Трагичното послание на древните



страница6/16
Дата02.05.2017
Размер3.37 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   16

- Убедена съм, че всичко това е много лошо - рече Олга, -много е лошо да се изкачваш и да покоряваш Кулата на дявола. Пет хиляди алпинисти го правят всяка година, пет хиляди еже­годно ликуват за победата си над Кулата на дявола! Победа над дявола? Не прилича ли на пирова победа! Да не би да се окаже, че човек, изкачил Кулата на дявола, се приближава към дявол­ското начало, защото е бил там - на върха на кулата, редом с дявола, и е всмукал енергията му. Защо индианците са изоста­вяли това място...

- Може би пък е победа, макар и малка победа над дявола -възрази Алексей.

- Знаете ли как се превежда словосъчетанието „графство Крук"? „Крук" в английския има две значения - кука, изкриве-ност и мошеничество, нечестност. Графство Крук на руски оз­начава „криво мошеническо графство".

- Кралство на кривите огледала - обобщи Таня. - Звучи по-добре.

Думите й ми направиха дълбоко впечатление. Тогава вече зна­ех за огледалата на Николай Козирев, за удивителните му опи­ти с енергията на времето, но не си и помислях, че скоро, в ти­бетската експедиция, в Града на боговете, ще видя огромни ка­менни огледала на времето, част от които ще бъдат насочени към Кулата на дявола. И тогава, мръзнейки от вечерния тибетски студ и приличайки на буболечка пред колосалните каменни огледа­ла, щях да мисля за това, че дяволът е преди всичко Време -особено, изкривено и разрушаващо Време.

За първи път тогава щях да се замисля над проблема за вре­мето, онова време, което отчитат нашите часовници с неумолимите секунди, минути, часове, дни и години, и неочаквано за са­мия себе си щях да разбера за още една негова жизнена функ­ция, внедрена на Земята с помощта на Града на боговете в про­тивовес на дяволското течение на времето. След което с уваже­ние щях да гледам собствения си часовник, а нощното тиктакане на будилника до главата ми нямаше повече да ме нервира.

- Знаете ли какво забелязах — Таня внимателно ни изгледа. - Времето, когато Кулата е обявена за национален паметник на САЩ, е много лошо: 24.09.1906 има само шестици и деветки -2 + 4 = 6, септември е девети месец, в годината има 9 и 6. Мрачна дата! Могли са да изчакат до 1907 година и да я утвърдят за на­ционален паметник през юли (седми месец) на седмо число. Ся­каш дяволът им е разпоредил да я провъзгласят за национален паметник по време на пълното стечение на деветки и шестици -по две.

- Не бива изцяло да се вярва в магията на числата - усмих­на се Алексей. - Може да е най-обикновено съвпадение.

- Ето и още нещо - Таня взе листа с описанието на Кулата на дявола, - разстоянието от градчето Хюлет до нея е 9 мили, от град Аладин - 24 мили, т.е. 2 + 4 = 6, от град Санданс - 27 мили, т.е. 2 + 7 = 9. Отново деветки и шестици!

- Е, тук все пак е поносимо, докато сметките за закономер­ностите на земното кълбо са свързани с четири шестици - 6666, които обаче са в километри - парира я Алексей.

- Ернст Рифгатович казваше, че всичко във финия свят е от­носително - все едно дали са мили или километри. Главното са числата!

- Все пак - заговори Олга - не са ли прекалено много съвпа­денията около Кулата на дявола! Хайде да ги изброим: намира се в район, отстоящ на 6666 километра от Северния полюс в „кри­во и мошеническо графство", името й е произлязло от индиан­ското Кула на лошите богове, наблизо има места, наречени с по­добни имена (Дяволската планина, Долината на смъртта), инди­анците не са живеели в близост до нея, а датата на обявяването й за национален паметник на САЩ е изпъстрена с шестици и деветки и дори разстоянието до най-близките населени пункто­ве има отношение към шестиците и деветките. Аз вярвам в на­родната мъдрост за отрицателното значение на числата 6 и 9.

- Мисля, че Кулата на дявола е мястото на бъдещия Севе­рен полюс - уверено подхвърлих аз, но веднага се усъмних в-думите си. По-късно щях да разбера, че съмненията ми са били основателни.

- Звучи логично - промълви Алексей.

- Древните са отбелязали това място с Кулата на дявола! Там

ще се измести оста на Земята!?

- Кога? - про­шепна Татяна.

- Хайде да по­ставим нещата по местата им - пред­ложих аз нереши­телно и започнах да говоря, без да съм уверен в думите си. - Таня, записвай! Древният Северен полюс по всички ло­гически предположения е бил в района на планината Кайлас, после оста на Зе­мята се е изместила с 6666 километра, вследствие на което е възникнал Всемирният потоп. Най-вероятно следващото изме­стване на оста ще стане по същия меридиан и също с 6666 километра. Мястото на бъдещия Северен полюс вече е отбе­лязано с Кулата на дявола (?). Възможността за изместване оста на Земята на друго място противоречи на логиката. Значител­но по-логично е да се предполага, че планетата Земя има пе­риодичен цикъл на промяна на своята ос по един меридиан и всеки път с 6666 километра. Затова при следващото измества­не на земната ос Съединените американски щати може да се превърнат в ледена пустиня. Затова сме получили трагичното послание на древните.

- Това може да се нарече закон на четирите шестици - каза Олга.

- Честно казано, напълно сериозно се отнасям към тези ма­гически шестици и деветки - признах аз. — Ако пъхнем човеш­ката си научна гордост в джоба и признаем божественото тълку­ване на мирозданието, ще бъдем принудени да се съгласим, че нашият материален свят, основан на „земната суша", е само малка част от създаденото от Господ, а главните светове са зад преде­лите на материалното, където холографните и вълновите форми на живот имат свои технологии, различаващи се коренно от на­шите, където има съвсем други закони, всичко е относително и главно действащо начало са комбинациите от различни числа.

Затова не бива нищо да се отрича, нито пък високомерно да се пренебрегва народната мъдрост, защото в нея са заложени зна­ния, идващи от подсъзнанието, а то е свързано с други светове. От поколение на поколение то нашепва на хората от какво да се страхуват или на какво да се доверяват, тъй като целият ни зе­мен свят, имайки свои закони, едновременно е под влиянието на живия Космос и на другите светове. Ние не можем да бъдем изо­лирани.

- Колко малко знаем все още! - въздъхна Алексей.

- Кой знае дали непонятен за нас разум на планетата ни не е повлиял върху подсъзнателното поведение на хората. Акаде­мик Казначеев смята Земята за живо същество и привежда за това редица факти и предположения...

Отново затракаха токчета. Същите дами, които разкриха пар­фюма „Кензо" на Таня, влязоха в кабинета и едната се наведе, като сложи глава под носа ми.

- Какъв е парфюмът? — попита тя.

- „Кензо".

- Е, не! Това е „Шанел № 5". -А... а...

- Защо пък все „Кензо", та „Кензо"? Не всички харесват пар­фюма, който употребява Таня - възмути се дамата.

- А моят какъв е? - попита другата дама и също тикна коси­те си в носа ми.

- Не знам - умолително произнесох аз, - едва ли е „Шипър" или „Тройной одеколон".

- Е-ex, „Мажноар" е. -А... а...

- Ернст Рифгатович, какво ще стане със Земята, ако оста й се измести с 6666 километра? - намеси се Таня, като с целия си вид показваше, че сериозният разговор вее още не е приключил.

Какво ще стане със Земята, ако оста й се измести с 6666 километра?

— Страшно ще бъде, Таня! Изместването на земната ос ще задвижи водните океански маси. Огромна вълна с височина, пред­полагам, не по-малка от километър ще обиколи цялото земно кълбо, помитайки всичко по пътя си. Водата е доста плътно ве­щество и разрушаващата й сила ще бъде огромна. Няма да ос­тане нито една сграда, нито едно дърво... само пирамидите ще останат...

Ще се раздвижи земната магма и през гърлата на вулканите ще се разтече навън. Непрекъснати земетресения ще разтърсват материци и океани. Вулканичната активност ще запълни атмо­сферата с огромно количество пепел, а изригванията ще бъдат толкова силни, че тя ще се вдигне в горните слоеве на атмосферата, а силните ветрове ще я разнесат навсякъде и тя ще закрие Слънцето. Ще проблясват мълнии. Лавата, изливаща се от вулканичните гърла, ще влиза в контакт с водата и ще образува пари, черни облаци ще обвият Земята, която ще потъне в тъмнина. На­всякъде, дори в тропическия пояс, ще настъпи полярен студ.

- Какво ще стане с континентите? - попита Таня.

- Ще се образуват огромни цепнатини, които ще поглъщат сгради, пътища, хора, животни. Те ще бъдат толкова дълбоки, че от тях ще започне да изригва магма, изгаряйки всичко по пътя си и изпарявайки водата. Цепнатини ще се повяват и на дъното на океана, превръщайки го в парен котел. Земната повърхност ще се напуква през цялото време, докато трае изместването на оста. Острови и дори континенти ще са потопят във водата, но пък от нея ще израснат нови материци, изнасяйки на повърхност­та корали и водорасли.

- Да вървим - чу се настоятелният глас на Сергей Селиверстов, насочен към двете дами, които се бяха заслушали в думи­те ми, за момент забравили парфюмите. Сергей Анатолиевич свя­то изпълняваше даденото обещание да развлича жените и се спра­вяше добре, независимо от кратковременния конфуз със заспиването на дивана.

- Не, ще слушаме - заяви едната. Селиверстов покорно седна до тях.

- И така - продължих аз, - след изместването на оста й за десетки или стотици години Земята ще се намира в тъмнина. Невъобразим студ ще заледи повечето участъци от земното кълбо. Постепенно обаче вулканичната пепел, издигната в атмосфера­та, ще се разсее, Слънцето ще огрее и температурата ще се вдигне. Всичко, което е останало живо, ще се радва на слънчевите лъчи. Но ще дойде поредната беда - ще започнат да се топят ледни­ците на Антарктида и Гренландия. Топенето ще доведе до пови­шаване на океанското равнище и то със стотици метри, тъй като в Антарктида и Гренландия има огромни запаси от лед. Струва ми се, че не всеки е поглеждал към дъното на глобуса, за да раз­гледа континента Антарктида - размерите му са по-големи от Европа. Затова, ако си представим, че Европа от Урал до Лон­дон е обвита с ледено покривало, дебело стотици метри, ще раз­берем за какво става дума.

- Нима ще потънат всички континенти?

- Континенти няма да има и ще останат само отделни остро­ви, най-издигнатите части на земните материци. Нека да видим какво ще стане например с Европа, Близкия изток и Африка. Погледнете глобуса! В Африка ще останат като острови част от Драконовите планини на юг, вулканът Килиманджаро с прилежа­щите към него планини на територията на Кения и Етиопия, част от планинската система Атлас в Мароко, както и две плата в Са­хара - Ахагар и Тибести. Египетските пирамиди ще потънат.

- Интересно наименование - Тибести. Напомня на Тибет -отбеляза Алексей.

Тогава не придадох значение на неговите думи. Затова пък по-късно, когато анализирахме „знака на апокалипсиса", плато­то Тибести в Сахара заблестя с особена светлина и това прили­чащо на Тибет наименование ни се стори дълбоко предопреде­лено и предизвика емоции във връзка с възможността и там да съществуват монументални съоръжения.

- В Близкия изток - продължих аз, - ще останат част от пла­нините на територията на Йемен (планината Хадрамаут), Иран (хребетът Копетдаг) и Турция (хребетът Тавър), както и знаме­нитата планина Арарат, за която арменците твърдят, че по вре­ме на Всемирния потоп спасителят на човечеството Ной е акос­тирал със своя кораб. Саудитска Арабия, Израел, Йордания, Обе­динените арабски емирства и други страни ще потънат.

- А Европа?

- В Европа ще останат най-вероятно част от Алпите, Пиренейският хребет в Испания, линията на хребета в Норвегия и част от Кавказ. Под водата ще се окажат Великобритания, Фран­ция, Германия, Холандия, Белгия, Италия, Гърция, България и други страни. Ще се спасят част от Австрия, Швейцария и Ис­пания.

- Ами Русия?

- Европейската част на Русия също ще потъне, както и Ук­райна, Белорусия, прибалтийските страни, Казахстан и други държави от бившия Съветски съюз. Ще останат част от Ставро-полския край заедно с част от Грузия и Армения, както и част от Киргизстан и Таджикистан.

- А Москва? - попита Таня с ококорени очи.

- Москва също ще потъне. Ще потънат Уфа, Казан, Самара, Санкт Петербург...

- Страшно е!

- Източната част на Русия - не млъквах аз - също в по-го­лямата си част ще се окаже под водата, с изключение на някол­ко гористи острова в районите на Саяните, Забакайлието, Вер-хоянския хребет, Станови хребет и Черски хребет.

- А Байкал? Какво ще стане с Байкал?

- Не знам.

- Значи Париж също ще потъне - обади се женски глас от дивана.

-Да.

- Кой тогава ще произвежда френски парфюми?!



- Със сигурност ще останат Хималаите и Тибет, те са най-високите райони на земното кълбо - намеси се Алексей и хвърли поглед към жените, седнали на дивана.

- Без съмнение - убедено казах аз. - Там според всички про­гнози ще остане най-голяма площ от земна суша, едва ли не кон­тинент с големината на Австралия. Погледнете глобуса! Цялата верига на Хималаите, като се започне от Бутан на изток и се стигне до щата Кашмир в Индия. В този единствен континент на Земята ще влязат планините Хиндокуш в Пакистан и Афга­нистан, Памир в Таджикистан, Тяншан в Киргизстан и Китай, Алтай и, може би, хребетите Саяни и Хангай в Русия и Монго­лия, както и, естествено, Тибет, плавно преминаващ в пустиня­та Гоби. В югозападната покрайнина на този континент е све­щената планина Кайлас... с... Града на боговете. Така че не ця­лата земна суша ще бъде потопена.

- Логично е - каза Алексей.

- Ех, Альошка, прекалено си сериозен - обадиха се двете жени от дивана.

- Между впрочем - Алексей отново хвърли поглед към да­мите, - при Всемирния потоп вероятно се е запазила като суша точно тази част на земната повърхност.

- Континентът, за чиито граници говорим сега, лично аз бих го нарекъл Вечният. Вечният континент - звучи красиво. Неслучайно наричат Тибет и Хималаите земна цитадела, неслучайно смятат, че животът е тръгнал оттам, неслучайно „средностатистическите" очи принадлежат на тибетската раса. Всичко тръгва от Вечния континент! Животът след Всемирния потоп се е за­родил именно там.

Очевидно на двете дами бе доскучал нескончаемият ни раз­говор и те започнаха да гъделичкат Селиверстов, а после стана­ха и преминаха в другата стая, откъдето веднага се чу звън на чаши.

- Ех, че е хубаво! -издиша шумно Селивер­стов, който ни спасяваше през цялото време.

- Аз, между другото, записвам всичко накратко, макар че никой не ми е казал - ухили се Таня и ме погледна с укор.

- Интересно, каква ли ще бъде съдбата на Земя­та в случай, че оста й се измести и новият Северен полюс се окаже в района на Съединените амери­кански щати? Нека да по-разсъждаваме на тази тема.

- Хайде.

- И така - продължих аз, - след изместването на земната ос с 6666 километра в района на САЩ и след като Земята прежи­вее световно цунами, изригвания на вулкани, земетресения, раз­деляне на континентите, пълна тъмнина, полярен студ и Всеми­рен потоп, ще започне застудяване в района на новите полюси. На новия Южен полюс, който трябва да бъде в южния Индий­ски океан, ще се образува леден покров, но той няма да е много дебел, тъй като водата с минимална температура +4 °С ще стопля леда отдолу (дебелината му ще бъде приблизително същата, както и на сегашния Северен полюс в Северния ледовит океан). Зато­ва пък бъдещият Северен полюс, разположен в Северна Аме­рика, ще започне да натрупва върху себе си огромно количест­во лед, което постепенно ще се увеличава и скоро ще се натру­па толкова, колкото в днешна Антарктида, вероятно плюс Грен­ландия.

- Може ли да ви прекъсна? - намеси се Таня.

- Почакай, нека си завърша мисълта. В резултат на всичко това Статуята на свободата, ако устои на всички катаклизми, по­степенно ще потъне в лед... ще потъне завинаги.

- Бих искала... - пак се намеси Таня.

- Почакай още мъничко. Пиши! Натрупването на лед в Аме­рика — важно диктувах аз, разхождайки се с цигара, - ще дове­де до снижаване равнището на световния океан. Водата ще „оти­ва" в „новата Антарктида" - Съединените американски щати и частично Мексико. Постепенно ще се освобождават старите кон­тиненти и... новите материци и острови. Повърхността им най-напред ще бъде затрупана с водорасли, корали, мъртва риба... но година след година „сухопътната" форма на живот ще взема своето: ще се появят трева, дървета, насекоми и скоро животът на обновените континенти ще закипи. Всичко обаче ще бъде по-различно: други ще са континентите и островите, живите съще­ства до голяма степен ще мутират, приспособявайки се към но­вите условия на планетата, в резултат на което ще се появят на­пример водни кончета колкото вертолет или крави като зайци, или... Всички същества, живеещи на сушата, ще имат своеобра­зен „дълг" пред Северна Америка, чието обледеняване ще ос­вободи континентите от водата. Но всички...

- Ернст Рифгатович, искам да кажа нещо - настойчиво про­изнесе Татяна.

- Почакай, още няколко думи. При изместването на Север­ния полюс най-вероятно слънчевите лъчи ще се поляризират в друг ракурс, вследствие на което небето може би ще престане да бъде синьо, може би ще стане зелено или някакво друго. От някои източници (Нострадамус, Блаватская) се знае, че по времето на Атлантида то е било червено, а целият растителен свят е живял в аленочервени тонове - тогава, когато Северният по­люс е бил в Кайлас. Сега, при съвременния Северен полюс, не­бето е синьо. Какво ли ще бъде при новия Северен полюс? Не знам, но ми се струва, че ще бъде зелено. Какви ще станат рас­тенията? Виолетови или сини... Не знам. Това е! Привърших. Какво искаше да кажеш, Таня?

- Когато оглеждах Антарктида - многозначително започна тя, - забелязах, че дължината й е равна на разстоянието от мек­сиканските пирамиди до остров Пасха. Интересно ли е?

- Любопитно е. Хайде да го измерим!

След пресмятанията констатирахме следния факт: разстоя­нието Пасха-мексиканските пирамиди е 4999 километра, а усреднената дължина на антарктическия континент е равна ори­ентировъчно на същото число.

- Сякаш строителите на мексиканските пирамиди са отчели размера на Антарктида и са го въвели в някаква сложна систе­ма от закономерности на Земята - промълви Татяна.

- Много е увъртяно, но е интересно - отбеляза Олга.

- Кой знае - откликнах аз, - може би атлантите, строили пирамидите, са пресметнали обледеняването на континента на новия Северен полюс по някакви неизвестни ни закони. Хайде... хайде да сканираме Антарктида и да я наложим на глобуса на Северна Америка, като спазваме мащаба. :

Алексей отиде за цифровата камера, засне Антарктида, въведе информацията в компютъра и скоро донесе отпечатъка на кон­тинента. Изрязахме го с ножица, поставихме го на мястото на Северна Америка и започнахме да въртим. Възникнаха различ­ни позиции. Тогава допрях един от краищата му до мексикан­ските пирамиди и заоглеждах къде ли ще попадне другият край по диагонала на отпечатъка. Попадна в Канада, в района на езе­рото Атабаска.

- Езерото Атабаска.

Влязохме в Интернет, но не открихме нищо интересно. Езе­ро като езеро, каквито изобилстват около Хъдсъновия залив, на­близо е градчето Ураним Сити (по наименованието може да се съди, че там добиват уран).

- Ами така е - с досада измънка Алексей.

- М... да - каза Олга и погледна Алексей. - Очаквахме нещо, нали! Макар че всичко е мистика!

- Чакайте, чакайте - настръхнах аз, - нека да измерим раз­стоянието от планината Кайлас до това невзрачно езеро с по­вяхналото име Атабаска. Таня, измери го, моля те! Между дру­гото, имай предвид, че... - с поглед прецених по глобуса - това езеро е на линията, свързваща Кайлас със Северния полюс и по-нататък с мексиканските пирамиди и остров Пасха. Имай пред­вид, че, както установихме, разстоянието Кайлас-Северният по­люс е 6666 километра, т.е. една трета от полуокръжността на земното кълбо, а мексиканските пирамиди-остров Пасха е 4999 километра, т.е. една четвърт от него. Пресметни и измери още веднъж, така ще бъде по-точно.

Таня започна да смята на лист хартия, след което вдигна глава и гордо каза:

- 9999 километра.

- Какво?

- 9999 километра. Вижте, полуокръжността на Земята може да се представи като 6666 км х 3 = 19 998 км. Пресмятахме, че разстоянието от мексиканските пирамиди до остров Пасха е 4999

километра, което прибли­зително съответства на диагонала на Антарктида. Ако отпечатъкът на Ан­тарктида се наложи от мексиканските пирамиди на север, ще се получи 4999 + 4999 = 9998 км. Това е без един километър половината от полу­окръжността на земното кълбо - 9999 километра, нали 9999+ 9999 =19 998 километра, както и 6666 х 3 = 19 998 километра.

- Браво, Таня! Краси­во стана. Значи размери­те на Антарктида се вме­стват в разстоянието мексиканските пирамиди-точка 9999 км.

- Езерото Атабаска е на върха на четири деветки - каза Алек­сей.

- Нима всичко на Земята е предопределено? Нима дори и раз­мерите на Антарктида са предопределени... на старата или но­вата? Защо на Земята всичко е свързано с шестици и деветки? Страшно е дори да се живее! - едва не се разплака Таня.

- Така се получава - измънках аз и си помислих, че „новата Гренландия" едва ли ще се прибави към „новата Антарктида" - твърде точно пасваше Антарктида на мястото си между точка 9999 и мексиканските пирамиди. Най-вероятно „новата Гренлан­дия" ще бъде обледенелият остров Мадагаскар или друг остров.

В този момент не подозирах, че след няколко дни ще откри­ем такава комбинация от шестици и деветки, разположени в стро­га закономерност, че ще ни обземе даже мисълта за неустойчи-вост на нашата планета. Едва по-късно щяхме да разберем, че тези „шесторкаджийски" и „деветоркаджийски" болезнени точ­ки на Земята са блокирани от някого, за да се запази животът на съвременните хора.

Мислите, които минаваха през главата ми, започнаха да ме приближават към състоянието, в което се чувстваш като „ни­какъв". Прииска ми се да пообщувам с дамите в съседната стая, да се потопя в атмосферата на баналния земен живот. Отидох там. Веселието вече гаснеше, героите бяха изморени. На маса­та имаше недопити чашки и недоядена салата. Дамите уютно гу­каха помежду си. Нямаше прекалено пияни. Липсваха и фасове в салатата.

- Ще пийнете ли по чашка? - попита една от тях.

- С удоволствие.

- Между впрочем, Ернст Рифгатович, има и мъжки „Кензо". Защо не го употребявате? - чу се женски глас.

Върнах се в кабинета. Алексей, Олга и Татяна ме изгледаха слисани, като с целия си вид показваха, че вече е късно и е вре­ме да привършваме.

- Знам, че сте изморени - усмихнах се неловко аз, - но хай­де да обмислим още един фрагмент от предполагаемата ситуа­ция - какво ще стане с хората от нашата цивилизация? И да се сравним с атлантите, преживели Всемирния потоп. Преди това искам да отбележа, че основният сценарий ще се развива на вече отбелязания Вечен континент, на който те са успели да оцелеят.

Биха ли могли съвременните хора да оцелеят на Вечния континент?

Какъв ще бъде Вечният континент? Може ли да се оцелее на него, след като цялата останала Земя ще представлява водна пустош, с изключение на немногобройни острови?

Разсъждавах над този въпрос в момента, когато Алексей, Та­тяна и Олга отидоха в другата стая да се поразсеят, като се ста­раех да си представя условията за живот на Вечния континент, ограден от най-високите планини в света, а в центъра му е т. нар. Централноазиатска падина, включваща пустините Такла Макан и Гоби. От юг е ограничен от Хималаите, от запад - от Хиндокуш, Памир и Тяншан, от север - от Алтай, Хангай и Саяните, а в района на пустинята Гоби постепенно се спуска към огромния единен океан.

Без съмнение, в централната му част ще има вътрешно море, разположено на местата на пустините Такла Макан и Гоби, за­ливи и езера ще обхващат по-голямата част от Тибет. Не би могло да не се образува вътрешно море поради съществуващата там централна падина, която неминуемо ще се запълва с вода както поради силните валежи по време на катаклизма, така и поради възможния приток на вода от единния океан. Според литературните източници (Блаватская и религията Бонпо), след Всемир­ния потоп атлантите са живели по бреговете на вътрешно море в района на Тибет и пустинята Гоби. И сега в Тибет има огром­ни солени езера.

1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   16


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница