Тракийския митологичен кръг



Дата10.02.2018
Размер169.73 Kb.
#56680
Централно е разположено разпятие на гол мъж с препаска около кръста. Кръстът е от т.н. латински тип, а мъжът е увиснал с леко подвити наляво (за зрителя) нозе. Непосредствено над кръста е изобразен полумесец, а цялата сцена е увенчана с полукръг от 7 звезди. Долу под кръста, там, където той е забит в земята, има малко странен наглед обект с V-образна форма. От двете страни на кръста са разположени разпокъсано на три реда следните две думи: OP ФEOC BAK KI K OC.

За всеки непредубеден наблюдател е шокиращо очевидното комбиниране на символи, принадлежащи към различни религиозни системи, т.е. веднага възниква подозрението за синкретизъм, който може да се срещне, да речем в периода на възникване на нова религия, но е съвсем недопустим в рамките на една вече добре разработена, догматизирана и утвърдена религиозна система, която – както сочи историята - държи непременно да се разграничи от всички останали вярвания и не допуска вмъкване на чужди елементи.

Освен това вниманието ми бе привлечено от името на Орфей - прочутия певец и музикант, легендите за когото произхождат от тракийския митологичен кръг. И чиито изображения съвсем не са толкова много, колкото за други митични персонажи като Херакъл, Одисей, Ахил и т.н.

Потърсих веднага в текста нормалната снимка на загадъчния обект, но... нямаше такава! Потърсих и коментар. Намерих, но... само няколко реда и то без онези очевидни данни, които сякаш е естествено да придружават сериозната публикация на обект с предполагаема висока историческа, археологична стойност. Имам предвид, например: материал, размери, време и място на намирането, както и и място на днешното съхранение.

Ето всичко, което авторите на горния сборник ни съобщават в мой превод от англ.език:

< Orpheus Bakkikos [нарочно оставям името, както е изписано в книгата на английски!] е представен разпънат на кръст в позата на Иисус върху цилиндричен печат с неизвестен произход, датиран към 300г.

Кръстът е коронован с полумесец – знак на лунния бог Менос, който се появява винаги в полунощ в мистериите в чест на Сабазий.

Над кръста са гравирани седемте звезди Плеяди, т.е. Лирата на Орфей. Поради това самият християнски кръст се насища със значението на стария равнораменен кръст, който е знак на главната звезда от Орион, т.н. Нощен Ловец, т.е. знак на Дионис-Загрей.

Грубо гравираният надпис от двете страни на разпнатия потвърждава тази идея-образ на Сина, който въплъщава и своя пророк (вж. Campbell,J. 1968: “The Masks of the God: Creative Mythology”, The Viking Press, N.Y., p.24, fig.9). >

Горещото ми желание да изляза извън този несправедливо оскъден текст и да науча колкото може повече за тайнствения обект, който – ако всичко е наред – би имал изключително значение като свидетелство за синкретизма между къснотракийските и раннохристиянските вярвания, ме накара да проведа продължително и почти криминално разследване. В настоящия очерк имаме резултатите, до които успях да се добера.

Обектът – какво разбрах за самия него?

Издирването на тайнствен предмет, за който не се знае нито кога, къде и от кого е създаден преди време, нито кога, къде и от кого е намерен, нито как точно трябва да го наричаме и датираме, бе изключително трудно, същевременно забавно и увлекателно като криминална история. Искам да споделя и коментирам резултата от търсенията.

От Каталога 1909 на Берлинския музей разбрах, че интересуващият ни предмет е купен за музея през 1904г. от неизвестен антиквар и е включен под номер 1164 в групата “Гравирани камъни и стъклени украшения” при отдела “Ранно християнство и Византия". По онова време отделът е оглавяван от д-р Оскар Вулф, както става ясно от Eisler 1921.

В книгата на Freke, Gandy, 1999, срещнах 2-3 думи по повод съдбата на оригиналния предмет, които подробно ми изясни приятел от Берлин. Историята е следната. През Втората световна война в Берлинския район Фридрихсхайн имало специален бункер, където се пазели редица експонати от Берлинския музей. В самия край на войната 1945г. там избухнал пожар (предполага се камуфлажен), при който експонатите изчезнали. Тогава се изгубил и интересуващият ни предмет.

Според специалистите, които внимателно следят всевъзможните разпродажби на ценни предмети по света, оттогава никой от така изчезналите експонати не е бил предложен на открит търг. Следователно обектът с разпятието и името на Орфей или е унищожен, изгубен, не съществува, но се пази и до днес в пълна секретност! Както се разбира, вероятността да го видим някога е нищожна.

Ето какво научих за самия предмет.

Тайнственият обект е полиран и после гравиран от едната страна минерал – хематит (двужелезен триоксид), на цвят много тъмночервен, дори черен. Доста малък е - размерите му са 14х9мм. Има трапецовидно очертание (стеснява се отдолу нагоре), а предната (гравираната) стена е леко изпъкнала. В горната (по-тясната) част камъкът е пробит напречно хоризонтално, за да се промуши оттам да речем нишка, верижка или тънка тел. Върху единствената запазена снимка на оригинала – от Каталога, 1909 – която тук привеждам и силно увеличена, отгоре се вижда разположен самият гравиран камък, а под него отпечатъкът му. Съдейки по тъмния цвят, отпечатъкът вероятно е бил върху червен восък – традиционният материал за подпечатване.

Название на обекта.

Под снимката в Каталога, 1909 има надпис ”Гравирани камъни и стъклени украшения”, т.е. употребен е доста общият термин “гравиран камък”, който не засяга неизясната функция. В описателния текст на Каталога, 1909 обектът е назован по-конкретно “печат”. Историкът Eisler, 1921, 1925, който пръв научно публикува предмета, допълва “цилиндричен печат”, макар че това е геометрически много неточно! Обаче, това се подема без коментар от Campbell, 1968, откъдето попада и у Al.Fol et al, 2000. По-късно Freke, Gandy 1999 наричат предмета още по-претенциозно и без никакви обяснения: “ring-seal amulet” (амулет във форма на пръстен-печат).

Най-напред възразявам срещу определението “пръстен”. 1 От снимката в Каталога, 1909 не се вижда никаква метална халка да е прокарана през отвора в минерала, така че да го превърне в пръстен. 2 Хематитът е твърде крехък и ако ще се носи като пръстен, би трябвало камъкът да се обхване по цялата периферия от метална рамка, която от своя страна да е здраво закрепена към халката, вместо да се пробива, за да се промуши халката направо през него.

За мен е неприемлива не само представата за пръстен, но и представата за печат. 1 Печатът от една страна трябва да носи съвсем конкретна информация, която служи за идентифицирането на човека, който го притежава. 2 От друга страна печатът има търде делова функция – например подпечатване на писма и документи от търговско, имотно и т.н. естество. В нашия случай гравираният сюжет не само не характеризира еднозначно някаква личност в делови план, но е абсолютно несъвместим с подобна утилитарна функция. Образът върху камъка несъмнено има духовен и съкровен характер, т.е. фиксира определен кръг възвишени идеи, които са дълбоко убеждение на носителя и в този смисъл нямат никаква нужда от афиширане.

Идеята, че гравираният хематит е печат, е възникнала вероятно от факта, че релефът е вдлъбнат (отрицателен, негативен), а не изпъкнал. На това съображение имам опровержение: въпросният камък е доста малък и крехък, а при такива условия изпъкналият релеф би бил доста уязвим, т.е. лесно би се повредил. Така че вдлъбнатият релеф е бил предпочетен в случая просто от съображения за по-голяма устойчивост и трайност. Срещу хипотезата за печат говори посоката, в която е гравиран надписът: върху оригиналния хематит той е изписан нормално, така че върху отпечатъка се чете огледално. Такава посока на гравиране създава изкуствени трудности при разчитането, т.е. практически е неоправдана и нелогична, ако се предполага функция на печат.

Според мене гравираният камък е висял на шията на собственика си, като е бил окачен на някаква нишка или фина верижка, възможно е дори да е бил скрит под дрехата – малък по размери и съкровен по съдържание. Така е бил близо до сърцето, което отговаря на духовния му харакер. И определено не е бил печат.

Още по-малко мога да приема определение от рода на “амулет” или “талисман”. Според Речника, 1964 амулетът е малък предмет, който суеверни хора носят на шията си като защита от нещастия и болест. Талисманът пък е предмет, който според суеверието 1 предпазва притежателя си от нещастие; 2 носи му щастие и успех, и 3 му придава свръхестествена сила. Независимо как ще тълкуваме сюжета, гравиран върху хематита, според мене той определено е свързан със сложно разработена и осъзната религиозна система (повече от една такава система?), така че отговаря на доста висок етап на духовно развитие на дадена личност, която е надраснала примитивното суеверие с неговите представи за късмет, урочасване, магия и т.н.

Съдейки от снимката в оригинал и от снимките на негови отпечатъци, той на всичкото отгоре дори не е цилиндричен, както се пише и преписва в литературата! Изпъкналостта му е по-скоро овална, яйцевидна.

Функционално и сюжетно за дискутирания предмет най-добре приляга названието “медальон”, т.е. “слабо изпъкнало изображение с кръгло или елипсовидно очертание, което се носи като украшение на шията, окачено на верижка”.

Накрая в тази уводна част искам да направя специална уговорка и предупреждение към читателите: НУЖНА Е ПРЕДПАЗЛИВОСТ. След като за въпросния медальон: (а) не е ясно кога и къде е бил изработен; (б) кога и къде е бил намерен; (в) практически не е запазен до днес; (г) познаваме го само по не особено качествени снимки и рисунки и (д) засега по съчетанието от разнородните елементи си остава абсолютно уникален в световната археология, изкуство и митология, то се налага да сме много внимателни и предпазливи в оценката и в изводите. Докато не се открие поне още една засечка от друг независим източник с подобно съдържание, медальонът не притежава онази статистическа убедителност, която може да му придаде доказателствена стойност в археологията или в историята на религиите. Абсолютната уникалност не е беда в изкуството, но определено е недостатък в археологията.

Запазените до днес изображения на Обекта.

Чернобялата снимка (обща или увеличена) от Каталога, 1909, макар и некачествена, си остава засега единствената сигурна запазена следа от самото съществуване на медальона “Разпятие+ОРФЕОС”. Както оригиналният материал (хематит), така и материалът на тукашния отпечатък (вероятно червен восък) изглеждат черни върху белия фон. Този отпечатък ще номерирам с №1.

Скицата, публикувана от Eisler, 1921 и сетне от Al.Fol et al, 2000, била нарисувана от художника A.Becker, чиито инициали се виждат отдолу, под внимателния надзор на самия R.Eisler. При създаването й A.Becker имал пред себе си не оригиналния камък, а само гипсови отпечатъци от него, които били предоставени любезно на R.Eisler от O.Wulff – директора на съответния отдел в Берлинския музей (тези отпечатъци ще номерирам общо като №2). В този смисъл можем да разглеждаме тази скица като най-добросъвестното реконструиране на оригинала с научна цел. И въпреки това, като я сравним с оригиналната снимка, можем да се убедим, че не е 100% точна. Например: разпнатата фигура и вертикалното рамо на кръста са щриховани така, сякаш са осветени полегато отляво, докато полумесецът и хоризонталното рамо на кръста са щриховани така, сякаш са осветени полегато отгоре. Освен това буквите са изчертани с доста тънки линии – гипсовият отпечатък сочи, че в оригинала те са забележимо по-дебели.

Скицата, публикувана от Campbell, 1968, много напомня създадената от A.Becker, но не съвпада с нея! Вгледайте се внимателно, например, в щриховката на границата между осветената и засенчената половина в горната част от медальона, над полумесеца и между звездите. Навярно е имало проблеми с авторските права върху скицата – не случайно отдолу липсват инициалите на A.Becker. Забавното в случая е, че Al.Fol et al, 2000 публикуват оригиналната скица на A.Becker, взета от труда на Eisler, 1921, но при цитирането ни въвеждат в заблуда, понеже посочват като първоизточник книгата на Campbell, 1968 ...

Противоречиво впечатление оставя книгата на Freke, Gandy, 1999.

От една страна вътре в нея е публикувана ценна снимка на гипсов отпечатък от оригиналния гравиран камък. Този отпечатък ще бележа с №3. Чудесно е, че снимката е направена професионално – добре осветена, с качествено изображение и с мерна линийка, която определя размерите на обекта такива, че съвпадат с данните от Каталога, 1909. Именно музейният професионализъм на снимката позволява да допуснем, че отпечатъкът №3 всъщност е някой от отпечатъците №2, които били направени около 1920г. по молба на R. Eisler с позволението на O. Wulff и които са послужили като образец за художника A.Becker при създаването на скицата. За жалост, обаче, никъде в литературата не открих до днес, дали е оцелял поне един от отпечатъците...

От друга страна върху корицата на гореспоменатата книга е показано чудесно полутоново изображение на оригиналния гравиран камък-медальон в зелен цвят. То буди у мене доста въпроси. 1 Цветът на обекта е зеленикав, което няма нищо общо с хематита. 2 По обекта се виждат пукнатини, които му придават вид, сякаш е от слонова кост. Всъщност хематитат е крехък и така напукан би се разпаднал. 3 Гравираният релеф е изобразен като изпъкнал, а от Каталога, 1909 знаем, че е вдлъбнат. 4 На всичкото отгоре изображението е обогатено с едно немислимо богатство от светлосенки. Запитан изрично по този повод, авторът Timothy Freke призна, че това изображение не е снимка, а художествена възстановка (artist’s reconstruction). Следователно, изображението не носи автентична информация и може да ни заблуди в детайлите.

Както се убедихте дотук, медальонът няма щастлива съдба като физически обект. Не стига, че е бил откраднат от музея и вече е загубен или унищожен, не стига че и отпечатъците от него са в неизвестност, но снимките, рисунките, описанието не са достатъчно качествени и коректни, както подобава на предмет, за който се предполага, че може да има висока археологична, историческа стойност.

От същата непълнота и небрежност страдат и публикуваните тълкувания, за които ще стане въпрос в следващия дял на очерка

Досегашните мнения за смисъла и датировката.

Тук ще цитирам хронологически досегашните публикации и хипотези. Ще обръщам внимание на три основни параметъра: А – сюжет; Б – надпис и В – датировка. Пак напомням, че е нужна огромна предпазливост, понеже датировката няма върху какъв обективен физически критерий да се опре, а тълкуването на гравираните елементи зависи от предполагаемата датировка – заплашени сме от омагьосан кръг.

СЮЖЕТ - “Христос, облечен само с препаска, на кръста, който е укрепен в земята с два клина и върху чийто връх лежи полумесец. Над него седем звезди (планетите?). ... Забележителен е за историята на религията, понеже Христос е изобразен на мястото на Орфей, а не обратното.”

КОМЕНТАР: Разпнатият е определен като Исус Христос. Очевидно се смята, че Исус е изобразен на мястото на Орфей единствено поради надписа “ОРФЕОС”. Ако надписът го нямаше, никой не би намерил каквото и да е основание да свърже изображението с Орфей. На какво основание се предполага еднозначна връзка между Орфей, полумесеца и 7-те планети, какво общо има Орфей с планетите?

НАДПИС: “Под хоризонталното рамо на кръста е разпределен надпис OPФEOC BAKKIKOC.”

КОМЕНТАР : Изобщо няма мнение за съдържанието и формата на надписа.

ДАТИРОВКА: “ІІІ-ІVв.”

КОМЕНТАР: Дава се два века неопределеност. Никаква обосновка – явно се изхожда от най-общи съображения, че навярно е от времето на ранното, все още недооформено, неканонизирано християнство, когато единствено е бил възможен религиозен синкретизъм между него и някакви идеи от орфическото учение. В това се предполага и историческата ценност на обекта. Eisler, 1921

СЮЖЕТ: (стр. 54 и текст към фиг. ХХХІ) “Разпнатият Христос като Орфей. Разпнатият Христос на кръста, чиято астро-мистична интерпретация става очевидна чрез добавянето на полумесец и седем звезди – най-вероятно плеядите или т.н. Лира на Орфей. Кръстът навярно трябва да се отъждестви с ***, главните звезди от съзвездието Орион, което в античността понякога е било смятано за съзвездието на Дионис.”

КОМЕНТАР: Категорично идентифициране на разпнатия с Христос.

Но съзвездието Орион съвсем не изглежда като кръст – тук има нещо пресилено в тълкуването. Орион има форма на доста разкривен трапец от 4 ярки звезди, а там, където се пресичат мислените му диагонали, има още 3 по-слаби равноотдалечени звезди. Нима е възможно просто ей така 4 ярки звезди на небето (“главните звезди от съзвездието Орион”) да се обявят за образ на кръст? Това не е сериозно като исторически аргумент!

Сега пък 7-те звезди били не планетите, известни в древността, ами звездният куп Плеяди, които символизирали 7-те струни на лирата на Орфей. Откъде се взе това? Да не би връзката на легендите за Орфей с Плеядите да е по-силна от връзката им със 7-те планети?!

В астрономически смисъл плеядите са плътна група, куп от 7 звезди (англ. The Seven Stars, нем. Das Siebengestirn), разположена в съзвездието Телец (Бик), съседно на Орион. Когато плеядите изгрявали през месец май, древните гърци започвали корабоплаването; когато плеядите залязвали през ноември, гърците приключвали мореплававането за годината. Самото име Pleiades идвало от гръцкия глагол plein, който означавал “плавам с кораб, греба, пътувам”.

А за струните на лирата – вижте част V от очерка!

НАДПИС: (текст към фиг. ХХХІ) “Надписът OPФEOC BAKKIKOC е даден, за да идентифицира разпнатия Месия с Орфей от Бакховите мистерии.”

КОМЕНТАР: Изглежда, че няма нищо особено в надписа, което според Айслер да заслужава да се отбележи.

ДАТИРОВКА: (текст към фиг. ХХХІ) “Камъкът от пръстен, който вероятно е принадлежал на човек, посветен в орфизма, и който се е обърнал в християнството, без да се откаже изцяло от предишните си религиозни вярвания, се датира към ІІІ или ІV в.сл.Хр. Във всеки случай той не би могъл да бъда доста по-ранен, ако се отчете късното въвеждане на разпятието в християнското изкуство.”

КОМЕНТАР: Синкретично тълкуване дава основание за датировката. Все още се допуска неопределеност от два века. Много по-ранен от ІІІ век медалонът не можел да бъде, понеже тогава разпятието още не фигурирало в християнското изкуство. Добре, а защо не може да бъде доста по-късен? Има ли горна граница за поява на надпис от рода на OPФEOC BAKKIKOC?

Eisler, 1925  / (стр.338-340): “Един забележителен цилиндричен печат от Берлин от ІІІв. сл.Хр. с надпис OPФEOC BAKKIKOC изглежда на пръв поглед, че изобразява висящия на кръста Христос под полумесец и седем звезди, така че при съпоставката на изображението с надписа се ражда предположението за гностично-християнски или орфично-християнски синкретизъм. В смисъл, че тук страдащият OPФEOC BAKKIKOC в образа на разпнатия Месия на евреите е гравиран върху камък-печат по поръчка на привърженик на двата култа. Дотук се припомня мнението на Айслер от 1921г.! Срещу такова тълкуване има, обаче, сериозни възражения от историята на изкуството. Айслер се отмята от старото си мнение! Най-напред, християнски изображения на разпятието изобщо не са открити отпреди V или VІв.сл.Хр., а характерът на надписа не позволява да се датира толкова късно цилиндричният печат – ако изобщо придаваме значение на неграмотния [vulgär] правопис.”

КОМЕНТАР: Датировката, дадена за пръв път в Каталога, 1909, и тук изобщо не се подлага на съмнение! Именно поради това се налага да се оспори личността на разпнатия – не можело да бъде Исус, щом медальонът бил толкова ранен (от ІІІв.сл.Хр.)!!!

Прави се някакъв намек за неправилности в надписа, но не се обяснява. Защо надписът да забранява по-късно датиране на медальона? Да не би след ІІІв. да не е имало гравьори, които да са неграмотни в гръцкия език?

Изказано е следното важно изкуствоведско твърдение, което възприемам: образи на разпятието се появяват в християнското изкуство едва към VІ-VІІв.сл.Хр. “... за разлика от изопнатия, стегнат Христос от раннохристиянските разпятия, който по-скоро стои изправен върху стъпенката на кръста, отколкото да виси на напречното му рамо, тялото на OPФEOC BAKKIKOC виси по леко извита, почти напомняща творбите на Праксител линия край дървото на мъченичеството, така както християнското изкуство започва да изобразява Страдалеца доста по-късно, при появата на S-образното положение на тялото през готическия период.”

КОМЕНТАР: Още едно важно изкуствоведско твърдение – едва в готическия период (от ХІІ-ХІІІв., да речем) се изнамира композиционен похват, чрез който да се преодолее застиналото, вцепененото изображение на разпнатия Исус и да се раздвижи сцената вътрешно – чрез S-образната извивка на тялото.

Всъщност се твърди, че ако разпнатият е Иисус, то разпятието с неговата S-образна извивка трябва да се датира доста късно, поне от ХІІ-ХІІІв.сл.Хр. насетне! Въпреки очевидното стилово свидетелство за късен произход на изображението на разпятието, Айслер не иска да се раздели с датировката му от ІІІв.сл.Хр., и за да я запази е готов дори да се усъмни в личността на разпнатия!



Айслер изказва тук нова хипотеза. “Човек не може да се освободи от впечатлението, че малкият предмет по своя произход не е имал въобще нищо общо с разпнатия Христос, а представлява единично, уникално изображение на някаква легенда, която случайно не е оцеляла в писмен вид, според която Орфей най-напред е бил разпнат и едва по-късно е бил разкъсан. ...Берлинският цилиндричен печат би могъл да бъде случайно единственото свидетелство за мистерийна легенда за разпъване на Орфей. ... И действително, ако никога не е имало езически мит за разпнатия Орфей, а изображения на разпнатия Иисус сред християните от ІІІв.сл.Хр. все още не е имало, то как би могъл един гностик да стигне до идеята да надпише едно все още неутвърдено в християнското изкуство изображение с името на Орфей, ако в никой орфически мит не се съдържа основание за такава връзка?”

КОМЕНТАР: Доста пресилена логика само и само медальонът да “произхожда” от ІІІв.сл.Хр., а не от по-късно. Добре, но никакъв мит за разпнат Орфей не е намерен до днес. Няма и намек за такъв мит – било то в писмен или изобразителен вид. Тогава?

“Пълна сигурност няма да добием дотогава, докато откриването на някакво литературно предание за разпъване на Орфей върху кръст не разсее всякакви съмнения в тълкуването на Берлинския хематитен печат.”



КОМЕНТАР: Айслер поне е достатъчно честен, за да признае слабостта на новата си хипотеза. Мисля, че разпнатият най-вероятно е Иисус и е съвсем слабо вероятно да е Орфей. Поне при сегашното ниво на археологията и нашите познания. Campbell, 1968

ДАТИРОВКА: (стр.24) “Фиг.9: OPФEOC BAKKIKOC разпнат; около 300г.сл.Хр. ... Фиг.9 показва цилиндричен печат от 300г.сл.Хр.”

КОМЕНТАР: Изумително! Откъде предишната датировка – колкото и да е под въпрос – се замени с нова, при това с претенция за много по-голяма точност?! Пак никакви обяснения.

СЮЖЕТ: “Датировката му съвпада с таванните стенописи в катакомбите на Домицила [в Рим] и с купата от Пиетроаса [златно съкровище 19кг, открито при селцето Пиетроаса, недалеч на североизток от Букурещ] и, както предполага д-р Айслер, в чиято книга “Orpheus the Fisher” фигурата бе публикувана за пръв път, печатът вероятно е принадлежал на - човек, посветен в орфизма, който се е обърнал в християнството, без да се откаже напълно от своите стари религиозни вярвания.”

КОМЕНТАР : Campbell сякаш смята, че медальонът е проява на синкретизъм? Той просто буквално повтаря първата, по-ранната хипотеза на Айслер (1921), от която самият Айслер се отказва в публикацията от 1925г.

НАДПИС: Надписът не подлежи на съмнение: Orpheus Bakkikos.”

КОМЕНТАР: Няма съмнение?!

СЮЖЕТ: “Седемте звезди представляват плеядите, известни в древността като Лирата на Орфей, а кръстът напомня освен Христовия кръст главните звезди *** от съзвездието Орион, което се е смятало за съзвездие на Дионис. Полумесецът е вечно уголемяващата се и намаляваща луна, която се затъмнила за три дни, докато Исус лежал три дни в гробницата.”

КОМЕНТАР: Campbell просто е решил да приеме тълкуването на Айслер 1921, че 7-те звезди са Плеядите, вместо тълкуването на О.Вулф от Каталога 1909, че 7-те звезди са планетите, без да благоволи да ни даде каквито и да са обяснения.

Как е свързан Орфей с Плеядите и/или с планетите? Коя връзка е по-здрава и защо? А не може ли звездите в медальона да символизират 7-те чудеса на света, например? 7 по принцип е магическо число във всевъзможни мистични, окултни, кабалистични системи...

А твърдението за луната и гробницата на Исус е съвсем като изсмукано от пръстите. Freke, Gandy, 1999

ДАТИРОВКА: “Гипсов отпечатък от амулет във формата на пръстен-печат от трети век сл.Хр.”

КОМЕНТАР: Пак ІІІв.! Но сега пък вече “амулет”.

СЮЖЕТ: “Това е гипсов отпечатък от амулет, който се пазел в Берлинския музей, докато не бил изгубен през Втората световна война. Макар да изглежда, че изобразява разпнатия Исус, той всъщност показва мъките на езическия богочовек Озирис-Дионис.”

КОМЕНТАР.: Това е втората, по-късна хипотеза на Айслер 1925: разпнатият е Орфей, не Иисус. Но вместо да го цитират достойно, авторите възпроизвеждат хипотезата му, като я маскират по един любопитен начин: макар че върху медальона изрично е гравирано името на Орфей, авторите го разчитат като... Озирис?! Какво може да се каже за такъв подход към нещастния легендарен тракийски певец?

СЮЖЕТ И НАДПИС: (стр.13) “Амулетът показва разпната фигура, в която повечето хора веднага биха разпознали Иисус. Гръцките думи, обаче, наричат фигурата Orpheus Bacchus, един от псевдонимите на Озирис-Дионис.” (стр.52) “Надписът под фигурата гласи Orpheus Bakkikos, което означава - Орфей, който се превръща във вакханец.”

КОМЕНТАР: Любопитен и засега единствен по рода си опит за разчитане на надписа. “Озирис” псевдоним ли е на чутовния музикант “Орфей”, или е негов шеговит прякор?

Целия текст от тази книга съм възпроизвел буквално в началото на настоящия очерк.



КОМЕНТАР: Al.Fol et al в текста цитират Campbell 1968, откъдето вземат основното тълкуване на образите, а рисунката, която показват, е взета от книгата на Eisler 1921, но не я цитират, както е възпитано.

В разсъжденията – нищо оригинално: изобразеният бил Орфей, който случайно е изобразен в класическата поза на Иисусовото разпятие. Как ли се е получило това случайно объркване?

Появила се следната новина: равнораменният кръст, който според Каталога 1909 на Вулф и според Айслер 1921, приличал на 4-те главни звезди от съзвездието Орион, според Фол е древното означение (“кръстче”) за главната звезда от съзвездието Орион. Нещата отиват към астрологията...

За 7-те звезди като струните на орфеевата лира – вижте дял V от очерка. В. Николова, 1999

На това място непременно искам да обясня кога скицата на медальона се публикува за пръв път в България и как после се появява в монографията Al.Fol et al, 2000. Случайността ми помогна да го установя. През 1999 две издателства – Тилия и Издателството на БАН – публикуват с общи усилия книгата В.Николова, 1999. Върху корицата й е възпроизведена рисунката от книгата на Campbell, 1968, а на страницата, предхождаща съдържанието, е дадено следното пояснение: “Корицата се прави по личен печат от ІІІ в.сл.Хр. с изображение-надпис разпнатия Орфей. За първи път публикуван в Лондон през 1921г., тук се обнародва за първи път у нас.” Тук почти всяка дума изисква пояснение.

Най-напред: “Личен” ли е печатът или не – това никъде не е разисквано нито през 1921, нито от г-жа Видка Николова. Така, че квалификацията “личен” е под въпрос. “Печат” – също. Нататък. Никъде няма надпис “разпнатия Орфей”! Има само надпис “ОРФЕОС ВАККІКОС”, който евентуално означава нещо от рода на “Вакхическият Орфей”, “Дионисовският Орфей” и др. Като отчетем посочената датировка IIIв.сл.Хр., установяваме, че г-жа Николова безкритично повтаря най-ранната синкретична хипотеза на O.Wulff и R.Eisler 1921.

Накрая: Наистина в Лондон R.Eisler, 1921 за пръв път въвежда в науката този обект, но Айслер публикува оригинална рисунка от A.Becker, а не по-късния анонимен вариант, който възпроизвежда г-жа Николова  върху корицата на книгата си. Последният се появява за пръв път едва в книгата Campbell, 1968. Забележете, че г-жа Николова не цитира никого!

Както и да е. Въпреки неточностите, г-жа Николова действително за пръв път публикува в България (през 1999) рисунката на чудноватия гравиран камък, която е взела от монографията на Campbell, 1968. Рецензент на книгата й е проф. Александър Фол, съпруг на Валерия Фол.



На следващата година излиза монографичният сборник Al.Fol et al, 2000, където: (а) никак не е цитиран приносът на г-жа Николова за издирването на въпросната рисунка, но затова пък (б) нейната неточност е заменена с друга, огледална неточност - Al.Fol et al, 2000 публикуват оригиналната рисунка от труда на Eisler, 1921, но вместо него цитират като източник труда на Campbell, 1968…. Забележете лавината от неточности за най-елементарни неща!

 Засега любопитният медальон си остава един изолиран предмет, от който нито можем, нито имаме право да извлечем значителни исторически изводи. Най-малкото е сигурно, че няма стойност за историята на траките, а тя в случая е единственото, което ме интересува.
Каталог: wp-content -> uploads -> 2016
2016 -> Цдг №3 „Пролет Списък на приетите деца
2016 -> Българска федерация по тенис на маса „В”-1” рг мъже – Югоизточна България мъже временно класиране
2016 -> Национален кръг на олимпиадата по физика 05. 04. 2016 г., гр. Ловеч Възрастова група клас
2016 -> Българска федерация по тенис на маса „А” рг мъже – Южна България мъже временно класиране
2016 -> Конкурс за изписване на великденски яйце по традиционната техника съвместно с одк велинград 27 април
2016 -> Министерство на образованието и науката регионален инспекторат по образованието – софия-град


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница