Транслация
Образуване на интактна рибозома
Изтегляне 31.51 Kb.
|
Свързани:
Gregg Braden ( PDFDrive )
- Навигация на страницата:
- Алтернативни пътища на инициацията
- Образуване на първата пептидна връзка.
- Инициация на транслацията при еукариоти
| Образуване на интактна рибозома.
След като fMet-тРНКf е навлязал в P-участъка, голямата 50S-субединица се свързва с 30S-субединицата. В сглобяването на интактната 70S-сибозома взема участие IF-2. Факторът има рибозомнозависима ГТФ-азна активност - хидроолизита ГТФ в присъствието на рибозомата. Хидролизата се извършва при присъединяване на голямата субединица като освободената енергия се използва за конформацоинни промени в субединиците, което подпомага сглобяването на интактната рибозома. IF-2 свързва се специфично с инициаторната тРНК има ГТФ-азна активност; енергията на хидролизата на ГТФ се използва за два процеса: за за отделяне на IF-2 и за конформационни промени в субединиците, което подпомага сглобяването на интактната 70S рибозома Алтернативни пътища на инициацията Алтернативните пътища са възможни, тъй като 30S субединицата има сродство както към ин-тРНК, така и към IF-2. Това създава възможност за взаимодействие на двойният комплекс IF-2 * fMet-тРНКf с 30S субединицата без наличие на иРНК-матрицата. Едва след това комплексът се свързва с иРНК в нейния инициаторен сайт. Макар повечето експерименти показват, че първият път е предпочитан, но не е изключено в клетката да се извършват паралелно и двата описани пътя. IF-1 увеличава скоростта на дисоциация на интактните рибозоми (т.е. помага на IF-3) стабилизира свързването на другите инициаторни фактори с 30S субединицата рециклиращ фактор-способства активно за освобождаването на IF-2 след хидролиза на ГТФ Образуване на първата пептидна връзка. В интактната рибозома fMet-тРНКf се намира в P-участъка, а А-участъкът е готов да приеме АА-тРНК. Първата пептидна връзка се образува между fMet-тРНКf, която вече играе роля на PP-тРНК, и АА-тРНК Инициация на транслацията при еукариоти Участие на по-голям брой иницииращи фактори. В инициацията взема участие кеп-свързващ белтък (eIF-4E), тъй като 5'-края на еукариотната иРНК е кепиран. Единствен иницииращ кодон - AUG. Подобно на прокариотите и тук има две тРНК за метионин. Инициаторната тРНК е met-тРНКi и тя се различава от met-тРНКm по своята третична структура. При еукариоти, малката субединица първо разпознава 5’-края, сканира иРНК до достигане на инициационното место и тогава се свързва с голямата субединица. Малка част от иРНК се транслира. Другата част от иРНК образува комплекси със специфични белтъци - информозоми, които дори могат да инхибират инициацията на транслацията. По-сложна регулация на инициацията, тъй като еукариотната иРНК има по-дълго време на полуживот. AUG кодонът кодира метионин, който никога не е формилиран. Обикновено това е първият AUG кодон. Много често обаче той не е достатъчен за да прекрати сканирането. AUG кодонът се разпознава най-ефективно като иницииращ кодон, когато се намира в правилния контекст. Оптималният контекст се състои от секвенцията GCC CCAUGG. Пуринът (A или G), три бази преди AUG кодона, и G, непосредствено след него, са от най-голямо значение и повлиява ефективността на транслация с фактор 10. За да се инициира еукариотната транслация е необходимо всички вторични структури в иРНК да бъдат премахнати. Това се извършва с помощта на иницииращи фактори, които се присъединяват към транскрипта в определен ред. eIF-4E (cap-binding protein) се свързва към 5’-кепа, eIF-4G се свързва към eEIF-4E, едва тогава става присъединяването на eIF-4А, който развива структурата на 5’-края, а за по-нататъшното развиване е необходим eIF-4B Еукариотната инициация включва образуване на троен комплекс met-тРНКi * eIF-2 * GTP, който се образува на два етапа. (1) Свързване на eIF-2 и GTP, което повишава афинитета на фактора към ин-тРНК. (2) Присъединяване на met-тРНКi и образуване на тройния комплекс. Полученият комплекс се свързва директно с 40S субединицата, като реакцията е независима от иРНК. 40S субединицата, която вече е свързала тройния комплекс се свързва с 5’-края на иРНК с помощта на eIF-3, който разпознава eEIF-4G. След като малката субединица се е свързала към 5’-края, тя сканира иРНК докато открие първия AUG кодон. Вероятно енергията, необходима за този процес, се доставя от АТФ. Когато малката субединица достигне инициационното место, тя спира и към нея се присъединява голямата субединица. Свързването на 60S субединицата не може да стане преди отделянето на eIF-2 и eIF-3, за което помага eIF-5, който има GTP-азна активност. Факторите eIF-3 и eIF-6 са необходими за подържане пула от свободни субединици. eIF-3 е много голям фактор, които се състои от 8-10 субединици, и се свързва към малката субединица. eIF-6 се свързва към голямата субединица. Изтегляне 31.51 Kb. Сподели с приятели:
|