране на тантрическите сили на планетата? Кой го е създал?

Натрупваха се твърде много въпроси. Необходима беше нова експедиция в Тибет. Тук, в Хималаите, на брега на Ганг, при за­гадъчната пещера Вашист Гуфа трябваше да се спрем на още един въпрос - за асурите.

Асури


- Учителю, мистър Арун, накрая все пак бих искал да ви по­питам какво е асури. Не мислете, че аз, европеецът, ще се отне­са с насмешка към източните алегорични представи. Аз вярвам...

- Асурите са безтелесни същества— недоверчиво ме погледна учителят.

- В пещерата ли живеят?

- Не само, но в пещерата са повече.

- Кой може да ги види?

- Йогите.

- Как изглеждат?

- Асурите напомнят попова лъжичка със закръглена глава и опашка.

- Какви са размерите им?

- Дребни са.

- С какво се хранят?

- С енергия от хора и от други живи същества.

- Те ли разрушиха аурата на членовете на нашата експеди­ция в пещерата?

- Да - кратко отговори учителят.

- Мисля - намеси се и Арун, - че асурите са свързани със свещената Кайлас и оттам черпят енергията си. Те могат да про­пуснат човек, владеещ тантрическите сили, а човек, който не ги владее, са в състояние да унищожат. Асурите са разумни съще­ства.

- Други безтелесни същества има ли?

- Разбира се - отвърна учителят. - Ангели, духове, приви­дения...

- А... - едва не го прекъснах със скептична усмивка.

- Вярваме, че на Земята съществува безтелесен живот. И той е разумен, а в много случаи - по-разумен от нас, хората - като потвърждение вметна Арун.

- Хайде да направим паралел между безтелесните асури в тази пещера и свещената планина Кайлас - предложих аз и за­почнах до размишлявам. - Смятате, че Кайлас регулира т. нар.

тантрически сили на планетата, че асурите ползват именно тях, тъй като на мястото в пещерата, където ни предупредихте да внимаваме, на снимките се появиха триъгълни и пирамидални лъчи. Ако се вземе под внимание, че тантрическите сили като един от вариантите на фините енергии са формотропни, може да се стигне до заключението, че те се формират в пирамидопо-добни образувания - от типа на планината Кайлас, и се транс­портират на места, където по съответния начин изкривяват про­странството. Явно безтелесните асури са в състояние да изкри-вяват пространството и да концентрират около себе си тантри-ческите сили на Кайлас. Изводът е, че свещената планина по­средством асурите защитава пещерата.

Вероятно не разбрал всичко от усукания ми монолог, учите­лят каза:

- В Индия много хора почитат Кайлас и смятат, че силата й се разпространява по цялата Земя.

- У нас мислят - добави на свой ред Арун, - че от свещена­та планина Кайлас към небето се насочва огромен енергиен по­ток. Ако човек умре близо до свещената планина, неговият дух лесно и безпрепятствено се възнася на небето и попада в рая. В този район е т.нар. Долина на смъртта, където отиват йогите, за да умрат. Тя обаче е достъпна само за йогите.

- Долината на смъртта, значи... - замислих се аз. Сбогувахме се. Вече знаех, че на следващата година ще бъдем

в Тибет, в района на планината Кайлас, за да търсим Града на боговете. А може би щяхме да посетим и Долината на смъртта. Неочаквано почувствахме натрупалата се умора. Когато си тръгвахме, ни се струваше, че асурите ни преследват.

Тичам към зелените градове

В Уфа, където ни затрупа дълга поредица от хирургически операции, епизодът от третата хималайска експедиция започна постепенно да се изтрива от паметта ми, но неочаквано изплува в една зимна вечер. След поредното научно съвещание, по­светено на изучаването на информационната структура на во­дата, влязох в приемната си. Там седеше Юрий Иванович и слу­шаше музика.

- Ще пийнеш ли по чашка, Юра?

- Не, нали знаеш, че съм приключил с чашките.

Беше пуснал касета от серията затворническа лирика. Изве­стен затворнически бард, мисля, че се казваше Жаров, пееше:

Бързат дните, бързат кой ги знае накъде,

зоват ме там, където зеленеят градове.

Ушанката си ще намъкна

и с тъга ще хвърля в миналото взор.

Сълзата ще избърша

и тихо тайно ще въздъхна.

Тичам, тичам сам към тези градове зелени,

поглеждам, кучета търчат по моите объркани следи.

Ушанката си ще намъкна

и с тъга ще хвърля в миналото взор.

Сълзата ще избърша

и тихо тайно ще въздъхна.

- Романтичен затворник! - каза Юрий Иванович, заслушан в песента. - Едно солидно ченге, умно, а не боклук, твърдеше, че деветдесет процента от песните са посветени на любовта, но почти няма песни за човешката душа. А в затвора душевните пориви се изострят и затова затворническата лирика е много задушевна.

- Тъй де! Колко му се иска на избягалия затворник да стиг­не до зелените градове. Мечтае за тях - добавих аз.

- Да не си забравил за Града на боговете? Кажи ми честно, нали това е най-голямата мечта в живота ти, ако все пак той съще­ствува.

- Да, Юра.

- Като при тоя затворник и неговите зелени градове...

- М... да...

- Около планината Кайлас, казваш... Логично. Много при­лича на пирамида тая планина. Но е огромна, майко мила! Аз нали често чета вестник „Скандали", дивя се, че светът още е пълен със загадки - вдъхновено каза Юрий Иванович, искрено вярващ, че във вестника пишат истината.

Постарах се да си представя Тибет, свещената планина Кай-лас и Града на боговете. Картината бе мрачна: пустинно тибет­ско плато, сиви скали, огромна заснежена пирамидална плани­на, сиви каменни конструкции... Някак си невесело! А и споме­натата от монаха Арун Долина на смъртта... Ето ти тебе зелени градове! Мечтите обаче будеха в мен и други представи за Гра­да на боговете - зелен, изпълнен с живот и щастие.

Колко са били точни! Сега вече знам - били са провокира­ни от още неосъзнатите тогава мисли, че Градът на боговете е един от възловите фактори за живота на Земята. А животът ви­наги се асоциира с дървета, птички и потънали в зеленина до­мове.

- Тайнствените сили се командват от Кайлас - прекъсна мис­лите ми Юрий Иванович, спомняйки си моите разкази. - А тези сили нали се въртят около Земята. Значи може да се каже, че Земята се командва от Кайлас.

Щяха да минат няколко месеца и да настъпи пролетта на 1999 г. И съвсем случайно да се изясни световната закономер­ност, свързана със свещената планина Кайлас, която щеше да разбере дори и ученик.



СВЕТОВНАТА СИСТЕМА ОТ ПИРАМИДИ И МОНУМЕНТИ ОТ ДРЕВНОСТТА

Операционната ми сестра се нарича Океана. Тази девойка не бе успяла да получи достойно образование и преди няколко го­дини започна да работи при нас в операционния блок като са­нитарка. Оказа се умна и предприемчива, та чак маститите опе­рационни сестри една през друга повтаряха:

— Жалко, че Оксанка няма медицинско образование, каква се­стра би излязла от нея!

Обадих се в медицинското училище и запитах каква е възмож­ността за ускорено обучение. Оказа се, че има такава възмож­ност: при наличие на диплома за средно специално образование и съответното направление от борсата на труда медицинското училище можеше да се завърши за една година. Знаех, че Океа­на няма диплома и започнах да уговарям директора да я приеме без нея. Толкова дълго хленчих, че той накрая отчаян каза:

- Пък купете й диплома в края на краищата! Виждате що за времена са - престъпност единствено и навсякъде!

Поначало ми харесва да ходя по пазарите, да разговарям с продавачите и да им задавам неочаквани въпроси от рода на: „Влюбвали ли сте се в купувачи?" или „Харесва ли ви да търгу­вате?". Отговорите имаха толкова развлекателен и в същото време задълбочен характер, че би могло да се състави цяла картотека за психологията на търговците.

Основният ми въпрос обаче беше: „Имате ли панталони за „меки китки"?" Кой знае защо всички го възприемаха сериозно и обикновено ми показваха някакви глупави гащи с воланчета или висулки, като понякога добавяха: „Що пита? Хич не прили­ча на „мека китка"!" или конкретно отговаряха: „Свършихме ги, но в онзи сектор като че ли има."

Затова купуването на диплома за мен беше лю­бопитно начинание.

„Нима продават?" -мислех си аз, докато кра­чех с Океана из пазара за дрехи.

- Имате ли дипломи за техникум - високо пи­тах във всеки сектор на пазара.

Някои купувачи ме из­глеждаха бясно, но прода­вачите с непроницаем глас отговаряха: „Не, засега не са ни докарвали", „Не са при нас" или „По-скоро може да има при учениче­ските стоки". Престъп­ността и всепозволеността вече бяха наложили отпечатъка си върху хорската психоло­гия в Русия.

С цялата си вече придобита наглост се приближих до един милиционер с неугледен вид, а както ми се стори и без големи умствени способности:

- Бихте ли ми казали къде продават дипломи?

- Ей там, зад ъгъла - без да му мигне окото и с чувство за собствено достойнство отвърна милиционерът.

Тръгнахме в тази посока. На високо задаваните от мен въпро­си: „Къде продават дипломи?", най-после чухме желаното: „Тук".

- Какви да бъдат, отлични или не? - усмихна се търговката, оценявайки едновременно покупателната ни способност. - От­личните, сами разбирате, са по-скъпи... с хиляда...

- Обикновена. С петици - измърморих сконфузено.

- Що с петици, бе, вземи шесторкаджийска - смъмри ме про­давачката и посочи към изчервилата се Океана. - Видиш ли, на отличница прилича, сериозна е, веднага си личи.

- Не, петоркаджийска.

- Обикновено вземат шесторкаджийска. А за тройкаджии дипломи нямаме - гордо отбеляза жената и без притеснение влезе в ролята на ректор. - Институтски дипломи не ви ли трябват?

-Не.

- Какъв техникум?



- Какъвто и да е.

- Избирай.

Избрахме диплома от някакъв техникум със специалност „Оператор на нефтопреработващи машини". Тръгнах да плащам.

- Тя истинска ли е или подправена? - ни в клин, ни в ръкав се обади Океана.

- Разбира се, че е истинска - вбеси се продавачката. - Видиш ли, печатът е син, че и подпис има. Само фамилията впишете с туш.

С тази диплома успях да запиша Океана за ускорените кур­сове на медицинското училище. Тя стана отговорник на групата и завърши с отличие, след което се върна при нас и заработи като медицинска сестра. Сега всички сложни операции минават през нейните ръце. Тъй че може би дори е добре, че дипломи се продават на пазара.

Когато планирах да взема Океана на хирургическо пътуване в чужбина, предложих й да си купи самоучител по английски и да започне да учи. На следващия ден тя ми каза:

- Ернст Рифгатович, в книжарницата има много самоучители. Не знам какъв точно да избера.

Отидох с нея до книжарницата, но не намерихме добър само­учител. Затова пък си купих глобус, какъвто никога не бях имал.

Глобусът


Докато пътувахме с колата, въртях глобуса и разглеждах стра­ните, които бях посетил. Индонезия, Бразилия, Япония... Колко е малка Западна Европа! А колко голяма е нашата страна! Стран­но, че в Европа не изпитват теснотия... Океанът пък какъв е ог­ромен, много по-голям от континентите!

Изведнъж си представих, че след Всемирния потоп целият глобус е станал син - навсякъде вода, безкрайна вода, само Хималаите и Тибет стърчат над нея с още няколко острова. Започ­нах да си припомням „Тайната доктрина" на Елена Блаватская. Не твърдя с точност, но беше писала, че след Всемирния потоп цялата планета е представлявала огромна водна пустош, а ци­вилизацията на атлантите, унищожена от потопа, все пак не за­гива напълно, като някои отлитат с въздушните си кораби, на­ричани „вимана", към Тибет и... още някъде. Къде? Кой знае защо във въображението ми изплува остров Пасха, макар че Блават­ская го сочеше като „обител на злобни магьосници".

Независимо от това за мен ясно се очертаваха два участъка - Тибет и остров Пасха. Това дори започна да ме притеснява. За Тибет - да. Там, на бреговете на вътрешното море, послед­ните атланти са изградили прекрасни градове и са живели още хилядолетия. Какво общо имаше обаче остров Пасха? За него нищо подобно не бе писано... Съзнавах, че мисълта точно за тези два участъка от земното кълбо трайно е заседнала някъде в подсъ­знанието ми, но не можех да я изместя към съзнателното русло. Тибет, Тибет... там е свещената планина Кайлас... А остров Па­сха? Там са каменните истукани...

В онзи момент в колата, когато въртях глобуса в ръцете си, не се досетих да се вгледам по-внимателно в него. А точно там бе разковничето на загадката. Бях насочил мислите си към бедните атланти, захвърлени по волята на съдбата в Тибет, бях започнал да ги съжалявам, да си представям планетата като водна пустош...

— Красив е глобусът - въздъхнах аз.

- Да, само че е ужасно скъп — каза Океана.

Кайлас и остров Пасха са на една ос

След като се върнах на работа, започнах да преглеждам болни и да решавам куп административни въпроси. През цялото вре­ме обаче ми се щеше да хвърля още един поглед на глобуса. Привърших, взех мечтания глобус и намерих върху него точка­та, където трябваше да бъде планината Кайлас.

- Тъй, значи Кайлас се намира тук - промърморих на себе си и поставих пръста си върху търсения участък от Тибет. - А как­во има на противополож­ната страна?

Завъртях глобуса, при­ведох се и надникнах - ос­тров Пасха!

През главата ми отно­во преминаха мислите от колата. Вече нямах съмне­ния, че мисълта на учения се поражда не от гениал­ността му, а по някаква висша повеля, която в на­чалото е подсъзнателна, а после мъчително ръководи поведението му и го до­вежда до простата и ори­гинална находка. Откъде се бе взела мисълта за ос­тров Пасха в момента, докато оглеждах района на планината Кай­лас в Тибет! А след това като по заповед погледнах противопо­ложната страна на глобуса.

За остров Пасха знаех, че там се намират огромните камен­ни истукани, които, както вече споменах, Елена Блаватская на­рича „изваяния на злобни магьосници". Парадокс! От едната стра­на на земното кълбо е свещената планина Кайлас, а от другата - „изваяния на злобни магьосници". Нима е верен източният из­раз, че Северът е обител на боговете, а Югът - царство на тъмни­те сили? Нима Земята е жив и разумен организъм, създаден също по вездесъщия природен принцип за баланс между светлите и тъмните сили, за да се избегне най-големият грях - да се смя­таш за Бог?

Нима и планетата е Божие създание и в сравнение с Бога също прилича на дете, както и ние, хората, които я населяваме?

Кой е изградил тази ос - Кайлас-остров Пасха? Защо е не­обходима? Каква е ролята й?

Мътилката от въпроси бе изпълнила съзнанието ми, без ясни изгледи за каквито и да било решения. Колко много не знаех то­гава! И само досадното усещане за собственото ми невежество продължаваше да ме съпровожда. Трябваше да мине около по­ловин година, за да може в резултат на експедиционните търсе­ния да намерим отговорите на тези въпроси, чиято същност, колкото и да е странно, се свеждаше до съществуването на още една притаена форма на живот на Земята.

Най-после се отклоних от тези мисли и отново се вгледах в глобуса. Ето ги египетските пирамиди! Ето ги мексиканските! А те... Няма ли някаква система между тях?

Световната система от пирамиди и монументи от древността

Опитах се да съединя с конец планината Кайлас и египет­ските пирамиди, но конците, които измъкнах от хастара на са­кото си, не бяха достатъчно дълги. Звъннах в лаборатория „Аура" и важно казах:

- Равил да дойде при мен.

Равил Мирхайдаров, млад талантлив лекар, оглавява научното направление за въвеждане на алоплант в човешките акупунктурни точки и беше постигнал големи успехи в тази област. Той се появи в нашия център с приятеля си от студентските години Руслан Уразбахтин през 1997 г., впечатлен от публикациите във вест­ник „Аргументи и факти" за хималайските експедиции. Тези сел­ски момчета, дошли първия път в приемната ни по къси панта­лони, скоро започнаха да работят при нас и показаха изключи­телни способности.

Равил отвори вратата на кабинета и аз го помолих да ми по­могне и да намери конци. Той отиде до операционния блок и донесе хирургическа коприна.

- Донеси и лейкопласт!

Когато всичко беше гото­во, залепих на глобуса нача­лото на конеца върху Кайлас и го опънах към египетски­те пирамиди. Продължение­то на тази линия ни изведе точно... на остров Пасха. За­крепихме конеца.

Опънахме друг конец от остров Пасха към мексикан­ските пирамиди. Продълже­нието на тази линия ни изве­де точно... на планината Кай­лас.

- Равил, виж! Очертава се някаква система - произне­сох с недоумение. - Ако по глобуса се прокара линия от Кайлас към египетските пи-

рамиди, продължението й извежда на остров Пасха. Същото е, ако се прокара линия от Кайлас към мексиканските пирамиди -продължението пак извежда на остров Пасха. Точна система сякаш...

- Удивително! - опули очи Равил.

- Струва ми се, че линиите, свързващи планината Кайлас и остров Пасха през египетските и мексиканските пирамиди, очер­тават една четвърт от площта на земното кълбо. Хайде да звъннем на Юрий Иванович Василиев, може още да не е тръгнал от къщи. Нека да донесе транспортир, пергел и линийка, той ги има тия неща.

Юрий Иванович влезе в кабинета ми и след кратки обясне­ния, започна да мери.

- Точно една четвърт от земното кълбо - каза той, като по­сочи участъка, очертан с вече посочените линии.

Спогледахме се с Равил. Пак погледнах глобуса, след това изумен се отдръпнах и казах:

- Юрий Иванович, измери, моля те, разстоянията Кайлас-египетските пирамиди и остров Пасха-мексиканските пирамиди. Те трябва да са еднакви.

Той започна да мери, след което съобщи удовлетворен:

- Еднакви са.

- Юра, Равил, нека да пресметнем каква част от дължината на линията Кайлас-остров Пасха съставят еднаквите разстояния Кайлас-египетските пирамиди и остров Пасха-мексиканските пирамиди. Дали не е една четвърт? Като че ли е така...

Юрий Иванович пак започна да мери и смята, мърдайки устни и пишейки цифри на лист хартия:

- Една четвърт - кимна той.

С Равил пак се спогледахме. Системата започваше да при­добива конкретни математически параметри. Неистово ми се ис­каше да се впусна в разсъждения, но нещо ме спря и отново по­гледнах глобуса.

- Нека... - започнах предпазливо аз - да свър­жем с линия египетските и мексиканските пирами­ди вътре в тази четвъртин­ка от земното кълбо. Спо­ред мен, четвъртинката... ще се раздели на два рав­ни триъгълника.

Юрий Иванович отно­во се захвана с измерва­ния.

- Е, еднакви ли са триъгълниците или не? -нетърпеливо запита Равил.

- Еднакви са - конста­тира Юрий Иванович.

И наистина тази четвъртинка от земното кълбо се беше разделила на два абсолютно равни триъгълника. Нямаше никакви съмнения, че египетските и мексиканските пи­рамиди, свещената планина Кайлас и истуканите на остров Па­сха са били създадени по някаква точна схема.

- Какво ще стане, ако тази четвъртинка от земното кълбо се раздели на две части от линията Кайлас-остров Пасха - не ми­рясвах аз.

Опънахме още един конец и видяхме, че схемата придобива още по-сложни математически контури.

- Мери, Юрий Иванович!

- Какво да меря, и така се вижда, че от всички страни ще има еднаква комбинация от триъгълници: ако искаш, отдясно и отляво, ако искаш, отгоре и отдолу.

И тримата гледахме глобуса, а всеки навярно се чудеше защо преди нас никой не беше правил подобно нещо. Научната възбуда не ни напускаше.

- Момчета, хайде да пийнем водка - предложих аз. Равил кимна, а Юрий Иванович със съжаление въздъхна:

- Нали знаеш, че спрях.

Пийнахме по малко, отдъхнахме и пак се съсредоточихме върху глобуса.

- Хей, забравихме Стоунхендж в Англия. Не влиза ли в тази система? - отбелязах аз. - Хайде да свържем планината Кайлас със Стоунхендж!

- Не е необходимо - моментално реагира Равил. - Стоун­хендж е точно на линията, свързваща Кайлас и остров Пасха и разделяща нашата четвъртинка от земното кълбо на две части по вертикала. Този конец вече го имаме. Вижте, ето я Англия.

- Стоунхендж е сериозна работа - заяви Юрий Иванович. -За тези висящи камъни много съм чел. Някой някога заложил огромни вирнати камъни, а върху тях пък положил грамадни скал­ни късове. Тези камъни са толкова големи, че никаква техника не може да ги вдигне. Когато работех на магистралата, имахме големи трактори - „Катърпилър" и „Чувашпилър"...

- Какво е „Чувашпилър"?

- Е... такива едни трактори, в Чувашия ги правеха... Ние ги кръстихме така. Опитаха се, общо взето, нашите да заменят аме­риканските „Катърпилър" и направиха това чудовище: метал до козирката, а сила - ядец. Същността обаче не е в „Чувашпилър". На магистралата в Северен Урал искахме с трактори да бутнем по надолнището част от скала, останала след взривяване. Пържен вятър на скара! Нищо не излезе. Къде ти „Чувашпилър", и два „Катърпилър" нищо нямаше да свършат. А в Англия някой вир­нал огромни скали, ама върху тях нахвърлял и още. Други са били технологиите, други. Духът тогава е работел като сила.

- Да...

- Сега в Англия - продължи Юрий Иванович - хората оби­калят около Стоунхендж, тъпчат пшеницата на фермерите и си блъскат главите как са били поставени тези камъни. Навярно мозъците им пушат от напрежение. Май ще се почувстваш като маймуна. Сякаш и Дарвин, като походил около Стоунхендж, усе­тил човешкото нищожество и извадил теорията, че човек е про­излязъл от маймуната.



- М... да...

- Чел съм още, че под Стоунхендж има подземни канали -декларира Юрий Иванович. - Та тези канали пронизват на го­ляма дълбочина цялата Земя, а около Стоунхендж се приближа­ват към повърхността. Протегне екстрасенсът ръце с дланите на­долу, настрои се на вълната на подземните канали и определя дълбочината им...

- А екстрасенсът разперва ли пръстите си? - нагло го пре­късна Равил.

- Не е важно дали ги разперва или не - Юрий Иванович по­гледна сърдито Равил, - по-важното е, че определя тези канали. Казват, че в тях е разположена Шамбала. Затова тя е близо до Стоунхендж, близо до повърхността. Не е случайно, че в тези краища на Англия из пшеничните поля се срещат необичайни кръгове. Май летателните апарати на Шамбала ги чертаят, от­белязвайки мястото.

- Юрий Иванович, това в „Скандали" ли го четохте? - пак не се сдържа Равил, провокирайки го и подлагайки на съмнение информацията във вестника.

- В „Скандали", не в „Скандали" - разсърди се Юрий Ива­нович, - чел съм го. Хората няма да пишат глупости, я. Каквото чувстват, това и пишат. Един е откровен, друг е безчувствен като пън. Ей ги, комунистите, наричаха религията опиум за народа, за глупост я представяха, а пък какво, Бога можем ли да пип­нем, можем ли да поговорим с него...

- Чуйте - намесих се аз, - нека да се върнем към глобуса. Юра, измери, моля те, разстоянието от планината Кайлас до Сто-унхендж. Каква част съставлява от разстоянието Кайлас-остров Пасха?

След кратки измервания Юрий Иванович съобщи:

- Точно една трета

- Точно ли?

- Да, точно една трета.

- Вижте, разстоянията Кайлас-египетските пирамиди и ост­ров Пасха-мексиканските пирамиди са точно една четвърт от раз­стоянието Кайлас-остров Пасха. Тук имаме една трета. Хайде да се опитаме да прехвърлим тази една трета разстояние от дру­гата страна - от остров Пасха - по същата централна линия на четвъртинката на земното кълбо. Какво ли ще има там?

Забихме погледи в глобуса и почти в хор казахме:

- Бермудският триъгълник!

- Няма що! Всички загадъчни места на планетата се съби­рат в една система - не скри учудването си Равил.

- А в основата на цялата система е планината Кайлас - от­белязах аз. - Без нея не би се получила никаква система. Не-случайно наричат Кайлас свещена планина.

- Много съм чел за Бермудския триъгълник - заговори Юрий Иванович. - Много митични нещица са изпонаписани за тоя триъгълник. Там и кораби изчезват, самолети падат, октоподи, казват, се въдят с големината на локомотив, а може и повече, и дори пишат...

Равил не се сдържа:

- Това го пише във вестник „Скан..."?

- Не прекъсвай, Равил! Спри! — изгледах го страшно. Юрий Иванович изхъмка, още веднъж погледна строго Ра­вил и продължи:

- Що за триъгълник е този, Бермудският? Една вода на повърхността и нищо друго. Е, ако може така, както пееше Висоцки за руския пиянка - „трябва... да се изпие триъгълникът...", тогава бихме видели какво има на дъното му. А на дъното, ловя бас, стърчи някакъв монумент от древността и създава елект­ромагнитни безредия. И корабите падат...

- Не корабите, а самолетите падат - поправи го Равил.

- Е, самолетите, но и корабите... също...

- Чакайте! - възкликнах аз. - Юрий Иванович, браво, че за­говори за Бермудския триъгълник. Помня, в една книга на Проскуряков четох, че там има потънала пирамида. Тя е тук. Сега ще намеря мястото.

Започнах да прелиствам книгата на известния руски учен С. Проскуряков „Строителите на пирамиди от съзвездие Голя­мо куче" и на страница 115 открих следното: „В началото на 1997 г. ехолотите на рибарски кораб регистрират на океанското дъно, малко встрани от Бермудските острови, неравност, напом­няща пирамида. Това става повод за американеца Чарлз Бърлиц да организира специална експедиция. Тя открива на дълбочина 400 метра пирамида. Бърлиц твърди, че височината й е почти 150 метра, дължината на основата - 200 метра, а наклонът на стените й е същият, както на Хеопсовата пирамида. Една от стра­ните на тази пирамида е по-дълга от останалите..."

- Помниш ли - обърна се Юрий Иванович към мен, - в Еги­пет един арабски лекар, когато ни водиха на пирамидите, раз­казваше, че някакъв чудак алпинист се изкачил на върха на Хе­опсовата пирамида и получил халюцинации, привиждало му се какво ли не и изобщо потопил се в паралелния свят. Когато слязъл, дълго му се присънвал този свят, едвам се измъкнал от него. Мисля си, че корабите и самолетите, плаващи или летящи над върха на подводната бермудска пирамида, също изпадат в подобно състояние...

- Не корабите изпадат в подобно състояние, а хората на ко­раба - отново се намеси Равил.

- М... да... Хората, плаващи на кораба, или хората, летящи на самолета - отчетливо произнесе Юрий Иванович, - изпадат в та­кова състояние, защото контактуват с паралелен свят. За едни кон­тактът е полезен, за други - не. Някой загиват, на други им няма нищо. Така възникват всякакви загадки за Бермудския триъгълник.

Замислих се над думите на Юрий Иванович. Действително съществуваха сведения за необичайното влияние на върховете на пирамидите върху психиката и физиологията на хората. Затова мнението му за описаната от Бърлиц пирамида в района на Бер­мудския триъгълник не можеше да се сметне за неоснователно.

- И се получи тази схема! - възкликна Равил, прекъсвайки мислите ми.

- А в основата й, обхващаща главните монументи от древ­ността, е Кайлас, свещената Кайлас. Навярно там е разположен и Градът на боговете!

- Помниш ли, шефе - каза Юрий Иванович, - когато бяхме в Египет, се чудехме накъде гледа сфинксът. Сега, когато се по­яви тази схема на глобуса, убеден съм, че гледа към Града на боговете. Точно така е, натам гледа. Друго не може да бъде! Всички пирамиди, а и сфинксът, са тръгнали от Града на бого­вете. Той, заедно със свещената планина Кайлас, е бил начело на целия свят... а може би и сега...

- Монахът Арун казваше, че всички пирамиди са дошли от Тибет - добавих аз.

Млъкнахме, загледани в схемата на глобуса.

- Между впрочем - прекъснах мълчанието, - ако такава схема съществува на едната половина от земното кълбо, и на другата също би трябвало да има подобна.

Отново се въоръжихме с конци и лейкопласт и скоро напра­вихме схема на другата половина на глобуса, като отбелязахме местата, симетрични по осите за египетските и мексиканските пирамиди, монумента Стоунхендж и Бермудския триъгълник.

Когато приключихме, видяхме, че тези места са в океански­те води, т.е. предполагаемите симетрични пирамиди и монумен­ти от древността са потънали в океана.

- Ето защо никой не е откривал нищо в другата половина от земното кълбо! - възкликна Равил, сочейки глобуса. - Всички са под водата, потънали са.

- Помниш ли, шефе - дръпна ме за ръкава Юрий Иванович, - през 1991 или 1992 г. ти се готвеше за околосветско прелита­не с вертолет заедно с Акуратов и Колошенко. Както и да го по­гледнеш - авантюра! Добре че Миша Горбачов в Беловежката гора предаде властта, след което не ви отпуснаха пари и всичко се провали. Че на Северния полюс като едното нищо щяхте да обледенеете и да загинете. А помня, говореше и друго, страху­вахте се от участъка между Индонезия и Австралия. Валентин Акуратов разказваше, че там гинат много самолети. Това е мястото, симетрично на Бермудския триъгълник, т. е. австралийският „Бермудски триъгълник".

- Да, не бива да се изключва хипотезата под водата също да има пирамиди или монументи от древността. Кой знае...

- Вижте на глобуса - възбудено произнесе Равил, - участък, симетричен на египетските пирамиди - под водата в Тихия оке­ан; участък, симетричен на мексиканските пирамиди - под во­дата в Индийския океан; участък, симетричен на монумента Сто-унхендж - под водата в Тихия океан, а за австралийския „Бер­мудски триъгълник" вече стана въпрос. Ясно е, че не са могли да ги открият. Затова пък можем точно да посочим местата, къде­то да се търсят тези подводни монументи.

- Сякаш някъде бях чел за потънали пирамиди - озадачих се аз. - Не помня точно, дали при Блаватская, дали в тибетски­те текстове на непалските лами. Ако потърся, вероятно ще го открия. Същината обаче не е в това, системата на разположе­ние на пирамидите и монументите е удивително точна и почти не остават съмнения - тя е създадена от някого в древността.

Седяхме и гледахме глобуса. Болеше ме главата, както чес­то се случва след умствено напрежение. Изпитвах някаква при­ятна вътрешна пустота. Водката не ми вървеше. Направихме чай.

- Нямаш ли мармалад, шефе? - попита Юрий Иванович. -Зеленичкият, завитичкият беше вкусен. Помниш ли какъв беше той: вие се на спирала и стига до една точка. Ето че днес поста­вихме точка. Колко ли още ще има...

Как е била изградена световната система от пирамиди и монументи от древността

Преди всичко биеше на очи, че част от пирамидите и мону­ментите бяха на земната повърхност, а друга част, както пред­положихме, бе потънала в океана и то точно в районите, където по езотерични данни са се намирали основните материци на ле­гендарните Лемурия и Атлантида.

За Лемурия не можехме да разсъждаваме, тъй като разпола­гахме само с разтегливи данни за местонахождението й в Ин­дийския и Тихия океан. Благодарение Обаче на резултатите от трите хималайски експедиции, за основния материк на Атлан­тида знаехме повече: тя е заемала по-голямата част от Тихия оке­ан, включително и Австралия, а в Атлантическия океан е бил „островът на Платон", населен също с атланти.

Като се имаше предвид несигурния характер на хипотезата, че световната система от пирамиди и монументи от древността е била изградена само в едната половина на земното кълбо, че част от нея е над водата, а друга - под водата, беше напълно логично да се предположи, че е създадена още по времето на Атлантида, когато континентите са имали съвсем различни очертания. Но според Елена Блаватская основният материк на Атлантида загива преди 850 000 години в резултат на Всемирния потоп! А според съвре­менните данни египетските пирамиди са само на 5000 години!

Парадокс! Въпреки всичко бях склонен повече да вярвам, без мнението ми да е крайно, че езотеричните сведения са с по-големи шансове за правдоподобност, отколкото радиовъглеродния метод за определяне възрастта на каквото и да било. Като учен мога да кажа, че всеки метод за измерване е несъвършен и само логиката е в състояние да свърже мисълта на изследователя с оценката на неизбежните грешки. При световната система от пирамиди и монументи логиката говореше за изключителната й древност. А тази логика изглеждаше така.

Първо, трябва да отчете, че по литературни данни (преди всичко на С. Проскуряков) съвременните постижения на стро­ителните технологии не са в състояние да осигурят построя­ването на пирамиди от типа на египетските, а да не говорим за прословутите обяснения за изграждането им от египетските роби, и то без колела и метални инструменти. Блоковете, от които е създадена Хеопсовата пирамида, тежат от 2,5 до 600 тона. Пренасянето на подобни тежести е по-лесно да се обясни с битуващите сведения в езотеричната литература за антигравитационния ефект на психичната енергия, до съвършен­ство овладян от лемурийците и атлантите, отколкото да се мъдрува над кръглите дървени приспособления и въжената тяга на робите строители.

Второ, ролята на пирамидите като гробници е подложена на съмнение от факта, че в нито една от тях засега не е открита мумия. Проскуряков във вече споменатата книга пише по този повод (с. 34): „Преди да говорим за гробниците на фараоните, трябва да бъде открита поне една мумия на фараон в самите пирамиди, но такава засега не е намерена." Оттук и хипотезата, че предишните цивилизации са изградили системата от пирами­ди и монументи с някаква неразбираема за нас цел, в съответ­ствие с техните технологии на преимуществено използване на фините енергии, вместо да фантазираме по темата за собстве­ното свръхвъзвеличаване на фараоните чрез тези колосални съоръжения. Бог не би позволил подобно себевъзвеличаване! Нали е грях! Нашите знания в хода на научния прогрес бързо се променят и невероятното днес утре вече е естествено.

Най-после, трябва да се подчертае целесъобразността на из­граждането на единна световна система от пирамиди и монументи не под водата, а на континентите, което е било възможно само при други техни очертания. Възможно е при Атлантида цялата тази система да е била на повърхността, а може би така е било и по времето на Лемурия.

И така, логично е да се предположи, че световната система от пирамиди и монументи е изградена не от нашата цивилиза­ция, а от атланти или лемурийци. Кои все пак конкретно?

Лемурийската цивилизация, както е известно, е съществувала преди милиони години. Лемурийците до съвършенство са вла­деели „силата на духа" и в технологиите си очевидно са ползва­ли антигравитационния ефект на психичната енергия. Трябва обаче де се признае, че милионите години биха наложили отпе­чатъка си и много от тях щяха да се разрушат.

По-логично е да се предположи, че системата е изградена от атлантите. В различните литературни източници открихме сведе­ния, че в известен промеждутък от време за атлантите са били достъпни знанията на лемурийците, записани на т.нар. златни плочки, че те са създали технологии, позволяващи, например с по­мощта на приспособление, поместващо се в дланта, да се вдигат и да се преместват огромни каменни блокове. Затова атлантите също биха могли да са създатели на пирамидите и монументите.

Независимо че основният материк на Атлантида е загинал преди 850 000 години (по Блаватская), част от атлантите, както е известно, са оцелели и са просъществували на Земята, лока­лизирани предимно в районите на Тибет и Гоби, както и на ост­рова на Платон в Атлантическия океан. Следователно светов­ната система от пирамиди и монументи датира от 850 000-1 000 000 години, а по всяка вероятност е била достроявана или ремонтирана и в по-близки времена. Напълно е възможно под­водната пирамида в района на Бермудския триъгълник, описа­на от Бърлиц, да е била построена от останалите след потопа атланти на острова на Платон, който (по Блаватская) е бил по­топен в океана само преди 12 000 години.

Пространните разсъждения волю-неволю засегнаха в она­зи вечер и въпроса - каква е била целта на тази изумителна система?

С каква цел е била създадена световната система от пирамиди и монументи от древността

Без съмнение тя е изпълнявала някаква конкретна роля. Ин­тересен е фактът, че всички математически закономерности на създаването й се виждат само на глобуса, сякаш при поглед от Космоса. Затова космическата й цел изглеждаше съвсем очевидна.

В контекста на нашите разсъждения биха могли да се изве­дат ред предположения, например за земни ориентири, предназ­начени за пришълци от Космоса. Всички те обаче биха били в грешна посока заради привичното за хората желание да обясня­ват необяснимото чрез използването на обичайни понятийни кри­терии.

В старанието си да се отклоня от подобен ход на мисли, си спомних редица интересни сведения, изложени в източната езотерична литература и вече намиращи в една или друга степен потвърждение в съвременната физика. Имах предвид принципа, че човек е най-мощната „енергийна машина" на Земята, тъй като в съответствие с религиозните съждения се определя като „ми­крокосмос в макрокосмоса". Тоест космическото начало е зало­жено в самия него, защото е способен да използва непрекъсва­ем източник на космическа енергия, а не само нефт и газ. Както е известно, силата на духа се състои в искрената и осъзната вяра в Бога, но този извечен постулат може да има дори енергиен смисъл, ако в човека се открива божествен космически канал за използване на фина енергия. Изчисленията на известния руски физик А. Акимов показват, че ако човечеството ползва само фина енергия, за 10 години ще бъде употребен не повече от един ку­бичен сантиметър от нея.

Във връзка с всичко това ми изглеждаше, че световната си­стема от пирамиди и монументи от древността по някакъв, все още неизвестен начин, регулира фината енергия на нашата пла­нета, като я прави още по-достъпна за човека. Някъде в гънки­те на паметта си потърсих откъслечни знания, че фината енер­гия не се подчинява на закона за запазване на енергията, че пи­рамидите са колектори („събиратели") на фина енергия, че Ко­смосът е пирамидален и т.н. Струваше ми се, че глобалната си­стема е създадена, за да гарантира земните нужди от видовете фини енергии. Образно си я представях като някакво подобие на единната енергийна система на нашата страна, в която вмес­то проводници и стълбове за високо напрежение се издигат пи­рамиди и монументи.

Сега, когато е минало известно време, тези мисли в значи­телно по-голяма степен са конкретизирани и допълнени. Един­ственото, което тогава не можахме да предвидим с Юрий Иванович и Равил, бе въпросът за енергията на времето, който е ос­новополагащ за живота и може коренно да го промени в бъде­ще чрез корекция на времето с помощта на пирамидоподобни строежи. На тази тема подробно ще се спра в последната част на книгата.

Не можех обаче да си представя, че фината енергия е пряко свързана с мисленето, а енергията на мисълта се регулира от пи­рамидите, като се насочва в съзидателен план или се разрушава.

Кайлас - основа на системата от пирамиди и монументи от древността

Юрий Иванович, забил пръст в глобуса, ме попита:

- Ернст, защо според теб преди нас не им е идвало наум да свържат всички пирамиди и монументи от древността с линии? Толкова е просто!

- Юра, убеден съм, че са се опитвали. Дори бях чел, че след като съединили на глобуса египетските и мексиканските пирамиди, открили някаква математическа закономерност. Но не е имало пълна система. Никой не е вземал под внимание свеще­ната планина Кайлас! Никой не е предполагал, че тя е огромна пирамида! Веднага след като го предположихме, всичко си за­стана по местата; на една ос с Кайлас, от другата страна на зем­ното кълбо, се оказа легендарният остров Пасха, и всички пи­рамиди и монументи от древността застанаха в стройна систе­ма. Благодаря на монаха Арун, който ми показа снимката на све­щената планина!

- Да, без Кайлас нищо не би излязло - потвърди Равил, като разглеждаше глобуса.

- Само едно е невероятно - продължих аз, - че Кайлас би могла да бъде пирамида - огромна е. Пирамида с височина 6666 метра! Основата й вероятно е на равнището на Тибетско­то плато с височина 4000-5000 метра, но дори и така е трудно да си представим, че на Земята може да съществува неоткрита от никого пирамида с височина около 2000 метра! При положе­ние, че Хеопсовата е само 146 метра. Трябва да се стягаме за Тибет, за да се убедим на място! Не е сериозно да се съди само по снимката на Арун. Ами ако е обикновена планина?

Юрий Иванович се посгуши и се обърна към мен:

- Що пък да се съмняваме дали е пирамида? Пирамида е Кай­лас, бас държа. Аз, шефе, повече от теб бърникам в математи­ката. Все пак си лекар. Нали пирамидите биват най-разнообразни - сравни поне мексиканските с египетските. Веднага се вижда, че Кайлас е сложна по конструкция пирамида...

- Навярно е по-добре Кайлас да се нарича не пирамида, а пирамидална конструкция - предложих аз.

- Както щеш я наричай, но не е обикновена планина - не пре­ставаше Юрий Иванович. - В математиката, ако има симетрия, значи я има, а ако тази симетрия на глобуса е образувана от пи­рамиди и монументи от древността, откъде-накъде Кайлас, също влизаща в симетрията, ще бъде обикновена планина. По закона за симетрията трябва да бъде или пирамида, или монумент от древността. Виж, една четвърт от разстоянието Кайлас-остров Пасха-египетските пирамиди е там, три четвърти от това раз­стояние от другата страна - мексиканските стърчат. И всичко това по границите на четвъртината от земното кълбо. Вземи централната линия от Кайлас: една трета от разстоянието Кайлас-остров Пасха-Стоунхендж, още една трета - Бермудският триъгълник. Тъй че... Кайлас е основата на системата от пира­миди и монументи.

- Убедително - каза Равил.

- Е, да... - с удовлетворение произнесе Юрий Иванович.

- Юра, навярно си прав - съгласих се. - Не е случайно, че в Изтока наричат Кайлас свещена планина и я смятат за най-ве­ликата светиня.

- В Изтока хората са мъдри - отбеляза Равил.

- Между другото - продължих аз, - западният тип мислене се характеризира с доверие само във фактите, а източният - с вити-еватата си алегоричност. Например източният човек, когато обяс­нява нещо, дълго ще говори за любовта и божествеността, ще привежда много примери и в крайна сметка ще обърка западния човек, свикнал с по-конкретен тип мислене. В същото време за­падния човек ще бъде възприет в Изтока като бездушен и никога няма да предизвика ентусиазъм. Затова съществува известна гра­ница във възприяти­ята между Изтока и Запада. Аз мисля така...

- Съгласен съм - кимна Юрий Ива­нович.

- Това според мен обяснява защо западните учени не са дооценили свеще­ната планина Кай­лас. Е, почитали ин­дийците и тибетците някаква планина, нека си я почитат! Но, както се казва, няма дим без огън! От друга страна, из­точните хора, попадаики напълно във властта на преклонение­то пред свещената Кай­лас, дори не са се замис­ляли за причините на тази почит. Точно така възниква парадоксът -никой не е обърнал вни­мание на планината Кай­лас от научна гледна точ­ка и не е помислил, че може да е монумент от древността. За щастие, направихме го ние и за­това спомогнаха пре­дишните хималайски ек­спедиции, които до голя­ма степен промениха за­падния ни начин на мис­лене и ни накараха да уважаваме древните по­вели на Изтока.

- Бях чел някъде, мисля, във вестник „Версия" - пак се оба­ди Юрий Иванович, - че след Всемирния потоп атлантите се скуп­чили в Тибет. В старанието си да изкупят греха си пред Бога, довел ги до потопа, те мигом станали духовни и започнали да съизмерват технологиите си с душевните усещания, т.е. започ­нали да се вслушват в подсъзнанието. Било обаче късно... Така пишело в древно писание, намерено от някакъв лама... Затуй си мисля, че може би не си струва да се разказва за Кайлас и сис­темата от пирамиди. Хората са зли, ами ако осквернят нещо!

- Да, така е - подкрепи го Равил.

Неочаквано и за самия себе си махнах с ръка и казах:

- Не се бойте, Кайлас е по-силна от нас.

- Отнасяш се към нея като към жива.

В душата ми бродеха радостни и тревожни чувства. Със съзна­нието си разбирах, че сякаш се е приповдигнала тайната за едно от най-великите творения от древността, чиято простота и оригиналност е заложена от предишна цивилизация, но подсъзна­телно усещах вътрешна обърканост, каквато има при среща с нещо ново, непроучено и неразбираемо.

- Колко е сложен животът! Колко още неизвестни неща има! А може би Градът на боговете е някъде там, около Кайлас...

- Вижте - прекъсна ме Равил, - линията от Кайлас към мек­сиканските пирамиди минава през Северния полюс.

Погледнах глобуса, но не обърнах необходимото внимание на думите му. Вече обмислях как да повторим направените из­мервания с компютърен модел на глобус. Щяха да минат около три седмици, преди да се убедим в нашата правота. След това отбелязаният от Равил факт за Северния полюс щеше да блесне в друга светлина и да даде много интересна информация за ис­торията на легендарната Атлантида.

В онази вечер, когато вече се разотивахме по домовете, тайно от другите вдигнах очи към небето и си казах: „Благодаря ти, Божичко!".


Каталог: books
books -> Тайнствената сила на пирамидите Богомил Герасимов Страхът на времето
books -> В обятията на шамбала
books -> Книга се посвещава с благодарност на децата ми. Майка ми и жена ми ме научиха да бъда мъж
books -> Николай Слатински “Надеждата като лабиринт” София, Издателство “виденов & син”, 1993 год
books -> София, Издателство “Българска книжница”, 2004 год. Рецензенти доц д. ик н. Димитър Йончев, проф д-р Нина Дюлгерова Научен редактор проф д-р Петър Иванов
books -> Николай Слатински “Измерения на сигурността” София, Издателство “Парадигма”, 2000 год
books -> Книга 2 щастие и успех предисловие
books -> Превръщане на числа от една бройна система в друга
books -> Тантриското преобразяване


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   16


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница