Свързване на АА-тРНК в А-участъка. Инициацията на транслацията завършва с образуване на интактна рибозома, свързана с инициаторния кодон. Той е раположен в Р-участъка на рибозомата, в който е разположена ин-тРНК, носеща при прокариотите формилметионин, а при еукариотите метионин.
Всяка следваща АА-тРНК може да навлезе в А-участъка, стига нейният кодон да е в него. Това става с участието на елонгационен фактор (EF). Той е аналогичен на IF-2, тъй като EF се свързва с АА-тРНК само в периода на навлизане в рибозомата. След това той се отделя и може да свърже със следваща АА-тРНК.
Факторът е изолиран за първи път от Е. coli и е бил означен с EF-T. По-късно става ясно, че това са всъщност два фактора - EF-Ts (стабилен при нагряване) и EF-Tu (нестабилен при нагряване). Процесът на навлизане започва с образуване на двоен комплекс EF-Tu * ГТФ, който има сродство с АА-тРНК. При свързване на АА-тРНК към двойния комплекс се образува троен комплекс EF-Tu * АА-тРНК * ГТФ. Тройният комплекс се свързва с А-участъка само, ако P-участъкът е зает с PP-тРНК (съотв. ин-тРНК), което е ключова реакция, осигуряваща правилното разположение на PP-тРНК и АА-тРНК.
След свързването на АА-тРНК към А-участъка, ГТФ се хидролизира и комплекса EF-Tu * ГДФ се отделя. Той не може да се свърже с АА-тРНК, защото е в неактивна форма. В активирането на EF-Tu участва EF-Ts, който отначало замества ГДФ в двойния комплекс EF-Tu * ГДФ, при което се получава друг комплекс EF-Tu * EF-Ts. На свой ред EF-Ts се замества от ГТФ, което означава, че елонгационният фактор е активиран и вече може да свърже нова АА-тРНК. EF-Ts може да вземе участие в друг цикъл на зареждане.
Броят на EF-Tu е съизмерим с броя на АА-тРНК, което означава, че АА-тРНК се намират в по-скоро в състояние на троен комплекс, отколкото в свободно състояние. От своя страна EF-Tu е в състояние на двойни или тройни компплекси, поради малкото количество на EF-Ts, чиито брой е съизмерим с този на рибозомите.
