- ЗНАК НА АПОКАЛИПСИСА, 9999

Техническата грешка, за която споменах в предишната гла­ва, беше открита при следните обстоятелства. Течеше юни на 1999 година. Планирахме да тръгнем на експедиция в Тибет в средата на август. Много бързах. Освен големия обем на подготвителните работи (снаряжение, билети, финанси) изпитвах остра необходимост да осмисля максимално засег­натите въпроси за Земята и световната система от пирами­ди и монументи от древността, като осъзнавах, че от това до голяма степен ще зависи успехът на експедицията. Пла­нирах и да отида в Новосибирск, за да изуча т. нар. огледа­ла на Козирев.

Като че ли напук сред болните се разпространи слухът, че заминавам на някаква страшно рискова­на експедиция, от която едва ли ще се върна, по­ради което пациентите крайно възбудено ме уго­варяха да ги оперирам точно сега, а не да отла­гам за есента или зимата. В душата ми настъпи та­кова объркване, че, за­бравил за нелогичния си до идиотизъм навик да се занимавам с наука при шум и веселие, реших да замина за няколко дни, за да мога спо­койно да се съсредоточа и да осмисля възникналите въпроси.

Обадих се на моя приятел Рим Анварович Хамзин - начело на администрацията в Туймазинския район на Башкирия, с мол­ба да ме настани в някоя туристическа база. Уговорихме се и в края на моето уединение да проведа конференция с жителите на района във връзка с хималайските ни експедиции.

С Рим Анварович се запознахме през 1990 година, когато бяхме избрани за народни депутати на РСФСР. Той бе отявлен комунист, а аз - умерен демократ, член на блока „Демократич­на Русия". Независимо от различните си политически възгледи ние се сприятелихме. По-късно, през октомври 1993 п, ден преди „разстрела" на „Белия дом", част от депутатите се събраха в хотел „Россия" в подкрепа на членовете на руския парламент, блоки­рани в „Белия дом". Мнозина депутати ги достраша да дойдат, но и много пък не се уплашиха. Сред вторите беше и Рим Ан­варович.

Арестуваха ме в хотел „Россия" в нощта преди стрелбата по „Белия дом", биха ме и в пет часа сутринта ме пуснаха след ху­бав шут в задника с подкован ботуш. Скоро президентът на Баш­кирия Муртаза Рахимов изпрати специален самолет, който да извози башкирските депутати в Уфа. Успяха да отлетят и наши­те членове на парламента, които бяха изтърпели толкова стра­дания, че моят арест изглеждаше като детска игра. В самолета имаше шампанско, изпратено за нас.

Туристическата база, в която ме настани Рим Анварович, бе на брега на живописното езеро Кандрикул. В стаята ми имаше два предмета с „отношение" към изследванията на дълбоката древност - хладилник „Атлант" и казанче „Сфинкс". Освен това Рим Анварович, убеден, че за мозъчната дейност са необходи­ми витамини, бе натрупал такова количество плодове, което не бих могъл да изям и за месец.

- Виж как се е променил животът, във всяко село може да се купят тропически плодове - беше моят коментар.

- Районът ми е челен, а народът - трудолюбив. Всъщност ско­ро почти всичко ще предам в частни ръце - отбеляза бившият комунист Рим Анварович Хамзин.

Сложих глобусите на масата, наместих документите и кни­гите и седнах да работя. През отворения прозорец влетя сини-герче и без да се страхува, кацна върху единия глобус.

Щастливата техническа грешка

Започнах да прехвърлям в главата си предишните размиш­ления за възможното ново изместване на Северния полюс с 6666 километра в района на Кулата на дявола (САЩ) и бях уве­рен, че разстоянието Кайлас-Северният полюс и Северният по-люс-Кулата на дявола са равни и са по 6666 километра. Поглед­нах глобуса и най-неочаквано ми се стори, че... Още веднъж внимателно го премерих с поглед, но усещането за неравенст­вото им се засили.

Взех сантиметър, пак мерих и се убедих, че на големия гло­бус разстоянието Кайлас-Северният полюс е с цели 5 сантиме­тра повече, отколкото Северният полюс-Ку-лата на дявола. По­вторното ми измерва­не показа същото.

- Да не би да не съм бил на себе си, когато съм го мерил? -възкликнах на глас и изплаших синигерчето. - Така... а защо Татя­на, Олга и Сергей също са допуснали грешка? Нали също мериха!

Бях се превърнал в буца от негодувание. За да се успокоя, отидох до брега на езерото, влязох с плуване навътре на около 300 метра, а на връщане се оплетох във водорасли и едва не се удавих. Объркаността и негодуванието в душата ми не из­чезваха.

Реших да се обадя в Уфа и отидох до телефонната централа, където ми обясниха, че вчера някъде бил паднал стълб и затова няма връзка.

Кипнал окончателно, изпих половин чаша водка. Пак не ус­пях да се успокоя и поех към съседното село, разположено на седем километра от туристическата база, с надеждата, че ще ус­пея да се свържа с Алексей, Олга или Татяна.

Крачех по прашния път и с ненавист гледах телеграфните стълбове, които имаха склонността да падат. Изглежда се раз­падаше хипотезата, че всички точки „6666" на Земята са блоки­рани от пирамиди или монументи от древността: „В главната изходна точка на „четирите шестици" - в Тибет, е разположена огромна пирамида - Кайлас. Не бива да се изключва, че в след­ващата точка „6666" - на Северния полюс, под водата също се намира монумент от древността. Както си мислехме, друга точ­ка „6666" е обозначена с Кулата на дявола, а още една точка „6666" - в района на остров Пасха - с каменните истукани. Колко красиво беше всичко! Но Кулата на дявола не е в точка „6666"! Тази точка „6666" е в щата Тексас, значително по на юг от Ку­лата на дявола."

Откъм банкета на пътя шумно излетя глухар и ме стресна. Крачех и си повтарях едно и също: „Трябва да се свържа с Уфа, за да видят в Интернет дали и в района на Тексас няма мону­мент от древността. Трябва да попитам защо всички сме сгре­шили при измерването - аз, Олга, Алексей и Татяна."

Стигнах до селото, открих пощата, разбрах, че повече стълбо­ве не са падали и успях да се свържа с Уфа. На телефона се оказа Сергей, който ме изслуша, но най-неочаквано започна да ме убеждава, че не би могло да има грешка, а приближилите се до телефона Олга и Татяна също започнаха да ме убеждават, че не съм прав.

- Как да го проверим? Нали глобусите и големият атлас са при вас! — крещеше Олга, като се стараеше да надвика хрипте-нето и пукането в слушалката.

В крайна сметка се споразумяхме на другия ден да пристиг­нат при мен.

На връщане към туристическата база изпитвах неудобство, че принудих хората да захвърлят семействата и делата си, да пропътуват 200 километра, за да ми помогнат да изясним допус­натата грешка. Помислих си: „Държа се като барон, ползвайки се от статута си на директор." Злобно ритнах някакъв камък на пътя и подскочих от болка.

Постепенно се успокоих и започнах да разсъждавам за при­чините, довели до грешката от наша страна. За разстоянието от 21 сантиметра, което е приблизително 6666 километра в маща­ба на нашия глобус, грешката ни беше почти 5 сантиметра. При това бяхме сбъркали и четиримата! Затова пък бяхме открили булата на дявола, за която, живеейки в Русия, нищо не знаехме. Ама че мистика!

Кат© че ли някой ни принуди да бъркаме, за да обърнем вни­мание на Кулата на дявола. В противен случай нямаше да я въве­дем в цялостната система от пирамиди и монументи.

Искрено вярвам, че на света няма нищо случайно, че всички мисли идват при учения от дълбините на подсъзнанието, стиму­лирани от божественото вътрешно Аз на човека, възприемащ насоките на Висшия разум. Непрекъснато повтарям, че гениал­ни и талантливи хора няма, а има работещи и с чисти души, на които Бог интуитивно подсказва научните мисли. Не мога да оценя нашата душевна чистота, като знам, че животът ми е пълен с глупости и прегрешения, но въпреки това уверено мога да за­явя, че и четиримата сме изключително работоспособни. Зато­ва вероятно и Бог ни даде... тази грешка, която ни изведе точно при Кулата на дявола. Той винаги е оригинален!

Ускорих крачките си, развеселих се и започнах да си повта­рям: „Ех че интересно разположение ще се получи върху гло­буса! Ще бъде много интересно! Много!".

Вече изпитвах жаждата за нова „мозъчна атака", но тогава все още не знаех, че точно тази „щастлива грешка" скоро ще ни доведе до заключението, че „6666" и „9999" са най-болезнени­те точки на планетата, от които по твърде оригинален начин се отвежда отрицателната енергия, а тибетският Град на боговете, който щяхме да търсим, ще се окаже, че не е единствен на Зе-

мята. Стигнах до туристическата база и измих в крайпътната лок­ва напрашените си спортни обувки, без да обръщам внимание на неодобрителните жабешки крякания.

И те са Божии творения! Създаването на нищо и никаквата на пръв поглед жаба очевидно също е влизало в невероятно слож­ната програма на земния живот, в който всичко е балансирано, като се започне от скачащото земноводно и се свърши с „бо­лезнените точки" на цялата планета.

Прекарах вечерта пред телевизора и глобуса. На другия ден пристигнаха Алексей, Татяна и Ришат Булатов.

Булатов е кандидат на медицинските науки и един от воде­щите хирурзи в нашия център, а на мен ми е особено близък и скъп. Научният свят е много жесток, а хирургичният научен свят е и завистливо-жесток като сроден на изкуството, тъй като хи­рурзите са склонни да завиждат не толкова на научното звание, колкото на ръцете на опериращия. Както е известно обаче, те са дадени от Бога.

Когато московската ко­мисия заедно с директора на уфимския Научно-изследова-телски институт по очни бо­лести стъпкаха, размазаха и оплюха новото ни хирургич­но направление, а мен превърнаха в „господин Ни­кой", Ришат Булатов, без да се замисля, свърза съдбата си с този „Никой". Ръководни за него бяха само човешката чест и приятелството, също както при Амир Салихов и другите, за които вече. писах. Наскоро Ришат си обръсна брадата, стана някак си чужд и неузнаваем, но започна да си я пуска пак.

- Хайде да измерим раз­стоянието от Северния полюс до Кулата на дявола и да го сравним с това от планината Кайлас до Северния полюс - казах аз на Алексей и Татяна. След измерванията и двамата ме изгледаха с недоумение.

- Помня точно, че при първото измерване попаднах в щата Уайоминг, а сега - в Тексас, в района на град Сан Антонио -каза Алексей. - Що за магия е било!

- Много е странно - добави Таня, - че близо до Сан Анто- нио се намира градче с името Одеса - американско, но с наше наименование - Одеса.

- Може би одески евреи са се прехвърлили там и са го кръсти­ли така - подхвърли Ришат Булатов.

- Добро място са си избрали - точка „6666" - откликна Алек­сей.

- Да влезем в Интернет за по-подробна информация. Може и там да има монументи от древността - предложих аз.

Алексей се опита да влезе в мрежата, но се оказа, че турис­тическата база е в дупка и трябва да се отиде в районния център Туймази. Направихме го и получихме информация за този рай- он на Съединените щати.

Изясни се, че американското градче Одеса е разположено на платото Едуардс, характерно с живописните си хълмове. Набли- зо е платото Стоктън и планината Глас. Националният парк Биг

Бен (на югоза­пад, в близост до Одеса) се слави с живо­писните си ска­ли по бреговете на река Рио Гранде.

- Нищо ин­тересно. Кога­то влизах в Ин­тернет с думи­те „щат Уайо­минг (САЩ)", като първа за­бележителност се описваше Кулата на дявола. Най-вероятно в градчето Одеса (Тексас) няма никакви монументи от древността - разочарова­но въздъхна Алексей.

Колко много не знаехме в онзи момент! Скоро се изясни, че древните, осъзнавайки опасността от „активиране на болезне­ните точки на планетата 6666 и 9999", са „лекували" Земята не само чрез блокиране на тези „болезнени точки" с монументи от древността, но и чрез създадените от тях оригинални триъгълни­ци, използвайки необичаен математически принцип, чиято същност проблесна в главата на Татяна в онази вечер с рожде­ния ден и парфюмите „Кензо", докато анализирахме трагично­то послание на древните.

Върнахме се в туристическата база, започнахме отново да разглеждаме глобуса и Татяна каза:

- Вижте, струва ми се, че разстоянието от американското градче Одеса до Кулата на дявола е равно на разстоянието от Одеса до мексиканските пирамиди.

- Искам да добавя - възкликнах аз, - че според мен разстоя­нието от Кулата на дявола до точка „9999" (езерото Атабаска в Канада) е същото. Тоест може да се говори за три равни разстоя­ния между точка „9999" (езерото Атабаска), Кулата на дявола, точка „6666" (град Одеса, Тексас) и мексиканските пирамиди.

Измерванията по глобуса и атласа показаха, че всяко от тези разстояния наистина е приблизително еднакво - около 1550-1700 километра.

Математическите сметки показаха следното.

Ако за основа се вземе нашата хипотеза, че полуокръжността на Земята е 9999 км х 2 = 19 998 км, или 6666 км х 3 = 19 998 км, може доста точно да се изчислят разстоянията на глобуса. Това са: 6666 км = 60° от окръжността на Земята, 9999 км = 90°, а разстоянието от остров Пасха до мексиканските пирамиди е 45° от окръжността на Земята, което е 4999 км. Тоест мексикански­те пирамиди делят разстоянието 9999 км от езерото Атабаска до остров Пасха на две равни части по 4999 км (9999 км : 2 = 4999 км)!⁴

Ако разстоянието от мексиканските пи­рамиди до езерото Атабаска, равно на 4999 км, се раздели на три части, ще получим 1666км (4999 : 3 = 1666). Оттук следва, че разстоянията: мек­сиканските пирамиди-Одеса-Кулата на дяво­ла и Кулата на дявола-езерото Атабаска са по 1666 км всяко.

- Някакъв смисъл е заложен в разполо­жението на пирамиди­те и монументите на Земята. Само че какъв? Като че ли на­пипахме нещо, но кол­кото повече се задъл­бочаваме, толкова по-сложно става - произнесе Алексей.

- Все пак грешката е щастлива! Системата става по-сложна, но мисля, че разгадаването ще бъде оригинално и просто. В ре­зултат на грешката разбрахме, че не всяка точка „6666" или „9999" е блокирана с монументи от древността, но тези точки сякаш са заобиколени от тях и то с явната цел да влияят върху им чрез някакви неведоми сили, подчиняващи се на някакви още по-неведоми закони - беше моят коментар.

Триъгълникът е основа на триизмерното пространство. Шес­тоъгълникът е основа на шестизмерния паралелен свят.

- Какви неведоми сили? - попита Таня.

- Убеден съм, че са сили на финия свят, т. е. фина енергия, за която говорят и Генадий Шипов, и Анатолий Акимов. Но... защо ми изглежда, че в този фин свят възлова роля играят про­странството и времето. Точно чрез тях пирамидите и монумен­тите от древността са в състояние да влияят върху майката Земя. Колко малко обаче знам за това! Колко малко!

- Все пак сме медици - въздъхна Алексей.

- Независимо от всичко -продължих да разсъждавам, - ако се вземе за основа, че живеем в трииз­мерно пространст­во, може да се смя­та, че системата на влияние на пира­мидите и монумен­тите от древността -върху планетата се осъществява по­средством някакви закономерности в триъгълници.

- Нали вие самият казахте, че само пирамидите се намират едновременно и в нашия, и в паралелните светове - парира ме Алексей.

- Да, някога ми се прокрадна подобна мисъл... Нищо не мога да докажа. Е, ако се предположи, че на Земята същест­вува и шестизмерно пространство във вид на паралелен ше-стизмерен свят, негова основа ще бъдат шестоъгълник или пък два триъгълника.

- Интересно, какъв ли е шестизмерният свят? - попита Таня.

- Не знам, Таня! Мнението ми е, че главната съставна част на нашата планета не е нейната материя с континентите, океа­ните, магмата и т.н., а финото й тяло или с други думи - фан­томът й, който в религиите се нарича дух на Земята. Именно чрез този фантом „работят" пирамидите и монументите от древността за нашето триизмерно пространство посредством някакви зако­ни, свързани с комбинации от числа... Така ми се струва... Чис­лата притежават сила...

- Говорихме вече, че във финия свят всичко е относително! Там например не е възможно да се пипне чаша или ябълка, а може само да се чувства - добави Таня.

В този момент дори и не си представях, че след няколко дни заедно с професионални математици ще успеем да разберем ня­кои от тези „триъгълни закони", които вероятно ще ни станат много близки, когато се озовем на Оня свят и преминем в друго състояние - „фино".

- Може би, ако успеем да открием Града на боговете, ще по­лучим отговор на част от въпросите - обади се Алексей.

Страшно ми се прииска по-скоро да тръгнем за Тибет. Вне­запно ми хрумна, че на Земята Градът на боговете не би тряб­вало да е единствен, а следва да бъдат два (!). За да не се заро­вя напълно във философски размисли, бързичко прогоних тази „неканена" мисъл и предложих по-детайлно да се анализират на глобуса точките „6666" и „9999".

- След като одеските евреи са построили нов град Одеса в точка „6666", дали в точка „9999" няма град Жмеринка? -подхвърли Ришат Булатов.

6666 - знакът на апокалипсиса

На следващия ден се изкъпахме в езерото Кандрикул, побъ-брихме с рибарите за размерите на костурите - разбира се, с вечното „Днес нещо не кълве, ама преди седмица", след което се върнахме в туристическата база и аз започнах да търся в „Тай­ната доктрина" на Елена Блаватская информация за измества­нето на полюсите на Земята.

Открих нещо крайно любопитно! Ето какво пише за Всемир­ния потоп (т. 2, кн. 2): „Катаклизмът, разрушил колосалния ма­терик... дошъл поради последователното нарушаване въртенето на земната ос" (с. 117); „Когато полюсите се изместили [за четвърти път]..." (с. 162).

Става ясно, че Земята последователно изменя оста си на въртене и най-главното, че изместването е станало за четвърти път!

Като се има предвид хипотезата ни, че по време на Всемир­ния потоп преди 850 000 години Северният полюс се измества от планината Кайлас с 6666 км до мястото, където е сега, изме­рихме от съвременния Северен полюс в обратно направление четири разстояния по 6666 км и... стигнахме до остров Пасха. Оттук и изводът, че исторически първият Северен полюс на Зе­мята е районът на остров Пасха! Както и че през цялата си ис­тория планетата ни преживява четири апокалипсиса, всеки от които е свързан с изместването на земната ос с 6666 км. Последен е библейският потоп.

Четвъртият апокалипсис, както е известно, погубва Атлан­тида, а на Вечния континент се спасяват само „благочестивите" атланти и ранните арийци. Те дават нов кълн на живота, като запазват „семето" на всички земни форми на живот в „опазва­ното място Вара"; за което подробно писах в предишната глава. Причина за апокалипсиса според Блаватская е грехът на атлан-тите, т.е. грехът на четвъртата раса.

От какво е предизвикан третият апокалипсис, когато още по-древният Северен полюс се измества от точка „6666" в района на Индийския океан към планината Кайлас също с 6666 км? Като се ползват знанията, дадени от Блаватская и от древните източ­ни религии (Бонпо, Гурунама и др.), както и обикновената чо­вешка логика, се налага изводът, че третият апокалипсис е пре­дизвикан от цивилизацията, предшестваща атлантите, т. е. ле-мурийците (третата раса).

Нима и те, великите лемурийци, допускат грях пред майката Земя? Нима и те клонират чудовища мутанти, като внасят дис-баланс в хармонията на земния живот? Може би динозаврите⁵, колкото и фантастично да звучи, са мутанти, създадени от лемурийците, чиято неочаквана гибел е причинена от третия апо­калипсис? Нима...? Нима...

Не мога да отговаря на всичките тези въпроси. А и сведени­ята за цивилизацията на лемурийците в езотеричната и религи­озната литература са твърде оскъдни - значително по-малко са, отколкото за атлантите. Това е разбираемо - историята на Лемурия потъва в безбрежната древност, така че дори и легендите се губят във въртопа на времето.

Стана ми тъжно от съществуването на този вездесъщ грях, поразяващ човешката цивилизация. Изглежда земните апокалип-сиси са оправдани, тъй като унищожават всички „греховни" хора с дяволски компонент в душата, а оставят „благочестивите".

Ако се придържаме към тази логика, от третия апокалипсис би трябвало да се спасят „благочестивите лемурийци". Може би те са живи и досега - твърде много факти и легенди говорят за подземните страни Шамбала и Агарти, населени със свръххора, и присъстват във всички религии, в трудовете на великите по­светени (Елена Блаватская, Елена Рьорих, Алиса Бейли и др.). Дори Хитлер се стреми да достигне Тибет, за да влезе в контакт със свръххората от Шамбала и да получи от тях знанията за си­лата на духа.

Трябва също да се споменат сведенията от източните рели­гии за Синовете на боговете, които коригират развитието на човечеството в критични момен­ти и дават знания на пророци­те. Най-после може да се при­помнят и нашите изследвания за Генофонда на човечеството и фактите за някакви свръххо-ра с огромен ръст, почтително наричани от ламите и специал­ните хора „Той". Всички тези сведения безспорно насочват към съхранилите се лемурийци. Вторият апокалипсис, ако следваме изложената вече ло­гика, става поради изместване на още по-древния Северен по­люс също с 6666 км от място­то на съвременния Южен по­люс в Антарктида до точка „6666" в Индийския океан. Пак по същата логика той е предизвикан от греховете на втората раса (призракоподобните).

В източните религии и при Блаватская призракопо­добните хора са описани като разумни същества с огромни размери (десетки метри ръст), с много рехав материален компонент, по­ради което са могли да пре­минават през стени.

Какъв грях допускат те, че Земята ги измита от лице­то си? Засега не съм намерил конкретни сведения в литера­турата, но ще търся, тъй като вероятно ги има. Трябва да се четат по-внимателно Библи­ята, Коранът, Талмудът, източните религии и трудо­вете на посветените! Въз­можно е дори да съм сре­щал такива сведения, но да съм ги пропуснал, след като не съм разглеждал точно този въпрос.

Убеден съм, че жи­вотът на призракородоб-ните хора от втората раса бушува по свои закони, че при тях се борят тех­ните „призракоподобни добро и зло", че и те имат своята „призракоподобна любов". В някакъв мо­мент злото започва да взема връх, появяват се „призракоподобни му­танти", мнозина заболяват от „призракоподобна звездна болест" и... дяволският компонент започва да преобладава в петия⁶ „призракоподобно-човешки" елемент в живота на Земята. Тази „при­зракоподобна дяволска енергия"се внедрява в майката Земя, като нарушава живота й и тя отново чрез апокалипсис се самоочиства от родния Си „призракоподобен пети елемент".

Каква е главната причина за възникването на греха у при­зракоподобните? Тъй като при съвременните хора грехът преди всичко се определя от материалното изкушение в ущърб на ду­ховното, може да се предполага: появилият се материален ком­понент при призракоподобните се оказва толкова неочаквано сладък, че успява да ги отклони от природната любов към Бога, на когото всички човешки раси дължат създаването си. А без вярата в Бога настъпва пустота, която се запълва от дявола.

Останали ли са "бла­гочестиви" призракопо­добни? В съответствие със следваната логика би трябвало да са останали, но не знам къде.

Ако се придържаме към излаганата последо­вателност, първият апока­липсис е заради измества­нето на още по-древния Северен полюс от остров Пасха до точката на съвременния Южен по­люс в Антарктида и е пре­дизвикан от греха на първата раса (ангелоподобните).

В религиите, легенди­те и приказките те се опи­сват по най-различен на­чин, включително и като ангелчета с крилца. А обръщението „ангелче" и днес ласкае женския слух и дори е в основата на име­ната Анжелика и Ангелина. В нашия център начело на отдел „Ка­дри" е Анжелика Блинова - красива жена, с която служебните въпроси се решават по-лесно, ако я наречеш „ангелче". Тя смя­та, че известната певица Анжелика Варум не прилича съвсем на прекрасно ангелче, макар мъжете по-често да са на противопо­ложното мнение.

Ако говорим по-сериозно, солидните описания на ангелопо-добните хора от първата раса (преди всичко при Блаватская) се свеждат до следното.. Те са създадени чрез уплътняване на духа, поради което имат. основните характеристики на вълновата форма на живот на Онзи свят, но са адаптирани към земния живот. Все още нямат материален компонент и са с огромни размери - 60 и повече метра.

Какъв грях допускат те, за да се завърти Земята с 6666 км? За разлика от призракоподобните хора сведенията за тях в религиозната и езотерична-та литература са предо­статъчни. Словосъчета­нието „грехът на ангели­те" се среща навсякъде, включително и при Еле­на Блаватская. Няма да затруднявам обаче чита­теля с изброяването на известни факти, за да не измествам основната ло­гика в тази глава.

В онзи момент, през юни 1999 година, в тури­стическата база в Туйма-зинския район на Башки-рия, ми се стори странно, че за ангелите е писано толкова много, а за при-зракоподобните - толко­ва малко. Мислех си, че призракоподобните от втората раса ево­люционно са по-близо до нас в сравнение с ангелоподобните и затова би трябвало да има повече информация за тях.

Този на пръв поглед незначителен факт трайно заседна в съзнанието ми и изплува неочак­вано, когато омагьосан гледах Града на боговете. Той щеше да ме измъчва и да намери решение едва след привършването на ана­лиза на целия обширен материал за Града на боговете. Едва тога­ва щях сериозно да се отнеса към легендите и приказките за ангели­те и да разбера мощта и значи­мостта на неизвестната ни холо-графна форма на живот на плане­тата. И да стигна до извода, че ангелоподобните от първата раса отново са създадени на Земята след четири апокалипсиса в противовес на нас - хората от арий-ската раса, и че скоро ще започнем да ги виждаме, да се страху­ваме от тях и да ги почитаме.

Тогава обаче, в туристическата база, разсъждавайки за гре­ха на ангелоподобните, мислех, че вероятно в недрата на циви­лизацията им са се борили „ангелоподобните добро и зло" и е имало „ангелоподобна любов". След това злото започва да взе­ма връх, появяват се „ангелоподобни мутанти", мнозина забо­ляват от „ангелоподобна звездна болест" и... дяволският компо­нент на „ангелоподобната цивилизация" се внедрява в майката Земя, тя се завърта с 6666 км и чрез апокалипсис се самоочиства от тях. Това е първото унищожение на човечеството на Земята.

Причината за възникването на греха у ангелоподобните едва ли се крие в „съблазнителния" материален елемент, защото при тях той още не съществува. Представлявайки адаптирана към земните условия вълнова форма на живот на Онзи свят, тези хора запазват контактите си с него, а към Земята се отнасят като към място за временно пребиваване, без да се възприемат като пети, необходим на планетата елемент. Онзи свят им е по-близък и роден. А Бог прави така, че ангелоподобните да станат състав­на част на Земята. Този дисбаланс се изразява в тяхното висо­комерие към планетата, което повлича след себе си всепозволе-ност с всички произтичащи от това последици (създаване на „ан­гелоподобни мутанти" и т.н.) и засилване на дяволския компо­нент в „ангелоподобния живот" до критичен предел. Казано с други думи, ангелите не се подчиняват на Бога и не желаят да бъдат главната съставна част на Земята.

Когато пиша тези редове, нещо ме кара да споделя с читате­лите нашите научни изводи за механизма на адаптиране на кос­мическата форма на живот на Онзи свят към земните условия. Но май че засега е рано. Когато, скъпи читатели, видите сним­ките и рисунките на Града на боговете във втория том на тази книга⁷, изводите ни ще ви се сторят по-убеДйтелни. Само ще кажа, че адаптацията към условията на планетата нарекохме пространствено-времево структуриране на космическата хологра-ма, осъществена с пи­рамидалните и огледал­ните конструкции на Града на боговете.

Дали са останали след първия апокалип­сис „благочестиви" ан-гелоподобни хора? На този въпрос мога да от­говоря съвсем точно -да. Но с уговорката, че след четвъртия апока­липсис на Земята се появяват ангелоподобни хора, за което ще стане дума по-нататък. Избързвайки, тук само ще отбележа, че на планетата съществуват не един, а... два Града на боговете.

Към всичко изречено дотук бих искал да добавя, че просто излагам мислите си, като се уповавам на научната логика и подсъ­знанието. Дали съм прав или не, не знам - Бог ще отсъди.

Докато мислех за всичко това, моите другари Ришат, Алек­сей и Татяна ядяха плодовете, донесени от Рим Анварович Хам-зин. Накратко им разказах вече изложеното и ги попитах за мне­нието им.

- Когато съм се родил - каза Ришат Булатов, - ме показали на една баба, знахарка в селото. Та тя, както разказват родите­лите ми, видяла на дясното ми рамо ангел. Може пък да е била права?

- Нашата квартира е на първия етаж - включи се и Татяна.

- Баща ми изгради допълнителен балкон и го свърза с мазето. В детството никога не ме пускаха там и ме плашеха, че в него живее призрак. Веднъж се намъкнах вътре и като че ли го ви­дях. Наистина, не знам, може да е било от страх.

- Изобщо, получи се логична периодичност на земните апо­калипсиси: всяка човешка раса го е имала - коментира Алексей.

- Какво ли ще последва?

Светата троица

На следващата сутрин, когато пак тръгнахме да се къпем в езерото Кандрикул, мисълта за странната връзка между броя на земните апокалипсиси и историческите човешки раси не ме на­пускаше. Плувайки сред водните рози, си повтарях: „Странно, много странно. Създава се впечатлението, че апокалипсисите са планирани. Защо? Нали апокалипсисът е смърт, тотална смърт на Божиите създания. Защо не е бил избран друг път за проти­водействие на дяволското начало?".

Вече разбирах, че от гледна точка на божествените концеп­ции земната смърт не означава абсолютно потъване в небитие­то, а е само преминаване във вълново нематериално състояние, характерно за родоначалния Онзи свят. Затова Създателят не смята земната смърт за нещо фатално и свръхтрагично. За него грехът е по-страшен от смъртта! Защо?

Отговорът на този въпрос може би е скрит в словосъчетание­то „родоначалният Онзи свят". Основната ни родина не е Земя­та, а Онзи свят. Земните хора са пришълци оттам, тъй като глав­ната съставна част на човека е духът му. След смъртта на тяло­то духът (или вътрешното Аз) пак се връща на Онзи свят и е възможно отново да се върне на Земята, но за физически живот ще използва вече друго тяло.

„Родоначалният" Онзи свят има свои закони, които ще опо­знаем, когато се окажем там. Или по-точно, ще си ги спомним. Основата на тези закони е недо­пускането на онова, което се из­разява с всеобхватната дума „грях". Трудно е да се даде точ­но определение за него, може

само да се почувства, след като се въоръжим с още по-малко оп-ределеното понятие „искреност". Неслучайно винаги ни тегли към искрените хора, до които се чувстваме по-добри, по-умни, краси­ви и смели, а може би най-главното - по-безгрешни.

Защо очите на децата винаги са чисти и искрени? Защото духът, вселил се в тялото⁸, все още е чист, тъй като неотдавна е дошъл от Онзи свят, където вероятно е минал през божествено пречист- ване. В очите на децата се вижда чистотата на Онзи свят. Възпитавайки ги, ние като че ли си я спомняме подсъзнателно.

Детските очи обаче постепенно се променят. В земните условия те избледняват, в тях се появяват злост, истеричност, хи-трост. Не знам защо се случва така, но съм сигурен, че Бог би искал да вижда у всички хора, независимо от възрастта им, чистите детски очи.

Обичайки животните, ние се отнасяме към тях като към деца?! Защо, когато галим котката или кучето, използваме същите думи, които обикновено казваме на децата? Животните имат опреде-лени от Бога ограничения на съзидателните възможности и живеят в света на инстинктите и законите на природата. Вижте как котката си играе с хванатата мишка: очите й светят с такавадетска радост, че изразяват крайно котешко щастие.

Първичната чистота на животните ни напомня детската душевна чистота. За нея вероятно тъгуваме през целия си живот на възрастни, дори след като сме придобили солидност и мате-риално благополучие. Общуването с животните сякаш „оживява" спомените ни за детството и за Онзи свят.

Съществува ли предел на човешкото щастие? Ако при животните той е определен от законите на инстинктите, човек е създаден от Бога и насочен към Земята като самопрогресиращо начало. Затова човек се стреми да бъде щастлив, като най-чес-то обърква щастието с парите или властта. Все пак основата на човешкото щастие е в запазването на детската искреност. Ако то съществува, дори посърналото или неумитото сутрин лице изглежда мило и привлекателно. Но е трудно, много е трудно да се съхрани детската искреност. Това е присъщо само на духовно силните хора, които усе­щаме по особеното из­лъчване на очите им. Заобичваме ги без всякакви уговорки, независимо от възрастта и външността им, като нерядко, за съжаление се стараем да насо­чим съхранената им чиста детска душа към дребнави материални стремежи. Не си даваме сметка, че до та­кива хора всеки подсъз­нателно се чувства по-близо до Бога, до онова родо-начално щастие, наричано любов.

Бог също е самопрогресиращо начало. Сътворил хармонич­ния и съвършен Онзи свят, той ръководи огромната еволюци­онна работа на природата за усвоя­ване физическата форма на живот, като стъпка по стъпка създава хар­мония и съвършенство в материал­ния свят. Скъпи читатели, обърнете внимание на думите „стъпка по стъпка". Стъпките могат да бъдат малки, но и много големи, които се наричат апокалипсис.

Главната сложност на еволюци­онната работа на природата е в труд­ността да се съвместяват трите бо­жествени елемента: Онзи свят, Земя­та и Човекът, тъй като всички те са заложени от Бога като самопрогре-сиращи начала.

Онзи свят е сравнително съвършен и хармоничен. Но той все пак е заложен от Бога като самопрогресиращо начало! Затова еволюционният процес не може да спре независимо от хармонията и съвършенството. Прогресът е на­сочен към усвояване физическата форма на живот, на която също да бъдат придадени хармоничност и съвършенство. Неслучайно всяко физическо живо същество - самата Земя, човек или жаба, има у себе си елемент от Онзи свят: дух, който живее във фи­зическото тяло. След връщането му на Онзи свят (след смъртта на физическото тяло) дейността на духа във физическия свят се оценява чрез наказание или поощрение. Бог не дава възможност на духовете да живеят спокойно в уютния и прекрасен Онзи свят, а постоянно ги хвърля „на бой" във все още тленния физически свят. В противен случай ще настъпи пустота и ще започне регрес на Онзи свят.

Земята като живо материално същество със своя дух също се стреми да постигне хармония в отношенията си с Онзи свят и с целия жив Космос, като постоянно прогресира. Стъпка след стъпка, апокалипсис след апокалипсис тя се усъвършенства. Очевидно също може да допусне грях, но знае, че за това ще дойде разплатата, свързана с числото „9999". Освен това Земя­та постоянно е в контакт с още едно самопрогресиращо начало

- Човека, изпитвайки влиянието му и влияейки върху него. При това влиянието й върху човека в исторически мащаб е много голямо, в което, скъпи читатели, вероятно вече сте започнали да се убеждавате.

Човекът също се стреми към хармония със Земята и Онзи свят. След като е производен едновременно на Онзи свят и на Земята (дух плюс тяло) и като че ли има две родини, той е сътво­рен според божествения принцип „Реализирай се сам!". Но има и по-голямо „поле за грях", след като не е ограничен като жи­вотните от рамките на инстинктите.

Взаимоотношенията между трите самопрогресиращи начала

- Онзи свят, Земята и Човека, напомня донякъде за тримата ли­дери, които трябва да живеят в приятелство, но никой от тях не бива да губи лидерските си позиции. Всъщност Бог е създал идеална ситуация за прогрес. Всеки от „лидерите" сякаш под­тиква останалите.

Може да възникне съмнение за значимостта на човека в ця­лата тази „света троица". Но това не е така. След като той е в „бойните условия" на Земята, несъмнено оказва влияние върху Онзи свят, като подлага на изпитания духа си и така съдейства за прогреса на Онзи свят. Освен това той е петият елемент на земния живот и с духовната и физическата си дейност влияе върху Земята.

Защо все пак е необходим прогресът?

Защо не може да се живее спокойно, а винаги трябва да съще­ствуват стремежитда се страда и побеждава?

Защо в името на прогреса нищо не струват страданията, смъртта и дори апокалипсисът?

До отговори може да се стигне, ако се види строежът на една-единствена човешка или животинска клетка. Той е толкова невъ­образимо сложен, а е резултат от огромна и понякога жестока еволюционна работа! Отговорите могат да дойдат и след още един въпрос: бихте ли искали например да станете жаба или микроб? Със сигурност ще кажете „не", тъй като никой не же­лае да слиза под нивото, постигнато от прогреса, никой вече не иска да живее без топла вода, хладилник, килими и прочие ат­рибути на съвременния живот.

Най-после, отговори могат да се получат, като се замислим над съществуващите във всички религии думи „дявол" и „сата­на", които моментално ще запълнят „безпрогресната пустота", а единственото средство за борба с тях е прогресът.

Мисля, че смъртта може да бъде два вида - като разплата за зло деяние и като резултат от борба за добри деяния. Първият вид е омерзителен и ужасяващ, тъй като ще последва наказание на Онзи свят. Вторият вид може да се характеризира с думите от известна песен:

Смъртта не е страшна

с нея неведнъж сме се срещали в боя.

Ето и сега над мене тя се върти...

Във втория случай смъртта наистина не е страшна, защото ще се оцени високо в нашата изначална родина.

Защо младите хора заминават като доброволци на война, без да се боят от смъртта? Защото дълбоко в душите им съществу­ва чистото божествено начало, нашепвайки им подсъзнателно, че честта и любовта към родината са над смъртта. Трябва да си признаем, че такива хора има много.

Сещам се за баща ми Рифгат Искандерович Мулдашев, автоматчик доброволец по време на войната край Сталинград. Връща се в родното село - бед­на обител на репресирани роди­тели - полужив, инвалид с 61 рани по тялото. Майка ми -Валентина Кирсанова Махиня, украинска девойка - се влюбва в изранения войник, запазил честта и достойнството си, и носи тази любов цял живот. Те и сега са живи.

Мислех си за тези неща, сед­нал на тревата на брега на езе­рото Кандрикул. Наоколо цвър­чаха щурци. Легнах и заразглеждах Земята отблизо - какво ли само не пълзеше между тревичките! Колко многообразен е земният живот! Каква е съзида­телната мощ на Бога! Ами... апокалипсисът! Нима грехът е тол­кова страшен?

Разтърсих глава, за да се освободя от романтичния ход на мислите си, и се съсредоточих върху смисъла на апокалипсиси-те от аналитична гледна точка. Вече ми бе по-лесно, тъй като разбирах простата истина, изложена във всички религии: смъртта не е страшна, страшен е грехът. Основите на тази истина включ­ват и трите главни компонента на живота — Онзи свят, Земята и Човека.

Започнах разсъжденията си с това, че смисълът на земните апокалипсиси се свежда до унищожаването на човечеството и другите земни форми на живот, но с уговорката, за която спо­менава Елена Блаватская при описанието на четвъртия апока­липсис (Всемирния потоп) - остават „благочестивите" хора, спо­собни да спасят и да съхранят „семето" на земните форми на живот.

Освен това от „Тайната доктрина" на Блаватская става ясно, че всяка човешка раса възниква в недрата на предишната. Тя пише, че арийската пета раса възниква в недрата на четвъртата 200 000 години преди Всемирния потоп. Затова под ударите на апокалипсиса ще попадат едновременно две раси - основната и зараждащата се.

Във връзка с това може да се предполага, че след първия апокалипсис се спасяват и възстановяват живота „благочести­вите" ангелоподобни хора от първата раса и вече зародилите се в недрата на ангелоподобната цивилизация призракопободобни от втората раса.

След втория апокалипсис се спасяват и възраждат земния живот „благочестивите" призракоподобни хора от втората раса и зародилите се вече в недрата на призракоподобната цивили­зация лемурийци (третата раса).

След третия апокалипсис, по силата на същата логика, се спасяват и възсъздават живота „благочестивите" лемурийци (тре­тата раса) и вече зародилите се в недрата на лемурийската ци­вилизация атланти (четвъртата раса).

След четвъртия апокалипсис се спасяват и възраждат зем­ния живот „благочестивите" атланти (четвъртата раса) и вече зародилите се в недрата на атлантическата цивилизация арийци (петата раса).

Засега все още няма пети апокалипсис.

От апокалипсис към апо­калипсис Земята е натрупва­ла „благочестиви" хора от петте коренни раси, като е унищожавала грешните. Така с цената на огромни загуби е създавала Златен фонд на човечеството. Точно тези ог­ромни загуби навеждат на мисълта, че той е създаван с определена цел.

С други думи, на Земята върви процес на подбор на най-добрите от най-добрите, които не само възраждат човече­ството след апокалипсис, но и стъпка след стъпка, апокалипсис след апокалипсис засилват мощта на новото Единно благочес­тиво човешко общество.

Ако обаче се вземе под внимание това предположение, ще бъдем принудени да признаем, че единното и в същото време многолико и благочестиво човешко общество някъде съществу­ва. В паралелния свят? В Шамбала? Или някъде другаде?

Отговорите на тези въпроси са извън рамките на човешките ми възможности. Знам само, че логиката рядко лъже учения, колкото и невероятни да му се струват изводите. Затова има смисъл поне да се помисли над казаното дотук, като се обърнем преди всичко към легендите и сказанията, следвайки принципа, че дим без огън няма и да уважим народната мъдрост.

Легендата за подземната страна Шамбала звучи във всички религии, във всички трудове на посветените и се предава от уста на уста. Още повече, че изследванията ни в Хималаите, позво­лили да се изгради хипотезата за съществуването на Генофонда на човечеството, състоящ се от представители на различните коренни човешки раси в състояние на сомати, са в пряка връзка с легендата за Шамбала. Затова с основание мога да допусна, че точно легендарната Шамбала е Единното благочестиво човешко общество на Земята, събирано апокалипсис след апокалипсис и разположено в района на Вечния континент, т.е. в Тибет, Хима­лаите и Гоби.

Паралелните светове са не само обект на увлекателни фил­ми, но често се споменават и в източните религии. За тях раз­казват хималайските йоги и дори са им посветени редица сери­озни научни изследвания (А. Трофимов, А. Тимашев и др.). Мно­зина смятат, че НЛО долитат оттам. Затова не бива да се из­ключва, че хипотетичното Единно благочестиво човешко обще­ство е там, редом с нас, но в друго време и в друго пространст­вено измерение. За него, скъпи читатели, ще поговорим по-по­дробно в третия том на книгата⁹, когато ще анализираме огром­ните „каменни огледала на времето" в Града на боговете.

Трябва също да се отбележат многобройните наблюдения и легенди за ангели и призраци. Кой знае, може би те наистина съществуват като производни на ангелоподобните и призрако-подобните хора от първата и втората раса, съхранили се в Един­ното благочестиво човешко общество.

След като вече заговорихме за хипотетичното Единно бла­гочестиво човешко общество на планетата, трябва да кажем няколко думи и за предпола­гаемите технологии на този Златен фонд на човечест­вото. Те вероятно са висо­коразвити и многообразни, след като са събрали най-доброто от технологиите на всяка от петте коренни човешки раси. Най-вероят­но са основани на силата на духа, т.е. на използване­то на фините енергии. На това многолико общество явно са подвластнителе-портирането, левитацията, телекинезата, материализацията, дематериализацията, чието описание в алегорич­на форма срещаме в леген­дите и приказките.

Това многолико общество на „най-добрите" вероятно е мно­го интересно, тъй като „на една маса седят" най-добрите пред­ставители на човешките раси - ангели, призраци, лемурийци, ат-ланти и арийци, разделени на Земята от десетки или стотици ми­лиони години. Смъртта там не е принципна, защото не е про­блем тялото да се смени с ново. Там принципни са чистата душа и грехът.

Защо все пак Златният фонд на човечеството не се проявява в обичайния живот? Защо не ни ръководи?

Преди известно време подобен въпрос би ме заварил непод­готвен. Вече обаче разбирах, че това по принцип не е възмож­но - всеки човек е създаден от Бога като саморазвиващо се на­чало (още веднъж подчертавам „саморазвиващо се", като набля­гам върху „само"). Затова да се превърне в „бавачка" на поред­ната човешка раса и тя да бъде ръководена, означава Златният фонд на човечеството да тръгне срещу принципните божестве­ни закони. В него се подбират най-добрите и може би на Земята ще настъпи време, когато няма да остане нито една грешна раса,

а ще съществува само многоликата и велика Шамбала, състоя­ща се от най-добрите.

Под впечатлението на тези мисли станах от тревата, влязох във водата и преплувах стотина метра. Обикновено споделях всичко с приятелите си, но сега кой знае защо не ми се искаше. Седнах пак на тревата и осъзнах, че мисълта все още не е завършена, че остава нещо недоизказано — Шамбала вече тряб­ва да се прояви с нещо, което ние, обикновените хора от петата раса, да видим със собствените си очи.

Златният фонд на човечеството е създал друга система за защита на Земята от човешкия грях Ясно съзнавах ролята на Шамбала в създаването на „изоли­раното място Вара" и във възраждането на човечеството след поредния апокалипсис. Продължавах обаче напрегнато да търся в какво се изразява тази мисловна недоизказаност, до­като най-после си изясних.

След третия апокалипсис Земята променя полюсите си. Изначалният Северен полюс в района на остров Пасха, след като се измества три пъти с по 6666 км, отива на мястото на изначалния Южен полюс в района на планина­та Кайлас. Четвъртият апока­липсис, когато изместването на полюсите преминава вече във второто полукълбо, е сиг­нал за Шамбала да създаде друга система за защита на Земята от човешкия грях.

Друга система, но каква? Осъзнах, че тя е световната систе­ма от пирамиди и монументи от древността, изградени очевид­но под ръководството на Шамбала след четвъртия апокалипсис. Напълно бях наясно, че тази система с идеалното си разполо­жение на земното кълбо изобщо не изпълнява ролята на гроб­ници за някого. Но мисълта, че пирамидите са създадени за за­щита на Земята от човешкия грях, ми се стори неочаквана и ек­стравагантна. Дори исках да я отхвърля с характерната за мен хирургична приземеност, когато не ти е до екстравагантни мис­ли, а трябва да спреш кръвта или да зашиеш раната.

Въпреки всичко подсъзнанието ми подсказваше, че изложе­ната логика за завъртането на Земята с 6666 км, базирана на израза на Елена Блаватския „...когато полюсите се изместиха [за четвърти път]...", е вярна. Свикнал съм да се доверявам на подсъ­знанието и то нито веднъж не ме е подвеждало при разработва­нето на нови хирургични операции, включително и при транс-плантацията на око. Само че прекалено екзотично звучеше из­разът „антигреховната дейност на пирамидите"!

Предположението обаче за „антигреховната функция" изи­скваше друго равнище на знания, което за нас все още беше не­достъпно. Независимо от „екзотичността" на подобна постановка на въпроса, трябваше да се направи опит поне до известна сте­пен да се вникне в това ново равнище. На тревата, на брега на езерото мъчително напрягах разума си, като го карах да работи до краен предел.

С последни сили размърдвах уморения си мозък с очакване­то Бог да ми даде тази идея. И тогава възкликнах: „Това е! Същ­ността на разгадката е в числата! Чрез тях може да се вникне в „антигреховната" функция на пирамидите!".

Как не се бях сетил по-рано! Нали бяхме започнали анализа с трагичното послание на древните, предадено посредством ви­сочината на планината Кайлас, равна на 6666 метра, а и след това всичко се въртеше около числата 6666, 9999, 4999... Всички из­ложени вече мисли бяха продиктувани от анализа на тези циф­ри. А както казват физиците, мислите притежават сила!

Задавих се с тревичката, която дъвчех. След като спрях да кашля, упорито реших да доведа докрай появилата си мисъл: „Трябва да се измерят всички ъгли на триъгълниците, които се образуват при съединяването на всички пирамиди и монументи от древността помежду им и с точки „6666" и „9999". Сигурно в сумата ще има „шестици" и „деветки". Фината енергия дейст­ва в триизмерното ни пространство чрез триъгълници, а нея я управляват числа! Ъглите на пирамидите... Триъгълните мисли, за които говорят йогите... Нима пирамидите са в състояние да изчисляват грешните хора посредством техните „деветични" или „шестични" грешни мисли... Трябва да се свържем с математи­ци. Законът за отрицание на отрицанието..."

Изпънах се по гръб и си казах: „Край! Не мога повече! Из­морих се! Трябва да запомня и после да анализирам мисълта, че системата от пирамиди и монументи, обхващайки земното кълбо, образува система от триъгълници с някакви математи­чески характеристики, водещи вероятно към числата „9" и „6", които на принципа на отрицание на отрицанието разрушават злите „триъгълни мисли", имащи също характеристики „9" и „6".

В този момент вече схващах, че мисълта, дадена от Бога, се различава от обикновената логическа мисъл, защото е гениално проста, неочаквана и бързо предизвиква пристъпи на умора по­ради неадекватността на съприкосновението на човешкия с Вис­шия разум.

Казах си, че не бива да забравям тази мисъл и викнах:

- Ришат, Таня, Алексей, хайде да се връщаме в туристичес­ката база!

Може ли да се вярва на Блаватская?

На следващата сутрин се излежавах в леглото и неизвестно защо си мислех за многото читателски писма по повод на кни­гата ми „От кого сме произлезли?", които продължаваха да при­стигат. Те можеха да се разделят на две категории.

Едните бяха благодарствени за опита ми различно, от науч­но-експедиционна гледна точка да се говори за дълбините на историята и за Бога. Другите бяха раздразнителни, в които имаше думи от типа на: "...представете ми преки доказателства...", „...нима може да се публикува подобна глупост, нали учението на Ленин казва..." или „...вашата Блаватская, на която толкова често се позовавате, е шизофреничка и масонка..."

Стана ми обидно за Елена Блаватская, почитана в Изтока като велика посветена. Знаех само, че има руска и немска кръв, а фамилията си дължи на първия си мъж - губернатора на Ере-ван господин Блаватски. Дори и да е била еврейка, какво от това? Има ли някакво значение?

Важно е, че чрез тази силна жена Бог предава на хората не­вероятен обем от знания. Самата тя пише: „...сякаш Глас ми дик­туваше отгоре..."

Скъпи читатели, отворете и прочетете нейната „Тайна доктри­на"! Много скоро ще се убедите, че човек, колкото и да е гениа­лен, не е в състояние да обхване целия обем of знания, изложени в тази книга. Откъде е знаела, че творецът на материалния свят се нарича Ахурамазда? Че летателните апарати на атлантите се на­ричат „вимана"? Откъде подробно е познавала учението на Пла­тон? Откъде, откъде... Извън всякакво съмнение е, че чрез нея го­вори Висшият разум, като при това с някаква особена нечовешка логика излага факти и само факти. Никакви нравоучения, само факти. Помислих си, че вероятно много се е изморявали.

Всички религии, включително и източните, при съпоставя­не с „Тайната доктрина" се различават само по това, че в тях всичко е изложено в приказно-алегорична форма, по-достъпна за обикновените хора, докато същността им е една и съща.

Така че не можех да не вярвам на Блаватская и в частност на думите й „...когато полюсите се изместиха [за четвърти път]...", чието логично разчепкване ни доведе до толкова неочакваните изводи, за Единното общество на най-добрите.

9999 - числото на гибелта на Земята

Опасявах се, че скоро ще ме повикат на закуска и ще ме от­влекат от мислите ми. Затова се постарах да си представя ситу­ацията какво би се случило със Земята, ако тя, променяйки по­ложението на полюсите си, е направила пълен „апокалиптичен кръг". Тоест какво би станало, ако е изместила оста си с 6666 км шест пъти, при което Северният полюс отново би се върнал на древното си изначално място в района на остров Пасха?

Не знам защо, но ми се струва, че с това Земята ще приклю­чи своя „шестичен цикъл", т.е. цикъла на апокалипсисите, и ще премине към нов „деветичен цикъл" с изместване на оста вече с 9999 км.

Защо мисля така? Защото на Земята вече е създадена система от пирамиди и мону­менти, която е призвана да не допусне поредното измества­не на полюсите с 6666 км и приближаването до „фатал­ния кръг". Та нали вече е имало четири завъртания по 6666 км, остават само две! В потвърждение може да се до­бави, че разположението на пирамидите и монументите е в строга симетрия не само с точките „6666" на Земята, но и с точките „9999", в което, скъпи читатели, сте се убеди­ли поне от примера с Кулата на дявола, отстояща на 1666 км и от точка „6666", и от точка „9999".

Какво може да означава „деветичният" цикъл на за­въртания на Земята, т.е. пе­риодичното изместване на оста й с 9999 км? Не знам, но мисля, че това означава гибел за планетата. Тя няма да из­държи и ще се разруши.

Вдигна ме Ришат Булатов. Споделих с него, че ми се въртят разни мисли за защит­ната роля на пирамидите и мо­нументите от древността и че тази роля по някакъв начин е свързана с числата.

- Когато пишех дисертаци­ята си, също се обърках в мис­лите си - усмихна се Ришат, -и то така, че не виждах изход. Но... когато си обръснах брада­та, всички мисли си отидоха по местата.

Обхванат от необясним порив, отидох при умивални­ка и насапунисах брадата си, като си повтарях, че връщане назад няма и се налага да я обръсна.

- Какъв кошмар! Лице на мастит бюрократ - отбелязах за новата си външност. - Пак ще си я пусна.

Същия ден проведохме конференция с жителите на Туйма-зинския район в Башкирия, посветена на нашите хималайски ек-спедиции. Събраха се 600-700 души. На сцената изпитвах ком­плекс за непълноценност от невзрачната си външност, при това и без брада, но някак си издържах.

След това Рим Анварович Хамзин даде чудесен банкет, по време на който за щастие не обсъждаха обновената ми външност. Когато се връщахме към Уфа, заспах в колата. Събудих се и за малко забравил „безбрадия си комплекс", пак започнах да мисля за ролята на пирамидите. Нямах търпение да установя контакти с математиците.

До мен седеше Татяна. В този момент вече знаех, че загад­ката на пирамидите до голяма степен ще бъде свързана с прин­ципа на аритметичното действие, неотдавна извършено от нея.