- Убедена съм, че всичко това е много лошо - рече Олга, -много е лошо да се изкачваш и да покоряваш Кулата на дявола. Пет хиляди алпинисти го правят всяка година, пет хиляди ежегодно ликуват за победата си над Кулата на дявола! Победа над дявола? Не прилича ли на пирова победа! Да не би да се окаже, че човек, изкачил Кулата на дявола, се приближава към дяволското начало, защото е бил там - на върха на кулата, редом с дявола, и е всмукал енергията му. Защо индианците са изоставяли това място...
- Може би пък е победа, макар и малка победа над дявола -възрази Алексей.
- Знаете ли как се превежда словосъчетанието „графство Крук"? „Крук" в английския има две значения - кука, изкриве-ност и мошеничество, нечестност. Графство Крук на руски означава „криво мошеническо графство".
- Кралство на кривите огледала - обобщи Таня. - Звучи по-добре.
Думите й ми направиха дълбоко впечатление. Тогава вече знаех за огледалата на Николай Козирев, за удивителните му опити с енергията на времето, но не си и помислях, че скоро, в тибетската експедиция, в Града на боговете, ще видя огромни каменни огледала на времето, част от които ще бъдат насочени към Кулата на дявола. И тогава, мръзнейки от вечерния тибетски студ и приличайки на буболечка пред колосалните каменни огледала, щях да мисля за това, че дяволът е преди всичко Време -особено, изкривено и разрушаващо Време.
За първи път тогава щях да се замисля над проблема за времето, онова време, което отчитат нашите часовници с неумолимите секунди, минути, часове, дни и години, и неочаквано за самия себе си щях да разбера за още една негова жизнена функция, внедрена на Земята с помощта на Града на боговете в противовес на дяволското течение на времето. След което с уважение щях да гледам собствения си часовник, а нощното тиктакане на будилника до главата ми нямаше повече да ме нервира.
- Знаете ли какво забелязах — Таня внимателно ни изгледа. - Времето, когато Кулата е обявена за национален паметник на САЩ, е много лошо: 24.09.1906 има само шестици и деветки -2 + 4 = 6, септември е девети месец, в годината има 9 и 6. Мрачна дата! Могли са да изчакат до 1907 година и да я утвърдят за национален паметник през юли (седми месец) на седмо число. Сякаш дяволът им е разпоредил да я провъзгласят за национален паметник по време на пълното стечение на деветки и шестици -по две.
- Не бива изцяло да се вярва в магията на числата - усмихна се Алексей. - Може да е най-обикновено съвпадение.
- Ето и още нещо - Таня взе листа с описанието на Кулата на дявола, - разстоянието от градчето Хюлет до нея е 9 мили, от град Аладин - 24 мили, т.е. 2 + 4 = 6, от град Санданс - 27 мили, т.е. 2 + 7 = 9. Отново деветки и шестици!
- Е, тук все пак е поносимо, докато сметките за закономерностите на земното кълбо са свързани с четири шестици - 6666, които обаче са в километри - парира я Алексей.
- Ернст Рифгатович казваше, че всичко във финия свят е относително - все едно дали са мили или километри. Главното са числата!
- Все пак - заговори Олга - не са ли прекалено много съвпаденията около Кулата на дявола! Хайде да ги изброим: намира се в район, отстоящ на 6666 километра от Северния полюс в „криво и мошеническо графство", името й е произлязло от индианското Кула на лошите богове, наблизо има места, наречени с подобни имена (Дяволската планина, Долината на смъртта), индианците не са живеели в близост до нея, а датата на обявяването й за национален паметник на САЩ е изпъстрена с шестици и деветки и дори разстоянието до най-близките населени пунктове има отношение към шестиците и деветките. Аз вярвам в народната мъдрост за отрицателното значение на числата 6 и 9.
- Мисля, че Кулата на дявола е мястото на бъдещия Северен полюс - уверено подхвърлих аз, но веднага се усъмних в-думите си. По-късно щях да разбера, че съмненията ми са били основателни.
- Звучи логично - промълви Алексей.
- Древните са отбелязали това място с Кулата на дявола! Там
ще се измести оста на Земята!?
- Кога? - прошепна Татяна.
- Хайде да поставим нещата по местата им - предложих аз нерешително и започнах да говоря, без да съм уверен в думите си. - Таня, записвай! Древният Северен полюс по всички логически предположения е бил в района на планината Кайлас, после оста на Земята се е изместила с 6666 километра, вследствие на което е възникнал Всемирният потоп. Най-вероятно следващото изместване на оста ще стане по същия меридиан и също с 6666 километра. Мястото на бъдещия Северен полюс вече е отбелязано с Кулата на дявола (?). Възможността за изместване оста на Земята на друго място противоречи на логиката. Значително по-логично е да се предполага, че планетата Земя има периодичен цикъл на промяна на своята ос по един меридиан и всеки път с 6666 километра. Затова при следващото изместване на земната ос Съединените американски щати може да се превърнат в ледена пустиня. Затова сме получили трагичното послание на древните.
- Това може да се нарече закон на четирите шестици - каза Олга.
- Честно казано, напълно сериозно се отнасям към тези магически шестици и деветки - признах аз. — Ако пъхнем човешката си научна гордост в джоба и признаем божественото тълкуване на мирозданието, ще бъдем принудени да се съгласим, че нашият материален свят, основан на „земната суша", е само малка част от създаденото от Господ, а главните светове са зад пределите на материалното, където холографните и вълновите форми на живот имат свои технологии, различаващи се коренно от нашите, където има съвсем други закони, всичко е относително и главно действащо начало са комбинациите от различни числа.
Затова не бива нищо да се отрича, нито пък високомерно да се пренебрегва народната мъдрост, защото в нея са заложени знания, идващи от подсъзнанието, а то е свързано с други светове. От поколение на поколение то нашепва на хората от какво да се страхуват или на какво да се доверяват, тъй като целият ни земен свят, имайки свои закони, едновременно е под влиянието на живия Космос и на другите светове. Ние не можем да бъдем изолирани.
- Колко малко знаем все още! - въздъхна Алексей.
- Кой знае дали непонятен за нас разум на планетата ни не е повлиял върху подсъзнателното поведение на хората. Академик Казначеев смята Земята за живо същество и привежда за това редица факти и предположения...
Отново затракаха токчета. Същите дами, които разкриха парфюма „Кензо" на Таня, влязоха в кабинета и едната се наведе, като сложи глава под носа ми.
- Какъв е парфюмът? — попита тя.
- „Кензо".
- Е, не! Това е „Шанел № 5". -А... а...
- Защо пък все „Кензо", та „Кензо"? Не всички харесват парфюма, който употребява Таня - възмути се дамата.
- А моят какъв е? - попита другата дама и също тикна косите си в носа ми.
- Не знам - умолително произнесох аз, - едва ли е „Шипър" или „Тройной одеколон".
- Е-ex, „Мажноар" е. -А... а...
- Ернст Рифгатович, какво ще стане със Земята, ако оста й се измести с 6666 километра? - намеси се Таня, като с целия си вид показваше, че сериозният разговор вее още не е приключил.
Какво ще стане със Земята, ако оста й се измести с 6666 километра?
— Страшно ще бъде, Таня! Изместването на земната ос ще задвижи водните океански маси. Огромна вълна с височина, предполагам, не по-малка от километър ще обиколи цялото земно кълбо, помитайки всичко по пътя си. Водата е доста плътно вещество и разрушаващата й сила ще бъде огромна. Няма да остане нито една сграда, нито едно дърво... само пирамидите ще останат...
Ще се раздвижи земната магма и през гърлата на вулканите ще се разтече навън. Непрекъснати земетресения ще разтърсват материци и океани. Вулканичната активност ще запълни атмосферата с огромно количество пепел, а изригванията ще бъдат толкова силни, че тя ще се вдигне в горните слоеве на атмосферата, а силните ветрове ще я разнесат навсякъде и тя ще закрие Слънцето. Ще проблясват мълнии. Лавата, изливаща се от вулканичните гърла, ще влиза в контакт с водата и ще образува пари, черни облаци ще обвият Земята, която ще потъне в тъмнина. Навсякъде, дори в тропическия пояс, ще настъпи полярен студ.
- Какво ще стане с континентите? - попита Таня.
- Ще се образуват огромни цепнатини, които ще поглъщат сгради, пътища, хора, животни. Те ще бъдат толкова дълбоки, че от тях ще започне да изригва магма, изгаряйки всичко по пътя си и изпарявайки водата. Цепнатини ще се повяват и на дъното на океана, превръщайки го в парен котел. Земната повърхност ще се напуква през цялото време, докато трае изместването на оста. Острови и дори континенти ще са потопят във водата, но пък от нея ще израснат нови материци, изнасяйки на повърхността корали и водорасли.
- Да вървим - чу се настоятелният глас на Сергей Селиверстов, насочен към двете дами, които се бяха заслушали в думите ми, за момент забравили парфюмите. Сергей Анатолиевич свято изпълняваше даденото обещание да развлича жените и се справяше добре, независимо от кратковременния конфуз със заспиването на дивана.
- Не, ще слушаме - заяви едната. Селиверстов покорно седна до тях.
- И така - продължих аз, - след изместването на оста й за десетки или стотици години Земята ще се намира в тъмнина. Невъобразим студ ще заледи повечето участъци от земното кълбо. Постепенно обаче вулканичната пепел, издигната в атмосферата, ще се разсее, Слънцето ще огрее и температурата ще се вдигне. Всичко, което е останало живо, ще се радва на слънчевите лъчи. Но ще дойде поредната беда - ще започнат да се топят ледниците на Антарктида и Гренландия. Топенето ще доведе до повишаване на океанското равнище и то със стотици метри, тъй като в Антарктида и Гренландия има огромни запаси от лед. Струва ми се, че не всеки е поглеждал към дъното на глобуса, за да разгледа континента Антарктида - размерите му са по-големи от Европа. Затова, ако си представим, че Европа от Урал до Лондон е обвита с ледено покривало, дебело стотици метри, ще разберем за какво става дума.
- Нима ще потънат всички континенти?
- Континенти няма да има и ще останат само отделни острови, най-издигнатите части на земните материци. Нека да видим какво ще стане например с Европа, Близкия изток и Африка. Погледнете глобуса! В Африка ще останат като острови част от Драконовите планини на юг, вулканът Килиманджаро с прилежащите към него планини на територията на Кения и Етиопия, част от планинската система Атлас в Мароко, както и две плата в Сахара - Ахагар и Тибести. Египетските пирамиди ще потънат.
- Интересно наименование - Тибести. Напомня на Тибет -отбеляза Алексей.
Тогава не придадох значение на неговите думи. Затова пък по-късно, когато анализирахме „знака на апокалипсиса", платото Тибести в Сахара заблестя с особена светлина и това приличащо на Тибет наименование ни се стори дълбоко предопределено и предизвика емоции във връзка с възможността и там да съществуват монументални съоръжения.
- В Близкия изток - продължих аз, - ще останат част от планините на територията на Йемен (планината Хадрамаут), Иран (хребетът Копетдаг) и Турция (хребетът Тавър), както и знаменитата планина Арарат, за която арменците твърдят, че по време на Всемирния потоп спасителят на човечеството Ной е акостирал със своя кораб. Саудитска Арабия, Израел, Йордания, Обединените арабски емирства и други страни ще потънат.
- А Европа?
- В Европа ще останат най-вероятно част от Алпите, Пиренейският хребет в Испания, линията на хребета в Норвегия и част от Кавказ. Под водата ще се окажат Великобритания, Франция, Германия, Холандия, Белгия, Италия, Гърция, България и други страни. Ще се спасят част от Австрия, Швейцария и Испания.
- Ами Русия?
- Европейската част на Русия също ще потъне, както и Украйна, Белорусия, прибалтийските страни, Казахстан и други държави от бившия Съветски съюз. Ще останат част от Ставро-полския край заедно с част от Грузия и Армения, както и част от Киргизстан и Таджикистан.
- А Москва? - попита Таня с ококорени очи.
- Москва също ще потъне. Ще потънат Уфа, Казан, Самара, Санкт Петербург...
- Страшно е!
- Източната част на Русия - не млъквах аз - също в по-голямата си част ще се окаже под водата, с изключение на няколко гористи острова в районите на Саяните, Забакайлието, Вер-хоянския хребет, Станови хребет и Черски хребет.
- А Байкал? Какво ще стане с Байкал?
- Не знам.
- Значи Париж също ще потъне - обади се женски глас от дивана.
-Да.
- Кой тогава ще произвежда френски парфюми?!
- Със сигурност ще останат Хималаите и Тибет, те са най-високите райони на земното кълбо - намеси се Алексей и хвърли поглед към жените, седнали на дивана.
- Без съмнение - убедено казах аз. - Там според всички прогнози ще остане най-голяма площ от земна суша, едва ли не континент с големината на Австралия. Погледнете глобуса! Цялата верига на Хималаите, като се започне от Бутан на изток и се стигне до щата Кашмир в Индия. В този единствен континент на Земята ще влязат планините Хиндокуш в Пакистан и Афганистан, Памир в Таджикистан, Тяншан в Киргизстан и Китай, Алтай и, може би, хребетите Саяни и Хангай в Русия и Монголия, както и, естествено, Тибет, плавно преминаващ в пустинята Гоби. В югозападната покрайнина на този континент е свещената планина Кайлас... с... Града на боговете. Така че не цялата земна суша ще бъде потопена.
- Логично е - каза Алексей.
- Ех, Альошка, прекалено си сериозен - обадиха се двете жени от дивана.
- Между впрочем - Алексей отново хвърли поглед към дамите, - при Всемирния потоп вероятно се е запазила като суша точно тази част на земната повърхност.
- Континентът, за чиито граници говорим сега, лично аз бих го нарекъл Вечният. Вечният континент - звучи красиво. Неслучайно наричат Тибет и Хималаите земна цитадела, неслучайно смятат, че животът е тръгнал оттам, неслучайно „средностатистическите" очи принадлежат на тибетската раса. Всичко тръгва от Вечния континент! Животът след Всемирния потоп се е зародил именно там.
Очевидно на двете дами бе доскучал нескончаемият ни разговор и те започнаха да гъделичкат Селиверстов, а после станаха и преминаха в другата стая, откъдето веднага се чу звън на чаши.
- Ех, че е хубаво! -издиша шумно Селиверстов, който ни спасяваше през цялото време.
- Аз, между другото, записвам всичко накратко, макар че никой не ми е казал - ухили се Таня и ме погледна с укор.
- Интересно, каква ли ще бъде съдбата на Земята в случай, че оста й се измести и новият Северен полюс се окаже в района на Съединените американски щати? Нека да по-разсъждаваме на тази тема.
- Хайде.
- И така - продължих аз, - след изместването на земната ос с 6666 километра в района на САЩ и след като Земята преживее световно цунами, изригвания на вулкани, земетресения, разделяне на континентите, пълна тъмнина, полярен студ и Всемирен потоп, ще започне застудяване в района на новите полюси. На новия Южен полюс, който трябва да бъде в южния Индийски океан, ще се образува леден покров, но той няма да е много дебел, тъй като водата с минимална температура +4 °С ще стопля леда отдолу (дебелината му ще бъде приблизително същата, както и на сегашния Северен полюс в Северния ледовит океан). Затова пък бъдещият Северен полюс, разположен в Северна Америка, ще започне да натрупва върху себе си огромно количество лед, което постепенно ще се увеличава и скоро ще се натрупа толкова, колкото в днешна Антарктида, вероятно плюс Гренландия.
- Може ли да ви прекъсна? - намеси се Таня.
- Почакай, нека си завърша мисълта. В резултат на всичко това Статуята на свободата, ако устои на всички катаклизми, постепенно ще потъне в лед... ще потъне завинаги.
- Бих искала... - пак се намеси Таня.
- Почакай още мъничко. Пиши! Натрупването на лед в Америка — важно диктувах аз, разхождайки се с цигара, - ще доведе до снижаване равнището на световния океан. Водата ще „отива" в „новата Антарктида" - Съединените американски щати и частично Мексико. Постепенно ще се освобождават старите континенти и... новите материци и острови. Повърхността им най-напред ще бъде затрупана с водорасли, корали, мъртва риба... но година след година „сухопътната" форма на живот ще взема своето: ще се появят трева, дървета, насекоми и скоро животът на обновените континенти ще закипи. Всичко обаче ще бъде по-различно: други ще са континентите и островите, живите същества до голяма степен ще мутират, приспособявайки се към новите условия на планетата, в резултат на което ще се появят например водни кончета колкото вертолет или крави като зайци, или... Всички същества, живеещи на сушата, ще имат своеобразен „дълг" пред Северна Америка, чието обледеняване ще освободи континентите от водата. Но всички...
- Ернст Рифгатович, искам да кажа нещо - настойчиво произнесе Татяна.
- Почакай, още няколко думи. При изместването на Северния полюс най-вероятно слънчевите лъчи ще се поляризират в друг ракурс, вследствие на което небето може би ще престане да бъде синьо, може би ще стане зелено или някакво друго. От някои източници (Нострадамус, Блаватская) се знае, че по времето на Атлантида то е било червено, а целият растителен свят е живял в аленочервени тонове - тогава, когато Северният полюс е бил в Кайлас. Сега, при съвременния Северен полюс, небето е синьо. Какво ли ще бъде при новия Северен полюс? Не знам, но ми се струва, че ще бъде зелено. Какви ще станат растенията? Виолетови или сини... Не знам. Това е! Привърших. Какво искаше да кажеш, Таня?
- Когато оглеждах Антарктида - многозначително започна тя, - забелязах, че дължината й е равна на разстоянието от мексиканските пирамиди до остров Пасха. Интересно ли е?
- Любопитно е. Хайде да го измерим!
След пресмятанията констатирахме следния факт: разстоянието Пасха-мексиканските пирамиди е 4999 километра, а усреднената дължина на антарктическия континент е равна ориентировъчно на същото число.
- Сякаш строителите на мексиканските пирамиди са отчели размера на Антарктида и са го въвели в някаква сложна система от закономерности на Земята - промълви Татяна.
- Много е увъртяно, но е интересно - отбеляза Олга.
- Кой знае - откликнах аз, - може би атлантите, строили пирамидите, са пресметнали обледеняването на континента на новия Северен полюс по някакви неизвестни ни закони. Хайде... хайде да сканираме Антарктида и да я наложим на глобуса на Северна Америка, като спазваме мащаба. :
Алексей отиде за цифровата камера, засне Антарктида, въведе информацията в компютъра и скоро донесе отпечатъка на континента. Изрязахме го с ножица, поставихме го на мястото на Северна Америка и започнахме да въртим. Възникнаха различни позиции. Тогава допрях един от краищата му до мексиканските пирамиди и заоглеждах къде ли ще попадне другият край по диагонала на отпечатъка. Попадна в Канада, в района на езерото Атабаска.
- Езерото Атабаска.
Влязохме в Интернет, но не открихме нищо интересно. Езеро като езеро, каквито изобилстват около Хъдсъновия залив, наблизо е градчето Ураним Сити (по наименованието може да се съди, че там добиват уран).
- Ами така е - с досада измънка Алексей.
- М... да - каза Олга и погледна Алексей. - Очаквахме нещо, нали! Макар че всичко е мистика!
- Чакайте, чакайте - настръхнах аз, - нека да измерим разстоянието от планината Кайлас до това невзрачно езеро с повяхналото име Атабаска. Таня, измери го, моля те! Между другото, имай предвид, че... - с поглед прецених по глобуса - това езеро е на линията, свързваща Кайлас със Северния полюс и по-нататък с мексиканските пирамиди и остров Пасха. Имай предвид, че, както установихме, разстоянието Кайлас-Северният полюс е 6666 километра, т.е. една трета от полуокръжността на земното кълбо, а мексиканските пирамиди-остров Пасха е 4999 километра, т.е. една четвърт от него. Пресметни и измери още веднъж, така ще бъде по-точно.
Таня започна да смята на лист хартия, след което вдигна глава и гордо каза:
- 9999 километра.
- Какво?
- 9999 километра. Вижте, полуокръжността на Земята може да се представи като 6666 км х 3 = 19 998 км. Пресмятахме, че разстоянието от мексиканските пирамиди до остров Пасха е 4999
километра, което приблизително съответства на диагонала на Антарктида. Ако отпечатъкът на Антарктида се наложи от мексиканските пирамиди на север, ще се получи 4999 + 4999 = 9998 км. Това е без един километър половината от полуокръжността на земното кълбо - 9999 километра, нали 9999+ 9999 =19 998 километра, както и 6666 х 3 = 19 998 километра.
- Браво, Таня! Красиво стана. Значи размерите на Антарктида се вместват в разстоянието мексиканските пирамиди-точка 9999 км.
- Езерото Атабаска е на върха на четири деветки - каза Алексей.
- Нима всичко на Земята е предопределено? Нима дори и размерите на Антарктида са предопределени... на старата или новата? Защо на Земята всичко е свързано с шестици и деветки? Страшно е дори да се живее! - едва не се разплака Таня.
- Така се получава - измънках аз и си помислих, че „новата Гренландия" едва ли ще се прибави към „новата Антарктида" - твърде точно пасваше Антарктида на мястото си между точка 9999 и мексиканските пирамиди. Най-вероятно „новата Гренландия" ще бъде обледенелият остров Мадагаскар или друг остров.
В този момент не подозирах, че след няколко дни ще открием такава комбинация от шестици и деветки, разположени в строга закономерност, че ще ни обземе даже мисълта за неустойчи-вост на нашата планета. Едва по-късно щяхме да разберем, че тези „шесторкаджийски" и „деветоркаджийски" болезнени точки на Земята са блокирани от някого, за да се запази животът на съвременните хора.
Мислите, които минаваха през главата ми, започнаха да ме приближават към състоянието, в което се чувстваш като „никакъв". Прииска ми се да пообщувам с дамите в съседната стая, да се потопя в атмосферата на баналния земен живот. Отидох там. Веселието вече гаснеше, героите бяха изморени. На масата имаше недопити чашки и недоядена салата. Дамите уютно гукаха помежду си. Нямаше прекалено пияни. Липсваха и фасове в салатата.
- Ще пийнете ли по чашка? - попита една от тях.
- С удоволствие.
- Между впрочем, Ернст Рифгатович, има и мъжки „Кензо". Защо не го употребявате? - чу се женски глас.
Върнах се в кабинета. Алексей, Олга и Татяна ме изгледаха слисани, като с целия си вид показваха, че вече е късно и е време да привършваме.
- Знам, че сте изморени - усмихнах се неловко аз, - но хайде да обмислим още един фрагмент от предполагаемата ситуация - какво ще стане с хората от нашата цивилизация? И да се сравним с атлантите, преживели Всемирния потоп. Преди това искам да отбележа, че основният сценарий ще се развива на вече отбелязания Вечен континент, на който те са успели да оцелеят.
Биха ли могли съвременните хора да оцелеят на Вечния континент?
Какъв ще бъде Вечният континент? Може ли да се оцелее на него, след като цялата останала Земя ще представлява водна пустош, с изключение на немногобройни острови?
Разсъждавах над този въпрос в момента, когато Алексей, Татяна и Олга отидоха в другата стая да се поразсеят, като се стараех да си представя условията за живот на Вечния континент, ограден от най-високите планини в света, а в центъра му е т. нар. Централноазиатска падина, включваща пустините Такла Макан и Гоби. От юг е ограничен от Хималаите, от запад - от Хиндокуш, Памир и Тяншан, от север - от Алтай, Хангай и Саяните, а в района на пустинята Гоби постепенно се спуска към огромния единен океан.
Без съмнение, в централната му част ще има вътрешно море, разположено на местата на пустините Такла Макан и Гоби, заливи и езера ще обхващат по-голямата част от Тибет. Не би могло да не се образува вътрешно море поради съществуващата там централна падина, която неминуемо ще се запълва с вода както поради силните валежи по време на катаклизма, така и поради възможния приток на вода от единния океан. Според литературните източници (Блаватская и религията Бонпо), след Всемирния потоп атлантите са живели по бреговете на вътрешно море в района на Тибет и пустинята Гоби. И сега в Тибет има огромни солени езера.
Сподели с приятели: |