Трактат за бялата магия

Трите аспекта на човека

Едно от основните средства, посредством които човек достига до разбиране на великата съвкупност, която наричаме Макрокосмос – Бог, функциониращ чрез Слънчевата система – е самопознанието и Делфийското предписание "Познай себе си" е било вдъхновено от изречение, предназначено да даде на човека ключ към тайната на божеството. Благодарение на Закона за Аналогията, или Съответствието, космическите процеси и природата на космическите принципи се проследяват и във функцията, структурата и характеристиките на човешките същества. Те се проследяват, но не се обясняват или уточняват. Те са само километрични камъни, ориентиращи човека по неговия път, по който по-нататък могат да бъдат открити нови пояснения и знаци и да бъдат получени по-ясни указания.

Троицата дух, душа и тяло засега се намира извън човешкото разбиране, но идеята относно тяхната взаимовръзка и общо координирано функциониране може да бъде проследена благодарение осмислянето на физическата страна на човека и неговото обективно функциониране.

Съществуват три аспекта на човешкия организъм, които се явяват символи и само символи на трите аспекта на битието:

2. Нервната система с нейното многообразие от нерви, нервни центрове и множество взаимосвързани и чувствителни части, които служат за координация на работата на организма, за създаване [19] на сензорно взаимодействие между многочислените органи и части, които съставляват организма като единно цяло и които способстват за чувствителността и осведомеността на човека за обкръжението му. Целият този сензорен апарат осигурява осведоменост и коригира чувствителността на цялото човешко същество – на първо място в самото него, като единица, и на второ - формирайки неговия отклик и чувстваща реакция към света, от който той е част. Тази нервна структура, координираща, корелираща и инициираща външна и вътрешна активност, се проявява основно чрез три части на нервната система:

б. Сензорна нервна система.

в. Периферна нервна система.
Нервната система е тясно свързана с аспекта на енергията, тъй като енергията използва нейния апарат, за да оживотворява тялото, да обезпечава неговата координирана активност и функциониране и да осъществява интелигентна комуникация със света, в който е призвана да играе роля. Тя стои зад телесната природа, ако може така да се каже, зад масата от плът, кости и мускули. Тя, на свой ред, се мотивира и контролира от два фактора:
а. Пълната сума от енергията, която е индивидуалната квота на жизнената енергия.

б. Енергията на околната среда, в която се намира индивидът и в която функционира и играе своята роля.

Трите аспекта на божествеността – централна енергия, или Дух, координираща сила, или Душа, и това, което двете използват и в което се обединяват - представляват всъщност единен жизнен принцип, проявен и многообразен. Те са Трите в Едно, Едното в Три, Бога в природата и самата природа в Бога.

Ако приложим тази концепция като илюстрация към други сфери на мислене, можем да видим, че тази троица аспекти функционира в света на религията като езотерично учение, като базова символика и доктрина на великите световни религии и екзотерични организации; в управлението това е пълният сбор от волята на народа, каквато и да е тя, формулирана от закона и екзотеричните администрации; в образованието това е волята да се учиш – изкуствата и науките са велики екзотерични системи за образование; във философията това е стремежът към мъдрост, взаимосвързаните школи на мисълта и външното изложение на учението. Така тази вечна тройственост преминава през всяка част от проявения свят – както през това, което се счита веществено, така и през това, което е чувстващо и свързващо, и през това, което е енергизиращо. Това е тази познавателна активност, която неподходящо е била наречена "осведоменост" /awareness/; това е самата способност за осведоменост, включваща чувствителен отклик към заобикалящата среда, и самия апарат на този отклик - божествената двойственост на душата; това, най-сетне, е и съвкупността на всичко, което е докоснато и познато; това е нещото, за което чувствителният апарат става осведомен. [21] Това, както ще се убедим по-късно, е постепенното нарастване на разбирането, необратимото навлизане във все по-езотерични и вътрешни сфери.

Тези три аспекта се проследяват и у човека – божествената единица на живота. В началото той ги открива у себе си, после ги вижда във всяка форма от заобикалящия го свят, а накрая се научава да съотнася тези свои аспекти към аналогични аспекти в други форми на божествената манифестация. Правилното съотнасяне между формите ще доведе до хармонизиране и правилно урегулиране на живота на физическия план. Правилният отклик на заобикалящата среда ще доведе до правилен контакт с аспекта на душата, скрита във всяка форма и ще създаде верни отношения между различните части на вътрешната нервна структура, присъща на всяко природно царство - дочовешко или надчовешко. За тази структура засега нищо не е известно, но тя бързо започва да се осъзнава и след като нейното съществование бъде доказано и осъзнато ще бъде установено, че в нея е заложена основата на братството и единството. Така, както черният дроб, сърцето, белите дробове, стомаха и другите органи съществуват и функционират самостоятелно, и все пак обединени, взаимосвързани в цялото тяло посредством нервната система, такива глобални организми, като природните царства, притежават самостоятелни животи и функции, корелират и се координират посредством гигантска и сложна сензорна система, която понякога наричат душа на всичко съществуващо, анима мунди, дълбинно съзнание.

Разглеждайки троичността, така често споменавана във връзка с божествеността, а именно дух, душа и тяло - живот, съзнание и форма - полезно е да се помни, че това е диференциация на Единния Живот, и че колкото по-голям брой троичности е усвоил човек, с толкова по-широк кръг хора той би могъл да общува. Но когато се работи с окултни и субективни неща и когато предметът, за който се пише, се отнася към областта на неописуемото, се появяват трудности. [22] Не е сложно да се опише външността на човека, дрехите, фигурата и предметите, с които е заобиколен. Езикът задоволително описва конкретното и света на формите. Но когато се опитваме да предадем идеята за неговото качество, характер и природа, веднага се сблъскваме с проблема за непознатото, с неопределената и невидимата част, която чувстваме, но която остава във висша степен неразкрита дори за самия човек. Как тогава можем да я опишем с помощта на езика?

Ако така стоят нещата с човека, колко повече нарастват сложностите когато се опитваме да изразим с думи тази неизразима съвкупност, чийто главни компоненти са понятията дух, душа и тяло? Как да определим този неопределим живот, който хората (за по-голяма яснота) са ограничили и разделили на троица аспекти, или персонажи, обобщено наричайки ги Бог?

Все пак, когато тази диференциация на Бога на троица аспекти е масово разпространена и се употребява отдавна, когато всеки народ, древен и съвременен, използва една и съща троичност в понятията, за да изрази интуитивното разбиране, тогава има основание за използването на такова разделение. Някой ден може би ще можем да мислим и да изразяваме истината по по-различен начин, но днес за средния мислител понятията дух, душа и тяло описват съвкупността на божествената манифестация както за божествата във вселената, така и за малкото божество – човека. Доколкото настоящият трактат е предназначен за мислещия човек, а не за закостенелите теолози и затворените в теоретични рамки учени, ние ще се придържаме към разпространената терминология и ще се опитаме да разберем какво е скрито зад фразите, чрез които човек се е стремил да изрази Самия Бог.

"Бог е Дух и затова му се покланяйте в Дух и Истина" – се отбелязва в едно от писанията на света. [23] "И стана човек жива душа" се чете на друго място в същото писание. "И моля Бога вашият дух, душа и тяло да се опазят от порока" – е казал великият посветен от Бялата Ложа; а най-великият от всички тях и сега живеещ във физическо тяло на земята повтаря думите на друг, по-ранен мъдрец, казвайки: "Богове сте вий и синове на Всевишния сте всички." В тези думи е изложена християнската гледна точка за троичността на човека, неговата божественост и връзка с Живота, в Който той живее, движи се и има битие и всички велики религии в аналогични фрази излагат тази връзка.

а. Дух, Живот, Енергия

Думата Дух се употребява относно този неопределим, неуловим, същностен импулс, или Живот, който е причина за всяко проявление (манифестация). Това е диханието на Живота и този ритмичен прилив на жизнена енергия, който на свой ред се проявява като привличаща сила, като съзнание, или душа, и е построено от атомна субстанция. Това е съответствието във Великото Съществуване, или Макрокосмоса, на това, което в малкото съществуване, или микрокосмоса, е жизненият вдъхновяващ фактор, който наричаме човешки живот; то е проявено чрез процеса на дишането в неговото тяло, отделящ се или оттеглящ се при свършека на живота.

Кой може да каже какво е това нещо? Ние го проследяваме назад към душата, или съзнателния аспект, или от душата към Духа (както наричаме трите аспекта на единното дихание), но кой би имал сигурността да твърди какво наистина означават тези думи? Ние даваме на това непознато нещо различни имена съобразно онази школа на мислене, към която принадлежим; ние се опитваме да го изразим с думи и в крайна сметка го назоваваме Дух, Единен Живот, Монада, Енергия. Но винаги трябва да помним, че разбирането на природата на този Единен Живот е съвсем относително. [24] Тези, които са потопени във формената страна на съществованието мислят с понятията на физическата жизненост, чувства, импулси или ментални сили и не излизат извън рамките на този обединен живот-съзнание, диференциран от горните понятия. А тези, които са заинтересовани по-скоро от метафизическия подход към душата-живот, отколкото към формения аспект, изразяват своята концепция в понятията на душевното проявление и – излизайки отвъд рамките на лично-егоистическите реакции – мислят в понятията за живот, в понятията за качество, за групова воля, или могъщество, за групова координация, или любов-мъдрост, и за групово познание, или знание, включващо всички родствени термини на понятието братство.

Но дори и такава представа се оказва разделяща, тъй като разделя на по-крупни единици, отколкото е способен да схване нисшият ум. Поради това посветените, особено след трето посвещение, започват да мислят още по-синтетично и да изразяват за себе си истината в термините Дух, Живот, Единния. Тези термини означават за него нещо значително, но те са толкова отдалечени от разбирането на обикновеното мислещо човечество, че не е нужно да се разпростирам повече върху тази тема.

Стигам до място, където трябва да уточня някои неща, преди да продължа по-нататък. От "Трактат за Космическия Огън" и от предходния абзац може да остане впечатление, че учението се излага до определено място, след което се преустановява с изявлението, че еволюционното ниво на средния човек определя неговата реакция към истината по по-различен начин, в сравнение с реакцията на учащия се или посветения. Това наистина е така – всеки облича в свои думи своето собствено състояние на съзнание; никой не е в състояние да оперира с понятията на онези, които имат по-интелигентна реакция и се намират на по-високо стъпало на стълбицата на еволюцията. Средният читател обаче се противи да признае по-широка гледна точка от неговата собствена, и фразата "Безсмислено е да се простираме повече по тази тема, защото тя може да бъде разбрана само от посветен" [25] предизвиква само раздразнение и навежда на мисълта, че това е само отбягване на темата и че писателят (загубил почва под краката си) с такова изявление само се опитва да скрие своето лице. Така както научният трактат изглежда безсмислен набор от думи за ученика от началното училище, но е пълен със смисъл за специалиста в тази област, притежаващ подготовка и умствено развитие, така и излаганият в нашите инструкции предмет за душата и нейната природа е дотолкова ясен и разбираем за някои, колкото е понятна масовата литература за средния читател и т.нар. бестселъри за широката публика. В равна степен, макар и по-малко на брой, съществуват и развити души, за които Духът и неговата природа са също толкова рационален и разбираем предмет, постигаем посредством душата и нейната сила, аналогично на това как благодарение на правилното използване на ума може да се постигне разбирането на душата. Ние знаем, че на едно по-ниско ниво е по-лесно да разберем природата на физическото тяло чрез изучаването и правилното използване на природата на желанието. Само някаква форма на гордост и отказ да се признае временната ограниченост предизвиква човек да негодува при такива изречения, в които ясно и правдиво се констатира: "Когато вашето развитие напредне, тогава ще разберете казаното". Това трябва да бъде ясно разбрано.

За Учителя на Мъдростта природата на Духа, или този положителен център на живота, който е скрит във всяка форма, не е по-голяма тайна, отколкото природата на душата за езотерическия психолог. Изворът на Единния Живот - този план или състояние, от които този Живот се еманира - е велика Скрита Тайна за членовете на Йерархията и адептите. Природата на Духа, неговото качество и вида на тази космическа енергия, силата на неговите вибрации и неговите основни космически диференциации се изучават от посветените след трето посвещение, съставлявайки предмета на техните изследвания. [26] За тези свои изследвания те се ползват от напълно развитата си интуиция плюс ментален интерпретативен капацитет, който е бил постигнат в цикъла им на въплъщение. При това те използват напълно развитата вътрешна светлина на своята душа, за да интерпретират и схванат този Живот, който (бидейки отделен от света на формите) протича на висшите нива на съзнание и прониква в нашата слънчева система от някакъв външен център на съществуване. Те изливат своята светлина (която е в тях и която те манипулират и използват) в две посоки, оставайки при това в едно средно положение и функционират по свой избор или на плана на интуицията, или на будхи плана. Те изливат тази светлина в света на формите, знаят и правилно интерпретират всичко; те осветяват с тази светлина безформените реалности на трите висши плана (безформени от гледна точка на човека, живеещ в трите свята под интуитивния план), като се стараят в процеса на интензивен растеж да разберат природата и целта на това, което не е нито тяло, нито душа, нито сила, нито материя, но която е причината на всички тях във вселената.

В последна сметка, след като посветеният премине висшите слънчеви посвещения и е способен да функционира в пълното съзнание на монадата, осведомеността за това, коeто е отделено дори от груповата форма и от тези илюзорни обвивки, които завоалират и скриват Единния, става за него възможна. Най-висшите типове съзнание работят на плана на монадата така, както посветените от нисшите степени работят на плана на душата, използвайки органи за възприятие (ако е допустима употребата на такъв незадоволителен израз) и средства за познание, за които средният човек няма дори понятие; те обхващат, или включват в периметъра на своята осведоменост тази тоталност на живота, съзнанието и формата, която означаваме като Бог. Тогава тези посветени във високите степени започват да стават осведомени за вибрацията, разбулващата светлина, нотата или направляващия и насочващ звук, който се излъчва от източник извън нашата слънчева система. [27] Единственият начин, чрез който можем да оценим процеса на експанзия на божественото съзнание вътре в човека, е да изучим връзката между ума и мозъка и да отбележим какво става, когато мозъкът се превърне в познавателен инструмент на ума; след това да изучим връзката между душата и ума и последствията, когато човек бива насочван от своята душа и използва ума като контролиращ активността във физическия план посредством мозъка. В тези трите – душата, ума и мозъка – имаме аналогия и ключ за разбирането на Духа, душата и тялото и тяхното взаимно функциониране. Това е основното съдържание на книгата "Светлината на Душата". Благодарение усъвършенстването на условията, обяснени в тази книга, настъпва по-нататъшно разширение, когато аспектът на Духа – еманиращият източник на енергия в човека – започне да използва душата (посредством интуицията) и да запечатва в съзнанието й тези закони, знания, сили и вдъхновения, които ще направят душата инструмент на Духа, или монадата, подобно на това как личностния човек на по-ранен стадий (посредством ума) става инструмент на душата. На този по-ранен стадий развитието протича двояко. В зависимост от това доколко душата поема контрола чрез ума, мозъкът откликва на душата. Човек се пробужда за знанието за самия себе си – такъв, какъвто е в действителност – и за трите свята на своята нормална еволюция; по-късно той достига групово осъзнаване и престава да бъде обособен индивидуум. В зависимост от това как душата се подчинява на господството на Духа, протичат два аналогични етапа:

Първо, ученикът става осведомен не само за своята група и свързаните с нея родствени групи, но неговото съзнание се разширява до степен, когато може да бъде наречено планетарно съзнание.

Второ, той започва да превръща тази планетарна осведоменост в нещо още по-синтетично, постепенно развивайки съзнанието за някакъв по-висок живот, включващ в себе си и планетарния живот така, [28] както човек включва в своето физическо проявление такива живи организми, като сърцето и мозъка. Когато това се случи, той започва да постига значението на Духа, Единния Живот в основата на всички форми, централната енергия, която е причина за всяка манифестация.

Първата реакция на средния учащ се при четене на гореизложеното е веднага да започне да мисли за природата на телата като израз на един или друг тип енергия. По такъв начин той забелязва двойствеността, и това, което създава тази двойственост присъства в неговия ум. Все пак едно от главните изисквания, стоящи пред изучаващите окултизъм в днешно време е, да се стремят да мислят в категориите на единната реалност, която не е нищо друго, освен енергия. Затова когато обсъждаме толкова сложен въпрос трябва да подчертаем факта, че дух и енергия са синоними и взаимозаменяеми понятия. Само ако това се схване добре, можем да примирим науката с религията и правилно да разберем света на активните явления, от които сме заобиколени и в които се движим.

Термините "органичен" и "неорганичен" в много голяма степен са отговорни за голямото объркване и рязкото разграничаване между тяло и дух, живот и форма, и са довели до отказ да се признае същностната тъждественост на тяхната природата. Преобладаващото мнозинство хора приемат, че светът, в който живеем е наистина твърд и веществен, макар и притежаващ някаква тайнствена мощ (скрита вътре в него), която предизвиква движение, активност и промяна. Това, разбира се, е доста груба, но вярно отразяваща неинтелигентния подход характеристика.

Ортодоксалният учен е преди всичко ангажиран със структури и отношения, със съчетаването на формите и дейността на съставните им части, техните взаимодействия и взаимозависимости. [29] Химическите елементи и вещества, функциите и ролята, която те играят, тяхното взаимодействие при образуването на всички форми във всички природни царства – това е предметът на неговите изследвания. Природата на атома, на молекулата и клетката, техните функции, качествата на техните силови проявления и различните видове дейност, изясняване характера и природата на енергията – фокусирана или локализирана в различните форми на природата или материалния свят – ангажират вниманието на най-способните умове в сферата на мисълта. И все пак въпросите “Какво е Животът?” или “Какво е Енергията?” или “Какъв е процесът на Ставането и природата на Битието?” остават без отговор. Проблемите, отнасящи се към “Защо?” и “За какво?”, се считат за безполезни, спекулативни и почти нерешими.

Независимо от това, с помощта на чистия ум и безпогрешната работа на интуицията тези проблеми могат да бъдат решени и може да бъде отговорено на тези въпроси. Тяхното разрешаване идва в процеса на регулярните откровения и постигането на посвещение. Единствено истинските биолози са посветени в мистериите, тъй като притежават разбиране за живота и неговите цели и са дотолкова отъждествени с жизнения принцип, че мислят и говорят в термините на енергията и нейните ефекти, а цялата им дейност във връзка с работата на планетарната йерархия е основана на няколко фундаментални постулата, занимаващи се с живота така, както той се възприема посредством своите три диференциации, или аспекти: енергия, сила, материя.
Трябва да отбележим тук, че едва когато човек разбере себе си може да достигне до разбирането на тази тоталност, която наричаме Бог. Това е баналност и окултна тривиалност, но тя довежда до откровение, което превръща сегашния "Неведом Бог" в познаваема реалност. Нека да дам пример.

Човек възприема себе си като живо същество и възприема смъртта като тайнствен процес, в хода на който онова нещо, което често нарича диханието на живота, се оттегля. [30] В процеса на това оттегляне формата се дезинтегрира. Свързващата оживотворяваща сила изтича и следва разпадане на съставните елементи на това, което доскоро е представлявало тяло.

Този жизнен принцип, тази базова същност на Битието, този тайнствен неуловим фактор е съответствието в човека на това, което наричаме дух, или живот в макрокосмоса. Така, както животът в човека държи в цялост, оживява, витализира и привежда в активност формата, като по такъв начин прави от него живо същество, така и животът на Бога – както го наричат християните – изпълнява същата цел във Вселената и произвежда свързан, жив, витален ансамбъл, който наричаме Слънчева система.

Жизненият принцип в човека се проявява трояко:

2. Като свързваща сила. Това е показателно същностно качество, което прави всеки човек различен от останалите и определя сложния набор от настроения, желания, качества, комплекси, задръжки, чувства и характеристики, съставляващи специфичната психология на човека. Това е резултат от взаимодействието между аспекта на Духа, или енергията, и материята, или телесната природа. Това е характерния субективен човек, неговата окраска или индивидуална нота; именно тази сила определя скоростта на вибрационната активност на неговото тяло, произвеждайки неговата специфична форма, отговорна за състоянието и природата на органите, жлезите и външния вид. [31] Това е душата, която, в своя най-нисш аспект, работи чрез емоционалната, или астралната природа, а в плътно-физическото тяло – чрез сърцето.

3. Като активност на атомите и клетките, формиращи физическото тяло. Това е пълният сбор от онези малки животи, от които са съставени човешките органи и които изграждат целостта на човека. Те притежават собствен живот и строго индивидуално съзнание. Този аспект на жизнения принцип работи чрез етерното, или жизненото тяло, а в плътния механизъм – чрез слезката.
Затова нека запомним, че определението за Духа е неизчерпаемо така, както и определението за Бог. Когато някой казва, че Духът е неизразима, неопределима причина, еманираща енергия, Единен Живот и източник на съществуване, тоталността на всички сили, всички състояния на съзнание и всички форми, съвкупността на живота и това, което активно се проявява от този живот, "аз-а" и "не-аз-а", силата и всичко, което тя мотивира, на практика избягва отговора, опитвайки се да постигне невъзможното и да скрие истината зад думите. Това обаче не може да бъде избегнато дотогава, докато не се почувства и не се познае съзнанието на душата и не се постигне Безформеният Един посредством ясната светлина на интуицията.

Един от първите уроци, които трябва да усвоим е, че нашият ум засега не е способен да се отзове на скритата интуиция и не ни дава възможност да кажем със сигурност кое състояние какво изразява, че засега не можем да функционираме в своето душевно съзнание, не ни е дадено да знаем кое е и кое не е; че дотогава, докато не се подложим на необходимия тренинг ние не сме в състояние нито да отричаме, нито да потвърждаваме каквото и да било. [32] Нашата позиция би трябвало да бъде разсъдъчното изясняване, а нашият интерес – интересът на философа-изследовател, склонен да допусне хипотезата като вероятно правилна, но без да е склонен да приеме в качеството на доказана истина каквото и да било твърдение дотогава, докато вътрешно не се убеди в истинността му. Аз, който се стремя към висшите мистерии и ги изучавам от по-дълго време, отколкото е възможно за повечето, имам правото да пиша за тези неща, които засега не могат да бъдат продемонстрирани нито на вас, нито на онези, които биха прочели тези инструкции. За мен те могат да бъдат и са истина и доказани факти, и на мен това ми е достатъчно. Но вие би трябвало да се отнасяте към тях като към много вероятни и като намеци за онази посока, в която може да се търси истината и не би трябвало да си позволявате да излизате отвъд рамките на такова отношение. Ценността на дадените инструкции се заключава в тяхната пълнота и в лежащата в основата им структура, или схема на координирани и взаимно съгласуващи се твърдения, които би трябвало да се разглеждат в цялост, а не в детайли, и то поради две причини:

2. Съществуват много различни типове ум и не бива да се очаква, че информацията дадена, например, в настоящия трактат ще намери път към всички. Трябва да се помни, че всички хора са единици съзнание, издъхнати от една от седемте еманации на Бога. И затова дори и техните монади, или духовни аспекти наследяват разликите по същия начин, както в призмата (която е една) се откриват седем различни цвята. И това е така, защото възприемането на цветовете е обусловено от природата, гледната точка и възприемащия апарат на човека, чийто очи регистрират и разграничават различни степени на вибрацията на светлината. [33] Тези седем групи хора се различават по своя мироглед, менталност и подход и при това всички те са в еднаква степен прави, но изразяващи различни гледни точки. Ако гореизложеното бъде добавено към такива фактори, като различни еволюционни точки, различни националности и характеристики, вродени различия или придобити в резултат от взаимодействието на физическото тяло с обкръжаващата среда, то ще стане очевидно, че не би могъл да съществува еднакъв подход и универсална терминология в такива сложни предмети, като природата на Духа и душата.

Трябва да бъде разбрано, че душата на материята, анима мунди, е притежаващият чувствителност фактор на самата субстанция. Именно откликът на материята във вселената и вътрешното свойство на всички форми – от атома на физика до слънчевата система на астронома – обуславят безспорната интелектуалната активност, демонстрирана от всичко. Тя може да бъде наречена привличаща енергия, свързаност, чувствителност, жизненост, осведоменост или съзнание, но може би най-изясняващото определение е, че душата е качеството, проявявано от всяка форма. То е онова неуловимо нещо, което отличава един елемент от друг, един минерал от друг. То е онази неосезаема есенциална природа на формата, която в растителното царство определя дали да порасте роза или зеле, бряст или върба; [34] това е видът енергия, който очертава разликите в животинското царство и прави един човек различен от другите по своя външен вид, природа и характер. Учените са класифицирали, изследвали и анализирали формите, дали са имена на елементите и минералите, на формите в растителния свят и на различните видове в животинския; структурата, формите и историята на тяхното еволюционно развитие са изучени, изводите и заключенията са направени, но решението на проблема за живота като такъв все още се изплъзва и за най-мъдрите, и докато не се постигне разбиране за "тъканта на живота", или тялото на жизнеността, лежащо в основата на всяка форма и свързващо всяка част на тази формата с която и да е друга нейна част и докато не бъде призната като факт в природата, този проблем ще остане нерешен.

а. Затова душата не е нито дух, нито материя, но връзката между тях; [35]

б. Душата е посредник между тази двойственост; това е средният принцип, свързващото звено между Бога и Неговата форма;

в. Затова душата е другото название на Христовия принцип, било то в природата или в човека.

2. Душата е притегателната сила на сътворената вселена и (когато функционира) скрепява всички форми заедно, за да може чрез тях да се манифестира или изрази Животът на Бога:

а. Затова душата е формостроителният аспект и този притегателен фактор във всяка форма – във вселената, на планетата, в природните царства и в човека (обединяващ в себе си всички аспекти) – който подбужда формата към битие, който й дава възможност да се развива и расте по такъв начин, че да може да послужи като по-подходяща обител за вътрешния живот и който придвижва всички божи създания напред по пътя на еволюцията, през всички природни царства, в посока към тяхната крайна цел и славно осъществяване.

б. Душата е силата на самата еволюция и точно това е имал предвид Св. Павел, когато е провъзгласил: "Христос във вас, надежда за слава".

3. Тази душа се проявява различно в различните природни царства, но нейната функция винаги остава същата, независимо дали имаме работа с атома на субстанцията и неговата способност да запазва своята идентичност, форма и присъща активност, или с формата на едно от трите природни царства, запазваща своята цялостност, притежаваща свои характерни черти, водеща свой собствен инстинктивен живот и придвижваща се като едно цяло в посока към нещо по-високо и по-добро. [36] Затова:

а. душата е това, което придава отличителните характеристики и осигурява разнообразните манифестации на формата.

б. душата въздейства върху материята, принуждавайки я да приеме дадени очертания, да откликва на определена вибрация и да създаде такива специфични феноменални форми, които ние класифицираме в света на физическия план като минерални, растителни, животински и човешки, а за посветения - и някои други форми.

4. Качествата, вибрациите, цветовете и свойствата във всички природни царства са всъщност качества на душата, както и латентните сили във всички форми, търсещи изражение и демонстриращи потенциалност. В своята пълнота към края на еволюционния период те ще разкрият природата на божествения живот и световната душа – тази свръхдуша, която разкрива характера на Бога. Затова:

а) душата, посредством тези качества и свойства, се проявява като съзнателен отклик на материята, тъй като тези нейни качества са образувани от взаимодействието на двойка противоположности – Духът и материята – и тяхното взаимодействие едно с друго. Това е основата на съзнанието.

б) душата е съзнателният фактор във всички форми, източникът на осведоменост, каквато притежават всички форми, и отзивчивостта на заобикалящите групови условия, каквато демонстрират формите във всички природни царства.

в) затова душата трябва да бъде определена като съществения аспект във всяка форма (създадена от съюза на Духа и материята), който чувства, регистрира впечатления, привлича и отблъсква, откликва или не откликва и поддържа всички форми в постоянна вибрационна активност.

г) душата е възприемаща същност, родена от съюза между Бащата – Дух и Майката – Материя. Тя е това нещо, което в растителния свят, например, [37] предизвиква отклик към слънчевите лъчи и разтварянето на пъпката; това, което в животинския свят предизвиква любов към стопанина, подтиква животното да ловува и да живее инстинктивен живот; в човека това е, което го прави осведомен за заобикалящата го среда и група и което му позволява да живее своя живот в трите свята на своята нормална еволюция в качеството си на наблюдател, обучаем, актьор. Това е, което евентуално би му дало възможност да открие, че душата му е двойствена и че част от нея откликва на животинската душа, а друга част признава Божествената Душа. Болшинството от хората днес обаче функционират частично в животинската, частично в божествената душа, и по този начин могат да бъдат разглеждани като човешки души.

5. Душата на вселената е способна да различава, или по-скоро (поради ограничеността на формата, чрез която на душата й се налага да функционира) е склонна към разпознаване /recognition/ при различните скорости на вибрация и различните стадии на развитие. Затова природата на душата във вселената се проявява под формата на някои базисни състояния на осведоменост с множество междинни състояния, по-главните от които могат да бъдат изброени по следния начин:

а) Съзнание, или състоянието на осведоменост на самата материя, благодарение на факта, че Майката-Материя е била оплодотворена от Бащата-Дух, и по такъв начин животът и материята са се съединили. Този тип съзнание е присъщ на атома, молекулата и клетката, от които са съставени всички форми. Тези форми образуват Слънчевата система, планетите и всичко онова, което се намира на планетата или вътре в нея.

б) Интелигентно-чувстващо съзнание, т.е. съзнанието, присъщо на минералното и растителното царство. Това съзнание е отговорно за качеството, очертанията и цветовете на растителните и минералните форми и за тяхната специфична природа.

в) Животинско съзнание, осведомеността за душевния отклик на всички форми в животинското царство, отговорно за тяхното многообразие, видове и природа. [38]

г) Човешко съзнание или само-съзнание, към което последователно е устремено развитието на живота, формите и осведомеността, присъщи на останалите три природни царства. Този термин се отнася до индивидуалното съзнание на човека, на ранните стадии то е по-скоро животинско, отколкото божествено поради доминирането на животинското тяло с неговите инстинкти и тенденции. Е.П.Б. определя човека като "животно плюс Бог". По-късно то става по-човешко, не чисто животинско, но и не напълно божествено; то се колебае между двата стадия, превръщайки по такъв начин човешкото царство във велико бойно поле между двойките противоположности, между притегателната сила на Духа и съблазънта на материята, или майчината природа; между онова, което е наречено нисше аз и духовен човек.

д) Групово съзнание, или съзнанието на големите съвкупности, което човек придобива благодарение на развитието, но преди всичко на своето индивидуално съзнание, съвкупността от съзнанието на неговата животинска, емоционална и ментална природа плюс искра божественост, пребиваваща вътре в образуваната от него форма. След това идва осведомеността за собствената група, т.е. групата ученици, работещи под ръководството на своя Учител, който представлява за тях Йерархията. Йерархията може да бъде определена като съвкупността от тези човешки синове, които повече не са центрирани в своето индивидуално съзнание, а са достигнали едно по-обширно осъзнаване – осъзнаването на планетарния групов живот. Съществуват няколко стадия на такова осъзнаване в целия диапазон от частичното групово разпознаване на изпитвания ученик, до съвършената групова осведоменост за Живота, в Който съществуват всички форми, за съзнанието на планетарния Логос – този "Дух пред Престола", Който се проявява чрез формата на планетата така, както човек се проявява чрез своята форма в човешкото царство. [39]

Душата, по такъв начин, може да се разглежда като унифицирана чувствителност и относителна осведоменост относно това, което е скрито зад формата на планетата и слънчевата система. Последните са съвкупността на всички форми – органични или неорганични – според разграниченията на материалистите. Душата обаче, макар и съставляваща едно велико цяло, е ограничена в своето себеизразяване от природата и качеството на формата, в която е затворена, и, следователно, съществуват форми, притежаващи висока степен на отзивчивост към проявленията на душата и други такива, които поради своята плътност и качеството на атомите, от които са съставени, биват неспособни да разберат по-високите аспекти на душата или да изразят нещо повече, отколкото собствените си нисши вибрации, тон или цвят. Все още безкрайно малко е познато, безкрайно много се предполага; и това ще остане само хипотеза дотогава, докато човешкото съзнание не стане повече инклузивно, отколкото ексклузивно. Тази концепция ще бъде разбрана тогава, когато вторият аспект се включи и хората разберат природата на душата. Също така трябва да се помни, че така, както базовата троичност на проявлението символически се е изразила в човека във вид на оживотворяващата го енергия (физическата енергия), неговата нервна система и телесна маса, така и душата може да бъде позната като троичност, по-високо съответствие на по-ниската троичност.

Имаме преди всичко това, което може да бъде наречено духовна воля – тази част от вселенската /universal/ воля, която всяка душа е способна да изрази и която е адекватна на целта, която подтиква духовния човек към сътрудничество с Плана и Целта на Великия Живот, в който той съществува и има битие. Има също така и второ качество на душата - духовна любов, което е качеството на груповото съзнание, на инклузивността, на посредничеството, на привличането и на обединението. Това са първостепенни характеристики на душата, тъй като единствено тя ги притежава като динамичен фактор. [40] Духът, или монадата, е преди всичко изразът на волята заедно с любовта и интелекта като вторични принципи; телесната природа, личността, се характеризират най-вече с познавателна способност; душата преди всичко притежава качеството на любовта, която се проявява като мъдрост, когато познавателната способност на телесната природа се слее с любовта на душата. Следващата таблица може би ще направи тази мисъл по-ясна: