Трагичното послание на древните


Трета част Световната система от пирамиди и монументи от древността ни е спасила от края на света, но... БРАВО, ТАНЯ!



страница9/16
Дата02.05.2017
Размер3.37 Mb.
#20434
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   16

Трета част

Световната система от пирамиди и монументи от древността ни е спасила от края на света, но...



БРАВО, ТАНЯ!

Честно казано, скъпи читатели, и на мен вече ми се иска по-скоро да премина към описанието на Града на боговете и да ви покажа снимките и рисунките на удивителните и загадъчни мо­нументи, които видяхме в този странен поднебесен град на древ­ните. Все пак обаче ми се струва, че е целесъобразно още веднъж да насоча вниманието ви към някои научно-философски аспек­ти в нашите предекспедиционни размисли. Такава беше подго­товката на експедицията, без която тя едва ли би имала успех.

Сигурен съм, че следващите две глави, в които ще стане дума за механизма за унищожаване на злата дяволска енергия на Зе­мята с помощта на пирамидите и монументите, ще ви се сторят твърде любопитни и интересни. Може би дори ще ги сметнете за най-важните в книгата, тъй като в тях знанията на древните ще намират връзка с всекидневието ни.

В началото обаче бих искал да ви поразмътя главите със света на числата, тъй като без този механизъм унищожаването на злата енергия ще остане неразбираемо. Уверявам ви, че няма да продължи много.

Освен това искам да отбележа, че неусетно и за самия себе си започнах да използвам вместо научния термин „отрицателна психична енергия" религиозния „зла или дяволска енергия". Надявам се учените да ми го простят, но за широкия кръг от читатели думите „зла" и „дяволска" ще бъдат по-асоциативни по отношение на чувствата, в чийто свят живее всеки човек.

Всичко започна от онази паметна юнска вечер на 1999 г. с рождения ден и парфюма „Кензо", когато нищехме трагичното послание на древните и Татяна неочаквано и за себе си извърши аритметичните действия 6 + 6 + 6 + 6 = 24, 2 + 4 = 6.

Помня, че тогава едното й око гледаше цифрите, а другото -мене, макар че никога не е страдала от кривогледство. Помня, че извършихме същите аритметични действия с числата „9", „8" и „7", но без да направим сериозни изводи. Те предизвикаха само емоционални възклицания във връзка с особеното положение на „шестичните" и „деветичните" редове - нещо от рода на: „Я виж! Получава се тотално зло!". Доколкото си спомням, отклонихме се от повторното сумиране на получените като сума цифри и ув­лечени от трагичното послание на древните „6666", започнахме да анализираме ситуацията, опитвайки се да осмислим история­та на Земята и съдбата на човечеството при апокалипсисите.

Мисълта обаче за принципа на сумиране на суми от числа остана някъде в гънките на съзнанието ми. Още не схващах, че зад нея се крие основният принцип на борба със злата енергия, разработен и въведен в действие от древните, но все пак нещичко вече усещах.

Когато се готвехме за среща с математиците, Юрий Ивано-вич Василиев, Татяна и аз решихме по-подробно да анализира­ме това аритметично действие.

Как ти дойде в главата, Таня?

Преди началото на разговора попитах Татяна:

- Кажи, ако обичаш, защо най-неочаквано реши да събереш 6 + 6 + 6 + 6, а след това и цифрите на получената сума: 2 + 4 = 6?

- Ами тогава непрекъснато повтаряхме 6666, 6666... и аз ги събрах.

- Все пак как ти хрумна?

- Не знам, дойде ми и това е! - отговори Таня.

- Може би ти е било подсказано от подсъзнанието?

- Откъде да знам! Събрахме ги и край!

- След тази мисъл у теб не се ли появи умора?

- Не помня. Може и да се е появила, но в онази вечер нали ме измъчваха с „Кензо".

- Таня, разбираш ли -продължавах да упорствам, - че пределно простото аритметично действие може да бъде извърше­но от всеки ученик от началните класове, повече ум не е необхо­дим. Ценното е, че мисълта ти е дошла точно в момента, когато насочихме вниманието си към числовия ред „6666". Като че ли някой ни подсказа - обърнете внимание и на това!

- Да, така е.

- Тъй че нека да се въоръжим с калкулатор и да развием мисъл­та ти, Таня.

- Хайде.

- Всички сме чеда на Бога. И мислите ни често произхож­дат от него, сякаш той ни подсказва. Тези мисли възникват, ко­гато са ни най-нужни - нравоучително добавих аз.

- Чуй ме, шефе - намеси се Юрий Иванович. - Аз като тех-ничар, сам разбираш, съм по-близо

до математиката, отколкото ти като лекар. Откровено ще ти кажа -ревнив народ са математиците! По-лоши от женорята! Не само че няма да се доверят на лекар по ма­тематически въпроси, те дори и физиците вземат за пънове, че как­во остава за нас! Ще ни разсипят от критика!

- Остави ги, Юра! Нека да кри­тикуват! Абсолютно съм убеден, че подобни аритметични действия отдавна са направени и са изведе­ни определени цифрови законо­мерности, но... Но тук се стараем да направим аналогия с тайните на древността, да разберем смисъла на монументите - нали са били изградени по някакви математически разчети. А математиците, които имат някакъв професионален апломб... Какво пък... не всич­ки са такива.

Сумиране на суми

Взехме калкулатор и след като определихме за всяка цифра четири реда числа, получихме следното:

Ред1 1 Ред 2 1 + 1 = Ред 3 1 + 1 + 1 = Ред 4 1 + 1 + 1 + 1 =

Ред 12

Ред 2 2 + 2 = Ред 3 2 + 2 + 2 = Ред 42 + 2 + 2 + 2 =

Ред 1 3

Число 1

Суми от сумите на четирите реда: 1+2 + 3 + 4 = 10; 1+0= 1

Сума от сумите на последните три реда: 2+3+4= 9

Сума от сумите на последните два реда: 3 + 4= 7



Число 2

Сума от сумите на четирите реда: 2 + 4 + 6 + 8 = 20; 2 + 0= 2

Сума от сумите на последните три реда: 4 + 6 + 8= 18; 1 + 8= 9

Сума от сумите на последните два реда: 6 + 8= 14; 1+4= 5



Число 3

Сума от сумите на четирите реда: 3 + 6+ 9 + 3= 21; 2+1= 3



Ред 2 3 + 3 = 6

Ред 33 + 3 + 3= 9

Ред 4 3 + 3 + 3 + 3 = 12; 1+2= 3

Сума от сумите на последните три реда: 6 + 9 + 3 = 18; 1 + 8= 9

Сума от сумите на последните два реда: 9 + 3 = 12; 1+2= 3

Ред 1 4

Ред 2 4 + 4 =

Ред 3 4 + 4 + 4 = 12; 1 +2=

Ред 44 + 4+ 4 + 4= 16; 1+6=

Число 4

Сума от сумите на четирите реда: 4 + 8 + 3 + 7 = 22; 2 + 2= 4

Сума от сумите на последните три реда: 8 + 3 + 7= 18; 1 + 8= 9

Сума от сумите на последните два реда: 3 + 7= 10; 1+0= 1



Ред 1 5 5

Ред 2 5 + 5 = 10;

1 +0 = 1


РедЗ 5 + 5 + 5= 15;

1 + 5 = 6

Ред 4 5 + 5 + 5 + 5 = 20;

2+0= 2


Ред 1 6

Ред 2 6 + 6 = 12;

1+2 =



Число 5

Сума от сумите на четирите реда:

5 + 1+6 + 2= 14; 1+4= 5

Сума от сумите на последните три реда: 1 + 6 + 2 = 9

Сума от сумите на последните два реда:

6 + 2 = 8



Число 6

6 Сума от сумите на четирите реда: 6 + 3 + 9 + 6 = 24; 2+4= 6

3 Сума от сумите на последните три реда:

Ред 3 6 + 6 + 6 = 18;

1+8= 9


Ред 4 6 + 6 + 6 + 6 = 24;

2+4= 6


3 + 9 + 6= 18; 1+8= 9

Сума от сумите на последните два реда: 9 + 6= 15; 1 + 5= 6



Ред1 7

Ред 2 7 + 7 = 14; 1+4 =

Ред3 7 + 7 + 7 = 2+ 1 =

Число 7

7 Сума от сумите на четирите реда: 7 + 5 + 3 + 1 = 16; 1 + 6= 7

5 Сума от сумите на последните три реда:

5+3+1= 9


3 Сума от сумите на последните два реда:

3 + 1 = 4



Ред 4 7 + 7 + 7 + 7 = 28; 2 + 8 = 10; 1+0= 1

Ред 1 8 8

Ред 2 8 + 8 = 16;

1+6= 7


Ред 3 8 + 8 + 8 = 24;

2 + 4 = 6

Ред 4 8 + 8 + 8 + 8 = 32;

3 + 2= 5

Число 8

Сума от сумите на четирите реда: 8 + 7 + 6 + 5 = 26; 2 + 6= 8

Сума от сумите на последните три реда: 7 + 6 + 5 = 18; 1 + 8= 9

Суми от сумите на последните два реда: 6 + 5 = 11; 1 + 1 = 2



Ред 1 9

Число 9

9 Сума от сумите на четирите реда: 9 + 9 + 9 + 9 = 36; 3 + 6= 9

Ред 2 9+ 9= 18;

1+8=


Ред 3 9 + 9 + 9 = 27;

2 + 7 =


Ред 4 9 + 9 + 9 + 9 = 36;

3 + 6=


Сума от сумите на последните три реда: 9 + 9 + 9 = 27; 2 + 7= 9

Сума от сумите на последните два реда: 9 + 9= 18; 8 + 1= 9



Общо 36 числа на сумиране на суми във всички редове.

Когато Татяна завърши със сметките, Юрий Иванович под­свирна:

- Ама че деветчици! Във всички комбинации са се намъкна­ли! Няма друга такава цифра. Защо ли понякога мазниците ги наричаме „шестици", време е да станат „деветки", че...

- Обърнете внимание - прекъсна го Татяна. - Сумата от су­мите на трите последни реда при анализа на всяка цифра също винаги дава „9". Какво ли значи това?

- Ако съберете сумите на втория, третия и четвъртия ред на всяка цифра - навсякъде ще се получи числото „9". Пак вездесъ­щата деветчица! Злото ли така се набутва навсякъде? — пак под­свирна Юрий Иванович.

- Чакай, Юра! Как го каза? Деветка се получава при суми­ране сумите на втория (2), третия (3) и четвъртия (4) ред на всяка цифра? Съберете: 2 + 3 + 4 = 9. И тук деветка! - изумих се аз.

- Хайде бе! - не остана по-назад Юрий Иванович. - Каква е пъргава дяволската деветка! Неслучайно бабите казват, че дя­волът винаги е до теб и затова е трудно да се бориш с него. Събереш деветчици в душата и започваш да сваляш звезди от небето, после заболяваш от „звездна болест" и се превръщаш в дявол...

След няколко седмици математиците щяха да се изумят, ко­гато при анализа на световната система от пирамиди и монументи от древността по хордите на очертаните на глобуса триъгълни­ци щяха открият, че всички математически закономерности при сумирането на суми непременно водят до числото „9".

- Погледнете каква краси­ва симетрия! - каза Таня. - При сумирането на сумите на всич­ките четири числови реда на всяка цифра се получава съща­та цифра.

- Светът винаги е симетри­чен - важно отбеляза Юрий Иванович. - Свят и антисвят, мъж и жена, две ръце, два кра­ка и така нататък.

- Е, има и единични орга­ни - например черният дроб -възразих аз и предложих да обърнем повече внимание на числото „6".

- Шестицата много прилича на тройка - отбеляза Юрий Ива­нович. - Вижте, сумата от четвъртия ред за числото „3" е „3", а за числото „6" е „6". Такова нещо с изключение на числото „9" никъде няма: сумата на сумата от четвъртия ред

за числото „1" е „4", за числото „2" е „8", за числото „4" е „7", за числото „5" е „2", за чис­лото „7" е „1", а за числото „8" е „5". Особено се държат „шестиците" и „тройки­те", заедно, разбира се, с „деветка­та". Ловя се на бас, че дяволската енергия не е заложена само в „де­ветките", но и в „шестиците" и „тройките". Нали „9" е „3 + 3 + 3", а „6" е „3 + 3".

- Забелязах още нещо по отно­шение на числата „6" и „3" - доба­ви Татяна. - Сумирането на суми­те от двата последни реда (тоест редовете с три и четири еднакви числа) само за числата „6" и „3" дава същото число: за числото „6" - „6", а за числото „3" - „3". Мо­жете да сравните: за числото „1" е

„7", за числото „2" - „5", за числото „4" - „1", за числото „5" -„8", за числото „7" - „4" и за числото „8" - „2". Някак отделно стоят „шестиците" и „тройките", а да не говорим за „деветки­те", където всичко води към същото число „9".

- Отделно казваш стоят „шестиците" и „тройките" заедно с „деветките" — замислих се аз.

В този момент още не знаех, че точно тези числа (3, 6 и 9) ще фигурират в триъгълниците, образуващи се при съединява­нето на различните пирамиди и монументи помежду им. Освен това не можех дори и да предположа, че тези прости аритметични действия, извършени по идея на Татяна, скоро ще доведат до паралелните шест- и деветизмерни светове, позволявайки сякаш да се надникне в тях.

Числовият баланс между доброто и злото

Когато разглеждах съставената таблица, все повече и по­вече се убеждавах, че описаните закономерности не са обик­новено „цифроблудство", а изразяват наистина важни законо­мерности в света. Напълно е възможно числата да обладават сила, която с пълен размах да се проявява в загадъчния фин свят.

Дали човекът е измислил числата? Може би те са предадени чрез подсъзнанието, обособяват се в нечия глава и така само-влюбеното човечество успява да си припише откритието, забра­вяйки за Бога.

Все пак в тези числа се крие някаква сила, която засега не е подвластна на изучаване и която древните смятат за главна в све­та. Струва ми се, че това е мисълта. Неслучайно физиците каз­ват, че мисълта е материална, към което може да се добави, че е и „числена".

Мислите биват добри и зли. Казват, че в света съществува баланс между доброто и злото и само в борбата помежду им се раждат знанията и прогресът.

Народната мъдрост гласи, че числата „6" и „9" олицетворя­ват злото или дявола. Бих добавил и числото „3". Както вече посочих, при анализа на принципа на сумирането на суми чис­лата „9", „6" и „3" стоят отделно, като имат единни характери­стики, които ги отличават от останалите числа.

Като имах предвид това, помолих Татяна да преброи във вече отбелязаната таблица колко са предполагаемите „зли" (9, 6 и 3) и „добри" (1, 2, 4, 5, 7 и 8) числа сред сумата от суми във всеки от числовите редове, т.е. сред онези числа, които са в кръгчета от лявата страна (те са общо 36). Получи се следното:



Брой на „добрите" и „злите" числа в сумите от суми на числовите редове

„Добри" числа 1, 2, 4, 5, 7 и 8

„Зли" числа 3, 6 и 9

18(50%)

18 (50 %)

- Баланс между доброто и злото! - възкликнах аз.

- Ама направо си е така! Нали бабите казват, че... - започна Юрий Иванович.

- Кое от числата е „по-зло" - 3, 6 или 9? - прекъсна го Та­тяна.

- „Най-злото" число е „9", след това е „6", а после е „3". „Де­ветката" е три пъти „по-зла" от „тройката", а „шестицата" е два пъти „по-зла" от „тройката" - уверено каза Юрий Иванович.

- Трудно ни е да съдим за това - позамислих се, - но оче­видно има някакъв смисъл. Възможно е числото „3" да олице­творява човешкото зло, числото „6" - общоземното зло, а чис­лото „9" - космическото зло, или злото на Онзи свят. Явно оба­че съществуват неведоми за нас закономерности, които трябва да са едновременно и извънредно сложни, и гениално прости!

- Когато работех на магистралата, имахме един шофьор -Андрей се казваше. Ама че зъл беше нехранимайкото! Помня, че едно куче, вързано на верига, много го лаеше и той го преби до смърт. А очите му светеха с дяволска радост. Само „девет­ки" препускаха в тях, усещах го — с раздразнение произнесе Юрий Иванович.

- Таня, пресметни броя и процента на вся­ка от цифрите „3", „6" и „9" поотделно сред посо­чените 36 числа от суми­рането на суми - предло­жих аз.

Татяна се залови за работа и след няколко минути каза:

- Всяка от тях се сре­ща в този ред от 36 чис­ла по 6 пъти, което е 16,66 % за всяко число.

- Какво?


- 16,66 %. Нещо не е наред ли?

- Финият свят е отно­сителен, в него няма ме­три, километри и процен­ти, а само числа - възбу­дено казах.

- Е и какво?

- Разстоянието от Кулата на дявола до точка „6666" е 1666 ки­лометра, както и до точка „9999". Получихме същите числа - 1666.

- Както и разстоянието от мексиканските пирамиди до точ­ка „6666" - също 1666 километра - добави Таня.

- Интересно! Създава се впечатлението, че монументите от древността са изградени, като са били отчитани аритметичните закономерности на числата „9", „6" и „3". Дали пък монумен­тите не изпълняват функцията за унищожаване или коригиране на отрицателната енергия на Земята, отразявана с тези числа? -беше моят коментар.

- По-точно те унищожават злите „деветични", „шестични" и „троични" мисли - добави Юрий Иванович.

- Нима са толкова страшни злите мисли? - озадачи се Татяна.

- Таня, изчисли, моля те, сред отбелязаните 36 числа про­цента на комбиниране на „6 и 9".

Тя го направи и показа изписания лист хартия:



Числа 1, 2, 3, 4, 5, 7 и 8

Числа 6 и 9

24 (66,66 %)

12 (33,33 %)

- Аналогията продължава: 6666 километра - числото на апо­калипсиса и, в частност, разстоянието от планината Кайлас до Северния полюс, а 3333 километра - половината от това разсто­яние. При нас се получиха 66,66 % и 33,33 %, т.е. същите чис­ла в относителен вариант - 6666 и 3333.

- Между другото - добави Татяна - разстоянието от мекси­канските пирамиди до Кулата на дявола също е 3333 километ­ра, т.е. два пъти по 1666 километра10.

- Таня, пресметни комбинациите „3 и 6" и „3 и 9" - помоли Юрий Иванович.

- Няма какво да се пресмята - те също ще дадат по 33,33 %. В реда на сумирането на сумите от 36 числа само 3, 6 и 9 се срещат 6 пъти, а всич­ки останали - по 3 пъти.

Усещах, че между за­кономерностите на суми­рането на суми и геогра­фията на монументите от древността на Земята за­почва да се очертава ня­каква връзка, макар и все още мъглява и призрачна. Независимо от това у мен все повече и повече се затвърждаваше мисълта за „антигреховната" роля на пирамидите и монументите, осъществявана с по­мощта на специални математически закони във финия относи­телен свят или в света на мислите.

Ако пирамидите и монументите са в състояние по някакъв начин да унищожават отрицателната психична енергия (злите мисли), то би трябвало да съществува и математически меха­низъм, извеждащ до числото „0", т.е. числото на унищожение­то. Какъв е той?

Умножение на числата на произведения

В желанието си да се ориентираме, се постарахме да извър­шим още математически действия, като използваме делене, из­важдане и умножение. С деленето и изваждането нищо не изле­зе, но умножението даде интересни резултати.

Няма да пълня главата на читателя с таблицата за умноже-ние на числата на произведенията на всяка цифра по същия прин­цип, използван при сумирането на сумите от редовете от една, две, три и четири еднакви цифри. Ще посоча -само принципите.

Ако се умножат числата в реда помежду им, а след това ци­фрите на полученото произведение също се умножат помежду си и това се продължи, рано или късно ще се стигне до цяло число. Например 5x5x5 = 125; 1 х 2 х 5 = 10; 1 х 0 = 0, или 3 х 3 х 3 = 81; 8 х 1 =8.

Анализът на всички 36 числа, получени при умножаването на цифрите на произведенията, показа следното. В 9 случая (25 %) се открива числото 0, в 21 случая (58,33 %) са налице „добри­те" числа 1, 2, 4, 5, 7 и 8, а в 6 случая (16,66 %) - „злите" чис­ла 3, 6 и 9.

- Охо! Пак изскочи „1666" - каза Юрий Иванович. - И пак е свързано със „злите" числа 3, 6 и 9, и пак разстоянието от Ку­лата на дявола до точка „6666"... или до точка „9999". Но сега то изскочи при умножаването на цифрите на произведения също като при сумирането на суми. Относителност има, относител­ност, това не ви е абсолютност! В относителността всичко е ед­накво, какви ти проценти, кило­метри, милиметри. В относител­ния свят просто трябва да мес­тиш в главата си цифрички и мо­жеш едновременно да се окажеш и на Луната, и на Марс, и във вътрешността на някаква моле­кула или атом. Май е интересен този свят...

- Интересното е, че в 9 слу- чая от 36, тоест в 25 % се появя­ва числото „0", т. е. числото на унищожението - произнесох аз.

- Шефе, намекваш, че по­средством числото „0" се унищожават „злата" енергия или „злите" мисли? - гледайки ме хитро, попита Юрий Иванович.

- Да, предполагам.

- Кой го знае - усмихна се Юрий Иванович. - Едва ли е слу- чайно, че сред народа наричат тъпите хора, които нямат нито зли, нито добри мисли, „нули" или „нулички". Може пък в ду­шите им механизмът за умноже­ние на цифри да превръща всичките им мисли в нули? За­това са и тъпи. В Украйна пък такива жени ги наричат „ника-ка". Може и да е красива, но е... „никака".

- Таня, какви комбинации от числа дава числото „0" при ум­ножение на цифрите на произ­веденията?

- Комбинациите са следните: 4444; 5555; 555; 55; 6666;

7777; 8888; 888; 9999.

- Любопитно!

- От тях - продължи Таня - най-интересни са 6666 и 9999, тъй като в крайна сметка водят до числата „108" и „180", а от­тук до „0". Вижте:

6x6x6x6= 1296; 1x2x9x6= 108; 1x0x8 = 0 9x9x9x9 = 6561; 6x5x6x1 = 180; 1x8x0 = 0.

- М... да... - каза Юрий Иванович.

- Ами нали говорехте, че числото „108" е свято и магическо в Изтока, а „180" е сбор от ъглите на триъгълника - неуверено се обърна към мен Татяна. - Интересно ли е това?

- Има нещичко тук...

- Изтокът е тънка работа - заговори Юрий Иванович. - Там хората почитат древните знания, за разлика от нас. На източни­те хора мъдростта им е повече. Не се смятат за богове. Кой знае, може пък и в числото „108" да има нещо важно! Нали цяла вечер го­ворим за числа, прехвърляме раз­лични комбинации, съпоставяме с древните пирамиди и през всич­кото време си представяме, че в отвъдния свят числата притежават сила. А може би „108" е гранич­но число - стигнал си до него и стоиш на ръба, дали мисълта ти ще се превърне в „0" или не.

Все още не ми беше известно, че по изчисленията на големия ру­ски учен С. Проскуряков много пирамиди са построени с оглед на математическите отношения, свързани с числото „108". Кой знае, ами ако простодушните думи на Юрий Иванович за граничност-та на това число излязат верни? Но нима пирамидите и монумен­тите от древността са в състояние да оценяват мисли, а и да решават дали да ги унищожават или не?

По отношение на числото „180", върху което Татяна също акцентира, ми се струваше, че пирамидите, състоящи се от че­тири триъгълника, са в състоя­ние да съсредоточават върху себе си фината енергия на мис­лите, като я привеждат в триъгълно въртене в рамките на числото „180" (сборът на ъгли­те на триъгълника е 180 градуса) и чрез математическия меха­низъм за умножение на цифри­те на произведенията да ги превръщат в „0", т.е. да ги уни­щожават. Оттук логично следва­ше въпросът какви мисли могат да унищожават пирамидите. От­говорът произтичаше от самото число „180", което получихме след умножението на числата на

произведенията на числото „9999". Излизаше, че пирамидите могат да унищожават негативните („деветичните") мисли.

В главата ми се въртеше и все още не­ясната мисъл, че същи­ят процес на унищожа­ване на отрицателна психична енергия про­тича в триъгълниците, образували се при съе­диняването (на глобу­са) помежду им на раз­личните пирамиди и монументи от древността.

Въпреки всичко в онзи момент бях принуден да призная, че мисълта за „антигреховната" функция на пирамидите и монумен­тите от древността беше до такава степен сурова и налуднича­ва, че не можеше все още да се разглежда сериозно. Но, скъпи читатели, след като прочетете следващата глава, ще се убедите, че заедно с математиците все пак успяхме да намерим доказа­телства за тази на пръв поглед налудничава идея.

Още веднъж искам да поясня, че в процеса на изложените по-горе хипотетични размисли, кой знае защо, си представях, че точно посредством стъпалата на пирамидите се осъществява ефектът на умножение на числата на произведенията, превръ­щащ „злите" мисли в „0", докато всички останали компоненти на пирамидите работят на принципа на сумиране на суми. Но и това не можех да докажа.

- Ще заприличам на някакво бръмчило - произнесе с въздиш­ка Юрий Иванович, - но ще кажа, че ако публикуваме всичко това, ще ни накълват математиците, хващам се на бас, ще ни из-тормозят.

Физика и религия

Думите на Юрий Иванович ми припомниха срещата с физи­ците в знаменития научен център „Арзамас-16", където прове­дох конференция за резултатите от хималайските експедиции. Събраха се 200-300 учени. Целта ми беше да осъществя контакти с тях за създаването на прибор, който да е в състояние да реги­стрира фини енергии.

Колкото и да бе странно, учените внимателно изслушаха доклада ми за Генофонда на човечеството и религиозните кон­цепции за произхода на човека, за енергиите на Кундолини, Дхананджайа и... любовта, след което започнаха интересни дискусии от физична гледна точка. Но се намери скептик, който постоянно ставаше и звънко задаваше въпроси със злобновраждебен оттенък в гласа. Дискусиите с него продължиха и в кулоарите, в обкръжението на други учени.

- Уважаеми професоре по очни болести, вместо да подбира­те очила, задавате на нас - физиците - въпрос за възможността как да се регистрират фините енергии. Не ви ли се струва, че това звучи нескромно от устата на „очкар"?

- Не - отговорих аз. - Извинете, след като ми казвате „оч­кар", как бихте ме нарекли, ако бях гинеколог?

В залата се разнесе смях.

- С какво можете да докажете съществуването на фините енергии? Двамата физици шизофреници Акимов и Шипов дори градят някаква математическа основа за фината енергия или, както те казват, торзионните полета. Кой им вярва? Аз напри­мер не им вярвам - каза ученият скептик.

- Вярвате ли в Бога? - отговорих на въпроса с въпрос.

- Това е нещо лично - ухили се той. - Представете ни дока­зателства за съществуването на фината енергия, посочете ни ди­апазоните на колебанията й и тогава ще направим приемник... ако, разбира се, финансирате нашата работа.

- Не знам диапазоните на колебания на фините енергии - ка­зах объркан. - Лекар съм и точно затова съм дошъл при вас.

- Тъй, тъй - разпали се ученият скептик, - вместо да говорите за диапазони на колебания, разсъжда­вате за някаква енер­гия на любовта, която едва ли не може да твори чудеса, включи­телно до самоконсер-вация на човешкото тяло.

- Някога влюбвали ли сте се? - попитах го ехидно.

- А, с кого ли не се случвало на младини.

- Усещахте ли то­гава прилив на сили,

увеличаване на работоспособността, възможност да работите цяла нощ, без да спирате?

- Работоспособността ми винаги е на едно и също равнище - нелепо отвърна ученият скептик.

- Значи никога не сте се влюбвали! - дочу се от залата.

- С жена ми цял живот сме ръка за ръка... Колкото до при­лива на сили в такъв период, той може да се обясни с възбудата на организма като система.

- Сексуална или каква? - пак се обадиха от залата.

- Позволете ми да ви задам още един въпрос - обърнах се към него. - Вярвате ли, че религиозните служители в различни­те държави не разказват еднотипна приказка в разни варианти, а се стараят да предадат на хората някакви древни знания, раз­личаващи се коренно от съвременните и напудрени думи от типа на „грях", „дявол", „Бог"? Така ли е, или не?

- Съществува исторически доказаният феномен за умножа­ване на неправдоподобна информация.

- Доказан от кого? Каква литература познавате по въпроса?

- Ще ви дам един пример - продължих аз. - Индийските свами и непалските лами изключително почитат книгата „Енер­гия на съзнанието". Обемът й е огромен и в нея са описани над 200 вида енергии (пранаяма, дхананджайя и др.), влизащи в състава на енергията на съзнанието. При това са описани тол­кова подробно и убедително, което създава впечатлението, че са били изследвани от някого в научен аспект, а съвсем не са „свръхвисоконаучна измислица". Ще добавя и това, че ламите не наричат религията си с тази дума, а пренесени през векове­те знания на предишна цивилизация. Явно древните са имали научни прибори за изучаване на фините енергии. Дойдох при вас, за да споделя резултатите от научните експедиции, за да можем заедно...

- Другари! - прекъсна ме ученият скептик. - Ако „очкари-те" започнат да ни учат на физика, какво ще стане! Знанията на предишните цивилизации по Дарвин звучат като „знанията на маймуните"! Ясно ли е?

- Ясно. А също е ясно, че... различните нации са произ­лезли от различни видове маймуни: руснаците - от маймуната „гаврила", арменците - от „маканян", грузинците - от „шем-панидзе"... - отговорих саркастично. — Но, дълбокоуважаеми професоре, вие като учен, занимаващ се с ядрена физика, чу­десно знаете, че в началото на XX век малцина са вярвали в съществуването на ядрената енергия. По онова време веро­ятно също са казвали, че не може да я има. Като вашето твърдение сега, че не е възможно да съществуват фини енер­гии, наричайки физиците, стараещи се да докажат това, ши­зофреници, а мен самия... Да разсъди може само Бог, но не и бог самозванец!

- Какво?

- Бог самозванец! Към това мога да добавя и неестествена­та за вас дума „грях", тъй като най-големият грях е някой да се смята за бог.

После някои от физиците се извиниха заради колегата си, но въпреки всичко не успяхме да създадем научни контакти. Оста­на да търсим сами диапазона на колебанията на фините енер­гии, като използваме логиката, религиозните знания и отделни математически подходи.

Все пак има нещо в тези числа!

Казах на Татяна, че идеите й за сумиране на суми и умноже­ние на цифри на произведения може би са ключовете за регист­рация и управление на фините енергии, които е възможно да се използват в бъдеще. Личеше, че тези закономерности ще изиг­раят определена роля и при анализа на световната система от пирамиди и монументи от древността.

Юрий Иванович въздъхна:

- Все пак има нещо в тези числа! Ловя се на бас! Браво, Таня!

Добре съзнавах, че толкова проста и оригинална идея би тряб­вало да хрумне не само на Татяна. Не знаех, че такъв математи­чески подход в дълбоката древност е ползвал самият Питагор.

Питагоровата математика

Скоро след приключването на отбелязаните вече математи­чески изчисления някой ми донесе книгата на Владимир Бабанин „Тайните на великите пирамиди", в която са дадени сведе­ния за т.нар. Питагорова математика.

Питагор проповядва десетичната система за смятане, когато всяка сума чрез повторно сумиране се свежда към някакво чис­ло от 1 до 10. Тоест върши същото, което правехме и ние, ана­лизирайки идеята на Татяна. При това посочва, че такава систе­ма за смятане е приета при посветените.

Всички числа от 1 до 10 Питагор смята за стъпала на творе­нието, което започва с монада, като под това понятие може да се разбира първоматерията или „божествената ДНК на същест­вуването". Обозначава монадата с числото „1" или „10", а по­следното число схваща като 1 + 0 = 1. На всяко от числата Пи­тагор придава особено религиозно-философско значение. Напри­мер смята „3" за символ на хармонията, „6" - на пречистването от „материалната кал", а „9" - на края.

По-нататък, скъпи читатели, ще приложим всички тези ма­тематически принципи за анализ на световната система от пи­рамиди и монументи от древността. Какво ли ще излезе?


Каталог: books
books -> Тайнствената сила на пирамидите Богомил Герасимов Страхът на времето
books -> В обятията на шамбала
books -> Книга се посвещава с благодарност на децата ми. Майка ми и жена ми ме научиха да бъда мъж
books -> Николай Слатински “Надеждата като лабиринт” София, Издателство “виденов & син”, 1993 год
books -> София, Издателство “Българска книжница”, 2004 год. Рецензенти доц д. ик н. Димитър Йончев, проф д-р Нина Дюлгерова Научен редактор проф д-р Петър Иванов
books -> Николай Слатински “Измерения на сигурността” София, Издателство “Парадигма”, 2000 год
books -> Книга 2 щастие и успех предисловие
books -> Превръщане на числа от една бройна система в друга
books -> Тантриското преобразяване


Сподели с приятели:
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   16




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница