Трансферно ценообразуване
РОЛЯ НА СПОГОДБИТЕ ЗА ИЗБЯГВАНЕ НА ДВОЙНОТО ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ
Изтегляне 38.13 Kb.
|
Свързани:
2 Да живееш в сърцето
| РОЛЯ НА СПОГОДБИТЕ ЗА ИЗБЯГВАНЕ НА ДВОЙНОТО ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ (СИДДО)
Когато свързани лица осъществяват търговските си отношения при условия, различни от тези, които биха били приети между независими лица, данъчните администрации могат да коригират печалбите на тези лица с оглед елиминирането на ефекта, който специалните отношения между страните имат върху тези печалби. При тази корекция обичайно възниква двойно икономическо облагане в рамките на група от свързани лица, които прилагат трансферни цени. Трансграничното двойно данъчно облагане се прилага, когато едно предприятие е таксувано от две различни държави върху едни и същи доходи или капитал. То е сериозна пречка при бизнеса през граници, която води до икономически сътресения и оказва отрицателно въздействие върху трансграничните инвестиции. Съгласно чл. 9, ал.1 от Модела на СИДДО на ОИРС "Когато между две свързани лица в техните търговски или финансови отношения са приети или наложени условия, различни от тези, които биха били приети между независими лица, тогава всяка печалба, която, ако ги нямаше тези условия, би възникнала, но поради тези условия не е възникнала за едно от лицата, може да бъде включена в печалбите на това лице и съответно обложена с данъци." Тази формулировка създава базата на двустранните спогодби за избягване на двойното данъчно облагане, възприета от страните-членки на ОИСР и все по-голям брой държави, които не членуват в организацията. Съгласно чл. 5, ал. 4 от нашата Конституция спогодбите, след ратифициране по установения ред, обнародване и влизане в сила, са част от вътрешното право на нашата страна и имат предимство пред тези норми на вътрешното ни законодателство, които им противоречат. Спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) по своята същност са двустранни или многостранни международни договори, които се сключват с цел избягване на двойното данъчно облагане върху доходите и имуществото, без да създават възможности за заобикаляне или отклонение от данъчно облагане. Спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане не създават нови задължения за данъчно задължените лица, а разпределят данъчнооблагателните правомощия на договарящите държави. Основни принципи в СИДДО гарантиране на определено ниво на сигурност по отношение на правилата, които се прилагат във връзка с трансгранични сделки, с цел насърчаване на инвестициите, търговията, движението на технологии и персонал; предоставяне на право на държавата на източника да облага определени категории доходи и печалби, често с редуцирана ставка; редуциране или премахване на двойното данъчно облагане чрез предоставяне на метод за избягване на двойното данъчно облагане; предоставяне на възможност за стартиране на процедура за взаимно споразумение, когато действията на едната или на двете договарящи държави водят или ще доведат до данъчно облагане, несъответстващо на разпоредбите на СИДДО; предотвратяване възможностите за заобикаляне или отклонение от данъчно облагане чрез: а/ осигуряване на правила за разпределяне на печалбите при отчитане на принципа на независимите пазарни отношения (arm’s length basis); б/ запазване правото на договарящите държави да прилагат разпоредбите в техните вътрешни законодателства, свързани с трансферното ценообразуване, или насочени срещу избягването на данъчното облагане; в/ предоставяне на възможност за обмен на информация между договарящите държави. България е сключила множество спогодби за избягване на двойното данъчно облагане, като в момента има 70 действащи СИДДО, които обхващат 71 държави. Моделът на данъчната спогодба на ОИСР е застъпен преимуществено във всички нови спогодби, сключвани от РБългария. В преобладаващия брой спогодби е предвидена възможност за извършване на корекции на печалбите на свързани лица и задействане на процедура по взаимно споразумение в случаите, когато тези корекции създават двойно икономическо облагане. Целта на процедурата, кореспондирайки напълно с духа на всяка СИДДО, е избягване на двойното данъчно облагане, което възниква в рамките на група от свързани лица при корекции за целите на трансферното ценообразуване на печалбите на едно лице, причислими към сделките му с едно или повече лица от групата. В нашата договорна практика са застъпени основно два метода за избягване на двойното данъчно облагане: освобождаване с прогресия – най-често се прилага по при пасивните видове доходи: дивиденти, лихви, авторски и лицензионни възнаграждения; обикновен данъчен кредит – отнася се за всички останали видове доходи. Някои СИДДО, включително тези от по-новата ни договорна практика, съдържат само метода на обикновения данъчен кредит. Ето защо за определяне на приложимия метод за избягване на двойното данъчно облагане е необходимо да се провери текста на конкретната СИДДО. Член 25 от Модела на СИДДО създава възможност за всеки данъкоплатец, без да му прегражда правото да се възползва от средствата за защита, предвидени в националното законодателство, да инициира процедура по взаимно споразумение и така да предизвика елиминиране на двойното данъчно облагане чрез постигане на договореност между компетентните органи на двете държави. По този начин разпоредбата на чл. 25, наред с основното си предназначение за премахване на двойното юридическо облагане, предвижда и механизъм за елиминиране на двойното икономическо облагане в случаите по чл. 9, ал. 1 от Модела на СИДДО на ОИСР. В тази връзка, извършването на кореспондираща корекция на основание чл. 9, ал. 2 от Модела на СИДДО попада в обхвата на процедурата по взаимно споразумение, както по отношение на преценката на обосноваността на корекциите, така и по отношение на техния размер. Всяка СИДДО в областта на данъчното законодателство се прилага само по отношение на данъците върху доходите и върху имуществото, като за България това са: данъкът върху дохода на физическите лица, корпоративния подоходен данък и патентния данък. Изтегляне 38.13 Kb. Сподели с приятели:
|